Доклад на комисията rapport général 2008 final groupe 1 Информация за читателите
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Предпазване на озоновия слой
- Опазване на биоразнообразието и природата
- Устойчиво използване на ресурси
- Инструменти в областта на околната среда
- Международни конвенции и споразумения
- Насоки на Общата селскостопанска политика
- Развитие на селските райони
- Качество на земеделските продукти
- Цени на селскостопанските продукти и свързани с тях мерки
- Обща организация на пазарите
- Насоки на Общата политика в областта на рибарството
- Опазване и управление на рибните ресурси
- Споразумения за рибарство с трети страни и многостранни отношения
- Източници на информация и други полезни връзки
Контекст Изменението на климата, биоразнообразието, здравето и използването на ресурсите остават най-сериозните предизвикателства в областта на околната среда. За да се справи с тях, Европейският съюз предприе мерки за предотвратяване на необратимите последици от изменението на климата и за постигане на устойчиво равновесие между наличните ресурси и тяхното използване. Той предприе също така „преглед на състоянието на Общата селскостопанска политика“, предназначен да стимулира законодателни предложения за рационализиране и адаптиране на съществуващите инструменти, които са приети в условията, когато в Общността са участвали шест държави-членки. Изменение на климата Вследствие на поетите от Европейския съвет през март 2007 г. ангажименти Комисията прие на 23 януари пакет от мерки относно енергийната политика и изменението на климата, които имат за цел да превърнат Европейския съюз в икономика, отличаваща се с намалено производство на вредни емисии и с по-голяма сигурност на енергийните доставки. Целта на този нов пакет от мерки е да предостави на ЕС средствата, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове поне с 20 % и за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в енергопотреблението до 20 %, както и за подобряване на енергийната ефективност до 2020 г. Намаляването на емисиите ще бъде увеличено на 30 % през 2020 г., когато ще бъде подписано ново световно споразумение за изменението на климата. Инструментите, които позволяват постигането на набелязаните през 2007 г. цели, са следните:
В пакета се съдържа и разяснително съобщение, озаглавено „Два пъти по 20 % до 2020 г. — възможностите на Европа пред климатичните промени“ (455), и съобщение относно подпомагане на ранни демонстрационни дейности за устойчиво развито производство на електроенергия на база изкопаеми горива (456). По време на пролетната си среща Европейският съвет припомни, че ЕС трябва да запази водеща роля на международно равнище по проблемите на изменението на климата и енергийната политика. Той призова най-късно в началото на 2009 г. да бъде приет законодателен пакет в съответствие със заключенията от пролетта на 2007 г. За да бъдат постигнати тези цели, по-специално в областта на енергийната ефективност, Комисията прие на 13 ноември втория стратегически анализ на енергийната политика (457). Според Европейския съвет едно от главните предизвикателства ще бъде преминаването в дългосрочен план към сигурна и устойчива икономика, произвеждаща ниски нива на въглерод, която същевременно е съвместима с устойчивото развитие на ЕС, неговата конкурентоспособност, сигурността на доставките, сигурността на храните, правилното и устойчиво управление на публичните финанси, както и икономическото и социалното сближаване. Европейският съвет от 15 и 16 октомври потвърди решимостта си да поддържа тези амбициозни цели в тази област. Европейският съвет от 11 и 12 декември постигна принципно съгласие относно законодателния пакет в областта на енергийната политика и изменението на климата и призова Съвета да работи за споразумение с Европейския парламент, за да може целият пакет да бъде одобрен още на първо четене преди края на годината. На 17 декември Европейският парламент даде зелена светлина на този пакет, който има за цел да гарантира, че ЕС ще постигне до 2020 г. целите в областта на изменението на климата. Освен това на 19 ноември Европейският парламент и Съветът приеха директива (458), съгласно която въздухоплавателният сектор се включва в Схемата на Общността за търговия с квоти на парникови газове. Целта на новата директива е да се намали въздействието на въздухоплавателния сектор върху изменението на климата в отговор на бързия растеж, който се наблюдава в този отрасъл. В директивата емисиите на операторите на въздухоплавателни средства за периода между 2012 и 2013 г. са ограничени на 97 % от историческите емисии (изчислени въз основа на средните годишни емисии между 2004 и 2006 г.) и на 95 % след 2013 г.. Освен това Европейският икономически и социален комитет публикува на 10 юли проучвателно становище по доклада за връзката между изменението на климата и селското стопанство на европейско равнище, в което се подчертава евентуалният принос на селското стопанство за запазване на климата.
На 1 август Комисията прие съобщение, озаглавено „Завършване на процеса на поетапно спиране на разпространението на веществата, които разрушават озоновия слой — по-добро регулиране на базата на 20 години успехи“. То е придружено от предложение за преразглеждане на действащата правна рамка в тази област (459). Опазване на биоразнообразието и природата През февруари Комисията одобри шестте списъка от обекти по „Натура 2000“, които са обявени за защитени райони, с което към защитената от мрежата територия бяха прибавени още 90 000 км2 и над 4000 обекта. На 12 декември тя одобри осем решения (460), в резултат на които площта на мрежата „Натура 2000“ нарасна с повече от 95 000 км2, а към обектите по „Натура 2000“ бяха добавени 769 нови обекта, като така „Натура 2000“ вече включва около 700 000 км2 и 25 000 обекта и става най-голямата свързана мрежа от защитени обекти в света. В своите заключения от 3 март, приети с оглед на деветата конференция на страните по Конвенцията за биоразнообразието, Съветът припомни, че ЕС е решен до 2010 г. да спре загубата на биоразнообразие на глобално равнище. Той подчерта важността от прилагането на конвенцията и на мрежата „Натура 2000“ върху защитените области, като това трябва да бъде подкрепено от работни програми. По време на деветата конференция на страните по Конвенцията за биоразнообразието (461), която се състоя от 19 до 30 май в Бон (Германия), 191 страни се ангажираха да предприемат мащабни мерки за управление на безпрецедентната загуба на биоразнообразие на земята. По време на конференцията беше представен доклад за напредъка относно икономиката на екосистемите и биоразнообразието. В областта на защита на водите и крайбрежните райони на 17 юни Европейският парламент и Съветът приеха Рамкова директива за морската стратегия (462), установяваща рамката за действия на Общността, предназначени да осигурят защитата и съхранението на морската среда. Всяка държава-членка трябва да разработи и да приложи най-късно до 2020 г. стратегия за своите морски води, за да постигне или да поддържа „добро екологично състояние“ на морската среда. С цел борба със замърсяването на повърхностните води с вредни вещества на 16 декември Европейският парламент и Съветът приеха директива относно екологични качествени стандарти за повърхностните води на ЕС (463), произтичаща от рамковата директива за водите. В директивата се определят пределните стойности за повече от тридесет замърсяващи вещества, включително пестицидите, тежките метали и биоцидите. В областта на борбата срещу незаконното изсичане на горите на 3 септември Комисията подписа с Гана първото доброволно споразумение за партньорство за законодателство, управление и търговия в горския сектор (FLEGТ). В момента се водят преговори за сключване на подобни споразумения с Индонезия, Камерун, Конго и Малайзия. Тези споразумения гарантират контрола върху законния внос в Европейския съюз на изделия от дървен материал. Освен това Комисията и Китай приеха двустранен механизъм за сътрудничество, за да засилят усилията си за борба срещу незаконното изсичане на горите и свързаната с него търговия. На 17 октомври Комисията прие съобщение, озаглавено „Справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие“ (464), в което се излагат предложения за борба с обезлесяването на тропическите гори. С оглед на международните преговори относно споразумението за околната среда след 2012 г. Комисията предложи да се набележи като цел намаляването най-късно до 2030 г. на горската покривка на планетата и намаляването с 50 % до 2020 г. на общото обезлесяване на тропическите гори. Същия ден Комисията прие и предложение за законодателство относно намаляване на риска от пускането на пазара на Общността на дървен материал и изделия от дървен материал, добит от незаконна сеч (465). Предложеният регламент налага на търговците на дървен материал да представят достатъчни гаранции за законността на пускания на пазара дървен материал. Комисията прие също съобщение относно стратегията на Европейския съюз за борба с инвазивните видове (466) (на 3 декември), както и съобщение относно средносрочна оценка на прилагането на плана за действие на ЕО относно биоразнообразието (467) (на 16 декември).
Рамковата директива за отпадъците (468) беше одобрена на 19 ноември от Европейския парламент и Съвета, като по този начин се въвежда нов подход в управлението на отпадъците и се отдава приоритет на превенцията, повторната употреба и рециклирането на отпадъците. Тази директива също уточнява важни понятия (например тя разграничава отпадъците от странични продукти) и набелязва амбициозни цели за държавите-членки относно рециклирането. Тя предвижда национални програми за превенция и наблюдение от страна на Комисията върху дейностите за прекъсване на връзката между икономическия растеж и последствията от образуването на отпадъци. Същият ден Комисията прие съобщение, представящо Стратегия на Европейския съюз за подобряване на разглобяването на кораби за скрап (469). В нея са предвидени действия, целящи да се допринесе за прилагането на международната конвенция за рециклирането на кораби, която се очаква да бъде приета през май 2009 г. Предвиждат се също мерки за насърчаване на доброволните действия в сектора на морския транспорт, както и за по-добро прилагане на съществуващото законодателство на Общността в областта на превоза на отпадъци. На 3 декември Комисията прие зелена книга, в която се описва настоящата ситуация по отношение на управлението на биоразградими отпадъци в Европейския съюз и се предлагат варианти за бъдещо развитие в тази област (470). Целта на книгата е да предизвика дискусия относно евентуалното изготвяне на законодателно предложение, както и да помогне на Комисията да прецени дали ЕС трябва да предложи допълнителни действия. Същия ден Комисията представи и предложение (471) за изменение на директивата за намаляване на въздействието на отпадъци от електрическо и електронно оборудване върху околната среда (Директива ОЕЕО) (472), както и предложение (473) за изменение на директивата относно ограничаването на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (Директива относно ограничаване на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване) (474).
На 21 май Европейският парламент и Съветът приеха Директивата за качеството на въздуха (475). Тя определя стандартите и целевите данни за намаляване на концентрацията на фини частици, които заедно с по-едрите частици, познати под кода PM10, които вече са регулирани по силата на регламент, спадат към най-опасните за човешкото здраве замърсители. Също в областта на качеството на въздуха Комисията прие на 4 декември предложение за директива, която задължава бензиностанциите да инсталират оборудване, което да отговаря на изискванията за етап II от улавянето на бензиновите пари (476). По отношение на химическите вещества Европейският парламент и Съветът одобриха на 17 юни регламент (477), който определя условията за износ и внос в ЕС на някои опасни химически продукти, за да се постигне по-добра защита на здравето на хората и околната среда на международно равнище. Освен това те приеха на 22 октомври регламент относно забраната за износ на метален живак и безопасното му съхраняване (478). Инструменти в областта на околната среда За запазване и подобряване на качеството и наличието на информация, изисквана съгласно политиката в областта на околната среда, Комисията прие на 1 февруари съобщение, озаглавено „За Обща информационна система за околната среда (SEIS)“ (479). В него се предлага осъвременяване и опростяване на европейската система за събиране, анализиране и обмен на информация в областта на околната среда и се предвижда постепенна подмяна на действащите системи за уведомяване, които в по-голямата си част са централизирани, със системи, изградени на базата на достъп, обмен и оперативна съвместимост. На 2 юли Комисията прие петия преглед на политиката в областта на околната среда, който се спира на основните развития на ЕС през 2007 г. в четирите основни приоритетни области от Шестата програма за действие в областта на околната среда 2002—2012 г. (480). В областта на плана за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика (481) Комисията представи на 16 юли набор от инструменти, целящи подобряване на енергийните и екологичните показатели на продуктите и предприятията и за насърчаване на устойчивото потребление и производство. Освен предложението за разширяване на директивата за екодизайна (482) в плана за действие се съдържат:
На 19 ноември Европейският парламент и Съветът приеха предложение за директива относно защитата на околната среда чрез наказателното право. С нея държавите-членки се задължават да предвидят в своето национално законодателство действителни наказания за сериозните нарушения на правото на Общността за защита на околната среда, които да са съизмерими с нарушенията и да имат възпиращ характер (486). На 27 октомври Комисията одобри финансиране в размер на 186 милиона евро за 143 нови проекта в рамките на Финансовия инструмент за защита на околната среда (LIFE+) за периода 2007—2013 г. Проектите обхващат действия в областта на опазването на природата, политиката за околната среда, както и информацията и комуникациите. Международни конвенции и споразумения След конференцията в Бали за изменението на климата, която се проведе от 3 до 14 декември 2007 г., Европейският парламент изрази на 31 януари становище относно резултатите от конференцията. Той приветства взетото решение за стартиране в рамките на Рамковата конвенция на Обединените нации за изменението на климата на официална процедура за започване на преговори по международно споразумение за климата за периода след 2012 г. и насърчи ЕС да продължава да играе активна роля в предстоящите преговори. На 16 октомври Комисията прие доклад за отбелязания напредък при постигане на целите, набелязани в рамките на Протокола от Киото (487). В доклада се заключава, че Общността ще постигане своите цели в рамките на Киото, като приложи предвидените допълнителни политики и мерки. От 1 до 12 декември се проведе международна конференция в Познан по проблемите на изменението на климата, организирана под егидата на Обединените нации, която събра 190-те държави, подписали Рамковата конвенция на ООН и Протокола от Киото. Тази конференция постави основите, необходими за последната година от преговорите, които следва да завършат през декември 2009 г. с подписването на ново международно споразумение за климата, а именно: работна програма за насочване на преговорите към постигането на споразумение, изчерпателен преглед на Протокола от Киото със споразумение за операционализиране на Адаптационния фонд и нови решения в полза на борбата с обезлесяването. Насоки на Общата селскостопанска политика В областта на схемите за подпомагане на земеделските стопани Съветът прие на 14 февруари регламент (488), който опростява правилата, въведени от Регламента за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) (489). Съгласно целта за подобряване на работата на Общата селскостопанска политика въз основа на натрупания от 2003 г. насам опит, която беше представена през ноември 2007 г. в съобщение, озаглавено „Подготовка за „здравна картина“ на реформата на Общата селскостопанска политика (490)“, на 20 май (491) Комисията прие следните предложения:
Някои от тези мерки, и по-специално премахването на задължението за земите под угар и постепенното увеличаване на млечните квоти с оглед на премахването им през 2015 г., би следвало да допринесат за облекчаване на напрежението, което съществува на селскостопанските пазари. Същевременно се отчита значението, което земите под угар имат за околната среда, като то се засилва от принципа на кръстосаното спазване и от наличието на фондове за развитие на селските райони с оглед на по-добра защита на околната среда съгласно препоръките, изложени в прегледа на състоянието на селскостопанската политика. На 18 ноември Съветът постигна политическо споразумение по прегледа на състоянието на Общата селскостопанска политика. Прегледът на състоянието на Общата селскостопанска политика ще я актуализира, опрости и рационализира и ще отстрани наложените на земеделските стопани ограничения, като по този начин те ще могат да реагират по-добре на сигналите на пазара и да се справят с нови предизвикателства. Във връзка с прегледа на състоянието на Общата селскостопанска политика на 12 март Европейският парламент прие резолюция, а на 17 март Съветът излезе със заключения за прегледа. Двете институции подчертаха по-специално необходимостта от ускоряване на административното опростяване на ОСП. Освен това на 5 юни Европейският парламент прие резолюция относно бъдещето на младите земеделски стопани в рамките на протичащата реформа на ОСП. От своя страна Европейският икономически и социален комитет прие на 22 октомври проучвателно становище, озаглавено „ЕС пред световното предизвикателство, свързано с храните“, в което се подчертава необходимостта от оценка на дългосрочните цели на селскостопанската политика. В по-специфичните области Съветът прие на 23 юни регламент за установяване на национални програми за преструктуриране на сектора на памука (492). Тази реформа на схемата на Общността за подпомагане на памукопроизводството подкрепя 65 % от помощите да бъдат отделени от производството, като другите 35 % остават обвързани с производството на памук под формата на плащания за площ. Създават се национални програми за преструктуриране за улесняване на преструктурирането на памукопреработвателната промишленост, както и за повишаване на качеството на памука и по-успешното му предлагане на пазара. Същият ден Съветът прие регламент (493), въвеждащ два режима за подпомагане на малките острови в Егейско море (специфичен режим на снабдяване и мерки за подпомагане на местните земеделски производства). В областта на мерките за подпомагане на земеделските стопани Съветът одобри на 9 октомври регламент (494), определящ условията за плащанията за телешко и говеждо месо. Съответно на 26 септември и 30 септември Комисията представи финансовите отчети за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) (495) и за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (496) за финансовата 2007 година. Държавите-членки създадоха уебсайт, съдържащ информация относно плащанията на бенефициерите по ЕФГЗ и ЕЗФРСР (497).
На 15 юли Съветът измени (498) решението, с което се фиксира сумата на помощта от Общността за развитие на селските райони за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г. (499), нейната разбивка по години и минималната сума, която следва да се отпусне за райони, отговарящи на условията по цел „Сближаване“. Чрез това изменение неизползваните през финансовата 2007 година помощи се преразпределят за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2013 г. На 17 октомври Комисията стартира европейска мрежа за развитие на селските райони (500). Тази мрежа, която обединява отговорните политически представители, администратори, научните среди и други ключови лица от този сектор, представляващи различни държави-членки, ще облекчи обмена на идеи, информация и опит, така че политиката за развитие на селските райони да продължи да отговаря на изискванията на ХХІ век.
На 29 септември Съветът измени (501) регламента относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти (502) , който влиза в сила на 1 януари 2009 г. С изменението срокът за задължителното използване на логото на ЕС, което трябва да присъства върху пакетираните хранителни продукти, се отлага до 1 юли 2010 г. На 15 октомври Комисията прие зелена книга (503), озаглавена „Европа в света: продуктови стандарти, изисквания към селскостопанското производство и схеми за качество“. С тази зелена книга се дава началото на обществено обсъждане относно развитието на политиката за качеството на земеделските продукти. В нея се разглеждат стандартите, програмите за качество и сертифициране, както и съществуващите в ЕС схеми за етикетиране. В нея също се разглежда какво може да се подобри, за да се извлече полза от силните страни на селското стопанство на Общността и да се информират по-добре потребителите относно предлаганите продукти.
На 20 май Комисията прие съобщение, озаглавено „Справяне с предизвикателствата на нарастващите цени на хранителните стоки — насоки за действия на ЕС“ (504). В съобщението се анализират различните временни и структурни фактори, свързани с наскорощното нарастване на цените на хранителните продукти, предвижда се евентуалното бъдещо развитие на цените и се очертава общата картина на въздействието, което те оказват върху държавите и домакинствата в рамките на Европейския съюз и на световно равнище. В съобщението се излагат действията на ЕС в отговор на покачване на цените на хранителните продукти, които се съсредоточат в три основни взаимно допълващи се насоки на интервенция: действия за борба с краткосрочните и средносрочните последици от шока от цените на хранителните продукти, действия за увеличаване на предлагането на селскостопански продукти в дългосрочен план и за гарантиране на тяхната безопасност, както и действия за принос към усилията в световен мащаб за овладяване на последиците от повишаването на цените върху бедното население. В своята резолюция от 22 май за повишаването на цените на хранителните продукти Европейският парламент подчерта фундаменталния характер на правото на храна и необходимостта да се подобри достъпът за всички и по всяко време до достатъчно храна за постигането на активен и здравословен живот. В тази връзка Комисията предложи на 18 юли създаването на специален финансов инструмент в размер на един милиард евро за подпомагане на земеделските стопани в развиващите се страни (505). На 16 декември предложението беше прието от Европейския парламент и Съвета (506). На 17 септември Комисията прие предложение (507) относно преразглеждане на програмата на Общността за разпределянето на хранителни продукти на най-нуждаещите се лица в Общността. Комисията предлага опростяване на административните процедури и подобряване на управлението. На 9 декември Комисията прие съобщение (508), което беше вследствие на съобщението от 20 май и в отговор на искане на Европейския съюз от юни Комисията да разгледа основните причини за повишаването на цените на хранителните продукти. В него се разглеждат цените на хранителните продукти в Европа и се предлага пътна карта за подобряване на работата на веригата за снабдяване с храни. Обща организация на пазарите През 2008 г. бяха приети различни предложения, които изменят и опростяват съществуващото законодателство в секторите на алкохолните напитки, млякото, лена и конопа, виното, тютюна и памука. В областта на алкохолните напитки Европейският парламент и Съветът приеха на 15 януари регламент (509) относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на действащия регламент (510). Новият регламент следва да подпомогне производителите да предлагат техните продукти на пазара, като същевременно създава условията за повече яснота за потребителите. По отношение на сектора на млякото и млечните продукти Съветът прие на 17 март регламент за увеличаване продукцията на мляко в Европейския съюз с 2 %, считано от 1 април (511). Комисията също започна на 17 октомври европейска кампания за раздаване на мляко в училищата, за да се насърчи изграждането на добри хранителни навици. В секторите на лена и конопа Съветът одобри на 17 март регламент, удължаващ за още една пазарна година прилагането на съществуващите мерки за подпомагане (512). В лозаро-винарския сектор Съветът одобри на 29 април регламент (513) за реформиране на общата организация на пазари на вино в Европейския съюз. Тази реформа в лозаро-винарския сектор ще засили конкурентоспособността на европейските вина. Що се отнася до сектора на тютюна, на 26 май Съветът одобри регламент (514) за изменение на действащото законодателство с цел 5 % от отпуснатата за 2008 и 2009 година помощ за тютюна да бъдат прехвърлени във Фонда на Общността за тютюн. В рамките на подхода, възприет при приемането на Регламента за единната организация на общия пазар (ООП) през 2007 г. (515), който има за цел да рационализира и опрости правната рамка на ОСП, без да изменя съответните политики (като замести 21 общи организации на пазари с единна организация на общия пазар), Съветът прие на 14 април регламент за изменение (516). В резултат на това в единната ООП бяха включени разпоредбите, приети в секторите на захарта, семената, млякото и млечните продукти, говеждото месо, както и направените в сектора на плодовете и зеленчуците изменения. След реформата на европейския винаро-лозарски сектор, която приключи с публикуването на 29 април на регламента (вж. по-горе), Комисията предложи на 29 юли изменение на Регламента за ООП, за да могат в него да бъдат отразени направените промени във винаро-лозарския сектор (517). Освен това Комисията прие на 26 септември препоръка (518) за започване на преговори с международната организация за лозарство и винарство за евентуално присъединяване на ЕС към нея. Комисията прие също така следните предложения за секторите на птичето месо, лена и конопа, плодовете и зеленчуците, както и сухите фуражи:
Насоки на Общата политика в областта на рибарството На 30 май Комисия публикува годишната си политическа декларация относно възможностите за риболов през 2009 г., в която се изяснява подходът, който тя възнамерява да приложи при установяването на общия допустим улов (ОДУ) и ограниченията на риболовното усилие за 2009 г. (525). Комисията предлага още по-гъвкав подход при изменяне на ОДУ от година за година, за да може от една страна да се вземат по-ефективни мерки за възстановяване на запасите, а от друга — да има по-големи ползи за рибарите, когато запасите са възстановени. На 11 април Комисията прие съобщение за ролята на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) за въвеждането на eкосистемен подход за управлението на морската среда (526). Съгласно този подход чрез управлението на риболова се цели да се намалят преките и непреки ефекти от риболова върху морските екосистеми и да се гарантира, че взетите в сектора на рибарството мерки отговарят на мерките, приети като част от междусекторните инструменти като Стратегията за морската среда (527) и Директивата за местообитанията (528). С оглед на борбата срещу незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов Съветът прие на 23 юни препоръка към Комисията за провеждане на преговори за изработване на международен правно обвързващ инструмент за мерки на държавния пристанищен контрол за предотвратяването, възпирането и премахване на този вид практики (529). На 29 септември Съветът прие регламент (530) относно създаването на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов. Този регламент има за цел да осигури съществуването на рибните запаси и да подобри устойчивото развитие на рибарите в Общността, които са подложени на нелоялна конкуренция от незаконните продукти, но също така да отговори на търсенето на потребителите на продукти, които са добити по устойчив и законен начин. Същия ден Съветът прие регламент (531), актуализиращ системата за разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността. Новата система си поставя за цел по-добро хармонизиране между разрешителните процедури на Общността и международните задължения, произтичащи от двустранни споразумения за рибарство, многостранни договори и конвенции, приети в рамките на регионалните организации за управление на рибарството. На 14 ноември Комисията предложи цялостна реформа на режима за контрол, който е в основата на Общата политика в областта на рибарството. В тази връзка тя прие съобщение (532), което придружаваше предложение за регламент (533) за създаване на система на Общността, изградена върху глобален и интегриран подход, за инспектиране, проследяване, контрол, наблюдение и изпълнение, която да гарантира спазването на правилата на Общата политика в областта на рибарството и да позволи устойчивото използване на живите водни ресурси, като същевременно обхваща всички аспекти на политиката. На 25 февруари Съветът прие нова рамка на Общността за събирането, управлението и използването на данните в сектора на рибарството и подкрепата за научни консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (534). Чрез нея се подобрява системата за събиране на данни и се цели да бъдат обхванати всички процеси от събирането на данни в пристанищата или в морето до тяхното използване от крайните ползватели. Тя се стреми да развие многогодишни програми за събиране на образци, които да обхващат по-специално биологични, социално-икономически данни и данни за екосистемите. По повод покачването на цените на горивата на 19 юни Европейският парламент прие резолюция относно ситуацията в сектора на рибарството. В отговор на създалото се положение Комисията представи на 8 юли мерки за насърчаване на адаптирането на рибарските флоти на Европейския съюз към икономическите последствия от високите цени на горивата (535). Предложените мерки обхващат следните насоки: адаптиране на флотата за постигане на икономически и екологично устойчиво развитие, изследване на енергийната ефективност в сектора на рибарството и пазарните мерки, по-специално увеличаване на стойността на рибата при първоначалната продажба. От своя страна на 24 юли Съветът прие регламент (536) за въвеждане на временно конкретно действие с цел поощряване на преструктурирането на риболовните флотове на Европейския съюз, засегнати от икономическата криза. Регламентът въвежда необходимите изменения в правилата на европейските фондове за рибарство, които ще са в сила за период от две години. Опазване и управление на рибните ресурси През 2008 г. Комисията представи многобройни предложения в тази област, които бяха приети от Съвета и които имаха за цел опазване на рибните ресурси. Комисията предложи регламент (537) относно опазването на рибните ресурси посредством технически средства (на 4 юни), регламент (538) за установяване на възможностите за риболов през 2009 година на определени рибни запаси, приложими във водите на Общността и за корабите на Общността във води, които подлежат на ограничения (на 7 ноември). Вследствие на предложенията на Комисията Съветът одобри регламент (539) за установяване на възможностите за риболов през 2008 година на определени рибни запаси (на 16 ноември), регламент (540) за адаптиране на квотите за улов на атлантическа треска, които да се предоставят на Полша в Балтийско море за периода 2008—2011 г. (на 14 април). Съветът също прие регламент за определяне на възможностите за риболов в Черно море (541) (на 10 ноември) и в Балтийски море (542) (на 28 ноември), регламент (543) за определяне на възможностите за риболов за 2009 г. и 2010 г. за риболовните кораби на Общността на някои дълбоководни рибни запаси (на 28 ноември), регламент (544) за изменение на регламента относно управлението на риболовни флоти, регистрирани в най-отдалечените райони на Общността (на 28 ноември), регламент (545) за изменение на регламента за възможностите за 2008 г. за риболов в Черно море (4 декември). Съветът прие и регламент за определяне за риболовната 2009 година на ориентировъчните цени и цените на производителите от Общността за някои рибни продукти (546) (на 9 декември), регламент (547) за създаване на дългосрочен план за запасите от атлантическа треска, регламент (548) за създаване на многогодишен план за запаса от херинга, разположен на запад от Шотландия, регламент (549) за изменение на плана за възстановяването на запасите от атлантическа треска (на 18 декември). На 29 май Съветът измени (550) също регламента (551) за определяне на мерки за опазване и изпълнение, приложими в регулаторната зона на Организацията за риболов в северозападната част на Атлантическия океан. С цел да насърчи производството в най-отдалечените райони Съветът прие на 8 юли регламент (552) за откриване и определяне на начина на администриране на автономни тарифни квоти на Общността при внос на някои рибни продукти в Канарските острови.
През 2008 г. бяха сключени договори за сътрудничество в областта на рибарството между Европейската общност и Кот д’Ивоар (553), и Гвинея Бисау (554) (на 17 март). Морска политика На 26 юни Комисията прие съобщение, озаглавено „Насоки за интегриран подход към въпросите на морската политика: към най-добра практика при интегрираното управление на морското дело и консултация със заинтересованите страни“ (555). Като част от усилията за насърчаване на провеждането на интегрирана морската политика на различните равнища на управление, Комисията ще предостави информация за действия, предприети в тази насока на световно, европейско, национално и регионално равнище, за да улесни този процес и да даде насоки на заинтересованите страни, които проучват моделите за най-добри практики. Целта на представената на 25 ноември пътна карта (556) е да насърчи защитата на морското пространствено планиране в Европа, за да бъдат разрешени проблемите, свързани с използването на морската среда. На 15 юли Съветът прие регламент относно опазването на уязвимите морски екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения (557). Той включва мерки като въвеждането на специално разрешително за риболов, подходящи мерки за наблюдение и защитена зона с предпазна цел във водната колона.
За да се активизира прилагането на интегрирана морска политика на Европейския съюз и на Общата политика в областта на рибарството, Комисията извърши реорганизация на генерална дирекция „Рибарство и морско дело“ (558). Най-важната промяна е свързана със създаването на три географски дирекции, отговарящи едновременно за Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и за новата интегрирана морска политика на Европейския съюз в трите основни морски европейски района. Наред с тези географски дирекции беше създадена и нова дирекция, отговаряща за координацията и развитието на общата политика. Източници на информация и други полезни връзки
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 3.86 Mb. Сподели с приятели:
|