Доклад на комисията rapport général 2008 final groupe 1 Информация за читателите

3.1.1. Регионално измерение и политика на сближаване

Новото поколение секторни и регионални програми, отнасящи се до политиката на сближаване от 2007 г. насам, има за цел да доведе до нов подем в заетостта и растежа във всички държави-членки и всички региони на Европейския съюз. В този контекст на 14 май Комисията прие съобщение относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007—2013 г. (³⁹¹). В съобщението е направен анализ на 450-те програми и се стига до заключението, че държавите-членки и регионите коренно са променили своите приоритети и са вложили значителни инвестиции в постигането на целите в областта на конкурентоспособността, заетостта и растежа в съответствие с Лисабонската стратегия.

Петият доклад за напредъка в икономическото и социалното сближаване (³⁹²) бе приет от Комисията на 18 юни. Той представлява обобщение на публичния дебат, от една страна, а от друга — стегнат анализ на европейските сектори на растеж, чиято ефективност в регионален мащаб до голяма степен ще обуслови равнището на икономическо развитие на регионите през следващите години.

На 6 октомври Комисията прие зелена книга (³⁹³) за териториалното сближаване, озаглавена „Зелена книга за териториално сближаване. Да превърнем териториалното многообразие в предимство“, като по този начин постави началото на обширни консултации, целящи да се задълбочи всеобщото разбиране за териториалното сближаване и за неговото значение за бъдещето на регионалната политика на ЕС. На 14 ноември тя представи доклада „Регионите 2020“ (³⁹⁴), в който се предлага анализ на вероятното бъдещо регионално въздействие на четирите основни предизвикателства, с които трябва да се справи Европа: глобализацията, демографските промени, изменението на климата и снабдяването с енергийни ресурси. Заключенията от доклада ще дадат тласък на процеса на размисъл за бъдещето на европейската политика на сближаване.

След приемането на Европейския план за икономическо възстановяване (³⁹⁵) на 16 декември Комисията представи съобщение, в което се посочва по какъв начин политиката на сближаване може да допринесе за съживяване на реалната икономика в Европа (³⁹⁶). В съобщението се предлага поредица от действия, чрез които държавите-членки най-добре и най-бързо да се възползват от възможностите, които предлага политиката на сближаване. В него са представени и новите мерки, които ще позволят да се ускори осъществяването на практика на оперативните програми. Посредством 347-те милрд. евро европейски инвестиции, налични до 2013 г., тази политика може да стимулира в краткосрочен план икономиката, като същевременно позволява да се заложат основите за растеж в по-дългосрочна перспектива.

Освен това на 3 декември Комисията прие предложение (³⁹⁷), което ще даде възможност на всички държави-членки да инвестират в инициативи в подкрепа на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници в жилищата. Това предложение за изменение на действащия регламент относно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) (³⁹⁸) се вписва и в контекста на Европейския план за икономическо възстановяване.

От друга страна, през годината Комитетът на регионите представи няколко становища по собствена инициатива, отнасящи се до политиката на сближаване. Така например, на 7 февруари той прие становище по собствена инициатива, озаглавено „Принос на доброволчеството за икономическото и социалното сближаване“ (³⁹⁹), а на 18 юни той се произнесе относно „Европейската група за териториално сътрудничество: нов тласък за териториалното сътрудничество в Европа“ (⁴⁰⁰). На 8 октомври той даде прогнозно становище относно управлението и планирането на проекти в областта на регионалната политика (⁴⁰¹). Освен това на 17 септември Европейският икономически и социален комитет прие проучвателно становище относно градската среда, препоръчващо създаването на група на високо равнище по въпросите на градското развитие и устойчивостта на общностно равнище.

Що се отнася до финансовото управление, на 19 февруари Комисията прие план за действие в контекста на структурните фондове. С него тя отговори и на препоръките на Сметната палата за засилване на надзорните функции на Комисията при поделено управление на структурни действия (⁴⁰²).

Освен това на 21 октомври Европейският парламент прие резолюция относно управлението и партньорството на национално и регионално равнище, в която предлага в бъдещата политика на сближаване през периода след 2013 г. различните фондове на Общността да се обединят в един от съображения за опростяване и ефективност.

В областта на двустранните отношения на 23 юли Комисията прие доклад относно управлението на средства от ЕС в България (⁴⁰³). В отговор на твърдения за нередности, съмнения за измами и конфликт на интереси при възлагането на договори Комисията разследва управлението на тези средства от страна на българските компетентни органи. Тези разследвания доведоха до временно спиране на превеждането на предприсъединителната помощ и замразяване на плащанията по линия на няколко други финансови инструменти в течение на второто полугодие на 2007 г. и първата половина на 2008 г.

На 17 октомври Комисията прие съобщение, озаглавено „Най-отдалечените региони: преимущество за Европа“ (⁴⁰⁴). В него се предлага обновена стратегия за тези региони: най-отдалечените региони, разглеждани като „региони на възможностите“, носещи потенциал за развитие, като едновременно с това се отчитат техните специфични особености. В тази рамка Комисията отправя препоръки с оглед гарантиране на оптималното използване на съществуващите инструменти и възможности в настоящата финансова рамка (2007—2013). От друга страна, тя предлага конкретни действия в такива области, като изменението на климата, миграцията и демографското развитие.

На 7 април Комисията представи резултатите от работата на работната група за Северна Ирландия, създадена от председателя на Комисията след посещението му в Белфаст през май 2007 г. (⁴⁰⁵). Работната група има за цел да подкрепи мирния процес и процеса на помирение след възстановяването на децентрализираните институции в Северна Ирландия през май 2007 г. въз основа на принципа на разделение на властите. Освен това мисията на работната група се заключава в подкрепа за Северна Ирландия в нейните усилия за модернизиране на икономиката и за генериране на растеж и създаване на работни места в съответствие с Лисабонската стратегия.

На 3 ноември Комисията стартира обществено онлайн допитване за стратегията, която следва да възприеме по отношение на региона на Балтийско море. Основните цели на стратегията са да се подобри екологичното състояние на Балтийско море, да се създадат благоприятни условия за балансирано икономическо развитие в региона и да се направи по-достъпен и по-надежден този регион (⁴⁰⁶).

3.1.2. Социално измерение

Обновена социална програма

След стартиралото през 2007 г. обществено допитване за оценка на променящата се „социална действителност“ в Европа на 2 юли Комисията представи обновена социална програма (⁴⁰⁷). В програмата е изложено по какъв начин следва да се превърнат в конкретни действия целите, свързани с възможностите, достъпа и солидарността (които цели са посочени в съобщение от ноември 2007 г. (⁴⁰⁸). Тя предлага цялостен отговор, който допълва Лисабонската стратегия и демонстрира решимост за постигане на резултати в полза на гражданите. Тази програма, действията в нея и нейните инструменти ще бъдат подложени на преразглеждане едновременно с Лисабонската стратегия за периода след 2010 г.

Съвместният доклад за заетостта през 2007—2008 г., в който се прави равносметка за осъществения напредък и за този, който остава да се направи, за да се постигнат целите в Лисабонската стратегия, бе приет на 29 февруари от Съвета. Този план съдържа анализ на измерението „политика на заетост“ на националните програми за реформа, при който се разглеждат следните въпроси: напредъкът в осъществяването на целите на европейската стратегия за заетост, прилагането на приоритетите за действие и необходимостта да се придаде приоритетно значение на подобряването на заетостта в количествено и качествено отношение.

На 14 май Съветът прие своя препоръка относно изпълнението на политиките по заетостта на държавите-членки (⁴⁰⁹). На 15 юли той прие решение (⁴¹⁰) относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки. Тези насоки са част от интегрираните насоки за периода 2008—2010 г., които почиват върху следните три стълба: макроикономически политики, макроикономически реформи и политики по заетостта.

На 15 октомври ръководителите на Европейския съюз се срещнаха с представители на работодателите и на трудещите се за обсъждане на отражението на финансовата криза върху „реалната икономика“, и по-специално върху растежа и заетостта. В дневния ред на тази тристранна среща на високо равнище по социалните въпроси присъстваха и последиците от изменението на климата и енергийната политика за заетостта и социалното сближаване, включително перспективите, които се разкриват по отношение на „зелените“ работни места.

На 18 ноември Комисията прие съобщение, в което са намерили място основните послания и стратегически предизвикателства от двадесетия годишен доклад „Заетостта в Европа за 2008 г.“ (⁴¹¹). В доклада се засягат особено значими теми от гледна точка на сегашните приоритети на Комисията в областта на заетостта (навлизането на имигранти от трети страни на пазара на труда в Европейския съюз, мобилността в границите на Общността, качеството на заетостта в Европейския съюз и връзката между образование/обучение и заетост). Заключенията от доклада идват да подкрепят същностните моменти от основните мерки, предприети от Европейския съюз в областта на заетостта в рамките на обновената Лисабонска стратегия.

По отношение на потребностите на пазара на труда Европейски съвет от март прикани Комисията да представи подробна оценка на бъдещите потребности в сферата на компетентностите в Европа в перспектива до 2020 г., като вземе под внимание очакваното въздействие на технологичния напредък и застаряването на населението, и да предложи мерки, позволяващи да се намери изпреварващо решение на бъдещите потребности. В отговор на това на 16 декември Комисията представи съобщение (⁴¹²) относно осигуряването на по-голямо съответствие между предлагането и търсенето на работни места и правилата, които ще позволят по-ефикасно да се анализират и предвиждат уменията, които ще бъдат потребни на утрешния пазар на труда. От друга страна, на 9 юни Съветът прие заключения относно изпреварващото предвиждане и адаптиране към потребностите на пазара на работни места.

Що се отнася до Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, на 2 юли Комисията представи в рамките на обновената социална програма доклад относно ЕФПГ (⁴¹³), в който е направен анализ на първата година от съществуването му и се посочват предложения за подобряване на неговите резултати в непосредствен и по-дългосрочен план. На 16 декември тя прие предложение за регламент (⁴¹⁴), чиято цел е да се подобри начинът, по който функционира ЕФПГ, за да се подпомогнат лицата, които губят работните си места вследствие на икономическата криза.

Наред с това, през 2008 г. Европейският парламент и Съветът решиха да мобилизират този фонд, като отпуснат:

• 
  сума от 3,1 милиона евро във връзка с извършените съкращения в текстилния сектор в Малта и в автомобилния сектор в Португалия вследствие прекратяването на определени производствени дейности (⁴¹⁵) (на 10 април);
  
• 
  сума от 10,7 милиона евро във връзка с извършените съкращения в текстилния сектор в Литва и в автомобилния сектор и този на неговите доставчици в Испания (на 22 октомври) (⁴¹⁶);
  
• 
  сума от 35,2 милиона евро във връзка с извършените съкращения в текстилния сектор в Италия (на 19 ноември) (⁴¹⁷).
  

На 29 февруари Съветът прие съвместен доклад относно социалната закрила и социалното включване за 2008 г. (⁴¹⁸), който има за предмет политиките в областта на социалното включване, пенсионната система, здравеопазването и дългосрочните грижи. Вниманието в него е насочено към взаимодействието в тези области между отворения метод на координиране (ОМК) и Лисабонската стратегия за растеж и работни места, като в същото време се предлага и кратък преглед на насоките за бъдещо развитие на ОМК. Докладът се придружава от документ, съдържащ по-подробно описание на констатираното развитие и на предстоящите предизвикателства по темите, предвидени за работа по ОМК през 2007 г., а именно детската бедност, по-продължителната трудова дейност, продължаващата неравнопоставеност в сферата на здравеопазването, както и дългосрочните грижи. Освен това в него е анализиран начинът, по който държавите-членки финансират социалната закрила и по който социалното измерение е интегрирано в националните оперативни програми по структурните фондове за 2007—2013 г.

В рамките на обновената социална програма Комисията прие на 2 юли и съобщение (⁴¹⁹), в което предлага да се засили ОМК в сферата на социалната закрила и социалното приобщаване.

В по-специфичен план, положението на хората с увреждания бе обект на резолюция на Съвета от 17 март (⁴²⁰). Според Съвета стратегията на Европейския съюз в подкрепа на хората с увреждания подчертава важността на равния достъп до образование и обучение през целия живот, които следва да позволяват такова включване и да са с необходимото качество, тъй като са от съществено значение за пълноценното участие на хората с увреждания в обществото и за повишаване на качеството на техния живот.

На 22 април Европейският парламент прие декларация за премахване на уличната бездомност и призова Съвета да поеме ангажимент за неговото постигане в рамките на целия ЕС до 2015 г.

На 3 октомври Комисията прие съобщение (⁴²¹) относно препоръка, отнасяща се до активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда, с цел подпомагане на държавите-членки в полагането на още по-големи усилия за борба с бедността и изолацията. Целта е хората, които са най-отдалечени от пазара на труда, да могат да разполагат с достатъчно ресурси, както и с персонализирани трудови и социални услуги, за да се гарантира участието им в обществото и способността им да заемат определена длъжност. Освен това на 22 октомври бе прието проучвателно становище на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Как социалният експеримент може да послужи на Европа за изготвянето на публични политики за активно включване“.

Европейският парламент, от друга страна, прие на 9 октомври резолюция относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност, в Европейския съюз. На 20 ноември той също прие резолюция относно бъдещето на социалноосигурителните системи и пенсиите: тяхното финансиране и тенденцията към индивидуализация.

На 17 декември Съветът прие заключения относно активното приобщаване в полза на една по-ефикасна борба с бедността. Заключенията се отнасят по-специално до хората, изключени от пазара на труда по различни причини: липса на умения, на квалификация и на нужните способности, за да намерят работа и да се задържат на работното място.

Пролетният Европейски съвет стигна до заключението, че за да притежават действително модерна и конкурентоспособна икономика, държавите-членки и Европейският съюз трябва да отстранят пречките пред свободното движение на знания, като въведат една „пета свобода“.

В този контекст Комисията потвърди в обновената социална програма, че продължава да развива една „пета свобода“, като отстранява пречките пред свободното движение на знания, поощрявайки мобилността на специфични групи, като например изследователи (⁴²²), млади предприемачи, младежи и доброволци (⁴²³) (по-специално чрез започналия на 15 април Люблянски процес, имащ за цел изграждането на истинско Европейско научноизследователско пространство).

По отношение на мобилността на работниците на 18 ноември Комисията прие съобщение, съдържащо заключението, че общото въздействие на мобилността след разширяването на Европейския съюз през 2004 и 2007 г. е положително (⁴²⁴). Това съобщение цели да предостави на държавите-членки нужната информация с оглед преразглеждането на техните позиции относно втория етап от разпоредбите за свободното движение на хора.

Стратегията за здравословни и безопасни условия на труд в Европейския съюз за периода 2007—2012 г. (⁴²⁵) бе предмет на резолюция от 15 януари на Европейския парламент и на становище от 29 май на Европейския икономически и социален комитет (⁴²⁶). Парламентът и Комитетът приветстват целта за намаляване с 25 % на трудовите злополуки, но считат, че би било целесъобразно също да се постави за цел сходно намаление на професионалните заболявания.

В рамките на тази стратегия Комисията прие на 6 ноември съобщение (⁴²⁷) относно практическото прилагане на директивите за здраве и безопасност при работа (отнасящи се съответно до временните или подвижните строителни участъци (⁴²⁸) и знаците за безопасност по време на работа) (⁴²⁹).

От друга страна, на 23 април Европейският парламент и Съветът приеха директива (⁴³⁰) относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета). С директивата се отлага за 30 април 2012 г. крайният срок за транспониране на Директива 2004/40/ЕО (⁴³¹), за да могат да се вземат предвид новите научни изследвания на въздействието на граничните стойности на експозиция.

Що се отнася до командироването на работници, на 3 април Комисията прие препоръка относно подобряването на административното сътрудничество между държавите-членки с цел гарантиране закрилата на правата на командированите работници (⁴³²). Съветът одобри тази препоръка на 9 юни. Впоследствие, на 9 октомври, Комисията организира форум по правата на работниците и икономическите свободи, на който да се обсъдят последиците от решенията на Съда на Европейските общности, отнасящи се до командироването на работници (решения Laval, Viking, Rüffert и Комисия/Люксембург). На 22 октомври Европейският парламент прие резолюция, в която са анализирани последиците от тези съдебни решения.

В други области на 2 юли Комисията прие предложение за директива (⁴³³), целяща да се повиши ролята на европейските работнически съвети (ЕРС) при информирането и консултациите с работниците. Предложението също така има за цел да увеличи правната сигурност и съгласуваността на законодателните инструменти в тази област.

На 22 октомври Комисията прие решение (⁴³⁴), което позволява по-специално да се рационализира работата на Комитета на старшите инспектори по труда.

На същата дата Европейският парламент и Съветът приеха директива (⁴³⁵), с която се цели да се гарантира минимална закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя, в частност за да се гарантира изплащането на неплатените им вземания.

Юнският Европейски съвет прикани Съвета и Европейския парламент да излъчат балансирано окончателно споразумение преди края на текущия законодателен период по Директивата за организация на работното време (⁴³⁶) и по Директивата относно условията на труд при временна заетост. На 19 ноември Европейският парламент и Съветът приеха директивата (⁴³⁷), отнасяща се до работниците, наети чрез агенции за временна заетост. Директивата прилага принципа на равно третиране на наетите чрез агенции за временна заетост работници и признава статута на агенциите за временна заетост като работодатели. Тя гарантира автономността на социалните партньори, като предвижда възможност за дерогация от някои нейни разпоредби посредством колективни трудови договори или споразумение между социалните партньори, сключено на национално равнище, при условие че е спазено общото ниво на защита на наетите чрез агенции за временна заетост работници.

Същевременно, на 9 октомври, Европейският парламент прие резолюция относно борбата с недекларирания труд.

На 17 декември Съветът постигна политическо споразумение относно проекта за директива, насочена към подобряване на условията на морския труд (⁴³⁸). Директивата основно има за цел разпоредбите на Конвенцията за морски труд от 2006 г. (приета от Международната организация на труда) да станат част от правото на Общността (⁴³⁹).

Равно третиране в областта на заетостта

На 19 юни Комисията прие съобщение (⁴⁴⁰) относно прилагането на Директивата за създаване на обща рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (⁴⁴¹). Тя признава, че законодателството само по себе си не е достатъчно за възпиране на дискриминацията и насърчаване на равенството. Поради това ключът към свеждане до минимум на проявите на дискриминация е да се гарантира адекватното и съчетано с допълнителни мерки на национално и общностно равнище прилагане и спазване на законодателството.

Общите аспекти, касаещи недопускането на дискриминация извън сферата на заетостта, са разгледани в раздел 3, рубрика „Защита на основните права и борба с дискриминацията“ от настоящата глава (вж. по-долу).

Равенство между жените и мъжете

На 23 януари Комисията прие годишния си доклад за равенството между жените и мъжете (⁴⁴²). В доклада се изтъква, че от гледна точка на целта за увеличаване както в количествено, така и в качествено отношение на заетостта на жените (more and better jobs), е отбелязан реален напредък в количествен аспект, но са необходими усилия за подобряване на качествените аспекти. Докладът показва по-конкретно, че неравенствата между половете остават големи (по-специално разликите между жените и мъжете по отношение на видовете работа), че сегрегацията на пазара на труда продължава и дори се увеличава в някои страни и че разликата в заплащането не намалява. Също така, в окончателния доклад от 13 август за оценка на рамковата стратегия и на програмата за действие на Общността във връзка със стратегията на Общността относно равнопоставеността между мъжете и жените (2001—2006) (⁴⁴³), Комисията отбеляза, че въпреки положителната равносметка продължават да съществуват многобройни предизвикателства в това отношение.

От своя страна на 9 юни Съветът прие заключения относно стереотипното виждане за ролите на жената и мъжа. Той констатира, че половите стереотипи са една от най-често срещаните причини за неравенство между жените и мъжете във всички сфери и на всички етапи от живота.

Що се отнася до Европейския парламент, на 3 септември той прие резолюция относно равенството между жените и мъжете. В нея той подчертава важността на борбата с проявите на насилие върху жени. В същото време той продължава да бъде загрижен за липсата на напредък, що се отнася до различията в заплащането между мъжете и жените.

На 18 ноември той прие резолюция, съдържаща препоръки към Комисията относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени. В нея Парламентът се обръща с искане към Комисията да му представи до края на 2009 г. законодателно предложение за преразглеждане на съществуващото законодателство по този въпрос.

На 26 ноември Комисията прие междинен доклад за напредъка, отбелязан във връзка с пътната карта за равенство между жените и мъжете (2006—2010) (⁴⁴⁴). Той показва по какъв начин осъществените от март 2006 г. досега действия са допринесли за постигането на целите от пътната карта и представя действията, които предстои да бъдат осъществени в оставащия период до 2010 г.

На 3 октомври Комисията представи пакет от мерки, насочени към по-добро съвместяване на професионалния, личния и семейния живот, предвиждащи актуализиране и усъвършенстване на действащото законодателство (⁴⁴⁵). Тя предложи по-дълги и по-атрактивни отпуски по майчинство, както и подобряване на положението на жените, извършващи дейност в качеството на самостоятелно заети лица, като им се предостави равностоен достъп до отпуск по майчинство на доброволен принцип.

Пакетът включва предложение, свързано с отпуска по майчинство (⁴⁴⁶), както и предложение, отнасящо се до жените, които извършват дейност в качеството на самостоятелно заети лица (⁴⁴⁷). Той е придружен от съобщение, озаглавено „По-голямо равновесие между професионалния и личния живот: оказване на по-голямо съдействие за съвместяването на професионалния и семейния живот“ (⁴⁴⁸).

В същия контекст Комисията прие доклад относно изпълнението на целите от Барселона относно детските заведения за деца в предучилищна възраст, в който заявява, че ще продължи политиките на съвместяване на професионалния и семейния живот (⁴⁴⁹).