Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Реконструкция и модернизация на регионално депо за тбо смолян"

Производствени отпадъци

• 
  Отработени масла – Това са отпадъците, които ще се получат в резултат от дейността на машините и техниката, необходими за извършването на реконструкцията и модернизацията на съществуващото депо. Количеството им ще бъде определено след изготвянето на работния проект в зависимост от броя на транспортните средства и строителната техника. Техният код е 13.02.04, 13.02.05 и 13.02.06, съгласно Приложение № 1 – Списък на отпадъците;
  
• 
  Инфилтрат от депото ­– Това е отпадъкът, който се получава в резултат на експлоатацията на депото. Количеството му ще бъде определено след изготвянето на работния проект. Неговият код е 19.07.03 съгласно Приложение № 1 – Списък на отпадъците;
  
• 
  Утайки от пречистване на отпадъчните битово-фекални води. Обемът им е съвсем незначителен и е определен в нетехническото резюме – Приложение № 1. W_упл.ут. = 1.02 м³/год. Кодът им е 19.08.05, съгласно Приложение 1 – Списък на отпадъците.
  

Регионалното депо за ТБО в м. Теклен дол по натрупване е тип повърхностен, т.е. не се използват мини, галерии или други подземни пространства за депониране и обезвреждане на отпадъците. Поради този си характер реализацията му няма да окаже негативни въздействия върху земните недра.

Изграждането на инвестиционното предложение, включително и на сепариращите площадки, не е свързано с изпълнението на изкопи с голяма дълбочина, а такива с Н максимум до 2-3 метра, поради което въздействията ще бъдат върху геоложката среда, определяща се като земна кора.

В инженерно-геоложко отношение площадката на Регионалното депо и тези на сепариращите бази в общините Чепеларе, Баните и Лъки са изградени от здрави и устойчиви на натоварване скали, поради което сляганията и деформациите в геоложката основа на съоръженията се очаква да бъдат минимални – в рамките на допустимите норми.

• 
  Пряко върху геоложката основа на площадките.
  
• 
  По степен на въздействие – незначително.
  
• 
  По териториален обхват – ограничен в границите на площадките.
  
• 
  По продължителност – дълготрайно по време на строителството, през целия експлоатационен период и след закриването и санирането.
  
• 
  По честота – постоянно и непрекъснато.
  

Съгласно картата за сеизмичното райониране на България площадката на Регионалното депо в м. Теклен дол и сепариращата база на община Баните попадат в район със степен на сеизмичност VІІ^-ма по скалата на Медведев – Шпонхойнер – Карник с коефициент на сеизмичност К_с = 0,10. Площадките на сепариращите бази на общините Чепеларе и Лъки са със степен на сеизмичност VІІІ^-ма с К_с = 0,15. Необходимо е при проектирането да се спазват стриктно “Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”.

Като цяло инженерно-геоложките условия на цитираните по-горе площадки са подходящи за реализиране на инвестиционното предложение.

4.5. Вредни физични фактори: шум, вибрации, лъчения

• 
  Шум
  

• 
  багер верижен;
  
• 
  фадрома товарачна;
  
• 
  валяк;
  
• 
  булдозер ДТ 75.
  

Не се очаква генериране на наднормени нива на шум и вибрации в Смолян, защото площадката на депото е разположена на голямо разстояние от града.

Рег­ла­мен­ти­ра­ни­те в на­ша­та стра­на кри­те­рии за хи­ги­ен­на оцен­ка на шу­ма в раз­лич­ни те­ри­то­рии и зо­ни на на­се­ле­ни­те мес­та са съ­от­вет­но:

• 
  за пос­то­янен шум – ни­во на зву­ка по кри­ва AldB(A);
  
• 
  за про­мен­лив с вре­ме­то шум – ек­ви­ва­лент­но ни­во на зву­ка L_eqdB(A).
  

За съ­щес­т­ву­ва­щи жи­лищ­ни те­ри­то­рии, раз­по­ло­же­ни око­ло глав­ни ар­те­рии, нор­ми­те са:

• 
  за дне­вен пе­ри­од – 60 dB(A);
  
• 
  за но­щен пе­ри­од – 50 dB(A).
  

За те­ри­то­рии с учеб­ни и здрав­ни обек­ти, дет­с­ки гра­ди­ни и зо­ни за от­дих, изис­к­ва­ни­ята са по-стро­ги – 45 dB(A).

Ра­йо­нът е сла­бо за­сег­нат от ан­т­ро­по­ген­на дейност, ко­ето пред­по­ла­га лип­са на шу­мо­во на­то­вар­ва­не и зо­ни на акус­ти­чен дис­ком­форт.

В следващата таблица са посочени нивата на шума, излъчвани от различни видове машини, съоръжения и технологични операции, изпол­звани в строителството. Данните са от литературни източници.

Работната площадка на депото ще се явява източник на шум, излъчващ в околната среда нива около и над 90 dBA, в непосредствена близост до групите машини, съоръжения и инсталации, които могат да се разглеждат като точков или площен източник на шум, в зависимост от разположението им върху площадката.

Източник на шум в околната среда ще бъде и обслужващият депото тежкотоварен транспорт.

Като имаме предвид, че звуковото ниво на шума намалява с логаритмичен закон по формулата

ΔL = 20lgZ

където Z – разстоянието от източника на шум, получените резултати поме­стваме в следващата таблица.

На всяко удвояване на разстоянието шумът намалява с 6 dB(A).

Отчитайки факта, че разглежданият обект се намира на разстояние от 15 км от Смолян, то въздействието му върху акустичната среда, ще бъде под ПДК.

Транспортните машини, които ще обслужват площадките за сепариране в Чепеларе, Лъки и Мадан, са по една и нивото на шум ще бъде минимално ниско.

Най-съществено въздействие нивото на шума ще окаже на обслуж­ващите площадката на депото техника и транспортната техника. То е условие за развитие на неблагоприятен здравен ефект върху слуховия анализатор и централната нервна система. В този аспект трябва да се наблегне на личните предпазни средства.

Прогноза за въздействие на шума от обекта:

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – незначителна;
  
• 
  продължителност на въздействието – дълготрайна до края на експлоатацията на депото;
  
• 
  честота на въздействието – постоянно през работните дни от седмицата с продължителността на работното време;
  
• 
  кумулативен ефект – няма.
  

Влияние върху шумовия режим оказва характерът на местността. Очакваното шумово ниво е сумарно. Околната среда може да поеме натоварването от шум на машините по време на строителство, експлоатация и закриване на депото.

Прогноза за въздействие:

• 
  Териториален обхват – локално, само на територията на площадката.
  
• 
  Степен на въздействие – за персонала, обслужващ депото, шумовото натоварване ще бъде значително. За привеждане към съответствие на санитарно-хигиенните норми се препоръчва работа с антифони – за работниците, обслужващи техниката по време на строителството, експлоатацията и закриването на депото.
  
• 
  Продължителност на въздействието – Периодично, в рамките на работния ден. Временно – за периода на строителство и експлоатация на обекта.
  
• 
  Кумулативни и комбинирани въздействия – няма.
  

Реконструкцията на депото ще засегне площ от 120 дка.

Въздействието върху почвите при осъществяване на проекта ще бъде в няколко аспекта:

1. При самата направа на клетките за съхранение на отпадъците. От терените, върху които ще се разполагат клетките, ще се наложи изземване на горния слой и земните маси от хоризонти В и С.

2. Върху почвите ще има въздействие при изграждането на подобектите, обслужващи депото, а именно подготовка на площадките, върху които ще се изграждат.

3. Възможно е нарушаване на почвената покривка на съседни територии от извършването на взривни работи за направата на клетките за съхранение на отпадъците и изграждането на подобектите, обслужващи депото.

4. Вторично замърсяване на почвите с нефтопродукти, горива и масла може да стане от работещите машини.

5. Нарушаване на почвената покривка ще има и върху почвите от сепариращите площадки в Баните, Лъки и Чепеларе при самото им изграждане.

• 
  Пряко въздействие.
  
• 
  С голям териториален обхват.
  
• 
  По степен на въздействие – значително.
  
• 
  По продължителност – дълготрайно въздействие.
  
• 
  По честота – непостоянно въздействие.
  

Разширяването на депото ще се извърши върху съществуващи около сегашното градско сметище обезлесени територии (предимно сипеи). Част от същите са използвани в миналото като място за изхвърляне на отработени материали от рудоуправлвние “Възход”, както и за химическо обогатяване на руди. Съоръженията се намират в непосредствена близост до площадката (виж приложените фотографии). Тъй като тези площи спадат към горския фонд и до момента не са преотредени, ще бъде извършена процедурата за изключване на гори и земи от горския фонд за промяна на предназначението им съгласно чл.14 от Закона за горите и чл. 15, ал. (1) т. 2 и чл. 17 от ППЗГ и процедура за предоставяне право на ползване върху площи от държавния горски фонд съгласно чл. 16 от Закона за горите и чл. 21 от ППЗГ. Общата площ на територията, която ще се използва поетапно за увеличаване на капацитивните обеми на депото в перспектива за около 30 години ще бъде около 150 декара (включително територията на сега действащото сметище). Направеният от експертния екип оглед на площадката на бъдещото депо показа че дори при достигане на максималните проектни разчети на бъдещото депо на ТБО, няма да се окаже съществено негативно влияние върху горския фонд, тъй като склоновете от двете страни на дерето са покрити с млада рядка растителност. Площадката за депото е ограничена по хоризонтала върху десния склон от направения железобетонен канал за отбиване на водите на дерето Теклен дол, а върху десния от довеждащия до сегашното сметище асфалтов път (виж приложените снимки). От тях нагоре е невъзможно площадката да се разширява поради много стръмните склонове. Ще се използват площите на съществуващите съоръжения за обогатяване на уранова руда и незавършена сграда като бъдещо хранилище за опасни отпадъци. Това изключва каквито и да е сечи в горските масиви с високобонитетни насаждения, разположени върху шосето и отбивния канал (виж сн. 6, 7 и 8).

Не се предвижда строителство на нов път за подход към депото за ТБО, а ще се извърши само частичен ремонт на съществуващото шосе. Поради това не се очаква унищожаване на дървесна, храстова и тревиста растителност по скатовете около шосето.

Въпреки, че технологията за депониране на отпадъците изключва прякото им изгаряне, трябва да се предвидят мерки за противопожарна безопасност при стопанисване на обекта за свеждане до минимум на опасността от възникване на горки пожари.

Терените, определени за сепариращи площадки на общините Баните, Лъки и Чепеларе, са с относително малките площи. Тъй като не принадлежат към горския фонд, не се налага сеч на дървета. Поради това влиянието върху растителността на районите от създаването им е пренебрежимо слабо.

Поради локалния характер на строителните дейности, използването на съществуваща площадка на сметището на град Смолян и спецификата на обекта, въздействието на регионалното депо за твърди битови отпадъци и на сепариращите площадки в трите общини върху растителността ще бъде:

• 
  по степен на въздействие – незначително;
  
• 
  по териториален обхват – локално, в границите на площадките;
  
• 
  по продължителност на въздействие – краткотрайно (по време на реконструкцията и поетапното разширяване на депото);
  
• 
  по честота – еднократно (по време на основната реконструкция и поетапното постепенно разширяване и на създаване на сепариращите площадки).
  

Понастоящем водата от дере Теклен дол се прехвърля чрез отбивен яз и бетонов отводнителен канал с дължина повече от един километър, ширина 1.80 м и височина 1.80 м по левия бряг на дерето. (виж сн. 3, 6, 7 и 8) С малък наклон по хоризонтала отводнителният канал, след излизане от площадката на сметището изпуска водите отново в коритото на дерето. По този начин напълно се предотвратява директното проникване на замърсители във водите на дерето. Върху десния склон на действащото сметище е направена отводнителна канавка за улавяне на повърхностните води и насочването им извън района на депониране на отпадъците.

При реконструкцията на депото за ТБО ще се проектира система за водохващане и водоотвеждане на повърхностните и скатни течащи води, за да се избегне преминаването им през сметището, инфилтрацията им в почвата или постъпването им в дерето и оттам в река Черна. Поради това няма да се повлияе върху качеството на водите в река Черна и да се влошат условията за развитие и размножаване на рибите и представителите на водната фауна. Битово-фекалните води ще се третират в съоръжение, работещо на SBR-принцип. Ще се изгради малък буферен басейн за водите от измиването на контейнерите за неопасни отпадъци.

Реконструкцията на регионалното депо за ТБО предвижда обра­бот­ването им по най- съвременна технология. Положената в основата на отделните клетки геомембрана от тънкослойно алуминиево фолио ще предотвратява каквото и да било проникване на замърсители в почвата и оттам постъпването им в подпочвените води. Изключва се директно изгаряне на боклука, следователно няма да се емитират димни емисии. Отделеният при гниенето в клетките биогаз ще се събира чрез газоотвеждаща система и уловените газови емисии ще се оползотворяват в инсталация за производство на енергия или ще се изгаря на факел.

Тъй като не се предвиждат сечи в горски масиви, не се очаква унищожаване на местообитания на горски животни. Ще бъдат отсечени минимален брой дървета по слабо залесените склонове на Теклен дол (вж. сн. 1 и 4).

Не се предвижда и строителство на нови обслужващи шосета, което да доведе да унищожаване на съществуващи местообитания на животни. Очаква се известно завишаване на интензивността на трафика на колите за отпадъци към депото, тъй като ще се возят и отпадъци от други три общини –Чепеларе, Баните и Лъки. В предвидените по проекта сепариращи площадки в тези общински центрове се предвижда извършване на сепарация и отделяне на рециклируемите компоненти на ТБО, с което значително ще се снижи общият им обем. По този начин ще се намали броят на курсовете от отдалечените общини и ще се намалят значително транспортните разходи.

При качествено проектиране, изпълнение и функциониране на депото за ТБО няма да се променят съществуващите условия за живот на животинските представители около обекта. Създаването на клеткова система за депониране на отпадъците и заграждане на депото ще предотврати достъпа на бездомни кучета, които пропъждат част от дивеча и снижават числеността му в горския района около настоящето сметище.

Терените, определени за сепариращи площадки на общините Баните, Лъки и Чепеларе, са с относително малки площи (ниско продуктивни ливади, изоставени пасища, пустеещи терени по два-три декара). Не се налага сеч на дървета и да се унищожат местообитания на горски животни. Те се разполагат в места със съществуващ автомобилен достъп, поради което не се предвижда прокарването на нови пътища или забележимо интензифициране на автомобилния трафик в тези територии.

Тъй като депото за ТБО ще се разполага върху и около съществуващо градско сметище и се предвижда въвеждане на модерна система за предварителна сепарация, качествена обработка и депониране на отпадъците, влиянието на строителството на обекта върху животинския свят в района ще бъде:

• 
  по степен на въздействие – незначително;
  
• 
  по териториален обхват – локално, в границите на площадките за обработка на отпадъци;
  
• 
  по продължителност на въздействие – постоянно.
  

Ще бъде забележимо въздействието върху подвижния компонент – растения и животни. В резултат на стопанската дейност се очаква унищожаване на тревиста покривка, храстова и дървесна растителност. Поради влошаване на екологичните условия и шумово замърсяване следва безпокойство и намаление на представители на традиционната фауна. Тези промени се считат за обратими, тъй като след прекратяване на дейността и задължителната рекултивация, екосистемите са в състояние да се възстановят.

Обектът преобладава като елементарен с въздействието си върху околната среда и предвид това средата се приспособява към антропогенните въздействия.

Прогноза:

• 
  териториален обхват – незначителен;
  
• 
  степен на въздействие – устойчивост на ландшафта без значително увреждане на околната среда;
  
• 
  продължителност на въздействие – дълготрайна;
  
• 
  честота на въздействие – постоянна;
  
• 
  кумулативен ефект – не се очаква.
  

Хигиенно-защитна зона е територията между източника, който отделя вредности в околната среда и границата на жилищната зона на населените места, курортите и предприятията и складовите бази от хранителната промишленост.

Хигиенно-защитните зони се регламентират с Наредба № 7 “За хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда” (ДВ бр. 46 / 1992 г.).

Площадката на Регионалното депо в м. Теклен дол, Смолянско землище, отстои на повече от 3 км по въздушна линия от крайните квартали (кв. Средок) на гр. Смолян, с което са спазени изискванията на Наредба № 7. Член 335 изисква хигиенно-защитна зона 3000 метра за сметища (депа) за организирано и контролирано обезвреждане на ТБО с периодично засипване с пръст и строителни отпадъци. По основния път Смолян – Мугла и обслужващия път до депото разстоянието от площадката на депото до границите на гр. Смолян е около 10 км.

Спазени са необходимите разстояние и хигиенно-защитни зони за сепариращите площадки на общините Чепеларе, Баните и Лъки, съгласно предвидените на тяхната територия дейности.

Площадките за базите за сепариране, както и тази на Регионалното депо, не попадат в границите на санитарно-охранителните зони на водоизточниците за питейно водоснабдяване на населените места.

Предвидените с инвестиционното предложение съвременни технически и технологични решения за управление на отпадъците, в съответствие със съществуващото законодателство, гарантират минимално въздействие върху здравето на работещите на обекта и на населението в района.

Спазването на нормативните изисквания за изграждане, обезопасяване и експлоатация на депото и сепариращите площадки, както и ефективният мониторинг на компонентите на околната среда, ще гарантират на работещите здравословни и безопасни условия на труд в границите на хигиенните норми.

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 3.18 Mb.
  
  Сподели с приятели: