Доклад международен консултативен съвет за българия доминик дьо Вилпен
III.3. Икономически и социални реформи: постигане на европейски жизнени стандарти
Изтегляне 1.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- III.3.2. Оценка: подобряване на жизненото равнище на българското население
- III. 3.3. Предложения: необходимостта от по-нататъшна реформа
III.3. Икономически и социални реформи: постигане на европейски жизнени стандартиIII. 3.2. Диагностика на положението: икономическа интеграция в ЕСВ предстоящите години България трябва да съсредоточи усилията си върху укрепване на елементите, които съставляват нейната правна и институционална рамка в Европейския съюз. Но задълженията, свързани с членството, не приключват с изпълнението на горните фактори. Европейският съюз представлява референтна рамка на икономическо и социално равнище. Процесът на икономическа и монетарна интеграция в ЕС, заедно с укрепването на вътрешния пазар и с европейската политика за конкуренцията, представляват гръбнакът на икономиката на ЕС. На социално равнище, държавата на благоденствието със споделена социална система стана европейски модел. В допълнение, както беше вече споменато, след присъединяването към ЕС България има право да получава значителна финансова помощ от Структурните фондове и Кохезионния фонд. Европейската политика за регионално развитие има за цел да насърчи създаването на условия за растеж на икономиката в страните от ЕС, за да се постигне по-голямо сближаване в рамките на ЕС и да се фокусира развитието върху трите цели: конвергенция, конкуренция и сътрудничество. Затова целта на България трябва да бъде да участва активно в икономическата, монетарна и социална политики на ЕС. Необходимостта да спазва изискванията за членство не трябва да внася смут нито в българската администрация, нито в българското общество, тъй като за напредъка на страната се изисква решително и в реалистични срокове да се извършват реформите, необходими в икономиката, за да се достигне конкурентоспособност и напредък в създаването на европейско благоденствие в страната. Като член на ЕС България има достъп до редица оперативни програми, насочени към опростяване на процеса на усвояване на средствата от ЕС, за да се гарантира прозрачност и да се засили контролът. Така бяха разработени седем оперативни програми, сред които е и ОП Конкурентоспособност, целяща изпълнение на европейската политика за икономическо и социално сближаване и подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Целта на ОП Конкурентоспособност е да се развие конкурентен и ефективен производствен и търговски потенциал, да допринесе за разширяване на икономическия ефект и подпомагане на структурните промени в икономиката с оглед на постигане на устойчив напредък и сближаване през програмния период. Поради това пълноценното участие на България във всички европейски инициативи е предпоставка за реализация на всички ползи от членството. По-долу разглеждаме някои от икономическите и социални предизвикателства, смятани за най-важни. III.3.2. Оценка: подобряване на жизненото равнище на българското населениеСилните елементи, работещи за икономическия растеж на България, са стабилната й макроикономическа среда, надеждната й банкова система и високото равнище на преки чуждестранни инвестиции. Но повечето европейски страни, в това число и централно- и източноевропейски, имат по-високо жизнено равнище в сравнение с България21. Затова България трябва да се справя с основните си предизвикателства като продължи структурните реформи, за да засили гъвкавостта на икономиката, като подобрява инвестиционния климат, преодолява „тесните места” в критично важната инфраструктура, засилва конкурентността на СМП и производителността и прилага мерки за енергийна ефективност. Засилената чуждестранна конкуренция и неефективното управление и използване на европейските фондове може да бъдат потенциални заплахи за постигането на дългосрочните цели на България в икономическата политика. Освен това, сегашният глобален макроикономически климат, продължаващата финансова криза и намалено търсене в чужбина вероятно ще доведат до забавяне на растежа и на подобряването на жизненото равнище в България. Остава необходимостта да се направи оценка на главните области, в които е постигнат напредък и другите, в които са нужни допълнителни усилия. От една страна, областите, в които страната е постигнала по-бързо и по-добро развитие, са създаването на валутния борд, преките чуждестранните инвестиции (ПЧИ) и приватизацията на основните икономически сектори. Организацията с валутния борд, базирана на строга финансова политика и фиксиран обменен курс, доведе България до стабилна икономическа среда, осигурила солидна основа за стабилизация и реформи, въпреки неблагоприятната външна среда. Тази организация беше последователно насочена към влизане на страната в ERM II. Благодарение на въвеждането на валутния борд и въпреки рязкото покачване на реалния обменен курс на лева през 2008 г., конкурентоспособността по отношение на себестойността22 беше като цяло запазена, избягвайки възможни заплахи за бъдещото икономическо развитие на България. По отношение на чуждестранните инвестиции, непрестанното нарастване на ПЧИ от средата на 90-те години може да бъде приписано на процеса на присъединяването на България към Европейския съюз, на структурните реформи, осъществявани в частния сектор, на ефекта на укрепване на доверието от въвеждането на валутния борд, на макроикономическата стабилност и по-ниските корпоративни данъци, които направиха българския пазар предпочитан избор за чуждестранните инвеститори. Но световната финансова криза може да намали чуждестранните инвестиции в българската икономика. Отбелязано беше, освен това, че силното нарастване на притока на чужди инвестиции не само генерира силен растеж на БВП, но и остро разширяване на външните и вътрешните дисбаланси, а именно на външния дефицит. Предвид недостига от национален капитал, големият дял ПЧИ в БВП стана неизменен фактор за формиране на капитала в България и от там – за цялостното икономическо развитие на страната. Относно процеса на приватизация досега са приватизирани повечето предприятия от ключовите сектори на икономиката, а оставащите дружества с държавно участие, подлежащи на приватизация, са значително намалели. Трябва да се постигне приключване на процеса на приватизация по най-прозрачния и автономен начин. От друга страна, за да се изпълни целта на България за дългосрочен растеж и конвергенция с водещите икономики в Европа, са нужни инвестиции в човешкия капитал, по-добра инфраструктура и правна сигурност. Така и по отношение на устойчивото нарастване на производителността на труда, следователно на инвестирането в човешки капитал23 България е изправена пред значителен спад в работната си сила, дължащ се на демографското намаляване, което съчетано с непрестанната емиграция на квалифицирани работници, дава една песимистична картина. Освен това, докато ръстът на производителността е по-висок отколкото в старите държави членки, равнището на производителността в икономиката на страната е около 30% от равнището в Европейския съюз, което показва необходимостта от повече усилия за подобряване на ефективността и засилване на конкурентността в отговор на целите на ЕС за постигане на растеж и работни места в светлината на Лисабонската стратегия. Относно олигополистичните сектори в България, специално следва да споменем нивото на пазарна конкуренция в развитието на инфраструктурата, информационните и комуникационните технологии (ИКТ), енергетиката. На първо място, развитието на инфраструктурата е ключов фактор за конкурентността на българската икономика и за балансираното регионално развитие. От геостратегическа гледна точка благоприятното географско положение на България е ключов фактор за развитието на транспортния сектор и логистиката. Но е нужно ново и подобрено дългосрочно планиране на бъдещото развитие на транспорта, като същевременно се отстраняват главните пречки, като неадекватно развит капацитет на транспортната система, лоши технически и оперативни параметри на транспортната инфраструктура и нисък пазарен дял на българския железопътен транспорт. По отношение на информационните и комуникационните технологии24 основното развитие в страната през последните години беше дерегулацията на телекомуникационния пазар. Но съществува риск той да стане монополен пазар под доминирането на БТК на пазара на фиксирани линии. Освен това, БТК на практика държи монополно положение в страната на нарастващия DSL пазар. Затова трябва да бъде гарантирано развитието на стабилен, конкурентен ИКТ пазар. На трето място, България е силно зависима в енергетиката, тъй като внася повече от 70% от енергийните си източници, за които харчи около 20% от БВП. Страната също така изостава по отношение на модернизацията и усъвършенстването на преносната мрежа и на остарелите производствени енергийни мощности. Поради това, ключови стратегически цели на енергетиката са диверсификацията на енергийните източници, както и увеличаването на ефективността на енергийните системи, доставки и разпределение и крайното потребление на енергия в контекста на Европейската енергийна политика, като проектът Набуко е възможен допълнителен източник в средносрочен и дългосрочен план. По отношение на потенциала за проекти за енергийна ефективност, един от главните приоритети на българската енергийна политика би следвало да бъде намаляването на загубите на енергия в преносните и разпределителните мрежи. Освен това, енергопотреблението и енергийният баланс могат да бъдат усъвършенствани само при един конкурентен енергиен пазар, а именно в процеса на генериране и разпределяне на енергията. Значителен потенциал за подобряване на сигурността на доставките има в нарастващата взаимна зависимост както на вносителите, така и на износителите на енергия, като се използва ключовото географско положение на страната. Накрая, дискусиите за подобряване на бизнес средата продължават в страната, тъй като правната сигурност25 е предпоставка за разширяване на предприемаческата дейност и за икономически растеж. Макар че България предприе важни стъпки през последните няколко години за опростяване на регулаторната си среда и създаване на благоприятни условия за честна конкуренция, особено като свали бариерите за стартиращи компании, като опрости правилата и намали държавната намеса в икономическата дейност, все още има прекомерна регулация в страната в сравнение с останалите държави членки на ЕС. Все още остават и предизвикателствата за укрепване на капацитета за изпълнение на законовата база и подобряване на ефективността на съдилищата и на качеството на административните услуги, както и за въвеждане на модерно законодателство, уреждащо процедурите за укрепване на договорните отношения. В същото време, от съществена важност е да се засилят независимостта, капацитетът и ресурсите на регулаторните органи. III. 3.3. Предложения: необходимостта от по-нататъшна реформаПо време на несигурен глобален макроикономически климат, растежът на производството и жизненото равнище в страната вероятно ще забави темповете си. Затова е препоръчително да се разшири обхватът на структурните реформи и да се подобри бизнес и инвестиционният климат, чрез:
Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|