Доклад на комисията rapport général 2008 final groupe 1 Информация за читателите

През септември събитията, настъпили след отпускането на държавна помощ на американските институции за ипотечно кредитиране и след фалита на четвъртата по големина американска търговска банка (съответно на 7 и 15 септември), провокираха международна финансова криза, която в края на същия месец засегна и Европа.

В цял свят незабавно бяха приети спешни мерки за справяне с последиците от финансовата криза върху икономиката. Освен тези мерки Европейският съюз пое водеща роля за действителна и цялостна реформа на международната финансова система, основаваща се на принципите на прозрачност, банкова солидарност, отговорност, честност и глобално управление.

Освен това през годината и преди явната проява на финансовата криза на европейския континент в рамките на пътната карта от октомври 2007 г. бяха представени редица инициативи и теми за обсъждане относно финансовата стабилност. Те са описани подробно в глава ІІ, раздел 1, рубрика „Макроикономическа рамка“ (³⁴).

След разразяването на кризата през септември редица държави-членки на ЕС трябваше спешно да предприемат мерки, за да предпазят своите национални банкови системи.

Същевременно се проведоха официални и неофициални консултации между държавите-членки, за да се подготви общ отговор на забавянето на икономическия растеж и за възстановяване на доверието във финансовите пазари.

Още от началото на кризата Комисията пое ангажимент да подпомогне държавите-членки да предприемат съгласувани и ефективни действия за разрешаване на проблемите, с които се сблъсква финансовият сектор, и по този начин да избегнат системна криза. Тези спешни инициативи, представени от Комисията, са в съответствие с установената от Съвета по икономически и финансови въпроси (Екофин) през октомври 2007 г. рамка, насочена към насърчаване на прозрачността и отговорността във финансовия сектор и към подкрепа за развитието на вътрешния пазар.

Европейският парламент също многократно официално призова Комисията да използва законодателната си инициатива в областта на финансовите пазари.

При тези обстоятелства на 13 септември в Ница се състоя неофициална среща между европейските министри, отговарящи за икономиката и финансите.

На 23 септември Европейският парламент прие две резолюции, като първата изисква приемане на законодателство, с което да се подобри рамката за надзора на хедж фондовете и фондовете за частни капиталови инвестиции, а с втората се приканва към приемането на нови правила за гарантиране на повече прозрачност в политиките на хедж фондовете и фондовете за частни капиталови инвестиции.

На 1 октомври Комисията предложи (³⁵) преразглеждане на директивите за капиталовите изисквания (³⁶). С предложените изменения се цели предимно да се поощри по-доброто управление на големите рискове и експозиции, да се подобри качеството на капитала, да се гарантират съгласувани и ефективни практики по надзора, да се подобри управлението на ликвидния риск и да се отстранят недостатъците на секюритизацията, свързани с модела „прехвърляне на кредитния риск чрез емитиране на ценни книжа“ (originate to distribute).

На 4 октомври в Париж се събраха европейските държави — членки на Г-8. Държавните ръководители на Германия, Италия, Обединеното кралство и Франция приеха обща декларация, в която се ангажираха да вземат всички необходими мерки за поддържането на солидарността и стабилността на финансовата система.

На 6 октомври последва декларация на държавните и правителствените ръководители на 27-те държави-членки на ЕС. Ръководителите на ЕС заявиха, че всеки от тях ще вземе необходимите мерки за гарантиране на стабилността на финансовата система (или чрез засилване на гаранциите върху банковите депозити, или чрез осигуряване на ликвидност от централните банки, или чрез мерки, насочени към някои банки).

Впоследствие Съветът се събра в Люксембург на 7 октомври. Това събиране беше предшествано от среща на 6 октомври на членовете на Еврогрупата. Съветът постигна споразумение за координиран подход в отговор на финансовата криза. В очакване на срещата на Европейския съвет през 15 и 16 октомври той прие заключения относно незабавна реакция на финансовите сътресения, както и декларации относно засилване на финансовата стабилност; необходимостта от по-строг надзор върху финансовите пазари; съгласуван отговор на Общността по отношение на икономическия спад; размера на възнагражденията на управителите на предприятия.

След декларацията на държавните и правителствените ръководители от 6 октомври Съветът заключи, че възстановяването на доверието във финансовия сектор, както и неговото правилно функциониране са основен приоритет. Съветът също потвърди нуждата от подкрепа на финансовите институции, които играят решаваща роля за стабилността на системата, и определи общите принципи за това. Той прикани Комисията да промени незабавно някои счетоводни правила, приложими в банковия сектор. Държавите-членки се договориха за увеличаване на гарантирания минимален размер на депозитите на 50 000 евро. Съветът отбеляза също, че съществуващите правила (контролът върху държавните помощи и Пакта за стабилност и растеж) са достатъчно гъвкави, за да се отговорят на изключителните обстоятелства, пред които е изправена Европа.

В съответствие с поетите от Съвета на 7 октомври ангажименти Комисията публикува на 13 октомври насоки (³⁷) за държавите-членки относно мерките, предприети в полза на финансовите институции в кризисно положение. Тези насоки се основават на правилата от Договора за ЕО, разрешаващи отпускането на помощ за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка (член 87, параграф 3, буква б) от Договора за ЕО). Според правилата на Общността по отношение на държавните помощи предприетите мерки не трябва да провокират нито несъразмерни нарушения на конкуренцията, нито отрицателни последици върху вътрешния пазар. Освен това тези мерки трябва да имат ограничен характер във времето и да бъдат съпроводени от подходящо финансово участие на частния сектор. Спазването на тези принципи, включително и на мерките за индивидуална помощ, трябва да бъде гарантирано от държавите-членки и ще бъде контролирано от Комисията. На 5 декември Комисията прие подробни насоки относно условията за рекапитализация на банките от държавите-членки в условията на финансовата криза (³⁸), за да се гарантира, че останалите сектори на икономиката имат достъп до достатъчно финансови средства, и за да се стабилизират финансовите пазари, като същевременно се избегнат прекалени изкривявания на конкуренцията в съответствие с правилата на Общността по отношение на държавните помощи. Тези насоки отчитат факта, че ограниченото кредитиране започва да оказва влияние върху реалната икономика и е възможно финансово стабилните банки да се нуждаят от публичен капитал, за да могат да опускат достатъчно кредити на предприятията. Съобщението допълва, като същевременно внася уточнения, документа с насоките от 13 октомври (³⁹).

Освен това на 15 октомври Комисията представи преразглеждане (⁴⁰) на общностните правила за схемата за гарантиране на депозитите (⁴¹). Новите правила имат за цел да се възстанови доверието във финансовия сектор. По този начин след една година равнището на минималната гаранция на депозитите ще се повиши от 20 000 евро на 100 000 евро (междувременно минималният размер ще бъде 50 000 евро), като всяка държава-членка има възможност да определи по-високи нива. Освен това срокът за изплащане на депозитите в случай на фалит на банка ще бъде намален от три месеца на три дена.

В същия ден Комисията прие (⁴²) изменения на някои съществуващи счетоводни стандарти (Международен счетоводен стандарт 39 и Международен стандарт за финансово отчитане 7), за да позволи прекласификацията на финансови инструменти и за да създаде условия европейските финансови институции да не бъдат ощетени спрямо международните си конкуренти (⁴³). По-късно на 3 ноември в интерес на улесняване на ползвателите тя прие и консолидирания текст на всички Международни стандарти за финансово отчетане (МСФО), приложими в Европейския съюз (⁴⁴).

На 9 октомври Европейският парламент прие резолюция за бъдещата структурата на финансовия надзор. Текстът изисква официално от Комисията да внесе предложения за подобряване на разпоредбите относно регулирането и надзора на финансовите услуги в Европа (продължение на „Ламфалуси“).

На 12 октомври в Париж се проведе среща на върха на държавите от еврозоната, за да се набележи съвместен план за действие на държавите от еврозоната и на Европейската централна банка (ЕЦБ) с оглед на съществуващата финансова криза. Представителите на еврозоната приеха декларация относно съгласувания план за действие на страните от еврозоната.

Икономическото и финансовото положение, както и желанието на Европейския съюз да допринесе значително за международното разрешаване на кризата бяха основна тема и на Европейския съвет на 15 и 16 октомври, който потвърди приетите от Еврогрупата на 12 октомври принципи за поддържане на финансовата стабилност. Тези мерки предвиждат най-вече да се гарантира съвместно с централните банки и надзорните органи достатъчно ликвидност за финансовите институции, да се улесни тяхното финансиране и да им се предоставят капиталови средства, за да могат да продължат да финансират икономиката при нормални условия. Европейският съвет също реши в близко бъдеще да бъде създаден неофициален механизъм за ранно предупреждение, за обмен на информация и за оценка (работна група за финансовата криза). Бяха предвидени и месечни срещи на националните надзорни органи, за да се засили надзорът върху европейския финансов сектор.

Европейският съвет също одобри инициатива за незабавно започване на съвместна работа с международните партньори за реформа на международната финансова система и ново глобално управление. По този начин той заяви готовността на Европа да поеме водещата роля при проектирането на новата система за финансово управление. Беше предвидено и провеждането на международна среща на върха преди края на 2008 г. (вж. по-долу „Международна среща на върха на Г-20“).

В тази връзка на 18 октомври в Ню Йорк председателят на Европейския съвет и председателят на Комисията се срещнаха с президента на Съединените щати. Тримата ръководители се договориха да предложат поредица от международни срещи на върха по проблемите на финансовата криза, на които да бъдат обсъдени въпросите за надзора на финансовите институции, работата на високорисковите хедж фондове и ролята на Международния валутен фонд (МВФ).

В резолюция от 22 октомври относно проведения през същия месец Европейски съвет Европейският парламент призова за мерки, насочени към подобряване на финансовия контрол. Той отново прикани за законодателни мерки за засилване на регулаторната рамка и надзора, както и за управлението на кризата в Европейския съюз, а именно: банковото регулиране и надзор, ролята на агенциите за кредитния рейтинг, секюритизацията и нейния надзор, хедж фондовете и други видове нови структури, ролята на задлъжнялостта, изискванията за прозрачност, правилата за ликвидация, клиринг на деривативните инструменти, търгувани извънборсово, и механизми за предотвратяване на кризата.

Освен това проведената на 4 ноември среща на Съвета беше посветена главно на отговора на финансовата криза, като дискусиите се съсредоточиха основно върху продължаване на вече положените в тази област усилия. Министрите на финансите призоваха също за координация на националните действия за подкрепа на финансовия сектор, за предоставяне на помощ на засегнатите от кризата европейски страни и за единна позиция, която Европа трябва да защити в дебата за реформата на международната финансова система.

Съветът одобри заем от 6,5 млрд. евро за Унгария (⁴⁵), за да позволи на страната да устои на силното напрежение, което съществува на финансовите пазари. В допълнение към този заем МВФ и Световната банка предоставиха финансова помощ за подкрепа на платежния баланс в средносрочен план.

Също така на 12 ноември се проведе първото събрание на експертната група на високо равнище по финансовия надзор (група, създадена от председателя на Комисията), за да представи на Комисията препоръки относно засилване на европейските разпоредби за надзора и да разгледа сътрудничеството между европейските органи по надзора и техните международни партньори (⁴⁶).

Същият ден Комисията прие предложение за регулиране на агенциите за кредитен рейтинг (⁴⁷). С предложението се цели въвеждането на правен режим за лицензиране и външен контрол, с помощта на който европейските регулатори ще отговарят за надзора върху прилаганите от агенциите за кредитен рейтинг политики и процедури.

По време на заседанието си от 2 декември Съветът одобри увеличаване от 12 млрд. на 25 млрд. евро на тавана на помощта, отпускана на държава-членка на еврозоната в случай на финансови затруднения (⁴⁸). По отношение на отговора на финансовата криза Съветът изрично подчерта необходимостта от незабавно създаване не само на национални схеми за подпомагане на банковия сектор, не само по отношение на гаранциите, но също и по отношение схемите за подпомагане на плановете за рекапитализация.

В усилията си да намери разрешение на икономическия спад, предизвикан от финансовата криза, Комисията представи на 29 октомври съобщение, озаглавено „От финансова криза към възстановяване: европейска рамка за действие“ (⁴⁹). В него се предлага план за действие, насочен към подкрепа на икономическата дейност в условията на влошена икономическа конюнктура в Европа. Планът се състои от три насоки: нова структура на финансовите пазари на равнище ЕС; мерки за справяне с последиците върху реалната икономика; намиране на глобален отговор на финансовата криза.

След това на 26 ноември Комисията прие европейски план за икономическо възстановяване (⁵⁰). В съответствие с Лисабонската стратегия в основата на плана са залегнали два главни елемента. Първият се свежда до силно повишаване на покупателна способност, за да се стимулира търсенето и да се възстанови доверието. Комисията предлага държавите-членки и Европейският съюз да се договорят за незабавно бюджетно стимулиране в размер на 200 млрд. евро (1,5 % от БВП), за да стимулират търсенето при пълно спазване на Пакта за стабилност и растеж. Вторият елемент се основава на необходимостта от предприемане на краткосрочни действия за засилване на конкурентоспособността на Европа в дългосрочен план. Този план представя пълна програма за действия в областта на „интелигентните“ инвестиции, по-специално инвестиции в квалификации, които отговарят на бъдещите нужди, в енергийната ефективност, които ще доведат до създаване на работни места и икономия на енергия, в чистите технологии, които ще стимулират сектори като строителството и автомобилостроенето да се развиват в бъдеще с по-ниски въглеродни емисии, както и в инфраструктурата и изграждането на междусистемни връзки, за да се насърчат ефективността и иновациите.

На 2 декември като принос към Европейския съвет през декември Съветът одобри мерки във връзка с европейския план за възстановяване на икономическата дейност. Той подкрепи по-конкретно стимулиране в размер на 1,5 % от европейския БВП. Мерките следва да бъдат съгласувани и да отчитат различната ситуация във всяка държава-членка, тъй като тяхната цел е да подпомогнат дейността на държавите-членки. Европейският съвет от 11 и 12 декември постигна съгласие относно европейския план за икономическо възстановяване.

Съгласно плана за възстановяване Комисията прие (⁵¹) на 17 декември временна рамка за държавните помощи, предоставяща допълнителна възможност на държавите-членки да се борят с последиците, които ограниченията в кредитирането оказват върху реалната икономика. Освен това на 10 декември Комисията предложи да преразгледа многогодишната финансова рамка (2007—2013) (⁵²), в границите на която да се използва допълнителен пакет в размер на 5 млрд. евро за 2009 и 2010 година за енергийните междусистемни връзки и широколентовата инфраструктура.

Също така на 16 декември Комисията прие пакет от мерки за улесняване на прилагането на плана за икономическо възстановяване и за подкрепа на Лисабонската стратегия (⁵³).

На 15 октомври във Вашингтон се проведе международна среща на върха на основните страни и институции, засегнати от финансовата криза, на която беше обсъдена евентуална реформа на международната финансова система. Тя беше предшествана от неформална среща на 7 ноември в Брюксел на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз и събрание на министрите на финансите на страните от Г-8 в Сао Паоло на 8 и 9 ноември. На срещата на върха се събраха държавните или правителствените ръководители на страните от Г-20, генералният секретар на ООН, генералният директор на МВФ, президентът на Световната банка, председателят на Комисията и президентът на Форума за финансова стабилност, които приеха декларация за финансовите пазари и световната икономика.

Срещата на върха, проведена по инициатива на Европейския съюз, прие амбициозна работна програма с оглед на съгласувано възстановяване на световната икономика, на по-ефективно регулиране на финансовите пазари, на подобрено глобално управление и отказ от политиката на протекционизъм.

Източници на информация и други полезни връзки

• 
  Материали за пресата относно финансовата криза: