Доклад резюме а. Въведение. Б. Политически критерии
Глава 13: Социална политика и заетост
Изтегляне 2.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Европейския социален фонд (ЕСФ)
- Глава 15: Индустриална политика
- Индустриалната стратегия
- Глава 16 : Малки и средни предприятия 3
| Глава 13: Социална политика и заетост
Достиженията на правото на ЕС в социалната сфера включват минимални стандарти в области като трудовото право, равното третиране на жените и мъжете и безопасността и здравето при работа. Разработени са и конкретни задължителни правила в областта на общественото здраве (относно контрола и наблюдението на тютюна и контрола на заразните болести). Европейският социален фонд (ЕСФ) е основният финансов инструмент, чрез който ЕС съдейства за изпълнението на приетата от него Стратегия по заетостта и подпомага усилията за социално включване (правилата за прилагане са разгледани в глава 21, която обхваща всички структурни инструменти). В областта на трудовото право наскоро измененият Закон за здравословни и безопасни условия на труд и наскоро приетата Наредба за работното време на авиационния персонал са насочени към транспониране на директивите относно мерките за насърчаване на подобренията в областта на безопасността и здравето при работа на работниците със срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение и съответно относно работното време на мобилните работници в гражданското въздухоплаване. Все пак последните достижения на правото на ЕС (а именно директивите относно допълване на устава на Европейското дружество и Европейското кооперативно предприятие, както и Директивата за предоставяне на информация и консултиране) остава да бъдат транспонирани. Същото се отнася и за Директивата за европейските работнически съвети. Транспонирането следва да бъде доведено до край, по-специално по отношение на някои разпоредби от директивата за командироване на работници. По-нататък, трябва да бъдат отстранени някои слабости във връзка с редица директиви, като тези относно масовите уволнения, прехвърлянето на предприятия, непълното работно време, срочните трудови правоотношения, работното време и защитата на младежите по време на работа. По-голямата част от достижения на правото на ЕС в областта на равното третиране на жените и мъжете е транспонирана. Необходими са по-нататъшни усилия, по-специално по отношение на законоустановените пенсии и социалното осигуряване. Въз основа на по-нататъшна информация, предоставена от българските органи, трябва да се изясни дали пенсионната възраст на държавните служители следва да бъде уеднаквена съгласно принципа за равно заплащане, установен в Договора. Що се отнася до професионалните социално осигурителни схеми, достиженията на правото на ЕС трябва да бъдат транспонирани независимо дали такива схеми вече съществуват в България. Законът за защита срещу дискриминация трябва да бъде преразгледан с оглед на преференциалните условия за наемане на работа на по-слабо представения пол в държавните и публични органи. По-нататък, достиженията на правото на ЕС в областта на равното третиране на самостоятелно заетите лица все още се нуждаят от транспониране. Структури по прилагането са налице, но е необходимо последващо укрепване с оглед гарантиране въвеждането в действие на законодателството. В областта на безопасността и здравето при работа по-голямата част от достиженията на правото на ЕС е транспонирана. Последните достижения на правото на ЕС във връзка с експозицията на работниците на шум бяха транспонирани през м. август 2005 г. Последните достижения на правото на ЕС относно азбеста остава да бъдат транспонирани. Бяха създадени органи, отговорни за въвеждането в действие на законодателството в сферата на безопасността и здравето при работа (Главна инспекция по труда), но е необходимо последващо укрепване по отношение както на персонала, така и на техническите съоръжения. Настъпило е сериозно забавяне при премахването на системата на компенсации за лоши условия на труд. Административната рамка относно социалния диалог е налице, но структурите на социалния диалог се нуждаят от значително подобряване. Националният икономически и социален съвет и Националният съвет за насърчаване на заетостта функционират: въпреки това диалогът в тези съвети се нуждае от засилване. Оттеглянето на двата главни профсъюза (Конфедерация на независимите синдикати в България - КНСБ и Конфедерация на труда “Подкрепа”) от Националния съвет за тристранно сътрудничество може да бъде разглеждано като показателно за необходимостта от подобряване функционирането на тези структури. Има спешна необходимост от засилване по-специално на двустранните процедури. Нужно е също така да се подобри социалният диалог на равнище предприятия и сектори. По-нататък, следва да бъде укрепен административният капацитет както на социалните партньори, така и на правителството. В областта на общественото здраве функционира рамка за създаване на система за наблюдение и контрол на заразните болести, но тя трябва да бъде укрепена, включително чрез подобряване на лабораторното оборудване и работни техники. Необходими са по-нататъшни законодателни, организационни мерки, както и инвестиции, за да се приведе системата изцяло в съответствие със законодателството на Общността. Необходимо е да бъде завършено транспонирането на достиженията на правото на ЕС в областта на човешката кръв и кръвни продукти, тъкани и клетки, както и да бъдат положени значителни усилия за изграждане на капацитет, за да се осигури правилното прилагане на законодателството. Изискват се продължителни усилия за цялостното прилагане на достиженията на правото на ЕС по отношение на производството, рекламата и търговията с тютюневи изделия. На България е даден преходен период (до 31 декември 2010 г.) относно прилагането на законодателството на ЕС в областта на тютюневите изделия, по-специално на катран в цигарите. На всички граждани трябва да бъде осигурен достъп до здравеопазването, включително и профилактиката, с оглед подобряване на здравното състояние на населението. Независимо от приемането на нов закон за здравето, който включва глава за психичното здраве, все още са необходими особени усилия за подобряване на условията в социалните домове за лица с умствени увреждания като психиатрични болници, както и отбелязването на напредък в деинституционализирането. По отношение на политиката на заетостта са необходими по-нататъшни усилия за ефективното изпълнение на приоритетите, определени в Съвместния доклад за оценка на приоритетите в политиката по заетостта по един по-последователен и ефективен начин, включително интегрирането на етнически малцинствени групи, по-специално на ромите, на пазара на труда. Необходимо е подобряване на ефективността и ефикасността на услугите в областта на обществената заетост, по специално по отношение на организационни въпроси, обучение на персонала и укрепване на наличния човешки и финансов ресурс. Като следваща стъпка, е необходимо да се предостави активност на значителен брой хора, които не участват на пазара на труда. Подготовката за управлението на Европейския социален фонд (ЕСФ) трябва да бъде засилена. По-специално, необходими са спешни действия по отношение развитието на оперативна програма за укрепване на институционния капацитет и ефективността на държавната администрация (виж също глава 21 – Регионална политика и координация на структурните инструменти). Комисията и България приключиха работата по Съвместния меморандум за социално включване на Европейската комисия и България, който определя основните проблеми и политически решения за насърчаване на социалното включване. Съвместният меморандум за социално включване и последващият го процес представляват важна стъпка в подготовката на България за открития метод на координация в областта на социалното включване, както и са необходими продължителни усилия за гарантиране на цялостното му прилагане. Необходими са по-нататъшни усилия, по-специално по отношение на здравеопазването и благосъстоянието на децата. Проблемът за неподходящите условия на живот в домовете трябва също да бъде решен по спешност, включително необходимостта да се подобри процесът на деинституционализиране и да се развива по-нататък алтернативна система на социални услуги, предоставяни в общността. По-нататък, са необходими усилия по подобряване положението на уязвимите групи и насърчаване на пълната им интеграция в обществото, каквато е ромската общност, която е изложена на изключително високи рискове от бедност, социално изключване и изолация на територията на страната или хората с увреждания, като се подобри достъпът им до публични зони, сгради и транспорт, както и до образование и до пазара на труда. По отношение на социалната закрила, създаването на Агенция за социално подпомагане доведе до по-нататъшно централизиране на системата за социално подпомагане. Все пак особени усилия са необходими за по-доброто синхронизиране на различните схеми за социално подпомагане, по-ефективното им използване и предоставянето на по-голям достъп на клиенти до тях. Нещо повече, въпреки направените реформи, все още има нужда от подобряване на социалната закрила, по-специално в областта на пенсиите, за да се гарантира адекватно и устойчиво ниво на пенсиите, в частност чрез активно участие в пенсионното осигуряване (в законоустановените схеми и по възможност също в схемите за доброволно пенсионно осигуряване), както и да се положат по-големи усилия за повишаване заетостта на по-възрастните работници. Секторът на здравеопазването премина през важни промени по отношение на финансирането, организацията и доставките на услуги. Здравеопазването и социалните грижи се натъкват на ограничени ресурси. Необходимостта да се гарантира равенство на достъпа на всички групи и ефективността на системата са важни предизвикателства. Нещо повече, следва да се отдели по-голямо внимание на рисковите фактори при подобряване на здравословното състояние. По отношение на антидискриминацията, Законът за защита срещу дискриминацията е в голяма степен в съответствие с достиженията на правото на ЕС в тази област. Все още са необходими малки промени по отношение на инструкциите във връзка с дискриминацията и правното положение на сдруженията. Беше създаден орган по въпросите на равнопоставеността, изискван съгласно достиженията на правото на ЕС и от българските съдилища в няколко случая започна прилагането на законодателство за защита на жертвите на дискриминация. Бе създадена Комисия за защита от дискриминация, но не е ясно дали тя разполага с достатъчно човешки и финансови ресурси, така че да изпълнява функциите си самостоятелно. Въпреки продължителните усилия положението на ромското малцинство все още изисква основни подобрения. Заключение България като цяло отговаря на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите по присъединяване в областта на равното третиране на жените и мъжете, безопасността и здравето при работа, социалната закрила, както и политиката по заетост и се очаква да бъде в състояние да прилага тези достижения на правото на ЕС от момента на присъединяването. Необходими са все още някои законодателни промени, както и структурите по прилагането следва да бъдат последващо укрепени, по-специално в областта на равното третиране на жените и мъжете, както и безопасността и здравето при работа. По отношение на политиката по заетост, е необходимо ефективното прилагане на приоритетите, установени в Съвместния меморандум за социално включване, така че да се подготви пълното участие в Европейската стратегия по заетостта. България трябва да положи особени усилия, за да отговори на изискванията за членство в областта на трудовото право, общественото здраве, социалния диалог и Европейския социален фонд (по отношение на оперативната програма за засилване на институционалния капацитет и ефективност на държавната администрация, виж глава 21), социалното включване, както и антидискриминацията. Транспонирането на достиженията на правото на ЕС в областта на трудовото право трябва да бъде завършено и е необходимо последващо укрепване на Главна инспекция на труда. За да завърши подготовката си за членство, България трябва да предприеме по-нататъшни мерки в областта на наблюдението и контрола на заразните болести. Транспонирането на достиженията на правото на ЕС в областта на човешката кръв и кръвни продукти, тъкани и клетки трябва да бъде завършено и следва да бъдат положени значителни усилия за изграждане на капацитет, за да се осигури правилното прилагане на законодателството. Критерият за представителност на социалните партньори и изграждането на капацитета на всички участници в социалния диалог са двете ключови области, в които се изисква по-нататъшен напредък. Също така са необходими особени усилия, за да се постигне равновесие между тристранния и двустранния социален диалог в България. Положението на ромското малцинство все още изисква основни подобрения, особено що се отнася до обучението и заетостта, образованието, здравеопазването и жилищните условия. Особени усилия трябва да бъдат положени в областта на социалното включване, за да се подготви България за членство. Въпреки положените значителни усилия при прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на общественото здраве и реформирането на системата на здравеопазването, България се нуждае спешно от продължаване на работата, за да подобри капацитета и ефективността на системата на здравеопазването и на благосъстоянието на децата. Особен акцент трябва да се постави на осигуряване достъпа до здравни услуги, по-специално на уязвимите групи, а също така незабавно трябва да бъде обърнато внимание на подобряване на здравното състояние на населението. Във всички институции трябва да бъдат осигурени добри и равни условия на живот, включително чрез затварянето на някои от тях. По-нататък са необходими трайни усилия за развитие на услугите, предоставяни в рамките на определена общност, както и да се реинтегрират институционализираните лица в обществото. Ако не бъдат положени значителни особени усилия в областта на социалното включване и общественото здраве, съществува сериозен риск в България да няма ефективно функциониращи системи до датата на присъединяването. В общи линии, са нужни особени усилия за укрепване на административния капацитет, така че да се гарантира изпълнението на социалната политика и достиженията на правото на ЕС в областта на заетостта. Глава 14: Енергетика Целите на енергийната политика на Европейския съюз включват подобряване на конкурентността, сигурност на енергийното снабдяване и опазване на околната среда. Достиженията на правото на Европейския съюз (acquis) в областта на енергетиката се състоят от правила и политики, и по-специално такива, които засягат конкуренцията и държавната помощ (включително в сектор въглища), вътрешния пазар на електроенергия (например отваряне на пазарите на електроенергия и газ, насърчаването на възобновяемите енергийни източници, управлението на кризи и задължения за осигуряване на запаси от нефт), енергийната ефективност и ядрената енергия. В областта на сигурността на снабдяването, законодателството относно запасите от нефт е налице и е в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis). По отношение на натрупването на запаси от нефт, България първоначално не изпълни поставената цел за края на 2004 г., но до средата на 2005 г. значително увеличи нивото на запасите. Съгласно преходното споразумение, запасите от нефт на България следва да достигнат до края на 2012 г. 90-дневното потребление, в съответствие с изискванията на достиженията на правото на ЕС (acquis). От май 2005 г. България предоставя на Комисията изискваните редовни месечни отчети за състоянието на запасите. Продължителни усилия следва да бъдат направени за по-нататъшно укрепване на капацитета на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и за осигуряване на финансови средства за постепенното натрупване на запаси. В областта на конкурентността и вътрешния енергиен пазар (секторите електроенергия и газ) е прието рамково и въвеждащо законодателство (Закон за енергетиката). Енергийният регулатор – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е налице и финансовата й независимост е подобрена. Въпреки това, Комисията се нуждае от допълнително укрепване, най-вече откакто пое отговорността за регулирането и на водния сектор. Приемането на законови разпоредби за отваряне на пазара на електроенергия е забавено и същевременно, действителното отваряне значително изостава. Особени усилия са необходими за постигането на пълно отваряне в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis). Подготовката на националната електрическа компания за счетоводно разделяне на сметките трябва да продължи. По отношение на отварянето на пазара на газ, е необходимо да се приеме допълнително въвеждащо законодателство. Приемането на законови разпоредби за отваряне на пазара на газ достигна 82%, докато реалното отваряне е 6,6%. България трябва да инициира като приоритетен въпрос счетоводното разделяне на сметките на Булгаргаз. Премахването на ценовите изкривявания е осъществено в съответствие с ангажиментите, поети в началото на 2005 г. В сектор газ проектът за изграждането на газопровод на Nabucco е сред приоритетните проекти на Европейския съюз и получи подкрепа от програмата за транс-европейски енергийни мрежи. Nabucco Company Pipeline Study GmbH е създадена в края на 2004 г. Специално внимание следва да бъде отделено на защитата (сигурността) на газопроводната инфраструктура, като се отчете важната й роля за сигурността на снабдяването на Европейския съюз. В сектора твърди горива е необходимо по-нататъшно преструктуриране на сектор въглища, като България трябва да гарантира, че намесата на държавата е в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis). В областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия България постигна добро ниво на привеждане в съответствие на законодателството, като прие през 2004 г. Закона за енергийната ефективност и по-голяма част от прилагащо законодателство. В допълнение, беше определена цел за достигане на дял на потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници от 11% от брутното вътрешно потребление на електроенергия през 2010 г. Агенцията за енергийна ефективност е създадена съгласно Закона за енергийната ефективност, но се нуждае от допълнително укрепване. Продължителни усилия следва да бъдат положени за развитието и прилагането на Националната дългосрочна програма по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници 2005-2015, за която трябва да се предвидят адекватни финансови средства. Осъвременяването на широко развитата районна топлофикационна система в България може в значителна степен да допринесе за реализирането на потенциала на България в областта на енергийната ефективност. В областта на ядрената енергетика и ядрената безопасност законовата рамка, предвидена в Закона за безопасното използване на ядрената енергия, в основни линии е налице и почти цялото прилагащо законодателство е прието. България е приела и отговорила на всички препоръки, съдържащи се в Доклада на Съвета относно ядрената безопасност в контекста на разширяването от юни 2001 г., и е изпълнила повечето от мерките по прилагането, посочени в него. България спази своя ангажимент да затвори блокове 1 и 2 от атомната електроцентрала “Козлодуй” преди 2003 г. и се ангажира да затвори блокове 3 и 4 през 2006 г. За да продължи с извеждането от експлоатация на блокове 1 и 2, трябва да бъде предоставен лиценз от регулаторния орган. България ще трябва да гарантира спазване на изискванията и процедурите на Договора за Евратом. В това отношение трябва да се обърне необходимото внимание на подготовката на изпълнението на защитните механизми на Евратом и по-специално по отношение отчитането и описването на потоците от ядрен материал, директно от лицата или предприятията, които експлоатират ядрени инсталации или съхраняват ядрени материали. Тук се включват и дребните притежатели на такива материали, като например университети и медицински обекти. Агенцията за ядрено регулиране е налице, но все още трябва да продължи укрепването на нейните възможности и финансова и институционална независимост. България трябва да обърне специално внимание на укрепването на предприятията, които са държавна собственост с предмет на дейност управление на радиоактивни отпадъци и на набирането на средства за програмата за съхраняване на радиоактивни отпадъци, както и да осигури като цяло високо ниво на ядрена безопасност. Заключение Като цяло, България отговаря на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите за присъединяване по отношение на сигурността на снабдяването, енергийната ефективност и възобновяемата енергия и ядрената енергия и се очаква да бъде в състояние да приложи достиженията на правото на ЕС (acquis) в тези области до присъединяването. Въпреки това, България следва допълнително да укрепи съответните административни структури и да завърши подготовката си по натрупването на запаси от нефт. Продължителни усилия следва да бъдат положени за развитието на енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия. Особени усилия са необходими в областта на конкурентността и вътрешния енергиен пазар. За да се завърши подготовката за членство, трябва да бъдат положени усилия за пълно – законово и реално, и навременно отваряне на пазара на електроенергия и газ. Глава 15: Индустриална политика2 Индустриалната политика на Европейския съюз има за цел да повиши индустриалната конкурентност и нивата на заетост, като същевременно се работи на пазари, отворени за международната конкуренция. Задачата на тази политика е да се ускори приспособяването към структурната промяна, като се насърчи създаването на среда, благоприятстваща инициативата и развитието на стопанските дейности в цялата Общност. Индустриалната политика на ЕС се състои основно от политически принципи и хоризонтални и секторни съобщения за индустриалната политика. Важен елемент от всяка индустриална политика е контролирането на държавната помощ и гарантиране, че схемите за помощ са в съответствие с правилата на Европейския съюз (виж също Глава 6 – Политика за конкуренцията). Индустриалната стратегия на България в основна степен е съобразена с концепциите и принципите на индустриалната политика на ЕС, т.е. е основана на пазарни принципи, стабилна и предсказуема. Приетата през 2002 г. стратегия се нуждае от осъвременяване. Административните структури в тази област са налице, но остава да се укрепят. Сътрудничеството между институциите се нуждае от по-нататъшно подобряване. Консултациите с бизнеса относно формулирането на политиката, които са налице, трябва да продължат. Процесът на приватизация и преструктуриране в България е почти приключил по отношение на приватизацията, с изключение в голяма степен на компанията Булгартабак, която вероятно се нуждае от нова стратегия, след като третият опит за приватизация приключи с неуспех. След приватизационният контрол, т.е. неспазването на договорните задължения от новите собственици и неохотното привеждане на договора в изпълнение от страна на властите остава проблем. Трябва да бъде осигурено пълното изпълнение на Националната програма за преструктуриране на стоманодобивния сектор и на съответния бизнес план, което в момента изглежда значително забавено. Голямо внимание ще трябва да се отдели за осъществяване на политиката по преструктуриране по начин, който съответства на достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на конкуренцията (държавни помощи), с цел създаване на ефективни, конкурентноспособни фирми. Административните структури в тази област са налице. Заключение Като цяло, България отговаря на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите за присъединяване по отношение на индустриалната стратегия, и се очаква да може да прилага достиженията на правото на ЕС (acquis) от присъединяването. България следва да продължи да укрепва административния си капацитет. Особени усилия са необходими в областта на приватизацията и преструктурирането. За да приключи подготовката си за членство, България трябва успешно да завърши преструктурирането в стоманодобивната индустрия. България също следва изцяло да изпълни приватизационната си стратегия. Глава 16 : Малки и средни предприятия3 Политиката на Европейския съюз за малките и средните предприятия (МСП) цели да се подобри формулирането и координирането на политиката по отношение на предприятията в целия вътрешен пазар с оглед да се подкрепи развитието на малките и средните предприятия. При това Европейският съюз се старае да подобри общата бизнес среда, в която малките и средните предприятия извършват своята дейност. Политиката по отношение на малките и средните предприятия се състои до голяма степен от форуми за консултации и от програми на Общността, а така също и от съобщения, препоръки и обмяна на най-добри практики. Като цяло, България отговаря на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите за присъединяване по глава малки и средни предприятия. Необходимо е по-нататъшно подобряване на координацията на изпълнението на политиката в областта на малките и средни предприятия и укрепване на съответните структури за прилагане. Трябва да се осигурят ефективни консултации с бизнеса и бизнес сдруженията по въпросите на политиката. България трябва да гарантира пълно привеждане на дефиницията за МСП с тази на ЕС. Прилагането на принципите на Европейската харта за малките предприятия следва да продължи. Каталог: dox dox -> Чл. С наредбата се уреждат общите правила за вътрешния оборот на електронни документи на хартиен носител в администрациите. Ч dox -> Стратегия за развитие на детска градина №2 „звънче” период 2016 – 2020 година dox -> Приложение №7 управление на електронните съобщения dox -> Приложение №14 мерки за постигане сигурност по отношение на персонала dox -> Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност dox -> Приложение №10 средства за управление на достъпа на участниците в електронния обмен dox -> Уважаеми ученици, Съобщаваме ви, че пмг „Иван Вазов” dox -> Информация във време на кризи (mс-s-ic) Изтегляне 2.61 Mb. Сподели с приятели:
|