В сферата на полицейското сътрудничество на 23 юни Съветът прие решение за подобряване на сътрудничеството между групите за специална намеса на държавите-членки на Европейския съюз в кризисни ситуации (597). Решението допуска тези звена да оказват помощ и/или да оперират на територията на друга държава-членка във връзка с конкретна кризисна ситуация.
На 24 октомври Съветът издаде и препоръка относно подобряването на комуникацията между оперативните звена в трансграничната зона. На същата дата Съветът одобри европейските насоки за най-добри практики за центровете за полицейско и митническо сътрудничество.
На 18 април в Съвета бе постигнато политическо споразумение относно предложението за решение за създаването на Европейската полицейска служба (599). С това предложение, от една страна, се подменя сегашната конвенция с европейски правен инструмент, който по-лесно може да се адаптира съобразно развитието на престъпността, а от друга страна на Европол се предоставя статутът на агенция на ЕС, като така финансирането от националните правителства ще отстъпи на субсидия от Общността.
На заседанието си от 27 и 28 ноември Съветът одобри споразумение за сътрудничество между Европейския полицейски колеж (CEПОЛ) и Интерпол, целта на което е да се развие обучението на опитни полицейски служители.
Защита на данни и обмен на информация
Относно електронния обмен на информация на 27 май Комисията предложи решение за създаването на Европейска информационна система за съдимост (600). Предложението описва елементите на един стандартизиран формат за електронен обмен на информацията, получена от регистрите за съдимост, по-специално на сведенията за правонарушения, довели до присъди, и на данните за тези присъди, както и други, по-общи и технически аспекти на обмена на информация.
4.1.4. Борба с тероризма, престъпността и наркотиците
Борба с тероризма
В рамките на поредицата мерки за активизиране на борбата с тероризма на 4 април Комисията прие мерки (605), целящи да усъвършенстват контрола на взривни вещества с гражданско предназначение, особено в миннодобивната индустрия. За да се предотвратят кражбите и да се гарантира бързо разкриване на всяка кражба или липса, новата директива въвежда задължително уникално идентифициране с етикет на взривните вещества в целия Европейски съюз.
В отговор на съобщението на Комисията от ноември 2007 г. (606) на 18 април Съветът прие план за действие на Европейския съюз за подобряване сигурността на експлозивите. Този план почива на три фундамента: превенция, разкриване и ответни мерки, включително конкретни действия по отношение на прекурсорите на експлозиви и веригата за снабдяване (складиране, транспортиране и проследяване); както и набор от хоризонтални мерки за обществената безопасност, който допълва и консолидира трите основни направления.
От своя страна на 22 април Европейският икономически и социален комитет излезе със становище (607) относно превенцията на тероризма и агресивната радикализация. В становището се формулират политики, дейности и инициативи, които могат да бъдат разгледани като добри практики в превенцията на тероризма и на агресивната радикализация.
На 27 октомври в рамките на европейската програма за защита на критичната инфраструктура (EPCIP) Комисията прие предложение (608) за решение относно предупредителната информационна мрежа за критична инфраструктура (CIWIN). Инициативата се отнася до обмена на информация между държавите-членки и до необходимата за тази цел информационна система. Целта е да се осигури по-добра защита на критичната инфраструктура в Европейския съюз и да се насърчат координацията и сътрудничеството на европейско равнище по отношение на информацията за тази защита.
На заседанието си от 27 и 28 ноември Съветът прие рамково решение (609), с което се променя определението за тероризъм. Съветът прие и заключения за продължаване на действията в борбата срещу тероризма, по-конкретно в рамките на проекта „Check the Web“ (наблюдение на Интернет), както и ревизирана стратегия на Съюза за борба с радикализацията и с вербуването за целите на тероризма.
Борба с престъпността
На 24 октомври Съветът прие рамково решение (610) относно борбата с организираната престъпност. Дефинирайки правонарушенията, свързани с участие в престъпна организация, рамковото решение има за цел да сближи разпоредби на материалното наказателно право, така че да улесни взаимното признаване на присъди и съдебни решения, които имат трансгранични измерения.
В отговор на искане, формулирано по време на Съвета от 8 и 9 ноември 2007 г., на 17 октомври Комисията прие съобщение, в което оценява прилагането на плана за действие на Съюза, съдържащ най-добри практики, стандарти и процедури за предотвратяване на трафика на хора и за борба с това явление (611).
На 20 ноември Комисията прие съобщение (612), което акцентира върху политиките, способни да укрепят правната рамка и процедурите, регулиращи конфискуването и възстановяването на приходи от престъпна дейност в Съюза.
В сферата на борбата с киберпрестъпността на 14 юли Комисията представи доклад (613) по рамковото решение относно атаките срещу информационни системи (614). В доклада се отчита доброто прилагане на рамковото решение в повечето държави-членки, като в същото време се изразява загриженост по повод факта, че определени държави-членки все още не са оповестили никакви мерки за прилагане на решението.
През октомври и ноември Съветът прие поредица заключения, отнасящи се до съгласувана работна стратегия и конкретни мерки за борба с киберпрестъпленията. Съгласно стратегията държавите-членки и Комисията, поотделно или съвместно, следва да участват в бъдещите действия за борба срещу престъпността в киберпространството. Стратегията съдържа проект за създаването на национални платформи и европейска платформа за подаване на сигнали за наказуеми деяния, забелязани в Интернет, както и препоръки за публично-частно партньорство в борбата с престъпността в киберпространството. Препоръките бяха одобрени от национални експерти на среща през септември, организирана от Комисията.
Борба с наркотиците
В рамките на стратегията на Европейския съюз за борба с наркотиците на 8 декември Съветът прие план за действие „срещу наркотиците“, в който се формулират приоритетите за периода 2009—2012 г. Планът за действие е разработен в две основни насоки: намаляване на търсенето и на предлагането на наркотици. Той развива три хоризонтални теми, а именно координацията, международното сътрудничество и информацията, научните изследвания и оценката. Във всяка от тези пет области на действие са дефинирани приоритети. На 18 септември Комисията прие съобщение (615) относно този план за действие.
В една по-техническа сфера на 3 март Съветът прие решение (616), с което 1-бензилпиперазин (BZP) се определя за ново психоактивно вещество и като такова подлежи на контролни мерки и наказателни разпоредби.
Във връзка с международното сътрудничество на 29 април Съветът прие решение (617) за участието на Турция в работата на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании.
На 27 ноември Съветът прие решение, с което се позволяват подписването и сключването на споразумение за подобряване на сътрудничеството с Китай в контрола на вноса на прекурсори на синтетични наркотици, които идват от тази страна (618).
4.1.5. Управление на външните граници и имиграция
Миграционни потоци, убежище и имиграция
За да отговори на нуждата на широката общественост, властите на държавите-членки и институциите на Общността от информация по въпросите на имиграцията и убежището, на 14 май Съветът прие решение (619), с което официално се създава европейска мрежа за миграцията.
По въпросите на общата европейска политика към имиграцията и убежището на 17 юни Комисията представи съобщението „Обща имиграционна политика за Европа: принципи, действия и инструменти“ (620), както и план за действие, озаглавен „План за политика в областта на убежището: интегриран подход към закрилата в целия ЕС“ (621).
Съобщението представя два общи принципа, въз основа на които ще се изгражда общата политика към имиграцията. Те са разгледани в три раздела, посветени съответно на благоденствието, сигурността и солидарността.
В плана за действие се очертава пътна карта за следващите години и се изброяват мерките, които Комисията ще предложи като втори етап от процеса на създаване на общ европейски режим за предоставяне на убежище. Този режим почива на три фундамента: по-високи общи норми за закрила, които ще бъдат постигнати благодарение на сближаване на законодателството на държавите-членки относно убежището, практическо и ефективно сътрудничество, обезпечено с необходимите средства и структурирано около европейска помощна служба, и по-голяма солидарност и отговорност в отношенията между държавите-членки и между Съюза и трети държави.
Европейският съвет от 15 и 16 октомври одобри този европейски пакт за имиграцията и убежището, който до голяма степен се основава на споменатото по-горе съобщение и план за действие. Прилагането на пакта ще бъде предмет на ежегоден дебат от Европейския съвет през юни 2010 г. нататък.
По въпросите на убежището в приложение на принципите, изброени в плана ѝ за действие от 17 юни, на 3 декември Комисията представи изменения към действащите в тази област законови инструменти. Измененията, чиято цел е да хармонизират в по-голяма степен и да усъвършенстват стандартите за защита предвид общия европейски режим за предоставяне на убежище, засягат:
-
правилата, определящи коя държава-членка следва да бъде отговорна за разглеждането на молба за убежище (622);
-
регламента за Евродак, с който се създава система за снемане и регистриране на пръстови отпечатъци от търсещите убежище (623);
-
директивата, съдържаща правилата за определяне на условията за прием в държавите-членки на търсещите убежище (624).
В допълнение на 8 октомври Комисията представи:
-
съобщение (625), озаглавено „Укрепване на глобалния подход към миграцията: засилване на координирането, последователността и взаимодействието“;
-
доклад, адресиран до проведената през 2008 г. министерска конференция по въпросите на интеграцията, който е посветен на активизирането на действията за справяне с предизвикателствата на интеграцията и на укрепване на съответните механизми;
-
съобщение (626) относно прилагането на директивата за правото на събиране на семейството (627).
Визи, управление на външните граници и вътрешно движение
В името на по-нататъшното укрепване на солидарността и сътрудничеството в управлението на външните граници на Европейския съюз на 13 февруари Комисията представи, под формата на три съобщения, нова инициатива за бъдещото развитие на интегрираната европейска система за управление на външните граници.
-
В доклада, посветен на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (Frontex) (628), Комисията оценява постигнатите резултати, препоръчва краткосрочни мерки и излага една по-дългосрочна визия.
-
Със съобщението „Проучване на създаването на европейска система за наблюдение на границите (Eurosur)“ (629) се цели да се подобри граничното наблюдение, като се възпрепятства незаконното пресичане на границите, активизира се борбата с трансграничната престъпност и се подкрепят мерките срещу лицата, пресекли незаконно границите.
-
В съобщението, озаглавено „Подготовка на следващите стъпки в управлението на границите в Европейския съюз“ (630), Комисията препоръчва нови механизми, които биха могли да се превърнат в неразделна част от бъдещата европейска стратегия за управление на границите, в т.ч. мерки, които биха позволили на редовните пътници да пресичат границите по-лесно, евентуално регистриране на влизанията и излизанията и въвеждане на електронна система за разрешителни за пътуване.
В сферата на общата визова политика бяха приети две законодателни мерки относно визовата информационна система (ВИС).
-
На 23 юни Съветът прие решение (631) относно достъпа до визовата информационна система (ВИС) за справки от оправомощени органи на държавите-членки и от Европол с цел предотвратяване, разкриване и разследване на терористични действия и други тежки престъпления.
-
На 9 юли Европейският парламент и Съветът приеха регламент (632), с който си поставят за цел да облекчат разглеждането на заявленията за краткосрочни визи и вземането на решения по тези заявления, като относно обмена между държавите-членки на данни за тези заявления, включително на данни за анулиране, отнемане и удължаване на визи, законодателите определят целта, съответните функционални характеристики на ВИС, произтичащите отговорности и точните условия и процедури за този обмен.
На 27 ноември Съветът прие изменение на Кодекса на шенгенските граници, като целта бе да се гарантира ефективното използване на визовата информационна система по външните граници.
Относно правото на свободно движение и пребиваване на 18 април Съветът прие регламент (633) за изменение на регламента относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (634). Новият регламент определя отличителните знаци за сигурност и биометричните идентификатори, които държавите-членки следва да използват в единния формат на разрешенията за пребиваване на граждани от трети страни.
На 24 юли Съветът внесе изменения и в регламента (635), определящ единния формат за визи. Новият изменен регламент (636) се отнася до номерирането на визите. С него се въвежда система за последователно и единно номериране на визовите стикери за целите на контрола в рамките на ВИС.
Що се отнася до общата политика по отношение на връщането на мигранти, на 16 декември Европейският парламент и Съветът приеха директива относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (637). Директивата си поставя за цел да формулира общи норми, така че незаконно пребиваващите лица да бъдат репатрирани по хуманен начин, при пълно спазване на основните им права и зачитане на достойнството им. Директивата ще влезе в сила в началото на 2009 г., като срокът за транспониране от държавите-членки е две години.
На 10 декември Комисията прие доклад (638) относно правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки.
Що се отнася до международното сътрудничество, на 1 януари влязоха в сила споразуменията за улесняване издаването на визи и реадмисия на незаконно пребиваващите лица между Европейската общност и Албания (само относно издаването на визи), бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Молдова, Сърбия, Украйна и Черна гора (639). Започнаха диалози относно либерализирането на визовия режим с Албания, Босна и Херцеговина, бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия. На 27 ноември Съветът прие препоръките на Комисията относно преговорите с Грузия по споразумение за визови облекчения и реадмисия.
Продължиха преговорите между Европейската общност и Съединените щати по споразумение, което ще определя някои условия за достъп до американската програма за освобождаване от визови изисквания. На 22 май Европейският парламент одобри дадения на Комисията мандат от Съвета да води преговорите по това споразумение. Целта на споразумението е да удовлетвори колкото е възможно по-бързо американските правните изисквания в сфери, спадащи към компетенциите на Европейската общност, така че всички граждани на Съюза да могат да се възползват от пълно и реципрочно освобождаване от изискването за визи и да бъдат третирани равноправно.
На 23 юли Комисията прие четвъртия си доклад относно принципа на реципрочност по отношение на визите (640).
Шенгенската информационна система
С оглед по-нататъшното развитие на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) и оперативното ѝ функциониране на 18 февруари Съветът прие решение и регламент (641) относно изпитанията на ШИС II, а на 5 и 6 юни одобри общ график за ШИС II, въз основа на който всички заинтересовани страни ще могат да планират дейностите си. На 24 октомври Съветът прие решение и регламент относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към информационната система ШИС ІІ (642).
Разширяване на Шенгенското пространство
На 21 декември 2007 г. към Шенгенското пространство се присъединиха девет държави-членки на Европейския съюз, а именно Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия. На 30 март 2008 г. този процес на разширяване приключи с премахването на граничния контрол по въздушните граници между тези страни и между тях и петнадесетте държави, които вече са част от Шенгенското пространство.
На 12 декември и Швейцария стана част от Шенгенското пространство (643). Бяха прекратени проверките на лицата, преминаващи вътрешните сухопътни граници с тази страна. На 29 март 2009 г., при условие че посещенията за оценка на летищата през февруари 2009 г. доведат до положителни резултати, този процес ще приключи с отменянето и на контрола на лицата, пресичащи въздушните граници.
Източници на информация и други полезни връзки
-
Европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие: