Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Иновационна политика

През декември беше представен поредният доклад на фондация „Приложни изследвания и комуникации“, Иновации БГ 2012. Според изследването²⁰ иновативният потенциал на българските предприятия през 2011 г. се характеризира със следните особености:

• 
  Намаляване на националните инвестиции в НИРД в бруто изражение (0.4% от БВП) за всеки от източниците на финансиране – държавен сектор (-17% на годишна основа), бизнес (-36%), висше образование (-23%), неправителствен сектор (-39%), като спадът се компенсира от средствата за НИРД от чужбина по линия на европейските фондове.
  
• 
  Ниска степен на взаимодействие между науката–образованието–иновациите, липса на целенасочена политика в това отношение, която да даде възможност за извличане на заложения потенциал в различните форми за трансфер на знания и ноу-хау.
  
• 
  Намаляване на заетите с НИРД (с над 14% през 2010 г. спрямо 2009 г.).
  
• 
  Намаляване на научния продукт на страната – съществуват проблеми в управлението на фонд „Научни изследвания“ и БАН и като резултат свиване и забавяне на научната дейност в страната.
  
• 
  Слаба патентна активност и ниска технологична конкурентоспособност.
  
• 
  Липса на координирана политика за насърчаване закрилата на обектите на интелектуална собственост.
  
• 
  Все още ефектът от европейските средства върху активизирането на иновационната дейност на фирмите остава скромен.
  

• 
  Предлагането и външното търсене.
  
• 
  Устойчива промяна в структурата на финансиране – нараства ролята на частния сектор, увеличават се средствата от чужбина.
  
• 
  Безспорни лидери по привличане на НИРД са ИКТ и медицинските науки и фармацията.
  
• 
  Чуждестранни мултинационални компании се установяват в България и аутсорсват свои НИРД дейности.
  
• 
  България има добро покритие с широколентов интернет.
  
• 
  Наблюдава се засилена гражданска активност през Интернет.
  

• 
  Липса на прозрачност и устойчивост на държавната подкрепа за иновационно развитие.
  
• 
  Липса на обвързаност между различните стратегически и програмни документи.
  
• 
  Липса на механизми за координация и отчетност на прилаганите инструменти от различните стратегически документи.
  
• 
  Липса на връзка между националните приоритети и развитието на научни изследвания и иновации.
  
• 
  Липса на реално финансово осигуряване. Надеждите за бъдещ икономически растеж се свързват с експортно ориентираните иновативни предприятия. За съжаление износът на България е нискотехнологичен, с една от най-ниските добавени стойности.
  
• 
  Необходимо е подобряване на средата за функциониране на иновативни експортни предприятия.
  

• 
  разработване на обща стратегия за развитие на страната, като научните изследвания и иновациите станат неразделна част от нея;
  
• 
  подобряване на управлението на държавната подкрепа за НИРД посредством административна концентрация и по-високо финансиране – създаване на единна административна структура (министерство или агенция);
  
• 
  изработване на дългосрочна стратегия за научно развитие и включване на иновативен компонент във всички оперативни програми;
  
• 
  ефективно изразходване на средствата за наука и иновации;
  
• 
  използване на възможностите за заемане на пазарни ниши чрез въвеждането на предтърговски обществени поръчки;
  
• 
  привличане в страната на развойни центрове на големи интернационални фирми;
  
• 
  приемане на мерки за стимулиране на развитието на иновативната култура (напр. с помощта на журналисти, специализирани в сферата на иновациите, научни и технологични музеи и др.).
  

С цел преодоляване на изоставането на страната по отношение на иновативното развитие правителството взе решения през следващия програмен период да бъде разработена нова оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. Водещо ведомство по нея ще бъде Министерството на образованието, младежта и науката. Основната цел на новата оперативна програма е постигането на интелигентен растеж чрез повишаване качеството на научните изследвания и образованието. Европейски средства ще се дават по пет приоритета. Единият е за научни изследвания и технологично развитие. Другият е за развитие на връзката между образованието, бизнеса и трудовата заетост. Третият приоритет е образованието като фактор за социално приобщаване. Четвъртият е образованието и ученето през целия живот и последният е подобряване на образователната инфраструктура. Според експертите чрез новата оперативна програма ще се осигурят значителни социално-икономически ползи за обществото чрез устойчивия ефект на инвестициите в дългосрочен план, запазване и разкриване на нови работни места, конкурентоспособност на работната сила, подобряване на демографските показатели. Заедно с пряката връзка с инициативите в сферата на труда и социалната политика, икономиката и регионалното развитие, новата оперативна програма ще повлияе положително върху постигането на приоритетите, свързани с развитието на аграрния сектор, институционалната среда и стимулирането на ресурсната и енергийната ефективност.