Доклад за екологична оценка на проект "eнергийна стратегия на република българия до 2020 година"

2.7. Културно-историческо наследство

Натрупаният опит досега показва, че при реализирането на големи инфраструктурни проекти на територията на Р България, винаги се застрашават археологически културни ценности. По тази причина вече е създадена практика, която е и законодателно регламентирана, строителните дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, да се предхождат от археологически проучвания.

Осъществяването на дейностите, свързани с добив на енергия, също създават опасност за обектите на културното наследство. Най-съществени рискове за археологическите обекти се създават при изграждане на инфраструктура и строеж на нови енергопроизводствени мощности. Тази „най-пряка” заплаха за културните ценности е успешно преодоляна с провеждането преди строителството на спасителни археологически проучвания.

Добър пример за успешно съвместяване на двата вида дейности е изграждането на новата газопреносна инфраструктура. След проведените предварителни изследвания са посочени десетки археологически паметници, които в различна степен са застрашени от новото строителство. Съгласно изискванията на българското законодателство в сферата на опазване на културното наследство в докладите по ОВОС са посочени необходимите мерки за опазване на всички обекти, разположени в близост до трасето на газопровода. В зависимост от характеристиките на всеки археологически обект и степента на застрашеност са определени следните мерки:

• 
  наблюдение от археолози по време на извършване на изкопни работи;
  
• 
  сондажни проучвания в определени участъци;
  
• 
  спасителни разкопки в рамките на площадките на ИП;
  
• 
  пълно археологическо проучване.
  

Натрупаният опит от страна на археолози и строители доведе до добро съгласуване на дейностите им. Осигуряването на достатъчно време за осъществяване на посочените мерки дава възможност те да се приложат пълноценно от една страна, а от друга да не се забавят темповете на строителните работи. Определените за проучване обекти първоначално се проверяват чрез сондажи. В случай че се установи наличие на културен пласт или археологически структури, проучването им продължава с разкопки в цялата засегната площ. Ако при сондажите не се локализират древни останки теренът се освобождава за строителство, но се упражнява надзор по време на изкопните работи. Пълно проучване се предвижда при паметници като надгробните могили, при които дори периферно нарушаване води до компрометирането им и невъзможността за понататъшно опазване. Решенията за приключване на проучванията, за предаване на терени за строителство или прилагане на други мерки за опазване се вземат от междуведомствена комисия, назначена от Директора на Националния институт недвижимото културно наследство. Такава комисия се свиква ежегодно след приключване на всеки археологически сезон.

Към «непреките» въздействия върху обектите на културното наследство на първо място трябва да се посочи замърсяването на околната среда. Особено важно е качеството на атмосферния въздух. Замърсяването на приземния атмосферен слой в най-голяма степен се дължи на производствена дейност, без да се пренебрегват и емисиите от транспорт, битово горене, както и преноса на замърсители. От характерните емисии, отделяни от производствената дейност на ТЕЦ, съществено значение по отношение въздействието върху културно наследство имат съдържащите сяра съединения.

Серният диоксид е кисел газ, който в резултат на атмосферната химия (влажност на въздуха, наличие на фини прахови частици) се отлага на земната повърхност най-често като киселинен дъжд. Историческите, археологическите и архитектурните паметници, макар и създадени през различни времена и с различно предназначение, като композити най-често съдържат калций като калциев карбонат. Падащите кисели дъждове въздействат върху тях и като резултат образува утайка от Ca SO₄, която в последствие се отмива и се наблюдава тяхното постепенно разрушаване.

Друг механизъм на въздействие върху обектите на културното наследство е свързан с бихомични процеси (бактериите tiobacilus – използват за метаболизма си сяра), които също водят до постепенното разрушаване на паметниците.

Отрицателното въздействие на праха, отделян при енергодобивните дейности, най-често е повърхностно и се изразява в запрашеност на повърхностите и промяна на естественият им цвят. Натрупването на прах води до развитието на микробиологична активност, както и до появата на нисши растения (лишей и мъхове), което от своя страна също води до нарушаване на автентичните характеристики на културните ценности.

Като косвено въздейстие трябва да се отбележи и промяната на културния и традиционен ландшафт в резултат на изграждането и експлоатацията на енергийни обекти и трансформирането им в техногенни.

2.8. Население и човешко здраве

Използването предимно ва въглищата като енергииен източник, без осигуряването на адекватни мерки за намаляване на атмосферните замърсители, замърсяването на почвата и водите, би имал неблагоприятен здравен ефект върху населението от прилежащите територии и особено в районите където има и други организирани и неорганизирани емисии на атмосферни замърсители, като Димитровград, Стара Загора, Девня и др.

Забавеното въвеждане на беземисионните новите енергиини източници - ветропарковете и фотоволтаичните парокове ще имат индиректен неблагоприятен ефект върху чистотата на околната среда и здравето на населението.

Ядрената енергетика е не само беземисионно и евтино производство на електроенергия, но при безопасно съхранение на радиоактивните отпадъци и осигурена надеждност на експлоатация на реакторите няма негативен здравен афект върху населението в 30 километровата зона около централата.

Използването на водните ресурси за добив на електроенергия е другото основно беземисионно и напълно безвредно за здравето на населението производство, което по настояще заема малък дял.

При нереализираното на основните цели на Енергийната стратегия на стратегията и при очакваното повишаване на потреблението, ще остане да съществува здравния риск от предимно емисионното производство на електроенергия.