Източници на информация и други полезни връзки

На 30 април Комисията прие съобщение (³⁸⁸) относно междинния преглед на шестата общностна програма за действие в областта на околната среда (ПДОС). В това съобщение се прави оценка доколко са спазени поетите от Европейския съюз ангажименти в шестата ПДОС и се потвърждава, въз основа на проучените най-нови научни данни за състоянието на околната среда, че изменението на климата, биологичното разнообразие, здравето и използването на ресурсите продължават да бъдат сред онези предизвикателства, свързани с околната среда, които будят загриженост в най-висока степен. В него се прави изводът, че шестата ПДОС си остава най-добре пригодената рамка за действие на общностно равнище, но все още е прекалено рано да се видят резултатите от повечето предложени мерки. Ето защо ще бъде необходимо да се осъществи шестата ПДОС и да се извлече максимално полза от нея, като се подобри прилагането на принципите за „по-добра законодателна дейност“ в областта на екологичната политика, като се подпомага интегрирането на целите, свързани с околната среда, в други политики и като се засили международното сътрудничество. През юни Съветът прие заключения по това съобщение, потвърждавайки валидността на приоритетните теми на програмата за действие.

В същия ден Комисията прие съобщение, озаглавено „Преглед на политиката по околна среда 2006 г.“ (³⁸⁹). В него са описани действията през 2006 г. в рамките на политиката на ЕС в областта на околната среда. Въпросната година според Комисията е била белязана от следните четири големи теми: повишен интерес към енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, причина за който са нестабилността на цените на нефта и природния газ, опасенията от преустановяване на доставките и въздействието на потреблението на енергия върху околната среда; ускоряване на прилагането на мерките, свързани с биоразнообразието; приемане на последните три от седемте тематични стратегии в областта на градската среда, опазването на почвите и пестицидите; тесни връзки между ефективността на ресурсите, изменението на климата, загубата на биоразнообразие, от една страна, и растежа и заетостта, от друга.

На 14 март Европейският парламент и Съветът подписаха Директива 2007/2/ЕО за създаване на инфраструктура за географска информация в Европейската общност („Inspire“) (³⁹⁰). С този инструмент се подкрепят политиките в областта на опазването на околната среда, като държавите-членки се задължават да предоставят координирано географските сведения.

На 28 март Комисията прие зелена книга относно пазарните инструменти за опазването на околната среда и за целите на свързаните с това политики (³⁹¹), която по-специално обхваща данъците и таксите, механизмите за обмен на разрешителни и за субсидиране. С тази зелена книга се откри обществено допитване; с нея се цели и насърчаването на дискусия относно насърчаването на използването на такива инструменти.

На 21 май Комисията прие съобщение, озаглавено: „Сътрудничество на Комисията в процеса „Околна среда за Европа“ след конференцията на министрите в Белград през 2007 г.“ (³⁹²). В него се изразява намерението като част от споменатия процес да бъде даден приоритет на действията в областта на опазването на околната среда, които гарантират съгласуваността с двустранната работа на Европейския съюз и които оптимизират разпределението на ресурсите.

На 21 декември Комисията прие преразгледано предложение за директива относно емисиите на парникови газове в промишлените предприятия (Директива „IPPC“ — комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (³⁹³). Това предложение на Комисията предвижда обединяване в едно на седем действащи директиви. Новата директива ще направи по-рационална и ще укрепи политиката на Европейския съюз в областта на промишлените емисии на парникови газове и по този начин ще способства за подобряване качеството на атмосферния въздух и за осъществяването на други основни цели на съюза в областта на околната среда, като едновременно с това ще намали административната тежест.

Околна среда, здраве и качество на живота

В свое съобщение от 11 юни, озаглавено „Средносрочен преглед на Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004—2010 г.“ (³⁹⁴), Комисията разгледа осъществения напредък, описа развитието на съответните политики и открои областите като изменението на климата и здравето или нанотехнологиите и противомикробната устойчивост, на които в бъдеще следва да бъде обърнато специално внимание.

На 13 февруари съобщението на Комисията, озаглавено: „Тематична стратегия за устойчиво използване на пестицидите“ (³⁹⁵), получи одобрителното становище на Комитета на регионите (³⁹⁶). В своите заключения от 20 февруари относно тематичната стратегия Съветът подкрепя представения от Комисията подход. На 24 октомври Европейският парламент прие резолюция относно тази тематична стратегия, отнасяща се до устойчивото използване на пестицидите, в която той изиска включването в приложното поле на стратегията на някои биоциди, близки до фитофармацевтичните продукти, както и определянето на количествени цели с оглед намаляване употребата на пестициди.

С приемането на 16 февруари на Регламент (ЕО) № 172/2007 (³⁹⁷), който изменя действащия регламент (³⁹⁸), Съветът въведе максимално допустимите концентрации на устойчивите органични замърсители. Новите норми на концентрация са по-подходящи за осигуряването на висока степен на защита.

На 10 юли Комисията прие съобщение относно прилагането на стратегията на Общността за диоксините, фураните и полихлорираните бифенили (³⁹⁹). То представлява вторият доклад за дейността и обобщава постигнатия през периода 2004—2006 г. напредък.

На 23 октомври Парламентът и Съветът подписаха директива относно оценката и управлението на риска от наводнения (⁴⁰⁰). С директивата се цели да се създаде рамка за оценка и управление на рисковете от наводнение, с цел намаляване на свързаните с наводненията в Общността неблагоприятни последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност.

На 19 март Комисията прие своя трети доклад (⁴⁰¹) по прилагането на Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници за периода 2000—2003 г.

На 22 март Комисията прие съобщение, озаглавено: „Към устойчиво управление на водите в Европейския съюз — Първи етап от прилагането на Рамковата директива за водите 2000/60/EО“ (⁴⁰²). В него тя представя направеното от държавите-членки до момента в тази област. В приложението му Комисията представи своя четвърти доклад (⁴⁰³) по прилагането на Директива 91/271/ЕИО (⁴⁰⁴) за пречистването на градските отпадъчни води.

На 18 юли Комисията прие съобщение, озаглавено: „Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“ (⁴⁰⁵). В него се определя поредица от стратегически цели с оглед поставяне на началото на дебат за възможностите за приспособяване към оскъдността на водните ресурси. През 2008 г. Комисията следва да разгледа постигнатия напредък в доклад до Европейския парламент и Съвета.

На 16 февруари в доклад (⁴⁰⁶) за целите, съдържащи се в директивата относно излезлите от употреба превозни средства, Комисията заключи, че се налага преразглеждане на тези цели.

Европейският парламент, от своя страна, прие на 13 февруари резолюция за тематична стратегия за рециклиране на отпадъците, в която подчертава, че основен приоритет са цялостното прилагане на общностното законодателство в областта на отпадъците, както и еднообразното му прилагане във всички държави-членки.

На 21 февруари Комисията прие съобщение (⁴⁰⁷), свързано с тълкувателното съобщение относно понятията „отпадък“ и „страничен продукт“, чиято цел е повишаване на правната сигурност в областта на отпадъците и улесняване на разбирането и прилагането на определенията на тези понятия, по-специално в светлината на съдебната практика на Съда на Европейските общности.

В своя резолюция от 25 април Европейският парламент взе отношение по въпроса за тематична стратегия за устойчивото използване на природните ресурси. Той изисква установяването на политическо и отраслово равнище на обвързващи цели за развитието и прилагането на най-добрите практики във всяка производствена верига, както и за ограничаване използването на природните ресурси. Той се обяви в подкрепа и на едно преразпределение на субсидиите с оглед насърчаване на използването на нови технологии и подобряване на конкурентната позиция на Европа в света.

На 22 май Комисията прие зелена книга за подобряване на разглобяването на кораби за скрап (⁴⁰⁸), в която се излага проблемът и се предлагат варианти за действие на равнище Европейски съюз. Във връзка с общественото допитване, приключило в края на септември, Комисията възнамерява да представи своя анализ на получените отговори, а при необходимост — и предложенията си относно стратегия на Европейския съюз за разглобяването на кораби за скрап.

В областта на изменението на климата на 10 януари Комисията прие съобщение, озаглавено: „Ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий — Пътят до 2020 година и след това“ (⁴⁰⁹). Комисията припомня, че целта на Европейския съюз е да не даде възможност нивото на глобално затопляне на планетата да превиши с повече от 2 °C това от доиндустриалната епоха. В него тя представя предложения за мерки, които ще трябва да бъдат взети от Европейския съюз и цялата международна общност, за да се избегнат евентуалните необратими последици на глобалното изменение на климата. Съобщението е част от пакет от мерки, който бележи началото на нова енергийна стратегия за Европа. То представлява важен принос към провежданите международни дискусии за бъдещето на международната схема за борба с изменението на климата след 2012 година, когато приключва срокът на поетите по Протокола от Киото задължения за ограничаване на емисиите. На 14 февруари тази тема беше обект на резолюция (⁴¹⁰) и на Европейския парламент. От своя страна в заключенията си от 20 февруари Съветът подкрепи предложените от Комисията цели за интензифициране на борбата с изменението на климата след 2012 година. На 8 и 9 март по време на пролетната си сесия Европейският съвет одобри пакета „Енергия и климат“ въз основа на това съобщение.

С решението си от 25 април Европейският парламент реши да създаде временна комисия за представяне на предложения във връзка с интегрираната политика на Европейския съюз относно изменението на климата.

На 29 юни Комисията прие първия си програмен документ, посветен на адаптирането към последиците от изменението на климата, под формата на зелена книга, озаглавена: „Адаптиране към изменението на климата в Европа — възможни действия от страна на ЕС“ (⁴¹¹). Този документ се основава на работата и заключенията на Европейската програма по изменение на климата. В документа се излага двойното предизвикателство, пред което сме изправени, а именно: необходимостта от значително намаляване на емисиите на парникови газове, както и тази да се приспособим към една непрестанно изменяща се климатична среда. В документа се предлагат възможни насоки за действия на европейско равнище. Неговата основна цел е да открие обществен дебат и допитване в европейски мащаб с оглед определянето на начин за осъществяване на напредък в тази област. Комисията определя приоритетни насоки за действия.

В контекста на преразглеждането на Директива 2003/87/EО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността Комисията започна допитване и създаде в рамките на програмата относно изменението на климата работна група, в чийто състав влизат голям брой заинтересовани страни и чиято цел е да формулира препоръки за усъвършенстване на съществуващата система. Групата работи върху разширяването на приложното поле на схемата, нейното хармонизиране, контрола за осигуряване на по-висока степен на съответствие със схемата и нейното прилагане, както и връзката между схемата за търговия с квоти и други схеми извън Европейския съюз за търговия с квоти.

На 18 септември Комисията прие съобщение, озаглавено: „Създаване на световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни“ (⁴¹²). Алиансът ще предостави техническа и финансова подкрепа за някои мерки и с дейността си ще допринесе за подготвянето на международно споразумение относно изменението на климата за периода след 2012 година.

На 31 януари Комисията прие законодателно предложение (⁴¹³) за изменение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове, получени в резултат на употребата на горива в автомобилния транспорт. С това предложение по-специално се цели да бъде наложено намаляване от 1 % годишно в периода от 2011 до 2020 година на емисиите на парникови газове вследствие употребата на тези горива през целия им жизнен цикъл. На 17 октомври Комисията прие своя четвърти годишен доклад, обхващащ 2005 година, за качеството на използваните за автомобилния превоз в Европейския съюз бензин и газьол (⁴¹⁴).

На 7 февруари Комисията представи нова стратегия на Общността (⁴¹⁵) с оглед намаляване на емисиите на въглероден двуокис от продаваните в ЕС нови пътнически леки и лекотоварни автомобили. Комисията заключи, че доброволно поетите задължения не са довели до прогнозираните резултати и че трябва да бъдат предприети други мерки, за да се гарантира, че целта за 120 грама въглероден двуокис на километър ще бъде своевременно постигната за новите автомобили, продавани в Европейския съюз. Комисията реши да предложи най-късно до средата на 2008 г. законодателна рамка, целяща намаляване на емисиите на въглероден двуокис от новите пътнически леки и лекотоварни автомобили, което ще предостави на автомобилната промишленост достатъчно време за изпълнение и ще гарантира предвидимост в регулаторен аспект. На 19 декември Комисията предложи регламент (⁴¹⁶) за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили.

На 27 ноември Комисията публикува своя годишен доклад (⁴¹⁷) относно постигнатия напредък от Европейския съюз при осъществяването на поставените пред него цели по смисъла на Протокола от Киото в областта на ограничаване на емисиите на парникови газове. В доклада се прави изводът, че Общността ще постигне поставената по смисъла на Протокола от Киото цел за намаляване на емисиите на парникови газове, при условие че държавите-членки въведат и осъществят на дело, веднага щом това бъде възможно, своите политики и допълнителни мерки.

Конференцията на страните по рамковата конвенция на ООН за изменението на климата се проведе от 3 до 14 септември в Бали, Индонезия. Договарящите се страни приеха „пътен лист от Бали“, в който се предвижда започването на официални преговори, които би трябвало да доведат до 2009 г. до режим в областта на борбата с изменението на климата за периода след 2012 г.

Престъпления срещу околната среда

На 9 февруари Комисията прие предложение за директива (⁴¹⁸) относно защитата на околната среда чрез наказателното право. Последното би трябвало да допълни гражданскоправните и административноправните средства за постигане на определено равнище на защита в рамките на Общността, което от своя страна е необходимо за по-ефикасното провеждане на политиката на Общността в областта на околната среда. В своето становище от 26 септември (⁴¹⁹) Европейският икономически и социален комитет предлага засилване на отговорността на юридическите лица и премахване на позоваването на извършени в рамките на престъпни организации нарушения.

На 14 ноември Комисията прие съобщение (⁴²⁰) относно преразглеждането на Препоръка 2001/331/ЕО (⁴²¹), предвиждащо минимални критерии, приложими спрямо инспекциите на околната среда. С това съобщение се поставя началото на процес на обширни консултации със заинтересованите институции и страни.

Опазване на природата и биоразнообразието, гори

На 15 февруари (⁴²²) Европейският икономически и социален комитет изрази положително становище по съобщението на Комисията, озаглавено: „Преустановяване на намаляването на биоразнообразието до 2010 г. и след това — поддържане на екосистемни услуги за човешко благосъстояние“ (⁴²³), в което се подчертава значението на запазването на биоразнообразието.

На 22 май Европейският парламент прие резолюция, в която се отбелязва загриженост от продължаващия спад на биоразнообразието в Европа. Той изрази желанието си за по-тясно интегриране на грижата за запазване на биоразнообразието в селскостопанската политика и политиката в областта на рибарството, както и за приспособяването на политиката по отношение на пространството на местно, регионално и национално равнище, с оглед засилване на устойчивостта на екосистемите спрямо изменението на климата.

В своя резолюция от 6 септември Парламентът подчерта преследваните от Европейския съюз цели в перспективата на Осмата работна среща на конференцията на страните по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването. Той изисква да бъдат приложени мерки в световен мащаб за поддържане на горите с оглед ограничаване, доколкото е възможно, на възпламеняемостта на растителността, разпространението и скоростта на разрастване на пожарите. Парламентът приканва Комисията да обмисли създаването на европейски център за мониторинг на засушаването, който да събира знанията в тази област и да предлага последващи мерки за ограничаване до минимум на неблагоприятните последици от засушаванията в Европа.

На 19 септември, на деветнадесетата среща на страните по Протокола от Монреал относно вещества, които унищожават озоновия слой, бяха приети няколко важни решения, и, по-специално корекция към протокола относно ускоряването на графика за елиминирането на хлорфлуорвъглеводородите (HCFC). Тази мярка, договорена от 191 страни по протокола, предвижда елиминиране на HCFC до 2020 година в промишлено развитите държави и до 2030 година в развиващите се. Що се отнася до Европейските общности, споразумението изисква включването в Регламент (ЕО) № 2037/2000 на леко изменени етапи на намаляване за 2015 и 2020 г., както и определяне на 2020 г., а не на 2025 г., за дата за прекратяване на употребата на HCFC.

На 23 май Европейският парламент и Съветът приеха регламент (⁴²⁴) относно финансовия инструмент LIFE+. Този нов инструмент включва в единна схема широка палитра от съществуващи програми и инструменти в областта на опазването на околната среда. За периода 2007—2013 г. средствата по него възлизат на почти 1,9 млрд. евро.