Доклад за 2007 г. Окончателен groupe 1 Информация за читателите
Европейска група по етика в науката и новите технологии (ЕГЕННТ)
Изтегляне 2.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Източници на информация и други полезни връзки
- Гражданско и търговско правосъдие
- Защита на данните и обмен на информация
- Миграционни потоци, убежище и имиграция
- Визи, преминаване на границите и вътрешно движение
- Шенгенска информационна система
- Разширяване на Шенгенското пространство
- Решаващи за здравето фактори
- Качество на атмосферния въздух
- Донорство и трансплантация на органи
- Здраве на животните и хуманно отношение към животните
- Безопасност и сигурност на морския транспорт
- Безопасност и сигурност на въздушния транспорт
- Фонд за солидарност на Европейския съюз
Европейска група по етика в науката и новите технологии (ЕГЕННТ) През 2007 г. ЕГЕННТ работѝ по публикуването, което се състоя през декември, на становище относно етичните аспекти на клонирането на животни за целите на производството на храни. С цел да се насърчи участието на гражданското общество през септември беше организирана кръгла маса, след което бяха публикувани резултатите от нейната работа и бе започнато допитване до обществеността. Получаването на повече от 800 предложения в рамките на това допитване позволи на ЕГЕННТ да финализира приемането на становище по отношение на клонирането на животни за целите на производството на храни. През юли ЕГЕННТ прие становище за преразглеждане от етична гледна точка на финансираните от Европейския съюз проекти за изследвания на стволови клетки от човешки ембриони. ЕГЕННТ призна необходимостта от насърчаване на отговорни изследвания, които да бъдат открити, да обслужват обществения интерес, да зачитат автономността на държавите-членки, да печелят общественото доверие, да насърчават международното сътрудничество и да водят до включването на етичните аспекти в изследователските практики. Групата също така изказа съображения, които следва да бъдат отчитани във финансираните от Съюза проекти, в които се използват стволови клетки от човешки зародиши. През цялата година ЕГЕННТ организира срещи с националните комитети по етика (НКЕ) и с представителите на Форума на НКЕ на двадесет и седемте държави-членки, за да се съберат необходимите данни за етичните, законодателните и социалните аспекти на темите, по които се разисква в групата. На 28 и 29 ноември под егидата на Комисията беше организирана седмата среща на Междуинституционалния комитет на Обединените нации по въпросите на биоетиката, на която присъстваха действащите в тази област организации. Това събитие е важна платформа за междуинституционални разисквания по въпросите на биоетиката и на научната етика.
В съобщението си относно „европейска програма за култура в глобализиращия се свят“ (510), прието на 10 май, Комисията предложи нова програма, основаваща се на общи цели и на нови форми на партньорство с държавите-членки и с гражданското общество. В нея се определят три главни групи от цели: насърчаване на културното разнообразие и на диалога между културите, насърчаване на културата като средство за насърчаване на творческото начало в рамките на Лисабонската стратегия и популяризиране на културата в качеството ѝ на жизненоважна част от международните отношения на Съюза. За да бъдат постигнати тези цели, Комисията предлага нови партньорства и нови методи на работа: започване на структуриран диалог със сектора на културата, въвеждане на открит начин на координация, подкрепа за изготвянето на политики въз основа на постигнатото и включване на културата във всички политики, където това е уместно. В резолюция от 16 ноември Съветът одобри трите цели, които ще образуват съвместна стратегия за културата, както и главните методи на работа, които бяха предложени от Комисията. 2008 г. бе обявена за „Европейска година на диалога между културите“, като с това се целеше в областта на диалога между културите да бъдат поставени основите на устойчиви европейски стратегически инициативи, които да бъдат продължени и след 2008 г. Тази година е също така и израз на влиянието на новата европейска програма в областта на културата в ерата на глобализацията като оказваната от нея подкрепа на културното разнообразие и на диалога между културите представлява една от трите ключови цели. За програмата беше заделена сума от 10 млн. евро, предназначена за финансиране на информационната кампания, за извършване на анкети и проучвания върху диалога между културите, както и за съфинансиране на седемте пилотни европейски проекта и на 27 национални проекта (по един от държава-членка), посветени на диалога между културите в Европейския съюз. Във връзка с това беше създаден и интернет сайтът „http://www.dialogue2008.eu“.
На 23 март Комитетът на регионите представи становище (511) по отношение на съобщението на Комисията за европейските политики за участието и информираността на младежите (512). В него Комитетът смята за съществено, особено в светлината на настоящия дебат за бъдещето на Европа, да се работи за повишаване на участието и на информираността на младите хора, като се изхожда от средата, в която те живеят, като целта е да се стимулира тяхното чувство за принадлежност към Съюза, да им бъдат дадени гаранции за упражняването на основните права, залегнали в Хартата на Европейския съюз за основните права, и да се даде нов тласък на европейската кауза, като се превърне в реалност понятието за активно гражданство. По време на сесията си от 24 и 25 май Съветът се занима с пълноценното участие на младите хора в живота на обществото и с равните възможности за всички млади европейци. По-специално той прикани държавите-членки и Комисията да улеснят прехода между училището и трудовия живот, да способстват за съчетаване на семейния, личния и професионалния живот, както и да дадат приоритет на въпросите, които вълнуват младите хора, в националните програми за реформи и в ключовите програми, които оказват влияние върху качеството на живот на младежите. На 5 септември Комисията прие съобщение, озаглавено „Подпомагане на пълноценното участие на младите хора в образованието, трудовата дейност и обществото“ (513). Според Комисията разработването на глобални стратегии в полза на младежта следва да бъде едновременно европейски и национален приоритет в широк кръг от области като образованието, заетостта, здравеопазването, трудовия сектор, културата, младежта и спорта. Спорт Комисията предприе инициатива за задълбочено разглеждане на проблемите, свързани със спорта, и на 11 юли представи бяла книга за спорта (514). В нея се привлича вниманието върху въпроси като прилагането на общностното право в областта на спорта и се цели да се дефинират онези дейности, свързани със спорта, които следва да бъдат провеждани на равнището на Европейския съюз. В бялата книга са включени четири части, които се отнасят до обществената роля на спорта, до неговото икономическо измерение, до организирането на спорта и до контрола на инициативите, представени в бялата книга, чрез структуриран диалог с различните участници и при сътрудничество с държавите-членки. Конкретните предложения за бъдещи европейски инициативи съставят заедно „план за действие „Пиер дьо Кубертен“, в който са посочени дейностите, които Комисията има за задача да извършва или да подкрепя. Европейският парламент прие на 29 март резолюция за бъдещето на професионалния футбол в Европа. В него се отбелязват както проблемите от различен характер, които се срещат в тази среда, така и значението на този спорт в Европа и в някои трети страни. На 11 октомври Комитетът на регионите прие становище по своя инициатива, посветено на „Равенство на шансовете и спорт“.
Контекст Програмата от Хага за периода 2005—2009 г. засяга всички аспекти на политиките, отнасящи се до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, включително техните външнополитически измерения, а именно: основните права и гражданството; убежището и имиграцията; управлението на границите; интеграцията; борбата срещу тероризма и организираната престъпност; съдебното и полицейско сътрудничество; гражданското право. Програмата от Хага бе допълнена от стратегия за борба с наркотиците, която Европейският съвет прие през декември 2004 г. През 2005 г. съвместният план за действие на Съвета и на Комисията определи специфичните приоритети на Програмата от Хага, върху които следва да се съсредоточат усилията през следващите години. Разработена бе също така стратегия относно външнополитическото измерение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. На 3 юли Комисията прие доклад за изпълнението на Програмата от Хага през 2006 г. (515). В доклада се разглежда приемането на мерките, предвидени в програмата, включително тези, свързани с плана за действие за борба с наркотиците, мерките от стратегията за външнополитическите аспекти на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и тези, предвидени в плана за действие за борба срещу тероризма, допълващи плана за действие от Хага. Докладът прави равносметка на мерките, предвидени за 2006 г. или неизпълнени през 2005 г., както и на текущите мерки по плана за действие от Хага. Основни права Като част от общата програма „Основни права и правосъдие“ на 19 април Съветът прие решение за създаване на специална програма „Основни права и гражданство“ (516) за периода 2007—2013 г. със следните цели: да подпомага развитието на европейско общество, което се основава на спазване на основните права; да укрепи гражданското общество и да насърчи отворения, прозрачен и редовен диалог с него по отношение на основните права; да се бори срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма; да насърчава взаимното доверие и разбирателството между културите и религиите, както и да повиши толерантността в Европейския съюз. На 20 юни Европейският парламент и Съветът приеха решение за създаване в рамките на общата програма „Основни права и правосъдие“ на специалната програма „Дафне III“ (517) за периода 2007—2013 г., чиято цел е да подпомогне защитата на децата, младите хора и жените срещу всички форми на насилие и да постигне високо равнище на здравеопазване, благополучие и социално сближаване.
На 11 юли Европейският парламент и Съветът приеха Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (518). На същия ден двете институции приеха и Регламент (ЕО) № 861/2007 (519), чиято цел е да опрости и ускори уреждането на трансгранични съдебни спорове по малки искове, както и да намали разходите чрез създаване на европейска процедура за исковете с малък материален интерес. На 25 септември Европейският парламент и Съветът приеха решение за създаване като част от общата програма „Основни права и правосъдие“ на специална програма „Гражданско правосъдие“ (520) за периода 2007—2013 г. със следните цели: да насърчава съдебното сътрудничество за създаването на истинско европейско пространство на правосъдие по гражданските въпроси, основано на взаимно признаване и доверие; да насърчава премахването на пречките пред доброто функциониране на трансграничното гражданско производство в държавите-членки; да подобри ежедневието на гражданите и предприятията, като им позволи да защитават правата си на цялата територия на Европейския съюз, по-специално чрез подобряване на достъпа им до правосъдие, засилване на контактите, обмяната на информация и работата в мрежа между съдебните и административни власти, от една страна, и юридическите професии, от друга страна, чрез обучения по юридически теми, целящи по-доброто взаимно разбиране между съдебните власти и юридическите професионалисти.
На 12 февруари Съветът прие решение за създаване като част от общата програма „Основни права и правосъдие“ на специална програма „Наказателно правосъдие“ (521) за периода 2007—2013 г. Това решение допринася за укрепването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. На 11 юли Комисията прие доклад относно изпълнението от 2005 г. насам на рамковото решение на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (522). Този доклад очертава добрите практики на държавите-членки, както и съществуващите все още трудности при транспонирането на европейската заповед за арест. В него се потвърждава, че въпреки първоначалното закъснение, достигащо до 16 месеца, и пречките от конституционен характер (поне в две държави-членки), рамковото решение бе приложено успешно. Европейската заповед за арест действа ефективно в държавите-членки от 1 януари и положителното ѝ въздействие по отношение на съдебния контрол, ефикасността и бързината на процеса, при пълното зачитане на основните права, се потвърждава ежедневно.
На 15 февруари Съветът прие решение (523), с което Черна гора се прибавя към списъка на трети страни и организации, несвързани с Европейския съюз, с които директорът на Европейската полицейска служба (Европол) може да влиза в преговори. На същата дата на директора бе дадено разрешение да сключи проект на споразумение с Австралия. Целта на споразумението е установяването на сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз и Австралия в борбата им срещу тежките форми на международна престъпност чрез обмен на информация и редовни контакти на всички необходими нива. Защита на данните и обмен на информация На 7 март Комисията прие съобщение, озаглавено „Последващи действия по отношение на работната програма за по-добро прилагане на директивата за защита на данните“ (524). В него Комисията разглежда постигнатия напредък и това, което остава да бъде направено по работната програма за по-добро прилагане на горепосочената директива, изложена в първия доклад на Комисията по прилагането ѝ (525). Комисията счита, че директивата създава адекватна и технически обективна обща юридическа рамка, която осигурява високо ниво на защита на личните данни на цялата територия на Европейския съюз, създавайки значителни ползи за гражданите, предприятията и властите. В резултат на това Комисията не предвижда законодателно предложение за изменение на директивата. За сметка на това се предвижда провеждането на серия мерки, целящи подобряването на нейното действие. В този контекст държавите-членки се приканват да следят отблизо за пълното прилагане на националното законодателство. За да намали разликите между националните закони, Комисията възнамерява да представи съобщение с тълкуване на някои разпоредби. Изпълнението на работната програма ще бъде продължено; работната група трябва допринесе повече към хармонизирането на практиките на контролните органи. В случай че някоя технология създава системно проблеми от гледна точка на принципите за защита на данните, ще бъде разгледана нуждата от специфично законодателство. На 2 май Комисията прие съобщение относно насърчаване на защитата на личните данни чрез технологиите за подобряване на защитата на личния живот (526). Използването на тези технологии би трябвало да намали нарушенията на някои правила за защита на личните данни и да допринесе за разкриването на тези нарушения. Съобщението излага предимствата на тези технологии и представя целите за тяхното насърчаване, които Комисията си поставя. В него също така се определят конкретни действия за постигане на поставените цели като подкрепа на развитието на тези технологии и на използването им от лицата, отговорни за обработката на данни, и от потребителите. На 12 юни Съветът прие решение (527), определящо правилата относно достъпа до лични данни, обработвани от Европол, тяхната употреба, сигурността и сроковете за тяхното съхранение. На 23 юли Съветът прие решение относно подписването на споразумение между Европейския съюз и Съединените щати относно обработката и прехвърлянето на данни от досиетата на пътниците (PNR) от въздушни превозвачи на американското Министерство на вътрешната сигурност (DHS) (528). На 12 юли Европейският парламент прие резолюция относно споразумението със Съединените щати за употребата на данни от досиетата на пътниците във въздушния транспорт. В нея се изразява загриженост за правната несигурност, която продължава да тежи върху задълженията, наложени на авиокомпаниите, и техните последици.
На 12 февруари Съветът прие решение, с което създава за периода 2007—2013 г. специална програма за предотвратяване, готовност и управление на последиците от тероризма и другите рискове, свързани със сигурността (529). Целта на решението е да подпомогне усилията на държавите-членки за предотвратяване, подготовка и защита на гражданите и жизненоважните инфраструктури при терористични атаки и други рискове, свързани със сигурността. На 15 февруари Европейският парламент прие резолюция (530) относно външното измерение на борбата срещу тероризма. В нея се подчертава неотложната нужда от правилно и пълно прилагане на всички политически мерки, приети на най-високо политическо равнище в рамките на стратегията на Европейския съюз за борба с тероризма, в плана за действие и в стратегията за борба срещу радикализирането на тероризма и набирането на терористи, така че механизмите и останалите предложения, които фигурират в изброените документи, да се превърнат възможно най-бързо в конкретни и ефикасни мерки. Парламентът препоръчва Съюзът да постигне по-голяма съгласуваност и ефикасност на антитерористичната си политика в отношенията си с трети страни. Парламентът иска от Комисията и европейския координатор за борба с тероризма да представят годишен доклад за развитието на дейностите им в тази област, както и да вземат предвид забележките и препоръките, които Парламентът може да формулира в това отношение. На 11 юли Комисията прие зелена книга за нивото на подготвеност за биологична атака (531). Документът цели да насърчи дебата по темата и да започне процес на консултации на европейско равнище за повишаване на осведомеността относно съществуващата законодателна рамка и за пропуските в нейното прилагане. За да бъде подобрен капацитетът на Съюза да предотвратява инциденти или умишлени престъпни действия от биологичен характер, както и да се намесва ефикасно след подобни събития, се изисква съгласуваност на действията в различните области, което предполага предварителни консултации с всички заинтересовани страни на европейско равнище и в държавите-членки. Въз основа на резултатите от консултациите могат да бъдат предвидени политически мерки за създаването на европейска програма относно заплахите от биологичен характер, подкрепяна от европейска мрежа и план за действие. На 6 ноември Комисията прие пакет от предложения, чиято е цел е подобряване на капацитета на Съюза да се бори срещу тероризма. Пакетът съдържа предложения, които криминализират публичните призиви за извършване на терористични актове, както и набирането и подготовката на терористични кадри, включително и по Интернет (532), предложение за рамково решение за употребата на данни от досиетата на пътниците (PNR) за целите на наказателното правоприлагане (533), съобщение относно борбата срещу употребата на експлозивни устройства от терористи на територията на Съюза (534), предложение за рамково решение за изменение на съществуващото рамково решение (535) за борба с тероризма (536), както и доклад по изпълнението на това рамково решение (537). Пакетът се стреми да обезпечи юридическите системи във всички държави-членки на ЕС с необходимите инструменти за подвеждане на престъпниците, които упражняват този вид дейност, под съдебна отговорност.
На 12 февруари Съветът прие решение, с което създава специална програма „Предотвратяване и борба с престъпността“ (538) в рамките на общата програма „Сигурност и гарантиране на свободите“. Целта на програмата е да допринесе за постигането на високо ниво на сигурност за гражданите, като се бори и предотвратява престъпленията, по-специално тероризма, трафика на хора, престъпленията срещу деца, нелегалния трафик на наркотици и оръжия, корупцията и измамите. На 22 май Комисията прие съобщение, озаглавено „Към обща политика по отношение на борбата с престъпленията в кибернетичното пространство“ (539). Отчитайки съществуващите нужди и ограничените правомощия на Съюза в тази област, политиката ще се съсредоточи върху действия за подобряване на международното сътрудничество и координация, за да укрепи трансграничното оперативно полицейско сътрудничество. На 18 юни Комисията прие доклад (540) върху рамковото решение на Съвета относно борбата с корупцията в частния сектор. Тъй като в рамките на третия стълб Комисията не разполага с правомощия за започване на процедура за нарушение срещу държава-членка, съдържанието и целта на доклада се ограничават до фактическа оценка на приетите мерки за транспониране. Комисията изразява загрижеността си от закъснението на държавите-членки в транспонирането на рамковото решение и използва случая, за да напомни важността, която самите те придават на борбата срещу корупцията в частния сектор. На 17 и 20 декември Комисията прие доклад (541) по изпълнението на рамковото решение на Съвета (542) относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления, както и доклад (543) по изпълнението на решението на Съвета (544) относно условията за сътрудничество между звената за финансово разузнаване на държавите-членки що се отнася до обмена на информация.
На 25 септември Европейският парламент и Съветът приеха решение за създаване за периода 2007—2013 г. като част от общата програма „Основни права и правосъдие“ на специална програма „Превенция на употребата на наркотици и информиране на обществеността“ (545). Това решение има за цел превенцията и намаляване на консумацията на наркотици, токсикоманията и вредите, свързани с тях; по-добрата информираност за консумацията на наркотици, както и подкрепа за прилагането на стратегията за борба с наркотиците на Европейския съюз. На 10 декември Комисията прие съобщение (546) относно доклада от 2007 г. за изпълнението на плана за борба с наркотиците на ЕС за периода 2005—2008 г. Съобщението прави общ преглед на ключовите елементи на политиката за борба с наркотиците на ЕС и описва подробно изпълнението на поставените цели и дейностите, залегнали в плана за 2005—2008 г., като прави и годишен преглед на постигнатия през 2007 г. напредък. Съобщението разглежда постигнатото за овладяване търсенето на наркотици и за намаляване на предлагането им, както и по-общи теми като координацията, международното сътрудничество и информацията, научните изследвания и оценката. В съобщението се съдържа подробна информация от всички работещи по темата служби на Комисията, Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН) и от Европол. На 17 юли Комисията прие предложение за решение (547) на Съвета, определящо 1-бензилпиперазин (BZP) като нов синтетичен наркотик, подлежащ на контролни мерки и наказателни разпоредби. Миграционни потоци, убежище и имиграция На 13 февруари Комитетът на регионите прие становище (548) по съобщенията на Комисията, озаглавени „Програма за действие по отношение на законната имиграция“ (549) и „Приоритети за действие в борбата с незаконната имиграция на граждани на трети страни“ (550) както и върху зелената книга относно бъдещето на европейската миграционна мрежа (551). Комитетът подчертава важната роля на местните и регионалните власти, не само поради техния опит и отношенията, които поддържат със страните по произход, а и с оглед на мерките, които предприемат за интеграция на имигрантите в областта на здравеопазването, жилищното настаняване, образованието и заетостта. На 16 май Комисията прие съобщение относно прилагането на Глобалния подход към миграцията за източните и югоизточни региони, съседни на Европейския съюз (552) и съобщение относно циркулярната миграция и партньорствата за мобилност между Европейския съюз и трети държави (553). Двете съобщения бяха изготвени в отговор на поканата на Европейския съвет от декември 2006 г. за разширяване на диалога по миграционните въпроси с трети страни и за набелязване на конкретни мерки. На същата дата Комисията представи предложение за директива, в което се предвиждат санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (554). През месец май Съветът прие серия решения, с които се създават за периода до 2013 г. няколко фонда в рамките на общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ — Фонд за външните граници (555), Европейски фонд за бежанците (556) и Европейски фонд за връщане (557). Фондът за външните граници цели да допринесе за ефикасната организация на проверките и контролната дейност по отношение на външните граници, ефикасното управление на притока на хора към външните граници, за еднаквото прилагане от страна на граничните служители на разпоредбите на общностното право за преминаване на границите и по-доброто управление на дейностите, организирани от консулските служби на държавите-членки в трети страни във връзка с притока от граждани от тези страни. Целта на Европейския фонд за бежанците е да подкрепя и насърчава усилията на държавите-членки за посрещането на бежанците и разселените лица и за управлението на последиците от приема в съответствие с общностното законодателство в тези области. Решението замества второто поколение фондове (за периода 2005—2010 г.), за да подкрепи новите цели на Програмата от Хага, особено що се отнася до практическото сътрудничество и пренастаняването. Европейският фонд за връщане цели да подкрепя усилията на държавите-членки за по-добро управление на процеса на завръщане в всичките му измерения. Фондът се основава на концепцията за интегрирано управление на връщанията. Той предвижда общи действия на държавите-членки или национални действия, които са съобразени с принципа за солидарност, с общностното законодателство в тази област и с основните права. В рамките на изпълнението на Програмата от Хага Комисията представи на 6 юни зелена книга за бъдещата обща европейска система за убежище (558). Тя цели да открои потенциалните възможности в настоящата юридическа рамка на Общността с цел започването на втория етап от изграждането на обща европейска система за убежище. Резултатите от консултацията, подета със зелената книга, ще послужат за подготовката на програма за действие, която трябва да бъде публикувана през 2008 г. Същия ден Комисията прие доклад за оценка на системата от Дъблин (559), която има за цел определянето на държавата-членка, която е отговорна за приемането и обработката на молбата за убежище, представена от гражданин на трета страна на територията на държава-членка на ЕС, Исландия или Норвегия. На 25 юни Съветът прие решение за създаване на Европейски фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода 2007—2013 г. като част от общата програма „Солидарност и управление на миграционни потоци“ (560). Целта на фонда е да подкрепя усилията на държавите-членки в помощ на гражданите на трети страни, произлизащи от различни социално-икономически, културни, религиозни, лингвистични и етнически среди, да изпълнят условията за получаване на разрешение за престой и за улесняване на тяхната интеграция в европейските общества. На 11 юли Европейският парламент и Съветът приеха регламент относно статистиката на Общността в областта на миграцията и международната защита (561), който цели да постигне увеличаване на броя, на достоверността и на възможностите за сравнение на този тип статистика на равнище Европейски съюз. На 10 август Комисията прие предложение за решение за създаване на европейска миграционна мрежа (562). Целта на мрежата е да задоволи нуждите на европейските власти и институции, както и на широката общественост, от информация относно имиграцията и убежището с оглед на изработването на политики и вземането на решения в тези области от Европейския съюз. Финансовата рамка предвижда отпускането на 56,7 млн. евро за периода 2008—2013 г. На 11 септември Комисията представи третия си доклад за миграцията и интеграцията (563), в който се прави преглед на общностните и националните инициативи за цел по-добро интегриране на гражданите на трети страни. На 23 октомври бяха представени две предложения за директиви в областта на икономическата миграция. Първото е за рамкова директива, която да определи условията за прием на висококвалифицирани граждани на трети страни в Европейския съюз, като за целта предлага на „синя карта на ЕС“ (564). Второто предложение е за директива, която създава единна процедура за кандидатстване за единно разрешително за престой и за работа. Директивата формулира и пакет от общи права за имигрантите от трети страни, които пребивават и работят законно в определена държава-членка (565). На 26 ноември Комисията публикува доклад (566) относно прилагането на Директива 2003/9/ЕО от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, по-често наричана „директивата за условията на прием“. Резултатите от доклада по оценката, както и заключенията от консултацията по зелената книга за бъдеща обща европейска система за убежище, ще представляват основата за изграждането до 2010 г. на по-съгласувана правна рамка за условията за прием, в съответствие с целите на Програмата от Хага. На 5 декември Комисията прие съобщение, озаглавено „Към обща политика в областта на имиграцията“ (567). За успешното справяне с предизвикателството на имиграцията, съобщението разглежда начините, по които ЕС трябва да се ангажира за развитието на обща европейска политика в областта на имиграцията, като се възползва по-добре от икономическите възможности и разшири мерките за интеграция, основани на принципа на солидарност и поделяне на разходите. Визи, преминаване на границите и вътрешно движение На първи юни влязоха в сила споразуменията между Европейската общност и Русия за улесняване на издаването на визи за краткосрочно пребиваване (568) и за обратно приемане (569). Споразумението за улесняване на издаването на визи за краткосрочно пребиваване определя условията, въз основа на реципрочност, за издаването на визи за престой не по-дълъг от 90 дни в рамките на 180 дни за гражданите на двете страни. Споразумението не се отнася за територията на Дания, Ирландия и Обединеното кралство. Споразумението за обратно приемане, което няма да се прилага на територията на Дания, предвижда, въз основа на реципрочност, бързи и ефикасни процедури за идентифицирането и връщането на лица, които не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на Русия или някоя от държавите-членки на Европейския съюз и, в дух на сътрудничество, улеснява транзита на тези лица. На 29 ноември бяха приети споразуменията между Европейската общност и Украйна за улесняване на издаването на визи за краткосрочно пребиваване (570) и за обратно приемане (571). На 8 ноември същият тип споразумения бяха приети с Албания (само в областта на издаване на визи) (572), с Бивша югославска република Македония (573), с Босна и Херцеговина (574), Република Черна гора (575) и Република Сърбия (576), а на 22 ноември — с Република Молдова (577). На 11 юли Съветът прие Регламент (ЕО) № 863/2007, с който се създава механизъм за създаване на екипи за бърза гранична намеса (578). Регламентът установява механизъм за бърза оперативна помощ за неограничен период от време, под формата на екипи за бърза гранична намеса, на държава-членка, която поиска подобна помощ и която е в неотложна и изключителна ситуация поради пристигането в точки на външните граници на голям брой граждани на трети страни, опитващи се да влязат незаконно на територията на държавата-членка. На 25 април в Кишинев, Молдова, бе официално открит първият Общ център за обработване на молби за визи за Европейския съюз (579). Този общ център бе създаден за практическото улесняване на издаването на визи за молдовски граждани.
На 29 януари Съветът прие решение за бюджета на Sisnet (580) (комуникационната инфраструктура на ШИС) за 2007 г., като го определи на 4 099 000 евро. На 16 март Комисията прие две решения, с които се определят мрежовите характеристики на Шенгенската информационна система II (581). На 12 юни Съветът прие решение относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система в държавите-членки, присъединили се към Европейския съюз през 2004 г. (с изключение на Кипър) (582). На същата дата Съветът прие решение относно Шенгенската информационна система II (ШИС II) (583). В това решение са определят целите на ШИС II, техническата ѝ структура и финансиране, както и правилата относно функционирането и употребата на системата. В решението се изброяват също така специфичните правила за данните, които се въвеждат в системата.
На 8 ноември Съветът заключи, че девет държави изпълняват необходимите условия във всички области за прилагане на достиженията на правото от Шенген (въздушни, сухопътни и морски граници, полицейско сътрудничество, Шенгенска информационна система, защита на данните и издаване на визи): Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия. На 6 декември, след като се консултира с Европейския парламент, Съветът реши от 21 декември да премахне контрола по вътрешните сухопътни и морски граници с тези държави-членки и между тях и държавите-членки, които вече прилагат шенгенските правила, а от 30 март 2008 г. — и по въздушните граници (584).
Общи аспекти На 20 март Комисията прие доклад за прилагането на системата за ранно предупреждение и реагиране (EWRS) на общностната мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на заразните болести през 2004 и 2005 г. (585) Анализът на приложенията на EWRS показва, че системата се използва все по-често от държавите-членки и че днес тя се възприема като подходящо средство за бързо съобщаване на информация, свързана с координирането на мерки и управлението на рисковете на общностно равнище. На 23 октомври Комисията прие бяла книга, озаглавена „Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008—2013 г.“ (586). Стратегическите цели са да се осигури доброто здраве на населението на застаряваща Европа, да се предпазват гражданите от заплахите за здравето и да се осигурява подкрепа за динамичните здравни системи и новите технологии. На същия ден Европейският парламент и Съветът подписаха решение (587) за създаване на втора програма за действие на Общността в областта на здравето (2008—2013 г.). Същевременно Съветът прие заключенията относно стратегията на Европейския съюз в областта на здравеопазването по време на своята сесия на 6 декември.
На 18 април Комисията прие доклад относно прилагането на препоръката на Съвета от 18 юни 2003 г. относно превенцията и намаляването на вредните влияния върху здравето, свързани със зависимостта от наркотици (588). В него тя подчертава, че превенцията и намаляването на вредите от наркотичните вещества са ясно заявена цел на общественото здравеопазване на национално равнище и че всички държави-членки са създали, повече или по-малко, услуги и системи за намаляване на вредите от наркотичните вещества. В доклада се подчертава също така, че не всички държави-членки разглеждат осигуряването на качество, проследяването и оценяването като задача на националните правителства, но че въпреки това по принцип са съгласни, че е необходимо най-важните научни доказателства да бъдат популяризирани и използвани в по-голяма степен в рамките на намаляването на вредите от наркотичните вещества. На 1 февруари (589) Европейският парламент прие резолюция, озаглавена „Насърчаване на здравословното хранене и физическата активност: превенция на наднорменото тегло, затлъстяването и хроничните заболявания на европейско равнище“. Парламентът разглежда проблема със затлъстяването като политически приоритет на Европейския съюз и неговите държави-членки. Той приканва Комисията да създаде механизми за насърчаване на най-добрите практики в учебните заведения, за да могат децата да възприемат навици за здравословно хранене. И на последно място той разглежда възможността за интегриране на храненето и физическата активност в останалите политики на Общността. На 30 май Комисията прие бяла книга, озаглавена „Стратегия за Европа по отношение на храненето, наднорменото тегло и здравословните проблеми, свързани със затлъстяването“ (590). В бялата книга се разглеждат мерките, които могат да бъдат взети на общностно равнище за справяне със съществуващите проблеми в областта на храненето и здравето, като същевременно се предлагат конкретни действия, които да бъдат приложени във всички сектори от държавите-членки в рамките на техните правомощия. През 2010 г. Комисията би следвало да извърши преглед на осъществения напредък. Платформата за действие на Европейския съюз относно храненето, физическата активност и здравето, създадена през март 2005 г., продължава да дава резултати през 2007 г. Нещо повече, Комисията и Съюзът на европейските футболни асоциации (УЕФА) започнаха съвместно в края на месец август телевизионна рекламна кампания, чиято цел е да насърчава гражданите да упражняват всекидневно физическа дейност. Друга операция по информиране и създаване на съпричастност се проведе на 8 ноември с Европейския ден на здравословното хранене и качествената кухня, като целта ѝ бе да допринесе за борбата със затлъстяването при децата. Също така през месец юни бе създаден Европейският форум „Алкохол и здраве“, с цел изготвяне на конкретни мерки на всички равнища, от европейско до местно, за намаляване на вредите, свързани с алкохола. Форумът се състои от две групи за действие: една научна група, натоварена с предоставянето на научни становища на членовете на форума, и друга група, чиято задача е да определи добрите практики и да предложи мерки на членовете. Борба с тютюнопушенето На 30 януари Комисията прие зелена книга, озаглавена „Към Европа без тютюнев дим: политически опции на равнище ЕС“ (591). В документа се прави преглед на последиците за здравето и на икономическите разходи, свързани с пасивното пушене, приемането от страна на обществеността на забраните за пушене и предприетите мерки на национално и общностно равнище. Неговата цел е да събере становищата на заинтересованите страни относно обхвата на мерките за борба с пасивното пушене. След като Съдът на Европейските общности отхвърли иска на Германия, насочен срещу директивата за рекламирането на тютюневите изделия, към настоящия момент всички държави-членки са транспонирали директивата в националните си законодателства. Освен това в областта на борбата с тютюнопушенето вече съществува текст със задължителна употреба, който съдържа предупреждения относно здравето, както и възможност на използване на пиктограми.
На 4 юли Комисията прие съобщение (592), в което се подкрепя общата позиция на Съвета (593) по приемането на директивата за качеството на атмосферния въздух и по-чист въздух за Европа. Донорство и трансплантация на органи На 30 май Комисията прие съобщение, озаглавено „Донорство и трансплантация на органи: политически действия на равнище ЕС“ (594). В него се очертават три проблема от стратегически характер: осигуряване на качеството и безопасността на органите, увеличаване на тяхната достъпност и борба с трафика на такива органи. Комисията предлага план за действие относно по-тясното сътрудничество между държавите-членки в тази област, както и директива въз основа на член 152 от Договора за ЕО, която ще включва основополагащите принципи в областта на качеството и безопасността на човешките органи. На 8 февруари Комисията прие Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (595). Посредством нея Комисията започна нов процес, насочен към преработване на тези правила, с цел засилване на доверието на потребителите, като им се предостави хомогенна регулаторна рамка, и адаптиране на тези правила спрямо предизвикателствата на бързо променящия се свят на цифровите технологии. В този контекст на 24 април Комисията прие съобщение относно прилагането на Директива 1999/44/ЕО относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (596). На 13 март Комисията прие съобщение, озаглавено „Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007—2013 г. — Увеличаване на правата на потребителите, повишаване на тяхното благосъстояние, осигуряване на ефективната им защита“ (597). Комисията определя три главни цели за този период: даване на повече права на европейските потребители, повишаване на тяхното благосъстояние и осигуряване на ефективната им защита от рисковете и заплахите, с които те не могат да се справят като частни лица. По този начин Комисията има намерение да постигне осъществяването до 2013 г. на по-ефективен и по-добре интегриран вътрешен пазар, по-специално в областта на търговията на дребно. На 7 юни Комисията прие също така предложение за директива относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на временното ползване на собственост (timeshare), дългосрочните ваканционни продукти, препродажбата и замяната (598). Новото предложение цели да попълни пропуските в действащите понастоящем правила. По-специално то има за цел да разшири приложното поле, като то обхване нови продукти, появили се на пазара, и да разшири защитата в области от важно значение, като свързаните с препродажбата на временно ползвано недвижимо имущество или клубовете, предлагащи почивка на разменни начала. На 25 юли Комисията прие своя втори доклад по напредъка на Общата референтна рамка (ОРР) в областта на европейското договорно право (599). В него тя прави преглед на развитието на проекта, целта на който е да предостави на Комисията и на европейския законодател набор от инструменти или помагало, които да бъдат използвани при преразглеждането на съществуващото законодателство и изготвянето на нови инструменти в областта на договорното право. Тя излага също така своя подход по отношение на бъдещите дейности по Общата референтна рамка. Безопасност на храните На 17 април Комисията прие предложение за регламент относно установяване на процедури на Общността за определяне на допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2377/90 (600). Целта е да продължи ограничаването на степента на излагане на потребителя на фармакологично активни вещества, използвани в лекарствени средства за ветеринарна употреба, предназначени за животни, отглеждани за производство на храни, и на техните остатъчни вещества в хранителните продукти от животински произход. Хранителни добавки На 18 юли Комисията прие доклад относно напредъка на повторното оценяване на хранителните добавки (601). В него се прави синтезирано представяне на повторното оценяване на хранителните добавки, предприето напоследък от Научния комитет по храните (CSAH) и Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), и се изброяват извършените действия от Европейската комисия въз основа на научните становища. Растителна защита На 29 януари Комисията прие предложение за директива относно търговията с посадъчен материал от овощни растения и с овощни растения, предназначени за производство на плодове (преработена) (602). Законодателството на Общността в тази област бе прието през 1992 г. с цел въвеждането на хармонизирани условия, гарантиращи на купувачите, че ще получават материали и растения в добро фитосанитарно състояние и с добро качество. След неговото приемане това законодателство се оказа просто и ефективно средство за хармонизиране на вътрешния пазар. На 26 ноември (603) Комисията прие предложение за решение на Съвета за изменение на Решение 2003/17/ЕО относно еквивалентността на полските инспекции на посеви за производство на семена, извършени в трети страни, и относно еквивалентността на семената, произведени в трети страни. Настоящото предложение подновява еквивалентността до 31 декември 2012 г. за всички трети страни, посочени в Решение 2003/17/ЕО.
На 19 септември (604) Комисията прие съобщение относно нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007—2013 г.), мотото на която е „По-добре превенция, отколкото лечение“. В оценката на политиката на Общността в областта на здравето на животните се потвърждава постоянният напредък, осъществяван в течение на годините, и се отправят важни препоръки за в бъдеще. Освен това в областта на хуманното отношение към животните Съветът прие на 28 юни директива (605) за определяне на минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо. На 11 юни Съветът прие регламент за предпазване на водната среда от рисковете, свързани с използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове, като по този начин допринася за устойчивото развитие на този отрасъл в Европа (606).
С Регламент (ЕО) № 457/2007 (607) от 25 април Европейският парламент и Съветът измениха Регламент (ЕО) № 417/2002 относно ускореното въвеждане на изисквания за двукорпусни или еквивалентни конструкции за еднокорпусни петролни танкери. Този нов регламент забранява на всеки петролен танкер, пренасящ тежки товари от нефтопродукти, независимо от флага, под който плава, да влиза или напуска морските пристанища или терминали или да хвърля котва в зони под юрисдикцията на някоя от държавите-членки, освен ако не представлява двукорпусен петролен танкер. На 22 октомври Комисията прие изменено предложение за регламент относно отговорността на дружествата, осигуряващи превоза на пътници по море или вътрешен воден път, при злополука (608). Целта на предложението е да предложи на превозвачите и на всички пътници на борда на морските плавателни съдове, независимо от техния маршрут, съгласувана правна рамка, която определя техните права и задължения. На 24 октомври тя прие изменено предложение за директива относно гражданската отговорност на собствениците на кораби и предоставяните от тях финансови гаранции (609). В предложението се определят правилата, които позволяват едновременно предотвратяване на инцидентите и възстановяване на щетите. Безопасност и сигурност на въздушния транспорт На 24 януари Комисията при съобщение, озаглавено „План за действие относно капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа“ (610). В него тя излага глобален план за действие, целта на който е прилагане на съгласувана стратегия за борба с претоварването на европейските летища. Комисията предлага пет главни мерки: по-добро оползотворяване на съществуващия летищен капацитет, приемане на съгласуван подход към операциите, свързани със сигурността на летищата, насърчаване на комбинирания транспорт, интегрирането и взаимодействието на различните видове транспорт, подобряване на екологичния капацитет на летищата и на рамката за планиране на нова летищна инфраструктура, разработване и внедряване на рентабилни технологични решения. На 14 юни Комисията прие предложение за решение относно подписването на Споразумение със Съединените щати относно сътрудничеството в областта на регламентиране на безопасността на гражданското въздухоплаване, с цел улесняване на търговията на стоки и услуги в авиационния сектор, като се ограничава във възможно най-голяма степен на дублирането на мерките по оценка, проверка и контрол (611). Съветът прие предложението на 26 ноември.
В своето съобщение от 10 януари относно Примерната ядрена програма (612) Комисията предлага да бъде създадена група на високо равнище, съставена от националните регулаторни органи за ядрена енергия, за да се изготви общ подход и европейски правила в областта на ядрената безопасност и сигурност (613). На същия ден Комисията прие съобщение, озаглавено „Към европейски стратегически план за енергийните технологии“ (614). В него тя изтъква ключовата роля на енергийните технологии при преодоляване на предизвикателствата на енергийната политика, като сигурността на доставките, климатичните промени и конкурентоспособността. Комисията заявява, че самата тя ще предложи конкретен европейски стратегически план относно енергийните технологии, който трябва да бъде одобрен от Европейския съвет през пролетта на 2008 г. На 19 февруари Съветът прие Регламент (Евратом) № 300/2007 (615) за създаване на инструмент за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, който има за цел постигането на високо ниво на ядрена безопасност, защита от радиация и прилагането на ефективни процедури за контрол. На 27 февруари Комисията прие работен документ, който очертава актуализирана рамка за въвеждането на контролни проверки в областта на ядрената сигурност в Европейския съюз и описва основните му принципи. Относно този документ се проведе задълбочена консултация с експерти от държавите-членки, като той получи тяхното одобрение. След като бъде завършен през 2007 г., той ще служи като основа за по-нататъшните дейности в областта на контрола на сигурността. На 28 февруари Съветът се запозна с документа на Комисията и отбеляза широкия консенсус, който съществува по отношение на него, което бележи началото на нов етап по отношение на гаранциите в ядрената област в Европейските общности. На 10 юли Съветът прие решение (616), с което се одобрява присъединяването на Европейската общност за атомна енергия към конвенцията за физическата защита на ядрените материали и на ядрените съоръжения. Решението на Комисията относно присъединяването бе взето на 19 декември. На 17 юли Комисията прие решение за създаване на експертна група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на радиоактивните отпадъци (617). Тази група на високо равнище ще съветва и подпомага Комисията при постепенното изготвяне на обща позиция и евентуално на нови европейски правила в областта на сигурността на ядрените инсталации и на безопасното управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Също така в съответствие с ангажимента, поет от Европейския съюз за предоставяне на адекватна финансова помощ на Словакия за подкрепа на усилията за затваряне на ядрените реактори от първо поколение от съветската епоха, Съветът прие на 14 май регламент (618) за определяне на финансовата помощ за периода 2007—2013 г. На 12 декември Комисията прие втори доклад относно използването на финансовите ресурси, определени за извеждане от експлоатация на ядрени инсталации, отработено гориво и радиоактивни отпадъци (619). Този доклад обхваща всички ядрени инсталации и се отнася до използването на фондовете за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците.
На 5 март Съветът създаде финансов инструмент в областта на гражданската защита (620). Този инструмент ще съставлява финансовата основа за ответни действия, реагиране и подготвителни дейности, обхванати от механизма за гражданска защита на Европейския съюз (621), но също така и правната и финансовата основа за засилено прилагане на действията, обхванати досега от програмата за действие в областта на гражданската защита през 2000—2006 г. (622). Освен това той ще обхване нови области, като по-специално допринася за развитието и изграждането на системи за откриване и ранно предупреждение посредством проучвания на нуждите и на осъществимостта и чрез действия по насърчаване на взаимната зависимост на тези системи и създаването на връзки между тях и механизма. Финансовите средства, предвидени за този инструмент за периода на финансиране 2007—2013 г., са в размер на 189,8 млн. евро. Фонд за солидарност на Европейския съюз На 7 юни Европейският парламент и Съветът приеха решение (623) за мобилизиране на средства от Фонда за солидарност на Европейския съюз. След извършване на преглед на последиците от сериозните наводнения в Гърция и Унгария през 2006 г., Фондът за солидарност на Европейския съюз отпусна сума в размер на 24 370 114 евро под формата на бюджетни ангажименти и предоставени бюджетни средства. На 24 октомври Европейският парламент и Съветът приеха второ решение (624) за мобилизиране на средства от Фонда за солидарност на Европейския съюз. Това решение се отнася до отрицателните последици от урагана „Кирил“, който засегна Германия през месец януари, и от тропическия циклон „Гамед“ на френския остров Реюнион през месец февруари. За тези два случая Фондът за солидарност отпусна сума в размер на 172,2 млн. евро. На 10 декември Комисията предложи да отпусне помощ от 162 млн. евро от Фонда за солидарност на Европейския съюз за подпомагане на пострадалите от наводнения британски райони (625). На 25 октомври Комисията прие доклад, озаглавен „Фондът за солидарност на Европейския съюз: Годишен доклад за 2006 година“ (626), в който се представят дейностите на Фонда през 2006 г. и обработката на новите заявления, получени през годината, наблюдение на текущото прилагане на отпуснатите и усвоявани субсидии, и оценка на докладите за прилагане, с оглед подготвянето им за приключване.
На 23 юли (627) Европейският парламент и Съветът приеха програмата Херкулес ІІ, като измениха и удължиха срока на действие на Решение 804/2004/EО (628) относно създаване на програма за действие на Общността за насърчаване на дейности в областта на защита на финансовите интереси на Общността. Този основен акт освен безвъзмездните средства вече обхваща и обществените поръчки и включва цели, свързани с борбата с контрабандата и фалшифицирането на цигари. Разширяването на целите на програмата за борба с контрабандата и фалшифицирането на цигари е израз на активизирането на усилията в тази област, благодарение на засиленото сътрудничество между националните органи и органите на Общността. Програмата „Херкулес ІІ“ обхваща периода 2007—2013 г. и разполага с бюджет от 98,5 млн. евро. Като има за цел да управлява всички оперативни разходи, свързани с провежданите от Комисията общи действия за борба с измамите, тази програма предвижда осигуряване на финансова подкрепа за няколко дейности, като техническо подпомагане на националните органи, организиране на обучения, конференции и семинари и извършване на проучвания в областта на сравнителното право. Програмата е насочена към националните органи на държавите-членки, изследователските центрове и сдруженията с нестопанска цел, установени в някоя от държавите-членки или в страните кандидатки и в процес на присъединяване. Освен това разходите по участието на гражданите на някои трети страни могат да бъдат финансирани в рамките на тази програма. На 17 декември Комисията прие съобщение за динамичен подход към неподатливостта към измами (629), в което се предвижда въвеждането на нов механизъм за прдотвратяване на измамите. Източници на информация и други полезни връзки 1() Решение № 1578/2007/ЕО (OВ L 344, 28.12.2007 г.). 2() Вж. глава ІІ, раздел 2, рубрика „Преглед и напредък на вътрешния пазар“ от настоящия доклад. 3() Вж. глава ІІ, раздел 2, рубрика „Информационно общество и медии“ от настоящия доклад. 4() COM(2007) 502 (ОВ С 4, 9.1.2008 г.). 5() COM(2007) 23 (ОВ C 138, 22.06.2007 г.). 6() COM(2006) 693 (ОВ C 78, 11.04.2007 г.). 7() COM(2007) 433 (ОВ C 191, 17.08.2007 г.). 8() Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 2.3 Mb. Сподели с приятели:
|