Характеристика на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати

3. Характеристика на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати

Териториите, които можем да определим като засегнати от реализирането на целите, залегнали в Енергийната стратегия на Р България до 2020 година са от различни райони на страната. Ако ги обобщим по фактори и компоненти на ОС ще бъдат идентифицирани следните територии:

По отношение на качеството на атмосферния въздух се идентифицират райони в цялата страна и главно около металургичните и нефтохимическите заводи, предприятията на въгледобивната промишленост, както и всички предприятия на енергетиката, свързани с производството на електро- и топлинна енергия със суровина въглища. Топлоелектрическите централи (големи горивни инсталации – ГГИ) , използващи за гориво въглища, са основните източници на емисии на прах, серен диоксид, азотен диоксид и парникови газове. Това се дължи на недоброто качество на местните въглища – ниско калорични, с високо съдържание на сяра и пепел. Неблагоприятните климатични фактори, като безветрие, температурни инверсии и др., способстват за задържане и отлагане на емитираните вредни вещества, което води до увеличаване на концентрацията на замърсителите в приземния атмосферен слой. За пречистване на отпадъчните газове от прахови частици във всички ГГИ се използват прахови електрофилтри. Сероочистни инсталации са изградени и въведени в експлоатация в централите на «Марица изток», с изключение на ТЕЦ «Брикел».

Топлоелектрическите централи са основните замърсители на атмосферния въздух със серен диоксид в Южен/Тракийски РОУКАВ - ТЕЦ «Марица Изток» - 1, 2 и 3 и ТЕЦ „Димитровград”, в Югозападния РОУКАВ - ТЕЦ «Бобов дол» и ТЕЦ «Република» - Перник, в РОУКАВ Варна -ТЕЦ «Варна», в РОУКАВ Северен/Дунавски – ТЕЦ „Русе Изток” и ТЕЦ „Свилоза” – Свищов.

Замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ) е характерно за шестте РОУКАВ, причините за което са комплексни (промишленост и енергетика, транспорт, битово отопление, лошо състояние на пътната мрежа).

Въгледобивът и свързаната с него енергетика са източници на неорганизирани прахови емисии. Значително превишаване на нормите за общ прах и ФПЧ10 в атмосферния въздух е установено в района на всички действащи табани към откритите въглищни мини, както и в прилежащите територии на шламохранилищата към топлоелектрическите централи.

Реализираните до този момент оздравителни мерки в енергетиката са предпоставка за устойчиво намаление на емисиите на атмосферните замърсители от този сектор на икономиката. Операторите на ГГИ са задължени да изпълняват условията, заложени в Комплексните разрешителни за експлоатация на ТЕЦ с мощност над 50 MWth, както и предвидените инвестиционните мероприятия в Програма за прилагане (ПП) на Директива 2001/80/ЕО относно ограничаване на някои замърсители във въздуха от ГГИ за постигане на съответствие с Наредба №10 за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от ГГИ.

В табл. 2.10.1-1 (т. 2.10.1 на ДЕО) са дадени мероприятията от ПП и тяхното изпълнение към настоящия момент. В същия рездел са направени разчети за приземните концентрации на серен диоксид и прах, получени от разсейването на емисиите от ТЕЦ, и прогнозното им въздействие върху качеството на атмосферния въздух след изпълнение на тези мероприятия.

Изчислените максимални приземни концентрации на серен диоксид превишават средноденонощната норма (СДН) за опазване на човешкото здраве (125 µg/m³) само в района на «Марица изток» и Димитровград, а нормата за опазване на екосистемите (20 µg/m³) се превишава и в района на ТЕЦ «Бобов дол», ТЕЦ «Република»-Перник и ТЕЦ-Сливен. Минимално е превишението на тази норма в прилежащите територии на «Русе изток», ТЕЦ-Варна и «Свилоза».

Енергийната стратегия предвижда продължаване дейността на съществуващите ТЕЦ на база наличните въглищни запаси. Може да се очаква, че и занапред тези територии от страната, главно «Марица изток», Димитровград и Бобов дол, ще бъдат засегнати от производството на електроенергия по отношение замърсяването на атмосферния въздух с вредни вещества (предимно серен диоксид), макар и в значително по-малка степен.

Води

Териториите, на които ще се извършат предвидените в Енергийната стратегия дейностите, ще се развиват както във водосборите, така и в речната мрежа (чрез ВЕЦ-ове, водохващания за ВЕЦ) в цялата страна.

Акваториите, които значително ще бъдат засегнати от дейностите, свързани с енергетиката, са водните тела, определени в риск да не постигнат добро екологично състояние. Под натиск ще бъдат онези поречия, на които има презастрояване с ВЕЦ. Информация за поречията, повлияните от строителството на ВЕЦ и др. дейности, свързани с развитието на енергетиката е подробно представена по басейнови дирекции в Раздел 2.2. Уязвими ще продължават да бъдат стоящи и течащи водоеми, повлияни от стари минни разработки, действащи предприятия на миннодобивната промишленост, като и ТЕЦ, работещи на твърдо гориво. На натиск ще бъдат подложени и поречията, през които ще минават бъдещите газопроводи и нефтопроводи.

В енергийната стратегия се очертава приоритетното стимулирането на строителството на ВЕЦ като ВЕИ, изтъква се, че в средносрочен период малките и големи ВЕЦ ще продължават да играят доминираща роля в производството на електрическа енергия от ВЕИ. Във връзка с посоченото следва да се подчертае, че проблемите, със застрояването на ВЕЦ следва да се разглеждат в контекста на изискванията на основния нормативен документ в областта на водното законодателство - Закона за водите, а именно постигането на.баланс между регулирано отнемане за битови, индустриални и селскостопански цели, и нуждите от водни ресурси, необходими за поддържане на интегритета на речните екосистеми.

Посочените в стратегията перспективи по отношение стимулиращото строителство на ВЕЦ, както и продължаващото функционирането на съществуващите ВЕЦ, оказват и ще оказват влияние върху водната флора и фауна. Особено уязвими са рибните съобщества и крайбрежната растителност. Строителството на каскади нарушава непрекъснатостта на речния поток и води до фрагментиране на речните местообитания. Експлоатацията на ВЕЦ предизвиква значителни промени в морфологията на речното корито и наносния режим, причинява съществени изменения в хидрологичните характеристики на потока, в това число флуктоации в речния отток, изменения в нивото на подпочвените води и др.

Особено внимание следва да се обръща на територии и зони, които (съгласно Закона за водите) са определени като зони за защита на водите, и в които нормативно са въведени ограничения и забрани с цел опазването им. Това са:

Териториите, определени за водочерпене за човешка консумация;

Териториите, определени с цел опазване на икономически значими водни видове; водни обекти, определени като води за рекреация, включително определените като зони за къпане съгласно Директива 76/160/ЕИО;

Зони, чувствителни към биогенни елементи, определени като чувствителни съгласно Директива 91/271/ЕИО и зони, обявени като уязвими съгласно Директива 91/676/ЕИО;

Зони, определени като чувствителни с цел опазване на местообитания, при които поддръжката или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за опазването им, включително съответните обекти по “Натура 2000”, определени съгласно Директива 92/43/ЕИО и Директива 79/409/ЕИО.

В страната 0,29% от нарушените земи са от дейностите по минно дело и депата за промишлени неопасни и опасни отпадъци. Други 0,59% нарушени земи са в резултат на развитието на промишлеността и енергетиката.

Територии със замърсени почви се намират в районите около миннодобивната промишленост и предприятията от енергетиката. Най-силно са засегнати земите и почвите в два-три километровата зона около такива крупни промишлени обекти като мините «Марица Изток», ТЕЦ-овете на твърдо гориво и то главно около депата им за промишлени и опасни отпадъци.

Идентифицирани са около 6912 броя стари замърсявания ( преди 2000г.) главно от депа за битови, производствени и опасни отпадъци, площадки от промишлени и миннодобивни обекти, площадки, свързани с добив и съхранение на нефтопродукти и други. По данни, представени в Националната програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България като едни от основните замърсители се посочват 256 депа за производствени и опасни отпадъци и 1100 от добива и първичната преработка на суровините за промишлеността и енергетиката.

При изграждането и експлоатацията на депата, трайно се увреждат земите, на които са разположени и значително се въздейства върху засегнатите територии. Проектирането и изграждането на тези съоръжения при спазване на действащите екологични изисквания, както и последващата рекултивация и мониторинг са предпоставка да се счита, че отрицателното въздействие на депата върху природната среда и човешкото здраве ще бъдат сведени до минимум.

За съжаление факт е, че на физическо унищожение са подложени и първокласни земеделски земи, което занапред трябва да не се допуска, независимо от условия и обстоятелства, които го налагат. Ограниченията се налагат поради нарушаване на основните функции на почвите да бъдат продуктивни, регулиращи, поддържащи т.н.

След 2002 година се забелязва тенденция към общо увеличаване на образуваните производствените отпадъци в страната ни. В общото количество на образуваните отпадъци най-голям дял имат производствените неопасни отпадъци. Най-голям дял от неопасните производствени отпадъци (89,9%) имат отпадъците от добивната промишленост (от разкриването, добива и преработката на подземните природни богатства).

Въздействието на фактор отпадъци, и по специално на съоръженията за депониране, има локален характер. Могат да се разграничат две групи съоръжения: депа за съхранение на отпадъци от разкриване и добив на неметални полезни изкопаеми и депа за съхранение на отпадъци от електроцентрали и други горивни инсталации.

Към първата група съоръжения могат да се причислят депата на функциониращите въглищни мини, експлоатирани от следните дружества: Мини Марица изток ЕАД, Мини Бобов дол ЕАД, Мина Черно море - Бургас ЕАД, Мина Балкан - 2000 АД, Карбон Ивест ООД, Мина Лев ООД, Каусто Голд АД, Мина Пирин ЕАД, Топлофикация Перник ЕАД. Тези дружества експлоатират работещите въглищни минни от Източномаришкия басейн, Софийският лигнитен басейн, Бобовдолски въглищен басейн, Пернишкия въглищен басейн,, Бургаския въглищен басейн, Пиринския въглищен басейн и в района на Балканбас /разположен между Твърдица, Габрово и Сливен/.

Към втората група съоръжения могат да се причислят депата, изградени за депонирането на отпадъците, генерирани от дейността на:

• 
  Топлоелектрическите централи - най-големите у нас са: ТЕЦ „Марица Изток” - 1, 2 и 3, ТЕЦ „Димитровград”, ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Република” - Перник, ТЕЦ „Варна”, ТЕЦ „Русе Изток”, ТЕЦ „Свилоза” – Свищов, тец Видин;
  
• 
  Топлофикационните дружества – най-големите у нас, работещи на въглища са: Топлофикация-Габрово, Топлофикация-Перник и Топлофикация-Сливен.
  

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и ландшафти. Защитените територии са чувствителни към натоварвания и тяхното стопанско използване е ограничено. Общата площ на защитените територии към момента е 566701.2 ха. или 5,1 % от територията на страната. Преобладаващата част от защитените територии по ЗЗТ са включени и в мрежата НАТУРА 2000. До края на 2007 г. с решения на Министерски съвет са приети 114 защитени зони по Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици в България, покриващи 20,3% от територията на България и 228 Защитени зони по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна покриващи 29,5% от територията на България. Съгласно поставените специфични цели в Националната стратегия за околна среда 2009-2018 г. към цел «Опазване на местообитания и видове с европейско и национално значение от Националната екологична мрежа и извън нея” се очаква делът на защитените територии да достигне 12 % до 2015 г.

Основно влияние върху биоразнообразието и защитените територии и зони може да оказва въздействието на енергийния сектор върху загубата и фрагментацията на местообитания, намаляване на популациите на видове като следствие от развитието на инвестиционни проекти и развиващата се газопроводна и нефтопроводна инфраструктура; вкисляването и еутрофикацията на екосистемите, причинени от отделяните във въздуха емисии на азот и сяра или непосредствено в почвата и водоемите.

Потенциално застрашени от увреждане са териториите около предприятията от енергетиката и миннодобивната дейност и намиращите се върху тези територии ценни и защитени природни местообитания, растителни и животински видове. С най-висок риск от системно унищожаване са територии, за които е характерно замърсяване на въздуха, на водите и на почвите. Това са най-често териториите около рудниците за открит добив на въглища, около сгуроотвалите, насипищата и други подобни територии около електроцентралите в т.ч. ТЕЦ, ВЕЦ, около язовири и каскади, площадките на ветрогенераторите и фотоволтаиците, т.е. това са територии, където в различна степен са нарушени ландшафтите, качествата на компонентите на природната среда и на биоразнообразието. Застрашени са също така териториите, които са включени в енергопреносната мрежа на страната – директно се нарушава природния ландшафт, природните местообитания и биоразнообразието.

Териториалното разпределение на ветровите, слънчевите и водните ресурси определя до голяма степен и териториалното разпределение на потенциалните конфликти с биоразнообразието.

В Стратегията се предвижда до 2020 г. да се въведат в експлоатация вятърни мощности, които ще произвеждат близо 4 млрд. кВтч електрическа енергия годишно. Налични са данни за ветровия потенциал за период от над 30 години. На базата на тези данни е съставена карта на ветровия потенциал (Фиг.3.1):

При анализиране перспективността на потенциала на вятърната енергия за производство на ел. енергия трябва да се вземе предвид, че от промишлено значение са зоните със средногодишна скорост над 6 m/s, което е по–малко от 3.3% от общата площ на страна, главно районите на нос Емине и Калиакра, и по билото на Стара планина.

Енергийния потенциал на вятърната енергия, взета средно за година на ниво 10m над земната повърхност, може схематично да се раздели на три района.

Първият район (Зона А) включва обширните равнинни части на страната (Дунавската равнина, Тракийската низина, Софийското поле, долините на р.Струма и р.Места и района на Предбалкана), където средната многогодишна скорост на вятъра като правило не превишава 2 м/сек. Най-висока там е скоростта на вятъра през зимата (февруари, март), а най-ниска - през есента (септември, октомври).

Вторият район (Зона Б) обхваща части от страната, които са разположени на изток от линията Русе-В.Търново-Елхово и Дунавското крайбрежие, а така също откритите нископланински части до височина около 1000 м., където средната многогодишна скорост на вятъра се изменя от 2 до 4 м/сек. Годишният максимум на скоростта е през зимата (февруари, март), а денонощният - през деня. По Черноморското крайбрежие се наблюдава определено изместване в годишния ход на скоростта: максимумът е през февруари, а минимумът - през юни,юли. В района на вдадените в морето части от сушата (на носовете) средната скорост на вятъра превишава 4 м/сек.

Третият район (Зона В) обединява откритите и обезлесени планински места с височина над 1000 м. Той се отличава с високи средни скорости на вятъра, значително превишаващи 4 м/сек. Максимумът на скоростта тук е през зимата (февруари), а минимумът през лятото (август).

Трябва да се отбележи, че средната скорост на вятъра не е представителна величина за оценката на вятъра като източник на енергия.

Плътността на енергията на вятъра е пропорционална на третия момент от статистическото разпределение и плътността на въздуха. Намаляването на плътността на въздуха с надморската височина изисква средната скорост на вятъра да се увеличи с около 3 % на 1000 м за определяне на същата енергийна плътност. На височина над 50 m над повърхността на земята ветровият потенциал е два пъти по-голям, отколкото на височина 10 m. Разпределението на максималния ветрови потенциал е свързано с режима на вятъра в съответното място, който варира през различните сезони.

Разпределението на плътността на енергийния поток на вятъра е представено на Фиг. 3.2.

Ресурсите на вятъра определят следните зони, перспективни за развитие на ветроенергетика:

– Зона на средномащабната ветроенергетика. Тя включва Черноморското крайбрежие и местата в планините с надморска височина до 1000 м., където плътността на енергийния ветрови поток е в пределите на 100–200 W/m2. Средната многогодишна скорост на вятъра тук превишава 3 м/сек, като броят на часовете през годината, превишаващи тази скорост, е около 50%.

– Зона на голямата ветроенергетика. Тази зона включва територии (напр. от областите Ямбол и Сливен), където средногодишната плътност на ветровия поток превишава 200 W/m2. Средната многогодишна скорост на вятъра тук превишава 6–7 м/сек, като броят на часовете през годината със скорости, превишаващи указаните, е над 70–85%.

По отношение на соларния ресурс за добиване на електричество се очаква до 2015 г. България, в най-оптимистичният вариант, може да достигне днешното ниво на водещите в това отношение страни-членки на ЕС. Това означава да се достигне прогнозно ниво за производството на електроенергия от фотоволтаични слънчеви системи през 2015 година 43 GWh (3,7 ktoe). Такова количество енергия може да се добие от фотоволтаични системи заемащи значителни площи. Ако се съди по разпределението на теоретичния слънчев потенциал, бъдещото развитие на фотоволтаични паркове може да се очаква в зони с висока консервационна значимост и уникални природни и традиционни ландшафти (Фиг. 3.3).


Фиг. 3.3. разпределение на соларните ресурси на България
Съгласно Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г. и териториално-урбанистичния модел страната е разделена на 6 района за планиране.

Тези райони имат различно ниво на урбанизация, различен потенциал за развитие на енергетиката, различно качество на околната среда и съответно различен дял на защитени територии и зони.

Северозападният район за планиране е относително беден на защитени територии. Тук попада част от природен парк “Врачански балкан”; биосферен резерват “Чупрене”; резерват “Горна коприя”; поддържан резерват “Ибиша”. По-значителен e броят на защитените местности. В района на АЕЦ «Козлодуй» са разположени няколко защитени зони: ЗЗ «Цибърско блато» по ДП; ЗЗ «Ибиша» по ДП; 3З «Остров над Горни Цибър» по ДП; ЗЗ «Златията» по ДП и по ДХ. Досега няма данни за отрицателно въздействие на атомната централа върху предмета и целите на опазване на посочените защитените зони.

В този район общият риск от потенциални конфликти между развитието на енергийния сектор и биоразнообразието е относително нисък.

Северен централен. Северният централен район за планиране е разположен в централната част на Северна България, между р. Дунав на север, която определя границата с Румъния, р. Искър на запад, р. Русенски Лом на изток и Стара планина - на юг. Той граничи с всички райони за планиране в страната. Електроенергийната система на прилежащата територия на СЦРП е добре развита и изградена така, че да може да поеме по-голямо натоварване. Техническото състояние на използваните съоръжения е сравнително добро. Намалената консумация на електрическа енергия поради закриването на някои големи консуматори води до освобождаването на енергийни мощности, което е добра предпоставка за развитието на нови производства. Част от съоръженията на енергийната инфраструктура са и морално, и физически амортизирани. В района частично (в по-големите и средни градове) вече се използват алтернативни източници на енергия (газ, вятър), както и се прилагат принципите на енергийната ефективност.

На територията на Северен Централен Район има над 60 защитени територии с различен статут и различна степен на защитеност. По-големите от тях са: Национален парк “Централен Балкан”; Природен парк “Персина”; Природен парк "Българка"; Природен парк “Русенски Лом”. Има 10 резервата, три поддържани резервата, както и голям брой защитени местности. За опазването на биоразнообрезието на територията на СЦР значение имат намиращите се тук влажни зони. От една страна влажните зони са хабитати с огромно значение за биологичната консервация, особено за птиците, чийто миграции следват реките и които зависят от блатата и тръстиково/папуровите масиви като място за размножаване и почивка, а от друга страна голям брой рибни видове могат да се размножават успешно само навлизайки в заливаемите територии.

В този район съществува умерен общ риск от потенциални конфликти между развитието на енергийния сектор и биоразнообразието.

Североизточен район. Североизточният район за планиране (СИРП) е разположен в североизточната част на страната и е третият по териториален обхват и население от шестте района за планиране. Североизточният район за планиране включва следните административни териториални единици: 6 области и 49 общини. Основната част от електроенергийната инфраструктура е разположена на територията на област Варна, ТЕЦ Варна, произвеждаща около 15% от общо произведената електроенергия от ТЕЦ в страната. Два преносни електропровода, по които се внася електроенергия, минават през територията на област Добрич и достигат до едни от най-сериозните възли на преносната електроенергийна мрежа. През територията на СИРП се осъществява и вносът на природен газ от Русия посредством два магистрални газопровода, като входният пункт е Компресорна станция Кардам. Единият газопровод е транзитен за Турция, а другият захранва националната газопреносна система. От национално значение е находището на газ в черноморския шелф срещу нос Галата.

Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са друг местен ресурс, който може да намали зависимостта от внос, да подобри сигурността на енергоснабдяването и да облекчи опазването на околната среда, но въпреки това те се използват непостоянно и недостатъчно. Територията на СИРП попада в т.нар. “Зона на средномащабната ветроенергетика”. Тя включва Черноморското крайбрежие и Добруджанското плато, тънка ивица по брега на р. Дунав и местата в планините с надморска височина до 1000 м. Откритите и вдадени в морето части от сушата като нос Калиакра попадат в „Зоната на голямата ветроенергетика”.

Проблемът е, че тук са съсредоточени голям брой рекреационни и туристически обекти и опазване на ландшафтното разнообразие и запазване на природността на ландшафтите е от голямо значение за развитие на туристическия отрасъл. Териториите, които се завземат от ветропарковете стават все по-големи, ландшафтите се превръщат в техногенни и има определена опасност да бъде надхвърлен техният капацитет на натоварване.

Североизточният район е със сравнително малко защитени територии. На територията му са разположени природните паркове „Златни пясъци” и „Шуменско плато”, 3 резервата, от които с голямо значение са „Калиакра” и „Камчия”, и 9 поддържани резервата. Най.значимият от тях е поддържаният резерват „Сребърна”, обявен и за паметник на световното културно и природно наследство. Има множество защитени местности и природни забележителности. Черноморското крайбрежие и Източна Стара планина са приоритетен райони с оглед създаването на нови защитени територии в бъдеще.

В този район общият риск от потенциални конфликти между развитието на енергийния сектор и биоразнообразието е относително висок.

Югоизточен район. Югоизточен район е разположен на стратегическо за България място с широкия си излаз към Черно море (224 км) на изток и с дългата си граница с Турция на юг по Странджа и Дервентските възвишения. На запад Югоизточният район има за естествена граница Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения и Сакар, а на север – Източна Стара планина. Чрез ниските и удобни старопланински проходи (Твърдишки, Вратник, Върбишки, Ришки, Дюлински и др.) се осъществява връзката със Североизточен и Северен Централен район. На запад районът граничи с Южен Централен район. Основните транспортни коридори за вътрешността на страната преминават именно през тази граница. Районът обхваща три области – Бургас, Сливен и Ямбол, 22 общини и 486 населени места.

Като цяло енергийната инфраструктура (основно електроснабдяването) е добре развита в района и обхваща цялото население. Главните енергийни мощности в района са топлоелектрическите централи в градовете Бургас, Ямбол, Сливен и Нова Загора. Ниската степен на битова газификация означава, че населението разчита изключително на електричество, което има екологични и финансови последици.

Районът има определен потенциал за ВЕИ. ЮИРП се характеризира с голяма продължителност на слънчевото греене (между 2080–2270 часа годишно). Максималната му продължителност е през месеците юли и август. Безслънчевите дни през периода май-октомври са под 10%, през юни–септември под 5%, а през юли и август те практически липсват.

Досегашните изследвания на ветровия режим в района показват, че в ЮИРП съществуват обективни възможности за развитието на ветроенергетиката. В района попадат две зони за развитие на ветроенергетиката, в които влиза голяма част от територията на района: Зона на средномащабната ветроенергетика (Черноморското крайбрежие и местата в планините с надморска височина до 1000 м., където плътността на енергийния ветрови поток е в пределите на 100–200 W/m2) и Зона на голямата ветроенергетика (територии от областите Ямбол и Сливен, където средногодишната плътност на ветровия поток превишава 200 W/m2).

Югоизточният район се характеризира като един от най-богатите по своето биоразнообразие в страната. Съчетанието на разнообразни и в повечето случаи уникални хабитати като скали и скалисти брегове, пясъчни дюни и лонгозни гори по Черноморското крайбрежие, разнообразни влажни зони (езера, блата, реки), хабитати от южноевксински тип и др. е причина районът да съхранява около 60% от биоразнообразието на България. Тук са установени около 2000 висши растения, 45 вида риби, 10 вида земноводни, 25 вида влечуги, 360 вида птици, 65 вида бозайници, от които 63 реликтни и 10 ендемитни растения, 15 световно застрашени видове птици, редки влечуги и бозайници.

В ЮИРП е добре развита мрежата от защитени територии, като в границите на ЮИРП попадат 2 Природни парка (от общо 10 за България) – „Странджа“ и „Сините камъни“, 15 резервата (природни, поддържани и биосферни, вкл. първият резерват в България – „Силкосия“), 49 защитени местности, 23 природни забележителности и една историческа местност36. С това общият брой на ЗТ е 90. В ЮИРП най-богата по отношение на брой ЗТ е Бургаска област – 61, следвана от Сливенска – 19 и Ямболска – 10. Със своите 1160 кв. км Природен парк „Странджа“ е най-голямата защитена територия в страната, съхранила множество видове и хабитати, характерни единствено за този район на Европа. Странджа и Черноморското крайбрежие са прироитетни по отношение създаването на нови защитени територии в бъдеще.

Богатото разнообразие на уникални природни и културни, традиционни ландшафти трябва да бъде съхранено. Необходимо е да се подхожда с особена грижа при изграждане на енергийни комплекси за да се предотврати трансформацията им в техногенни.

В този район общият риск от потенциални конфликти между развитието на енергийния сектор и биоразнообразието е много висок.

Основните производители на електроенергия са ТЕЦ “Марица изток; каскада Въча; каскада Батак; каскада Арда; др.по-малки ВЕЦ; частни ТЕЦ. Южен централен район е на второ място по изградени електропроизводствени мощности след Северозападния район за планиране. Изгражда се хидровъзел Цанков камък, който представлява липсващото средно стъпало на Каскада “Въча”. Състои се от язовир с обем 111 млн. м3, ВЕЦ с мощност 80 МW и годишно производство 185 млн. КWh, и подземна напорна деривация с дължина 546 м.

През територията на (ЮЦР) преминават транзитен и магистрален газопроводи по направление Компресорна станция „Лозенец” – Сливен – Нова Загора – Стара Загора – Пловдив – Пазарджик – Компресорна станция „Ихтиман”.

Южен централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. Централен за региона е южният макросклон на Централна Стара планина с водосборите на реките Стряма и Тунджа. В този район попада и Национален парк “Централен Балкан”. В района попада и част от Национален парк “Рила”, както и 15 резервата и 9 поддържани резервата.

В (ЮЦР) попада целият масив на Родопите, на територията на който са обявени два природни парка. Сред флората на Западни Родопи като световно значими видове са определени 66 вида: 43 вида са български ендемити, 45 вида са балкански ендемити. Западните Родопи са едно от малкото места в Европа, където все още се срещат в естествени условия кафявата мечка, дивата коза, вълкът и благородният елен. Горите заемат повече от 70 % от територията на Западните Родопи, като преобладаващи са иглолистните видове. Общата площ на защитените територии в Западни Родопи е 16 697 ха. Родопите се характеризират с голямо ландшафтно разнообразие. Родопите са приоритетни по отношение създаването на нови защитени територии в бъдеще.

В този район общият риск от потенциални конфликти между развитието на енергийния сектор и биоразнообразието е относително висок.

На север района граничи с областите Монтана и Враца от Северозападен район за планиране и област Ловеч от Северен централен район за планиране, а на изток с областите Пловдив, Пазарджик и Смолян от Южен централен район за планиране. Южната и западната граница на Югозападния район съвпадат с държавната граница, като района граничи с 3 държави: - южна граница – Република Гърция; западна граница – Република Сърбия и Република Македония.

Основна енергийна мощност на територията на ЮЗРП е подвърховата централа Бобовдол. Природо-географската характеристика на Югозападния планов район разкриват наличието на значителен потенциал за производство на “зелена” енергия от алтернативни източници (геотермална и хидроенергия, биомаса, вятърна и слънчева енергия и др.). В южните части на ЮЗРП има подходящи условия за експлоатацията на слънчева енергия. Дейността по усвояването на възобновяемите енергийни източници, включва и използване на водните ресурси чрез изграждане на малки ВЕЦ и хидрокинетични инсталации. През територията на плановия район преминават три от най-големите реки в България - Искър, Места и Струма, което е предпоставка за изграждането на ВЕЦ. Алтернатива на ВЕЦ са инсталациите за хидрокинетична енергия. Изграждането на такива електроцентрали позволява използването на естествени водни течения за задвижване на турбините на електроцентралите, което е икономически по-ефективно и по-природосъобразно.

В Югозападния район за планиране има най-много и най-разнообразни защитени територии. В него влизат напълно два от трите Национални парка в страната (НП “Рила” и НП “Пирин”) и незначителна част от третия (НП “Централен Балкан”). В техните граници се включват и други защитени природни обекти, които остават под определения за тях режим. В Югозападния район за планиране изцяло влизат териториите на два от общо десетте природни парка в страната (ПП “Витоша” и ПП “Рилски манастир”) и части от ПП “Врачански Балкан”. На територията на Югозападния район за планиране съществуват 15 резервати и 6 поддържани резервата, както и голям брой природни забележителности. Долината на р. Струма е приоритетна по отношение създаването на нови защитени територии в бъдеще.

В този район общият риск от потенциални конфликти между развитието на енергийния сектор и биоразнообразието е умерен.
Вибрации, Нейонизиращи лъчения. Йонизиращи лъчения. Радиоактивни замърсявания.

При осъществяване на енергийната стратегия се предвижда построяване на електроенергийни мощности в различни региони на страната използващи горива, които ще създават в околната среда радиоактивни замърсявания и ще емитират съответно йонизиращи лъчения, нейонизиращи лъчения и вибрации. Ако няма промени в стратегията, те ще бъдат изградени в Северен централен регион - област Плевен, община Белене и в Южен централен регион – област Стара Загора, на територията на общините Гълъбово и Раднево.

Районът на „Марица изток” е характерен с:

- високо честотни източници на електромагнитни полета (ЕМП), които по същество са мрежа базови станции на мобилните оператори за пренос на информация и локални източници, които се използват в рудниците, топлоелектроцентралите, прилежащите им съоръжения, медицината, и селското стопанство. Дейността им е регламентирана. Около тях са определени хигиенно защитни зони (ХЗЗ), в които въздействието може да се класифицира като рисково. Не са представени данни за извършван контрол и системен мониторинг по определяне напрегнатостите на ЕМП;

- нискочестотни източници на ЕМП, които по същество са подстанции за трансформиране и разпределение на електроенергия и далекопроводи от всички видове за пренос на електроенергия, откритите и закрити разпределителни устройства, електрогенераторите, електропроводите от електрогенераторите до ОРУ, трансформаторите и др. Дейността и на тези източници е регламентирана. Около тях са определени хигиенно защитни зони (ХЗЗ). Не са представени данни за извършван контрол и системен мониторинг по определяне напрегнатостите на ЕМП в околната среда;

Не може да се определи влиянието на ЕМП, високочестотни и нискочестотни върху околната среда и защитените територии и зони в района.
Йонизиращи лъчения. Радиоактивни замърсявания

В района на общините Гълъбово и Раднево се намират и експлоатират по открит способ въглищните находища. Преди да се стигне до въглищните пластове се изземва горният глинест пласт (разкривка), който се транспортира в по-голямата си част, като технологичен отпадък на външни насипища. При това в най-ниските части на рудниците (мини „Марица изток” АД) се събират технологично замърсени включително и с естествени радионуклиди води, които се изпомпват без пречистване в реките Овчарица и Сазлийка.

В близост до рудниците се намират и трите действащи ТЕЦ, които получават въглища от тях чрез транспортиране с лентови транспортьори и ж.п.вагони. При производството на електроенергия се получават следните технологични отпадъци с повишено съдържание на естествени радионуклиди:

- сгурия от горенето на въглищата и пепелина, задържана от електрофилтрите, които смесени чрез хидроизвоз се депонират временно в сгуропепелни езера;

- дренажни води от сгуропепелните езера;

- избистрени води, които служат за хидротранспорт и се използват моногократно;

- прахо–газови, незадържани от филтрите които се емитират в атмосферата;

Радиационното състояние на околната среда по компоненти в посочените райони на комплекса „Марица Изток” е следното:

• 
  от техногенната дейност има съществени по количества източници на радиоактивни замърсявания и на йонизиращи лъчения но с малки специфични активности( надфонови);
  
• 
  замърсяванията с радионуклиди във водните течения на реките Сазлийка, Овчарица и Соколица по обща β активност и по общ уран, специфична активност на радий-226, са варирали под пределно допустимите концентрации – ПДК;
  
• 
  замърсяванията с радионуклиди в емисиите от руднични, дренажни и избистрени води са надфонови и са варирали около и под пределно допустимите концентрации – ПДК;
  
• 
  съдържанията на радионуклиди и радон в организирани емисии от ТЕЦ в приземния атмосферен слой, не се измерват (определят);
  

• 
  замърсяванията с естествени радионуклиди в пунктовете Раднево, Гълъбово, Полски градец, Медникарово, Искрица, около рудниците и ТЕЦ, за горния необработваем почвен слой, по съдържания на U-238, Ra-226, Th-232, K-40, са несъществени, с фонови стойности, характерни в различията си за всеки пункт и съществени надфонови по Pb-210;
  
• 
  замърсяванията със значимия техногенен радионуклид Cs – 137 в пунктовете Раднево, Сърнево, Гълъбово, Полски градец, Медникарово, Константиновец в горния необработваем почвен слой са забележими със стойности вариращи до 100 Bq/kg, но по-големи от тези в северната част на страната и са в резултат на трансгранични атмосферни преноси. Замърсяванията са от петнист тип;
  
• 
  влиянието на АЕЦ”Козлодуй” в тази част на страната е несъществено;
  
• 
  измерваният радиационен гама-фон в най-близкият до комплекса “Марица изток” пункт от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон Елхово през 2007 г .е със стойности вариращи в интервала от 80nGy/h до 100nGy/h, които не се различават съществено от естествените, характерни за района;
  
• 
  повишен радиационен гама-фон (техногенно променен) с определени по регламент стойности е измерен в зони за дейности с изкуствени гама излъчващи радиоактивни източници;
  
• 
  надфонови стойности на радиационен гама-фон (техногенно променен) са измерени в зони над депа с технологични отпадъци (сгуропепелини), с повишено съдържание на естествени радионуклиди;
  
• 
  адфонови стойности на радиационен гама-фон (техногенно променен) са измерени в пунктове над локализирани в горния почвен слой, съществени радиоактивни замърсявания с гама излъчващия Cs – 137;