Доклад по законопроект за държавния бюджет за 2009 г., №802-01-82 внесен от Министерски съвет на 31. 10. 2008 г
Изтегляне 4.68 Mb.
|
| § 1. (1) Държавните органи и бюджетните организации са администратори на приходите, планирани да постъпят по собствените им бюджети, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Когато в закон или в акт на Министерския съвет не е изрично посочено по кой бюджет се внасят приходите от глоби, имуществени санкции и такси или е посочено, че се внасят в приход на републиканския или на държавния бюджет, тези приходи постъпват по бюджета на съответния държавен орган или бюджетна организация. (3) Приходите от глоби по Закона за движението по пътищата, без тези по чл. 167, ал. 4 от същия закон, постъпват в приход на централния бюджет. (4) Приходите от глоби и санкции, налагани и/или събирани от органите на Националната агенция за приходите, постъпват по съответните им банкови сметки за приходите на централния бюджет. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. § 2. Законната лихва за неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържаните, но невнесени в срок, държавни вземания постъпват в приход на съответния бюджет, извънбюджетна сметка или фонд, където следва да постъпи невнесеното държавно вземане. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. § 3. Утвърждава коефициент за определяне на месечните авансови вноски за корпоративни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. § 4. Средствата за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 се разходват въз основа на акт на Министерския съвет. Предложение от н.п. Мария Капон и Елеонора Николова Текстът на § 4 става ал. 1, като се създават ал. 2 и З със следното съдържание: „(2) Министерски съвет изготвя отчети за полугодие. Средствата по структурни реформи се отчитат пред Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание 30 дни след изтичане на отчетния период. (3) Отчетите се публикуват на интернет страниците на Народното събрание и Министерски съвет." Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. § 5. Предвидените средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи се предоставят за разходване по съответните бюджети чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. § 6. От средствата в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 се разходват до 25 на сто за превантивни дейности за реализиране на политиките и програмите, свързани с дейности по превенция и предотвратяване на последици от бедствия и аварии по предложение на министъра на извънредните ситуации, съгласувано с министъра на финансите. Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и гр.н.пр. В § 6 думите "25 на сто" се заменят с "50 на сто". Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. § 7. Средствата в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за публичните инвестиции по чл. 1, ал. 2, т. 4.3 се разходват по ред и условия определени от Министерския съвет. Предложение от н.п. Лидия Шулева и гр.н.пр. Създава се нов § 7: „§ 7 (1) Средствата в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за фискална устойчивост по чл. 1, ал. 2, т. 4.3. се разходват по решение на Министерския съвет за разплащане по дейности по изграждане на автомагистрала Хемус. (2) Средствата по ал. 1 се разходват ако са изпълнени едновременно следните условия: 1. очакваният годишен размер на положителното салдо на консолидираната фискална програма превишава 3 на сто от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт; 2. не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо по републиканския бюджет. (3) Изпълнението на условията по ал. 2 се установява на база на отчетените данни към 30.09.2008 г. и прогнозата за очакваното изпълнение към 31.12.2008 г. по консолидираната фискална програма." Комисията не подкрепя предложението. Предложение от н.п. Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев Параграф 7 се изменя така: „§ 7. Средствата в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.3. се разходват с акт на Министерския съвет за финансиране на: 1. национални програми, помощи и доплащания в областта на земеделието - 211 000,0 хил. лв.; 2. модернизация и експлоатация на националната железопътна инфраструктура и за социално значими проекти - 189 000.0 хил. лв. Комисията подкрепя предложението. Предложение от н.п. Мария Капон и Елеонора Николова Параграф 7 се изменя така: „§ 7. Средствата за публични инвестиции по чл. 1 ал. 2 т. 4.3 се влагат във фонд за подпомагане на инвестициите и придобиване на дълготрайни активи от общините, към Министерство на финансите, по ред и условия определени от Министерски съвет, по предложение на Национално сдружение на общините на Република България." Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и предлага следната редакция: § 7. Средствата в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.3. се разходват с акт на Министерския съвет за финансиране на: 1. национални програми, помощи и доплащания в областта на земеделието - 211 000,0 хил. лв.; 2. модернизация и експлоатация на националния железопътен транспорт и за социално значими проекти - 189 000,0 хил. лв. § 8. Постъпилите по бюджетите средства от дарения, международни програми и споразумения, включително от минали години, се разходват от бюджетните организации съгласно клаузите на договорите и волята на дарителите. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. § 9. Минималният размер на фискалния резерв за 2009 г. е в размер на 8,2 млрд. лв. Предложение от н.п. Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев В § 9 числото “8,2” да се замени с числото “6,8”. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната редакция: § 9. Минималният размер на фискалния резерв за 2009 г. е в размер на 6,8 млрд. лв. § 10. Министърът на финансите дава указания относно реда, начина и сроковете за внасяне, разпределение, трансфериране и отчитане на постъпленията от приватизацията на дружества с държавно участие по чл. 8, ал. 1 от Закона за приватизацията и следприватизационен контрол. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. § 11. Изменението на бюджетните взаимоотношения на бюджетните организации с централния бюджет в изпълнение на нормативни актове влиза в сила от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. § 12. (1) Размерът на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет се смята за изменен от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите. (2) С получените като трансфер бюджетни и извънбюджетни средства служебно се увеличава размерът на общинските бюджети по приходната и разходната част. (3) Промените по ал. 1 и 2 се отразяват служебно по бюджета на съответната община и не е необходимо решение на общинския съвет. (4) Министърът на финансите извършва промени в бюджетните взаимоотношения на съответните общини с централния бюджет, произтичащи от промени в административно-териториалното устройство на страната. (5) Когато в изпълнение на нормативен акт се променят натуралните и стойностните показатели в делегираните от държавата дейности, министърът на финансите извършва съответните корекции на взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. § 13. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, е 335 лв. от 1 януари 2009 г. Предложение от н.п. Мария Капон и Елеонора Николова В § 13 сумата 335 лв. се заменя със сумата 380 лв. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. § 14. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 224 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 199, ал. 3 и чл. 203, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 20а от Закона за изпълнение на наказанията е 376 лв. от 1 януари 2009 г. Предложение от н.п. Мария Капон и Елеонора Николова В § 14 сумата 376 лева се заменя със сумата 440 лева. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. § 15. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е 350 лв. (2) Размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е 35 лв. за всяко дете. (3) При едновременно раждане от майката на 2 и повече деца помощта по ал. 2 за всяко от тях се определя и изплаща в размер 150 на сто от размера по ал. 2. (4) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е 150 лв. (5) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е, както следва: 1. за първо дете - по 250 лв.; 2. за второ дете - по 600 лв.; 3. за трето и всяко следващо дете - по 200 лв. (6) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е 100 лв. (7) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е 100 лв. Предложение от н.п. Петър Мръцков и Трифон Митев § 15, ал. 1 се изменя така: „Не се изисква като условие средномесечен доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от н.п. Мария Капон и Елеонора Николова § 15 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 сумата 350 лв. се заменя със сумата 420 лв. 2. В ал. 2 сумата 35 лв. да се замени със сумата 50 лв. 3. В ал. 3 „150 на сто” да се замени с „ 200 на сто.. 4. В ал. 4 сумата 150 лв. се заменя със сумата 240 лв. 5. В ал. 5 се правят следните изменения: в т . 1. За първо дете 300 лв. в т. 2. За второ дете 700 лв. в т. З. За трето дете 700 лв. 6. Създава се нова т. 4 със следното съдържание: „4. за всяко следващо дете - по 250 лв." 7. В ал. 6 сумата 100 лева да се замени със сумата 240 лв. 8. В ал. 7 сумата 100 лева да се замени със сумата 240 лв. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. § 16. За оптимизиране обслужването на държавния дълг министърът на финансите може да: 1. емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината; 2. сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга; 3. сключва договори за валутни и лихвени суапови операции; 4. изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.
„(4) За 2009 г. средствата на фонда могат да се инвестират само по депозитни сметки в Българската народна банка.” Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. § 18. Поетият дълг от общините по инструменти за усвояване на средствата от европейските фондове не се включва в обхвата на разпоредбата по чл. 12 от Закона за общинския дълг. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. § 19. (1) В рамките на бюджетната година се предлагат за утвърждаване по законоустановения ред държавни инвестиционни заеми и държавни гаранции по външни кредитни споразумения на базата на списък от одобрени от Министерския съвет проекти съгласно приложение № 8. (2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет не може да одобрява и да предлага на Народното събрание финансиране с външни държавни заеми или държавно гарантирани заеми на инвестиционни проекти, които не са включени в приложението по ал. 1. (3) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава гаранции от името и за сметка на държавата по Закона за кредитиране на студенти и докторанти в общ размер до 85 млн. лв. (4) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на предоставянето на гаранция от Република България в изпълнение на Гаранционното споразумение между страните-членки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка от собствени средства за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и Отвъдморските страни и територии. Предложение от н.п. Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев Алинея 4 се изменя така: „(4) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на: 1. предоставянето на гаранция от Република България в изпълнение на Гаранционното споразумение между страните-членки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка от собствени средства за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и Отвъдморските страни и територии; 2. държавни инвестиционни заеми и държавни гаранции по външни кредитни споразумения, които са включени в приложение № 9 към § 19, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г.” Комисията подкрепя предложението. Предложение от н.п. Лидия Шулева и гр.н.пр. 1. В § 19 се добавя нова ал. 4 (4) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава гаранции от името и за сметка на държавата по Закона за Българска банка за развитие в общ размер на 1 млрд. лв. 2. Ал. 4 става ал. 5. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19 и предлага следната редакция на ал. 4: „(4) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на: 1. предоставянето на гаранция от Република България в изпълнение на Гаранционното споразумение между страните-членки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка от собствени средства за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и Отвъдморските страни и територии; 2. държавни инвестиционни заеми и държавни гаранции по външни кредитни споразумения, които са включени в приложение № 9 към § 19, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г.” § 20. Вземанията на държавата към кредитополучатели или бенефициенти по активирани държавни гаранции, от държавни инвестиционни заеми и други кредити се събират от Агенцията за държавни вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. § 21. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2009 г., е 2.0 млрд. лв. (2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2009 г., е 1.7 млрд. лв. Предложение от н.п. Румен Овчаров, Милен Велчев и Йордан Цонев Във връзка с изменението на § 19, ал. 4, се увеличава максималния размер на новия държавен дълг от 2.0 млрд. лв. на 2.5 млрд. лв. Комисията подкрепя предложението. Предложение от н.п. Лидия Шулева и гр.н.пр. § 21 се изменя така: „§ 21. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2009 г., е 3.0 млрд. лв. (2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2009 г., е 2.7млрд. лв.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от н.п. Мария Капон и Елеонора Николова В § 21 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 сумата 2 млрд. се заменя с 1 млрд. лв. 2. В ал. 2 сумата 1.7 млрд. се заменя с 0.5 млрд. лв. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21 и предлага следната редакция: § 21. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2009 г., е 2.5 млрд. лв. (2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2009 г., е 1.7 млрд. лв. § 22. Максималният размер на държавния дълг към края на 2009 г. не може да надвишава 11.8 млрд. лв. Предложение от н.п. Лидия Шулева и гр.н.пр. § 22 се изменя така: „§ 22. Максималният размер на държавния дълг към края на 2009 г. не може да надвишава 12.8 млрд. лв.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. § 23. (1) За 2009 г. приходите, разходите, трансферите и елементите на финансирането, свързани с усвояване на държавните инвестиционни заеми, и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество са планирани по централния бюджет. (2) През 2009 г. разпоредителите с бюджетни кредити, които администрират по бюджетите си държавни инвестиционни заеми или държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество, извършват и отчитат операции с тях, включително и за сметка на националното съфинансиране. Общият лимит на разходите е в размер до 685 759.2 хил. лв. (3) Министърът на финансите по предложение на съответните разпоредители с бюджетни кредити текущо извършва компенсирани промени между централния бюджет и бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити на база на действително извършените и отчетени операции по ал. 2. (4) Компенсираните промени по ал. 3 могат да се извършват и авансово за плащания, свързани с погашения на задължения към кредитора, разходи за лихви и такси-ангажимент. (5) Разпоредбите на ал. 2 - 4 се прилагат, когато не се нарушават клаузите на съответните договори. (6) Допълнителни бюджетни кредити по държавни инвестиционни заеми за 2009 г. могат да се одобряват и по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет. (7) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат от Националния осигурителен институт. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. § 24. (1) Средствата по бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на централния бюджет, министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък "единна сметка". (2) Средствата в Българската народна банка на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства. (3) Средствата от международни програми и споразумения се включват в единната сметка при съобразяване с клаузите на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства. (4) Всички левови бюджетни плащания на министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват чрез сметките на съответните първостепенни разпоредители в Българската народна банка, включени в единната сметка. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за поетапно включване на разпоредителите с бюджетни кредити в системата за електронни бюджетни разплащания. (5) Бюджетните приходи и възстановените разходи в левове на бюджетните организации по ал. 4 се централизират в единната сметка чрез използването на транзитни сметки. За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилага чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет. (6) Обслужването от банките в страната на транзитните сметки и плащанията по ал. 4 и 5 се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки. (7) Обслужването и програмното осигуряване на системата за електронни бюджетни разплащания се извършват от националния оператор на банковата интегрирана система за електронни разплащания въз основа на сключен договор с Министерството на финансите. (8) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на разпоредителите с бюджетни кредити, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на държавния бюджет. (9) Министерството на финансите определя и актуализира периодично лимити за плащания по бюджетите и извънбюджетните средства по чл. 45, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет на Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, министерствата и другите ведомства. (10) За бюджетните и извънбюджетните средства по ал. 2 и 3 лимитите за плащане се определят и актуализират след съгласуване между Министерството на финансите и съответните разпоредители с бюджетни кредити. (11) Бюджетните взаимоотношения на държавните органи, министерствата и ведомствата с централния бюджет по чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 могат да се коригират за плащания и постъпления, които са елемент на финансирането по смисъла на чл. 1, ал. 5 и Единната бюджетна класификация за 2009 г., както и при прилагането на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие че не се влошава балансът на държавния бюджет и не се намаляват предвидените по съответните бюджети плащания за разходи и трансфери. (12) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и 5 да се включат в единната сметка и в системата за електронни бюджетни разплащания бюджетните приходи и плащания на други бюджетни предприятия, обслужвани от банките, средствата и плащанията на извънбюджетни сметки и фондове и сметки за чужди средства, както и възстановяването на данъчни и неданъчни приходи на централния бюджет и осигурителни вноски. (13) Бюджетните плащания на включените в системата за електронни бюджетни разплащания организации по ал. 2 и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват в рамките на съответните лимити по ал. 10, като при превишение на одобрените плащания над наличността на бюджетната сметка на съответния разпоредител в Българската народна банка разликата автоматично се финансира от сметка на централния бюджет. (14) Възникналото по ал. 13 задължение към централния бюджет се погасява чрез автоматични преводи на последващи постъпления от бюджетната сметка на съответния разпоредител по сметка на централния бюджет, като неуредените към края на отчетния период разчети по това задължение се отразяват в съответните отчети за касовото изпълнение на бюджета в частта на вътрешното финансиране. (15) Редът по ал. 13 и 14 се прилага и спрямо включените в системата за електронни бюджетни разплащания извънбюджетни сметки и фондове и сметки за чужди средства. (16) Министърът на финансите може да определи за бюджетните организации, включени в системата на единна сметка, и за други бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството да преминат към безкасово изплащане на заплати и възнаграждения на персонала и други разходи. (17) Плащанията в системата на единна сметка се извършват до размера на общата наличност в съответната валута на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по ал. 1, 9 и 10. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания поради недостиг на средства на единната сметка. (18) Включените в единната сметка средства по ал. 2 и 3, както и наличностите по сметките за чужди средства по ал. 1 могат да се депозират само по депозитни сметки при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват на бюджетните предприятия и се обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените по тях лихви се отразяват в намаление на приходите от лихви на централния бюджет. (19) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка и в банките, операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа и други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави, след провеждане на консултации с Българската народна банка. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 4.68 Mb. Сподели с приятели:
|