Доклад на комисията rapport général 2008 final groupe 1 Информация за читателите
Политика в областта на електронните комуникации и мрежовата сигурност
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Аудиовизуална политика и програмата „MEDIA“
- Използване на информационни и комуникационни технологии
- Образование и обучение през целия живот
- Образование и професионално обучение
- Европейски институт за иновации и технологии
- Международно сътрудничество
- Европейска година на творчеството и иновациите (2009)
- Транспорт и устойчиво развитие
- Сухопътен и воден транспорт
- Трансевропейски транспортни мрежи
- Енергетика и устойчиво развитие
- Вътрешен пазар на енергия
- Енергийни технологии и иновации
- Договор за Евратом и Агенция по снабдяване на Евратом
- Източници на информация и други полезни връзки
Политика в областта на електронните комуникации и мрежовата сигурност В по-общ план Комисията представи на 19 май своя тринадесети доклад за напредъка на единния европейски пазар на електронни съобщения (2007) (274). В него се акцентира върху основните тенденции на пазара и неразрешени регулаторни въпроси. На 25 септември Комисията прие и съобщение относно втория периодичен преглед на обхвата на универсалната услуга в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги (275). То включва общи разсъждения за начина, по който универсалната услуга може да допринесе за справяне с по-големи предизвикателства на европейско равнище като осигуряване на достъп до високоскоростни услуги. На 24 септември Европейският парламент и Съветът удължиха мандата на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност с три години (276). Те призоваха за продължаване на размисъла относно европейските усилия за подобряване на мрежовата и информационната сигурност. В тази връзка през ноември бе дадено началото на публична консултация. Комисията направи следните предложения по отношение на развитието и стабилността на Интернет:
Също така с цел да се повиши конкурентоспособността на Европа в областта на високоскоростните услуги и Интернет и след съобщението на Комисията относно цифровия дивидент (282) на 24 септември Европейският парламент прие резолюция, озаглавена „Пълноценно използване на предимствата от цифровия дивидент в Европа: общ подход към използването на спектъра, освободен в резултат на преминаването към цифрово разпространение“. В тази връзка в доклад на Комисията, публикуван на 28 ноември, се подчертава, че покритието на високоскоростните технологии в Европа е продължило да нараства, а разликата между страните в ЕС намалява (283). По отношение на мобилните спътникови услуги (нова платформа за различни видове паневропейски телекомуникационни и предавателни/мултикастинг услуги) на 30 юни Европейският парламент и Съветът приеха решение (284), с което се цели да се благоприятства развитието на конкурентен вътрешен пазар на Общността за тези услуги и постепенно да се осигури достъп до тях във всички държави-членки. В областта на далекосъобщенията Комисията предложи на 23 септември и изменение на регламента (285) относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността (286). Това предложение бе придружено от съобщение, съдържащо обобщение на резултата от прегледа на Комисията на функционирането на регламента и основните стратегически промени, предлагани от нея, както и отчет на резултатите от публичната консултация (287). Целта е да се гарантира, че цената, плащана от потребителите на обществени мобилни телефонни мрежи при пътуванията им в Общността, не е (за роуминг услугите в Общността) прекомерно завишена спрямо това, което те биха платили за разговор, текстово съобщение или пренос на данни в собствената си държава. На 15 октомври Комисията прие и препоръка (288) относно рационализирането на нотификационната процедура за националните регулатори, така че да се облекчат административните задължения по отношение на националните регулаторни органи в областта на телекомуникациите при представянето от тяхна страна на проекти на регулаторни мерки. Освен това на 6 ноември Комисията прие, в контекста на реформата на регулаторната рамка за електронните комуникации, предложения, които бяха изменени, за да се вземат предвид гласуването на Европейския парламент на 24 септември и обсъжданията в Съвета (289). Като част от работата си за хармонизиране на спектъра от специфични приложения на 19 ноември Комисията предложи изменение на директивата за GSM услугите (вместо нейната отмяна), състоящо се в разширяване на обхвата ѝ, така че да се обхванат други стандарти (290). Аудиовизуална политика и програмата „MEDIA“ По отношение на програмите „MEDIA“ на 8 май Комисията представи своя заключителен доклад за оценка на приложението и резултатите от програмите „MEDIA плюс“ и „MEDIA обучение“ (2001―2006) (291). Тя заключи, че програмите са допринесли ефективно за подобряване на уменията, развитието на европейското измерение на аудиовизуалната продукция в Европа още от етапа преди производството, което прави сектора по-конкурентоспособен и стимулира движението на творбите между държавите. Осмият доклад на Комисията относно ефективността на рамката за насърчаване на европейските творби за периода 2005―2006 г. бе приет на 22 юли (292). Според доклада над 63 % от програмите на европейските излъчващи оператори са за европейски творби, а над 36 % са от независими европейски продуценти. Освен това на 9 април Европейският парламент прие декларация относно субтитрите за всички програми, предлагани от обществените телевизии в Европейския съюз. Той прикани Комисията да представи законодателно предложение за задължаване на тези телевизии да осигуряват субтитри за програмите си. На 25 септември Парламентът прие и резолюция за концентрацията и плурализма в европейските медии. В основата на резолюцията е убеждението, че плуралистичният медиен сектор е от ключово значение за оцеляването на социалния и демократичния модел. В нея се призовава за обвързване на правото за защита на конкуренцията с медийното право, така че да се избягват конфликтите на интереси между концентрирането на собствеността в медийния сектор и политическата власт. В същия ден Парламентът прие резолюция за „асоциативните медии“ в Европа, в която държавите-членки се призовават да предоставят на тези медии по-голяма подкрепа, като се има предвид тяхното значение за плурализма в медийния сектор. На 10 декември Комисията прие съобщение (293), имащо за цел да се подпомогне разпространяването в Европейския съюз на услуги, свързани с мобилната телевизия, чрез предоставянето на насоки за практиките при регламентирането на оторизирането на тези услуги на национално равнище. Използване на информационни и комуникационни технологии В по-общ план Комисията представи на 17 април своя междинен преглед на инициативата i2010 (294). Тя потвърди големия принос на политиките за информационното общество и медиите за постигането на Лисабонските цели. Комисията направи конкретни предложения за преориентиране на тази инициатива, за по-добро стимулиране на конкурентоспособността и възприемане на информационните и комуникационните технологии в Европа. В същата насока на 13 май Комисията прие съобщение, озаглавено „Подобряване на енергийната ефективност чрез информационните и комуникационните технологии“ (295). В него се излагат необходимите мерки, за да могат информационните и комуникационните технологии (ИКТ) да бъдат в центъра на усилията за постигане на енергийна ефективност и да се използват за постигането на максимален ефект. В други области след осъществяването на публична консултация на 3 януари Комисията представи и съобщение (296) относно творческото онлайн съдържание в единния пазар. На 11 август тя прие съобщение относно постигнатия напредък по отношение на цифровизацията и предоставянето в Интернет на материали от сферата на културата и по цифровото съхранение на данни в ЕС (297). На 20 ноември започна работа европейската дигитална онлайн библиотека „Europeana“ (298). В момента чрез нея се предоставя достъп до над два милиона книги и други дигитални културни обекти от националните библиотеки и културните институции на европейските държави. По отношение на здравето на 2 юли Комисията прие препоръка (299), в която се излагат основните необходими мерки, за да се предостави на работещите в здравеопазването своевременен достъп чрез използването на ИТ до ключова медицинска информация, необходима за лечението на пациенти, които са като цяло здравно осигурени в друга държава-членка. На 4 ноември Комисията прие съобщение относно телемедицината в полза на пациентите, системите на здравеопазването и обществото (300). В него се представят мерките, които следва да се предприемат, за да се развие използването на телемедицината в интерес на пациентите и европейските граждани, системите за здравеопазване и икономиката на Европа. Стремейки се да повишат качеството на живот на възрастните хора чрез ИКТ, Европейският парламент и Съветът приеха на 9 юли решение (301) за създаването на програма за „подпомагана обкръжаваща среда“. В него се установява правната и организационната рамка на широкообхватна европейска програма за приложни изследвания и иновации в областта на ИКТ за повишаване на качеството на живот на възрастните хора в информационното общество (302). Освен това на 1 декември Комисията прие съобщение, озаглавено „За достъпно информационно общество“ (303). Неговата цел е да се осигури електронната достъпност, т.е. възможността да се преодолеят препятствията и техническите трудности, с които се сблъскват хората с увреждания, голям брой от които са възрастни хора, когато те се опитват да се интегрират на равностйни начала в информационното общество. Също така на 4 септември Комисията представи резултатите от оценката на тематичната приоритетна област „Технологии на информационното общество (IST)“ от Шестата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации (304). В оценката се заключава, че инвестициите в европейски изследвания в областта на ИКТ са ефективни и постигат целите си. Посочват се и редица варианти за създаване на по-благоприятна среда за възприемане на иновациите, произтичащи от изследванията в областта на ИКТ. На 29 септември Комисията прие и предложение за решение относно решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA) (305). Програмата ISA ще спомогне и за установяването на организационната, финансовата и оперативната рамка за ефективно и ефикасно трансгранично и междусекторно взаимодействие по електронен път между европейските публични администрации. На 28 ноември Комисията прие план за действие за установяването на решение в европейски мащаб за трансграничното използване на публични услуги онлайн, като се предлагат глобален подход и по-кратки срокове (306). В качеството си на администрация Комисията продължи да прилага през 2008 г. своята стратегия за „електронна Комисия 2006―2010 г.“, с която се цели тя да стане по-ефективна, по-ефикасна и по-прозрачна и да се подобри качеството на нейните услуги чрез възможно най-пълноценното използване на ИКТ в интерес на гражданите, предприятията и партньорските администрации. В областта на статистиката на 30 април Комисията прие предложение за регламент (307) относно общностната статистика в областта на информационното общество, с който се цели по-специално да се осигурят годишни статистически данни за използването на ИКТ в предприятията и домакинствата. Образование и обучение през целия живот За да се направи оценка на приноса на образованието за Лисабонския процес, на 14 февруари Съветът прие третия си съвместен доклад за напредъка при изпълнението на работната програма „Образование и обучение 2010“, озаглавен „Предоставяне на обучение през целия живот за знание, творчество и иновации“ (308). В доклада се прави преглед на постигнатия напредък и се очертават областите, в които са необходими особени усилия (като повишаването на общите нива на умения, прилагането на стратегии за образование и обучение през целия живот и укрепването на „триъгълника на знанията“, състоящ се от образованието, научните изследвания и иновациите). Подчертава се също така, че ниските нива на участие в образованието и обучението на по-възрастните работници и на тези с по-ниска квалификация продължават да бъдат голям проблем. След доклада Съветът прие на 22 май заключения (309), в които се признава решаващата роля за постигането на целите на Лисабонската стратегия, която могат да имат образованието и обучението за възрастни. Заключенията са придружени от предложения за конкретни мерки за периода 2008―2010 г., някои от които ще се осъществяват от Комисията в сътрудничество с държавите-членки, а други — от държавите-членки с подкрепата на Комисията. Освен това в контекста на пакета от мерки относно Лисабонската стратегия на 16 декември Комисията прие съобщение, озаглавено „Актуализирана стратегическа рамка за сътрудничество в областта на образованието и обучението“ (310). В него тя посочва едновременно непосредствените приоритети за периода 2009―2010 г. и стратегическите насоки в дългосрочен план, за да се достигнат главните цели на Лисабонската стратегия: всички равнища на растеж и устойчиви работни места въз основа на знанията. На 22 май Съветът прие и заключения за насърчаване на творчеството и иновациите в образованието и обучението. В тях се посочва, че творчеството и способността за иновации са от съществено значение за устойчивото икономическо и социално развитие в Европа и се предлага да им бъде отделено по-голямо внимание в контекста на бъдещото европейско сътрудничество в областта на образованието (311). От своя страна на 16 януари Европейският парламент прие резолюция, с която държавите-членки се насърчават да стимулират придобиването на знания и да подпомагат установяването на култура на образование и обучение през целия живот. За да се насърчи използването на отворен метод на координация в областта на образованието и обучението, на 23 април Европейският парламент и Съветът приеха регламент относно изготвянето и развитието на статистика в областта на образованието и обучението през целия живот (312). С него се установява необходимата по-широка правна рамка, за изготвянето на статистически данни, обхващащи всички настоящи евентуални бъдещи дейности в тази област. На 23 април от Европейският парламент и Съвета бе одобрена Европейската рамка за квалификациите (EQF) за обучението през целия живот (313). Идеята на (EQF) е да се подобри мобилността, като се направят по-прозрачни получените квалификации във всички области на образованието в ЕС. На 3 и 4 юни в Брюксел се проведе първата конференция относно прилагането на новия инструмент. На 3 юли като част от „обновената социална програма“ (314) Комисията представи съобщение относно училищата (315), предназначено да се подкрепят усилията на държавите-членки за подобряване на качеството на техните образователни системи и за постигане на целите по отношение на броя на младежите, напускащи преждевременно училище, уменията за четене и писане, продължаването на средното образование и образованието и обучението през целия живот. В съобщението се предлага програма за сътрудничество в три области: развитие в учениците на необходимите за живота способности, ангажимент за осигуряване на висококачествено обучение за всички ученици и подобряване на квалификацията на учителите и училищния персонал. В същия ден, в своята зелена книга „Миграция и мобилност: предизвикателства за образователните системи на ЕС“ (316), Комисията постави началото на дебат относно предизвикателствата за образователните системи, произтичащи от имиграцията. С него се цели да се насърчи обменът на информация и опит по въпрос, който има значително отражение върху образователните системи на държавите-членки. Планираният период на консултацията е до 31 декември. На 23 септември Европейският парламент прие резолюция за процеса от Болоня и студентската мобилност. В нея се подчертава, че за насърчаването на студентската мобилност е необходима цяла поредица от хоризонтални мерки, тъй като въпросът излиза извън тесния контекст на висшето образование като такова и оказва влияние както върху социалните въпроси, финансите и имиграцията, така и върху визовата политика. В същият ден Парламентът направи изявление относно повишаването на качеството на обучението на преподавателите, което според него е начин да се постигне реално повишаване на резултатите на студентите. На 3 ноември Комисията даде началото на партньорството Comenius Regio, представляващо нова мярка в рамките на програмата за обучение през целия живот (317).
В областта на образованието и професионалното обучение Комисията прие на 9 април две препоръки за създаването:
Освен това на 22 октомври Европейският парламент и Съветът приеха решение относно съответствието между професионалните квалификации в държавите-членки на Европейския съюз (320). През годината Комисията представи редица доклади за оценка на инициативи в областта на образованието и професионалното обучение. Те включват доклад за програмата за действие за насърчаване на органите, действащи на европейско равнище, и за подпомагане на специфични дейности в областта на образованието и обучението (на 5 юни) (321) и доклад относно външната оценка на Европейския център за развитие на професионалното обучение (на 13 юни) (322). На 4 юли Комисията представи първа оценка на инициативата Европас (323), в която се заключава, че инициативата постига целите си като инструмент за мобилност на гражданите и отговаря на техните нужди, като им помага да представят способностите и квалификациите си по-ясно и да ги правят по-лесни за възприемане както в контекста на образованието, така и в контекста на трудовия пазар. На 30 октомври Комисията прие доклад за модернизацията на университетите с оглед на конкурентоспособността на Европа в една световна икономика на знанието (324).
На 11 март Европейският парламент и Съветът приеха регламент за създаването на Европейски институт за иновации и технологии (325), чиято задача е да се засили иновационният капацитет на Общността и държавите-членки, като се съберат заедно най-добрите участници в „триъгълника на знанието“ (от областта на висшето образование, научните изследвания, бизнеса, предприемачеството). На 18 юни бе взето решение институтът да се намира в град Будапеща. Първият управителен съвет на EIT бе официално назначен на 30 юли след протичането на публична консултация на два етапа (през март и април) и в течение на годината бяха осъществени три пленарни сесии. Многоезичие На 22 май Съветът прие заключения относно многоезичието (326). Той призова Комисията да изготви до края на 2008 г. предложения за цялостна рамка за действие в тази област. В отговор Комисията прие на 18 септември съобщение, озаглавено „Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“ (327), в което се излага хоризонтална стратегическа рамка за многоезичието, залегнала в основите на социалната програма. В нея се представят редица инициативи за насърчаване на многоезичието, включително някои, свързани с трети държави, и се препоръчва сътрудничество с държавите-членки в тази област чрез отворения метод на координация. Тя е придружена от работен документ на службите на Комисията, в който се изброяват дейностите на Общността в областта на многоезичието. Стратегическото значение на комуникацията бе подчертано от Съвета в резолюция относно европейската стратегия за многоезичието, която той прие на 21 ноември и в която се очертава по-специално значението на превода за разпространението на произведенията на изкуството и културата. Международно сътрудничество Комисията продължи да прилага първият етап на програмата „Еразмус Мундус“ (2004—2008), която навлезе в своята пета и последна година, и да договаря вторият етап на програмата, който следва да влезе в сила през 2009 г. и да продължи до 2013 г. През първия етап получиха подкрепа 103 съвместни магистърски програми и бяха предоставени над 7000 стипендии на студенти и преподаватели от държави, които не са членки на ЕС. Сътрудничеството с индустриализираните държави в областта на висшето образование и професионалното обучение бе засилено със започването на 35 нови съвместни проекта (включително 16 със Съединените щати, 5 с Канада, 4 с Австралия, 3 с Южна Корея, 2 с Япония и един с Нова Зеландия). Проектите са съфинансирани от държавите-партньори и ще позволят на поне 1600 студенти да се обучават през половината академична година в държавите-партньори, а за програмите в Съединените щати — и да получат двойни дипломи. Други съвместни декларации за започването на диалог по секторните политики в областта на образованието бяха подписани през юли с Израел и през ноември с Индия. През юни в Брюксел бе дадено началото на езикова програма за обмен между Китай и ЕС, спонсорирана от правителството на Китай.
На 16 декември Европейският парламент и Съветът приеха решение за обявяването на 2009 година за „Европейска година на творчеството и иновациите“ (329). Общата цел на тази европейска година е насърчаването на творческите способности за всички като двигател за иновациите и ключов фактор за развитието на личностни, професионални, предприемачески и социални умения благодарение на обучението през целия живот. Дейностите ще са въз основа на съществуващите програми на Общността, по-специално на програмата „Обучение през целия живот“ 2007―2013 г. и програмата „Култура“ 2007―2013 г., както и на други програми и инициативи, обхванати в установените приоритетни области по всички инструменти за период, обхващащ 2009 г. Транспорт и устойчиво развитие На 11 март Европейският парламент прие резолюция за устойчива европейска транспортна политика. Той направи предложения в областта на пътния, железопътния, въздушния и морския транспорт и призова Комисията и държавите-членки да увеличат инвестициите за научни изследвания, за да се стимулира появата на технологии с по-висока енергийна ефективност и по-ниски емисии на въглероден двуокис. На 13 февруари Европейският икономически и социален комитет прие проучвателно становище относно енергийния микс в транспорта (330). Той изрази убеждението си, че бъдещето на транспорта е във все по-голямата декарбонизация на горивата до постигането на целта „нулеви емисии“. В по-конкретен план Комисията представи на 11 януари своя дневен ред за устойчивото бъдеще на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията (331). В него са включени въпроси като съставянето на набор от основни данни, придържането към принципите на пропорционалност и субсидиарност, стимулирането на нови технологии, улесняването на достъпа до международните пазари и посрещането на екологичните предизвикателства. На 8 юли, за цел да се насърчи екологичната жизнеспособност на сектора, Комисията прие пакет от мерки за по-устойчив транспорт. Пакетът включва:
Като част от този пакет и вследствие на междинния преглед на Бялата книга за транспорта, публикуван през 2006 г. (336), на 16 декември Комисията прие план за действие относно използването на интелигентни транспортни системи в Европа (337). На 24 септември Европейският парламент и Съветът приеха директива относно вътрешния транспорт на опасни стоки (338), която включва и разпоредби за защита на околната среда. Железопътен транспорт За да се оптимизира предлагането и по-прозрачното управление на железопътна инфраструктура, на 6 февруари Комисията прие съобщение, озаглавено „Многогодишни договори за качеството на железопътната инфраструктура“ (339), в което тя препоръчва по-широко използване на многогодишни договори между държавата и инфраструктурните оператори. На 30 април Комисията представи и насоки (340) относно съвместимостта на помощите за железопътните предприятия с Договора за ЕО (341). Тяхната цел е да се повишат прозрачността на публичното финансиране и правната сигурност по отношение на разпоредбите на Договора за ЕО в контекста на либерализирането на пазарите. На 17 юни Европейският парламент и Съветът приеха директива относно оперативната съвместимост на железопътните системи в Общността (342). С тази директива се създава правна рамка, имаща за цел да се намалят препятствията при пускането в движение на влаковете. Одобрението в други на държави-членки се подобрява чрез по-систематичното използване на принципа на взаимно признаване и чрез хармонизиране на националните процедури за оторизация. На 8 септември Комисията прие съобщение относно качеството на услугите при товарните железопътни превози (343). В него се разглежда и ниската ефективност на доброволните споразумения и мерките, предприети от сектора, и се отправят препоръки за действия на Общността в тази област. На 11 декември Комисията прие предложение за регламент относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен железопътен товарен превоз (344). В него се предвижда създаването на транснационални железопътни коридори, които при по-голяма координация между инфраструктурните оператори биха позволили на товарните превози да са по-конкурентоспособни и да използват по оптимален начин съществуващата инфраструктура, отдавайки ѝ приоритетно значение в достатъчна степен. През годината Комисията започна процедури за нарушения срещу двадесет и четири държави-членки за неправилно транспониране на директивите, включени в първия железопътен пакет (345). Нейната цел бе да се осигури спазването на приложимите правни разпоредби (включително на тези за разделянето на операторите на железопътна инфраструктура от железопътните дружества и за ролята на контролните органи), които са от съществено значение за създаването на отворен конкурентен пазар на железопътни услуги.
На 22 октомври Европейският парламент и Съветът приеха регламент относно премахването на контрола по границите на държавите-членки по отношение на автомобилния транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища (346). Морски транспорт След приемането през октомври 2007 г. на план за действие за интегрирана морска политика (347) на 26 юни Комисията представи съобщение относно „Насоки за интегриран подход към въпросите на морската политика: към най-добра практика при интегрираното управление на морското дело и консултация със заинтересованите страни“ (348), в което се дават насоки в тези две области. Въздушен транспорт На 25 юни, за да се насърчат ефективността, устойчивостта и безопасността на въздушния транспорт в европейското въздушно пространство, Комисията прие втория законодателен пакет относно Единното европейско небе. Той се състои от три мерки:
На 15 февруари Комисията прие и доклад (352) за оценка на ефективността на директивата за установяване на правила и процедури по отношение на въвеждането на експлоатационни ограничения, свързани с шума на летищата на Общността (353). В съобщение от 30 април Комисията представи резултатите (354) от консултация със заинтересованите страни относно прилагането на регламента относно разпределянето на слотовете на летищата в Общността (355). С това разяснително съобщение се цели да се улесни прилагането на регламента. Освен това на 16 декември Съветът прие регламент (356) за създаване на съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR), с който се изяснява по-специално правния статут на последното. В по-общ план Комисията продължи да прилага своя план за действие за капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа (357). Той включва започването на 4 юли на консултация относно комбинираните билети за самолети и влакове. Освен това бе създадена и обсерватория на Общността за планиране на капацитета на летищата и нейното първо събрание се проведе на 4 ноември, за да бъдат изслушани всички заинтересовани страни, обсъждащи опита си в това отношение. Въз основа на тези обсъждания обсерваторията ще приеме становища за подпомагане на Комисията при изпълнението на плана за действие. EGNOS и „Галилео“ На 9 юли Европейският парламент и Съветът приеха регламент за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) (358). В него се определят необходимите бюджетни средства за финансиране на двете програми, възлизащи на 3,4 млрд. евро за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г. С регламента се предвижда и подобрено публично управление на програмите, като се установява стриктно разделяне на компетенциите между Европейската общност, Европейския надзорен орган на ГНСС и Европейската космическа агенция, а изпълнението на програмите и приемането на мерки за осигуряване на съгласуваността на становищата на Комитета на европейските програми за ГНСС и решенията на управителния съвет на Европейския надзорен орган на ГНСС се поверяват на Комисията. Международно сътрудничество В областта на въздухоплавателните услуги на 30 март влезе в сила споразумението между Европейския съюз и Съединените щати (359). В резултат на това споразумение всички авиокомпании от ЕС ще могат да извършват директни полети до Съединените щати от всяко летище в Европа, а не само от тяхната държава по произход. Със споразумението се премахват всички ограничения, отразяващи се върху връзките, таксите или броя на полетите на седмица. На 30 юни Европейската общност и Съединените щати сключиха и споразумение за сътрудничество в областта на регулирането на безопасността на гражданската авиация (360). През 2008 г. продължиха и преговорите с държави извън ЕС с цел някои разпоредби от съществуващите споразумения за въздухоплавателни услуги да се заменят със споразумение с Общността. Бяха сключени споразумения с бивша югославска република Македония, Грузия, Киргизстан, Ливан, Малайзия, Малдивските острови, Молдова, Панама, Парагвай, Сингапур, Уругвай и Хърватия (361) (на 18 февруари), Мароко (362) (на 17 март) и Азербайджан (363) (на 8 юли). Бяха приети и решения за подписването и временното прилагане на споразумения и с Австралия (364) и Непал (365) (на 7 април), Пакистан (366) (на 21 май), Израел (367) (на 15 септември), Индия (368) (на 25 септември) и Армения (369) (на 27 ноември). Комисията предложи и сключване на споразумение с Казахстан (370) (на 21 февруари), Мексико (371) (на 5 август) и Западноафриканския паричен и икономически съюз (372) (на 17 юли). Последното споразумение е първото, което се договаря между Общността и друга регионална организация. С тези споразумения се цели на всички въздушни превозвачи от Общността да се предостави недискриминационен достъп до пътищата между Общността и държавите извън ЕС и двустранните споразумения за въздушните услуги между държавите-членки и трети страни да се приведат в съответствие с правото на Общността. На 1 октомври Комисията прие доклад за напредъка в създаването на обща авиационна зона със съседните страни да 2010 г. (373). На 28 януари бе сключено споразумение (374) за морски транспорт между Европейската общност и Китай. На 6 ноември Комисията прие и предложение за решение относно подписването на протокола за присъединяване на Европейската общност към Белградската конвенция за режима на корабоплаването по Дунав от 18 август 1948 г. (375)
На 5 март Комисията прие съобщение относно напредъка на проучвателните разговори за сътрудничество в областта на транспорта със съседните страни (376). Първият кръг от преговори разкри изявен интерес към засилване на регионалните структури за сътрудничество и координация в рамките на разширения политически диалог и установяването на транспортни коридори. Разговорите със Западните Балкани вече бяха приключили и Комисията предложи приемането на директиви за преговорите за създаването на транспортна общност в региона. Освен това на 5 декември Комисията реши да предостави над 1,7 млрд. евро за железопътни проекти в областта на програмата Трансевропейска транспортна мрежа (RTE-T) за периода 2007―2013 г. (377)
На 13 юни Комисията прие съобщение, озаглавено „Да посрещнем предизвикателството на по-високите цени на петрола“ (378). Заедно със съобщението относно цените на храните (379) с него на държавите-членки се предоставя рамка за преодоляване на непосредствените последици от повишаването на цените и се търсят решения в средносрочен и дългосрочен план за новите ограничения по отношение на ресурсите. Предложенията включват приспособяване на търсенето на енергия и насърчаване на енергийната ефективност във всички сектори на икономиката. По същата тема на 25 септември Европейският парламент прие резолюция относно контрола на цените на енергията, в която се призовава за по-силен политически ангажимент за приемането на специфични мерки за намаляване на търсенето на енергия, насърчаване на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, стремеж към диверсификация на енергийните доставки и намаляване на зависимостта от внос на изкопаеми горива. В областта на статистиката на 22 октомври Европейският парламент и Съветът приеха институционални разпоредби за събирането на данни, свързани с енергетиката (380), с цел Съюзът да може да разполага с изчерпателни и съпоставими европейски статистически данни за цяла поредица от аспекти във връзка с енергетиката. Енергетика и устойчиво развитие На 23 януари Комисията прие предложение за директива за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми енергийни източници (381). С нея се цели да се определи задължителна цел от 20 % дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление през 2020 г., както и цел от 10 % дял на енергията от възобновяеми източници в сектора на транспорта до 2020 г. Предлагат се законодателна рамка за постигането на тези цели, както и критерии и разпоредби за осигуряване на устойчивостта на биогоривата и течните горива от биомаса. Това предложение е част от пакета за енергетиката и изменението на климата (382). В същия ден тя прие съобщение относно първата оценка на националните планове за енергийна ефективност (383). В него се прави преглед на поредица от стратегии и мерки, представени от държавите-членки, и първи подбор на примери за добри практики, които следва да бъдат проучени по-внимателно. Комисията отдели специално внимание на прегледа на частта от стратегиите, посветена на ролята на публичния сектор като еталон и на информацията. Европейският съвет от 15 и 16 октомври потвърди, че сигурността на енергийните доставки е приоритет за Европейския съюз. По-специално той призова за финализиране на законодателния пакет за вътрешния пазар на електроенергия и газ, бързо прилагане на плана за действие за енергийна ефективност и на стратегическия план за енергийни технологии, решителен стремеж към диверсификация на енергийните източници в контекста на пакета за енергетиката и климата, развитие на кризисни механизми за справяне с временните прекъсвания на доставките, засилване и разширяване на инфраструктурата с критично значение и стабилизиране на доставките чрез развиване на взаимоотношенията с държавите-производителки. На 13 ноември Комисията прие втория си стратегически анализ на енергийната политика на Европейския съюз. В съответствие с мерките за постигане на целите на Съюза по отношение на енергетиката и изменението на климата този пакет от мерки в областта на енергетиката дава нов импулс на енергийната сигурност на Европа. Пакетът от мерки включва:
Вътрешен пазар на енергия На 15 април Комисията представи доклад за напредъка при създаването на вътрешния пазар на газ и електроенергия (387). Въпреки някои окуражаващи подобрения, по-специално по отношение на разработването на регионално равнище на решения въз основа на най-добрите практики, общият анализ на напредъка показва, че все още съществуват значителни препятствия за ефективното функциониране на вътрешния пазар. Третият законодателен пакет (388), разглеждан в Съвета и в Парламента, би трябвало да спомогне за тяхното преодоляване. Енергийни технологии и иновации В заключенията си от 28 февруари Съветът изложи основните принципи, цели и действия за европейска политика в областта на енергийните технологии. Според Съвета тази политика следва да подобри синергиите на общностно равнище и да отчете съществуващите структури за сътрудничество в научните изследвания, развитието, демонстрациите и внедряването в областта на енергийните технологии. Частният сектор следва да участва цялостно в процеса на разработване на тези технологии. В резолюция относно стратегическия европейски план за енергийните технологии (План SET), приета на 9 юли, Европейският парламент изрази подкрепата си за европейска политика в областта на енергийните технологии, която следва да е добре осигурена финансово и според него е от съществено значение за постигането на целите на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата до 2020 г.
В заключенията си от 8 декември Съветът реши да подкрепи създаването на банка за ядрено гориво под контрола на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Предвижда се приносът на Европейския съюз за този проект да възлиза на 25 млн. евро. Банката за ядрено гориво ще бъде в съответствие с по-широкомащабните усилия за установяване на многостранни механизми за доставка на гориво. Договор за Евратом и Агенция по снабдяване на Евратом На 12 февруари Съветът прие решение (389) за отмяна и замяна на статута на Агенцията по снабдяване на Евратом, за да се отчете увеличаването на броя на държавите-членки и нуждата от актуализиране на финансовите разпоредби по отношение на Агенцията. В решението също така се посочва, че седалището на Агенцията е в Люксембург. На 3 юли Комисията представи обобщение на осъществените дейности през 2007 г. за прилагане на дял II, глави 3―10 от Договора за Евратом (390). В него са обхванати и дейностите на Агенцията по снабдяване на Евратом.
В регионален план сътрудничеството протече в рамките на инициативата от Баку по отношение на страните от Източна Европа, Кавказ и Централна Азия. Беше засилено сътрудничеството със страните от Залива и Организацията на държавите, износителки на петрол (OPEC) и продължи сътрудничеството със страните от Азия — в рамките на заседанията Азия—Европа (ASEM) — и Африка. На 5 май в Брюксел се срещнаха представители на Европейския съюз, Ирак, Турция и страните от Машрек, които подчертаха в съвместна декларация значението на по-тясното сътрудничество помежду им в областта на енергетиката за създаването на пазар на газ, който да се интегрира във вътрешния пазар на ЕС чрез развитието на свързваща инфраструктура в региона. Проведоха се две заседания на Съвета на министрите от Енергийната общност — на 27 юни в Брюксел и на 11 декември в Тирана. Участниците се споразумяха да приемат обща регионална процедура за разпределяне на електроенергийните мощности и управление на трансграничното претоварване. Енергийната общност прие и механизъм за разрешаване на спорове въз основа на правила, позволяващи на дружествата в държавите-членки да внасят искове при установяването на нередности. В повечето страни от Западните Балкани бе постигнат значителен напредък при прилагането на европейското законодателство за пазара на газ и електроенергия. На двустранно равнище продължи енергийния диалог между Европейския съюз и Русия с оглед на сключването на нови споразумения. Продължиха партньорствата с Азербайджан, Казахстан и Украйна. Комисията даде началото и на диалог за разширяване на сътрудничеството с Беларус и Молдова. Освен това през тази година бяха въведени нови стратегически партньорства с Алжир, Египет, Ирак, и Туркменистан. Продължи и двустранният диалог с Йордания, Либия и Мароко, както и с Австралия, Аржентина, Бразилия, Индия, Канада, Китай, Съединените щати и Чили. Провеждат се преговори с Швейцария относно пазара на електроенергия.
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 3.86 Mb. Сподели с приятели:
|