Доклад на комисията rapport général 2008 final groupe 1 Информация за читателите

На 5 март Комисията прие съобщение, озаглавено „Западни Балкани: укрепване на европейската перспектива“ (⁷¹³). В него се представят нови инициативи, а съществуващите се консолидират. Целта е да се окаже подкрепа на политическото и икономическото развитие на държавите от Западните Балкани и да се допринесе за ускоряване на техния напредък към членство в Европейския съюз. Съобщението съдържа кратък анализ на ситуацията във всяка държава партньор, като се отчита развитието след последния доклад за напредъка от ноември 2007 г.

На 1 януари влязоха в сила споразуменията за улесняване издаването на визи и реадмисия (⁷¹⁴) с Албания, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора. Започнаха диалози с тези страни за либерализиране на визовия режим (с изключение на Хърватия, която вече е освободена от задължението за визи) и Комисията представи пътни карти и критерии за реформи, които да доведат до отпадане на задължителните визи.

На 5 ноември Комисията прие годишния стратегически документ за разширяването (⁷¹⁵). Той излага една актуализирана визия за политиката на разширяване на Европейския съюз и прави равносметка на постигнатия напредък от страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство през изтеклите дванадесет месеца. Докладите за напредъка на всяка страна, публикувани като референтни документи, съдържат по-подробни оценки.

В името на рационализирането на политиката на разширяване на 5 ноември Комисията прие рамков документ за многогодишно финансиране на всички страни кандидатки и потенциални кандидатки за членство, в който се фиксира финансовата рамка за периода 2010—2012 г., включително индикативният размер на средствата, определени за всяка страна бенефициер (⁷¹⁶). За този период общата индикативна сума на финансовата помощ от Европейския съюз по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) (⁷¹⁷) възлиза на 5,334 млрд. евро.

Освен това, за да насърчи поемането на финансови ангажименти за подпомагане на социално-икономическото развитие на Косово, на 11 юли Комисията организира конференция на донорите. Размерът на обещаната безвъзмездна финансова подкрепа достигна 1,2 млрд. евро, от които за 70 % ангажимент поеха Европейският съюз и неговите държави-членки.

На 27 октомври Комисията прие годишния доклад за 2007 г. относно Инструмента за структурна политика за предприсъединяване (ИСПА) (⁷¹⁸). В доклада се разглеждат само дейностите по ИСПА в Хърватия, тъй като страната е единственият бенефициер на средства по този инструмент. На 15 декември Комисията прие годишния доклад за 2007 г. за Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) (⁷¹⁹). Докладът съдържа информация за финансираните през годината дейности и за заключенията на мониторинга и прави оценка на постигнатите резултати в усвояването на помощта.

На 27 май проведе заседания Съветът за асоцииране Европейски съюз—Турция, а събранията на съвместната парламентарна комисия Европейски съюз—Турция бяха на 27 и 28 май и на 27 и 28 ноември.

Продължиха преговорите за присъединяване с Турция. От началото на преговорите през 2005 г. до края на 2008 г. са отворени десет глави, от които една е приключена на работно ниво.

Според доклада от 5 ноември (⁷²⁰) за напредъка на Турция страната продължава да отговаря в достатъчна степен на политическите критерии от Копенхаген, макар че постигнатият през 2008 г. напредък в реформите е ограничен. Страната обаче продължава да привежда законодателството си в съответствие с правния ред на Съюза. По отношение на икономическите критерии Турция е жизнеспособна пазарна икономика.

Сега Турция трябва да удвои усилията си по политическата реформа, за да укрепи демокрацията и спазването на човешките права, за да се модернизира и развие и да напредне в процеса на интегрирането си към Европейския съюз.

Хърватия

На 28 април заседава Съветът за стабилизиране и асоцииране Европейски съюз—Хърватия. На него бе изразено задоволство от напредъка в преговорите за присъединяване между Съюза и Хърватия. Съветът отбеляза, че е необходимо да се работи повече в области като реформата на съдебната система, борбата с корупцията, връщането на бежанци и държавните помощи. Парламентарната комисия за стабилизиране и асоцииране проведе заседания на 29 и 30 април и 6 и 7 октомври.

Що се отнася до преговорите за присъединяване към края на 2008 г. от 35-те преговорни глави 22 са отворени, от които 7 са затворени на работно равнище.

В доклада за напредъка от 5 ноември (⁷²¹) се казва, че Хърватия продължава да отговаря на политическите критерии от Копенхаген и е жизнеспособна пазарна икономика. Страната е развила способността си да поеме задълженията, произтичащи от членството. Като се има предвид общият напредък, може да се прогнозира, че е възможно до края на 2009 г. да се навлезе в заключителната фаза на преговорите за присъединяване на Хърватия, при условие че страната отговаря на всички условия. С оглед на тази перспектива Комисията предложи индикативна пътна карта за приключване на преговорите на техническо ниво.

Хърватия трябва да продължи да влага усилия в реформите, особено по отношение на съдебната система и публичната администрация, борбата с корупцията и организираната престъпност, налагането на правата на малцинствата, включително завръщането на бежанците, провеждането на съдебни процеси за военни престъпления и даването на достъп на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия до документация, намираща се в Хърватия. Страната трябва да положи значителни усилия и за преструктурирането на сектора на корабостроенето.

Бивша югославска република Македония

Парламентарната комисия за стабилизиране и асоцииране Европейски съюз—бивша югославска република Македония проведе среща на 27 ноември, а Съветът за стабилизиране и асоцииране заседава на 8 декември.

Според доклада за напредъка от 5 ноември (⁷²²) бивша югославска република Македония е постигнала определен напредък през изминалата година, но въпреки това страната все още не отговаря на политическите критерии от Копенхаген и на ключовите приоритети, залегнали в партньорството за присъединяване. Страната трябва да работи най-вече за гарантиране провеждането на свободни и честни избори и за подобряване на диалога между основните политически партии и участници в името на нормалното функциониране на институциите и ускоряването на темпото на реформите.

Що се отнася до политическите критерии, икономиката на бивша югославска република Македония се консолидира в хода на изминалата година и страната отбеляза напредък по пътя към установяването на действаща пазарна икономика. Страната е напреднала и в процеса на привеждане на законодателството си в съответствие с правния ред на Европейския съюз.

Парламентарната комисия за стабилизиране и асоцииране Европейски съюз—Албания заседава на 25 юни. В съвместна декларация комисията призова държавите-членки да ратифицират споразумението за стабилизиране и асоцииране. Отбелязва се напредъкът в ключови сфери на реформата, но се посочва също така, че трябва да се положат усилия в сектора на правосъдието и в борбата с корупцията и организираната престъпност. Комисията подчертава също така, че Албания е допринесла за запазване на стабилността в региона.

Според доклада за напредъка от 5 ноември (⁷²³) Албания продължава да напредва в основните реформи на съдебната и изборната система. Въпреки това трябва да се положат още усилия за спазване на принципа на правовата държава и за гарантиране на доброто функциониране на държавните институции, като така ще се спомогне за ефективното функциониране на политическата система. Освен това Албания трябва да гарантира добрата подготовка и провеждане на парламентарните избори през 2009 г.

Босна и Херцеговина

Предвид постигнатия напредък в четирите ключови области, определени от Европейския съюз през 2005 г. (⁷²⁴) на 16 юни беше подписано споразумение за стабилизиране и асоцииране с Босна и Херцеговина, както и временното споразумение (⁷²⁵) относно търговията и свързаните с търговията въпроси.

Със споразумението за стабилизиране и асоцииране се дава подкрепа на усилията на Босна и Херцеговина за укрепване на демокрацията и правовата държава и за извършване на прехода към пазарна икономика. Споразумението си поставя също така целта за развитие на по-тесни политически отношения между Европейския съюз и Босна и Херцеговина и за постепенно установяване на зона на свободна търговия.

Целта на междинното споразумение, влязло в сила на 1 юли, е да се приведат в действие по най-бързия начин разпоредбите на споразумението за стабилизиране и асоцииране, отнасящи се до свободното движение на стоки, въз основа на принципите на реципрочност и взаимен интерес.

Съветът прие и регламент (⁷²⁶), който определя процедурите за прилагане на някои разпоредби от двете споразумения.

На 31 октомври Съветът и Комисията представиха съвместен доклад относно бъдещата политика на Европейския съюз в Босна и Херцеговина, в който се изтъква, че е важно Съюзът да поеме по-активни ангажименти по отношение на тази страна.

В доклада за напредъка от 5 ноември (⁷²⁷) се казва, че въпреки постигнатия напредък, който доведе до подписването на споразумението за стабилизиране и асоцииране, Босна и Херцеговина все още спешно се нуждае от напредък в реформите и постигане на политически консенсус, най-вече като поемане на по-голяма отговорност за своето управление. Необходимо е общо виждане за посоката на развитие на страната, за да може институциите да функционират безпроблемно, да се създадат по-функционални и ефикасни държавни структури и да се постигне единодушие по въпросите, свързани с ЕС.

Черна гора

На 1 януари влезе в сила временното споразумение между Европейската общност и Черна гора относно търговията и съпътстващите мерки. Споразумението се прилага по удовлетворителен начин.

Докладът за напредъка от 5 ноември (⁷²⁸) отчита усъвършенстването на правната рамка и развитието на институционалния капацитет като съществен напредък на Черна гора в изпълнението на политическите критерии. Въпреки това реформата на съдебната система следва да продължи, правовата държава трябва да се консолидира и трябва да се активизира борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

На 15 декември Черна гора официално внесе кандидатурата си за членство в Европейския съюз.

На 29 април бяха подписани споразумението за стабилизиране и асоцииране и временното търговско споразумение (⁷²⁹). Съветът реши обаче, че условие за влизането в сила на временното споразумение и за ратифицирането на споразумението за стабилизиране и асоцииране ще бъде единодушното признаване от негова страна на пълното и безусловно сътрудничество от страна на Сърбия на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. От своя страна сръбският парламент ратифицира споразуменията на 9 септември.

В заключенията си от 22 юли Съветът изрази задоволството си от задържането на Радован Караджич, обвинен в геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, и насърчи правителството на Сърбия да продължи усилията си в тази насока. След този арест, последвал задържането на Стоян Зуплянин през юни, остават още само двама обвиняеми, които се укриват (Ратко Младич и Горан Хаджич).

В доклада за напредъка от 5 ноември (⁷³⁰) се отбелязва, че Сърбия е отбелязала напредък с положените усилия за изпълнение на политическите критерии. Страната е демонстрирала, че притежава административния капацитет, за да постигне съществен напредък по пътя към членство в Европейския съюз. Въпреки това през изтеклата година в условията на предизборните кампании реформите се забавиха. Необходими са допълнителни усилия, за да бъде отбелязан напредък в реформата на съдебната система и в предотвратяването на корупцията.

По мнение на Комисията Сърбия би могла да получи статут на страна кандидатка през 2009 г., ако бъдат спазени необходимите за това условия. Сърбия трябва да затвърди положителните тенденции в развитието си, като даде конкретен израз на пълното си сътрудничество с МНТБЮ и като работи неотстъпно по програмата си за реформи, което ще ѝ позволи да направи реален напредък в приоритетни сфери като укрепването на правовата държава и ускоряването на икономическите и бюджетните реформи.

Косово (⁷³¹)

След като на 17 февруари Парламентът в Косово прие резолюция за обявяване независимостта на Косово, на 18 февруари Съветът прие заключения, в които се отбелязва, че държавите-членки следва да регулират отношенията си с Косово в съответствие с националната си практика и с международното право. Съветът припомня датиращия отдавна ангажимент на Европейския съюз към стабилността в региона на Западните Балкани и потвърждава готовността на Съюза да играе водеща роля за укрепването на тази стабилност.

В контекста на един по-всеобхватен подход по отношение на Косово и в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана (⁷³²) на 4 февруари Съветът взе решение (⁷³³) за разполагане на мисия в Косово (EULEX Косово), която ще работи за реформата на полицията и за укрепване върховенството на закона. Бе назначен и специален представител на Европейския съюз за Косово. Целта на мисията EULEX Косово е да помага на властите в Косово с насоки и съвети във всички свързани с върховенството на закона области, и по-специално по отношение на полицейските служби, правосъдието, митниците и местата за лишаване от свобода. Европейският съвет от 19 и 20 юни потвърди европейската перспектива пред Косово.

В доклада за напредъка от 5 ноември (⁷³⁴) се казва, че приетата от Косово през април конституция отговаря на европейските стандарти и че досега е прието значително по обем важно законодателство. Все още обаче са налице големи предизвикателства, а именно укрепването на институциите и на върховенството на закона и активизирането на диалога и помиряването между общностите.

В проучване на възможностите, което се очаква да бъде огласено през есента на 2009 г., Комисията ще разгледа възможностите за по-нататъшното политическо и соцално-икономическо развитие на Косово и начините, по които Косово и останалата част от региона могат да осъществят напредък към интеграцията си в Европейския съюз в рамките на процеса за стабилизиране и асоцииране.

Международен наказателен трибунал за бивша Югославия

На 13 март Съветът прие акт за удължаване с една година на срока на действие на мерките за ограничаване на правото на пътуване на лица, занимаващи се с дейности, за които се предполага, че помагат на обвинени от МНТБЮ лица да избегнат правосъдие (⁷³⁵). На 15 септември Съветът прие решение (⁷³⁶) за заличаване от списъка на тези лица на имената на определени лица, свързани по някакъв начин с Радован Караджич.

Списъкът на лицата, подлежащи на рестриктивни мерки (замразяване на финансови средства и икономически ресурси), бе коригиран на 28 юли (⁷³⁷) и, впоследствие, на 29 септември (⁷³⁸).

Повече информация за МНТБЮ се съдържа в раздел 4, рубрика „Обща външна политика и политика на сигурност“, подрубрика „Провеждане на общата външна политика и политика на сигурност“ на настоящия доклад.

На 16 юни Съветът измени „регламента за зелената линия“ (⁷³⁹) с цел облекчаване на търговския обмен на територията на остров Кипър (⁷⁴⁰). На 27 август Комисията прие годишния доклад за прилагането на този регламент и за съществуващата вследствие на това прилагане ситуация (⁷⁴¹).

На 15 септември Комисията прие втория годишен доклад за 2007 г. относно прилагането на регламента (⁷⁴²) за финансовата подкрепа от Общността за насърчаване на икономическото развитие на общността на кипърските турци (⁷⁴³).

5.1.2. Европейска политика на добросъседство

Общи аспекти

Съобщение на Комисията от 3 април (⁷⁴⁴) прави обобщение на развитието на отношенията на Съюза с партньорите му по Европейската политика на добросъседство (ЕПД) през 2007 г. Съобщението прави кратък преглед на постигнатия съществен напредък от страните партньорки и очертава областите, в които трябва да се вложат още усилия. Съобщението се придружава от доклади за напредъка на отделните страни и от секторен доклад.

Въз основа на многогодишните индикативни програми за периода 2007—2010 г. през годината Комисията прие годишни програми за действие за страните — партньорки по Европейския инструмент за добросъседство и партньорство (ЕИДП) (⁷⁴⁵) и регионални програми за действие за региона на Източна Европа и Южното Средиземноморие. Общо за 2008 г. бе решено да се отпусне сумата от около 1,735 млрд. евро за проекти и програми в помощ на тези страни, от която 447 млн. евро за страните от Източна Европа и 1,160 млрд. евро за страните от Южното Средиземноморие. 128 млн. евро бяха заделени за трансграничното сътрудничество.

Що се отнася до двустранните програми за страните от Източна Европа и Южен Кавказ, те се съсредоточават върху реформата на съдебните системи (Армения, Азербайджан, Грузия), здравеопазването (Молдова), възстановителни дейности (в зоната на грузинско-абхазкия конфликт), контрола на границите (Източна Европа).

През годината бе даден ход и на множество регионални програми, които ще работят активно по цели от общ интерес, а именно: енергийната сигурност и ефективност, защитата на околната среда, сигурността на транспорта и вътрешната свързаност на транспортните мрежи (теми за съседните страни на изток); правосъдието и миграционните потоци, насърчаването на инвестициите, културното наследство и равенството на половете (теми за съседните страни на юг). Бяха приети и четири нови проекта в подкрепа на стартиралата нова инициатива „Съюз за Средиземноморието“ (вж. по-нататък): почистване на Средиземно море от замърсители, морски и сухоземни пътища, гражданска защита и план за слънчева енергия. Във всички съседни страни са предвидени информационни и комуникационни дейности, които ще се реализират съвместно с медиите.

Институционалният туининг продължи да се развива бързо с всички страни от Европейската политика на добросъседство, като първите дейности в тази сфера бяха в Грузия и Израел. В момента единадесет съседни държави осъществяват 85 туининг дейности (като общият брой на тези дейности, вкл. тези в процес на формулиране или идентифициране, е 170). Паралелно с това през 2008 г. в рамките на TAIEX (програма за техническа помощ и обмен на информация) бяха организирани 100 мероприятия. Освен това от началото на юли държавите по Европейската политика на добросъседство се възползват от Инструмента за подкрепа на усъвършенстването на публичните институции и системите за управление (SIGMA).

След създаването на инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност (⁷⁴⁶) и на инструмент за стабилност (⁷⁴⁷) Комисията прие програми за действие за 2008 г., в които се конкретизират правилата за прилагане на тези два инструмента. Бяха взети решения за отпускането на 71 млн. евро за програми, посветени на ядрената безопасност, и за 27 млн. евро за програми за неразпространението на оръжия.

Комисията прие програмите за трансгранично сътрудничество за 2008 г. (от рамката 2007—2013 г.) между страните — партньорки по Инструмента на Европейската политика на добросъседство и държавите-членки за общата сума от 907 млн. евро. Основната цел на програмите е по-конкретно да спомогнат за устойчивото развитие от двете страни на външните границите на Европейския съюз, като по този начин се намалят разликите в стандарта на живот от двете страни на границите и се отговори на предизвикателствата, породени от разширяването на Съюза.

В рамките на Европейската политика на добросъседство Европейската общност подкрепя и реформистките усилия на Палестинската власт. От февруари планът на Палестинската власт за развитие и реформи се финансира по нов палестинско-европейски механизъм за управление и социално-икономическа помощ (Pegase), който замести международния временен механизъм (⁷⁴⁸).

В рамките на стартиралата през април 2007 г. нова инициатива за регионално сътрудничество „Черноморско взаимодействие“ (⁷⁴⁹) на 19 юни Комисията прие доклад за първата година от реализирането на инициативата (⁷⁵⁰). В доклада се казва, че първите резултати от синергийните дейности показват практическата полза и потенциала на тази инициатива на Общността За продължаване на напредъка обаче ще бъде необходимо активното участие на все повече фактори и заинтересовани страни, както сред държавите-членки, така и сред участващите черноморски държави.

На 10 юли Европейският икономически и социален комитет прие проучвателно становище в този дух, в което се препоръчва изграждането на мрежа на организации на гражданското общество в Черноморския регион.

Южно Средиземноморие

През 2008 г. бе даден нов тласък на отношенията между Европейския съюз и средиземноморските му партньори. Пролетният Европейски съвет одобри формулата за Съюз за Средиземноморието с участието на държавите-членки на Европейския съюз и държавите с излаз на Средиземно море, които не са членки на Съюза. Европейският съвет прикани Комисията с оглед на следващата среща на високо равнище през юли в Париж да представи на Съвета необходимите предложения за дефиниране на правилата на това разширено партньорство.

В съответствие с взетото от Европейския съвет решение на 20 май Комисията прие съобщение, озаглавено „Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието“ (⁷⁵¹), представящо в основни линии структурите на процеса, чиято цел е да обнови и открои по-ясно отношенията между Европейския съюз и партньорите му от средиземноморския регион. Става дума най-вече за учредяването на съвместно председателство, секретариат и на съвместен постоянен комитет, в който са представени европейските и средиземноморските страни, за провеждането на срещи на върха на правителствените и държавните ръководители на всеки две години, както и за допълнителни регионални и подрегионални проекти.

Съдържащите се в съобщението подложения бяха представени на учредителната среща на върха на Съюза за Средиземноморието, проведена в Париж на 13 юли. По този повод присъстващите на срещата правителствени и държавни ръководители приеха обща декларация.

Впоследствие, от 14 до 16 октомври в Рабат се срещнаха икономическите и социални съвети и подобни институции от евро-средиземноморския регион. Тази мрежа изтъкна социалното измерение на отношенията между Европейския съюз и страните партньори. В този смисъл бе и препоръката всички инициативи, програми и проекти, осъществявани в рамките на политиките за Средиземноморието, да отчитат това социално измерение, което е неотменен фактор за устойчивото развитие на страните партньори.

На 3 и 4 ноември в Марсилия се проведе среща на министрите на външните работи на четиридесет и трите държави, участващи в евро-средиземноморското партньорство. Участниците одобриха мандата, структурата и институционалното управление на Съюза за Средиземноморието. В името на по-нататъшното развитие на процеса на регионална интеграция министрите приеха също приоритетите на работната програма за 2009 г. Впоследствие бяха проведени срещи на министрите на промишлеността (на 5 и 6 ноември), на заетостта (на 9 и 10 ноември) и на здравеопазването (на 17 ноември).

В един по-конкретен план на 8 април в Брюксел бе проведен първият инвестиционен форум на държавите — страни по Споразумението от Агадир. Ръководителите на държавите по споразумението (Египет, Йордания, Мароко и Тунис) се срещнаха с отговорни политически лица и с представители на деловите среди от Европейския съюз, като целта бе да се даде тласък на регионалната интеграция и на инвестициите от Съюза в Южното Средиземноморие.

В контекста на двустранните отношения през годината бяха проведени множество срещи на Съвета за асоцииране, а именно: с Алжир (на 10 март), с Египет (на 28 април), с Израел (на 16 юни), с Мароко (на 13 октомври), с Йордания (на 10 ноември) и с Тунис (на 11 ноември). По време на тези срещи бяха обсъждани предимно постигнатият напредък по плановете за действие на Европейската политика на добросъседство и отношенията с Европейския съюз.

По повод заседанието на Съвета за асоцииране с Мароко Европейският съюз прие пакет мерки за укрепване на партньорството с тази страна. Мерките са насочени по-конкретно към политическото сътрудничество и сътрудничеството в сферата на сигурността, към подготовката на всеобхватно и разширено споразумение за свободна търговия (ССТ), към постепенната интеграция на Мароко в множество секторни политики на Съюза и към обогатяване на комуникациите и обмена между народите. Така Мароко получи „по-висок“ статут в рамките на Европейската политика на добросъседство.

Що се отнася до споразумението за асоцииране с Израел на 12 февруари Съветът подписа протокол към това споразумение, в който се излагат основните принципи за участието на Израел в програми на Общността (⁷⁵²). На 15 октомври Комисията прие предложение за решение (⁷⁵³), което предвижда създаването на подкомитет по правата на човека в подкрепа на прилагането на плана за действие Европейски съюз—Израел по Европейската политика на добросъседство (⁷⁵⁴).

На 24 юли Комисията получи мандат от Съвета да преговаря с Либия за сключването на рамково споразумение, което с влизането си в сила ще регулира отношенията между Европейския съюз и Либия в политически план, в търговията и сътрудничеството. Преговорите започнаха през ноември.

На 12 декември Комисията прие предложение за решение относно подписването и временното прилагане на определени разпоредби от Евро-Средиземноморско споразумение за асоцииране със Сирия (⁷⁵⁵). С предложеното ревизирано споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Сирия ще се установят нови, по-близки двустранни отношения в контекста на Евро-Средиземноморското партньорство.

В рамките на Европейската политика на добросъседство бе оказана подкрепа и на процеса на икономически, социални и институционални реформи в Ливан (⁷⁵⁶).

Източна Европа

На 3 декември Комисията прие съобщение относно източното партньорство със страните от Източна Европа (⁷⁵⁷) (Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна). Предложението за по-тясно партньорство има двустранно и многостранно измерение.

В двустранен план целта е да се създадат по-тесни връзки с Европейския съюз и да се работи в подкрепа на стабилността и благоденствието в страните партньори. Застъпени са най-вече следните елементи: перспективата за споразумения за асоцииране и за преговори за създаване на разширени и всеобхватни зони на свободна търговия с всяка държава; постепенното либерализиране на визовия режим; по-тясно сътрудничество за укрепване на енергийната сигурност; подкрепа за икономическите и социални политики, целящи намаляването на социалното неравенство в страните партньори.

Многостранното измерение очертава нова рамка, в която общите предизвикателства могат да получат решения чрез създаването на четири тематични платформи: демокрация, добро управление и стабилност; икономическа интеграция и конвергенция с политиките на Европейския съюз; енергийна сигурност; междуличностни контакти. Това измерение допълва „Черноморското взаимодействие“, в рамките на което вече ефективно се третират по-общи регионални въпроси. Комисията предлага през пролетта на 2009 г. да се даде ход на източното партньорство.

В двустранен план на 11 март се проведе среща на Съвета за сътрудничество с Украйна, а на 27 май — с Молдова. На тези срещи бе изразено положително становище за облекчаването на визовия режим и реадмисията (⁷⁵⁸) (в сила за двете страни от 1 януари 2008 г.).

Срещата на върха между Европейския съюз и Украйна се състоя на 9 септември в Париж. На срещата бе взето решение за възможно най-бързото сключване на споразумение за асоцииране (в което един от основните елементи ще бъде зоната за свободна търговия с Европейския съюз) (⁷⁵⁹). Срещата бе белязана и от началото на диалог относно визите с дългосрочната перспектива за взаимно освобождаване от визови задължения от страна на Европейския съюз и на Украйна.

Относно Молдова на 13 октомври Съветът прие заключения, с които се приветстват активизирането и динамиката на отношенията между Европейския съюз и Молдова. Съветът отбеляза, че Съюзът е готов да задълбочи тези отношения и в близко бъдеще да преговаря по ново, амбициозно споразумение с тази страна (което ще съдържа целта за създаване на зона на свободна търговия).

От друга страна, партньорството за мобилност (⁷⁶⁰) с Молдова, парафирано на 5 юни, откри пътя за задълбочаване на сътрудничеството в управлението на миграцията.

Отношенията между Европейския съюз и Беларус не претърпяха развитие; на 7 април Съветът удължи с една година (⁷⁶¹) срока на рестриктивните мерки по отношение на определени лица от Беларус.

Въпреки това Европейският съюз продължи да следи отблизо развитието на ситуацията в Беларус, която бе предмет на множество декларации от страна на Съвета и на Комисията и на много резолюции на Европейския парламент. Съюзът изказа съжаление особено по повод демокрацията, правата на човека и правовата държава — области, в които не беше отбелязано подобрение в тази държава.

След парламентарните избори на 28 септември и позитивните сигнали, предхождащи изборите — освобождаването на последните политически затворници и поканата до Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да изпрати наблюдатели на изборите), — Съветът направи оценка на ситуацията в Беларус. Той отбеляза наличието на известен напредък по време на предизборната кампания в сравнение с предходните избори, въпреки че изборите не бяха в съответствие с критериите за демократичност на ОССЕ.

В този контекст на 13 октомври Съветът призова за постепенно ново ангажиране с Беларус. За да се насърчи диалогът с белоруските власти и приемането на позитивни мерки в подкрепа на демокрацията и спазването на правата на човека, Съветът взе решение за отмяна за срок от шест месеца на забраната за пребиваване на територията на Съюза на определени политически лица. Срокът може да бъде преразглеждан.

На 9 октомври Европейският парламент прие резолюция относно ситуацията в Беларус. Парламентът приканва Съвета и Комисията да продължат диалога си с Беларус и да изработят политика по отношение на тази страна, която да се основава на постъпателен подход и да предвижда критерии, срокове, клауза за преразглеждане и съответстващо финансиране.

Кавказ

На 17 януари Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за по-ефективна политика на Европейския съюз в Южен Кавказ. Парламентът изразява задоволството си от факта, че Армения, Азербайджан и Грузия участват в Европейската политика на добросъседство, и подчертава геополитическата важност на тези страни, най-вече по отношение на енергетиката. Европейският парламент потвърждава, че основната цел на Съюза е да насърчи превръщането на тези страни от Южен Кавказ в отворени, мирни, сигурни и стабилни държави.

След избухването на конфликта в Грузия през август, на 1 септември в Брюксел се проведе извънреден Европейски съвет. Европейският съвет осъди едностранното решение на Русия да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Европейският съвет декларира, че Европейският съюз е готов да се ангажира, включително с присъствие на място, в подкрепа на намирането на мирно и трайно решение на конфликтите в Грузия. Европейският съвет реши също така да задълбочи отношенията между Европейския съюз и Грузия, в т.ч. чрез облекчаване на визовия режим и чрез евентуалното изграждане на пълноценна и задълбочена зона за свободна търговия веднага след като необходимите за нея условия бъдат налице.

Европейският съвет отбеляза със загриженост, че създалата се криза оказва влияние върху целия регион. Той изрази становището, че е необходимо да се окаже подкрепа на регионалното сътрудничество и да се укрепят връзките между Европейския съюз и съседите на изток, най-вече чрез развитието на „Черноморското взаимодействие“ и чрез създаването на ново източно партньорство.

В резолюцията си от 3 септември Европейският парламент осъди категорично всички решения, прибягващи до военна сила и насилие. Той призова Русия да се съобрази със суверенитета и териториалната цялост на Грузия.

В съответствие със заключенията на извънредния Европейски съвет Съветът, по време на заседанието си на 15 и 16 септември, взе решение да разположи автономна гражданска мисия за наблюдение в Грузия (EUMM Грузия) в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана. Мисията има за цел да допринесе за нормализирането и стабилизирането на ситуацията в зоните на конфликта, да наблюдава разположението и работата на грузинските полицейски части и да следи за спазването на човешките права и върховенството на закона. Бе назначен и специален представител на Европейския съюз за кризата в Грузия (⁷⁶²).

Съветът посрещна със задоволство изразената на 1 октомври готовност от държавите-членки да дадат принос в изпращането на 340 наблюдатели за работа в Грузия, включително в района на Южна Осетия и Абхазия. Съветът отбеляза предложението на Комисията за мобилизиране на финансова помощ за Грузия от около 500 млн. евро за периода 2008—2010 г.

На 22 октомври в Брюксел се проведе международна конференция на донорите за възстановяването на Грузия. Обещаната финансова помощ достигна 3,45 млрд. евро. На заседанието си, продължило от 18 до 20 ноември, Съветът одобри предложението на Комисията за предоставяне на неотложна помощ на Грузия в размер на 50,7 млн. евро предвид преживяната криза през лятото на 2008 г.

На 2 декември Съветът одобри изпращането на независима международна анкетна комисия за конфликта в Грузия. Тя ще има за задача да проучи причините за възникването на конфликта и хода на събитията, включително с оглед международното право, хуманитарното право и правата на човека, както и отправените обвинения в този контекст.

Арктика

На 20 ноември Комисията прие съобщение, озаглавено „Европейският съюз и Арктическият регион“. (⁷⁶³) В него се прави подробен преглед на интересите на Съюза в Арктическия регион, които застъпват въпроси от компетенциите на Общността или от сфери, където компетенциите са споделени. Съобщението предлага действия по три основни цели: защита и съхраняване на Арктика; насърчаване на устойчивото проучване на природните ресурси; укрепване на многостранното управление на Арктика. Следователно това съобщение може да се счита за първи етап в изработването на политика на Европейския съюз по отношение на Арктика. Текстът съставлява също така важна стъпка напред в прилагането на интегрираната морска политика.