Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Реконструкция и модернизация на регионално депо за тбо смолян"

• 
  на дихателните органи;
  
• 
  на органите на кръвообращението;
  
• 
  на нервната система и сетивните органи;
  
• 
  на пикочно-половата система.
  

• 
  Идентифициране на евентуалните рискови фактори от околната и работна среда при отчитане на вида и условията на вредното им действие
  

• 
  Характеристика на отделните фактори по отношение влиянието им върху човешкото здраве и съпоставянето им с действащите хигиенни норми и изисквания
  

Разположението на площадката на Регионалното депо за отпадъци и площадките за сепарирани, обезопасяването на всички дейности по управлението на различните видове отпадъци ще намалят значимо опасностите от замърсяване на компонентите на околната среда и средата за обитаване в района. Не се очакват неблагоприятни ефекти върху населението на град Смолян и това в общините Чепеларе, Баните и Лъки.

В таблицата по-долу са дадени пределно допустимите концентрации на вредните вещества във въздуха на работната среда (Наредба № 13 за ПДК на вредни вещества във въздуха на работната среда, ДВ бр. 81 / 1992 г.) и атмосферния въздух.

Вредно вещество	ПДК в мг/м3
	Средносменна	Краткотрайно максимална
Азотен диоксид	4.0
Азотен оксид	20.0
Въглероден оксид	41.0	200.0
Въглероден диоксид	9000
Водород		27 об. %
Серен диоксид	5.0	10.0
Сероводород	14.0	21.0
Съдържанието на кислород не бива да бъде под 18-19 об. %
Прах, инертен	10.0

Вредно вещество	ПДК в мг/м3
	Средносменна	Краткотрайно максимална
Прах растителен, без алергенно действие	10.0
Циментов прах	8.0
Азбест – кроцидолит, амозит Азбест – хризотил, други видове	0.1 влакно/см3 1 влакно/см3 диаметър под 3 µm дължина над 3 µm
Азбестов прах, съдържащ под 10 % азбест в общия прах: азбестоциментов азбестополимерен	4.0 5.0
Азбестов прах, съдържащ над 10 % азбест в общия прах	2.0
Газьол, нафта	1600
Калциев оксид, калциев хидрооксид	5.0
Калциев карбонат	10.0
Кадмий, никел, олово, живак	0.05
Кобалт	0.1
Полихлорирани бифенили (55 % хлор)	0.5
Полихлорирани бифенили (42 % хлор)	1.0

Пределно допустими концентрации на вредни вещества

в атмосферния въздух

Наредба № 14 (ДВ бр. 88 / 1997 г.)

Наредба № 9 / 1999 г. (ДВ бр. 46 / 1999 г.)

Спазването на нормативните изисквания за изграждане, обезопасяване, експлоатация на обекта, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за персонала и предотвратяването на аварии и злополуки, ефективният мониторинг на компонентите на околната среда ще гарантират експозиция на работещите в границите на хигиенните норми. В близост до площадката на Регионалното депо за отпадъци няма населени места и обекти със специфичен санитарно-хигиенен статус.

• 
  Оценка на здравния риск
  

• 
  По териториален обхват – Ограничен в рамките на площадките що се отнася до компонентите на околната среда от въздействието на химични и биологични фактори. Не се очаква генериране на наднормен шум и вибрации извън площадките.
  
• 
  Степен на въздействие – степента на очакваното въздействие върху населението е съвсем незначителна.
  
• 
  Продължителност на въздействие – постоянно.
  
• 
  Кумулативни и комбинирани въздействия – не се очакват.
  

• 
  Мерки за здравна защита и управление на риска за работещите
  

• 
  Строителните работи да се извършват при максимална обезопасеност от злополуки, аварии с тежкотоварни камиони, тежки машини и подходяща електробезопасност.
  
• 
  В административната сграда в стопанския двор да се осигури водоснабдяване с питейна вода и топла вода за къпане на персонала, отопление през зимния сезон, подходящо осветление.
  
• 
  Да се осигури минимално генериране на прах от отпадъците по време на претоварването от местата, където са събрани, транспорта до депото, изсипването в отделните видове клетки, предназначени за всеки отпадък и етапното обезвреждане.
  
• 
  Контейнерите за отпадъци да се почистват, измиват и да се дезинфектират периодично. Последното се отнася специално до контейнерите за битови отпадъци.
  
• 
  Отпадъците, съдържащи азбест, трябва да се поставят предварително в полиетиленови чували, които да бъдат добре завързани. Работещите с тях обезателно да носят дихателни маски, освен другите лични предпазни средства.
  
• 
  Всички опасни отпадъци трябва да се доставят в депото съответно пакетирани, за да не се допуска какъвто и да било контакт на работещите с тях. Според видовете опасни отпадъци опаковките могат да бъдат полиетиленови чували, контейнери, варели за отработените смазочни нефтени масла и за трансформаторните масла. Върху опаковките да се поставят надписи още на мястото, където опасните отпадъци се генерират и/или се съхраняват временно.
  
• 
  Да сеосигури помещение за почивка, хранене и пиене на студени или топли напитки според сезона за персонала.
  
• 
  Да се спазват изискванията на Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ бр. 44 / 1996 г.). Предварителният инструктаж включва всички възможни рискове от хронични отравяния, инфекции, алергични заболявания, от намаление на слуха, увреждане на опорно-двигателния апарат.
  
• 
  Да се организира подходящ режим на работа и почивка.
  
• 
  Да се поставят всички необходими знаци и надписи на рисковите работни места по време на строителството и експлоатацията според Наредба № 4 за знаците и сигналите по безопасност на труда и противопожарна охрана (ДВ бр. 77 / 1995 г.), Бюлетин “Безопасност на труда” (МТСГ-ГИТ, София, 1995 г.).
  
• 
  Да се спазва ПМС № 34 с Правилник за техническия надзор върху машините и дейностите с повишена опасност (ДВ бр. 72 / 1983 г.).
  
• 
  Да се осигури подходящо за сезоните работно облекло, обувки, ботуши, шапки, предпазни очила, ръкавици, дихателни маски при запрашаване от отпадъците (строителни, азбестови, утайки с ниска относителна влажност, парцали и конци от изкуствена коприна, филтърни платна), каски и антифони според изискванията на Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ бр. 46 / 2001 г.).
  
• 
  Персоналът да се изкъпва задължително в края на работната смяна.
  
• 
  Тъй като дейностите по управлението на битови, строителни, производствени опасни отпадъци са свързани със здравен риск, да се спазва Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (ДВ бр. 16 / 1987 г., изм. и доп. ДВ бр. 65 / 1991 г., бр. 102 / 1994 г.).
  
• 
  Да се спазват изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 124 / 1997 г.) и нормативните документи, свързани с него.
  
• 
  Да не се допуска внасянето и депонирането на неидентифицирани и не надписани опасни отпадъци през контролно-пропускателния пункт.
  
• 
  Редовно да се подменя работния дезинфекционен разтвор в дезинфекционния трап. За дезинфекция да се избере подходящ препарат с малка устойчивост в околната среда и липса на странични здравни ефекти следствие на дразнещо и алергично действие. Не се препоръчва употребата на формалдехид. За целта е по-удачно да се използват някои хлорсъдържащи дезинфектанти.
  
• 
  Битовите отпадъци да се уплътняват редовно, за да се елиминира опасността от образуване на вътрешни кухини с високи концентрации биогаз.
  

Действащото в момента сметище е на около 2.0 км югозападно от резервата “Сосковчето” и буферната му зона на по-ниска кота. Между резервата и действащото сметище има високо стръмно било, което изключва визуален контакт между резервата и депото. Теренът е силно пресечен, което прави труден достъпа към резервата. Разширението на депото ще има локален характер и ще обхване ограничени по площ терени около съществуващото сметище. Реконструкцията на депото за ТБО предвижда обработване по най- съвременна технология. Изключват се изгаряне на боклука с отделяне на прахови и газови емисии. Не се предвижда замърсяване на повърхностните и скатните води, а и няма никаква връзка между водите на дере Теклен дол и Соскочански дол. Последният се влива в река Герзовска, която постъпва в река Черна около 1.5 км надолу по течението на реката след вливането на дерето Теклен дол. Поради това разширението на депото няма да влоши съществуващите условия и да окаже неблагоприятно въздействие върху резервата и буферната му зона.

Терените, определени за сепариращи площадки в общините Баните, Лъки и Чепеларе не са в близост до защитени територии.

Поради ограниченото локално разширяване на площта на съществуващото сметище, влиянието на строителството и експлоатацията на депото за ТБО върху защитените територии в района ще бъде:

• 
  по степен на въздействие – незначително;
  
• 
  по териториален обхват – локално, в границите на площадките за обработка на отпадъци;
  
• 
  по продължителност на въздействие – постоянно.
  

В оценяваната територия на регионалното депо и сепариращите площадки не е регистрирано наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници. Над с. Солища на вр. Турлата са разкрити останките от стара крепост, но те са извън оценяваната територия. При попадане на археологически материал или градеж по време на строителните работи да се уведоми общината, кметството или най-близкия музей в тридневен срок.

• 
  Закон за водите (ДВ бр. 67 / 1999 г.).
  
• 
  Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 124 / 1997 г.).
  
• 
  Закон за опазване на водите и почвите от замърсяване (ДВ бр. 45 / 1996 г.).
  

• 
  Закон за опазване на земеделските земи (ДВ бр. 35 / 1996 г.).
  
• 
  Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ДВ бр. 84 / 1996 г., изм. и доп. ДВ бр. 66 / 2001 г.).
  

• 
  Закон за опазване на околната среда (ДВ бр. 91 / 25.09.2002 г., попр. бр. 98 / 18.10.2002 г., изм. бр. 86 / 30.09.2003 г.).
  
• 
  Закон за паметниците на културата (ДВ бр. 29 / 1969 г., бр. 29 / 1973 г., бр. 36 / 1979 г., бр. 87 / 1980 г., бр. 102 / 1981 г., бр. 45 / 1989 г., бр. 10 и бр. 14 / 1990 г., бр. 112 / 1995 г.).
  
• 
  Закон за подземните богатства (ДВ бр. 23 / 1999 г., изм. и доп. бр. 28 / 04.04.2000 г.).
  
• 
  Закон за управление на отпадъците (ДВ бр. 86 / 2003 г.)
  
• 
  Закон за устройство на територията (ДВ бр. 1 / 2001 г. и измененията и допълненията му).
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) в сила от 1996 г.
  
• 
  Базисна геологична класификация на ландшафта в България, 1989 г.
  
• 
  БДС – 17.1.1.02-86 – Показатели за качеството на водите. Термини и определения.
  
• 
  БДС – 17.1.3.03-83 – Общи изисквания към опазване на подземните во­ди от замърсяване.
  
• 
  БДС – 17.1.3.05-85 – Общи изисквания към опазване на повърхностните води от замърсяване.
  
• 
  БДС 12.1.012-80 – вибрации – общи изисквания за безопасност на труда
  
• 
  БДС 12.1.069-87 – измерване на вибрации на работните места.
  
• 
  БДС 14478-82. Шум. Допустими нива на работните места. Общи изисквания за провеждане на измерванията.
  
• 
  БДС 15471-82 – методи за измерване и оценки на шума в помещения на жилищни, обществени сгради и населени места (т. 2.4).
  
• 
  БДС 16013-84 – локални вибрации. Допустими стойности и методи за оценка.
  
• 
  БДС 17.4.2.01-79. Класификация на видовете противоерозионни мероприятия.
  
• 
  БДС 17.4.3.03.-88. Изисквания към опазване на плодородния слой на почвата при извършване на земни работи.
  
• 
  БДС 17.5.3.01-88. Общи изисквания към рекултивация на земите.
  
• 
  БДС 17.8.1.01-88. Опазване на природата. Ландшафт. Термини и определения.
  
• 
  БДС 17137 – Охрана на труда. Полета електромагнитни микровълнови. Допустими стойности, изисквания и контрол.
  
• 
  БДС 2200-85. Вредни вещества във въздуха на работната среда. Методи за определяне концентрацията на праха.
  
• 
  БСА – 5/87 – норми за проектиране на защитата от шум.
  
• 
  Санитарни норми за промишлени вибрации. № 0-45 (ДВ бр. 23 / 1971 г.).
  
• 
  Изчисляване на разпространението в атмосферата на вредните веще­ства, съдържащи се в отпадъчните газове за предприятията (Утвърдена със заповед № 231 от 09.03.1978 г. на КАБ – книжка 5 БСА 1978 г.).
  
• 
  Карта за сеизмичното райониране на България (издание на КТСУ и БАН / 1987 г.).
  
• 
  Наредба № 1 / 07.07.2000 г. за проучване, ползване и опазване на под­земните води (ДВ бр. 57 / 2000 г.).
  
• 
  Наредба № 2 от 19.02.1998 г. за норми за допустими емисии (кон­центрации в отпадъчните газове) на вещества, изпускани в атмосферата от недвижими източници.
  
• 
  Наредба № 26 / 02.10.1996 г. за рекултивация и нарушени терени, по­­добряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (ДВ бр. 89 / 1996 г.).
  
• 
  Наредба № 3 / 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на СОЗ около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване (ДВ бр. 89 / 2000 г.)
  
• 
  Наредба № 3 / 01.04.2004 г. на МОСВ и МЗ за класификация на отпадъците (ДВ бр. 44 / 25.05.2004 г.);
  
• 
  Наредба № 3 за предварителните и периодичните медицински прегледи на работниците. МЗ (ДВ бр. 16 / 1987 г., бр. 65 / 1991 г., бр. 102 / 1994 г.).
  
• 
  Наредба № 5 за оценка на риска, МТСП и МЗ (ДВ бр. 47 / 1999 г.).
  
• 
  Наредба № 6 / 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимо съдър­жание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (ДВ бр. 97 / 2000 г.).
  
• 
  Наредба № 7 / 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци (ДВ бр. 81 / 17.09.2004 г.)
  
• 
  Наредба № 7 за показатели и норми за определяне качеството на повърхностните води (ДВ бр. 96 / 1986 г.).
  
• 
  Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ бр. 46 / 1992 г., ДВ бр. 46 / 1996 г., ДВ бр. 89 и 101 / 1996 г.).
  
• 
  Наредба № 9 от 03.05.1999 г. за норми за серен диоксид, азотен дио­ксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух.
  
• 
  Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване (ДВ бр. 30 / 2001 г.)
  
• 
  Наредба № 10 за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (ДВ бр. 66 / 2001 г.).
  
• 
  Наредба № 13 за пределно допустимите концентрации на вредни вещества във въздуха на работната среда (ДВ бр. 81 / 1992 г.).
  
• 
  Наредба № 14 за службите по трудова медицина. МЗ (ДВ бр. 95 / 1998 г.).
  
• 
  Наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите кон­цен­трации на вредни вещества в атмосферния въздух на населени места.
  
• 
  Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въ­веждане на физиологичен режим за труд и почивка по време на работа (ДВ бр. 54 / 1999 г.).
  
• 
  Наредба № 16 за физиологичните норми и правила за ръчна работа с тежести. МЗ.
  
• 
  Наредба № 45 за норми за допустими стойности на вибрациите в жилищни сгради (ДВ бр. 4 / 1980 г.).
  
• 
  Наредба за опазване и подобряване на природната среда. Ландшафт при строителството (ДВ бр. 74 / 1965 г.)
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии (ДВ бр. 25 / 2003 г.).
  
• 
  Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (изд. на КТСУ и БАН, 1985 г.).
  
• 
  Норми за проектиране на хидротехнически съоръжения (БСА, кн. 6 / 1986 г.).
  
• 
  Норми за проектиране на водоснабдителни и канализационни съоръжения (БСА, кн. 1, 2, 3 / 1986 г.; кн. 9, 10 / 1989 г.).
  
• 
  Ред и начин за определяне територията на археологическите обекти на територията на РБ – Указателно писмо на Министерство на културата и Министерство на земеделието и горите – публ. Бюлетин 28 на МЗГАР.
  
• 
  Ръководство за проектиране на защити от шум в населени места от 1987 г. НИСИ.
  
• 
  Указания за ОВОС на инвестиционни предложения, МОСВ – София, 2002 г.
  

• 
  Методика на проф. Страхил Герасимов за определяне на максималните води с различни обезпечености (Изд. на НИХМ при БАН. С., 1978)
  
• 
  Картографски метод на доц. А. Велчев. ГГФ СУ “Св. Кл. Охридски”.
  
• 
  Метод за оценка на шумовия режим – като се сравни оценъчното ниво в дадената точка с нормативната стойност.
  
• 
  Методика за измерване на нивото на шума на територията на населени места.
  
• 
  Методика за имисионен контрол по програмата “Корин” в Европейската общност.
  
• 
  Методика за определяне на емисиите на горивните процеси в енергетиката, промишлеността и при отоплението в битовия сектор (Утвърдена от МОС, юни 1992 г.).
  
• 
  Методика за определяне на замърсяването на атмосферния въздух с вредни вещества от автомобилния трафик.
  

• 
  География на България. Акад. изд. “Проф. М. Дринов”, 1997.
  
• 
  Груев, Б. Обща биогеография. НИ, С., 1988.
  
• 
  Живков, М., Д. Добрев. Рибите, земноводните и влечугите на Родопите. С., 2001.
  
• 
  Мичев, Т., Ц. Петров. Птиците на Родопите. Изд. Български съюз за зашита на природата. С., 2000.
  
• 
  Нанкинов, Д. Видов състав на гнездовата орнитофауна в района на планинския курорт “Васил Коларов” (Пампорово) в Западните Родопи. – Acta zoologica Bulgaria, № 35, ноември 1987.
  
• 
  Н. Нинов, Д. Ишлимова, Св. Герасимов. Бозайниците на Родопите. Български съюз за защита на природата. С., 2002.
  
• 
  Опазване на биологичното разнообразие в България. Национална Стратегия за опазване на биологичното разнообразие. С., 1995.
  
• 
  Срав­ни­тел­но про­уч­ва­не на ос­нов­ни­те ком­по­нен­ти на би­оце­но­за­та в ре­зер­ва­ти­те “Сос­ков­че­то” и “Мом­чи­лов­с­ки дол” - За­пад­ни Ро­до­пи. Раз­ра­бот­ка­ на сред­нош­кол­с­ки твор­чес­ки ко­лек­тив към ОДК – Смо­лян с ръ­ко­во­ди­те­ли Та­ня Мил­ко­те­ва – зо­о­ин­же­нер и Хр. За­имо­ва – би­олог с кон­сул­тан­ти: н.с. І ст. к.б.н. Ме­ла­ния Гьо­ше­ва – БАН, ст.ас. Пла­мен Ми­тов – СУ, Би­оло­ги­чес­ки фа­кул­тет, н.с. ІІІ ст. Чав­дар Ру­сев – БАН.
  
• 
  Тотев, Иван. Екология и опазване на природната среда.1995.
  

• 
  Коефициент за използваемост на територията – 0.90 за Регионалното депо и 0.80 за сепариращите площадки.
  
• 
  Максимално допустима плътност за застрояване – 0.80за депото и 0.70 за сепариращите площадки.
  
• 
  Минимална озеленена площ в % от общата площ – 10 % от незастроената площ плюс 50 % от рекултивираната площ за депото, а за сепариращите площадки – 25 % от общата площ.
  

• 
  За общо ръководство, координация и контрол на дейността по организацията и ръководството на спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи (СНАВР) при бедствия, аварии и катастрофи, както и за превантивна работа, недопускане или намаляване на отрицателните последствия от тях да се разработи план в съответствие с общия авариен план. В този план трябва да се посочат мерките за недопускане, предотвратяване или ликвидиране на последствията при възникване на бедствия и аварии в зависимост от характера им, както и службите и организациите, с които трябва да се търси взаимодействие при възникване на бедствие или авария на територията на депото, реда и начините за тяхното оповестяване, реда за въвеждане на плана за действие при аварии и др. В него трябва да се отразят задълженията на длъжностните лица, участващи в ликвидирането на авариите и реда на техните действия, както и сроковете за предаване на информацията към висшестоящите инстанции.
  
• 
  Планът да включва и превантивна дейност, свързана с обучение на обслужващия персонал на депото.
  
• 
  При необходимост да се създаде комисия, или ако такава съществува, да ù се възложат следните основни задачи:
  

• 
  Прогнозиране възможностите за възникване на бедствия, аварии и катастрофи на територията на депото.
  
• 
  Организиране и провеждане превантивни мероприятия по подготовката на депото за защита при бедствия и аварии.
  
• 
  Обсъждане общото състояние на готовността за посрещане на евентуални такива.
  
• 
  При възникването на територията на депото бедтвия, аварии, пожари и др. организира набирането на необходимата информация и незабавното ù предаване на Постоянната общинска комисия за защита на населението при бедствия и аварии.
  
• 
  Определяне на размерите на застрашените райони, в които следва да се осигури защита на населението.
  
• 
  Организиране, ръководство и контрол върху провеждането на СНАВР при възникнали бедствия, аварии и катастрофи и дава нареждания за използване на необходимите сили и средства.
  
• 
  Представя необходимите документи за размера на компенсациите при бедствия и аварии.
  

• 
  В плана за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия и аварии са разработени също отделни части за:
  

• 
  поддържане на аварийна готовност;
  
• 
  схема на действие в различните случаи;
  
• 
  сили и средства за действие;
  
• 
  оповестяване и привеждане в готовност на органите за управление и силите за действие;
  
• 
  управление на защитните, спасителни и аварийни мероприятия;
  
• 
  ред за въвеждане на Плана за действие и информиране на населението.
  

• 
  Проектът в идейна фаза предвижда наличие на технологична вода в случаите на пожари. Средствата за пожарогасене на площадката на предприятието трябва да се поддържат в пълна изправност. Трябва да се осигури подходящо обучение и инструктаж на персонала за действия, свързани с предотвратяване на аварии и ефективно ликвидиране на последствията от тях. В това отношение ръководството има доказан опит. За целта се съставят писмени инструкции и се поставят знаци на рисковите места. Аварийният план трябва да съответства на изискванията на ПМС № 18 за приемане на Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи (ДВ бр. 13 / 1998 г.).
  
• 
  На площадката на новото депо няма да се съхраняват големи количества опасни химични вещества и дейностите не се отнасят към задълженията, свързани с ПМС № 84 с Наредба за условията и реда за издаване на разрешителни за изграждане и експлоатация на нови и експлоатация на действащи предприятия и съоръжения, в които се въвежда система за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества или за ограничаване на последствията от тях (ДВ бр. 38 / 2003 г.).
  
• 
  Да се изготвят преди работното проектиране инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за всички площадки.
  
• 
  Във връзка с проектирането на повърхностното отводняване на площадката на Регионалното депо да се изготви хидроложки доклад за дере Теклен дол.
  
• 
  Да се проектира и изгради пречиствателно съоръжение за замърсените води и инфилтрата от депото до достигане на нормите за допустими емисии, определени с разрешителното за заустване на отпадъчни води по реда на Закона за водите.
  
• 
  За защита срещу навлизане на повърхностни води в тялото на депото, да се предвидят канавки и канали по площта на всяка зона, които да осигуряват извеждане на водите извън площадката и заустване в най-близкия водоприемник.
  
• 
  Съществуващият отбивен канал по левия скат да се реконструира с цел улавяне на скатните води над него, като се актуализира проекта му и се направи проверка за проводимостта му за максимално водно количество с обезпеченост минимум 1 % (повтаряемост 1 път на 100 години), съгласно хидроложкия доклад.
  
• 
  За защита на подземните води по дъното и скатовете на дерето да се предвиди с проекта долен изолиращ екран, включващ: минерален запечатващ слой от глина или бетонитови хидроизолации, геомембрана от полиетилен висока плътност (фолио) с дебелина 2 мм, защитен пласт от геотекстил, площен дренаж с дебелина минимум 0.50 м от промита баластра, събирателни дренажни тръби и колектор за отвеждане на инфилтрата от тялото на депото.
  
• 
  За защита от проникване на повърхностни води в тялото на депото и като бариера срещу газовите емисии да се проектира и изпълни горен изолиращ екран, който да включва: газоотвеждаща система – вертикални кладенци и тръбна система, минерален запечатващ пласт, изолационна геомембрана, защитен пласт от геотекстил, площен дренаж, система от дренажни тръби за събиране и отвеждане на повърхностните води от рекултивиращия пласт извън тялото на депото и най-отгоре рекултивиращ слой, изпълнен в съответствие с предвиденото използване на територията след приключване експлоатацията на депото.
  
• 
  Задължително е извършването на рекултивация на нарушените терени, засегнати при изграждане на клетките за съхранение на отпадъците, съгласно чл. 11 от ЗОЗЗ. За осъществяване на рекултивацията инвеститорът отправя искане за назначаване на комисия за определяне размерите и границите на терените. В случая земята е държавна собственост и искането следва да се отправи към министъра на земеделието и горите. В състава на комисията се включва инвеститора, собственика на земята, упълномощени представители на специализираните контролни органи и на регионалните служби на Министерството на земеделието и горите, МРРБ, МОСВ.
  

Рекултивацията да се извърши на два етапа:

Да се извърши подготовка на терените, изземване и транспорт на земни маси до тяхното предназначение, оформяне на терена в окончателния му вид, изграждане на противоерозионни съоръжения.

Да се извърши комплекс от агротехнически, агрохимични, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване продуктивността на рекултивираните площи за петгодишен период след изпълнение на техническата рекултивация.

• 
  Проектът за рекултивация да съдържа отделни сметки за техническа и биологическа рекултивация, като сметката за биологична рекултивация е разпределена за изпълнение по години.
  
• 
  С работния проект да се изготви план за мониторинг и контрол на депото по време на експлоатацията и след закриването му.
  
• 
  Подходящи материали за създаване на горния пласт са хумусния пласт, полухумусния хоризонт от почвения профил, съдържащ малко количество хумуси, по-дълбоките пластове, нетоксични глини.
  
• 
  Най-добре е рекултивираните терени да се затревят. Затова пластът от материалите, върху който ще се развива хумусният пласт, трябва да е с дебелина не по-малко от 1 м. Трябва да се осигури стабилност на рекултивирания терен и да се създадат подходящи условия за развитие на ливадна или храстова растителност. Не е удачно залесяването с дървесни видове, защото дълбоките им коренови системи могат да навредят на геомембраните и защитния слой.
  
• 
  При недостиг на хумусен пласт и подхумусни материали инвеститорът да осигури намирането им без да засяга други територии.
  
• 
  Въпреки че почвите в района са VІІІ^-ма – ІХ^-та категории и съгласно Наредба № 26 и ЗОЗЗ не е необходимо изземване на хумусния пласт, смятаме, че е удачно той да се изземе и съхрани на депа с цел използването му за рекултивация. Удачно е и депонирането на земните маси от хоризонт В, макар процентното съдържание на хумус да е слабо. Те също могат да се използват за рекултивация. Удобно е тези депа да се намират на територията на обекта. С това ще се улесни работата по рекултивацията и терените. Освен това, както е видно от направените почвени проби, почвите в района показват завишени стойности на уран и радий. Затова не е редно почвеният слой от района да се депонира другаде, за да не се предизвика замърсяване с радиоактивни елементи на други територии. Хумусният пласт може да се съхранява в депа в срок до 15 г., като височината на депото е до 10 м. Ако хумусният пласт се съхранява за срок, по-голям от 3 години, той трябва да се затреви като се използват култури с дълбоки коренови системи. Съхраненията на депа хумусен пласт да се използва за рекултивация на терените след запълване на клетките с отпадъци.
  
• 
  Отнемането, транспортирането, съхранението и разстилането на хумусния пласт да се извършва от инвеститора за негова сметка.
  
• 
  Използването на хумусния пласт за други цели или за съхранението му за срок над 15 години може да стане след задължително съгласуване с МСОВ, с разрешение на министъра на земеделието и горите.
  
• 
  При построяването на всички подобекти (разширение на път, автоматична везна, площадки за временно съхранение и др.) ще се наложи изземване на земни маси. Тези земни маси да се използват за оформянето на запечатващ пласт, за ежедневно запръстяване или като материал за рекултивация.
  
• 
  Проектът за реконструкция на депото да се разработи така, че след запълването на една отделна клетка веднага да започне рекултивация на терена. Начинът на засаждане на растителните видове и тяхното подреждане да става съобразно изискванията на проекта за рекултивация.
  
• 
  Рекултивираните площи следва за бъдат приети по реда, посочен в Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи.
  
• 
  Техническата и биологична рекултивация да заработи веднага след запълване на една отделна клетка.
  
• 
  Рекултивираните терени да бъдат защитени от ерозионни процеси, предизвикани от оттичащите се води, като се направят канавки, които да ги отвеждат.
  
• 
  За да не се допусне вторично замърсяване на почвите с горива и масла от работещите машини същите ежедневно да се проверяват за течове. Освен това да не се извършва ремонт на техниката в района на обекта. Авариралите машини да бъдат изтегляни на место, удобно за ремонт.
  
• 
  При направата на клетките за съхранение на отпадъците и обслужващите подобекти е възможно извършване на взривни работи за създаване на подходящ наклон или подравняване. При това е възможно вторично увреждане на почвената покривка на съседни територии вследствие на разлет на отделни скални късове. За да се предотврати това трябва да се изградят защитни съоръжения, състоящи се от греди, дъски и гуменотранспортни ленти, затрупани с чували с пясък.
  
• 
  От терените с ланинско-ливадни почви, върху които ще се изграждат подобектите, да се извадят чимовете, като същите се използват за осъществяване на рекултивацията.
  
• 
  От сепариращите площадки в Чепеларе и Лъки, където почвите са планинско-ливадни, следва да се извадят чимовете и те да се използват за оформяне на вертикалната планировка след построяване на станциите. Излишните земни маси, които могат да се получат при изкопни работи или строежи на сепариращите площадки в Баните, Чепеларе и Лъки, могат да се използват за извършване на рекултивация на нарушени терени в близост до обектите или се докарат за депониране в района на депото за ТБО в Смолян.
  
• 
  Типът на обекта в инвестиционното предложение не предполага увреждане и ерозия на почвите в съседните територии и не се очаква намаляване на почвеното им плодородие.
  
• 
  При полагането на изолиращите слоеве да не се допуска образуването на фуги в мястото на свързване на изолацията на склоновете с тези на дъното на депото.
  
• 
  При изпълнението на фундирането на съоръженията (подпорна стена, сгради и др.) да се контролира геоложката основа, като при установяване на несъответствия с предвиденото в проекта или нарушени участъци да се предвидят технически мероприятия за нейното заздравяване.
  
• 
  При изпълнение на горния и долния изолиращ екран да се спазват стриктно проектните коти на отделните пластове и дренажната отводнителна система.
  
• 
  При проектирането да се спазват противопожарните строително-технически норми, като се предвиди необходимото противопожарно водно количество, тръбна система за гасене на евентуално възникнал пожар и др. противопожарни средства.
  
• 
  Да се предвидят мероприятия за уплътняване на терена пред съществуващия отбивен яз на дере Теклен дол чрез бетонов зъб, тампониране с глина или инжекционна завеса с цел недопускане филтрация на вода под основата на съоръжението.
  
• 
  В етапа на проектирането да се изготви план за действие при аварийни ситуации.
  
• 
  При евентуално разкриване по време на изкопите на археологически и исторически паметници на културата следва незабавно да бъдат информирани съответните органи и институции и да се предприемат действия съгласно нормативната уредба и законодателните изисквания в Република България.
  
• 
  За предотвратяване разнасянето на зарази и замърсяване след всеки работен ден колите и машините задължително да се измиват и дезинфектират.
  
• 
  Да не се допуска разливане на гориво-смазочни материали върху почвата, което би довело до нейното замърсяване, а оттам и до увреждане качеството на повърхностните и подземните води.
  
• 
  Да се предвиди кало-масло уловител за повърхностните води от паркинга и за производствените води от инсталацията за измиване на МПС и контейнери.
  
• 
  Да не се допуска изтичане на инфилтрат от клетката за временно съхранение на опасни отпадъци, като се предвиди покриване на същата за предпазване от атмосферни води.
  
• 
  Да се проектира и изпълни обслужващ път до площадката на пречиствателната станция за инфилтрата и отпадъчните битово-фекални води с цел осигуряване на нормална експлоатация и поддръжка на същата.
  
• 
  Да се изготвят проекти за вертикална планировка и подходящо озеленяване на сепариращите площадки в общините Чепеларе, Баните и Лъки.
  
• 
  Да се изпълни ограда на депото с подходящи табели и надписи за забрана достъпа на външни лица и животни в района на депото.
  
• 
  Да се спазва стриктно предвидената в проекта технология, като същевременно ежедневно се извършва уплътняване и запръстяване на депонираните отпадъци.
  
• 
  Да се изготвят проекти за закриване и саниране на съществуващите депа в общините Чепеларе, Баните, Лъки и Смолян с цел ликвидиране на старите замърсявания.
  
• 
  Заедно с проекта да се изготви “Инструкция за здравословни и безопасни условия на труд за всяко работно място”.
  
• 
  Работният проект да бъде придружен с транспортна схема, включваща маршрутизация, честота, начин на извозване, часов график, брой и вид коли за транспортирането на отпадъците от сепариращите площадки до Регионалното депо. Часовият график за транспортиране на отпадъците да бъде съобразен с туристическия поток в района. За извозване на ТБО да се използват обходни пътища и такива, по които движението на туристи е по-малко.
  
• 
  Да се предвиди в работния проект подходящо и надеждно укрепване в местата на заустване на изведените повърхностни води в участъка след насипната стена с цел недопускане изравяне на терена.
  
• 
  Да се проучи от проектантите необходимостта за канал за улавяне на повърхностните води по левия скат в участъка под съществуващия отводнителен такъв и, ако е необходимо, да се проектира нов канал, идентичен с предвидения по десния скат с оглед максимално отстраняване на повърхностните води от тялото на депото по време на експлоатацията му.