Доклад международен консултативен съвет за българия доминик дьо Вилпен
III. Европейският съюз и България: тест за европейската солидарност
Изтегляне 1.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- III.1.1. Сегашното положение: решението на Европейската комисия от 23 юли 2008 г. за спиране на европейските фондове
III. Европейският съюз и България: тест за европейската солидарностIII.1. Спирането на европейските фондове за България: безпрецедентно решениеIII.1.1. Сегашното положение: решението на Европейската комисия от 23 юли 2008 г. за спиране на европейските фондовеНа 23 юли 2008 г., след месеци на предупреждения и непрестанно нарастващ контрол от страна на европейските институции, именно от Службата за борба с измамите (ОЛАФ), Европейската комисия публикува специален доклад за управлението на европейските средства. Докладът показа втвърдяването на подхода на ЕС към България, дължащо се главно на съществуващите трудности пред българските власти в борбата с корупцията в тази област. Затова този доклад от юли 2008 година остава като референтен пункт по отношение на предстоящите основни предизвикателства. Докладът също така предупреди България за възможността от постоянна загуба на средства от ЕС чрез замразяването им. Така Европейската комисия взе решение да формализира спирането на милиони евра помощи и да отнеме акредитацията на две правителствени агенции, отговарящи за управлението на тези средства на ЕС по програма ФАР. Според Комисията замразените средства бяха приблизително на стойност 250 милиона евра от програма ФАР и програмите от преходния механизъм, използван за подпомагане на новите страни да развият своята инфраструктура и правителствени институции, други 115 милиона евра от програма ИСПА, насочена към подобряване на пътната инфраструктура, както и 121 милиона евра от програма САПАРД за подкрепа на селското стопанство. Трите суми бяха отпуснати на България преди да стане държава членка, като предприсъединителна помощ. През ноември 2008 г. България загуби необратимо 220 милиона евра от европейските фондове, осигурявани по предприсъединителната програма ФАР, поради неуспеха й да се справи с лошото управление и корупцията. Така Европейската комисия реши да не връща акредитацията на двете правителствени агенции, отговарящи за разпределението на средствата за проектите. И други държави членки получиха предупреждения като България, но никога преди страна от ЕС не е била лишавана от фондове по тази причина, а тези фондове в продължение на десетилетия бяха използвани за подпомагане на страните кандидатки да догонят жизнените стандарти на Западна Европа. Затова, спирането на фондовете за България е без прецедент в историята на Съюза. Като всяко решение от такъв мащаб последиците от Решението от 23 юли 2008 г., когато достъпът на България до европейските фондове беше ограничен, са от изключителна важност, особено като се има предвид имиджът, създаван в чужбина в резултат на това решение. По отношение на непрекия ефект от такова решение трябва да се отбележи въздействието върху местното обществено мнение, както и върху възприятията на чуждестранните инвеститори. В първия случай няколко социологически проучвания заключават, че обществеността схваща натискът от Комисията като възможност за много нужните и желани промени в качеството на управлението в страната. Затова всички управляващи партии, и най-вече коалиционното правителство, изглежда, че губеха от подкрепата си съгласно по-нататъшните изследвания, при които продължава да спада тяхната политическа подкрепа. Във втория случай, решението да се спрат европейските средства за България, заедно със задълбочаващата се криза в световната икономика и нарастващата глобална икономическа несигурност, можеха да доведат до преоценка от страна на инвеститорите на атрактивността на България като място за инвестиране. Накрая, България се изправи и пред риска от отлагане на влизането й в Шенгенската зона, тъй като оценката на съответствието с Шенгенския план трябваше точно да започне, а безпокойствата, породени от корупцията, можеха да попречат страната да спази определената дата през 2011 година за съвместното присъединяване на България и Румъния. Решението от 23 юли също имаше други две преки въздействия, макар и трудни за измерване. На първо място, можеше да се влоши положението с платежния баланс на страната, тъй като местното правителство можеше да бъде поставено под натиск да продължи да инвестира в проекти без да разчита на съфинансиране от ЕС. Така, въпреки относително силната фискална позиция на правителството, нарастващите потребности от финансиране можеха да доведат до приемане на мерки, които да подкопаят фискалните ограничения и да застрашат икономическата стабилност. На второ място, ограниченият достъп на някои компании до средства от ЕС можеше да попречи за способността на някои предприятия да обслужват дълговете си, с които авансово финансираха проектите. Но трябва да се има предвид, че решението на ЕК относно спирането на фондовете на ЕС беше взето при две изключителни обстоятелства: задълбочаващата се криза в световната банкова система и нейният ефект върху световната икономика, както и политическият контекст в страната, тъй като изборите за европейски парламент и парламентарните избори бяха насрочени за 7 юни и 5 юли 2009 г. съответно. Затова става наложително да се опишат тези въпроси и техните възможни последици. България се изправя пред кризата в сравнително добро икономическо здраве в сравнение със съседните страни, за да се заеме с предстоящите предизвикателства, което позволява на българското правителство да увеличи публичните разходи в някаква граница с цел да се справи с икономическата тенденция на спад на растежа. По отношение на въздействието на глобалната финансова буря в страната, то като че ли е неголямо, тъй като източноевропейските финансови системи не са били директно заразени с „токсични” ценни книжа. Обратното, непрекият ефект може би ще бъде значителен с оглед на затягане на финансовите условия, спада на глобалното търсене на експортни стоки и възможната „зараза”. Освен това, преобладаването на чуждестранни банки в източноевропейския банков сектор и вероятното орязване на притока на чуждестранен капитал към тях може да доведат много източноевропейски страни до пълна зависимост от финансова помощ от международни организации. Някои от предизвикателствата, пред които се изправя България и нейната икономика през 2009 г., са свързани с глобалната финансова и икономическа криза. На първо място, глобалната финансова буря засили риска от остър спад в преките чуждестранни инвестиции, което прави страната уязвима към значителен риск от спад в икономическия растеж, дължащ се на зависимостта й от външно финансиране. На второ място, макар че българският банков сектор не е бил изложен на сериозни трудности до сега, очакваната липса на свежо финансиране през 2009 г. ще принуди банките да станат по-избирателни при отпускането на кредити, което ще е в ущърб на цяла гама сектори и предприемачи. Накрая, по-ниският икономически растеж в ЕС може да доведе до рязък спад в българския износ и спад в туризма, което заедно с вероятното свиване на вътрешното търсене, навярно ще допринесе за забавяне на растежа. Българският политически сценарий е заобиколен от социални размирици и народни протести в няколко централни и източноевропейски страни, дължащи се на последиците на финансовата и икономическата криза. Така, икономическата криза причинява спад в някои източни страни, което заедно с бюджетните дефицити и тежката външна задлъжнялост не оставя никакво място за маневриране на правителствата им, вече и без това политически доста нестабилни. Последните социологически проучвания показват, че приблизително само 50% от българите ще се явят на изборите и че едва ли ще има партия с мнозинство след парламентарните избори, което ще създаде несигурност и политическа нестабилност в страната. Трудността да се състави ново правителство след юлските избори вероятно ще доведе до коалиция, ако не – до някакъв друг временен сценарий или впоследствие нови избори. В заключение, политическата нестабилност заедно с несигурността, усложняващи последствията от глобалната икономическа и финансова криза, вероятно ще предопределят отношенията между Европейския съюз и България дори в още по-голяма степен. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|