Доклад на комисията rapport général 2008 final groupe 1 Информация за читателите
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Промишленост и услуги Първична промишленост
- Автомобилна промишленост
- Сектор на капиталовото оборудване
- Политика за космическото пространство
- Изграждане на Европейското научноизследователско пространство
- Седма рамкова програма за научни изследвания
- Международно сътрудничество
- Съвместен изследователски център
Малки и средни предприятия На своята пролетна сесия Европейският съвет приветства постигнатия напредък през 2007 г. при подобряването на законодателството и заключи, че трябва постоянно да се полагат усилия за постигане на значително повишение на конкурентоспособността на предприятията на ЕС, и по-специално на малките и средни предприятия. В тази връзка Комисията предложи създаването на политическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави-членки в съответствие с желанието да се признае централната роля на МСП за икономиката на ЕС. В съобщението си от 25 юни „Small Business Act“ за Европа“ (208) тя предложи инициатива в подкрепа на малките и средни предприятия в Европа, която се основава на десет основни принципа и редица стратегически мерки. Целта е да се подобри цялостният подход по отношение на политиките за предприемачеството, за да се гарантира, че принципът „мисли първо за малките“ е твърдо установен при изготвянето на политиките (както при регулирането, така и по отношение на услугите, предоставяни от администрациите), и да се насърчи растежът на МСП, като им се помогне да разрешат проблемите, възпрепятстващи развитието им. В заключенията си от 1 декември Съветът прие план за действие за „Small Business Act“ за Европа. Също така през януари бе дадено началото на мрежата „Enterprise Europe“ като част от интегрираната политика на Комисията за насърчаване на предприемачеството, чиято цел е да се окаже подкрепа на европейските МСП по отношение на политиките на Общността, иновациите и трансфера на технологии. Мрежата предоставя на предприятията интегрирани услуги за подкрепа и подпомагане на иновациите на над 550 партньори в 44 държави. Голям брой държави участват като пълноправни или асоциирани членове. За максимална ефективност управлението на мрежата бе поверено на Изпълнителната агенция по конкурентоспособност и иновации, която функционира от 1 януари 2008 г. За подкрепа на МСП, които са активни в областта на изследванията и развитието (209), Европейският парламент и Съветът приеха на 9 юли решение (210) за създаването на съвместната програма „Eurostars“. Тя е насочена към МСП, които разработват технологии, производствени процеси и съвременни услуги в тяхната област, както и към тези, които осъществяват ориентирани към пазара изследвания в контекста на трансгранични проекти. От своя страна на 9 юли Европейският икономически и социален комитет представи становище относно различни мерки по политиките, различни от подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия. Като първоначален отговор на финансовата криза Европейската инвестиционна банка реши да предостави подкрепа от 30 млрд. евро на европейските МСП. На 7 ноември Комисията прие доклад относно използването на финансовите инструменти по многогодишната програма за предприятията и предприемачеството и по-специално за МСП през периода 2001―2006 г. (211). В областта на статистиката на 16 декември Европейският парламент и Съветът приеха решение за програма за модернизация на европейската статистика за предприятията и търговията (MEETS) (212), за да се даде достъп на ЕС до статистически данни, които точно да отразяват настоящите събития и да предоставят качествена и своевременна статистическа информация за структурните промени в европейската икономика като цяло и отражението им върху предприятията.
На 16 юли Комисията представи план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика (213). Целта е да се ускори преходът към устойчива икономика, като в същото време се засили конкурентоспособността на предприятията. Планът за действие допълва съществуващите политики за използването на енергия и околната среда, по-специално пакетът за енергетиката и климата, приет от Комисията през януари (214). Същността на плана за действие е динамична рамка за подобряване на показателите по отношение на енергията и околната среда при използването на продукти и насърчаването на възприемането им от страна на потребителите. Това ще бъде подкрепено в още по-голяма степен и мащаб чрез мерки за постигането на производство, при което се използват по-малко ресурси, и за разрешаване на проблемите, свързани с международните аспекти. По отношение по-специално на индустриалната политика планът за действие има за цел да се разработят специфични инициативи за сектора на околната среда и да се насърчат секторни подходи в международните преговори по изменението на климата като част от цялостно международно споразумение по изменението на климата за периода след 2012 г. Планът за действие се придружава от предложение за изменение на директивата за екодизайна (215), с която се създава рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението, чрез разширяване на нейния обхват до други продукти, свързани с енергетиката. На 21 октомври Комисията прие съобщение относно създаването на работен план за периода 2009―2011 г. във връзка с директивата за екодизайна (216), който е въз основа на екологичните приоритети и извършената работа от средата на 2005 г. за приоритетните групи продукти. На 13 ноември Комисията представи и предложение (217) за разширяването на обхвата на директивата за посочването на етикетите на консумацията на енергия (218), така че тя да обхване продуктите, потребяващи енергия, и други продукти, свързани с енергия, за да се приведе в съответствие с новия обхват на директивата за екодизайна. Други елементи на плана за действие от юли включват преразглеждане на регламентите за екологичното етикетиране и системата на Общността за екологично управление и одит (EMAS), като и съобщение относно „екологичните обществени поръчки“ (219).
На 11 март Комисията прие съобщение, озаглавено „Към увеличаване на приноса на стандартизацията за иновациите в Европа“ (220). В него се открояват най-важните предизвикателства, които предстои да бъдат посрещнати, представят се конкретни цели на стандартизацията и използването на стандарти и се обобщават текущите усилия и предложените мерки, които следва да се приемат от съответните заинтересовани страни и от Комисията. В същия ден, отново в областта на стандартизацията, Европейският парламент и Съветът приеха няколко директиви (221) и регламенти (222) с цел редица области да се приведат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол (PRAC). На 25 и 26 септември Съветът подчерта и значението на стандартизацията за насърчаване на иновациите в сектори като услугите, устойчивата индустриална политика, водещите пазари, обществените поръчки и информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и за подобряване на регулирането. Той призова участниците в процеса на стандартизация в Европа да продължат с реформите, за да се подобрят ефективност и проявлението ѝ. Промишленост и услуги Първична промишленост На 12 август Комисията прие първия си мониторингов доклад за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния (223). В него се заключва, че съществуващите съоръжения в тези държави се модернизират, но все още има забавяния. На 4 ноември тя прие и съобщение, озаглавено „Инициативата за суровините — посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“ (224), в което се преценяват рисковете за сигурността на доставките на неенергийни суровини за европейските предприятия и се предлага интегрирана стратегия за посрещане без забавяне на комплексните предизвикателства.
На 23 май Комисията прие предложение за регламент за изискванията за типово одобрение за общата безопасност на моторните превозни средства (225). Целта на предложението е да се установят хармонизирани правила за конструирането на моторни превозни средства, за да се осигури функционирането на вътрешния пазар, като в същото време се предостави висока степен на безопасност и защита на околната среда. По отношение на общата рамка за одобрение на моторните превозни средства работата за модернизиране на законодателството продължи през 2008 г. с актуализирането на редица приложения към рамковата директива (226).
На 23 май, за да се подобри функционирането на вътрешния пазар за строителни продукти, Комисията предложи директивата за тези продукти (227) да се замени с нов регламент (228), с който да се премахнат оставащите регулаторни и технически препятствия за свободното движение на строителните продукти в рамките на Европейското икономическо пространство. В приложение на стратегията на Общността за устойчиво използване на пестициди (229) на 5 септември Комисията направи предложение за изменение на директивата за оборудването (230), като въведе изисквания за проектирането и конструирането на ново оборудване за разпръскване на пестициди (231).
На 5 февруари Комисията прие предложение (232) за регламент за опростяване на директивата за козметични продукти (233). С предложението се цели да се подобри безопасността на продуктите, като в същото време се намалят разходите за предприятията. Фармацевтични продукти На 2 октомври работата на фармацевтичния форум, създаден през 2005 г. за посрещане на предизвикателството да се осигури високо ниво на общественото здравеопазване и иновациите в сектора, доведе до приемането на заключения и препоръки (234). Форумът се съсредоточи върху въпроси, свързани с предоставяната на пациентите информацията за храните и тяхната обработка, установяването на цените на медицинските продукти и тяхната относителна ефикасност. На 10 декември Комисията прие фармацевтичен пакет, състоящ се от съобщение за бъдещето на сектора в Европа и три законодателни предложения. В съобщението (235) се очертават основните предизвикателства, на които следва да се отговори, установява се ясна стратегия за развитието на сектора и се предлагат редица специфични мерки за идващите години. Първото законодателно предложение е насочено към по-нататъшно подобряване на безопасността чрез засилване на системата на фармакологичната бдителност (236). Второто (237) е свързано с хармонизирането на начините, по които информацията се предава на пациентите, давайки възможност на гражданите да са по-осведомени при вземането на решения по въпроси, отнасящи се до тяхното здраве. С третото и последно предложение (238), предназначено да защитава европейците срещу рисковете, свързани с фалшифицирани лекарства, се предлагат мерки за увеличаване на изискванията, приложими по отношение на производството, вноса и дистрибуцията на лекарствени продукти, като по този начин се гарантира по-прозрачна, непрекъсната верига на разпространение. Политика за космическото пространство На 11 септември Комисията прие доклад за напредъка на европейската политика за космическото пространство (239). В този доклад, изготвен съвместно с Европейската космическа агенция, се описва значителния напредък, който е осъществен през 2007 г. в областите, обхванати от европейската политика за космическото пространство. В него се очертават следващите стъпки, които трябва да се предприемат, и въпросите, които трябва да се разгледат. Той съдържа и елементи на общата европейска стратегия за международните отношения в космическото пространство. На 26 септември Съветът прие резолюция, в която се подчертава значението на по-голямата координация между Европейската общност и Европейската космическа агенция по отношение на програмите за развитие, по-специално относно космическите технологии, които са от съществено значение за осигуряване в стратегически план на липсата на зависимост на Европа. В тази връзка Съветът отново заяви, че бързото прилагане на „Галилео“ и ГМОСС (глобален мониторинг на околната среда и сигурността) остава основен приоритет (240). На 14 ноември Комисията прие съобщение относно глобалния мониторинг на околната среда и сигурността ГМОСС (241), в което се дава отговор на въпроси, свързани с управлението и финансирането, които е необходимо да се изяснят, за да се гарантира, че ГМОСС ще може да се осъществи в рамките на приемлив срок. На заседанието си на 2 декември на свой ред Съветът прие заключения в подкрепа на предложенията на Комисията и предложи поредица от мерки за 2009 г. В съответствие с интегрирания си подход към индустриалната политика през 2008 г. Комисията представи различни препоръки за подобряване на конкурентоспособността в някои сектори:
Освен това на 28 ноември Комисията прие съобщение (244), в което се излагат заключенията и ключови послания от Доклада за европейската конкурентоспособност (245) за 2008 г. В доклада се подчертава необходимостта Европа да продължи да укрепва способността си да се приспособява към външни сътресения, като поддържа възходящата насоченост на стратегията за растеж и работни места, и да насърчава конкурентоспособността. Изграждане на Европейското научноизследователско пространство На 2 април в работен документ на службите на Комисията (246) бяха представени резултатите от публичната консултация относно новите перспективи за Европейското научноизследователско пространство (чието начало е поставено със зелена книга през април 2007 г. (247): кариерите и мобилността, международното сътрудничество, научноизследователската инфраструктура, съвместното планиране и обменът на знания са основните въпроси, интересуващи свързаните с европейската научноизследователска дейност. За да се осигури продължаване на резултатите от тази консултация, Комисията прие пет нови инициативи в течение на годината:
На 7 февруари Комисията прие препоръка относно етичен кодекс за отговорна научноизследователска дейност в областта на нанонауките и нанотехнологиите (254). Седма рамкова програма за научни изследвания През юли и август бяха приети работните програми за 2009 г. за петте специфични програми „Идеи“, „Сътрудничество“, „Хора“, „Капацитет“ и „Евратом“ (255). На 18 юли Комисията прие доклад за дейността и реализирането на целите на Европейския съвет за научни изследвания по специфичната програма „Идеи“ през 2007 г. (256). На 18 август тя прие годишен доклад за дейностите на Европейския съюз в областта на научните изследвания и технологичното развитие (RDT) през 2007 година (257). Освен това особено внимание е отделено на редица ключови въпроси, които включват енергетиката, изменението на климата и морската политика. По отношение на енергетиката и изменението на климата:
По отношение на морската политика, след съобщението си от 2007 г. относно интегрираната морска политика за Европейския съюз (262), на 3 септември Комисията прие европейска стратегия за мореплавателските и морските изследвания (263), за да се създаде съгласувана рамка на Европейското научноизследователско пространство в подкрепа на устойчиво използване на океаните и моретата. По отношение на други области на 29 април Съветът прие решение (264), с което се установяват многогодишните технически насоки за научноизследователската програма на Фонда за научни изследвания в областта на въглищата и стоманата. Съвместно с държавите-членки и Европейската агенция за отбрана Комисията постави началото на Европейския форум за изследвания и иновации в областта на отбраната (ESRIF), чиято цел е да се установят на европейско равнище приоритетите за идните десетилетия по отношение на научните изследвания и иновациите в областта на сигурността, включително в контекста на по-тясно сътрудничество между различните национални програми за научни изследвания.
След като сключи меморандум за разбирателство с Комисията на 25 януари, Черна гора вече е асоцииран член на Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, която обхваща периода 2007―2013 г. (265). Това означава, че от 2008 г. гражданите на Черна гора могат да вземат участие в европейските научноизследователски дейности на същата основа и при същите условия, както и тези от държавите-членки на ЕС. На 16 юли бе сключено споразумение за научно и технологично сътрудничество с Нова Зеландия (266). На 29 септември Комисията предложи подновяване на споразумението за научно и технологично сътрудничество със Съединените щати (267), а на 12 ноември — на това с Русия (268). По отношение на научните изследвания и технологиите в областта на ядрената енергия беше сключено споразумение за сътрудничество при научните изследвания и развитието в областта на мирното използване на ядрената енергия между Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и Китай (24 април). Съветът предостави мандат на Комисията да сключи подобно споразумение със Съединените щати (269) (4 ноември).
И през тази година Съвместният изследователски център продължи да дава своя принос към политиките на Общността, предоставяйки своя технически и научен капацитет. Неговата Европейска информационна система за горските пожари (EFFIS) позволи на държавите-членки да следят горските пожари в Европа и да организират координирани кампании за борба с тях. След земетресението в Китай той предостави на местните органи на управление експертни знания за периода след бедствието за оценяване на вредите, подготовка на възстановяването и избягване на риска. Той взе участие в работата за създаване на Обсерваторията за устойчиво развитие на страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), по-специално в областта на техниките за наблюдение и управление на природните ресурси в тези държави. Също така той допринесе за публикуването на доклад за въздействието на изменението на климата в Европа, в който се посочват най-уязвимите райони и се подчертава нуждата от смекчаване на това въздействие и от подобряване на мониторинга. Съвместният изследователски център взе участие в изследване на настоящото състояние на системите за морски надзор на Европа, предназначени за измерване на съществуващите и потенциалните морски заплахи и нарушения като нелегалната имиграция. В контекста на рамковата директива за водите (270), по-специално по отношение на оценката на екологичното качество на повърхностните води в Европа, Съвместният изследователски център организира анкета на промишлените замърсители на водните басейни на Европа. В изготвената в резултат на това база данни се посочва подробна информация за тридесет и петте вещества, които са установени и измерени. В областта на екологизирането на транспорта Съвместният изследователски център взе участие в процеса на преразглеждане на директивата за „евровинетките“ (271) чрез анализиране на различни начини за интернализирането на външните разходи при транспорта като замърсяването, шума и изменението на климата. Съвместният изследователски център създаде интердисциплинарна работна група, имаща за задача да анализира техническите и социално-икономическите аспекти на биогоривата. Вземайки предвид няколко сценария, тази работна група изучава възможното отражение на политиките за насърчаване на използването на биогорива върху емисиите на парникови газове. Тя представлява част от рамката, създадена с рамковата директива за биогоривата (272), в която се предвижда пазарният дял на биогоривата да достигне 5,75 % до декември 2010 г. През 2008 г. предложеното от Съвместния изследователски център използване на маркери за надеждното идентифициране на странични животински продукти стана задължително в ЕС (273). Такива странични продукти, които не са за консумация от човека и които са свързани с различни рискове, трябва да бъдат идентифицирани по отделно по време на събирането, обработката и транспортирането. Съвместният изследователски център организира първата глобална конференция за анализ на генетично модифицираните организми (ГМО). При дискусиите се открои необходимостта от стриктни проверки, при които да могат да се откриват ГМО в околната среда и хранителната верига. Заедно с Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) Съвместният изследователски център публикува доклад за последиците от културите от ГМО върху здравето на хората. В доклада се оценява потенциалното въздействие в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план на консумацията на ГМО и продуктите, получени от тях. По отношение на ядрената безопасност през 2008 г. Съвместният изследователски център създаде Европейска клирингова палата за анализиране на произшествията в ядрените съоръжения в ЕС и за изготвяне необходимите препоръки. Основната цел на инициативата е да се създаде форум за комуникация между съответните регулаторни органи, държавите-членки и Съвместния изследователски център. Съвместният изследователски център предостави и експертни консултации относно неидентифицирани ядрени материали по-специално на националните органи в Германия, Нидерландия и Словакия. Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 3.86 Mb. Сподели с приятели:
|