Доклад на комисията rapport général 2008 final groupe 1 Информация за читателите
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Пакт за стабилност и растеж
- Качество и устойчивост на публичните финанси
- Икономически и паричен съюз
- Непряко данъчно облагане
- Правила за защита на конкуренцията, приложими към предприятията Контрол върху сливанията
- Споразумения и злоупотреба с господстващо положение
- Утвърждаване на проактивна политика
- Източници на информация и други полезни връзки
Контекст В обновената Лисабонска стратегия, която цели да осигури на Европа проспериращо, справедливо и устойчиво по отношение на околната среда бъдеще, е поставен акцент върху постигането на икономически растеж и заетост в условията на глобализация и устойчивото развитие. През 2007 г. институциите отбелязаха, че тази стратегия, която беше формулирана през 2005 г., вече дава резултати. В тази връзка Комисията предложи програма за нов тригодишен цикъл. В същото време две от седемте предизвикателства, формулирани в стратегията за устойчиво развитие, станаха приоритетни за Съюза: изменението на климата и устойчивото енергийно развитие. През 2007 г. Европейският съвет постави началото на нова епоха в областта на европейската енергийна политика, като прие амбициозни задължителни цели до 2020 г. по отношение на намаляване на емисиите на парникови газове, енергията от възобновяеми източници и биогоривата, както и във връзка с улавянето и съхраняване на въглерода. Европейският съвет от 13 и 14 март постави началото на втория тригодишен цикъл на обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места (2008—2010). Съветът потвърди, че съществуващите интегрирани насоки (общите насоки за икономическите политики и насоките за заетостта) и четирите приоритетни области на действие, определени от Европейския съвет от пролетта на 2006 г. (знание и иновации, бизнес среда, заетост, както и енергийна политика и изменение на климата), остават в сила. Той подчерта също така, че след 2010 г. Европейският съюз ще трябва да продължи работата си по отношение на структурните реформи, устойчивото развитие, както и социалното сближаване, за да се затвърди постигнатият в резултат на обновената Лисабонска стратегия напредък. Европейският съвет прикани Комисията, Съветът и националните координатори по Лисабонската стратегия да се замислят за бъдещето на стратегията след 2010 г. На 16 декември Комисията прие пакет от мерки за улесняване на прилагането на плана за икономическо възстановяване от 26 ноември (54) и за засилване на Лисабонската стратегия. В пакета от мерки е включен доклад за определяне на бъдещите ѝ приоритeти (55). Комисията преразгледа също работата на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), за да оптимизира неговия потенциал да подпомага гражданите в намирането на нова работа (56). Освен това тя прие съобщение, озаглавено „Нови умения за нови работни места“ (57), в което за първи път се представя оценка на бъдещите нужди на Европейския съюз по отношение на уменията и заетостта до 2020 г. (58). В друго съобщение, прието в рамките на пакета от 16 декември, се обяснява как държавите-членки могат да използват кохезионните фондове за стимулиране на икономиката в краткосрочен план, като по този начин да отговорят на предизвикателствата в дългосрочен план като повишаване на конкурентоспособността и преминаване към икономика, произвеждаща по-малко въглероден двуокис (59). От общия бюджет за политиката на сближаване (2007—2013) са отделени 230 млрд. евро за инвестиции в четирите приоритетни области от обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места. В контекста на пакета за Лисабонската стратегия беше прието и съобщение относно непосредствените приоритети за сътрудничество в областта на образованието и професионалното обучение за периода 2009—2010 г., както и относно стратегическите предизвикателства в дългосрочен план (60). Накрая, в пакета се включва съобщение относно външнополитическото измерение на Лисабонската стратегия (61), което се основава на план за възстановяване с предложения за подобряване на международното сътрудничество на Европейския съюз в областта на нормативната уредба и за гарантиране на справедлив и свободен достъп до пазарите на трети държави. Пакетът съдържа и доклад за продължаване на преразглеждането на единния пазар (62). Освен това по време на заседанията си на 26 и 27 ноември Съветът на регионите прие становище, в което се подчертава необходимостта от по-добра координация на прилаганите на различните равнища на управление политики за растеж и заетост. Преразгледаната през юни 2006 г. стратегия за устойчиво развитие излага следните седем основни предизвикателства: изменение на климата и чиста енергия, устойчив транспорт, устойчиво потребление и производство, опазване и управление на природните ресурси, обществено здравеопазване, социално приобщаване, както и демографски и миграционни проблеми и бедността в света. На базата на тази преразгледана стратегия Европейският съюз продължи да включва през годината устойчивото развитие във всички свои политики. Основната дългосрочна цел за устойчиво развитие, която се отнася до качеството на живот, равнопоставеността между поколенията и жизнеността на европейското общество в дългосрочен план, и средносрочната цел за растеж и заетост в рамките на Лисабонската стратегия продължиха да се сливат в едно. На европейско равнище примерите за това сливане включват: политическите приоритети относно енергийната политика и изменението на климата; единния пазар, който доказва, че отварянето на пазара може да подобри качеството на живот, ако е придружено от социални и икономически мерки; подновения социален дневен ред, целящ подобряване на възможностите пред европейските граждани и засилване на солидарността с нуждаещите се; както и усилията за подобряване на нормативната база, която благоприятства постоянното прилагане на политиките, като налага системна оценка на икономическите, социалните и екологичните показатели. Специално внимание беше отделено на ефективното прилагане на политиките, които водят до измерими на практика резултати. Както се предвижда в преразгледаната стратегия, през 2008 г. Комисията публикува наръчник на гражданите относно стратегията, в който се обясняват подходът и целите на Европейския съюз по този въпрос и се описват конкретни примери как гражданите могат да допринесат за устойчивото развитие. В отговор на искане, отправено през декември 2007 г. от Европейския съвет, Комисията ще представи през 2009 г. следващия доклад за стратегията.
Икономическият климат през 2008 г. беше белязан от покачване, последвано от понижаване на цените на основните продукти, сътресения на финансовите пазари и влошаване на икономическата конюнктура. В съобщение от 20 май (63) бяха представени решения за ограничаване на последиците от нарастването на цените на хранителните продукти на световните пазари. То беше последвано от съобщение от 13 юни относно нарастващите цени на нефта. (64) Двете съобщения бяха разгледани по време на Европейския съвет от 19 и 20 юни. Що се отнася до сътресенията на финансовите пазари от началото на септември, незабавният отговор на Европейския съюз е описан в раздел 4 (65). Други мерки, свързани с финансовите пазари, са подробно разгледани в рубриката „Финансови системи“ от настоящия раздел (вж. по-долу). Влошаването на икономическата конюнктура беше потвърдено и в икономическите прогнози от есента, обхващащи периода 2008—2010 г., които Комисията представи на 3 ноември. С оглед на създалата се ситуация на 29 октомври Комисията прие съобщение, озаглавено „От финансова криза към възстановяване: рамка за европейски действия“ (66), а на 26 ноември — Европейски план за икономическо възстановяване (67). Тези две инициативи са описани и в глава І, раздел 4 (68). На 14 май Съветът прие препоръка относно актуализираните през 2008 г. общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Общността за периода 2008—2010 г. (69)
На 27 февруари Комисията представи две съобщения, свързани от една страна с промяна в европейската и световната финансова система, насочени към засилване на финансовата стабилност (70), и от друга страна — с инвестиционните фондове (71). По отношение на финансовата стабилност Комисията поиска Европейският съвет да потвърди принципите, от които се води ЕС в усилията си за подобряване на прозрачността на финансовите пазари и за засилване както на надзора върху финансовите институции, така и на управлението на риска, както и да определи общите насоки за действията, които трябва да бъдат предприети. Това съобщение е част от пътната карта, приета от Съвета през октомври 2007 г. В съобщението относно инвестиционните фондове се разглеждат въпросите, породени от дейността им, които попадат в специфичната категория на трансграничните инвестиции. В него е показано как възприемането на общ подход позволява да се установи необходимото равновесие между разрешаване на проблемите, свързани с тези фондове, и запазването на общите ползи, произтичащи от една отворена среда за инвестиции. Европейският съвет от 13 и 14 март стигна до заключението, че за да се осигури по-голяма стабилност на финансовите пазари, трябва да бъдат предприети мерки за подобряване на прозрачността и работата на фондовете и да се усъвършенства рамката за финансов надзор, както и нормативната база на национално, общностно и глобално равнище. Особено внимание беше отделено на въпроса за бъдещето на суверенните фондове. По искане на Европейския съвет Съветът одобри като част от заключенията от 14 май мерки и процедури, които трябва да бъдат предприети за усъвършенстване на инструментите на ЕС в областта на финансовия надзор и финансовата стабилност. Беше актуализирана и пътната карта за засилване на инструментите на ЕС по отношение на финансовата стабилност и предприетите мерки с цел справяне с финансовата криза (пътна карта, приета през октомври 2007 г.), а от друга страна процесът „Ламфалуси“ за регулиране на финансовите услуги (пътна карта, приета през декември 2007 г.) беше преразгледан. Предприетите в отговор на финансовата криза мерки са разгледани в глава І, раздел 4.
Институциите на Общността направиха годишен преглед на ситуацията във всяка от държава-членка. По препоръка на Комисията Съветът прие последователно нейните становища относно актуализираните програми за стабилност и за сближаване на 27-те държави-членки (72). През 2008 г. бяха предприети следните действия по отношение на процедурите при прекомерен дефицит:
В отговор на извънредните обстоятелства в резултат на финансовата криза Европейският съвет от 15 и 16 октомври реши, че бюджетната политика трябва да продължи да бъде част от преработения пакт за стабилност и растеж, който, както е предвидено в него, следва да се прилага по начин, който отразява извънредните обстоятелства в ЕС. Качество и устойчивост на публичните финанси На 24 юни Комисията представи съобщение „Публични финанси в ИПС за 2008 г. — ролята на качеството на публичните финанси в управленската рамка на ЕС“ (76). В съобщението се съдържат основните изводи от доклада за бюджетното развитие през предходни години и за бъдещите рискове, както и предложения за засилване на ефективността на предпазната част на пакта за стабилност и растеж, като се набляга по-специално на по-доброто интегриране на качеството на публичните финанси в икономическия надзор. От своя страна в заключенията си от 14 май Съветът изрази своето становище относно качеството на публичните финанси. Той подчерта необходимостта от засилване на усилията за подобряване на измерването и анализа на качеството на публичните финанси и тяхното влияние върху растежа. Той посочи, че през 2009 г. въпросът за качеството на публичните финанси ще бъде поставен отново на дневен ред.
На 7 май Комисията прие съобщение, озаглавено: „ИПС на 10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз“ (77). В него се анализират постигнатите в еврозоната икономически резултати след въвеждане на единната валута през 1999 г. Също така се изброяват набелязаните цели и предизвикателствата, пред които е изправена еврозоната, и се предлага политическа програма, която ще позволи на Икономическия и паричен съюз (ИПС) да продължи успешното си развитие. По-специално в съобщението от 18 април, озаглавено „Въвеждане на еврото в Кипър и Малта“ (78), Комисията разгледа най-важните аспекти на процеса на смяната на валутата, по-специално преминаването към парични наличности в евро, преустройството на административните и финансовите системи, реалното и възприеманото влияние върху цените от въвеждането на еврото, общественото мнение за информационните и образователните кампании. Що се отнася до бъдещото разширяване на еврозоната, в своя доклад за сближаването (79) от 7 май Комисията прави заключението, че сред проучените държави-членки единствено Словакия отговаря на условията за приемане на еврото. Въз основа на този доклад и доклада на Европейската централна банка Комисията прие впоследствие предложение за приемането на единната валута в Словакия от 1 януари 2009 г. (80). На 8 юли решението беше прието от Съвета след одобрение от Европейския съвет през юни и след положителното становище на Европейския парламент (81). Съответно на 18 юли и 12 декември Комисията представи седмия (82) и осмия (83) доклад за напредъка на практическата подготовка с оглед на въвеждането на единната европейска валута в Словакия. Общи аспекти На 14 май Съветът прие заключения относно „Данъчни въпроси, свързани със споразуменията с трети страни“. Той подчерта, че е важно принципите на доброто управление в областта на данъчното облагане да бъдат прилагани на възможно най-широка географска основа. По отношение на борбата срещу вредната данъчна конкуренция на 3 юни Съветът прие заключения, свързани с нормите на поведение по отношение на корпоративното данъчно облагане, а на 2 декември — и нова работна програма на групата, отговаряща за кодекса на поведение. На 2 септември Европейският парламент прие решение за координирана стратегия за подобряване на борбата срещу данъчните измами, която цели да се премахнат данъчните загуби, причинени от този феномен, като се установят областите, в които европейското законодателство и административното сътрудничество между държавите-членки могат да бъдат подобрени, без да се създава излишна тежест както за данъчните администрация, така и за данъкоплатците. На 9 октомври Комисията прие доклад за оценка ex-post на програмата Fiscalis 2003—2007 г. (84). Според съдържащите се в него заключения програмата е позволила да се подобри работата на системите за данъчно облагане във вътрешния пазар, като е активизирала сътрудничеството между страните участнички, техните администрации и служители.
След заключенията на Съвета от 14 май Комисията представи на 15 септември своя първи доклад (85) относно прилагането на Директивата за спестяванията (86). В него се съдържа оценка на резултатите от прилагането на директивата, както и мнението на Комисията относно възможни промени в нейния обхват на действие. Въз основа на доклада Комисията прие на 13 ноември предложение за изменение на директивата, целящо да се сложи край на избягването на данъчно облагане (87). Освен това на 2 декември Съветът прие резолюция относно координацията на системите на пряко данъчно облагане по отношение на данъка при изхода.
През 2008 г. Съветът одобри различни законодателни предложения, свързани с непрякото данъчно облагане:
Комисията предложи няколко инициативи за по-ефективна борба с измамите с ДДС:
След съобщението на Комисията (99), в което се представя план за действия, преназначени да допринесат за подобряване на борбата срещу измамите с ДДС, Съветът одобри на 7 октомври насоките на програмата Eurofisc. Програмата предвижда мерки за борба с измамите с ДДС и за подпомагане на обмена на информация между данъчните органи на държавите-членки относно икономически субекти, заподозрени в измами. На 7 юли Комисията предложи изменение на Директивата за ДДС по отношение на намалените ставки на данъка върху добавената стойност (100). По този начин жилищният сектор, ресторантьорството и услугите за обществено хранене, както и местните услуги (особено трудоемките услуги) трябва да бъдат включени в списъка със стоки и услуги, облагани с намалени ставки. По отношение на акцизите върху тютюневите изделия на 16 юли Комисията прие доклад и предложение за директива, която да измени действащото право на Общността (101). Предложението за директива предвижда постепенно увеличение до 2014 г. на минималните данъчни ставки в Общността за облагане на цигарите и фино нарязания тютюн (тютюн за ръчно навиване). С нея се актуализират и определенията за различните видове тютюневи изделия и се внася повече прозрачност в правилата за данъчно облагане. В доклада и в предложението се съдържа оценка на ситуацията на пазара за тютюн и се предлагат евентуални мерки за актуализиране на акцизите върху тютюневите изделия.
През 2008 г. политиката в областта на конкуренцията продължи да поддържа и създава условия, позволяващи на пазарите да функционират при конкурентни условия, което е от полза за европейския бизнес и потребителите. Предприетите мерки се състояха от една страна в противодействие на пазарните слабости, свързани с антиконкурентно поведение на икономическите субекти и на някои пазарни структури, а от друга — в подпомагане на изграждането във всички икономически сектори на глобална рамка на икономическа политика, създаваща благоприятни условия за постигане на реална конкуренция. Освен това на 16 юни Комисията представи преглед на основното развитие в областта на политиката за защита на конкуренцията през 2007 г. (102).
На 21 май (103) и 17 ноември (104) Комисията актуализира доклада за държавните помощи. В актуализацията през пролетта Комисията наблегна на ситуацията с държавните помощи, предназначени за защита на околната среда. В актуализацията през есента Комисията подчерта тенденцията за намаляване или за запазване на обема на държавните помощи в повечето държави-членки. Помощите, отпуснати в банковия сектор вследствие на кризата на с рисковите ипотечни кредити, също бяха разгледани. В отделните области на подпомагане Комисията прие на 23 януари насоки (105) относно държавните помощи за защита на околната среда. Тези насоки определят нови условия за отпускането на такива помощи и установяват важно равновесие между защитата на околната среда и намаляването на нарушенията на конкуренцията (106). Освен това на 20 май Комисията прие ново съобщение относно държавните помощи под формата на гаранции (107). На 6 август Комисията прие Общ регламент за групово освобождаване (108), който определя някои категории помощи за съвместими с общия пазар в прилагане на членове 87 и 88 от Договора, позволяващи на държавите-членки да отпускат тези помощи, без да трябва предварително да уведомяват Комисията. Регламентът разрешава отпускането на помощи на малките и средни предприятия за изследвания, иновации, регионално развитие, обучение, създаване на работни места и за капиталови инвестиции. Той разрешава също помощи за защита на околната среда и за мерки в полза на предприемачеството. В този регламент са консолидирани и хармонизирани в един текст съществуващите разпоредби на пет различни регламента, като се разширяват категориите на държавните-помощи, подлежащи на изключение. Редица спешни мерки в областта на държавните помощи трябваше да бъдат приети в отговор на започналите през септември сътресенията на финансовите пазари (109). Политиката за конкуренцията допринесе съществено за постигане на координиран отговор на Европейския съюз по отношение на финансовата криза, като същевременно дава възможност държавите-членки да се намесят, когато е необходимо, в съответствие с националната ситуация. В тази връзка на 13 октомври Комисията прие съобщение относно прилагането на правилата за държавна помощ по отношение на мерките, предприети във връзка с финансовите институции в контекста на световна финансова криза (110). В съответствие с формулираните в съобщението насоки Комисията одобри плановете за отпуснатите от редица държави-членки помощи за финансовите институции (111). На 5 декември Комисията завърши насоките от 13 октомври със съобщение относно условията за рекапитализация на банките от държавите-членки в условията на финансовата криза, за да се гарантира увеличаване на кредитите за реалната икономика, което трябва да бъде осъществено в съответствие с правилата на Общността в областта на държавните помощи (112). В рамките на своя европейски план за икономическо възстановяване (113) Комисията прие на 17 декември временна рамка, предоставяща допълнителна възможност на държавите-членки да се борят с последиците, които ограниченията в кредитирането оказват върху реалната икономика (114). С тази нова рамка се въвеждат редица временни мерки, позволяващи на държавите-членки да преодолеят изключителните трудности, пред които са изправени предприятията при набирането на финансови средства. По-специално държавите-членки биха могли, без да е необходимо да нотифицират всеки отделен случай, да отпускат преференциални заеми, да намаляват премиите за гаранциите по заемите, да осигуряват капиталови инвестиции за МСП и да предоставят преки помощи в размер до 500 000 евро. В статистическо изражение Комисията отчете намаляване спрямо 2007 г. на броя на уведомленията за държавни помощи, които през 2008 г. достигнаха 660. Тя взе и 616 окончателни решения, като разреши помощите в около 96 % от случаите, докато в останалите 4 % прие отрицателно решение, след като прецени, че въпросните мерки са несъвместими както с нормативната уредба в областта на държавните помощи, така и с тези за единния пазар.
В областта на сливанията Комисията отчете намаляване на броя им спрямо 2007 г. Повече от 98 % от обявените сделки бяха одобрени, повечето в срок от един месец. Няколко случая обаче бяха подложени на подробно разследване. Комисията проведе подробно разследване, по-специално по проекта за придобиване на Reuters от Thomson (115), закупуването от Statoil Hydro на бензиностанциите Jet de Conoco Phillips в скандинавските страни (116) и придобиването на GBI от ABF в сектора на хлебната мая (117). Разследванията установиха, че сливанията, както бяха обявени първоначално, биха попречили съществено на конкуренцията. За да разсеят опасенията на Комисията, страните внесоха изменения в предвижданите сделки. На тази основа Комисията разреши тези сливания съответно на 19 февруари (118), 21 октомври (119) и 23 септември (120). Споразумения и злоупотреба с господстващо положение По отношение на картелите Комисията наложи глоби в общ размер около 3,2 млрд. евро на членовете на незаконни споразумения на пазарите за услугите за международни премествания (121), за парафинов восък (122), за вноса на банани (123) и за производството на стъкло за автомобилната промишленост (124). По отношение на ограничаващите конкуренцията практики Комисията прие на 16 юли решение, забраняващо на двадесет и четири европейски дружества за колективно управление на авторски права да ограничават конкуренцията, като ограничават тяхната възможност да предлагат услуги на автори и търговски потребители извън територията на тяхната страна (125). На 26 ноември Комисията прие решение за отваряне на немския пазар за електроенергия за конкуренцията. Това решение направи правнообвързващи задълженията, поети от производителя на електроенергия E.ON, за да се отстрани проблемът, констатиран при разследването във връзка с прилагането на правилата на Договора за ЕО относно злоупотребата с господстващо положение (126). Комисията прие също така две важни решения за налагане на правилата за защита на конкуренцията. На 30 януари тя наложи глоба от 38 млн. евро на E.ON Energie AG (127) за разбиване на печатите, сложени от Комисията в помещенията на дружеството по време на инспекция, а на 27 февруари наложи на Microsoft (128) лихва за забава в размер на 899 млн. евро поради неизпълнение в изискваните срокове на задълженията, наложени на дружеството по силата на решението на Комисията от март 2004 г. (129). Освен това Комисията започна разследване на конкуренцията във фармацевтичния сектор. Разследването беше предизвикано от съмнения, че на европейските фармацевтични пазари конкуренцията не е напълно свободна. На пазара се появяват по-малко нови продукти, като понякога появата на общите фармацевтични продукти изглежда се забавя (130).
На 19 февруари Европейският парламент прие декларация за необходимостта да се разследват злоупотребите с влияние на големите супермаркети, установени в Европейския съюз, и за коригиране на ситуацията. Той прикани Комисията да разследва последствията, които сливанията в европейския сектор за разпространение на едро имат върху малките предприятия, доставчиците, работниците и потребителите, както и по-специално да оцени всички злоупотреби с покупателна способност, които могат да бъдат причинени от такава концентрация. На 2 април Комисията прие Бяла книга за исковете за обезщетения при нарушаване на правилата на Общността против споразуменията и злоупотребите с господстващо положение (131). В нея се предлагат варианти на обща политика и конкретни мерки, които трябва да гарантират в още по-голяма степен, че всички потърпевши от нарушения на конкурентното право на Общността имат достъп до ефективни механизми за обезщетяване, които им позволяват да получат пълно обезщетение за понесените от тях щети. На 30 юни (132) Комисията прие регламент (133), установяващ процедури за постигане на споразумение при дела за картели, както и съобщение в тази връзка (134). Тези процедури ще улеснят Комисията при регулирането на някои картели. Освен това на 1 юли Комисията прие указания за прилагането на член 81 от Договора за ЕО (разпоредби за споразумения, ограничаващи конкуренцията) в областта на морския транспорт (135). На 28 октомври Комисията започна обсъждане на действието на регламента относно концентрациите (136). Целта на прегледа е да оцени практическите резултати от прилагането на правилата относно праговете на компетентност и механизмите за пренасочване, постигнати през четирите години, през които регламентът е в сила. На 5 декември Комисията прие насоки за набелязаните от нея приоритети в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение (член 82 от Договора за ЕО). Комисията ще отдели повишено внимание на сделките, при които практиките на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение, пораждат риск от отрицателни последици за потребителите (137).
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 3.86 Mb. Сподели с приятели:
|