IV.1. Изграждане на динамично партньорство

IV.1.1. Сегашното положение: липса на структурирано сътрудничество

От 2007 година досега българското правителство е предприемало мерки в съответствие с Националната програма за реформи за намаляване на различията с останалата част от Европейския съюз. Реформите се фокусираха върху модернизацията и развитието на инфраструктурата, по-специално транспортната, енергийната и ИКТ мрежите, върху подобряване на бизнес средата, качеството на човешкия капитал, като се подобрява достъпът на всички до качествено образование и обучение с цел повишаване на производителността, модернизация на държавната администрация – като се подобрява институционалният капацитет на всички равнища – върху повишаване на прозрачността и ефективността и на качеството на публичните услуги.

IV.1.2.Оценка: необходимост да се създаде координационна схема

Както вече беше подчертано, през 2006 г. беше постигнато политическо споразумение между държавите членки за присъединяването на България към ЕС. Членството предполага права и отговорности за страните. За държавите членки то означава правото да очакват България да отговори на всички изисквания за членство и да действа като надежден пълноправен партньор. За България то представлява правото да се възползва от европейската солидарност.

Солидарността на държавите членки и на Европейската комисия вече се изразява чрез различни инструменти, т.е. европейски фондове и механизми за сътрудничество, като Туининг програмите. За да може България да се възползва пълноценно от членството си и успешно да извърши реформи, при сегашните обстоятелства солидарността трябва да бъде засилена по по-целенасочен и ефективен начин.
Досега сътрудничеството между българската държавна администрация и останалите държави членки се развиваше или в рамките на Туининг програмите, или чрез двустранни споразумения между определени министерства и техните контрагенти в други държави членки, постигани според отделния случай.
Трябва да подчертаем, че в някои случаи експертният опит, предоставян в рамките на Туининг програмите не беше така ефективен, както се планираше. Наскоро Европейската комисия подчерта съществуването на известна „умора от помощта”, изпитвана от държавите членки, които сътрудничеха активно с България в засилването на капацитета на държавната й администрация и приемането на важни законодателни актове в рамките на процеса на реформа.
Тази приписвана им „умора от помощта” се дължи на много причини: до сега българската администрация не успя да идентифицира ясно потребностите си от помощ. Това обстоятелство доведе в някои случаи до неплодотворна помощ, водеща до неудовлетвореност и при двете страни. Паралелно с това, в някои случаи държавите членки предоставяха експертен опит в области, отговарящи на техните конкретни интереси, без да направят задълбочена оценка на полезността на конкретния експертен опит за българската държавна администрация.
„Умората от помощта” може да бъде превъзмогната чрез ясна оценка на реалните потребности от външен експертен опит от страна на българското правителство, което да доведе до стратегия за сътрудничеството между администрацията и другите държави членки, от една страна, и с Европейската комисия, от друга.
Както беше подчертано по-горе в настоящия доклад, една от главните трудности на България в осъществяването на реформите и пълното спазване на изискванията на европейското законодателство и упражняване на активно членство, е липсата на административен капацитет на публичните институции. В този смисъл, сътрудничеството на държавите членки може да се изрази в предоставяне на експертна помощ в жизнено важни за българския напредък области, според приоритетите, определени от правителството, което ще превърне това сътрудничество в истинско партньорство. Това изисква българското правителство да определи приоритетите и областите, в които е нужен външен експертен опит, съгласно всестранен и стратегически план.
Двустранното сътрудничество между българското правителство и другите държави членки се базира върху двоякото партньорство. От една страна, успехът на това упражнение ще зависи в голяма степен от реалната ангажираност на правителството на България, което има задължението да осигури инфраструктурата и материалните средства, както и най-добрата политическа среда за разгръщане на задачите на експертите. От друга страна, държавите членки трябва да се ангажират да предоставят най-добрия експертен опит и, ако е нужно, да допринесат финансово за присъствието на експертите вътре в българската държавна администрация.
Предложението, направено от българското правителство, вече повдига някои безпокойства сред българските граждани. По-специално, говори се за това, че режимът бил нещо като протекторат, за неспособност на българите да преодолеят сами това положение или за намеса в националния суверенитет на страната. На този етап следва да бъдат изяснени следните моменти.
На първо място, изграждането и развитието на такъв вид сътрудничество между държавите членки е обща практика в ЕС. Обмяната на държавни служители между администрациите на държавите членки, особено между Министерствата на външните работи, традиционно е полезен инструмент за постигане на по-добро взаимно разбиране на политическата, икономическата, културната и социалната действителност в другата страна.
На второ място, членуването в ЕС е по същество нещо, което на моменти може да бъде трудно, защото то означава споделяне на суверенитет в редица области, в които България търси и получава помощ, осигурявана от другите държави членки, за да защити националните си и европейските интереси.
Логиката на тази схема на засилено сътрудничество може да бъде прилагана mutatis mutandis към Европейската комисия в области, в които тя притежава високо ниво на експертен опит, отговарящ на специфичните потребности на българската държавна администрация, а именно в областта на управление на европейските фондове. Както беше подчертано в други части на настоящия доклад, съществува реална потребност от техническа помощ в областта на одиторския капацитет и функциите на предварителен и последващ контрол, в изработване на спецификации за търгове, за финансово програмиране, за подобряване на техническия експертен опит на общините и регионалните органи, на процедурите на оценка и ефективна координация между всички управляващи органи и изпълнителни агенции на оперативните програми.
Участието на експерти от Европейската комисия в управлението на европейските фондове не може да противоречи на компетенциите за наблюдение и контрол на институцията, изградена съгласно регламентите на ЕС за европейските фондове и Договорите за Европейския съюз. В този смисъл, експертите на Комисията трябва само да дават съвет и да обучават. Но тази помощ трябва да е навременна, ограничена и ориентирана към резултатите.
На настоящия етап българското правителство предстои да приеме нужните вътрешни нормативни актове и структури, с които да оформи и засили механизмите на координация на предоставянето на външна техническа помощ. Според това предложение се предвижда да се създаде Съвет за европейско партньорство, на пряко подчинение на Канцеларията на министър-председателя, която да му осигурява високо профилен хоризонтален поглед за упражняването на нужното наблюдение, оценка и координация, за гарантиране на най-добрите възможни резултати за двете страни по техническата помощ, получавана от Европейската комисия и държавите членки.
Паралелно със създаването на този нов съвет вече е направена първата оценка на техническата помощ и е представена на държавите членки. Тази техническа помощ обхваща области като правосъдие, вътрешни работи, държавна администрация, финанси, селско стопанство, транспорт, регионално развитие, здравеопазване и социални дейности, околна среда, както и други. Всички конкретни длъжностни характеристики са изготвени, оценени и одобрени от специална междуминистерска група, назначена от министър председателя да изпълнява Инициативата за европейско партньорство, както беше определено наименованието й.
Отделните министерства и органи на администрацията поддържат своите правни компетенции относно отношенията, които ще бъдат установени с експерта, но сътрудничат много отблизо със Съвета, работейки под напътствието на неговия председател и надзора на Ръководителя по персонала към министър председателя и самия министър-председател. Съветът ще представя доклади два пъти годишно в Министерския съвет, както и публично.
Конкретното изпълнение на тази инициатива ще бъде осъществено от следващото правителство, което ще разполага с вече създадените необходими инструменти и структури. Препоръчително е следващото правителство да направи оценка на инициативата не само от техническа гледна точка – насочена към повишаване на капацитета на администрацията в жизнено важни сфери за осигуряване на пълноценното упражняване на членството в ЕС – но също и на политическо ниво. Всъщност инициативата следва да бъде оценена като важна мярка за засилване на доверието и сътрудничеството между българското правителство и неговите партньори, като силен знак за прозрачност, откритост и отчетност, и определено за добро управление, тъй като тя налага ясни и ефективни правила върху управлението на външната техническа помощ и ясни задължения на структурите на администрацията по отношение на сътрудничеството и координацията, които ще спечелят от тази помощ.
В този смисъл тази инициатива се смята за положителна стъпка не само за подсилване на административния капацитет на българската държавна администрация, но особено като знак за готовността на властите страната да бъде активен и отговорен член на ЕС.

Каталог: pub
pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
pub -> Съдържание
pub -> Съдържание уводни думи
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: