2.2.1. Преглед и напредък на вътрешния пазар
Преглед на единния пазар
В началото на 2007 г. институциите предприеха преглед на единния пазар, което оповестява настъпването на нов цикъл при този стълб на европейското изграждане.
В тази връзка на 17 януари Европейският икономически и социален комитет прие проучвателно становище във връзка с „прегледа на единния пазар“ (112), а на 27 март Комитетът на регионите прие становище по собствена инициатива относно „бъдещето на единния пазар и преглед на европейското общество“ (113).
От своя страна на 22 февруари Комисията прие съобщение, озаглавено: „Единен пазар за гражданите — междинен доклад до пролетната сесия на Европейския съвет през 2007 г.“ (114), в което тя представя виждането си за единния пазар на XXI век. Комисията предлага и нови възможни подходи за да бъде единният пазар концентриран предимно върху ефектите и резултатите, да бъде по-ефикасен, по-децентрализиран и в по-голяма степен основан на мрежите, по-реактивен в глобален план, както и по-достъпен. В своите заключения от 19 февруари и 22 ноември Съветът отбеляза текущото ревизиране на прегледа на единния пазар. По време на сесията си през март Европейският съвет от своя страна се запозна с този подход и подчерта необходимостта от допълнително подобряване на функционирането на единния пазар с оглед приспособяването му към новите икономически реалности.
На 4 септември Европейският парламент прие резолюция относно прегледа на единния пазар, в която предлага на пречките и липсата на ефикасност да се противодейства с по-добро въвеждане и прилагане на съществуващите правила.
Прегледът доведе до съобщението „Единен пазар за Европа през ХХІ век“ (115), прието от Комисията на 20 ноември. Това съобщение превръща февруарския междинен доклад в оперативен пакет от мерки, предназначени да поставят на нова основа единния пазар. То се придружава от съобщение относно услугите от общ интерес, включващи социалните услуги от общ интерес (116), и от документ, който представя „една нова социална визия“ за Европа (117). Пакетът от мерки се опира също и на поредица от работни документи, които предоставят повече подробности за начина, по който Комисията възнамерява да модернизира политиката в областта на единния пазар.
В частност, съобщението оповестява един нов подход и поредица от мерки, предназначени да гарантират, че единният пазар ще направи повече, за да извлече полза от глобализацията, ще предостави правомощия на потребителите, за да се отвори за малките предприятия, ще стимулира нововъведенията и съдейства за поддържането на високо равнище в социалната област и областта на околната среда. Сред основните политически действия, предвидени в пакета за единния пазар, присъстват инициативите, насочени към:
-
подпомагане на потребителите при упражняване на договорните им права и получаване на обезщетения извън границите;
-
подпомагане на потребителите да се възползват в по-голяма степен от отварянето на финансовите пазари;
-
предоставяне на по-добра информация на потребителите и малките предприятия;
-
изправяне на слабостите в секторите, където единният пазар би трябвало да покаже по-високи резултати;
-
предлагане на „закон за малките предприятия“ и въвеждане на „паспорт на научния изследовател“;
-
уточняване на условията за прилагане на общностните правила спрямо услугите и социалните услуги от общ интерес и насърчаване качеството на социалните услуги в рамките на Европейския съюз.
Обща стратегия
Комисията прие важен законодателен пакет във връзка с развитието на вътрешния пазар, като централното съобщение от този пакет е озаглавено: „Вътрешния пазар на стоки, стълб на европейската конкурентоспособност“ (118). В пакета се съдържат и четири инициативи, които са вплетени в новата стратегия за единния пазар през ХХІ век, по-специално по отношение на подобряването на неговото функциониране (вж. по-долу).
Свободно движение на стоки
На 14 февруари Комисията прие пакет във връзка с развитието на вътрешния пазар на стоки, в който се съдържат четири инициативи, насочени към подобряването на свободното движение на стоки, както и към опростяването и осъвременяването на приложимите спрямо вътрешния пазар правила и принципи, като същевременно се усъвършенстват правилата за безопасност на продуктите:
-
предложение за регламент относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно продавани на пазара в друга държава-членка (119);
-
предложение за регламент за определяне на изискванията за акредитация и наблюдение на пазара във връзка с пускането на продукти на пазара (120);
-
предложение за решение относно обща рамка за пускането на продукти на пазара (121);
-
и накрая, тълкувателно съобщение относно процедурите за регистрация на моторните превозни средства с произход друга държава-членка (122). На 21 март Комисията прие доклад (123) за прилагането между 2002 и 2005 г. на процедурите, установени с Директива 98/34/EО (124), в която се предвижда осведомителна процедура в областта на техническите стандарти и правила. В заключенията от доклада се потвърждава положителното виждане, което държавите-членки имат по отношение на прилагането на директивата. В доклада се предлагат и насоки за размисъл, за да се позволи на обхванатите от директивата и по-специално на икономическите оператори да извлекат максимална полза от нея.
На 5 декември, в рамките на отбранителния пакет, Комисията прие предложение за директива (125) относно вътреобщностния трансфер на продукти, свързани с отбраната, чиято цел е да намали пречките пред търговския обмен на тези продукти вътре в Европейския съюз.
Свободно предоставяне на услуги и свобода на установяване
От началото на 2007 г. финансовите услуги са в центъра на вниманието. В този контекст на 27 февруари Съветът прие заключения относно компенсирането и плащането при доставка (и най-вече относно кодекса за поведение, подписан от инфраструктурните доставчици, за преговарянето и следпреговорния период), които представляват ключов сектор за финансовото интегриране в Европейския съюз. С оглед подобряването на ефикасността и доверието в предоставяните след сключването на сделки услуги в този сектор е необходимо да се осъществи значителен напредък.
От своя страна на 19 март Комисията прие тълкувателно съобщение (126) относно съответните правомощия, запазени от държавата-членка по произход и от приемащата държава-членка при търгуване на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) в съответствие с раздел VIII от Директивата за ПКИПЦК (127). С това съобщение се цели различията в тълкуването на директивата да бъдат коригирани и по този начин да бъде подобрено нейното действие.
През април Комисията прие доклад за целесъобразността от запазването на изискванията при застраховката във връзка с професионалната гражданска отговорност, налагани на посредниците съгласно правото на Общността (128), както и зелена книга за финансовите услуги на дребно на единния пазар (129). В тези две области тя, констатирайки необходимостта от значителни допълнителни усилия, за да могат гражданите да разполагат с действителен единен пазар на финансовите услуги, насърчава предприемането на мерки и насоки за размисъл.
На 8 май Съветът прие две групи заключения. В първата той изразява задоволство най-вече от бялата книга на Комисията за подобряването на рамката, регулираща единния пазар на инвестиционни фондове (130). Във втората той констатира, че спекулативните фондове са допринесли значително за стимулиране на ефикасността на финансовата система, като обръща внимание и на потенциалните системни и оперативни рискове, свързани с тяхната дейност.
В резолюция от 23 май Европейският парламент потвърди позицията си относно специфичния характер на здравните услуги и прикани Комисията да му представи предложение за подходящ инструмент с приоритет кодифицирането на съдебната практика на Съда на Европейските общности във връзка с правата на пациентите. Европейският парламент поиска значителна свобода за пациентите и практикуващите медици от сектора. Той също така пожела Комисията да насърчи предоставянето на електронен достъп до здравната система, както и медицинското обслужване от разстояние (телемедицина).
На 30 май Европейският икономически и социален комитет прие становище по собствена инициатива, озаглавено „Вътрешен пазар на услугите — изисквания по отношение на пазара на труда и защита на потребителите“ (131), чиято цел е даде практически принос за заинтересованите лица и европейските институции, като се подчертае по-ясно въздействието на настоящата стратегия за вътрешния пазар на услуги върху пазара на труда, условията за наемане на работа и защитата на потребителите.
В доклад от 25 юни за някои аспекти на автомобилното застраховане (132) Комисията се позова на ефикасността на националните санкции, въведени в подкрепа на процедурата на предлагане/мотивиран отговор и поемането на съдебните разходи.
На 10 юли Комисията представи предложение за директива (133) относно достъпа до дейностите в областта на прякото застраховане и презастраховане и тяхното упражняване („Платежоспособност II“). В него се препоръчват по-стриктни изисквания по отношение на платежоспособността на застрахователите, за да се гарантира, че те разполагат с капитали, достатъчни за посрещането на неблагоприятни обстоятелства като наводнения, бури или тежки пътнотранспортни произшествия. От предложението произтича изискването застрахователите да притежават необходимите финансови ресурси за покриване на пазарния, кредитния и оперативния риск; тези рискове не се покриват от сегашния режим на Европейския съюз.
В своя резолюция от 11 юли относно политиката на финансовите услуги за периода 2005—2010 г. Европейският парламент се спря предимно на: пазарната концентрация; алтернативните инвестиционни инструменти; достъпа до финансиране в сектора на търговия на дребно; финансовата култура и приноса на потребителите във взимането на решения; начина за по-добро законодателство; системните рискове; регламентационната и надзорна архитектура; глобалното въздействие на мерките.
На 26 септември Европейският икономически и социален комитет прие становище по собствена инициатива, озаглавено „Икономическите и социални последствия от развитието на финансовите пазари“ (134). Комитетът отправя препоръки в следните четири области: информация, прозрачност, защита на инвеститорите и потребителите; управление и диверсифициране на риска; съгласуване на финансовата стратегия и европейския социален модел; справедливо данъчно облагане.
На 18 септември Съветът прие указания за водене на преговори за споразумение със Съединените щати относно услугите при залаганията и игрите, свързани с пари.
По време на сесията си от 9 октомври Съветът прие заключения относно инструментите на Европейския съюз в областта на финансовата стабилност, както и заключения относно клиринга и уреждането на плащанията.
Експертната група за финансово съответствие (група „FISCO“) изготви доклад, в който се предлагат решения за бариерите пред данъчното съответствие при приключването на сделки в Европейския съюз, който бе представен на 23 октомври по време на конференция в Брюксел. Въз основа на извършената от тази експертна група работа, Комисията ще предвиди конкретни мерки, за които ще състави специален график.
В сектора на финансовите услуги на 13 ноември Европейският парламент и Съветът приеха директива (135), която улеснява разплащанията (по-специално банковите преводи, удържането на суми от и плащането с кредитни карти) в рамките на Европейския съюз, поставяйки правната основа за създаване на единна зона за плащания в евро (SEPA). Директивата укрепва правата и увеличава защитата на всички потребители на платежни услуги.
На 18 декември Комисията прие бяла книга относно интегрирането на европейския пазар на ипотечни кредити (136). Съзнавайки значимостта на пазарите на ипотечни кредити, Комисията направи пълен преглед на начина на функциониране и степента на интегрираност на тези пазари. В бялата книга са представени заключенията от този преглед и е включен пакет от адаптирани мерки, разработени с цел повишаване конкурентоспособността и ефикасността на европейските ипотечни пазари, които ще бъдат от полза за потребителите, заемодателите и инвеститорите.
В същия ден Комисията прие съобщение, озаглавено „Финансовото образование“ (137). В съобщението са представени някои принципи, нямащи задължителен характер, които могат да служат за ориентир за държавите-членки и останалите заинтересовани страни в процеса на изготвяне и изпълнение на програми за финансово образование.
Освен това в съобщението си от 21 декември Комисията предложи мерки за увеличаване на трансграничните инвестиции на фондовете за рисков капитал (138).
През 2007 г. работата по завършване изграждането на вътрешния пазар на пощенски услуги (139) продължи на равнището на различните институции.