Като материални активи, в надстоящия доклад се разглеждат единствено изградените обекти, свързани с добив на енергия, тъй като нивото на подробност на Енергийната стратегия не кореспондира с подробно разглеждане и оценка на всички материални активи в енергийния сектор на Р България.
Регистрирани и в експлоатация са 11 находища и 11 депа и хранилища на 7 предприятия- Балкан - МК ЕООД, Мина Черно море - Бургас ЕАД, Мина Балкан - 2000 АД, Карбон Ивест ООД, Мини Марица изток ЕАД, Мини Бобов дол ЕАД. Те осигуряват суровини за действащите на територията на страната ТЕЦ. Най-големите ТЕЦ у нас са: ТЕЦ „Марица Изток” - 1, 2 и 3, ТЕЦ „Димитровград”, ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Република” - Перник, ТЕЦ „Варна”, ТЕЦ „Русе Изток”, ТЕЦ „Свилоза” – Свищов, тец Видин и топлофикационните дружества -Габрово, Перник и Сливен.
В АЕЦ „Козлодуй” в експлоатация са 5 –ти и 6-ти енергоблокове.
Действащи до момента са около 330 ВЕЦ/МВЕЦ. Най-големите ВЕЦ в страната са 14 броя и работят в четири каскади: „Белмекен - Сестримо - Чаира”, „Батак”, „Въча” и „Арда”.
По различни оценки у нас геотермалните източници са между 136 до 154. От тях около 50 са с доказан потенциал за добиване на геотермална енергия.
В различен етап на реализиране са отделни ИП за построяване на ветропаркове, соларни паркове и нови ВЕЦ.
2.10. Състояние на компонентите и факторите на околната среда без прилагането на Енергийната стратегия до 2020 година 2.10.1.Атмосферен въздух
Операторите на ГГИ са задължени да изпълняват инвестиционните мероприятия, предвидени в Програма за прилагане (ПП) на Директива 2001/80/ЕО относно ограничаване на някои замърсители във въздуха от ГГИ за постигане на съответствие с Наредба №10 за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от ГГИ. Тези мероприятия са свързани и с изпълнение на условията, заложени в издадените Комплексни разрешителни (КР) за експлоатация на ТЕЦ с мощност над 50 MWth.
В табл. 2.10.1-1 са дадени мероприятията от ПП и тяхното изпълнение към настоящия момент.
Таблица 2.10.1-1. Изпълнение на инвестиционните мероприятия по ПП на Директива 2001/80/ЕО
ГГИ (ТЕЦ)
|
Мероприятия по ПП
|
Изпълнение
|
„Бобов дол”
|
Поетапно извеждане от експлоатация на блокове 1, 2 и 3 до 31.12.2014
|
Блок 1 е изведен от 01.01.2008 г.
|
„Република”-Перник
|
Изграждане на ЕФ и рехабил. на ПГ5
Изграждане на СОИ
Изграждане на нов ПГ на кипящ слой
Извеждане от експлоатация на ПГ1-4
|
Изпълнено - 2009 г.
Не са изградени СОИ
и нов ПГ
Изведени са – 2009 г.
|
„Варна”
|
Поетапно изграждане на СОИ и ЕФ на блокове 1-6 (от 2009 до 2014 г.)
Решение на оператора за нов паро-газов модул, вместо СОИ на бл.1-3
|
Не е започнало пое-тапното изграждане
Срок за въвеждане 31.12.2013г.
|
„Брикел”
|
Ограничена експлоатация да 20000 h за периода 2008-2011 г.
Извеждане от експлоат. до 31.12.2011
|
Изпълнява се
|
„Марица изток 2”
|
Изграждане на СОИ на блокове 1-4
Изграждане на СОИ на блокове 5 и 6
|
Изпълнено
Изграждат се
|
„Марица изток 3”
|
Изграждане на 2 СОИ
|
Изпълнено
|
„Марица 3” -
Димитровград
|
Ограничена експлоатация до 20000 h за периода 2008-2014 г.
Извеждане от експлоат. до 31.12.2014
|
Изпълнява се
|
„Русе Изток”
|
Изграждане на СОИ или използване на нискосернисти въглища
Рехабилитация на ЕФ
|
Използват се в-ща с под 0.4% сяра
Изпълнено
|
„ТЕЦ-Сливен”
|
Извеждане от експлоатация на ПГ на твърдо гориво до 31.12.2007 г.
Изграждане на два парогазови модула
|
Не е изпълнено и не се разрешава експл.
Не е изпълнено
|
„Свилоза”
|
Изграждане на СОИ или изгаряне на нискосернисти въглища
Изграждане на нови ЕФ
|
Не е изпълнено
Започнала е рехаби-литация на ЕФ
|
„Видахим”
|
Изгаряне на нискосернисти въглища
Изграждане на нови ЕФ
|
Изпълнено
Изпълнено
|
„Лукойл –Бургас”
|
Рехабилитация на горивните уредби
Увеличаване дела на природния газ
|
Работи се по КА №8
Изпълнено
|
Оценката за състоянието на атмосферния въздух без прилагане на енергийната стратегия е извършена при изходни данни, взети от поставените условия в Комплексните разрешителни за работа на ТЕЦ в периода 2008-2014 г. и изпълнението на мероприятията в ПП за прилагане на Директива 2001/80/ЕО. Включени са и ГГИ, за които има изискване да преустановят дейността си, но са заявили намерение да продължат своята експлоатация.
В табл. 2.10.1-2 са представени данни за дебита на отпадъчните газове и емисиите на серен диоксид и прах от ТЕЦ към 2014 г. - преди прилагане на Енергийната стратегия.
Таблица 2.10.1-2. Емисии на серен диоксид и ФПЧ от ГГИ след изпълнение на ПП (преди прилагане на Енергийната стратегия)
|
№
|
ГГИ
|
комин
|
Т
|
СОИ
|
Дебит
|
Серен диоксид
|
прах
|
h,m
|
d,m
|
оС
|
% Sоч.
|
Nm3/h
|
Nm3/s
|
mg/Nm3
|
g/s
|
mg/Nm3
|
g/s
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
10
|
11
|
12
|
1
|
ТЕЦ Бобов дол
|
200
|
8
|
125
|
-
|
648000
|
180
|
1560
|
280.8
|
50
|
18
|
2
|
ТЕЦ Перник
|
120
|
6
|
120
|
75
|
360000
|
100
|
1500
|
150
|
50
|
5
|
3
|
ТЕЦ Варна - К1
- К2
|
150
150
|
8
8
|
140
140
|
-
-
|
2052000
2052000
|
570
570
|
400
400
|
228
228
|
50
50
|
28.5
28.5
|
4
|
ТЕЦ Брикел
|
150
|
6
|
197
|
90
|
3348000
|
930
|
1500
|
1395
|
50
|
46.5
|
5
|
Марица-изток 2
- К1
- К2
- К3
- К4
|
135
135
135
325
|
8.1
8.1
8.6
9.5
|
66
66
70
68
|
94
94
94
92
|
3420000
3420000
1980000
4680000
|
950
950
550
1300
|
1140
1140
1140
1520
|
1083
1083
627
1976
|
50
50
50
50
|
47.5
47.5
27.5
65
|
6
|
Марица изток 3
- К1
- К2
|
150
150
|
8.6
8.6
|
71
71
|
94
94
|
2200000
2200000
|
611
611
|
1000
1000
|
611
611
|
50
50
|
30.5
30.5
|
7
|
AES-Гълъбово
|
165
|
63
|
72
|
95
|
33300
|
9.25
|
400
|
3.7
|
30
|
0.28
|
8
|
ТЕЦ Марица 3
|
180
|
8
|
168
|
-
|
777000
|
215.8
|
12000
|
2590
|
50
|
10.8
|
9
|
ТЕЦ Русе-изток
- К1
- К2
- К3
|
120
180
180
|
5.8
6
6
|
140
160
160
|
-
-
-
|
1094240
835000
530000
|
304
232
147
|
400
400
400
|
121.6
92.8
58.8
|
50
50
50
|
15.2
11.6
7.36
|
10
|
ТЕЦ-Сливен
|
120
|
6,2
|
145
|
-
|
453600
|
126
|
1936
|
243.9
|
100
|
12.6
|
11
|
ТЕЦ Свилоза
|
150
|
7
|
120
|
-
|
648000
|
180
|
1080
|
194.4
|
100
|
18
|
12
|
ТЕЦ Видахим
|
120
|
7.5
|
110
|
-
|
412000
|
114.4
|
760
|
86.94
|
50
|
5.72
|
13
|
ТЕЦ Лукойл-Бургас - К1
- К2
|
120
180
|
|
|
|
756000
1717200
|
210
477
|
2000
2000
|
420
954
|
150
150
|
31.5
71.5
|
Емисиите на серен диоксид са приети, както следва:
- по Наредба №10/2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от ГГИ: за ТЕЦ „Бобов дол” (при работа на 2 енергоблока) и ТЕЦ-Сливен;
- по КР: за ТЕЦ „Република”-Перник; ТЕЦ-Варна; „Русе изток”, „Марица изток” 1, 2, 3 и AES; „Марица 3”-Димитровград; „Свилоза”;
- по данни от изпълнение на Програмата за прилагане на Директива 2001/80/ЕО – ТЕЦ „Видахим”.
Емисиите на прахови частици за ТЕЦ-Сливен, „Свилоза” и ТЕЦ „Лукойл-Бургас” са по данни от КР, а за останалите централи – по Наредба №10.
В таблица 2.10.1-3 са представени получените посредством компютърния модел PLUME максимални приземни концентрации (Cmax) и разстоянието, на което се установяват. В колони 5, 6 и 7 са отбелязани населените места, които попадат в обсега на нормираните концентрации на серен диоксид в приземния слой и географските посоки, в които се установяват: средноденонощна норма (СДН), горен оценъчен праг (ГОП) и годишна норма за опазване на екосистемите. За ТЕЦ Варна и ТЕЦ Русе-изток приземните концентрации са изчислени сумарно за всички изпускащи устройства – съответно два и три комина. За района на Марица–изток приземните концентрации са разчетени при едновременна работа на четирите ТЕЦ – Брикел, МИ-2, МИ-3 и AES-Гълъбово – общо 8 комина .
На Фиг. 2.10.1-1 ( от 1 до 9) са представени изолиниите на приземните концентрации на серед диоксид (Приложение 2.10.1).
Получените максимални приземни концентрации на серен диоксид за всички ТЕЦ са по-ниски от средночасовата норма (350 µg/m3). Максималните концентрации превишават СДН само от централите в Марица изток и Димитровград, съответно 1.6 и 1.55 пъти. Най-ниски приземни концентрации на серен диоксид – под и малко над нормата за опазване на екосистемите, са отчетени за ТЕЦ „Видахим”, ТЕЦ „Свилоза”, ТЕЦ-Варна и ТЕЦ „Русе изток”.
Таблица 2.10.1-3. Приземни концентрации на серен диоксид и прах, получени от разсейването на емисиите от ГГИ при изпълнена ПП
№
|
ГГИ
местопо-
ложение
|
Сmax, mg/m3
разст. от изт., m
|
Селища в обсега на нормираните концентрации и посоки на разпространение
| |
SO2
|
прах
|
СДН
125 µg/m3
|
ГОП
75 µg/m3
|
Год. норма – екосистеми
20 µg/m3
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
1
|
Бобов дол –
Големо село
|
0.04323
2000 W
|
0.00102
2000 W
|
-
|
-
|
Шатрово
W
|
2
|
Перник -
кв.Мошино
|
0.03042
1200 S
|
0.00101
1200 S
|
-
|
-
|
S; SE
|
3
|
Варна - кв.Езерово
|
0.0215
2250 S
|
0.00471
2250 S
|
-
|
-
|
S
|
4
5
6
7
|
Брикел- Гълъбово
МИ-2 Ковачево
МИ-3 Медникарово
AES – Гълъбово
|
0.20259
12990 SW
от МИ-2
|
0.00821
13448 SW от МИ-3
|
Староселец Гледачево
(частично)
|
Староселец Гледачево
(преобладава)
|
Гълъбово Обручище
Градец
|
8
|
Марица 3 -
Димитровград
|
0.19355
3400 S
|
0.00081
3400 S
|
S; SE
|
S; SE; SW; E
|
всички
|
9
|
Русе-изток
|
0.02288
2050 NE
|
0.0029
2050 NE
|
-
|
-
|
NE; SW
|
10
|
Сливен
|
0.05454
1130 SE
|
0.0028
1130 SE
|
-
|
-
|
SE
|
11
|
Свилоза –
Свищов
|
0.02124
1486 SE
|
0.00208
1486 SE
|
-
|
-
|
NE
|
12
|
Видахим
Видин
|
0.0163
1200 E
|
0.00107
1200 E
|
-
|
-
|
-
|
В полетата на нормираните концентрации за опазване на човешкото здраве попадат селата Староселец и Гледачево.
В табл. 2.10.1-4 е дадена приблизителна прогноза за очакваните концентрации на серен диоксид в пунктовете за мониторинг в резултат на намаляване на емисиите на вредни вещества в отпадъчните газове на ГГИ.
Таблица 2.10.1-4. Прогнозни концентрации на серен диоксид в пунктовете за мониторинг от Националната автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух за 2014 г.
П М
|
РОУКАВ
|
Изчислени концентрации PLUME, µg/m3
|
Прогнозни концентрации
µg/m3
|
Перник
|
Югозападен
|
10
|
10-15
|
Гълъбово
|
Южен/Тракийски
|
20
|
20-30
|
Димитровград
|
Южен/Тракийски
|
50
|
45-50
|
Русе/РИОСВ
|
Северен/Дунавски
|
5-15
|
5-10
|
Варна/Извори
|
Варна
|
3
|
5-10
|
Свищов
|
Северен/Дунавски
|
3
|
под 5
|
Видин
|
Северен/Дунавски
|
2
|
под 5
|
Бобов дол
|
Югозападен
|
под 1
|
под 5
|
При цялостно изпълнение на ПП на Директива 2001/80/ЕО може да се очаква значително подобряване на качеството на атмосферния въздух по отношение на серен диоксид във всички РОУКАВ. Поради комплексното въздействие на индустриалните производства, за района на Димитровград концентрациите на този замърсител в приземния атмосферен слой ще се намалят в по-малка степен.
Оценката за бъдещото развитие на отделните компоненти и фактори на ОС са представени в таблица 2.10. 2.
Таблица 2.10.2. Развитие на компонентите и факторите на ОС без прилагане на Енергийната стратегия
Компоненти и фактори на ОС
|
Оценка на развитието на компонентите и факторите на ОС без прилагането на Ен. Стратегия на РБългария до 2020 г.
|
Атм. въздух и климат
|
Във връзка с изпълнението на изискванията в Комплексните разрешителни за работата на ТЕЦ и на Програмата за прилагане на Директива 2001/80/ЕО може да се очаква подобряване на качеството на атмосферния въздух по отношение на концентрациите на серен диоксид, прах и азотен диоксид и без прилагане на Енергийната стратегия.
|
Повърхностни и подземни води
|
През последните години се очертава трайна тенденция на подобряване на състоянието на водите в България. Въпреки това, все още има водни тела, които са определени в риск, като част от причините са резултат от дейността на сектор Енергетика. Неблагоприятното екологично състояние на водите се свързват както с тяхното замърсяване в резултат на въгледобивната промишленост и големите енергийни предприятия, изпускащи отпадни води, така от физичното модифициране на водните тела, дължащо се на новопостроените ВЕЦ. В този смисъл прилагането на заложените в Енергийната стратегия цели, (в това число намаляване на емисиите на парниковите газове и свързаните с тези процеси отлагания във водните системи,, въвеждане на оборотен цикъл на използване на водите в енергийните производства, както и на чисти въглищни технологии), биха допринесли до значителното подобрение на водните тела, засегнати от енергийните производства. Съвместната реализация на задачите, поставени в енергийната стратегия и тези заложени в ПУРБ, и намирането на компромис при набелязване на несъотвествията, би могло да подпомогне по-бързото подобряване на състояние на водите и да бъде успешна крачка към реализиране на основната цел на Рамковата директива и ПУРБ за постигане на добро екологично състояние на водите до 2015 г.
От друга страна, във връзка с приоритетното стимулиране на ВЕИ, в това число и ВЕЦ, възниква реална опасност от трайно запазване на тенденциите за пренатоварване на водни тела с ВЕЦ-ове. Строителството на нови ХТС ще продължава да въздейства в негативен план, както върху количественото състояние на водните ресурси, така и да предизвикват драстични хидроморфологични изменения. В този смисъл прилагането на Енергийната стратегия и произтичащите от нея програми, от една страна и изпълнението на ПУРБ, целящи интегрирано управление на речните басейни, биха могли да гарантират намиране на екологосъобразен подход и баланс между разумното използване на водите за целите на енергетиката и опазването на тяхното екологично състояние.
|
Почви
|
Негативното влияние върху земите и почвите на България се свързва със значителни по площ нарушени терени от въгледобивната промишленост поради прилаганите технологии за добив на местни енергийни ресурси по открития способ от местните въглищни запаси. Значителните увреждания от въгледобива се считат за необратими, или могат да се рекултивират и възстановят до известна степен само с големи усилия и много средства.
Съществен дял от общото количество замърсени и унищожени почви на територията на страната ни са депата и хранилищата за отпадъци, генерирани от действащите предприятия за производство на електро- и топло-енергия, както и изпускането на води и инфилтрати от същите.
Други дейности, свързани с добиването на горивно-енергийни ресурси за енергетиката в РБългария, които водят до нарушаване земите и почвите са добива на нефт и газ на територията на страната.
Неприлагането на Ен.стратегия ще задълбочи негативното влияние върху земите и почвите на страната от развитието на енергетиката като цяло на настоящото ниво на технологии.
|
Земни недра
|
Добивът на въглища ще продължи да оказва пряко въздействие върху геоложката среда при изземването на суровините и откривката, както и при депонирането на сгуропепелните отпадъци и без прилагане на Енергийната стратегия.
|
Биологично разнообразие, флора, фауна
|
Неприлагането на стратегията няма да доведе до подобряване състоянието на биологичното разнообразие.
|
Ландшафт
|
Транформацията на ландшафтите от природни в техногенни без прилагането на Ен.стратегия ще продължи, но ще бъде съсредоточена в по-малки площи. Развитието на ветрогенераторни и фотоволтаични паркове води до завземането на големи територии, които от природни се превръщат в техногенни. При реализацията на Енергийната стратегия трябва да се осигури минималното отрицателно въздействие върху природните ландшафти, особено в близост до ЗЗТ, туристически и рекреационни обекти. Стриктното спазване на специализираното законодателство и провеждане на предвидените процедури трябва да гарантира недопускане на критично натоварване на ландшафтите и преминаване на границите на приемливи промени.
|
Отпадъци
|
Влиянието на отпадъците, генерирани при добива на енергийни ресурси върху околната среда е свързано с прилагането на подходящи технологии за тяхното обезвреждане. Депонирането е основният метод, които се прилага по настоящем, като се спазва принципа на самодостатъчност и близост.
Предвид водещата роля на производството на електроенергия и топлоенергия от горивно-енергийни суровини, което се явява и основен генератор на отпадъци в енергийния сектор, се предвижда запазване на изградените депа за производствени и опасни отпадъци.
Неприлагането на Енергийната стратегия ще запази водещата роля на това производство за сметка на нискоемисионните електропроизводства, като добив на електроенергия от ВЕИ и атомна енергия.
|
Шум, вибрации, лъчения
|
Нулевата алтернатива не предполага промяна в посока намаляване на шумовите емисии, излъчвани от енергийните обекти в околната среда. Въздействието им ще зависи от наличието на обекти с нормиран шумов режим в близост до източниците на шум и възможността за прилагането на ефективни шумозащитни мерки.
Въздействието на енергетиката върху компонентите на околната среда чрез вибрациите, лъченията, йонизиращи и не йонизиращи и чрез радиоактивното замърсяване ще се задълбочава, поради използване на остарели технологии и инсталации, неприлагане на най-добри налични техники, принципите на енергийната ефективност и принципите на опазване на околната среда.
|
Културно-историческо наследство
|
Осъществяването на дейностите, свързани с добив на енергия, създават реални рискове за обектите на културното наследство. Преките и непреките въздействия от тези дейности могат да доведат до унищожаване, застрашаване, компрометиране или нарушаване на автентичността на културни ценности.
Неприлагането на Енергийната стратегия и липсата на координация на действията в областите на енергетиката и опазване на културното наследство може да доведе до негативното последици за следите от миналото на България.
|
Население и човешко здраве
|
При нереализирането на основните цели на Енергийната стратегия и при очакваното повишаване на потреблението, ще остане да съществува здравния риск от предимно емисионното производство на електроенергия.
|
Сподели с приятели: |
