Доклад резюме а. Въведение. Б. Политически критерии
Изтегляне 2.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава 9: Транспортна политика
- Глава 10: Данъчна политика
- Глава 11: Икономически и паричен съюз
- Икономическия и паричен съюз
| Глава 8 : Рибарство
Достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на рибарството се състоят от регламенти, които не изискват въвеждане в националното законодателство. Те, обаче, изискват въвеждането на мерки за подготовката на администрацията и операторите за участието им в Общата политика по рибарство (в области като пазарна политика, управление на ресурсите и на флота, инспекции и контрол, структурни действия и държавни помощи). В някои случаи, съществуващите споразумения или конвенции в областта на рибарството с трети страни или международни организации следва да бъдат приведени в съответствие. В областта на управлението на ресурсите и на флота, инспекции и контрол българският Закон за рибарството и аквакултурите от 2001 г. обхваща законодателството в областта на информацията относно риболова, контрола, инспекцията и съхраняването. По отношение на законовата основа за предоставяне на разрешителни за риболов, структурните действия и организацията на пазара в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis), обаче, е необходимо Парламентът да приеме изменение на Закона за рибарство и аквакултури. Необходимо е и допълнително адаптиране на прилагащото законодателство по отношение на системата за наблюдение на риболовните кораби, събирането и компютърната обработка на информацията относно улова, включително и създаването на статистистическа система в областта на рибарството, както и въпроса за разрешителните за стопански риболов. Напредък, под формата на изменения на националното законодателство, е отбелязан за привеждането в съответствие с правилата на Регистъра на риболовния флот. България е съставила своя Регистър на риболовния флот, като е включила всички свои риболовни кораби, но трябва да бъде отбелязан напредък в събирането на всички данни, изисквани от Общностното право, както и да се отбележи значителен напредък по отношение на повторното измерване на брутния тонаж на флота. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) редовно информира Изпълнителната агенция “Морска Администрация” относно издадените разрешителни. Координацията между двете институции, отговарящи за Регистъра, е създадена, съгласно съответните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите, но все пак трябва да бъдат договорени по–нататъшни административни детайли за тяхното сътрудничество. Във връзка с въпросите за управлението на флота (развитие на хармонизираните параметри на ниво ЕС за измерване на капацитета на корабите, конкретно разбиране и прилагане на пропускателния режим), трябва да бъдат проведени технически дискусии с Европейската комисия, за да се гарантира, че управителните органи напълно разбират своите задължения и права в рамките на общностното право, и че техните мерки за управление на флота са в съответствие с общностните разпоредби. Следва да се извърши допълнителна работа по адаптирането на информационните системи, което да позволи на България на прехвърли тези данни в Регистъра на риболовния флот на Общността в адекватен формат и периодичност. Изпълнението на тази задача трябва да започне възможно най-скоро, тъй като опитът показва, че създаването на напълно съвместима и функционираща система отнема поне една година. Проектът на План за управление капацитета на българския риболовен флот, е разработен в края на 2003 г., но все още не е приет. Изграждането на системата за наблюдение на риболовните кораби все още не е завършило от гледна точка на надграждането в сателитно базирана система. По отношение на административния капацитет ще бъде необходим нов правилник за функционирането на ИАРА, който да бъде в съответствие с ангажиментите, поети от България, както и допълнително наемане на персонал и по-нататъшното му обучение. В областта на структурните действия, остава да се установят правила и процедури за използването и прилагането на структурните мерки. Първата стъпка е направена със създаването на звено за структурна помощ в ИАРА, но административният капацитет по отношение на планирането и прилагането на структурните действия в областта на рибарството се нуждае от значително укрепване. По отношение на пазарната политика е подготвено допълнително прилагащо законодателство, но то все още очаква приемането на измененията на Закона за рибарството и аквакултурите. Създаването на пазарна инфраструктура за продажба на едро все още не е финализирано (организации на производителите, интервенционна агенция, информационна система). Решение за създаването на звено за организацията на пазара в ИАРА трябва да бъде взето. Относно държавните помощи в сектор рибарство, мерките за подпомагане трябва да бъдат приведени в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) до присъединяването. По отношение на международните споразумения в областта на рибарството, България е отложила процедурата за оттегляне от Северно-атлантическата организация в областта на рибарството ( NAFO) до края на 2006 г. България има двустранни споразумения в областта на рибарството с пет страни, които вече не се прилагат, и е член на няколко конвенции и регионални организации в областта на рибарството. От друга страна, България следва да ратифицира възможно най-бързо измененията пред Генералната комисия по рибарство за средиземноморското основно споразумение и да стане активен, и участващ с финансови средства член на Комисията. Заключение Като цяло, България отговаря на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите по присъединяване по отношение на държавните помощи и международните споразумения в областта на рибарството. При условие, че се поддържа добър напредък в тези области, България следва да бъде в състояние да прилага достиженията на правото на ЕС (acquis) от присъединяването. Необходимо е България да положи особени усилия в областта на управлението на ресурсите и на флота, инспекцията и контрола, структурните действия и пазарната политика. За да завърши подготовката за членство, особено внимание трябва да се обърне на укрепването на административния капацитет и сътрудничеството между институциите, на подготовката за управлението на структурната политика в сектор рибарство, на завършването на системата за наблюдение на риболовните кораби, на повторното измерване на риболовните кораби и на непрекъснатото осъвременяване на Регистъра на риболовния флот, на приемането на законодателството за пазарната политика и на изграждането на структури на организациите на Общия пазар. Глава 9: Транспортна политика Законодателството на EС в областта на транспорта цели подобряване на функционирането на вътрешния пазар чрез насърчаването на ефективни транспортни услуги, благоприятни за потребителите и околната среда. Достиженията на правото на ЕС в сферата на транспорта обхващат секторите на автомобилния транспорт, железопътния транспорт, въздушния транспорт, морския транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища. Те обхващат технически стандарти и стандарти за безопасност, социални стандарти и либерализацията на пазара в контекста на Единния европейски транспортен пазар. Бе констатирано, че следва да се постигне разширяване на трансевропейските транспортни мрежи в посока България. Докато необходимите структури за изпълнение в тази област са налице, капацитетът на Министерство на транспорта при изготвянето, управлението и мониторинга на транспортни проекти се нуждае от по-нататъшно засилване, както в количествено, така и в качествено отношение. България трябва да полага усилия за изпълнение в дадените срокове на приоритетните проекти в областта на автомобилния и железопътния транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища, които проекти се съдържат в Приложение III към Решението относно насоките за трансевропейските транспортни мрежи. В сектора на сухоземния транспорт, транспонирането на достиженията на правото на ЕС в областта на автомобилния транспорт е по график. Необходими са по–нататъшни подобрения на социалното законодателство, както и по отношение на периодичния технически преглед на МПС, свидетелствата за управление на МПС, крайпътните проверки по пътищата, проверките в предприятията, както и на пътната безопасност. Трябва да бъде обърнато по-голямо внимание на контрола на монтирането и използването на обезопасителни колани и на консумацията на алкохол. Необходимо е по-нататъшно привеждане в съответствие на законодателството в областта на дигиталните тахографи. България подготвя промени в своята законова рамка, така че да се избегне двойното облагане на камиони. На България бяха предоставени преходни периоди до 31 декември 2010 г. за съблюдаване на критерия за финансова стабилност, приложим по отношение на вътрешните превози и до 31 декември 2013 г. за максимално допустимите размери и маси в международния трафик. България пое преходните договорености, представени от ЕС по отношение на достъпа на превозвачи от трети страни до националния транспортен пазар на други държави-членки до 31 декември 2009 г. (с възможност за удължаване максимум до две години). Транспонирането на достиженията на правото на ЕС в областта на железопътния транспорт е по график. В рамките на текущия процес по преструктуриране капацитетът на “Железопътна администрация” се нуждае от по-нататъшно укрепване, и в частност що се касае до управлението на инфраструктурата и органа по регулиране. Следва да бъде постигнат по-нататъшен напредък за гарантиране на независимостта при управлението на Български държавни железници - “БДЖ” ЕАД от държавата. В областта на транспорта по вътрешни водни пътища привеждането на законодателството в съответствие все още не е завършено, по-специално що се отнася до техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища. Във връзка със скорошното създаване на Фонд “Вътрешни водни пътища” през м. юли 2005 г., административните структури в тази сфера са налице и функционират задоволително. С оглед на новоприетите достижения на правото на ЕС обменът на информация между Румъния и България във връзка с речната информационна служба за р. Дунав, както и аварийните планове и въпросите на околната среда се нуждаят от подобрения. В областта на въздушния транспорт съответното законодателство е транспонирано и като цяло е в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Остава да бъде прието прилагащо законодателство. Административният капацитет се нуждае от по-нататъшно укрепване. България все още е в процес на преговори по отношение на Споразумение за обща европейска авиационна зона. В областта на морския транспорт рамковото законодателство действа и е съгласувано със съответните достижения на правото на ЕС. Все пак, приемането на прилагащо законодателство следва да продължи, по-специално по отношение на достиженията на правото на ЕС относно ускореното въвеждане на танкери с двойно дъно (пакет Ерика I) и относно мониторинга на трафика на плавателни съдове и информационната система (пакет Ерика II). Административните структури в тази сфера са налице и като цяло работят добре, въпреки че средноустановеният стандарт на ЕС в някои области (напр. Държавния пристанищен контрол) не е достигнат и все още не са предприети подходящи мерки по отношение на задържаните българските кораби в чуждестранни пристанища. Степента на задържане достигна 7,54 % през 2004 г. спрямо 7,95 % през 2003 г. Българският флаг бе преместен от черния в сивия списък на Парижкия Меморандум за разбирателство. Не е гарантирана напълно независимостта на Изпълнителна агенция “Морска администрация” като контролен орган на държавата на флага, предвид това, че 90 % от българските кораби са собственост на притежавано от държавата дружество (“Навибулгар”). Това означава, че държавата действа едновременно като контролиращ и контролиран субект. Всъщност, в качеството си на държава на флага тя действа като контролиращ фактор по отношение на корабите под български флаг; докато, като собственик на същите кораби държавата е в позицията на контролиран субект. Все пак в българския парламент се разглежда план за приватизацията на последното, а също така се взимат мерки за намаляване на заплахите за независимостта на инспекторите. Най-сериозната сред тези заплахи вече не съществува, откакто за българските инспектори вече не е възможно да получават отпуск при специални условия и да работят като моряци на борда на корабите на “Навибулгар” през този период. По отношение на морската безопасност България е изпълнила международните си задължения по силата на Конвенцията SOLAS /глава XI/2 и Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS Code). До присъединяването България следва да въведе достиженията на правото на ЕС в областта на морската безопасност, които надвишават по обем актовете, приети в рамките на Международната морска организация. Заключение България като цяло отговаря на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите по присъединяване в областта на трансевропейските мрежи, автомобилния транспорт, транспорта по вътрешни водни пътища и железопътния транспорт. България има нужда да засили административния си капацитет в сферата на трансевропейските транспортни мрежи и да подобри допълнително прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на автомобилния транспорт. Тя също трябва да транспонира преразгледаните достижения на правото на ЕС в областта на железопътния транспорт и да завърши преструктурирането на железопътния сектор. Предвид добрия напредък, постигнат в тези области, България ще бъде в състояние да прилага достиженията на правото на ЕС от момента на присъединяването. В областта на въздушния транспорт и морския транспорт са необходими особени усилия. За да отговори на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите по присъединяването в тези сфери, България трябва да подобри стандартите за безопасност, особено посредством инспекции, извършвани по реда на държавен пристанищен контрол и да транспонира изцяло прилагащо законодателство в областта на въздушния транспорт. Глава 10: Данъчна политика Достиженията на правото на ЕС в областта на данъчната политика обхващат в голяма степен косвеното данъчно облагане по отношение на ДДС (данък добавена стойност) и акцизите. Те установяват определения и принципи за ДДС, докато акцизите за енергийните продукти, тютюневите изделия и алкохолните напитки са предмет на директиви на ЕС що се касае до структурата на митата, нивата на минималните ставки и държането и движението на акцизните стоки. По отношение на прякото данъчно облагане, достиженията на правото на ЕС обхващат някои аспекти на корпоративните данъци и имат за основна цел премахването на пречките за трансграничните дейности между предприятията. Накрая, общностното законодателство в сферата на административното сътрудничество и взаимопомощ осигурява инструменти за недопускане на укриване на данъци и избягване на данъчно облагане вътре в Общността както за преките, така и за косвените данъци. В областта на ДДС е постигнат напредък в цялостното ниво на привеждане в съответствие, но все още са необходими по-нататъшни усилия в няколко сфери, по-специално по отношение на сделките вътре в Общността и на специалните схеми. По време на преговорите за присъединяване, на България е предоставен специален режим с цел да продължи освобождаването на международния пътнически транспорт от ДДС с право на приспадане, без ограничения във времето и да се прилага праг за регистриране и освобождаване в размер на 25 000 евро по отношение на малките и средни предприятия. По отношение на акцизите България е привела в съответствие структурата на митата и е повишила техните нива съгласно поетите ангажименти. Въпреки това се изискват съществени усилия, за да бъде завършено привеждането в съответствие, по-специално по отношение на въвеждането на система от акцизни складове и движение под режим отложено плащане, на разпоредбите, свързани с движението в рамките на Общността на всички хармонизирани категории продукти, единната митническа ставка за цигарите и достигането на минимални нива. По-нататък България трябва да въведе законодателство, установяващо по-ниска ставка на акцизите (50%) за ракия, произвеждана от плодове и грозде за собствена консумация, в съответствие с преходните договорености, поети по време на преговорите за присъединяване. В това отношение България също ще трябва да гарантира, че е налице адекватен административен капацитет, който ефективно да въведе ограниченията за дестилиране с намалени ставки за собствена консумация, тъй като въвеждането в действие на съответното законодателство ще изисква цялостен контрол над голям брой малки дестилационни предприятия. По време на преговорите за присъединяване, на България бе даден преходен период по отношение прилагането на минимални нива на акциза за цигари (до 31 декември 2009 г.). По-нататък, България може да прилага по-ниска ставка на акцизите за ракия, произвеждана от плодове и грозде за собствена консумация (до 30 литра спиртни напитки за една година на домакинство). Също е предоставен преходен период за постепенното привеждане в съответствие относно ставките на акцизите, приложими за енергийните продукти (безоловен бензин, газьол, керосин, въглища и електричество) до 1 януари 2011 г., с график за постепенно повишаване на акциза. По отношение на прякото данъчно облагане, България трябва да завърши процеса на привеждане в съответствие. За България все още е нужно да доведе до край транспонирането на директивите за дружествата-майки и дъщерните дружества, лихвени, авторски и лицензионни възнаграждения. България следва да отдаде приоритетно внимание на транспонирането на Директивата за сливанията. В допълнение, България следва да гарантира, че съществуващото и бъдещо законодателство ще бъде съобразено до момента на присъединяването с принципите на Кодекс за облагане на юридическите лица. България трябва да предприеме необходимите подготвителни действия, за да гарантира до присъединяването ефективния обмен на информация съгласно директивата за облагане на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания. По време на преговорите за присъединяване, на България бе даден преходен период по отношение на облагането, свързано с лихвени, авторски и лицензионни възнаграждения до м. януари 2015 г. Законодателството в сферата на административното сътрудничество и взаимопомощта остава да бъде завършено. Създадено е централно звено за връзка и е в ход набирането на подходящ персонал. С оглед на присъединяването персоналът трябва да бъде адекватно увеличен. Предприети са действия, за да се гарантира, че компютъризираната данъчна информационна система функционира напълно, включително връзките между митническата информационна система (ИТ) и взаимосвързаността със системите на ЕС. По отношение на административния капацитет, следва да бъдат положени значителни усилия за достигане на задоволително ниво до присъединяването, по-специално по отношение на капацитета на данъчна администрация за събиране и контрол. Размерът на събрания ДДС от голямата част малки и средни предприятия е много нисък, като тежестта пада главно върху най-големите данъкоплатци. Събираемостта е също слаба в областта на акцизите, най-вече относно алкохолните продукти, където са необходими значителни усилия за достигане до присъединяването на задоволително ниво на капацитета. По отношение на структурите по прилагането, остава да бъдат приети законодателни мерки за прехвърляне на функциите от Главна данъчна дирекция към Национална агенция за приходите и за прехвърляне на отговорността за акцизите от Главна данъчна дирекция към Агенция “Митници”. Заключение България като цяло отговаря на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите по присъединяване в областта на ДДС и се очаква да бъде в състояние да прилага тези достижения на правото на ЕС от момента на присъединяването. Завършвайки подготовката си за членство, България трябва да укрепи данъчната администрация, по-специално с оглед на окончателното създаване на Национална агенция за приходите възможно най-бързо и на засилването на събираемостта и контрола на данъците. България трябва да продължи напредъка си в областта на ИТ (взаимосвързаност със системите на ЕС). Необходими са особени усилия в сферата на акцизите (в частност по отношение на някои аспекти на ИТ, данъчните складове и цигарите), прякото данъчно облагане и административното сътрудничество и взаимопомощта. За да завърши подготовката си за членство, България трябва обърне внимание на пълното транспониране на достиженията на правото на ЕС в тези сфери. Също трябва да бъде обърнато внимание на навременното въвеждане на планираните промени в структурите по прилагането. Глава 11: Икономически и паричен съюз Законодателството на ЕС в областта на Икономическия и паричен съюз (ИПС) съдържа специални правила, изискващи независимост на централните банки на държавите-членки, забраняващи директното финансиране на публичния сектор от централните банки, както и привилегирования достъп на публичния сектор до финансовите институции. Тези правила трябва да бъдат въведени до датата на присъединяването. До присъединяването, от новите държавите-членки ще се очаква да координират икономическите си политики и да се подчинят на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж и на Устава на Европейската система на централните банки. Те се ангажират също да работят за постигане на критериите за въвеждане на еврото, установени в Договора. Докато въведат еврото, те ще участват в Икономическия и паричен съюз като държави-членки с дерогация и ще третират обменния курс на своята валута като въпрос от общо значение. В областта на забраната на директното финансиране на публичния сектор България постигна в голяма степен привеждане на националното си законодателство в съответствие с конкретните достижения на правото на ЕС, освен по отношение на Закона за устройство на държавния бюджет, член 26, алинея 3 от която трябва да бъде отменена. Административният капацитет е изграден и функционира адекватно. В областта на забраната на привилегирования достъп на публичния сектор до финансовите институции, България в голяма степен успя да отговори на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите по присъединяването и се очаква да бъде в състояние да прилага съответните достижения на правото на ЕС от датата на присъединяване. Все още са необходими по-нататъшни изменения в Кодекса за социално осигуряване във връзка с правилата за инвестиране на активи по силата на договорите за допълнително задължително и доброволно пенсионно осигуряване. В областта на независимостта на националната централна банка законодателството е в голяма степен въведено и е приведено в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Малки промени са все още необходими по отношение на Закона за Българската народна банка във връзка с предсрочното прекратяване на правомощията на членове на Управителния съвет и съдебното преразглеждане в този контекст. Административният капацитет е изграден и функционира адекватно. Заключение България като цяло отговаря на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите по присъединяване в областта на Икономическия и паричен съюз и се очаква да бъде в състояние да прилага тези достижения на правото на ЕС от присъединяването. Необходими са все още някои законодателни промени. Глава 12: Статистика Достиженията на правото на ЕС в областта на статистиката изискват приемането на основни принципи като безпристрастност, надеждност, прозрачност, поверителност на личните данни и разпространение на официалната статистика. Те обхващат също методологията, класификациите и процедурите за събиране на данни в различни области като макроикономиката и статистиката на цените, фирмената статистика, транспортната статистика, външнотърговската статистика, демографската и социалната статистика, земеделската статистика, екологичната статистика, научно-техническата статистика и регионалната статистика. Централната част на статистическата система на една страна е Националният статистически институт, който действа като отправна точка за методологията, производството и разпространението на статистическа информация. Заключение България като цяло отговаря на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите по присъединяване в областта на статистиката и се очаква да бъде в състояние да прилага достижения на правото на ЕС от присъединяването. България трябва да обърне внимание на по-нататъшното методологично развитие и на подобряване на качеството, навременното представяне и изчерпателността на данните в някои области като националните сметки, фирмената статистика и земеделската статистика. Каталог: dox dox -> Чл. С наредбата се уреждат общите правила за вътрешния оборот на електронни документи на хартиен носител в администрациите. Ч dox -> Стратегия за развитие на детска градина №2 „звънче” период 2016 – 2020 година dox -> Приложение №7 управление на електронните съобщения dox -> Приложение №14 мерки за постигане сигурност по отношение на персонала dox -> Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност dox -> Приложение №10 средства за управление на достъпа на участниците в електронния обмен dox -> Уважаеми ученици, Съобщаваме ви, че пмг „Иван Вазов” dox -> Информация във време на кризи (mс-s-ic) Изтегляне 2.61 Mb. Сподели с приятели:
|