Доклад на комисията rapport général 2008 final groupe 1 Информация за читателите

На 16 декември Комисията прие доклад, озаглавен „Преглед на единния пазар: една година по-късно (¹³⁸). Според доклада през 2008 г. политиката за единния пазар е изиграла жизненоважна роля за отговора на Европейската комисия на финансовата криза и икономическата рецесия. В него се очертава поредица от мерки, които вече са приети или предстои да бъдат приети и които ще подпомогнат създаването на условия за възстановяване на растежа на европейската икономика.

На 28 януари бе поставено началото на Единната зона за плащания в евро (SEPA), чиято цел е да се създаде интегриран пазар за платежни услуги в евро, на който съществува реална конкуренция и не се прави разграничение между вътрешни и трансгранични плащания в евро в рамките на ЕС. В заключенията си от 22 януари Съветът подкрепи целта на SEPA.

Освен това на 11 февруари Комисията прие доклад (¹³⁹) за прилагането на регламента относно трансграничните плащания в евро (¹⁴⁰). В него се заключава, че регламентът трябва да се измени, за да се вземат по-добре предвид реалностите на пазара (новосъздадената SEPA) и да се приведе в съответствие с директивата за платежните услуги във вътрешния пазар (¹⁴¹).

Въз основа на този доклад на 9 октомври Комисията направи предложение за изменение на регламента (¹⁴²). Предложението има за цел да се разшири принципът за еднакви такси при плащания чрез директен дебит. То съдържа също така разпоредби, с които следва да се предостави по-голяма защита на интересите и правата на потребителите при спорове относно трансгранични плащания и да се намали административната тежест при декларирането на статистически данни.

С цел да се благоприятства появата на истински единен пазар на услугите във връзка с електронните пари в Европейския съюз на 13 октомври Комисията прие предложение за директива (¹⁴³) за изменение на директивите за електронните пари (¹⁴⁴) и за платежните услуги (¹⁴⁵). Предложението има за цел да се даде възможност за създаването на нови, иновативни и сигурни услуги във връзка с електронните пари, да се отвори пазарът за нови участници и да се стимулира реална и ефективна конкуренция между всички участници на пазара.

Свободно движение на стоки

На 9 юли Европейският парламент и Съветът приеха законодателен пакет (¹⁴⁶), имащ за цел, от една страна, да се улесни свободното движение на стоки във вътрешния пазар чрез отстраняването на оставащите препятствия и, от друга страна, да се засилят конкурентоспособността и сигурността на потребителите. Пакетът включва регламент за установяване на процедурите за прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави-членки, регламент за определяне на изискванията за акредитация и пазарен надзор във връзка с предлагането на пазара на продукти и решение относно обща рамка за предлагането на продукти на пазара.

По по-специфичен въпрос на 21 май Европейският парламент и Съветът измениха (¹⁴⁷) директивата относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (¹⁴⁸). По-специално в новата директива се предвижда така наречените огнестрелни оръжия за гражданска употреба да бъдат маркирани в производствения обект, а данните за движението на оръжията да се съхраняват за период от поне двадесет години. Включени са допълнителни разпоредби (относно дезактивирането на оръжия и проблема с реплики на оръжия), произтичащи от същия стремеж да се гарантира, че тези оръжия са сигурни, преди те да бъдат пуснати в обращение на вътрешния пазар.

Свободно предоставяне услуги и право на установяване

Услуги от общ интерес

Услугите от общ икономически интерес са предмет на становище по собствена инициатива на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Независима оценка на услугите от общ интерес“ (¹⁴⁹), което е прието на 14 февруари. Според Комитета оценката следва да служи за увеличаване на ефективността и ефикасността на услугите от общ икономически интерес, за подпомагане на по-доброто им адаптиране към промените в нуждите на гражданите и предприятията и за предоставяне на публичните органи на средства за вземането на възможно най-добри решения. На 10 юли Комитетът предостави и проучвателно становище, в което се подчертава спешната необходимост да се признае значението на сектора на услугите за икономическото и социално развитие.

На 30 септември Комисията прие втория си доклад (¹⁵⁰) за прилагането на директивата относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие (¹⁵¹). В доклада се установява, че прилагането на директивата на национално равнище може да се подобри. В него се подчертава полезността на директивата за защитата срещу пиратството при традиционните платени телевизионни услуги и новите видове услуги, при които се използва достъп под условие (като видео по поръчка, интернет или мобилна телевизия (насърчаването на последната е предмет на насоките, публикувани от Комисията на 10 декември (¹⁵²). В доклада се порицава слабият растеж на трансграничното предоставяне на такива услуги, независимо от големият брой граждани, ползващи се от свободата на движение в Европа и желаещи да имат достъп до услуги от своята държава по произход. И накрая Комисията предложи Европейският съюз да ратифицира Европейската конвенция на Съвета на Европа за правна защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие. В същия ден Комисията създаде група от експерти на държавите-членки по достъп под условие.

На 23 април Комисията прие предложение за директива (¹⁵³), имаща за цел двата основни инструмента на Общността относно окончателността на сетълмента и финансовите обезпечения (¹⁵⁴) да се приведат в съответствие с развитието на финансовите пазари и промените в нормативната база.

На 16 юли Комисията представи предложение за преглед на рамката на Общността относно инвестиционните фондове (¹⁵⁵). С предложените изменения в Директивата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (Директивата за ПКИПЦК) следва да се отстранят административните препятствия за трансграничното търгуване на фондовете.

На 17 юли Европейската централна банка официално даде началото на проекта „TARGET2-ценни книжа“ (T2S) (¹⁵⁶). „TARGET2-ценни книжа“ е платформа, с която се централизира сетълментът на деноминираните в евро ценни книжа (системата ще бъде отворена и за други валути) между участващите субекти. Платформата ще представлява услуга, с която ще разполагат централните депозитари и която ще се управлява от ЕЦБ и централните банки на държавите-членки, чиято основна валута е еврото. Комисията е официален член на групата, която координира изпълнението на този проект.

Сред другите мерки, предприети в отговор на финансовата криза, Комисията предложи преразглеждане на директивите за „капиталовите изисквания“ (¹⁵⁷), изменение на правилата на Общността относно схемите за гарантиране на депозитите (¹⁵⁸) и предложение за регламент за агенциите за кредитен рейтинг (¹⁵⁹). Тези инициативи са разгледани по-подробно в глава I, раздел 4 (¹⁶⁰).

На 3 юни и 3 декември Съветът прие заключения относно клиринга и сетълмента.

На 20 февруари Европейският парламент и Съветът приеха директива (¹⁶¹) за изменение на Директивата за пощенските услуги (¹⁶²) във връзка със завършването на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността. Срокът за пълното отваряне на пазара е 31 декември 2010 г. с възможност някои държави-членки да го отложат с неповече от две години. С приемането се отбелязва влизането в сила на директивата и се започва отброяването на оставащото време до премахването на правните монополи по отношение на пощенските услуги до 31 декември 2010 г. Директивата е резултат от постигането на широк политически консенсус за бъдещото развитие на нормативната база за европейските пощенски услуги.

Освен това на 22 декември Комисията прие доклад за прилагането на Директивата за пощенските услуги (¹⁶³).

Дружествено право и корпоративно управление

На 17 април и 24 септември, респективно, Комисията прие като част от програмата си за намаляване на административните разходи за 2008 г. предложения за директиви (¹⁶⁴), с които се цели изменение на някои задължения във връзка с дружественото право. Целите на представените предложения са да се опростят, от една страна, задълженията за публикуване (¹⁶⁵) и превод (¹⁶⁶) за някои видове дружества и, от друга страна, изискванията по отношение на уведомяването и публикуването на информация относно проекти за национални сливания (¹⁶⁷) или разделяния (¹⁶⁸), в които участват капиталови дружества от ЕС.

На 25 юни, следвайки визията си за модерна политика за единния пазар (¹⁶⁹), Комисията прие инициатива за създаването на нова правна форма в Европа, предназначена за повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия (МСП) чрез улесняване на учредяването им и подпомагане на работата им на единния пазар. Тя предложи регламент относно устава на европейското частно дружество (Societas Privata Europaea — SPE) (¹⁷⁰). Този нов устав ще позволи на МСП да учредяват дружества с единна форма, които да работят независимо от това дали дейността им има трансграничен характер, или е само на територията на тяхната държава-членка по произход.

На 30 септември Комисията прие и съобщение (¹⁷¹) относно прегледа на прилагането на Директивата (¹⁷²) за допълване на Устава на европейското дружество (¹⁷³) по отношение на участието на заетите лица.

В областта на счетоводната отчетност на 17 април Комисията прие предложение за директива (¹⁷⁴) за изменение на някои изисквания за публикуване на годишни отчети за дружествата със среден размер (¹⁷⁵) и на задължението за изготвяне на консолидирани отчети (¹⁷⁶).

На 24 април Комисията представи доклад (¹⁷⁷) за действието на Регламента за прилагането на международните счетоводни стандарти (МСС) (¹⁷⁸). В отговор на искане от страна на Европейския парламент Комисията подготви и оценка на въздействието за няколко стандарти и разяснения на Съвета по международните счетоводни стандарти (IASB).

Комисията предложи също така на 15 октомври настоящите счетоводни стандарти да се адаптират с оглед на международната финансова криза. На 3 ноември тя прие консолидирания текст на всички Международни счетоводни стандарти, приложими в Европейския съюз (¹⁷⁹).

Относно одита на 6 май Комисията прие препоръка (¹⁸⁰) относно „външното гарантиране на качеството на задължителни одитори или одиторски дружества, които извършват одит на дружества, извършващи дейност в обществен интерес“, с която се дават насоки на държавите-членки относно създаването на независими и ефективни системи за проверки въз основа на Директивата за задължителния одит.

На 5 юни Комисията прие и препоръка за ограничаване на гражданската отговорност на задължителните одитори и одиторските дружества (¹⁸¹), чиято основна цел е да се насърчи появата и на други одиторски дружества, за да стане пазарът по-конкурентен, и с която се отговаря на нарасналия брой искания за компенсации и недостатъчното покритие на риска в сектора.

По отношение на административните формалности за одиторски дружества от трети страни на 4 август Комисията прие решение (¹⁸²) за предоставяне на преходен период за приключване на формалностите по регистрацията на одиторски дружества от тридесет държави, които не са членки на ЕС.

На 12 декември Комисията прие мерки за приемането на общоприетите счетоводни принципи (GAAP) на някои трети държави като еквивалентни на счетоводните норми в Европейския съюз, считано от 1 януари 2009 г. (¹⁸³).

В областта на авторските права на 16 юли Комисията прие едновременно (¹⁸⁴) предложение за изменение на директивата за срока за закрила на авторско право и някои сродни права (¹⁸⁵) и зелена книга за авторското право в икономиката на знанията.

Предложението за директива има за цел да се подобрят социалните условия за изпълнителите и по-специално тези на студийните музиканти. От своя страна зелената книга е съсредоточена върху това как се разпространяват сред обществеността материалите във връзка с изследователската дейност, науката и образованието и дали има свободно движение на знанията във вътрешния пазар. Тя представлява изходна точка за структуриран дебат относно дългосрочното бъдеще на политиката на авторското право.

На 16 юли Комисията прие също така съобщение относно европейска стратегията за правата върху индустриална собственост (¹⁸⁶). В съобщението се подчертава нуждата от патент на Общността и съдебна юрисдикция за патентни спорове, като също така се съобщават мерки за осигуряване на по-добър достъп до права върху индустриална собственост за МСП. Значителна част от тези мерки е насочена към ефективна борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост. Съобщението беше получено от Съвета, който на свой ред прие на 25 септември резолюция (¹⁸⁷) относно цялостен европейски план за борба с фалшифицирането и пиратството.

На 5 февруари Комисията прие разяснително съобщение за прилагането на общностното право по отношение на обществените поръчки и концесиите за институционализирани публично-частни партньорства (ПЧП) (¹⁸⁸), представляващи субекти със смесен капитал, създадени да предоставят публични услуги, по-специално на местно равнище.

В съобщението се обясняват правилата на Общността, приложими по отношение на избора на частни партньори от ИПЧП. В зависимост от задачата, поставена на ИПЧП (обществена поръчка или концесия), те се регулират или от директивите за обществените поръчки или от общите принципи на Договора за ЕО. В съобщението се подчертава, че по принцип ИПЧП следва да се придържат към тяхната първоначална област на действие. Признава се обаче, че тъй като обичайно ИПЧП се учредяват за предоставянето на услуга през продължителен период от време, следва да им се позволи да се адаптират към някои изменения в икономическата, правната или техническата среда. В съобщението се обясняват обстоятелствата, при които такива промени могат да се вземат предвид.

На 25 юни в контекста на приемането на „Small Business Act“ за Европа (вж. по-долу) Комисията публикува кодекс на добри практики за улесняване на достъпа на МСП до обществени поръчки (¹⁸⁹). В него се дават насоки как да се прилага правната рамка на Общността, така че да се засили участието на МСП в процедурите за възлагане на поръчки. Посочват се също така и национални правила и практики, които улесняват достъпа на МСП до обществени поръчки.

На 15 септември влезе в сила новият Общ терминологичен речник за обществените поръчки (CPV) (¹⁹⁰), който беше актуализиран, за да се приведе в съответствие с последните тенденции в технологиите и услугите. Акцентът беше поставен върху опростената структура, която е в полза на купувачите, правейки CPV ориентиран в по-голяма степен към продуктите и в по-малка степен към материалите.

На 9 декември Комисията прие решение (¹⁹¹) за актуализиране на индикативните списъци на възлагащите органи и възложителите, обхванати от директивите за обществените поръчки (¹⁹²). Решението ще даде на предприятията и публичните органи по-ясна представа за обхвата на директивите за обществените поръчки.

През 2008 г. Комисията пет решения (¹⁹³) относно искания за освобождавания в съответствие с член 30 от директивата (¹⁹⁴) относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. В този член се посочва, че директивата не се прилага по отношение на възлагането на поръчки (или провеждането на конкурси) за осъществяването на дейност, която е „пряко изложена на конкуренция на пазарите, до които достъпът не е ограничен“ във въпросната държава-членка.

На 2 юли Комисията прие също така съобщение относно „екологичните обществени поръчки“ (¹⁹⁵).

В различните институции продължи работата върху предложение за директива относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността (¹⁹⁶). На 16 декември двата законодателни органа постигнаха компромис, който открива пътя за приемане на предложението на първо четене през 2009 г.

Информация за вътрешния пазар

На 8 май Комисията прие план за действие за предоставяне на помощни услуги във връзка с вътрешния пазар (¹⁹⁷), за да се повиши яснотата и ефективността на набора от предоставяните на гражданите и предприятията на вътрешния пазар услуги за подпомагане и информация (като SOLVIT, Службата за ориентиране на гражданите (СОГ), „Вашата Европа“, мрежата „Enterprise Europe“, службата „Europe Direct“, европейските центрове на потребителите и EURES).

През 2008 г. Комисията представи редица предложения във връзка със стратегията по отношение на политиката за защита на потребителите.

На 29 януари тя прие съобщение, озаглавено „Проследяване на резултатите за потребителите в единния пазар: индекс за развитие на пазарите на дребно (¹⁹⁸). С годишен индекс за развитието на пазарите на дребно, чрез който да се следят резултатите от функционирането на вътрешния пазар от гледна точка на икономическите и социални ползи от него за потребителите, ще се създаде набор от данни, от които ще е възможно да се определи кои части на вътрешния пазар не работят добре от гледна точка на потребителите и къде е необходим по-задълбочен анализ.

На 8 октомври Комисията прие предложение за директива относно правата на потребителите (¹⁹⁹). Представляваща резултат от опростяването и смесването на три съществуващи директиви за правата на потребителите (²⁰⁰), тя е предназначена да улесни покупките на потребителите в Интернет. С нея се цели както да се подобри равнището на доверие на потребителите, така и да се опростят административните формалности, които ограничават предприятията да работят в рамките на националните граници, лишавайки по този начин потребителите от по-голям избор и конкуриращи се предложения.

Освен това на 27 ноември Комисията прие зелена книга относно колективната защита на потребителите (²⁰¹), с която се цели да се улесни колективната защита, когато са нарушени правата на голяма група потребители чрез неправомерни действия на един и същ търговец. В зелената книга се прави преглед на препятствията, пред които са изправени потребителите, търсещи защита, както и на различни решения, насочени към преодоляване на установените проблеми. На 14 февруари Европейският икономически и социален комитет прие становище по собствена инициатива (²⁰²), с което призовава за задълбочен преглед на ролята и правната рамка на колективните действия, по-специално в контекста на правото на Общността за защита на потребителите, за да се предложат постоянни инициативи.

По отношение на правата на пътниците при автобусен и автомобилен транспорт на 4 декември Комисията направи предложение за регламент (²⁰³) относно минималната информация за пътниците, подпомагането и обезщетяването при прекъсване на пътуването, мерките при закъснение, както и специалната помощ за хора със затруднения при придвижването.

На 23 април Съветът прие директива (²⁰⁴), насочена към насърчаване на създаването и функционирането на вътрешния пазар в областта на потребителския кредит и осигуряването на високи нива на защита за потребителите в Общността. Директивата ще обхваща лични заеми от 200 до 75 000 евро. Тя няма да се прилага за ипотечни заеми.

2.2.2. Иновации и политика за предприятията

Иновации

Изданието на европейския индекс за иновациите от 2007 г. (публикуван на 15 октомври) показва, че Европейският съюз постепенно настига Съединените щати и Япония по отношение на иновациите.

През 2008 г. е отбелязан осъществен напредък при прилагането на трансграничната стратегия на ЕС по отношение на иновациите (²⁰⁵). В областта на политиката за клъстерите (т.е. центровете за конкурентоспособност) Комисията прие на 17 октомври съобщение, озаглавено „За клъстери на световно равнище в Европейския съюз: прилагане на широкообхватна иновационна стратегия (²⁰⁶). В съобщението се излагат редица специфични мерки за насърчаване на образуването на клъстери.

На 29 и 30 май Съветът подчерта необходимостта при прилагането на стратегията за иновациите да се поддържа ниво на гъвкавост, за да се отговори на промените в околната среда и да се премине във все по-голяма степен към иновации, насочени към търсенето и ползвателите. Той подчерта централната роля, която играят иновациите за способността на Европа ефективно да посреща предизвикателствата и да извлича полза от възможностите, предоставени от глобалната икономика. Също така той приветства инициативата на водещите пазари в Европа и призова Комисията и държавите-членки да предприемат спешно координирани мерки.

Относно трансграничните инвестиции на рисков капитал Съветът призова Комисията и държавите-членки да осъществят напредък по отношение на взаимното признаване на националните рамки за рисковия капитал. В отговор Комисията организира срещи с национални експерти, сектора и академичните среди и през 2009 г. ще публикува доклад за постигнатия напредък.

В заключенията си от 1 декември относно „Small Business Act“ (вж. по-долу) Съветът подчерта необходимостта да се увеличат трансграничните инвестиции на рисков капитал. Той също така препоръча улесняване на по-нататъшната интеграция на европейския пазар чрез режим на Общността за частно пласиране на ценни книжа въз основа на заключенията в предварителната оценка на въздействието на Комисията.

Освен това на 16 декември Европейският парламент и Съветът приеха решение, с което 2009 година се обявява за „Европейска година на творчеството и иновациите“ (²⁰⁷).