Доклад на комисията rapport général 2008 final groupe 1 Информация за читателите

На многостранно равнище Европейският съюз продължи да играе активна роля в рамките на Съвета по правата на човека на Организацията на обединените нации (ООН). Годината бе белязана от провеждането на първата фаза на „общия периодичен преглед“ — новия механизъм за периодичен преглед на всички държави от гледна точка на правата на човека.

Европейският съюз участва също така в работата на Общото събрание на ООН по въпросите на правата на човека, по-конкретно в проследяване изпълнението на поетите ангажименти в резолюцията от декември 2007 г. относно премахването на смъртното наказание.

В регионален план въпросите, свързани с правата на човека, бяха системно включвани в стратегическия диалог със страните от АКТБ и страните бенефициери по политиката на добросъседство. В този контекст Европейският съюз и Африканският съюз взеха решение за установяване на редовен диалог на тази тема.

На двустранно равнище Съюзът продължи провеждането на около тридесет диалога относно правата на човека с трети държави, като например с Китай, Лаос, Мароко и страните от Централна Азия, в това число Узбекистан. В тази област бяха извършени консултации с Канада, Нова Зеландия, Русия, Съединените щати, Япония и страните — кандидатки за членство в Съюза.

Освен този подход, съсредоточен върху сътрудничеството, Съюзът предприе конкретни стъпки в случаите на сериозни нарушения на правата на човека по света, като тези в Боливия, Иран, Китай, Судан и Шри Ланка.

По-специално на 29 април Съветът прие преразгледани насоки на политиката на Европейския съюз спрямо трети държави във връзка с изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. С насоките се цели да се предостави на Съюза действащ инструмент, който да бъде използван при контактите с трети държави на всички равнища, както и в рамките на многостранните форуми за правата на човека.

На 16 юни Съветът преразгледа насоките на Европейския съюз относно смъртното наказание. Подписването на съвместна декларация на Европейския съюз и Съвета на Европа, с която Световният ден срещу смъртното наказание, 10 октомври, се обявява и за Европейски ден срещу смъртното наказание, потвърди ангажимента на европейските институции да продължат да работят за всеобщо премахване на смъртното наказание.

По случай шестдесетата годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека и десетата годишнина от Декларацията на ООН за защитниците на правата на човека на 7 и 8 октомври в Брюксел се проведе конференция, организирана от Европейския парламент, Комисията и ООН. На конференцията се срещнаха защитници на правата на човека от над четиридесет страни. На нея бяха разгледани механизмите за подкрепа на защитниците на правата на човека, разработени от ООН, Европейския съюз и Съвета на Европа. Бяха обсъдени и начините за подобряване на координацията и сътрудничеството в тази област между всички международни институции и организации на гражданското общество.

Също така на 24 октомври Съветът прие десетия годишен доклад на Европейския съюз относно правата на човека.

Що се отнася до Инструмента за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (⁸¹⁶), той стана напълно функциониращ през 2008 г. През годината в трети държави бяха разположени 10 мисии за подпомагане на провеждането на избори и 4 мисии на експерти по провеждане на избори. Освен това в 47 страни бяха започнати програми за подпомагане на конкретната държава, управлявани от общностните делегации. През 2008 г. в рамките на този инструмент бяха отпуснати общо 143 млн. евро.

5.3.2. Политика за развитие

Общи аспекти

През годината Европейският съюз потвърди мобилизацията си за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, приети в рамките на ООН.

На 9 април Комисията представи съобщение (⁸¹⁷) относно начините за ускоряване на напредъка по постигане на ЦХР, и по-специално начина, по който Европейският съюз може да допринесе за това. В него са изложени четири аспекта, в които Комисията и държавите-членки поемат ангажимента да подобрят помощта за бедните страни: повече финансови средства, по-ефективна помощ, по-последователни политики и по-голям търговски капацитет.

На заседанието си от 27 май Съветът прецени, че всички ЦХР могат да бъдат постигнати във всички региони на света, стига незабавно да се предприеме съгласувано действие, което да не бъде прекъсвано през оставащите седем години до поставения срок за реализиране на целите.

Европейският съвет от 19 и 20 юни твърдо застана зад убеждението, че Съюзът трябва да даде общ и решителен отговор. По-специално, с оглед на осъществяването на всички ЦХР, Съюзът препотвърди ангажимента си да увеличи колективно размера на официалната помощ за развитие до 0,56 % от брутния национален доход (БНД) до 2010 г. и до 0,7 % от БНД до 2015 г.

На 23 юни Комисията представи годишния си доклад относно политиките на Европейската общност за развитие и външно подпомагане и тяхното изпълнение през 2007 г. (⁸¹⁸). Докладът затвърждава статута на Европейския съюз като основен донор на средства в световен план, като приносът му представлява 60 % от общия размер на официалната помощ за развитие.

Третият форум на високо равнище относно ефективността на помощта се проведе в Акра (Гана) от 2 до 4 септември. Той отбеляза важен етап за изпълнението на Парижката декларация за ефективност на помощта, приета през 2005 г. На този форум международната общност постигна съгласие относно амбициозен план за действие за реформиране на начина, по който се предоставя и използва помощта (програма за действие от Акра).

На 8 октомври Комисията публикува съобщение, озаглавено „Местните власти: фактор за развитие“ (⁸¹⁹). Целта на съобщението е, от една страна, да се признае значението на тези власти за постигане на Целите на хилядолетието и, от друга, да се предложи европейска рамка за действие за увеличаване ефективността на помощта на местните власти, участващи в сътрудничеството за развитие.

По случай проведената от 28 ноември до 2 декември в Доха конференция на ООН относно финансирането на развитието Комисията призова донорите на помощ да спазят ангажиментите си и да увеличат размера на помощта за бедните страни. Тя подчерта, че финансовата криза не бива да служи за повод за намаляване на помощта за развитие. Европейският съюз поднови обещанието си до 2015 г. да увеличи помощта за развитие до 0,7 % от своя БНД. На конференцията бе разгледано изпълнението на Консенсуса от Монтерей — първата международна конвенция за финансиране на развитието, приета през 2002 г. Конференцията приключи с приемането на Декларацията от Доха за финансиране на развитието.

На 18 декември Комисията подписа споразумение за отпускане на 4 млн. евро за подобрената интегрирана рамка (⁸²⁰), която представлява партньорство за подпомагане на устойчивото развитие на най-слабо развитите страни. Тя обединява тези най-слабо развити страни, международни агенции и донори, за да се гарантира интегрирането на търговските нужди в националните програми за развитие и изпълнението на приоритетни търговски проекти.

Освен това, като бърза ответна мярка на кризата със световните цени на храните, на 18 юли Комисията предложи регламент (⁸²¹) за създаване на инструмент за прехраната в размер на 1 млрд. евро. Инструментът е предвиден за три години и основно цели да се спасят реколтите през 2009 и 2010 г. в най-засегнатите от кризата страни, като на тези страни се предоставят необходимите селскостопански суровини и производствени фактори (като например семена и торове). Предвидени са също допълнителни социални и други мерки, с които да се осигури преходът от спешната помощ към обичайните програми за сътрудничество. Регламентът бе приет от Европейския парламент и Съвета на 16 декември (⁸²²).

Човешко и социално развитие

През 2008 г. Комисията продължи да работи активно за постигане на напредък в осъществяването на Целите на хилядолетието в обучението, здравеопазването, равенството между половете и трудовата заетост.

Тя взе дейно участие на международните форуми за обучение и здравеопазване, а именно в Световния фонд за борба с ХИВ/СПИН, туберкулозата и маларията и в рамките на ускорената инициатива „Образование за всички“.

През 2008 г. бе осъществен напредък в областта на правата на детето, здравеопазването и равенството между половете.

На 5 февруари Комисията представи съобщението „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ (⁸²³). С него се определя цялостна рамка за действие на Европейския съюз, като целта е да се даде тласък на съществуващите инициативи за задоволяване нуждите на децата и за защита и насърчаване на техните права в трети държави.

На заседанието си на 26 и 27 май Съветът прие заключения относно правата на детето в рамките на сътрудничеството за развитие и на хуманитарната помощ. На 16 юни той прие осъвременена версия на насоките относно децата и въоръжените конфликти.

В областта на социалната закрила в здравеопазването Комисията и председателството на Европейския съюз представиха на 18 септември съвместен документ, озаглавен „Здравното осигуряване и финансирането на системите на здравеопазване в развиващите се страни: за съгласувана рамка за интервенция на Европейския съюз“. На 16 септември Комисията прие също така доклад за напредъка по изпълнението на европейската програма за действие за справяне с критичния недостиг на здравни работници в развиващите се страни (⁸²⁴). Тези два документа, засягащи подобряването на системите на здравеопазване, бяха обсъдени на неформална среща на министрите, проведена на 29 и 30 септември в Бордо. На 10 ноември Съветът призова за ускорено изпълнение на европейската програма за действие за справяне с критичния недостиг на здравни работници. Той подчерта, че Съюзът се нуждае от установяване на съгласувана рамка за интервенция в областта на здравното осигуряване и финансирането на системите на здравеопазване в развиващите се страни.

Европейският съюз потвърди също така ангажимента си за оказване на необходимата политическа и финансова подкрепа за насърчаване ролята на жената и равенството между половете. На 6 март Комисията организира в Брюксел международна конференция, посветена на ролята на жената в стабилизирането на един несигурен свят. След тази конференция около четиридесет жени, заемащи ръководни позиции в сферата на политиката, бизнеса и гражданското общество, поискаха през септември от генералния секретар на ООН да организира през 2010 г. конференция на ниво министри, за да се направи оценка на прилагането на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността. Съветът одобри този цялостен подход на 8 декември.

През годината Съветът и Комисията изготвиха съвместен документ за цялостен подход за прилагането от страна на Европейския съюз на Резолюции 1325 (2000) и 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността.

Включване на въпросите за изменението на климата в сътрудничеството за развитие

През годината Европейският съюз активизира своята външна дейност в областта на изменението на климата.

В рамките на тематичната програма за околната среда и устойчивото управление на природните ресурси, включително енергията (⁸²⁵), бяха отпуснати 101 млн. евро за насърчаване на политиките за околната среда и енергията на Европейския съюз по света. Най-важните действия се отнасяха до енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и горите.

На 27 ноември Комисията предостави 24,5 млн. евро за операции по световния механизъм за застраховане въз основа на индекс (Global Index Insurance Facility — GIIF), чиято цел е да се смекчат рисковете, свързани с климата и бедствията, в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн посредством застраховане, основано на индекс (⁸²⁶).

Освен това на 15 юли Комисията прие работен документ относно създаването на Световния алианс за борба с изменението на климата (⁸²⁷). Алиансът предвижда засилен диалог между Европейския съюз и бедните развиващи се страни, които са най-нуждаещи се и най-засегнати от изменението на климата, особено най-слабо развитите страни и малките развиващи се островни държави. В този контекст бяха подписани съвместни декларации с държавите от Карибите (март), Тихоокеанския басейн (октомври) и Африка (ноември). Също така бе взето решение за първо действие с Вануату, а десет нови действия с най-уязвимите страни бяха в процес на подготвяне.

За да се включи темата за изменението на климата в политиката и инструментите на външните отношения, Комисията използва различни средства, като политическия диалог на двустранно и регионално равнище с третите държави и регионалните и международните организации, мрежите на т. нар. зелена дипломация, както и собствената си мрежа от делегации. Тези елементи допринасят за зараждането на европейска дипломация за изменението на климата, която затвърждава присъствието и идентичността на Съюза като международен фактор.

През годината Европейският съюз продължи да налага своя балансиран подход за борба с наркотиците (с баланс между намаляване на търсенето и намаляване на предлагането на наркотици) на многостранно и двустранно равнище. Проектите за помощ за развитие, свързани с борбата с наркотиците, останаха приоритет в страните, засегнати от производството, транзита, трафика и използването на наркотици.

На многостранно равнище Комисията взе дейно участие на годишното заседание на Комисията по наркотичните вещества на ООН (от 9 до 14 март във Виена), по-конкретно в оценката на резултатите от стратегията за борба с наркотиците, приета на извънредното заседание на Общото събрание на ООН през 1998 г.

На двустранно равнище Комисията отдаде значение на подобряването на сътрудничеството в борбата с наркотиците със страните от Латинска Америка и Карибите (ЛАК). На срещата на високо равнище относно наркотиците, проведена с тези държави (среща по механизма за координиране и сътрудничество ЕС—ЛАК в областта на наркотиците) на 4 и 5 март във Виена, бе приета Декларацията от Хофбург, с която се подчертава значението на този механизъм.

В рамките на регионалната стратегия за сътрудничество с Андската общност (подписана през април 2007 г.) бе поставено началото на проект за сътрудничество в борбата с незаконните наркотици (PRADI CAN — programa Antidrogas ilícitas en la CAN).

Министерската тройка на Европейския съюз проведе срещи, посветени на наркотиците, с Афганистан, Съединените щати, Мавритания, Украйна, Западните Балкани и Икономическата общност на западноафриканските държави.

Бяха отпуснати 610 млн. евро за многогодишна програма в Афганистан (⁸²⁸) за периода 2007—2010 г. в помощ на управлението, развитието на селските райони и здравеопазването (от които 144 млн. евро за 2008 г.). За борба с наркотиците през 2007—2010 г. са предвидени около 180 млн. евро (или 30 %). През 2008 г. бяха отпуснати също така 5 млн. евро за петата фаза (2009—2013) на програмата за действие срещу наркотиците в Централна Азия (CADAP).

В допълнение към географските финансови инструменти за борба с наркотиците през 2008 г. по Инструмента за стабилност бяха приети многофункционални програми за множество региони, с фокус върху пътя на хероина и на кокаина (⁸²⁹).

На 21 януари Съветът прие решение (⁸³⁰) относно позицията, която трябва да заеме Общността в рамките на Международния съвет за какаото по въпроса за продължаването на Международното споразумение за какаото от 2001 г.

Решението относно подписването и сключването на ново международно споразумение за кафето от 2007 г. бе прието от Съвета на 16 юни (⁸³¹). Новото споразумение заменя това от 2001 г. Целта му продължава да бъде насърчаване на международното сътрудничество в търговията с кафе.

5.3.3. Хуманитарна помощ

Общи аспекти

През 2008 г. Комисията реагира на хуманитарните кризи в около 60 страни с 90 решения за финансиране на обща стойност 936,6 млн. евро. Първоначалният бюджет от 741 млн. евро бе увеличен, за да се отговори на хуманитарните нужди, възникнали в резултат от покачването на световните цени на храните, което засегна голяма част от населението, намиращо се и без това в уязвимо положение.

По отношение на бенефициерите 118 млн. души получиха помощ по проекти, финансирани от бюджетния ред за хуманитарна помощ.

44 % от средствата, отпуснати от Комисията на партньорите ѝ, привеждащи в действие хуманитарната помощ на място, бяха предназначени за неправителствените организации, 46 % — за агенциите на ООН, и 10 % — за други международни организации.

Що се отнася до хуманитарната помощ, през годината нямаше големи природни бедствия. Въпреки това зачестиха случаите на средноголеми природни бедствия (циклони в Бангладеш, Мадагаскар и Мианмар, земетресение в Китай, циклон на Карибите, наводнения в Еквадор, Индия, Намибия и Непал, студени вълни в Таджикистан, тайфун във Виетнам, мраз и суша в палестинските територии, епидемии в Западна Африка, Гвинея Бисау, Карибите и Латинска Америка).

От друга страна, по отношение на кризите, свързани с конфликти, годината бе белязана от кризата в Грузия, както и от продължаващите от години и в някои случаи влошаващи се сложни кризи, сред които тези с палестинските бежанци, в Колумбия, в Шри Ланка, в Судан и в Пакистан.

Комисията продължи да обръща особено внимание на „забравените“ кризи (съществуващи кризисни ситуации, при които на сериозни хуманитарни нужди се обръща незначително внимание от страна на донорите на средства). Отпуснатата помощ за тези кризи възлиза общо на 41,35 млн. евро. Трябва да се отбележи, че ситуациите в някои страни се приемат за забравени кризи от 2004 г., какъвто е случаят с бежанците от Сахрави (Алжир), кризите в Мианмар, в Непал и в Чечения.

В политически план на 22 юли Съветът прие представения през май от Комисията план за действие (⁸³²) в изпълнение на приетия през 2007 г. европейски консенсус относно хуманитарната помощ, който представлява важен принос за ефективността, добрата координация и увеличаването на европейската хуманитарна помощ. Съветът, който е един от основните участници в този процес, съдейства активно за изпълнението на плана за действие. Той припомни, че стратегията за партньорство е важен елемент за ефективно предоставяне на хуманитарна помощ и че действията, изложени в плана за действие, следва по възможност да се провеждат в тясно сътрудничество с партниращите хуманитарни организации и другите заинтересовани страни.

В рамките на изпълнението на този план за действие на 16 септември в Брюксел бе проведена конференция относно международното хуманитарно право (МХП), организирана от Европейския парламент и Комисията. Целта на конференцията бе да се привлече вниманието към нарушенията на МХП и да се проучат в рамките на европейския консенсус относно хуманитарната помощ възможностите за допълнителни действия за насърчаване спазването на МХП на равнище Европейски съюз.

На 5 март Комисията прие съобщение (⁸³³) относно повишаване на способността на Съюза за отговор при бедствия. С цел да се отговори на нарастващите предизвикателства, свързани с природните бедствия и с бедствията, предизвикани от човека, в съобщението се предлага да се подобри капацитетът на Европейския съюз за осигуряване на гражданска защита и хуманитарна помощ на територията му и в останалата част на света.

По отношение на управлението на хуманитарната помощ Комисията проучи, направи нова оценка и актуализира споразумението за партньорство, съгласно което са развиват отношенията с партньорските НПО, като рационализира процедурите, без това да навреди на контрола на управлението и надзора на предоставената помощ.

По-важни хуманитарни операции

Предоставената от Комисията хуманитарна помощ през 2008 г. възлиза на над 936,6 млн. евро. В таблица 2 по-долу са представени подкрепените операции по региони:

Финансови решения за отпускане на хуманитарна помощ (бюджет за 2008 г.) по географски зони

• 
  В Африка:
  

• 
  в Судан, където бяха отпуснати 167 млн. евро, за да се отговори на хуманитарните и продоволствените нужди, възникнали вследствие на конфликта в региона. Освен това бяха отпуснати 30 млн. евро за бежанците в Чад,
  
• 
  в Африканския рог, където бе внедрена програма за подготвеност в случай на суша за над 30 млн. евро, по която се предоставя специална помощ за водоснабдяване, опазване здравето на животните и хората, подготвеност за суша и координация,
  
• 
  в Демократична република Конго бе предоставена хуманитарна и хранителна помощ на стойност над 45 млн. евро, предимно в провинциите в региона Киву. Средствата бяха използвани за подпомагане на разселеното население, съдействие за завръщане на бежанците в съседните страни и постигане на ниво на самозадоволяване от семействата в региона на Катанга,
  
• 
  в Сомалия (34,8 млн. евро) за оказване на помощ на населението, засегнато от кризата, която се задълбочи от началото на годината. Приоритетните сектори на интервенция бяха здравните грижи, водоснабдяването и канализацията, хранителната помощ, включително раздаване на храна в най-бедстващите райони, и многосекторната помощ за разселеното население.
  

• 
  В Близкия изток:
  

• 
  помощ за палестинското население (82,7 млн. евро), като на най-уязвимите групи бе оказана подкрепа в следните области: психологическа закрила и помощ, водоснабдяване, здравеопазване, подслоняване, помощни услуги и сигурност. Помощта позволи също да се отговори на нуждите, възникнали вследствие на сушата и студа. Допълнителна помощ от 8 млн. евро бе отпусната за нуждите на бежанците в лагера „Нахр ал Баред“ в Ливан,
  
• 
  помощ за жертвите на иракската криза (30 млн. евро) във и извън страната (Йордания и Сирия и в по-малка степен Ливан и Турция), както и за задоволяване на нуждите, възникнали вследствие на сушата в северната част на страната.
  

• 
  В Азия:
  

• 
  в Мианмар (39 млн. евро) за подпомагане на уязвимото население по границата с Бангладеш, Индия, Китай и Тайланд и на бежанците в лагерите в Тайланд. Помощта послужи за задоволяване нуждите от закрила, основни здравни грижи, водоснабдяване и канализация и хранителна помощ,
  
• 
  в Афганистан, Иран и Пакистан (36,3 млн. евро), където бяха започнати хуманитарни и продоволствени програми за най-уязвимото население в областта на водоснабдяването и канализацията, подслоняването и закрилата, както и на завръщането на бежанците в Иран и Пакистан.
  

• 
  В Латинска Америка:
  

• 
  в Колумбия (12,5 млн. евро). Бе оказана подкрепа под формата на дейности в следните области: закрила; спешна помощ (хранителна и друга) за наскоро разселените лица; за водоснабдяване и канализация; подслоняване; достъп до здравни грижи; продоволствено осигуряване; психологическа подкрепа за разселените лица. Тези действия включват помощ за селското население, което има ограничен достъп до основни стоки и услуги, и за завърналите се лица. Бяха предприети и действия за закрила на децата.
  

През 2008 г. за хранителна помощ бе отпуснат бюджет от 223,25 млн. евро. Въпреки това поради световната хранителна криза и покачването на цените Комисията предостави допълнителни ресурси от резерва за спешна помощ. Към края на 2008 г. бюджетът за хуманитарна хранителна помощ възлизаше на 363,25 млн. евро, благодарение на което бе оказана помощ на 25 млн. души. Тези средства са включени в общата сума от 936,6 млн. евро, отпуснати за борба с хуманитарни кризи (вж. по-горе).

В подкрепа на дейностите за подготвеност в случаи на бедствие Комисията стартира през 2008 г. нови проекти в Южна Африка, Централна и Югоизточна Азия и Централна Америка на стойност 32,3 млн. евро (посредством програмите Dipecho).

По отношение на бенефициерите близо 20 млн. души получиха помощ по проекти, финансирани от бюджетния ред за подготвеност в случаи на бедствие.

5.3.4. Регионални подходи

Сътрудничество със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и с отвъдморските страни и територии

Финансово сътрудничество

На 1 юли, след като влезе в сила преразгледаното споразумение от Котону (вж. по-долу), станаха налични бюджетните кредити за Десетия европейски фонд за развитие за периода 2008—2013 г.

На 7 африкански страни (Буркина Фасо, Гана, Мали, Мозамбик, Уганда, Руанда и Замбия) бе предоставен нов инструмент — договорът за ЦХР. Този договор е форма на обща бюджетна подкрепа, която е по-предвидима и се вписва по-добре в дългосрочен план. Съюзът прилага тези договори в някои страни от АКТБ в рамките на 10-ия ЕФР. Целта на договора е да се помогне на страните бенефициери да ускорят постигането на Целите на хилядолетието за развитие. През 2008 г. договорите за ЦХР представляваха 61 % (1,521 млрд. евро) от общия размер на ангажиментите за бюджетна подкрепа.

Освен това по 10-ия ЕФР бяха предоставени 300 млн. евро за инструмента за мир в Африка за периода 2008—2010 г. Тези средства са предназначени за повишаване способността на Африканския съюз да извършва операции по подкрепа и поддържане на мира в Африка.

През 2008 г. общата сума за интервенции на Европейския фонд за развитие в полза на страните от АКТБ и ОСТ е в размер на общо 4,889 млрд. евро. Разпределението на тази сума е представено в таблица 3. Комисията прие 60 годишни програми за действие. Основната част от задълженията, поети от ЕФР през 2008 г., са в сектора на здравеопазването (218 млн. евро) и в сектора на управлението и гражданското общество (345 млн. евро). Програмите за подкрепа на секторните политики и тези за бюджетна подкрепа представляват 51 % от одобрените през годината нови програми.

ТАБЛИЦА 3

Интервенция на ЕФР в полза на страните от АКТБ и ОСТ през 2008 г.

На 28 април Съветът прие решение (⁸³⁴), с което одобри измененото Споразумение от Котону (самото изменение е договорено през 2005 г.), уреждащо отношенията между Европейския съюз и страните от АКТБ. С това решение в Споразумението от Котону се включват нови разпоредби относно борбата с тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение, финансовите разпоредби и политическия диалог за правата на човека, демократичните принципи и правовата държава. Измененото споразумение влезе в сила на 1 юли след ратифицирането си от всички страни по него.

На 15 октомври бе подписано СИП между Европейския съюз и страните от Карибския регион (Карифорум) (⁸³⁵). Това е първото в световната икономика наистина пълно споразумение за търговия и развитие между Севера и Юга. То включва поредица мерки, предназначени да стимулират обмена, инвестициите и иновациите, да създадат условия за устойчиво развитие, да изградят регионален пазар между карибските страни и да се борят с бедността.

На 26 ноември бе подписано междинно СИП между Европейския съюз и Кот д’Ивоар (⁸³⁶). По отношение на останалите междинни СИП с региони от Африка и Тихоокеанския басейн, Комисията представи на 10 юли две предложения за междинни СИП с Централна Африка (⁸³⁷) (за момента това споразумение се отнася до Камерун) и с Гана (⁸³⁸). На 18 септември Комисията представи две предложения за междинни споразумения с групата на държавите от Южноафриканската общност за развитие (⁸³⁹). Тя внесе подобни предложения относно Източноафриканската общност (⁸⁴⁰) — на 30 септември и страните от Тихоокеанския басейн (⁸⁴¹) и Източна и Южна Африка (⁸⁴²) — на 17 декември.

Всички тези междинни споразумения са етап към цялостни СИП, преговорите по които продължиха през 2008 г. с цели региони.

На 1 октомври Комисията прие съобщение със заглавие „Регионална интеграция за развитие в държавите от АКТБ“ (⁸⁴³). В него се набелязват пет предизвикателства и приоритета, по които Съюзът може да помогне на развиващите се страни, така че те да се възползват в пълна степен от регионалната интеграция: съдействие за укрепване на регионалните институции; подкрепа за изграждане на по-интегрирани регионални пазари; засилване на регионалното измерение на подкрепата на Съюза за развитие на бизнеса; подкрепа за разширяване на инфраструктурата, като се постави акцент върху свързването на регионалните мрежи; подпомагане на усилията на регионите да се справят заедно с основните общи предизвикателства, свързани с устойчивото развитие. Подновяването на тази подкрепа е основано на един по-структуриран и по-тесен стратегически диалог между Съюза и страните на АКТБ, на по-голяма и по-съгласувана финансова помощ и на осъвременена търговска система в рамките на СИП.

В съобщението си от 17 октомври (⁸⁴⁴) Комисията представи стратегическа инициатива на Европейския съюз за тристранно сътрудничество между Европейския съюз, Африка и Китай (⁸⁴⁵). В него Комисията предлага да се определят поетапно конкретни области, в които може да бъде установено тристранно сътрудничество, и когато е възможно, това сътрудничество да се съгласува с поетите на международни форуми ангажименти. Първоначално тристранното сътрудничество следва да се съсредоточи в следните сектори: мир и сигурност в Африка, подкрепа на инфраструктурата в Африка, устойчиво управление на околната среда и природните ресурси и селско стопанство и осигуряване на прехраната. В заключенията си от 10 ноември Съветът посочи, че е необходимо да се обърне специално внимание на сътрудничеството в областта на мира и сигурността, в която Европейският съюз и Китай могат заедно да допринесат за стабилността на африканските страни и за подобряване на капацитета им за справяне с кризи.

На 17 октомври Комисията прие също съобщение (⁸⁴⁶), в което прави оценка на първата година от прилагането на новото стратегическо партньорство между Европейския съюз и Африка (прието в Лисабон през декември 2007 г. и съпътствано от план за действие за периода 2008—2010 г., изграден върху осем секторни партньорства). В документа се прави преглед на първите успехи към постигане на общите политически цели на общата стратегия и на изпълнението на осемте партньорства. В него са изложени също по-важните бъдещи предизвикателства и основни препоръки за осъществяване на по-голям и по-бърз напредък.

На двустранно равнище през 2008 г. Европейският съюз отдаде голямо значение на развитието на политическата и хуманитарната ситуация в Дарфур, Судан, Източен Чад, североизточната част на Централноафриканската република, Сомалия и Зимбабве, на спазването на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона в страни като Гвинея, Кения, Мавритания и Зимбабве и на стабилизирането в Бурунди, Демократична република Конго и Кот д’Ивоар. Освен това Европейският съюз изпрати мисия за наблюдение на изборите на 7 декември в Гана (⁸⁴⁷).

След проведената на 16 май среща на върха на Европейския съюз и Латинска Америка и Карибите (⁸⁴⁸) на 17 май в Лима (Перу) се състоя среща на върха между Европейския съюз и държавите от Карибския форум. На нея бяха засегнати основно отношенията между Карифорум и Европейския съюз, регионалното интегриране и сътрудничеството между страните от Карифорум, изпълнението на споразумението за икономическо партньорство, цените на енергията и на храните и устойчивото управление на природните ресурси.

Приетото на срещата комюнике включва обща декларация относно партньорството Карифорум—Европейски съюз, в която се определят областите на интервенция по десетата регионална програма на Европейския фонд за развитие, и декларация относно изменението на климата и енергийната политика.

Тихоокеански басейн

На 27 и 28 ноември на Каймановите острови се състоя Форумът на тихоокеанските острови и Европейския съюз.

Освен това по време на европейските дни на развитието от 15 до 17 ноември в Страсбург Форумът на тихоокеанските острови и Европейският съюз одобриха съвместна декларация относно изменението на климата, в която изразяват общата си загриженост от глобалното затопляне и общия си интерес от сключване на амбициозно международно споразумение след изтичане на Протокола от Киото.

ОСТ

На 25 юни Комисията представи Зелена книга относно бъдещите отношения между ЕС и отвъдморските страни и територии (⁸⁴⁹). Целта на зелената книга е да постави началото на дебати за възможността за замяна на настоящото споразумение с новаторска стратегия за партньорство с ОСТ, съобразена със специфичния статут на ОСТ, многообразието им, предизвикателствата, пред които са изправени, и потенциала им в условията на глобализация. Тази стратегия трябва да замени изцяло или частично сегашното споразумение от момента, в който изтече срокът на действие на решението за овъдморско асоцииране (31 декември 2013 г.).

Търговските и икономическите отношения с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия бяха разгледани в резолюция на Европейския парламент от 8 май, в която се подчертава, че подписването на споразумение с АСЕАН би гарантирало подобряване и опростяване на правилата за произход, хармонизиране на стандартите, прозрачност на нормативната уредба и опростени административни процедури, както и премахване на таксите. На АСЕАН бе оказана подкрепа в сферата на въздушния транспорт, правата на интелектуална собственост и преговорите за свободна търговия. Същевременно на двустранно равнище бе постигнат съществен напредък в преговорите по споразуменията за партньорство и сътрудничество с различни страни от АСЕАН въз основа на приетите през 2004 г. от Съвета насоки за водене на преговорите.

В социалната сфера около 150 представители на работниците и работодателите от 43 европейски и азиатски страни се срещнаха на учредителен форум на социалните партньори, състоял се на 30 юни и 1 юли в Брюксел. Целта на форума бе да допринесе за установяване на по-широко сътрудничество между двата региона за подобряване на условията на живот и работа.

По отношение на регионалното сътрудничество от 1 до 3 август в Шри Ланка се проведе 15-та среща на високо равнище на Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество (СААРК). На нея Европейският съюз, който участва като наблюдател, припомни ангажимента си в региона и подкрепата си за процеса на регионална интеграция.

Освен това на 24 и 25 октомври в Пекин се състоя 7-та среща на върха ASEM (срещи Азия—Европа). ASEM прие официално шест нови члена и вече включва почти всички страни от Азия и Европа. На срещата основно бяха дискутирани начините за овладяване на международната финансова криза, като бяха обсъдени също световното управление, устойчивото развитие, търговските и икономическите въпроси и междукултурният диалог. Бе приета и декларация относно устойчивото развитие, поставяща акцента върху Целите на хилядолетието за развитие, енергийната сигурност, изменението на климата и социалното сближаване.

На двустранно равнище Европейският съюз проследи отблизо развитието на ситуацията в Мианмар. С оглед на продължаващите сериозни нарушения на правата на човека Съветът реши на 25 февруари (⁸⁵⁰) и 29 април (⁸⁵¹) да поднови и засили ограничителните мерки по отношение на военния режим в страната. Европейският парламент и Съветът изразиха съжалението си от липсата на всякаква демократична легитимност на референдума за конституция и призоваха властите в страната да вземат мерки за съставяне на демократично избрано правителство. По повод предизвиканата от циклона Наргис хуманитарна криза Европейският парламент и Съветът осъдиха липсата на сътрудничество от страна на властите в Мианмар.

Европейският съюз изпрати мисии за наблюдение на парламентарните избори в Пакистан (18 февруари), Камбоджа (27 юли) и Бангладеш (18 декември), които да подпомогнат прехода към демокрация в тези страни.

В областта на финансовото сътрудничество за развитие Комисията прие през 2008 г. десет двустранни годишни плана за действие, както и годишен план за действие за Азия, на обща стойност 651 млн. евро (по финансовия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2007—2013 г.) (⁸⁵²). Тези планове за действие са част от първата многогодишна индикативна програма за 2007—2010 г.

За да се насърчат устойчивото развитие и премахването на бедността в Азия, бе даден ход на нови програми в сектора на здравеопазването (Афганистан, Виетнам) и социалната помощ (Бангладеш, Лаос и Виетнам). Приносът на Комисията за намаляване на крайната бедност и глада включва също нови мерки за хранителна помощ и действия за компенсиране на последствията от увеличението на цените на храните (в Афганистан); мерки за хранителна помощ (в Камбоджа, Лаос, Мианмар и Северна Корея). Комисията стартира първия проект за Северна Корея, който трябва да позволи осъществяването на бъдещи проекти за развитие, при условие че бъде отбелязан напредък в рамките на шестстранните преговори.

Подкрепа бе оказана и в образователния сектор за подобряване на училищното и професионалното обучение (Индия и Пакистан), както и на висшето образование посредством програмата „Еразмус Мундус“ (Индия, Китай и действия на регионално равнище). Други програми бяха насочени към подобряване на управлението (Бангладеш, Камбоджа, Китай и Лаос). В сферата на търговията Комисията оказа подкрепа на Бангладеш, Индонезия и Пакистан. Тя продължи да помага на бежанците и разселените лица, по-конкретно чрез нови действия във Филипините и Шри Ланка.

За да се справи с предизвикателствата, свързани с изменението на климата (⁸⁵³) и влошаването на околната среда, Китай получи подкрепа по програми, които си поставят за цел да интегрират по-пълно въпросите за околната среда в различните политики на страната (програми „Център за чиста енергия“, „Управление на околната среда“ и „Институт за възобновяема и чиста енергия“ (ICARE). Допълнително бяха стартирани две нови регионални програми: програмата FLEGT, съдействаща за плана за действие срещу търговията с незаконен дървен материал, и SWITCH, която е предназначена за насърчаване на прехода към устойчиво производство и потребление в Азия.

През 2008 г. Комисията продължи изпълнението на втория етап от подготвителните действия за насърчаване на икономическия и културния обмен (Китай, Индия) и прие подготвителни действия с групата на азиатските страни със среден доход (мерки за стимулиране на взаимното сътрудничество и разбирателство между Европейския съюз и Азия и „EU-Malaysia Services Sector Dialogue and EU Outreach“).

В резолюцията си от 20 февруари Европейският парламент приветства приемането през юни 2007 г. на стратегията на Европейския съюз по отношение на страните от Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан). Той призова за по-тясна интеграция на региона в световната търговска и икономическа система и за това демокрацията, доброто управление, правовата държава и правата на човека да станат неразделна част от стратегията на Съюза за Централна Азия.

На 16 юни Съветът одобри съвместния доклад на Съвета и Комисията относно напредъка в изпълнението на стратегията на Съюза за Централна Азия. По-късно Европейският съвет от 19 и 20 юни приветства обнадеждаващия напредък, постигнат в изпълнението на тази стратегия, и изрази задоволство от перспективата за допълнително задълбочаване на партньорството между Европейския съюз и Централна Азия.

Първият форум относно сигурността Европейски съюз—Централна Азия се проведе на 18 септември в Париж. На него бях обсъдени три основни въпроса: аспектите, свързани с терористичната заплаха и неразпространението на оръжия, борбата с трафика на наркотици и хора и енергийната и екологичната сигурност.

В контекста на двустранните отношения през годината бяха проведени множество срещи на Съвета за сътрудничество, а именно: с Киргизстан (на 27 юли), Казахстан и Узбекистан (на 16 септември). На тези срещи бяха засегнати двустранните отношения и изпълнението на стратегията за Централна Азия.

По отношение на Узбекистан на 13 октомври Съветът приветства напредъка, реализиран от страната през последната година в спазването на върховенството на закона и защитата на правата на човека, като същевременно изрази загриженост от положението по някои теми. Той реши да не подновява забраната за престой на някои лица, като от друга страна продължи с дванадесет месеца оръжейното ембарго.

В рамките на стратегията на Европейския съюз за Централна Азия Общността предостави през годината подкрепа за сектора на образованието (Киргизстан и Туркменистан). Чрез други програми бе оказана помощ в сектора на здравеопазването (Таджикистан), укрепването на управлението (Казахстан, Таджикистан, Узбекистан), реформата на системата за социална защита (Киргизстан), намаляването на бедността (Таджикистан).

Общо през 2008 г. бяха деблокирани 63,35 млн. евро за програми за Централна Азия (по финансовия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2007—2013 г.) (⁸⁵⁴).

Петата среща на върха Европейски съюз—Латинска Америка и Карибите се състоя на 16 май в Лима (Перу). Приетата на срещата декларация включва „Програмата от Лима за общо действие“, която предвижда конкретни действия и ангажименти по двата ключови въпроса, разгледани на срещата: социално сближаване (борба с бедността, неравенството и изолацията) и устойчиво развитие (околна среда, изменение на климата и енергетика). В този контекст бе взето решение за подготовка на стартирането на проекта Euroclima в подкрепа на координацията на политиките за околната среда в Латинска Америка.

Срещата бе предшествана от провеждането на втория търговски форум Европейски съюз—ЛАК на 15 май, на който се срещнаха най-важните предприятия от двата региона. По-късно се състояха подрегионални срещи на върха под формата на заседания на тройката на Европейския съюз с Чили, Мексико, Андската общност, Централна Америка, Карифорум и Меркосур.

На двустранно равнище отношенията с Мексико отбелязаха голям напредък. На 15 юли Комисията предложи (⁸⁵⁵) да се установи стратегическо партньорство за създаване на подходяща рамка за преобразуване на съществуващия политически диалог в по-ефикасен инструмент за координиране на позициите по двустранните въпроси и световните проблеми от общ интерес. На срещата си от 13 октомври Съветът одобри създаването на това стратегическо партньорство.

Що се отнася до Куба, на 23 юни Съветът реши да отмени изцяло мерките по отношение на страната, за да позволи на Европейския съюз да поднови глобалния политически диалог. Съветът подкрепи усилията за либерализация в Куба и насърчи правителството да продължи да действа в тази насока. Съветът прикани кубинското правителство да подобри ситуацията с правата на човека, а именно като освободи всички политически затворници, включително задържаните и осъдените през 2003 г. Сътрудничеството между Комисията и Куба бе подновено на 24 октомври след подписването на обща декларация, с която се очертава общата рамка на бъдещото сътрудничество в областите от общ интерес (⁸⁵⁶).

По отношение на финансовото сътрудничество за развитие през годината Комисията пое задължения за 348 млн. евро по програми за Латинска Америка (по финансовия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2007—2013 г.) (⁸⁵⁷). Сумата е разпределена между 14 годишни програми за действие, включващи 24 действия за цяла Латинска Америка (от които 3 на регионално равнище, 3 на подрегионално и 18 на двустранно). Основните сектори на интервенция са образованието и културата със 7 действия, търговията и регионалната интеграция — 7 действия, социалното сближаване и икономическото развитие — 4 действия, управлението и правата на човека — 4 действия, както и опазването на околната среда с 2 действия — едното за борба с изменението на климата, а другото в подкрепа на по-доброто управление на речните басейни.

На 26 май в Брюксел се проведоха заседание на Съвместния съвет за сътрудничество и министерска среща на Европейския съюз и Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив. На тях бяха обсъдени изпълнението на споразумението за сътрудничество, по-конкретно последните инициативи на Комисията в публичната дипломация и енергетиката, преговорите за споразумение за свободна търговия, положението в региона и политиките от общ интерес. Обсъжданията продължиха на заседание, проведено по време на Общото събрание на ООН на 23 септември в Ню Йорк.

На двустранно равнище развитието на ситуацията с ядрената програма на Иран бе внимателно проследено и Европейският съюз предприе съответните действия. По-конкретно през юни, август и ноември (⁸⁵⁸) Съюзът взе последователно решения за серия допълнителни ограничителни мерки срещу страната. С тези санкции, от една страна, се разширяват мерките за замразяване на авоарите на лицата и структурите, участващи или пряко свързани с дейностите на Иран за разпространение на ядрено оръжие, и, от друга страна, засягат предоставянето на кредити или гаранции за износ, бдителността на европейските финансови институции спрямо иранските банки и проверките на товарите на някои ирански предприятия.

Рискът от разпространение на ядрената програма на Иран, както и положението с правата на човека в страната бяха засегнати многократно в резолюции на Европейския парламент. Успоредно с това Европейският съюз предприе действия в рамките на публичната дипломация, с които цели да покаже на Иран готовността си да се ангажира политически веднага щом Иран започне реално да сътрудничи по ядреното досие.

Комисията и правителството на Йемен организираха 15-та среща на Съвместния комитет за сътрудничество на 10 юни в Сана. Те направиха преглед на политическата ситуация и положението със сигурността в Йемен и обсъдиха икономическите и търговските предизвикателства пред страната. Бе преразгледано изпълнението на сътрудничеството за развитие на Общността (на стойност 51 млн. евро за 2007—2008 г.) и бяха предприети конкретни мерки за подобряване на ефикасността на тази помощ.

Петият политически диалог с Йемен се състоя на 27 октомври в Сана и бе посветен на реформите, предприети от йеменското правителство, правата на човека, сигурността и геополитическата обстановка в региона.

• 
  Генерална дирекция „Външни отношения“: