Доклад международен консултативен съвет за българия доминик дьо Вилпен
IV.3. Роля на българското общество в процеса на европейска интеграция: необходимостта от пълна ангажираност
Изтегляне 1.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- IV.3.2. Предложения: публично-частно сътрудничество по въпросите на ЕС
IV.3. Роля на българското общество в процеса на европейска интеграция: необходимостта от пълна ангажираностIV.3.1. Сегашното положение: българското гражданско общество и неговите отношения с ЕСМобилизацията на гражданското общество беше от жизненоважно значение за определяне на посоката за развитие на страната и нейната програма за демокрация. Краят на комунистическия режим през 1989 г. беше ускорен поради демонстрациите и протестите, като детонатор беше протестът на екологическите организации срещу проект, който правителството искаше да реализира. Оттогава българското гражданско общество се организира в различни форми на сдружаване, като всички се наричат просто неправителствени организации. Някои от тях имат ясна политическа принадлежност или са разположени в орбитата на някои политически партии, други са социално ангажирани и работят активно с хората в най-неравностойно положение, други са мозъчни тръстове, най-вече в областта на геополитиката, понякога към университетите, но понякога самостоятелни, работещи в областта на човешките права, борбата срещу корупцията, наблюдението на прозрачността и отчетността на публичните институции и икономиката и други. Сред едни от най-добрите примери е ролята през 1997 г. на няколко български неправителствени организации, работещи за борбата с корупцията. Това е пионерска инициатива, която за първи път събира представители на държавните институции, гражданските организации и отделни експерти в конкретна област на интерес в борбата срещу корупцията в страната. Някои от тези НПО са участвали активно в контрола на обществения живот, най-вече в държавните институции, разкривайки корупцията, липсата на прозрачност, изисквайки повече отчетност и спазване на върховенството на закона. Благодарение на постоянния си и настойчив ангажимент някои от тези НПО успяха да повишат информираността на национално и международно равнище за слабостите и дефектите на българската правна система и да поставят необходимостта от повече прозрачност в обществения живот в дневния ред на обществото. В известна степен този трети сектор дължи съществуванието си, челните си позиции в българското общество и капацитета си да въздейства върху дневния ред на обществото именно на слабостите на държавните институции и на липсата на ефикасни механизми за решаване на разкритите слабости. По такъв начин анализът на програмите за дейностите на тези неправителствени организации през последните години учудващо показва, че те се повтарят година след година, фокусирани върху същите въпроси, адресирани по същия начин, дори и с участието на същите хора и финансирани от същите международни организации. В известен смисъл се създава усещането, че двете страни се захранват една друга взаимно, че и двете са влезли удобно в ролите просто да отричат и изобличават. Получило се е нещо като уравнение, което се самонеутрализира и непрекъснато се повтаря, без да доведе до никакви осезаеми движения от едната или от другата страна. Може би така и трябва да бъде, ролята на тези НПО в обществения живот да се свежда до активното изобличаване на лошите практики. Във всеки случай, последователната работа позволява да се поддържа напрежението и оказва натиск върху публичните институции. Присъединяването към НАТО също беше прокарано и чрез активната роля на някои НПО, които имаха заслугата, че бързо създадоха разбиране в общественото мнение в България за ползите и възможностите за страната от участието в Алианса, които бяха в утвърждаването на ценностите за свобода, сигурност и прогрес и които определено можеха да ускорят интеграцията на България в западния свят. Българските НПО също изиграха ключова роля в разпространението на посланието на ЕС по време на процеса на присъединяване. В този смисъл ЕС чрез програма ФАР финансира няколко проекта за разпространение на информация за ЕС, обхващаща такива въпроси като институции на Съюза, политики и ударение върху ползите от членството. Това помогна да се разшири информираността на гражданите за процеса на присъединяване още от самото му начало, и за естествените стъпки, които страната трябваше да предприеме, за да постигне икономически напредък и социално благоденствие. Две години след присъединяването е съвсем ясно, съдейки по резултатите, публикувани в различни доклади на Евробарометър, че мнозинството български граждани дават положителна оценка на европейските институции и на членството на страната. Някои от тези социологически проучвания показват, че българските граждани оценяват Европейската комисия по-положително от българското правителство. Резултатите от проучванията все пак не бива да се надценяват или екстраполират, тъй като от хората не се иска да сравнят изпълнението на двете по отношение на съответния им обхват на действия, а просто да ги сравнят така, като че ли имат еднакви функции. В крайна сметка, това което е от значение е, че българските граждани наистина оценяват положително членството на страната, което поставя България в по-добра позиция в сравнение с други европейски страни, където рейтингът на европейските институции и като цяло на проекта за европейска интеграция прогресивно спада. Положителното отношение на българите към интеграцията в ЕС и по въпросите на ЕС осигурява добра почва – и е ясен индикатор, че има достатъчно позитивна енергия и привързаност към каузата – за изработването на реална българска национална европейска програма, която да се ползва от подкрепата на гражданите. Такава програма не съществува и никога не е била формулирана като такава от правителството. Този въпрос вече беше разгледан в Глава IV.2. До този момент българските граждани ясно са разбрали, че икономическото развитие на страната зависи от Брюксел. Разбрали са също и че натискът, който Европейската комисия упражнява върху българските власти да се борят с корупцията и организираната престъпност носи известни ползи. Те очакват европейските фондове да доведат до просперитет. Те свързват напредъка с Европейския съюз. Въпреки това, те вярват – поне такава е преобладаващата нагласа – че Европейският съюз е План Маршал и че националното правителство трябва само да улеснява средствата да стигат директно до гражданите, без да се намесва, ако е възможно. С някои изключения това е общата нагласа на българското гражданско общество към Европейския съюз. Той не се възприема или оценява от българското гражданско общество като изискващ проактивно отношение за защита на техните интереси, а като организация, чиято мисия е да защитава интересите им. Когато трябва да бъде защитен някакъв специален икономически интерес пред ЕС, който, например, поставя специално ударение върху определен стопански сектор (което е всекидневен житейски опит), практиката е да се разчита на правителството да защити добре тези интереси, вместо да се отиде в Брюксел и да се преговаря с Европейската комисия както правят хората от другите държави членки, които на настоящия етап вече навярно ще са постигнали каквото са искали. Този пример идва да покаже, че гражданското общество трябва да играе много важна роля не само в правилното разгръщане на европейските инициативи в България, но също и главно в защитата на интересите на страната пред Европейския съюз. Това може и трябва да бъде направено чрез активното участие на различните национални организации, представляващи различните сектори в европейските организации и чрез тях – да действат правилно в защита на европейския сектор пред Европейския съюз. Правителствата могат да подкрепят тези инициативи, ако това е в национален интерес, разбира се, но от тях не бива да се иска да заемат мястото на гражданското общество в отношенията с Европейския съюз. Тази пасивна нагласа на българското гражданско общество е до известна степен наследство от миналото, когато правителството не е оставяло никакво място за частна инициатива. Но, както е подчертано в други части на доклада, това не може да бъде оправдание по принцип. България преминава през период на дълбоки промени и адаптация към стандартите на другите европейски страни. Тези промени ще изискват от българското гражданско общество да направи усилия, за да премине от такива нагласи към активно позитивно поведение, каквото е необходимо за модернизацията на страната. Да бъде страната активен член на ЕС и да се възползва напълно от това, не зависи само от правителството, нито е изцяло в неговите възможности. Гражданското общество има пряк интерес да подкрепи правителството, когато то защитава националната европейска програма в Брюксел и другаде. И същевременно, правителството ще помогне на гражданското общество пред Брюксел, ако става въпрос за националния интерес. Двете страни взаимно се подсилват. Това е знак за зряло разбиране на изискванията на Европейския съюз. Тези изисквания може да не са записани, но Европейският съюз е проект, който се опитва да съчетае в момента двадесет и седемте национални интереса, общия интерес, интересите на различните икономически, културни и социални организации, интересите на гражданите чрез Европейския парламент с международните интереси. В тази сложна среда, пасивността означава поражение. Гражданско общество, което разчита изключително на правителството да намери пътя в този врящ казан от интереси, има по-малко шансове да бъде зачетено, отколкото други. Без да бъдат определени ясни приоритети за това кои жизненоважни национални интереси трябва да бъдат защитени в Европейския съюз и така да се допринесе за оформяне на европейския проект, не е възможно да се мобилизира гражданското общество да отиде отвъд защитата само на разпилени интереси сред различни организации в различни сектори. Националната европейска програма на страната е общата рамка, която осигурява подкрепа и мотивира гражданското общество да играе активна роля както като помощник на правителството в защитата на националната програма в Европейския съюз, така и в разпространението на европейската действителност в България. IV.3.2. Предложения: публично-частно сътрудничество по въпросите на ЕСБългарското правителство, както и останалите публични институции, трябва да направят всички възможни усилия, за да въвлекат българското гражданско общество в процеса на пълната интеграция на страната в структурите на ЕС. Предвид особеностите на българското гражданско общество, от една страна, и сложността и спецификата на механизмите, на начина на функциониране и дори на „работната философия”, която се основава на диалектиката на интересите, от друга страна, е препоръчително да се създадат нови механизми за публично-частно сътрудничество, за да се насърчи активното участие в рамката на ЕС. Освен това, тези механизми биха представлявали правилната рамка за стимулиране на взаимодействието между публичните органи и гражданското общество по отношение на въпросите на ЕС, създавайки нужната критична маса за изпълнение на проекти от общ публично-частен интерес. Добра инициатива би било създаването на публично-частен консорциум, чиято цел да бъде: (а) да утвърждава европейските ценности, действителност и проект в България; (б) да предоставя информация за европейските политики, проекти, инициативи и програми; (в) да осигурява съвети по тях; (г) да предлага курсове за обучение и стипендии за европейски проучвания, ориентирани към младите хора, които искат да учат в чужбина; (д) да организира дебати, семинари и конференции, които да анализират и обсъждат европейските въпроси и засилват отношенията между българското общество и неговите институции и ЕС; (е) да представлява българските социално-икономически отношения в Брюксел извън формалните институционализирани отношения. Учредители могат да бъдат, от страна на публичните власти – правителството, университетите, Сдружението на българските общини – а от страна на частните участници – националните организации, представляващи икономическия, социалния и културния сектори. Управляващият екип трябва да бъде професионален и независим. Председателят (без изпълнителна власт) трябва да бъде назначен от Народното събрание по предложение на правителството. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|