Доклад за дейността на Софийския градски съд за 2007 г. Докладът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание

В нас остава известно съмнение за възможността технически да се уредят тези наши контингенти, които се изпращат в чужбина. Многократно сме разговаряли в комисията и с господин министъра – упрекът е дотолкова към правителството, за отделяне на средства. Ние сме остро критикувани за това, че България отделя 2,1% от брутния си вътрешен продукт, а не 2,6%, както сме поели като отговор на нашите обязаности към НАТО. Естествено това ни подлага на голяма критика с оглед преоборудването на нашата армия предвид новите цели и задачи, които тя има. Надявам се за в бъдеще, че правителството ще разбере тези потребности на Българската армия. В момента, пак повтарям, три четвърти от военния бюджет отива за заплати. Предполагам, че господин министърът ще потвърди това. Една армия, която няма в момента възможност за провеждане на свои маневри, стрелби, упражнения и т.н., тя губи своята боеспособност и остава само армия на щат, остава да носи само униформи и да получава заплати.

Знаем окаяното състояние на Българската армия, говоря като техническо оборудване. Да не говорим, че нямаме никакви възможности в момента за реални бойни действия. Добре, че в момента се задоволяваме поне с охранителна дейност. Нашите подразделения не са готови за бойни действия. Това много добре го знаем. Оборудването, което е необходимо, вярно, че е скъпо, но e от съвсем друг характер, изискващо вече съвсем нови конструктивни решения. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Петър Берон.

ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми колеги, наблюдава се трогателно единодушие между част от опозицията и управляващите по въпроса за това кой по-вярно да служи на чуждестранните господари на страната ни.

Ние в Комисията по външна политика гласувахме „въздържал се” по този закон. И сега смятам така да гласувам, затова защото по мое мнение Българската армия няма никакви нови цели, никакви нови задачи, а има тези, които са отразени в Конституцията на страната – запазване на териториалната цялост и суверенитета на Република България, и няма никаква работа по джендемите да годи и да изпълнява чужди заповеди.

С това изменение, което се прави сега, фактически досегашното положение, при което казахме, че уж само някои поделения ще участват в мисии и ще се взимат в тях доброволци, и пр., и пр. – няма вече доброволци! Целите останки от славната някога Българската армия се превръщат в един експедиционен корпус под чуждо командване. Този експедиционен корпус ще бъде фактически изпращан не по желание на българското правителство, не по желание и решение на българския парламент, а ще бъде по хрумването на някои от далечни страни за чужди цели. Аз съм против този тип военна реформа, която смалява нашата армия под ньойски размери и я превръща в един цял експедиционен корпус за защита на чужди интереси. Този, който направи това, ще носи историческа отговорност.

Фактически погледнете какво направиха цялата поредица цивилни министри на отбраната, започвайки от господин Луджев и завършвайки със сегашния министър – смаляваха, смаляваха, съсипваха армията и сега ще й нанесат последните удари, като я превърнат в пушечно месо за чужди интереси. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.

За втора реплика има думата господин Георги Георгиев.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, тук се спомена, че сме били упреквани, че не си увеличаваме процента за оборудване на нашата армия. Аз питам: ние армия ли имаме или наказателни отряди?

България никога не е била държава, която е завоювала чужди територии с наказателни цели, първо.

И, второ, България не защитава своите интереси там, където отива Българската армия, а защитава чужди интереси. Ние не можем да отделяме още пари за тази работа. Да, разбирам, ако се говори в закона, че нашата армия трябва да се увеличи, нашата армия тогава ще трябва да се въоръжи – да, тогава да търсим пътища и начини как да увеличим съответното финансиране на тези процеси, но ние да финансираме нашата армия, а всъщност тази дума „армия” не представя в момента състоянието на Въоръжените ни сили, не можем ние да отделяме пари за такова нещо. Ето защо аз ще гласувам против този закон.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е втора реплика.

Трета реплика няма.

Господин Кирчев, заповядайте за дуплика.

ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги репликиращи! Уважавам вашето мнение.

Искам само да ви кажа, че ОДС не е политическата сила, която се е прилепила към управляващите. Лично аз съм участвал в разговори за приемането ни в НАТО по времето, когато управляващите и хабер си нямаха от тази работа.

Аз съм един от най-твърдите привърженици за присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз. ОДС също бяха такива и по-късно е хубаво, че БСП осъзна своята грешка и избра цивилизования избор – да тръгне към развитите държави, а не да се върне в Азия.

Ако мои колеги не разбират съвременните концепции за водене на война и новите международни отношения, не разбират, че Варшавският договор отдавна, отдавна е приключил и говорят с терминологията на Варшавския договор, това е техен избор. Аз уважавам тяхното мнение, но не мога да се съглася с тяхната дълбока некомпетентност по отношение на воденето на модерната война, колективната сигурност и отбраната. Не приемам обвиненията, че ОДС се било прилепило към управляващите. Най-малкото това се е случило.

СДС беше политическата сила – онова велико, голямо СДС, което тръгна и направи своя цивилизован, може би Моисейски избор да тръгне към Запада, а не към Азия. Пак повтарям – който иска да стои в Азия, това си е негов избор. Към никой не отправям укор и упрек, но аз съм заявявал своите позиции твърдо. Не се намирам на никой за слуга, аз съм си направил своя избор – аз лично за себе си смятам, че той е правилен, както и уважавам мнението на колегите от „Атака”. Те смятат пък, че техният избор е правилен, но не отправям епитети, не отправям обиди. Пак казвам, че за мен цивилизованият избор е да се отива към развитите държави и към колективна сигурност.

Искам да ви запитам, уважаеми колеги - как виждате вие България – една слаба все още икономически и неукрепнала, да осигури своята национална сигурност от типа на сигурността на Швейцария? Естествено, че бих дал за пример Швейцария – с отлична армия, с изключително добре организирани отбранителни възможности на населението, с прекрасна военна индустрия, с невероятно икономически възможности и естествено, с редица международни договори. Да, бих искал да станем като Швейцария, но за съжаление нашият ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Швейцария не е член на военни съюзи, господин Кирчев.

ХРИСТО КИРЧЕВ: Да, точно така, но Швейцария има невероятни икономически, военни и технически възможности. Да не ви изброявам тук какво значи „ЗИК”, „Зауер”, какво значи „Ерликон” и т.н. Това са фирми, които не са само първокласни, а са ролс-ролсите на въоръжението, което произвеждат. Ако вие смятате, че можем да бъдем като Швейцария, бих прегърнал тази идея. За съжаление, ние сме си още България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за изказване на народния представител Минчо Христов.

Господин Христов, като независим народен представител, разполагате с пет минути.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, в Конституцията на Република България пише, че Българската армия е призвана да защитава суверенитета и териториалната цялост на Република България. Това пише в Конституцията. Аз не знам в тази Конституцията да пише, че Българската армия е призвана да защитава чужди петролни, икономически, военностратегически интереси или интересите на НАТО, господин Кирчев. В Конституцията не пише нищо такова!

Това, което се предлага в този законопроект, който предстои да гласуваме, е превръщането на Българската армия в наемен експедиционен корпус, който да обслужва именно тези чужди интереси. Не си спомням, господин Кирчев, Франция, Германия, а сега Италия, Испания и Гърция да участват в тази тъй наречена тройна коалиция. От европейските страни България е една от малкото, които в момента участват там. Дори Вашите американски приятели, господин Кирчев, заявяват (имам предвид демократите), че желаят да предприемат незабавно изтегляне от Ирак. Имаше такива изявления. В Англия официално правителството обяви, че те предприемат тази година изтегляне от Ирак. В същото време ние, уважаеми колеги, съвсем наскоро приехме решение за удължаване на българската мисия там. Както върви, ние изглежда ще останем в Ирак и след американците.

В този закон има нещо друго. В него се дава възможност на Министерството на отбраната да прави заменки, да разполага с имоти, да учредява право на строеж. Разбира се, там е написано „след търг и оценка от независим оценител”, но аз питам, уважаеми колеги, всички тези далавери със заменките на земи по българското Черноморие, включително с участието на Министерството на отбраната, нима не бяха направени след оценка от независим оценител?! Тези заменки бяха на принципа не кон за кокошка, а бълха за слон. И тези заменки продължават, след – пак повтарям – оценки на независим оценител. Това са нашите български родни независими оценители, уважаеми колеги. Тоест този закон в момента дава възможност за огромни корупционни схеми, които ще бъдат извършени от Министерството на отбраната, от неговото ръководство.

Затова, колеги, аз категорично няма да подкрепя този закон. Ще гласувам против, защото той не работи за интересите на българското общество.

Мога да кажа и друго. С този закон вие ще отнемете възможността на българските граждани, които наистина искат да защитават суверенитета на България, да не могат да го правят. Защото всички, които не желаят да участват в тъй наречените мисии в чужбина, не желаят да бъдат превръщани в наемнически експедиционен корпус, вие ще ги уволните от Българската армия. Питам ви аз: това конституционно ли е, справедливо ли е, морално ли е? Аз мисля, че не!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики към народния представител Минчо Христов? Няма.

Заповядайте за изказване, господин Димитров.

ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър, заявявам, че Парламентарната група на Българска нова демокрация ще подкрепи на първо четене този законопроект. Считаме, че той е действие в правилна насока, още повече – изискуемо действие след приетата философия за пълна професионализация на Българската армия.

Има нещо, колеги, което трябва да знаем, и което до голяма степен ще обуслови и ще подкрепи нашето решение за подкрепа на този законопроект.

След измененията на ЗОВС от 2004 г. е прието решение на Министерския съвет от 17 юли 2005 г., с които са определени подразделенията, войсковите единици от Българската армия за участие в международни операции и мисии.

Съвсем бегло ще изброя някои от тези единици, защото е особено важно да се разбере и моля да бъде запомнено: в момента по тези изменения на закона от 2004 г. и решението на Министерския съвет от 2005 г., възможност за участие в мисии зад граница имат над 90% от Въоръжените сили на Република България. От състава на Сухопътните войски това са 61 Механизирана бригада, Втора лекопехотна бригада, 38 полк ЯХБЗ, 68 бригада Специални сили, рота „Симик”, още около пет бригади от Сухопътните войски, Трета вертолетна авиационна база, Трета изтребителна авиационна база, 22 изтребителна авиационна база, 16 транспортна авиационна база, войсковите единици от Военноморските сили, Военноморска база – Варна, Военноморска база – Бургас, и цялата логистика.

Ще кажа един проблем, който е много важно да бъде разбран. Извън тези подразделения, извън обсега на този законопроект и на това решение са единствено щабовете на видовете въоръжени сили и Генералния щаб на Българската армия. (Реплика на народния представител Павел Шопов.) На практика изменението, което сега се прави и което ние ще подкрепим с пълно съзнание и твърда воля, е, че към тези войскови единици ние добавяме щабовете на видовете въоръжени сили и Генералния щаб, които бяха изключени от приложението на изменението на закона и решението на Министерския съвет, тъй като по определението, което беше визирано в нормативните актове, щабовете на въоръжените сили и Генералният щаб не се водеха подразделения, войскови единици от Българската армия. Това е особено важно да се разбере, защото в момента не става тотална промяна на философията на участието на Българските въоръжени сили в мисии зад граница. Това е станало през 2004 г., когато 90% от Въоръжените сили са били определени чрез техните войскови единици да създадат възможност за изпращане на военнослужещите зад граница за участие в такива мисии. Това, което се прави в момента, е грубо казано – добавяне към войската на щабовете и Генералния щаб. Мисля, че едва ли в тази зала ще се намери някой, който да защитава тезата, че ние имаме основание и логика да пращаме зад граница войници и сержанти, но нямаме основание да изпращаме зад граница за мисии щабовете на видовете въоръжени сили и Генералния щаб. Мисля, че едва ли ще има човек, който да защитава подобна теза.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): Защо да не ги пращаме?! Вижте се какво приказвате!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, извинявайте, значи нашия Генерален щаб ще го пратим в чужбина, така ли?! (Смях и оживление в залата.)

ИЛКО ДИМИТРОВ: Ако това е реплика, ще отговоря веднага. Представител на нашия Генерален щаб би могъл да не бъде в състояние да откаже да бъде пратен на мисия зад граница, позовавайки се на това, че не е включен във войскова единица. Генералният щаб в момента и щабовете въоръжени сили не се водят войскови единици по легалното определение на закона. Това е елементарният проблем. И нека не виждаме някакви призраци в това, което се прави в момента, нито някаква драматична промяна, ние просто, грубо казано, добавяме към войската и нейното ръководство. И според мен е повече от логично това да се случи.

По отношение на друг дискусионен проблем – доброволния принцип. Доброволният принцип не е дерогиран, напротив, включена е възможността при предприемане на стъпки за встъпване в редовете на Българската армия ти да бъдеш запознат с това, че ще бъдеш изпратен експромто, екс леге в мисия. Ти имаш това условие пред себе си и имаш две възможности: или да подпишеш да се включиш в редовете на Българската армия и да отидеш на мисия, ако бъдеш призован, или да откажеш да бъдеш военнослужещ. Така че доброволното начало си е налице, то не е променено, не е стеснен неговият обект, не е стеснено неговото приложение, просто е добавен този елемент, който сега съществуваше в една по-късна в правно-технически план фаза, тоест подписване на допълнително споразумение за участие в мисия, след като военнослужещият е бил приет във Въоръжените сили.

Нека да не спекулираме с това, че правим Българската армия експедиционна или не. Просто българският данъкоплатец не може да си позволи да поддържа отбор „А” и отбор „Б”. Отбор „А” е този, който е годен да участва наравно с другите партньори в мисия зад граница, отбор „Б” е този, който ще дрънка кухненски прибори и ще стои тук, за да поддържа някаква битност на остарели виждания за кашевари, които просто да попълват състава, бидейки негодни, поради това че не са участвали в реални условия, да докажат качествата си на военнослужещи.

Искам да кажа, че приветствам в известна степен тези стъпки, които се предприемат в този законопроект, за съпътстване на тази промяна с действия, които ще подпомагат развитието на социалния статус на българския военнослужещ. Но аз заявявам най-категорично от тази трибуна: българското правителство, българските официални лица се държат неадекватно по отношение на социалния статус на българския военнослужещ. Аз твърдя, че Министерството на отбраната е затънало до гуша с имоти и с възможности и за пореден път прави плахи стъпки за решаване на социалния проблем на българските военнослужещи. Докато преди 1 януари 2008 г. беше обяснено, че можем да се държим двусмислено по отношение на това, че 12 хиляди крайно нуждаещи се военнослужещи трябва да имат жилища, сега, след като сме изправени пред една пълна професионализация на Въоръжените сили, ние просто не трябва да обясняваме, че няма пари, че няма финансови възможности, че има други приоритети и т.н. Просто аз казвам, че липсва политическа воля за подкрепа на тази идея за пълна професионализация. Защото ако ние не предприемем мощни и незабавни действия, а не предпазливи стъпки за задоволяване на доказаните потребности на българските военнослужещи, ние връщаме процеса назад и сред тези български военнослужещи или ще попаднат такива, които не могат да изпълняват своите задължения, или ще създадем пушечно месо, което да изпращаме зад граница с пълното съзнание, че трябва да носим отговорност за проблемите, които ще настъпят с него.

Затова казвам, че ние се нуждаем от една ясна политическа воля, която да застане зад разбирането, че когато ти създаваш професионална армия, трябва да платиш адекватно за този професионализъм. Твърдя, че в Министерството на отбраната има тези финансови възможности, Министерският съвет обаче трябва да си изясни политическата визия и да създаде тези административно-правни и технически възможности, които да позволят намиращите се активи - стопански обекти, и наистина безкрайно многото възможности да бъдат насочени първо за задоволяване на нуждите на българските военнослужещи като професионални такива и после да потъват някъде в небулозата на безкрайните нужди от социални и други ангажименти, неясно по какви механизми и неясно защо.

С това приключвам своето изказване. Имам определени резерви и по отношение на едно разрешение, което касае порционни пари и храна, но мисля, че между първо и второ четене сме в състояние да предложим определени корекции, които да внесат яснота в тази философия. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики? Господин Берон, заповядайте.

ПЕТЪР БЕРОН (независим): Уважаеми господин председателю, въпреки че репликата е несъгласие, аз искам да изкажа съгласие с предложението да се изпратят Генералният щаб и останалите щабове в джендемите. И не само те, ами да се изпратят и цялото ръководство на министерството и всички сегашни и бивши министри, които затриха Българската армия.

Плюс това, разбра се, че една американска фирма иска да поеме военните комуникации на страната. Ами защо направо не ни зачислят всички като едно поделение към американската армия, поне малко по-добре облечени и нахранени ще бъдат войниците.

Всичко, което се каза тук, е просто удивително възмутително и абсолютно неприемливо! Ние не трябва да се съсредоточаваме върху въпросите по начина, по който го правим. Ако се процедира по този начин в нашите съседни натовски страни, не знам дали Гърция можеше да си позволи 170-хилядна армия, а Турция – 800-хилядна. На всички тези хора осигурени ли са апартаменти и всички удобства? Аз силно се съмнявам. Ако могат да ни посочат примера на нашите по-стари натовски съседи, да го направят. Но аз смятам, че стопяването на Българската армия до един файтон хора е обидно и неприемливо за нашата страна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Радославов.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги! Аз съм възмутен от класификацията, която колегата Димитров направи – че едва ли не тези кадрови военнослужещи, които искат да ходят в мисии зад граница, са най-истинските и най-добрите в Българската армия, а тези, които не искат, били кашевари. Ами тогава цялата ни армия е била кашевари преди да излизаме зад граница! Колко са хората зад граница? В Афганистан 400 и нещо, 100-150 в Ирак и една мисия в Косово. Какво излиза? Че фактически 1000 - с ротацията 2000 души - са били истински военнослужещи, всички други според неговата терминология са кашевари и не са истински военнослужещи. Категорично се противопоставям на такъв начин на разделяне на българските военнослужещи. Това е една обида за Българската армия и моля той да се извини тук от тази трибуна за това, че си позволява такива сравнения. Това – едно.

Второ, аз искам да попитам и друго. Не си ли задава самият Димитров въпроса защо досега Генералният щаб и Министерството на отбраната не са включени в тези войскови подразделения? Много просто! Това, което беше в досега действащия закон, е много ниско ниво на представяне на нашето участие в тези мисии, тоест кадрови военнослужещи, но на ниво по-нисши офицери, сержанти и войници. Защото едно участие вече и на членове на Генералния щаб, и на Министерството на отбраната вдига много по-високо нивото и ангажимента на България като държава в тези мисии. И това, което действа досега, е много добре, защото е имало точно тази умисъл според мен – да не се ангажираме чак в такава степен.

Мисля си, че тревогата, която се изразява тук от колеги народни представители, трябва да бъде уважена, уважаеми колеги – обръщам се първо към моите колеги от Коалиция за България - защото и след следващото съкращение, което се готви в България , вече не знам кой ще пази и границата ни с Югославия и дали въобще ще има военно поделение. Май няма да има никакво военно поделение. А сега ще се махне и Танковата бригада в София .

Така че въпросите са много сериозни и това, което сега се вкарва като допълнение и изменение само за мисиите, е една малка част от айсберга. Много по-сериозен е цялостният проблем. И аз още един път искам да кажа, че очаквам Министерството на отбраната да ни внесе най-после някакъв проектозакон за тази резервистка армия. Ние продължаваме да съкращаваме армията, а не приемаме никакъв документ, който все пак да подготви младата българска генерация с военни умения. Това го има всяка държава – член на НАТО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.

Заповядайте, за дуплика, господин Димитров.

ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.

Поднасям чрез господин Радославов извиненията на тези хора, които се смятат за кашевари.

Искам да кажа следното. Повече от очевидно е и много хора го знаят по-добре от мен, че когато един професионализъм не се развива в професионални условия, тогава от професионалиста просто нищо не става, той става нула. Ако ние не предоставим възможности Българската армия да провери своите способности в реални условия, то тогава просто си въобразяваме, че правим нещо. Ние не правим нищо! Това трябва да е ясно. Ние не трябва да се заблуждаваме, че имаме хора, които не знаят какво е реално военно действие и че те ще бъдат адекватни в такова бойно действие, когато бъдат изпратени там. В този смисъл опасността да създадете Вие проблеми, господин Радославов, е голяма, защото оставяте хората да стоят тук, като си мислите, че проблемите могат да се решат виртуално. Не могат, просто не могат! И ние всички трябва да бъдем на нивото на тези военнослужещи, които имат смелостта и доблестта и не се противопоставят да участват в тези мисии, защото за тях това е едно реално участие, една реална проверка. Без тази проверка ние не можем да знаем какво е нивото на подготвеност на нашите Въоръжени сили. Как може да изправяме полицията в реални условия на улицата? Как може да изпращаме хирурзи да правят реални операции в “Пирогов”? Защо се плашим да изпратим нашите войници в реални бойни условия, след като ги подготвяме за това нещо, след като плащаме за това нещо!

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ, от място): Защото те не искат.

ИЛКО ДИМИТРОВ: Може би Вие не искате, но това е друг проблем, нека да не тръгваме по тази плоскост.

Искам да отговоря с едно изречение и друго. Напълно необяснимо и нелогично е да пазиш ръководството на един вид Въоръжени сили, на една войска под чадър, препятствайки той да има възможност да участва в такива мисии зад граница, за да го пазиш живо и здраво. Аз се надявам, че сред тях има достатъчно хора, които могат да защитават себе си, създадени са им такива условия и ви призовавам да не ги пазите, тъй като те самите не желаят това, подкрепяйки тези промени. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Янко Янков.

ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Възможностите за отбрана на страната, състоянието на Въоръжените сили на Република България са отговорност, ангажимент и функция на дейността на няколко български народни събрания и на няколко български правителства. В резултат на тази дейност България стана член на НАТО, ние поехме конкретни ангажименти и смятам, че едно от нашите основни задължения е да изпълняваме качествено тези ангажименти. Всъщност темата за отбраната на страната може би трябва да бъде една от малкото теми, по които и управляващи, и опозиция да имаме ако не пълен консенсус, поне някаква степен на консенсус.

Уважаеми колеги, дебатът се измества от закона, който разглеждаме, и отива в една по-обща посока – за състоянието на Въоръжените сили и възможностите им те да изпълняват конституционните си задължения. Аз лично няма да се спирам на тази тема, но едва ли има народен представител, на който да не е ясно, че цялостното състояние на Въоръжените сили на Република България, както всички останали дейности, е функция на нейните икономически възможности, на икономическия потенциал на страната. Ние не можем да пренебрегнем това по никакъв начин. Защо тези възможности са толкова малки и генерират такъв бюджет – това е вече въпрос на друг анализ, на друга тема и може би не е предмет на днешния ни дебат по закона.

Уважаеми колеги, предложеният законопроект решава някои нормативни пречки и може би това са последните пречки, свързана с професионализацията на Българската армия, и дава възможност за уеднаквяване на статута на всички военнослужещи в армията. За разлика от предходния период, когато те бяха две категории – срочнослужещи и професионални, сега всички са професионални и трябва да имат еднакви взаимоотношения с министъра на отбраната. По никакъв начин, уважаеми колеги, това не е свързано само с излизането на нашите Въоръжени сили на мисии извън граница и по никакъв начин приемането на този законопроект няма да доведе до увеличаване или до намаляване на участието на българските Въоръжени сили в мисии извън територията на страната.

Може би е добре всички народни представители да знаят, че участието ни в мисии се извършва по друг закон, който ние, това Народно събрание, приехме – това е Законът за използване на българските Въоръжени сили извън територията на страната, в който е предвиден ясен и точен ред, по който нашите Въоръжени сили могат да напускат територията. По този ред за някои видове участия е предвидено разрешение от Министерския съвет, за някои видове – разрешение на Народното събрание. А конкретната степен на участие на българските Въоръжени сили извън граница е предвидена в нашите споразумения с партньорите ни от НАТО и по всяко едно такова участие има санкция.

Уважаеми колеги, за всички нас и за цялата българска общественост е ясно, че професията военнослужещ е една от най-опасните професии в Република България. И тези професионални военнослужещи ще бъдат там и ще вземат участие там, където има опасности, може би свързани с националната сигурност на страната. Наше задължение е, уважаеми колеги, да осигурим на тази част от населението адекватен социален статус, да минимизираме доколкото е възможно рисковете и заплахите за техния живот.

Аз лично искам да ви уверя, че ние в Комисията по отбраната много внимателно следим тези процеси. Постоянно се внасят анализи от Генералния щаб, от Министерството на отбраната, следим непрекъснато обстановката, в която участват нашите военнослужещи в мисиите и в Ирак, и в Афганистан. Всъщност част от законопроекта е посветена и на проблема, свързан с осигуряването на жилища, и възможностите за управление на имотите на Министерството на отбраната в урбанизираните зони. Уважаеми колеги, тук става въпрос наистина за един огромен потенциал от собственост, който се намира в много градове на страната и който - вече не е трудно да се забележи - започва сериозно да се амортизира по отношение на сградния фонд. Една от възможностите беше този потенциал да се предаде на общините. Практиката обаче показва, че това в никакъв случай не довежда до ефективно и качествено използване на тези територии. Затова една от възможностите, които се предоставят в този законопроект, е министърът на отбраната по съответен ред да има право да учреди право на строеж, за да се осигурят жилища за българските военнослужещи и, разбира се, за обекти от обществено значение.

Ние смятаме, уважаеми господин министър, че всъщност може би това трябва да бъде една от последните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили и след определен период да бъде внесен нов Закон за отбраната, който наистина в максимална степен да обхваща материята и в максимална степен да отговаря на всички въпроси, свързани с националната сигурност на страната.

Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта на първо четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Чернев.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Янков, от групата на ДПС. Мисля, че тук се полага една доста основателна реплика. Вие казахте „Когато приехме закона за участие, за взимане на решение от правителството за участие в задгранични мисии на Българската армия”. Да, изразихте се много правилно – „приехме”, защото вие си го приехте. Не само това мнозинство, което е управляващо, но и реалното мнозинство, което гласува за този закон, защото малцина тук се противопоставихме на този закон. Аз още си спомням тежкия дебат, който имахме, и все още стоя на позицията, както и другите колеги, виждам, че ме гледат...

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Как се казваш? Каква карта имаш?

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Не се обаждайте от място, после ще Ви обясня в кулоара. (Реплики от народния представител Румен Овчаров.)

Господин председателстващ, ако обичате!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чернев, погрешно сте взел картата на народния представител Румен Ангелов. Затова е тази реакция. Сега ще Ви дадат Вашата карта.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Съжалявам! Ха, ха, ха – на това се смеем в седми клас, господин Овчаров. Много смешно!

Продължавам – този закон си го направихте вие. С този закон ние все още не сме съгласни. По-нататък в свое изказване ще обясня точно всички параметри.

На второ място, много благодаря, изплюхте камъчето, една думичка тук лъсна – „собственост”. Собственост на Българската армия, която се съсипа, собственост на Българската армия, която се превърна в група гурбетчии с автомати. Група гурбетчии с автомати – в това превръщате Българската армия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Ноев.

БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.

Репликата ми е по темата за военните имоти. Те представляват една много апетитна хапка. Какво става в последните години? Съкращава се армията със 70-80%, 70-80% от тия имоти се разпродават. Навремето Българската армия беше на особено висока почит и тези имоти бяха в централните части на най-големите градове. В момента представляват една много апетитна хапка – това, което е останало.

Тъй като съм от Варненски избирателен район, какво става там с Военната болница? Военната болница, която е точно на центъра, се разруши, а в момента турска фирма строи хотел ли, МОЛ ли, не мога да кажа. Военната фурна – също на пъпа на града, както се казва, също се взе от някаква съмнителна фирма. Тук, в София, сградата на Военноисторическия музей, която беше в централната част на града, е изместена накрая. Има много други апетити. Оставаме с едно впечатление – дайте да съкращаваме армията, защото тези имоти остават неизползваеми, в тежест, така че те трябва да се продават. Само че те даже и не се продават, те се харизват на наши хора и поръчките се изпълняват от наши фирми – разбираме хора из кръга на управляващите, а не на опозицията. Следвайки тази логика, на управляващите ще им бъде по-изгодно, ако може цялата армия да бъде зад граница, както каза и колегата Чернев. Тя няма да има никакъв имот тук, в страната, всичко трябва да се продаде – имоти, имущества и на българския войник да му остане един калашник в ръката и това е. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за трета реплика?

Заповядайте, господин Величков.

Междупрочем да съобщя, че независимите народни представители разполагат с 4,5 минути.

ХРИСТО ВЕЛИЧКОВ (независим): Уважаеми господин председател, колеги! Прави впечатление един такъв факт – имаме отделен Закон за мисиите зад граница, където нещата са разписани. Защо сега в Закона за отбраната ние ще вкарваме задължението, че всеки военнослужещ е длъжен или не може да откаже мисия зад граница? В същото време преди това колегата Димитров пък какво каза – истинската войска са онези, които са зад граница, а тия, които са тук, не са войска. Не става ли дума тук, че ние искаме да подменим Българската армия като бранител на интересите на държавата в едно нещо съвършено различно? Сигурно няма да е сега, но ако ние направим това нещо, си е живо предателство към България. Живо предателство! Ако не сега, някога, някой ще носи отговорност, но жалкото е, че няма да са тези, които ще вземат сега решенията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за дуплика, господин Янков.

ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Чернев, уважаеми господин Ноев, уважаеми господин Величков! Определено и откровено трябва да се каже, че в дебатите, които се водят по различни поводи, свързани с отбраната на страната, тук, в Народното събрание, аргументите, които вие изказвате, имат своите основания и трябва да бъдат анализирани сериозно. Това обаче, както казах в своето изказване, е въпрос на друг разговор, по други теми. Може би предстоят такива теми, свързани с актуализиране на отбранителната стратегия на страната, и т.н.

Вижте, да, мнозинството прие тоя закон. Това е факт, но такъв е редът за вземане на решения в българското Народно събрание. Всъщност, може би това е едно от предимствата на демокрацията, че по тия въпроси има различни мнения. (Реплики от опозицията.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето е засечено.

ЯНКО ЯНКОВ: Картата ми е в пулта, не знам защо не се е включила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате три минути, говорете спокойно.

ЯНКО ЯНКОВ: Наистина, уважаеми колеги, въпросът с имотите на Българската армия... Господин Чернев, Вие се изразихте неточно според мен. Това не са имоти на Българската армия, това са имоти на българската държава, това са имоти на целия български народ, които са предоставени за ползване от Българската армия за определено време. Това, че тези имоти са атрактивни и са на хубави места в градовете, по никакъв начин не означава, че трябва да стоят и да не се реализират възможностите, които те могат да предоставят. Наше задължение е ние да намерим оня механизъм, който да минимизира опасностите от корупционни практики и всъщност по възможно най-добрия начин тия имоти да изпълнят предназначението си и към сегашните нужди на Министерството на отбраната, и към гражданите на съответните общини, които в момента имат нужда от тях.

Как ще намерим тоя подход и тоя механизъм, зависи от нас. Става въпрос за определени текстове, записани в закона. Казах, че си запазваме правото да предложим и допълнителни текстове. Става въпрос и за правилник, който трябва да бъде приет от Министерския съвет. Това също е една допълнителна възможност.

Що се отнася до състава на Българската армия – господин Величков излезе, за нейното намаляване, аз казах, че това е въпрос, който е извън отговорностите на сегашното Народно събрание. Това е въпрос, който е предвиден, записан, регламентиран и се реализира по съвсем други стратегии и процедури, които предходни български народни събрания вече са приели и предходни правителства са реализирали. Благодаря, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за изказване на господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Колеги, законопроектът, който обсъждаме, е силно политически, силно идеологически и това е така, защото се касае до различни философии за нашето общество, различни визии за нашето общество. Едната е глобалистката, а другата е национално отговорната, патриотична визия за българското общество. „Атака” е представител на втората позиция, на втората визия – за българското общество, за българската национално отговорна позиция и твърдо защитава тази своя позиция. Това, което „Атака” прави в Четиридесетото Народно събрание от самото начало досега и ще го прави, е да разваля тази идилия и този комфорт на всички останали – и така наречени управляващи, и така наречена опозиция, които имат за цел да внушават в обществото и пред своите господари един консенсус в българското общество по всички тези въпроси, включително и по въпроса за настоящето и бъдещето на Българската армия. Тоест ние ще пречим на този консенсус с всички възможни средства и ние сме горди, че не само „Атака”, но и други представители, макар и произтичащи от „Атака” също заемат тази позиция и те са верни на програмата, която партия „Атака” в тази връзка прогласяваше и с която излезе за влизане в Четиридесетото Народно събрание. Те също защитават тази позиция поне в това отношение.

Ние много пъти сме казвали, че по отношение на Българската армия се осъществява една последователна ликвидация, която е започнала отпреди десетина години насам – от управлението на ОДС, мина през управлението на НДСВ и сега вече е в своя крайна фаза. Тази ликвидация на Българската армия, такава, каквато трябва да бъде според българската Конституция като защитник на националния суверенитет и териториалната цялост на страната, беше осъществена с няколко последователни закона и с ред мерки, с които от Министерството на отбраната бяха осъществявани действия като едни концентрични удари, които непрекъснато удряха по българската войска и я докараха до това трагично положение. Сегашният законопроект не е нищо друго освен една поредица от тези концентрични законови удари против Българската армия и бележи една вече доста завършена фаза на нейната ликвидация.

От „Атака” винаги сме казвали, че Българската армия ще бъде намалявана последователно, все повече и повече докато се сведе до една жандармерийска част, до това да се превърне в една въоръжена група от хора, които да бъдат пращани на мисии зад граница. Това ще бъде нейната цел и задача и тя няма да има никакво друго значение за обществото, тя няма да има никаква друга функция освен тази.

Неслучайно в изказванията на управляващите ключовата дума е „мисии” или „участия в чужбина”. Тоест да се докара българската войска, условно разделена, на две или три групи, без значение как ще ги наречем – или контингенти, или части, от които една или две да стоят в страната, за да реанимират – на почивка, а третата част може би да бъде изпращана в горещи точки на света, където да се защитават чужди интереси – дали енергийни или политически, без значение, но чужди интереси, и където българските момчета да умират като им се подхвърлят, предвид социалната икономическа криза в страната, някакви жълти трохи, от които те да бъдат доволни, да се лумпенизира тази група от млади българи, да им се отнеме съзнанието какво правят в тези далечни точки на земята, с каква цел ще пребивават там, за чии интереси ще умират. Това е бъдещето.

Неслучайно в този законопроект са 2-3 ключови думи – едната „мисии”, а другата „имоти”, забележете.

Тук всъщност се завършва тази отдавна течаща операция за превръщането на Българската армия в пушечно месо като се създава задължително за всички военнослужещи, всички, които са в редовете на Българската армия, да бъдат изпращани, да заминават в чужбина и да изпълняват там дадените им задачи.

Тук има много юристи и аз се учудвам какво недомислие е това – сега минавам от чисто политически в чисто юридически аспект на нещата. Господин министър и управляващите, не сте ли помислили, че до момента Българската армия се състои поне от 90% хора, които са подписали договор, в който договор професионално, изрично съществува положението, че могат да бъдат изпращани в чужбина само ако са съгласни? Как сега със закон ние ще дерогираме този договор, как ще прекратим неговото действие и как ще им вменим в задължение – аз не мога да разбера това юридически как ще стане, по силата на този закон изведнъж тези хора, които са подписали договора за доброволност, така да го наречем условно казано, с такава клауза, ще ги принудим, ще ги накараме да бъдат длъжни да пътуват в чужбина зад граница? Това просто е невъзможно и Конституционният съд би отменил едно такова задължение, което този закон би въвел, би разписал. Така че това е една абсолютна несъстоятелност.

Цинично е това, което се чува в Правната комисия, когато беше изтъкнат тоя аргумент – който не желаел, да напусне. Да, много хора ще напуснат, но това всъщност малко интересува управляващите и ръководството на Министерството на отбраната, защото целта е още повече и все повече и повече да се намалява броят на военнослужещите и това ще бъде оправдание. Всъщност оправдание – няма желаещи. Девет хиляди и шестотин души се търсели в момента да попълнят свободните места. В един момент ние знаем, че всъщност броят на армията ще бъде още намален и то не по друга причина, а със страшния аргумент, видите ли, няма желаещи. Как ще има желаещи? Ние, от „Атака”, предупреждавахме, още когато се възприемаше принципът на професионалността, че няма да има желаещи. Тогава казвахте: не, ще има желаещи, защото ще бъдат добре заплатени. Няма да има желаещи! Ето, все повече и повече броят на Българската армия ще бъде намаляван. Всъщност вашата недобросъвестност и от вашата лъжа, която изведохте към момента, когато се въвеждаше принципът на професионалността.

Тук неслучайно представител на ДПС говори по този въпрос, защото ДПС е вперило алчен взор, хищен поглед точно към тези имоти. Тук ще видите като последица от това, което правите днес, че тези имоти ще бъдат отнесени, усвоени, най-вече от ДПС. Движението за права и свободи е най-доволно от този закон. Движението за права и свободи изобщо не го интересува Българската армия, за ДПС, разбира се, най-хубаво е да няма Българска армия. Движението за права и свободи има отношение към този закон дотолкова, доколкото този закон развързва ръцете и дава възможност тези изключително ценни имоти на държавата, във вид на държавни имоти, да бъдат приватизирани, тоест да бъдат отнесени, да бъдат окрадени по начин, до болка познат на целия български народ. И тук приказките за това, че с продажбата от тези имоти щели да бъдат закупени апартаменти за военнослужещите са просто смешни, те са нелепи. Както винаги съм казвал тази приватизация, която се прави в България, е не „кон за кокошка, а кон за бълха”. Така ще стане и в този случай. Много скоро няма да има нужда и от апартаменти за българските военнослужещи, тъй като такива просто няма да има. Няма да има Българска армия, както е тръгнало.

Сега отново ще се върна на чисто политическия аспект на тази материя, която разискваме на този закон, по който разсъждаваме в момента.

Поначало ударът срещу Българската армия не е само удар срещу нея, защото армията е неотделима и много важна част от държавността. Ударът поначало, което осъществяват така наречените управляващи и така наречената опозиция – всички безродници, е да се бие по българската държавност. Като се бие по Българската армия и се ликвидира българската войска, се ликвидира и българската държавност. Това е голямата, генерална и зловеща, добре премерена цел и в нея участва, както винаги съм казвал, цялата интерпарламентарна шайка в този парламент, просто защото няма разлика в целите на хора от БСП – аз съм ги назовавал по имена, няма да го правя повторно, които се съобщават с хората от НДСВ – те много добре се знаят, с хората от ДПС, с хората от СДС, с хората от ДСБ, с хората от БНС. Тази интерпарламентарна шайка върши своето дело. Тя непрекъснато, постъпателно...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Шопов, правя Ви забележка – не обиждайте народните представители, като ги наричайте „шайка”.

ПАВЕЛ ШОПОВ: Не правя персонална квалификация в момента. Аз съм я правил много пъти и никой не може да ме спре да я правя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мога да Ви спра, но се съобразявайте. Два пъти употребихте „шайка”. Първият път не Ви направих забележка, но...

ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е истината за мене и аз като народен представител мога да дам тази квалификация. Така че за това става дума и за това става въпрос, но ние от „Атака”, разбира се, в момента не си въобразяваме, че ще спрем това, което се прави генерално, но ние ще продължим да вгорчаваме живота на тези хора, които вършат своето предателство и ще опитваме, и ще спираме този процес по един всевъзможен начин и пречим на така наречения консенсус, с който да тържествуват всички тези хора.

В крайна сметка те идват на историческата сцена и ще си отидат и това ще бъде много скоро.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли?

Заповядайте за първа реплика, господин Димитров.

ИЛКО ДИМИТРОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председателю.

Господин Шопов, не бих взел думата, ако Вие не казахте наред с обичайните лозунги, зад които не стои нищо друго освен един агресивен популизъм и един неверен факт. Ако бяхте слушали това, което Ви казах в самото начало – от три години над 90% от Българската армия, българските Въоръжени сили са в подразделения, които генерират военнослужещи за мисии зад граница. Деветдесет процента от Българската армия в момента участва и е готова да участва в такива мисии. В момента и по принцип не престояват едни и същи хора 300, 500, 1000 души, а има така наречената ротация, която позволява в реални условия, да се проверяват възможностите на българските военнослужещи през годините, така че всички военнослужещи да докажат своите възможности, а не както Вие предлагате да престоят тук в сухи тренировки и те, и ние да не знаем какво могат. Защото, както един хирург не може да докаже своите възможности, освен ако не оперира, ако не прави операции. Не може да докаже своите възможности, ако го затворите във Вашия кабинет да чете само книги, а трябва да присъства в операционната зала, така и българският военнослужещ, ротирайки се, както е заложен този принцип и както в момента се извършва, повече от 90% от Въоръжените сили да докажат своите възможности в реални бойни условия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.

Парламентарната група на „Атака” разполага с четири минути и половина.

Господин Шопов, имате право на дуплика.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин Димитров едно си знае, едно си бае. На него в главата му няма друга гънка, когато се говори за армия, освен думата мисии и пращане в чужбина. Неговият критерий, то се вижда, всичко преминава през това действие, защото на него това му е наредено, това му е възложено отнякъде.

Димитров, работете заедно с другите Ви подобни от другите парламентарни групи и навсякъде – да се превърне Българската армия в армия за мисии.

Така че цялото негово мислене е свързано с този факт. За него Българската армия няма други измерения. Господин Димитров, от цялото Ви изказване преди малко и сега от тази реплика, по отношение на мен се вижда това. Просто няма нищо друго освен мисии. Само че за това говорих през цялото това време, че има и друга философия за армията, друга представа, друго виждане за армията, че армията за нас от „Атака” има функции по Конституцията на Република България, а не е въпрос за това да бъде пращана в мисии, както й е възложено, за което Вие пледирате.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Чернев.

Уважаеми колеги, вземам аргумент от една мисъл на един от апологетите на българското националноосвободително движение полк. Кирил Б. Дрангов, той е казал така: „Празна раница не храни граница.”

С приемането на този закон ние сме в ситуация, в която не раница да няма или тя да е празна, а да няма и кьорав войник до българските национални граници, който да ги пази. Тази военна стратегия, този военен позор, който се предлага, превръща българския войник, както го казах по-рано и ще стоя на тази дума, в гурбетчия с автомат. Това стават българските войници. Не мога да разбера какъв висок и страховит военен опит ще почерпат нашите войници от функциите си на окупационни полицейски сили, охраняващи военнопленнически лагери и изпълнявайки всякакви други кулинарни, защото тук някои се обиждат да ги наричаме кашаварски, добре, кулинарни дейности в така наречените задгранични мисии.

Никога българският войник не е бил окупатор. Българската армия е била силна, когато е отбранявала българската национална територия. Никой не може да ме убеди, не почива на никакъв здрав разум аргументът, че , видите ли, български национални интереси са някъде ей там в белоджистанските планини на 3000 километра оттук. Може да са били по времето на предците на Хан Аспарух и Хан Кубрат, може би по времето на Хан Горда, може би, но не и днес.

Така че тези песнички не стават дори за децата в предучилищна възраст, камо ли за хора, които са прегърнали каузата на родолюбието и патриотизма, като нас. Тази кауза не е от вчера, не е от възникването на дадена партия. Ние се радваме, че партия „Атака”, която произлезе от коалиция „Атака”, продължава гръмко, бойко да защитава тази теза, но това е теза на всеки мислещ и чувстващ се патриот откакто има демокрация в България. Каузата е да се пази Българската армия, каузата е да не позволим Българската армия да се превърне в батальон за окупаторски действия.

Искам да отправя съвсем колегиално, не предупреждение, известие към колегите от фактическото мнозинство: ние националистите, патриотитети няма само да ви досаждаме, ние ще продължим да стоим на нашата позиция, независимо от всичко. Това, което се окачествява и се отъждествява, за мен е с национално предателство, с предаване интересите на българската държавност – лишаване на българската държава от един от естествените, един от априорните атрибути на държавността – армията. Защото армията е изразител на държавната сила, армията е носител на тази форма на държавна принуда, която осъществява автономността на държавата. Така ни учеха още в първи курс в Юридическия факултет. Ние сега избиваме този стожер изпод българската държава и казваме: не, след като махаме един от стожерите, сградата на българската държавност става по-силна. Това е абсурд. Като здравомислещ човек, като юрист, като българин аз отказвам да приема този аргумент.

В този ред на мисли няма да подкрепя този лош закон.

Отново ще ви дам пример с едно събитие отпреди повече от десет века, когато българите дойдоха при Хан Богорис и му казаха: „Ти ни даде лош закон.” Ние сега даваме лош закон за българската държава. Да очакваме разгневените българи скоро да ни го кажат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.

Господин Ноев, заповядайте.

БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Господин председател, искам да изкажа особеното си притеснение от факта, че в залата в момента присъстват под 20% от народните представители. Това са 32-33, което е 15-16%, и не знам дали си давате сметка, че този закон е от изключителна важност и неговото приемане ще има изключително тежки последствия?

Искам да кажа, на първо място, изпращането на наши войски в чужбина ще става задължително с решение на Пентагона, а не на Народното събрание, министерството или Генералния щаб. Съвсем отвън ще се командва това изпращане. Българската армия се превръща в окупационен корпус на Вашингтон. Числеността и въоръжението на Българската армия ще се определят от нуждите на Пентагона, в зависимост от това какви локални войни води, а не от нуждите на България. Пентагона изобщо няма да го интересува, че в съседна Сърбия, Косово или Македония има някакви конфликти и има нужда наши военни части да бъдат там на границата. За тях това няма значение – дали ще ги има, или няма да ги има. Българските военнослужещи няма да могат да избират дали да участват или не в окупационни войни, а те ще бъдат задължени да отидат под заплахата от наказателно преследване. Предупреждавам ви, че в най-скоро време ще има много силна ответна реакция.

От момента на гласуването на този закон за българския военнослужещ ще бъде вече свещен дълг не защитата на Отечеството, а свещен дълг на българския военнослужещ ще бъде защитата на петролните гиганти и на наркотрафика. Ние в момента държим части в Афганистан, където се произвежда една голяма част от дрогата, която тръгва по света, и в Ирак, където защитаваме петролните гиганти.

Особено обидно е, че нашите военнослужещи изпълняват ролята на пазванти, на телохранители, но не и на рейнджъри. Те ходят и пазят нещо и дали ще бъдат въоръжени с автомати или със сопа е все едно и също. Така че няма какво да приказваме, че трупат някакъв боен опит и т.н.

Искам да ви припомня, че на последните учения на българските военнослужещи беше оказана високата чест да метат пистите, където кацат американските самолети. Това стана нашата армия. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.

Уважаеми народни представители, сега е 10,58 ч., има записали се още двама, а вероятно ще има и други. Досега се изказаха 6 народни представители, без да броим репликите и дупликите.

Ще дам половин час почивка, след което ще продължим с дискусията по този законопроект.

Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Часът е 11,31.

Продължаваме заседанието с дискусията на първо четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили с вносител Министерският съвет.

В списъка, който е пред мен, сега е ред за изказване на народния представител Станчо Тодоров.

Заповядайте, господин Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател, но вчера заради 30 човека плюс министъра заседанието беше прекратено. Днес са 20 и министърът го няма, а Вие откривате заседанието. Аз ще се възползвам от думата, която ми е дадена, но мисля, че това не са хората, които трябва да присъстват в залата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Би трябвало да има нещо сериозно, защото хората очакват да чуят нещо в края на краищата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте, господин Тодоров. Така е.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Струва ми се, че това не е правилно, но така е по правилник, Вие използвате своите права, както решите, така ще бъде.

Господин председател, господа! Поправките в този закон са за ликвидацията на Българската армия, тоест, тя да не може самостоятелно да реши конституционните си задължения.

Уважаеми господа, това е позор! Такава армия България не е имала през цялото си съществуване, дори когато е била в критично положение. Този закон ще бъде унизителен за българския военнослужещ! Ние ще готвим войски само за зад граница и за мисии. Докладвам: от три български армии в момента има три бригади, които не са в състояние да изпълнят конституционното си задължение. Това трябва да бъде разбрано от всички нас и да не допускаме каквито и да е поправки, а трябва да изготвим нов закон.

Само някои данни: противовъздушната отбрана на България от 1000 целеви канала има 27.

Авиация: от 245 бойни самолета имаме 20.

Танкове: от 3050 имаме 160.

Дори при капитулация трябва да бъдем по-силни, господа! С тези средства ли ще воюваме и ще защитим българската държава? С тези средства можем да защитим една община, но не и държава.

Ще бъда конкретен, по същество – точен: чл. 85 гласи: „Военната служба се изпълнява на територията на България”. Този член искате да бъде премахнат.

Ние ще бъдем служители на целия свят – това е невъзможно с такава армия, каквато сме отредили да има българската държава. Не може ние да бъдем жандарм в света, да си изпращаме войски по всеки край на света! Тази точка трябва да си остане.

Отменя се точката да се служи по договор. Ама разбира се – сега военнослужещият служи по договор, той реално е на територията на страната, както е записано. Ако бъде изпратен на друго място да служи, то тогава по негово желание подписва договор да отиде там самостоятелно. Ние сега ще задължим българския военнослужещ ще-не ще за 323 лв. да отиде където го пратим! В момента напускат по 50 човека от армията, за една година ще останем без армия, няма да имаме никакви...

Това ли е целта на този законопроект? Не бива да се допуска. Трябва някой, ако желае, доброволно да отиде някъде и там заплащането е съвсем различно, не това, което се дава в българската държава.

В момента дори имаме 10 000 души по щата. От 39 имаме 30. Какво ще имаме до края на годината? Нищо!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, имахте три минути, моля да си завършите мисълта! Давам Ви още 15-20 секунди.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Господин председател, господа! Вижте каква позорна точка! Досега военнослужещият при изпълнение на своите задължения, ако бъде задържан, трябваше министърът на отбраната да даде съгласието си. Сега вдигат едно поделение по бойна тревога, скачам, обличам се и правя някакви нарушения, спира ме някой на улицата и ме арестува?! Какво ще стане с този, който ме арестува, ако ме спре мен и аз изпълнявам бойна задача, питам ви, ако приемем тази поправка?

Ние приемаме поправки, които въобще не са нужни.

Аз съм ограничен във времето, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече!

СТАНЧО ТОДОРОВ: Наистина благодаря. Мисля, че трябва да помислим по този закон. Той трябва да бъде върнат, да бъде направен нов закон, а също трябва да направим Закон за българския резерв, тъй като в момента нямаме резерв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тодоров.

Заповядайте за реплика, господин Ноев.

БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател.

Съвсем накратко. Господин Тодоров изтъкна факта, че Българската армия ще бъде жандарм, който ще ходи навсякъде по света. Една армия, която е много малка, с мизерно заплащане и с почти никакво въоръжение, не може да бъде жандарм. Това ще бъде една тайфа с полицейски палки, със сопи, която ще ходи да пази затворници и лагерници. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желаете ли дуплика, господин Тодоров?

Моля Ви да се вместите в трите минути на дупликата.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги! Наистина е прав господин Ноев, когато каза тези думи. Наистина ако направим това, ще бъдем изправени...

Ще ви кажа честно и откровено: провеждам непрекъснато срещи с българското воинство. Ходя по поделения, не знам дали друг от българските народни представители ходи, но аз ходя и последно дори министърът, когато му зададох въпроси, свързани с войсковия ред в поделенията и въобще всичко, което се случва в българската държава, той дори не можа да ми отговори. И в момента той не идва да слуша тези неща, защото самият той знае, че не може да отговори.

Мисля, че поне министърът трябва да бъде тук, господа! Това е непристойно!

Господин председател, ако обичате, поканете министъра! Не може министърът да отсъства, когато се гледа един закон, който засяга цялата държава! Тези неща, които се правят като поправки в закона, защитават нечии интереси. Искам министърът да дойде и да каже тук чии интереси защитава този закон! На българската държава или на някои други, които желаят България да няма армия?

Аз не искам да предричам нещо, но представете си една маневра на някои от българските граници, какво ще правим? Откъде ще намерим армия тогава, кого ще извикаме, как ще изпълним задълженията си? Ще извикаме нечии войски... Знаем кои – наши съседи, които ще влязат в нашите оголени поделения и няма да излязат. От там, където влезе войската, трудно излиза!

Е, какво, искате да храним чужда армия на наша територия?! Това ли искате? Ако това искате да се случи, гласувайте тези поправки!

Вие правите поправки тук да се дават и земите, които са отредени за Българската армия, да се търгува. Досега се продаваха, сега се прави търговия. Искате тези земи да се търгуват. Станахме много големи търговци, бе, господа! Стига де!

Не може да се търгува всичко, което е предоставено на Българската армия. За всички тези обекти, които са предоставени на Българската армия, българските парламенти са мислили как да ги предоставят, а ние сега ги раздаваме на разни джебчии там по най-долен начин. Даже онзи ден аз го казах. Дадохме да ремонтират българските вертолети, дадохме 13 милиона, а никой не каза защо не си ги върнахме. Сега продадохме тези вертолети, защото не ги отремонтирваме, а те са боеготови – 7 броя за 10 милиона! Даже не можахме да си вземем това, което дадохме по договор, за да ги поправят. Ето това са престъпления! Даваме също райони и обекти, в които ще се строят магазинчета от разни там бизнесменчета, които ще търгуват за сметка на Българската армия. Това не трябва да го допускаме, господа! Не трябва да правим такива уникални поправки на този закон.

Предлагам още веднъж да спре разглеждането и да се върне, за да се изработи нов закон.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, благодаря.

Има ли други реплики? Няма.

Господин Найденов, заповядайте.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.

Разбира се, аз не съм адвокат на министъра на отбраната, но в интерес на обективността трябва да подчертая, че и вчера, и днес министърът на отбраната и заместник-министърът бяха тук. Тъй като в момента има заседание на Министерския съвет по точка, по която докладчик е министърът на отбраната, наложи се той да напусне пленарната зала и да бъде в залата на Министерския съвет. Сигурен съм, че в момента, в който той има възможност и приключи, ще бъде тук.

Дами и господа народни представители, с извинение към тези, които знаят какво разискваме в момента, ще се наложи да повторя още веднъж какво точно обсъждаме. Ще си призная, че за пореден път се учудвам на тази способност на част от колегите в една тема да вместят всичко, което искат да кажат или което не са казали при други случаи.

РЕПЛИКА ОТ ОПОЗИЦИЯТА: И вие бяхте така!

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: В случая имаме предложение за промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили, който регламентира определен ред за сключване на договори и допълнителни споразумения от страна на кадровите военнослужещи, свързани с изпълнение на военна служба освен на територията на страната, но и във военни контингенти, участващи в операции в мисии зад граница и регламентиращи техните отговорности. Нека да подчертая, че това участие в мисии в операции зад граница се регламентира и в концепцията, приета през 2005 г., съгласно Закона за изпращане и използване на българските Въоръжени сили, приета от настоящото Народно събрание и в Закона за отбраната и Въоръжените сили – чл. 70 и чл. 119. И сега съществува ангажимент на българските военнослужещи за участие в мирно време в операции в мисии зад граница.

Съгласно измененията от 2004 г. (реплика на народния представител Станко Тодоров) към кадровите договори се сключва допълнително споразумение, с което кадровите военнослужещи дават съгласие за изпълнение на кадровата военна служба във военни подразделения, определени с разрешение на Министерския съвет, за участие в операции в мисии зад граница. До този момент отказът от изпълнение на това задължение беше свързан с предоставяне на друга подходяща длъжност, ако такава съществува, съобразно званието и квалификацията на кадровите военнослужещи, или, ако няма такава длъжност, се освобождават по определен ред.

Сега, със сключването на Договора за кадрова военна служба, се сключва допълнително споразумение, с което се дава съгласие за участие в операции в мисии. Ако предишният ред съответстваше на смесения характер на Българската армия, предвид факта, че имахме професионални военнослужещи и наборни военнослужещи, за да се спази принципът за доброволност за тези, за които военната служба не беше доброволна, а беше реализация на задължение, съгласно Конституцията и Закона за отбраната и Въоръжените сили, беше предвиден този ред с решение на Министерски съвет за подразделенията и съответно за допълнителното споразумение. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)

Сега отпада възможността, при която при отказ на военнослужещия, му се предоставя друга длъжност и той се уволнява от кадрова военна служба. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)

Нали никой не си мисли или се надявам, че са много малко тези, които си представят, че с приемането на тази промяна, българските военнослужещи в пълно бойно снаряжение под звуците на музика маршируват към самолета, за да излетят от България, за да участват в операции в мисии зад граница, или че приемайки това задължение по Закона за отбраната и Въоръжените сили, българските военнослужещи с дуло, опряно в главата, отиват на огневата линия?

Тук, в случая, в който си дал такова съгласие, но си преценил, че не желаеш да участваш в операции в мисии зад граница, имаш възможността да откажеш и съответно да се уволниш от Българската армия.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Няма да има Българска армия!

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: И това съответства на професионалния характер на Българската армия.

Между другото очевидно е, че службата в Българската армия, участието в мисии в операции отговаря на определени ангажименти на държавата. Ако заяви участие в операции, например на НАТО, е неприемливо по идеологически или политически причини, за други – в операции на Европейския съюз, незнайно по какви причини (сигурно имат своето основание), за трети – в операции на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, сигурно и те имат своите аргументи, но аз не намирам аргументите, например, по отношение на операции на ООН или поне не чух такива възражения. Защото и там, в Глава седма, се регламентира начинът, по който ООН може да използва военна сила или предоставяне на разположение на въоръжени сили, в случаите, предвидени в Устава на Организацията на обединените нации. Значи ли това, че следва да се откажем от всичките си отговорности, ангажименти и задължения, в това число и като страна – член на Организацията на обединените нации? Не бих нарекъл подобни разсъждения наивни, но те са непродуктивни и несъстоятелни.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Защо напускат армията?

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: С решението, което се предлага в Закона за отбраната и Въоръжените сили, на първо място, премахваме този двоен статут , който имат подразделенията в Българската армия, премахваме различните отговорности или права на българските военнослужещи, премахваме различните критерии за подбор на българските военнослужещи. И най-после, премахваме различията в мотивите на българските военнослужещи да изберат кадровата военна служба – едните в подразделения, за които се знае, че ще участват в операции в мисии зад граница, отказът за които е свързан с определени последици, и други, които участват в тези военни подразделения, непредназначени за участие в мисии в операции зад граница, но за които отказът не е свързан с никакви последици. Тъй като тези, които са подразделенията, които не са предназначени, никой не може да ги задължи с нищо да участват в операции в мисии зад граница.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Сега ще ги задължим за 300 лв.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Така че, уважаеми дами и господа народни представители, струва ми се, че това е една необходима стъпка като промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили, която съответства и на промяна на характера на Българската армия – от смесена, при която имаме комбинация на професионална и на задължителна военна служба, към изцяло професионална армия.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Защо няма желаещи?

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Струва ми се, че не е необходимо да се занимаваме с доста обидните квалификации, които прозвучаха тук по отношение на кадровите военнослужещи, с които аз, разбира се, няма да се съглася: „Гурбетчии с автомати”, „наемници”, „пушечно месо”. (Реплика на народния представител Петър Берон.)

Аз ще възразя обаче, господин Берон, за славната Българска армия. Тя и сега е славна. И това се признава и от нас, и от нашите партньори. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)

Има още едно предложение за промени, което също ми се струва и аргументирано, и необходимо. Става дума за промените по режима за строителство на жилища, на обществено необходими и спортни обекти, забележете, за нуждите на българските военнослужещи и гражданските лица в системата на Министерството на отбраната. Няма да се спирам на досегашния ред. Той при всички случаи създаваше определени ограничения, най-малкото заради факта, че жилища можеха да бъдат изграждани само върху обекти, отчуждени за тази нужда до 1996 г. Сега това ограничение отпада. Създава се възможност обектите да се изграждат само чрез търг, по ред и условия, определени от Министерския съвет, и съответно да има възможност за създаване на ведомствен жилищен фонд.

Затова ще ви призова да подкрепите тези предложения, като мисля, че по отношение на режима за строителство това са ефективни промени, които дават повече прозрачност и макар и частично, носят решение на огромния проблем за Българската армия, свързан с недостига на ведомствени жилища. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)

Над 15 000 са апартаментите, необходими на Българската армия, за които се изплащат близо 18 млн. лв. компенсации. Следователно, макар и все още частично, това е решение, част от големия пакет, необходим като социални мерки за повишаване привлекателността на кадровата военна служба. (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.)

И последно, по отношение промените в чл. 191, който досега предвиждаше разрешение от министъра на отбраната за предварително задържане на кадрови военнослужещи. Дами и господа народни представители, с промяната в НПК тази фаза на наказателното производство – предварителното задържане, отпадна, с оглед на което се налага и промяната, която правим в Закона за отбраната и въоръжените сили. (Реплика на народния представител Станчо Тодоров.)

В заключение искам да кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи предложенията за промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили и призовавам народните представители също да подкрепят тези предложения.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Как ще арестуваш български офицер? Може ли тази работа?! Той ще изпълнява бойна задача и ти ще го арестуваш?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.

Има ли реплики?

Господин Методиев, заповядайте, имате думата.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин Найденов! Аргументът, че промяната на закона произтича от факта за липса на наборна служба и трябва да се уреди състоянието, при което Българската армия е професионална, е сериозен аргумент и е явно мотив за тази промяна в закона.

Но Вие не казвате как се решава конфликтът и че законът предизвиква този нов конфликт – българските военнослужещи на територията или извън територията на страната в изпълнение на своя воински дълг имат различен статут и то на материално равнище. Защото това, което се чува в залата и на което Вие не давате отговор, иначе репликирате прилагателни и нарицателни думи, няма много голям смисъл. (Реплики на народния представител Станчо Тодоров.) Няма голям смисъл кой какво бил казал и как го бил нарекъл. Въпросът е по същина. Става дума за хора, първо. Второ, за хора под пагон, тоест хора, които са в някаква специална, организирана, дисциплинирана част на българското общество.

Тези хора имат ли такъв вътрешен конфликт на материално-битово равнище? Защото опасността, която може да се проследи в дебата, който се води тук, е, че част от българските военни, които стават професионални военни, при материални несгоди напускат тази професия. Ако това е друга професия, нещата са си вътрешни, български, но това е професия, с която се пази авторитетът на България като партньор и Вие изброихте в кои организации – НАТО, Европейския съюз, Организацията на обединените нации. Ако ние през законодателството създаваме такава предпоставка, че разрушаваме авторитета на страната именно в тези организации поради материални конфликти вътре в българските военнослужещи, правим лош закон – това е сто процента сигурно.

И това е репликата ми. Аз не чух от Вас решава ли се този въпрос, който е сблъсък на материален интерес вътре в тази среда, или се усложнява? Защото част от колегите казаха, че напротив – с тези промени въпросът не се решава, а се усложнява.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.

Има ли други реплики? Няма.

Заповядайте за дуплика, господин Найденов. Имате думата.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Методиев! Краткият ми отговор е: да. Според мен, а виждам, че и според вносителите на законопроекта, тези промени решават този проблем. Оказа се, че голямата част от хората, напускащи Българската армия след изтичане на първия им договор или търсещи прекратяване на договора за кадрова военна служба, са от подразделенията, които не са предвидени за участие в операции и мисии зад граница.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Къде са вносителите?

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Затова ние изравняваме статута, изравняваме правата и задълженията, изравняваме критериите за подготовка и подбор на българските военнослужещи, изравняваме и възможностите за тяхната реализация като кадрови офицери на територията на страната или подготвяйки подразделенията за участие в операции и в мисии зад граница.

Затова подчертах, че премахваме различните мотиви за избор на кадрова военна служба на българските военнослужещи, от една страна, само в подразделения за участие в операции зад граница, и такива, които служат само на територията на Република България.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Без вносителите не можем да разглеждаме закона. Няма ги вносителите. Как да разглеждаме законопроекта?! Повикайте вносителите! Кажете вносителите да дойдат!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина! Има начини за изказване на тези, има начини за реплики и дуплики, господин Тодоров, Вие се възползвахте от това.

Има думата за изказване народният представител Асен Агов.

АСЕН АГОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Очевидно законът върви след събитията. Този законопроект е направен, за да може да посрещне нуждите, които възникват от пълната професионализация на българската войска.

Но закони, които вървят след събитията и не предугаждат събитията, винаги носят своите недостатъци. Несъмнено е, че трябва да се урегулира въпросът за договорите на военнослужещите. Няма как да не подкрепим тази теза. Тези договори трябва така да бъдат направени, че да няма откази или предпочитания, примерно да не отида да служа в Афганистан, а предпочитам да служа в Босна – от военнослужещи, сключили своите договори.

Проблемът обаче е изобщо в цялата законодателна инициатива. Наистина се присъединявам към онези в залата, които протестират срещу отсъствието на министъра от залата. Не че той не знае тези неща, но е добре да ги чуе в пленарната зала.

Има нужда от изцяло ново законодателство за уреждане на българската отбрана, изцяло ново законодателство! То може да инкорпорира елементи, които в момента приемаме или досега сме приемали, но във всички случаи трябва да бъде направен цялостен оглед, за да се спре текучеството в българската войска, да се създадат постоянни стимули. Най-важното, новото законодателство да създаде трайна законова основа за това войската да има перспектива пред себе си за следващите 10-15 години.

Знаем, че сега предстои преразглеждане на „План 2015”, цялостен оглед на стратегическите приоритети на България, за да се нагодят към всичко онова, което правят нашите съюзници, трансформацията на Северноатлантическия договор, защото несъмнено трансформацията на НАТО ще се отрази върху задачите и мисиите на българската войска, как тя ще се развива в бъдеще, как ще се осъществява снабдяването на българската войска както с техника и въоръжение, така и с нарочни съоръжения, които да я правят напълно съвместима с мисиите й заедно с нашите съюзници. Това са все неуредени въпроси и те минават през законодателната инициатива.

Смятам, че веднага след като се направи прегледът и се преоцени План 2015 г., Министерството на отбраната трябва да внесе максимално бързо цялостен нов Закон за отбраната на страната. Няма как отново с кръпки и парчета. Аз вече забравих числото на всичките поправки, допълнения и изменения - някой сигурно ще ми припомни в залата.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Четиридесет.

АСЕН АГОВ: Четиридесет – ми подсказва председателят на комисията. Представете си каква неразбория представлява цялото това законодателство. Това е основна слабост в работата в отбраната.

Другото нещо, което ми се струва, че трябва да бъде много сериозно огледано, и то в рамките на това законодателство, е онази тема, по която сега се прави плаха стъпка с промените – темата за имотите на Българската войска. Това е огромен капитал – имотите на Министерството на отбраната и Генералния щаб. Това е огромен капитал! При днешните пазарни цени става въпрос вероятно за милиарди.

В същото време ние спорим, да не кажа – караме се, всяка година, когато се гледа републиканският бюджет, държавният бюджет за процентите за войската. Не може да има капитал, който е мъртъв, абсолютно мъртъв капитал, който да седи дори не на разпореждане на Министерството на отбраната и на Генералния щаб, защото това е публична държавна собственост, и този капитал да стои абсолютно умъртвен. Няма никакви законодателни инструменти както в Закона за отбраната и Въоръжените сили, така и в редица други закони – за обществените поръчки, да не изброявам всичко онова, което засяга тази цялата тематика, които да могат да облекчат Министерството на отбраната и Генералния щаб от управлението на този мъртъв капитал. То дори не е управление, а пазене – пазене на този капитал. (Реплика от народния представител Йордан Бакалов.)

Това, което ми подсказва колегата Бакалов, е, че се извършват именно заради липсата на ясна, прозрачна законодателна уредба, уреждаща наистина всички онези възможности за сделки. Това води и до онова, което на обикновения език наричаме далавера. Именно защото не е уредено, не е извадено всичко на светло чрез едно ясно законодателство.

Вероятно много често ще има упреци – тук някакъв имот, там някакъв имот, даден под наем или казват, че това се давало на бизнесменчета. Това ще продължава да тегне над българското общество и ще генерира нови съмнения за корупция, докато този въпрос не бъде уреден.

Затова аз пледирам да помислим много сериозно при второто четене на законопроекта. Да огледаме тези два проблема за имотите. Не съм убеден, че сега можем да извършим замяна на един имот някъде си в населено място, което не представлява някакъв интерес, за жилища на военни, които са концентрирани, да речем, в Казанлък или в Хасково, или където и да било. Кой ще отиде да направи подобна замяна? Никой няма да направи подобна замяна.

Цялото имущество на Министерството на отбраната и на Генералния щаб трябва да се капитализира, да се оцени и най-накрая да влезе в цялостна законодателна рамка не само чрез Закона за отбраната, но и чрез редица други поправки, които могат да бъдат нанесени чрез заключителните и преходни разпоредби на един нов закон за отбраната.

Най-накрая искам да кажа, че ние подкрепяме законопроекта за изменение и допълнение с всички тези уговорки. Подкрепяме го, защото работата с войската някак си трябва да върви.

Във всички случаи обаче този законопроект няма да стимулира решително попълването на българската войска с качествени професионални военнослужещи. Необходими са нови стимули и аз съм сигурен, че тези стимули могат да бъдат генерирани само чрез цялостния оглед, за който говорих в началото на това изказване. Благодаря, господин председателю.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Процедура!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедура нямате време.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Процедура по начина на водене!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямате време!

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим, от място): Процедура по начина на водене!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаеми господин председател, вчера господин Корнезов в 13,55 ч. прекрати заседанието поради това, че в залата имаше 30 човека. Днес ситуацията е същата – 30 човека. Плюс това вчера министърът на отбраната беше тук. В момента го няма, няма и никакъв представител на тези, които внасят законопроекта.

Процедурният ми въпрос е да прекратите заседанието поради това, че вносителите отсъстват от залата и няма кой да даде отговор в такъв важен момент.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямате право.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Например искам министърът да даде отговор: защо от българската войска всеки ден напускат по 50 100 човека и защо той не изпълнява конституционните си задължения? Да даде отговор на този въпрос. Него го няма!

В момента приемаме Закон за отбраната, а в същото време министърът го няма, за да даде елементарен отговор. С приемането на този закон българската войска ще бъде ликвидирана. В момента няма постъпления в българската войска, няма желаещи да служат в българската войска! От 10 хиляди човека, които...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров!

СТАНЧО ТОДОРОВ: Четири хиляди човека са подали документи. С приемането на този закон и тези, които ги задължихме да служат, ще напуснат армията!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, това не е процедурен въпрос.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Това е процедурен въпрос за прекратяване на заседанието. Искам да бъде подложен на гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямате право. Няма да го подложа на гласуване.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Няма начин да не го подложите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Категорично няма да го подложа на гласуване, защото нямате време.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Времето го оставете, аз имам процедурен въпрос.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тодоров, аз няма да позволя – съгласно измененията на правилника председателстващият заседанието решава има ли кворум или няма. Никой няма право съгласно правилника да иска проверка на кворума. Това го знаете всички. Това решавам аз.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Няма представители.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз разпоредих на секретарката на председателя, проверено е – министърът участва в заседанието на Министерския съвет, както каза господин Найденов. Той докладва.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Трябва да има някой от Министерството на отбраната. Няма никой от вносителя!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре. Моля Ви да заемете мястото си.

СТАНЧО ТОДОРОВ: Все пак трябва да го гласуваме!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма да го гласуваме.

Много Ви моля, заместник-министърът на отбраната, ако е на разположение, да дойде тук.

Има ли други желаещи за изказвания?

Господин Бакалов, имате думата.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително законодателството в тази сфера е доста закъсняло. Има нужда от приемане и на изцяло ново законодателство. Според мен за да се приеме такова ново законодателство, би трябвало и съвсем нормално беше да се разработят първо доктриналните документи с оглед новите реалности. И като членове на НАТО, а и от 1 декември 2007 г. - преминаване вече на кадрова военна служба и професионализацията на Българската армия.

От тази гледна точка според мен министерството, пък и парламентът донякъде сме длъжници на Българската армия.

За да стане това и да се изработи изцяло нов закон, трябваше да се разработят концепцията и доктрината за национална сигурност  – с абсолютно новите реалности и новите заплахи. Новите реалности, за тези, които все още явно не са ги осъзнали, са, че сме членове на НАТО и не можем само да консумираме сигурност, без да даваме. След като сме членове на НАТО, съвсем нормално е да не бъдем консуматори, а да бъдем и донори.

Тук вече се опира до другия въпрос: дали нашата Българска армия е подготвена да участва ефективно и пълноценно в такива мисии? Според мен на този етап нашата Българска армия не е достатъчно подготвена от тази гледна точка. Нямам предвид човешкото обезпечаване. Знае се българският дух, знае се, че проблемът не е толкова човешки.

Напускането на армията – една от големите причини може да бъде точно и пак финансовото осигуряване и обезпечаване на българския войник, не само на българския войник, но и на българския офицер. Професионалните армии в света не само под формата на заплата получават заплащане. Там са им осигурени застраховки – за него, за семействата им. Би трябвало да се мисли точно в тази посока. Тогава когато те карат ти самият да се осигуряваш, материални предмети, които са свързани с твоята служба, без да ти осигуряват заплащане срещу това, естествено, че няма и ти няма да бъдеш мотивиран.

Да, действително трябва да има договаряне, само че аз определено да ви кажа, уважаеми колеги, имам едно притеснение. Реалностите и плоскостта, в която се поставят и едните, и другите тези, които фактически ще участват в международни мисии, и тези, които ще останат в България, ще бъдат мотивирани по различен начин. Тук мои колеги преди това говориха по този въпрос. Дали ще се стигне до еднаквата мотивация, това е вече другият въпрос. Според мен погледът на България, независимо че ние имате такива ангажименти и задължения по международните договори, ще бъде за пореден път насочен по-скоро към чужбина, към чужди мисии, а не към добрата боеспособност на самата Българска армия, която се намира на територията на страната при изпълнение на задачите.

Това са едни от моите притеснения, защото за мен, независимо че армията ни е малка като състав, около тридесет хиляди, нормално е тези тридесет хиляди да бъдат боеспособни всичките до един, а не примерно да е боеспособен един корпус и този корпус да го показваме като на изложба за чужбина и при международни операции. Това никой не може да го отрече.

Според мен тук отново се появява българската черта за гостоприемството, но след това – каквото стане. Ако трябва да мислим в тази посока аз съм готов да мисля в тази посока и действително Българската армия да бъде боеспособна, но в целия си състав.

Иначе във втората част като предложение, а именно емоциите – да, действително има един голям проблем. Аз и като председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите съм получавал немалко такива жалби от страна на военни, които желаят да закупят или да им бъде осигурено жилище – или под наем, или срещу закупуване. Тук отново трябва така да се изработят правилата, че те да бъдат ясни и прозрачни. В момента, в който има шикалкавене с правилата, отново някои ще се облагодетелстват. Както каза колегата Агов, действително има един голям проблем, че в момента има някои мъртви обекти, които са по-скоро терени и са собственост на Българската армия. Там, на тези терени няма вече дислоцирани поделения. Независимо от всичко те се държат. Естествено, след като се държат те могат само да правят разходи, но не и да допринасят ползи за министерството, тоест трябва да се направи ясна политика, да има ясно виждане специално за тези имоти, както и ясни правила за отдаване срещу строителство и обезщетение за българските офицери като е отбелязано задължително те да бъдат ведомствени, за да не се случи така, че постоянно да се строи и все да не стигат жилищата.

Иначе за това, че имотите на Българската армия се управляват неефективно, смея да твърдя, че това е точно така. Като сума още преди много време те бяха на стойност от милиарди левове, независимо че говоря, примерно, тогава имах информацията, за преди 6-7 години. Сега тази сума, независимо че доста обекти се продадоха и разпродадоха на безценица от бившето и от настоящото ръководство на Министерството на отбраната, сумата като реална сума в резултат на повишаване цената на тези обекти на Министерството на отбраната е пораснала в пъти. И оттук съм сигурен, че са и опасенията на моите колеги, които се изказаха в посока специално за терените на Министерството на отбраната. Не толкова ясното заявяване на ясните правила при отдаване на тези терени, както и неясните правила при обществените поръчки даже в Министерството на отбраната. В резултат на това сумите, които ние сме задължени да отпускаме по държавния бюджет почти винаги не достигат. И то не достигат, независимо че Българската армия изразходва тези средства само и единствено за заплати, в голямата си част по-точно, така че всичко е въпрос на организация, всичко е въпрос на виждания, но преди всичко е въпрос на почтеност, въпрос на правилно управление и на коректно отношение към военнослужещите от Българската армия. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.

Има ли реплики? Няма.

Има ли желаещи да се изкажат по този законопроект на първо четене?

Имате думата, господин Радославов.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Всички сме наясно, че въпросите, които се дискутират, са много сериозни.

Аз си мисля върху следното – като ще правим тези промени в закона защо тази задължителна клауза не бъде за тези хора, които тепърва ще кандидатстват като кадрови военни. Там вече ще му е наясно, че той по новия статут автоматично ще бъде задължен да ходи и на мисия, а трябва сега с обратна дата всички, които досега са сключили договори, където е имало такава опция, но не е било задължение, едва ли не като приемем тези промени, зорлем тези хора, които не искат да ходят, трябва да напуснат армията. И без това толкова трудно се набират кадри, толкова пари струва на българските данъкоплатци обучението на тези кадрови военни, та с един такъв чисто парламентарен ход ние да поставяме нови проблеми, които ще възникнат. Аз съм абсолютно сигурен, че една част от тези, които сега са кадрови военни, просто ще напуснат. Това няма ли да е финансова загуба за държавата, всички тук се тревожим, че не достигат пари за тази Българска армия?

И днес искам да припомня, че много от нас тук се тревожиха, че малко предсрочно ликвидираме наборната служба. Много от нас бяха наясно, че ще възникнат и финансови проблеми. Бяхме наясно, че има недокомплект около пет хиляди тогава. Това го казваше самият министър тогава тук. Ами, има и проблем, който сподели и господин Агов.

Ние имахме един план до 2015 г. Ние постоянно ревизираме тези планове. Имаше една численост, имаше едни постановки, които бяха приети, и хоп-троп форсирахме нещата, съкратихме наборната служба. Сега евентуално ще правим още трансформации с намаление евентуално на числения състав и еди-какво си – ами, какъв закон цялостен да се приеме, който трябва да го има, та всички да бъдат спокойни – и ние, и българският народ, и тези, които ще бъдат кадрови военни и те да имат ясна перспектива за своето развитие. Ако ние постоянно правим някакви промени в този План 2015 или до 2020 г., или до която година ще бъде, кой млад човек ще тръгне да става офицер като не знае дали няма след някое време тук някое Народно събрание да промени нещо и той ще бъде съкратен, примерно, защото както вървят нещата ще трябва да се съкращават и капитани, и старши лейтенанти, както и млади офицери? Ние създаваме една несигурност с това постоянно променяне на тази далечна перспектива и стратегия, постоянно се въртим. Все се нагаждаме и все я донагаждаме, донагаждаме и аз питам ние по този начин с това, което правим, дали пак не създаваме проблем? Аз лично смятам и се тревожа, че създаваме проблем. Това трябва да важи само за тези, които тепърва ще сключват договор и ще знаят при какви нови условия ще го направят.

И се питам аз, който не съм професионален военен, защо французите са създали Чуждестранния легион? Да не би френската държава да не е била винаги по-мощна от нас и т.н.? Значи, винаги е имало проблеми за такъв тип военни ангажименти. Хората са си измислили един статут на този легион, в който могат да участват и българи в този Чуждестранен легион – отиваш там и си знаеш, че отиваш и двадесет и пет години, примерно, правиш еди-какво си.

Затова пледирам да се помисли това да важи за тези, които тепърва ще сключват договори. Това е почтеното, а не сега на човека сключил договор при едни условия, ние със задна дата да му казваме, че трябва да поеме даден ангажимент. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Ангел Найденов.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.

Вземам думата, за да кажа още веднъж на народния представител от моята парламентарна група господин Радославов – предполагам, че чухте думите на народния представител Илко Димитров. Иска ми се да кажа и информацията, която поисках от Министерството на отбраната – над 90% от българските военнослужещи в момента имат допълнителни споразумения към договорите за кадрова военна служба, с които са дали съгласие за участие в мисии в операции зад граница. Вие сте прав, че заслужава много внимателно обмисляне, когато вземаме решението, тъй като трябва да бъдат преценени всички последици.

Същевременно ми се иска да напомня, че на Българската армия са възложени три основни отговорности: първо, националната отбрана; второ, принос към международния мир и сигурност, включващ участието в операции в мисии зад граница; трето, принос към националната сигурност в мирно време. Това са отговорностите, които се отнасят за българските военнослужещи, независимо от войсковите единици, в които те реализират своята кадрова военна служба. Не може да има логика, при която едните военнослужещи изпълняват всички отговорности, възложени на армията, а другите изпълняват само част, но всички имат едни и същи права съгласно Договора за кадрова военна служба.

Уважаеми колеги, това е, което правим – премахваме двойния стандарт, премахваме двойния статут на различните подразделения, премахваме различните отговорности, които се възлагат на българските кадрови военнослужещи, премахваме различните критерии, при които те се подбират, подготвят и реализират своята кадрова военна служба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радославов, ще направите ли дуплика? Не.

Уважаеми колеги, още веднъж ви подканям за изказвания на първо четене по законопроекта.

Ако няма желаещи, ще обявя закриването на дискусията на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Гласуването ще бъде утре.