Рискови енергийни източници – шум, вибрации, лъчения и радиация

Радиационно състояние на околната среда - йонизиращи лъчения и радиоактивни замърсявания

В природата ( биосферата ) съществуват естествени източници на радиация, в които са концентрирани по-голямо количество естествени радионуклиди, от които по значими и с по-голям период на полуразпадане са ²³⁸ U, ²³² Th, ²²⁶ Ra, ⁴⁰K, ²¹⁰Pb.

Част от съществените естествени източници на радиация са разположени в земната кора, а в по-големи количества в рудите, скалните материали и др. В следствие на техногенна и друга дейности те се емитират в компонентите на околната среда причинявайки радиоактивно замърсяване на почвите, водите, приземния атмосферен слой и при определени условия на биоразнообразието. Естествените източници на радиоактивност емитират в околната среда и йонизращи лъчения.

Изкуствена ( техногенна ) радиоактивност.

Изкуствени радионуклиди ( техногенни ) се получават в резултат на различни стимулирани ядрени реакции, при които след въздействие върху дадено атомно ядро със заредени, други частици или ядра, се получава ново атомно ядро, което е нестабилно и то започва да се разпада. Получените по този начин радиоактивни изотопи при разпадането на ядрата им емитират йонизиращи лъчения. По значими са ⁶⁰Co, ¹³⁷Cs, ¹³⁴Cs, ¹³¹I, ⁹⁰Sr, ²³⁹Pu, ³H(T), ¹⁴C.

Като критерий за наличие на радиоактивност ( радиоактивни замърсявания ) са констатираните йонизиращите лъчения в повечето случаи като алфа, бета или гама лъчи. Съществени за околната среда и живите организми са гама лъченията, поради сравнително по-голямата им проникваща способност и невъзможността в голяма част от случаите въздействието им да бъде елиминирано. Те формират радиационен гама фон, като една от характеристиките на околната среда, който се измерва като мощност на еквивалентната доза в мерни единици μSv hˉ¹или nGy hˉ¹.

Мониторинг върху радиационното състояние на околната среда осъществяват и през 2007г. са осъществявали:

• 
  МОСВ – ИАОС чрез системата за радиологичен мониторинг на ОС;
  
• 
  МЗ – НЦРРЗ;
  
• 
  АЯР;
  
• 
  АЕЦ “Козлодуй” чрез ведомствената си система за радиологичен мониторинг;
  
• 
  БАН;
  
• 
  други лаборатории.
  

Системите АИСВРК и RaMo са свързани и функционират като Единна национална система за радиационен мониторинг ( ЕНСРМ ).

Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон е интегрирана в Европейската система за обмен на радиологични данни – EURDEP, с което страната ни, освен че изпраща данни за състоянието на радиационния фон, също и получава достъп в реално време до информацията от аналогични системи на страните членки на ЕС.




Фиг.2.6.4.1 Европейска система за обмен на радиологични данни EURDEP


Показателите, по които се извършват непрекъснати и периодични наблюдения в страната са: радиационен гама фон - мощност на еквивалентната доза [nGy/h], [ μSv/h] , специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди в почви, дънни утайки и отпадъчни продукти [Bq/kg], обща бета-активност и тритий [Bq/l], съдържание на естествен уран [mg/l] и радий-226 [mBq/l] в повърхностни, сондажни и отпадъчни води, обемна специфична активност на естествени и техногенни радионуклиди в аерозолни проби [µBq/m3] и [mBq/m3] и концентрация на радон в приземен слой въздух [Bq/m3].

Извършват се системни контролни наблюдения на радиологичните показатели на атмосферен въздух. При сигнал за възможно трансгранично замърсяване се провеждат допълнителни измервания с преносима пробовземна апаратура от регионалните лаборатории в Бургас, Пловдив, Стара Загора и Плевен.

Радиационното състояние на почвите се оценява посредством недеструктивен гама-спектрометричен анализ на проби от около 430 предварително избрани контролни пунктове, покриващи цялата страна и оценка на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди.

Специално внимание се отделя за контролни наблюдения на почвите в Южна България, които са най-засегнати от аварията в Чернобил през 1986 г. Данните за специфичната активност и динамика на техногенния ¹³⁷Cs характеризират петнисти замърсявания.

Осъществява се системен радиологичен контрол на повърхностни води от открити водоеми - реки, езера и язовири в страната чрез мрежа от около 90 пункта и последващ анализ на обща алфа- и обща –бета активност. Радиационното състояние на водите на р. Дунав се контролира в 11 контролни пункта по българската част от поречието на реката от Ново село до Силистра.

Изпълняват се специализирани програми за радиологичен мониторинг в наблюдаваната зона на АЕЦ “Козлодуй” и в райони на ликвидирани уранодобивни и уранопреработвателни обекти.

За локализиране на радиационното въздействие на атомната централа върху околната среда и живите организми и провеждане на съответни действия, се извършва ведомствен и на контролните органи радиационен мониторинг.

Ведомственият радиационен мониторинг на околната среда е регламентиран в дългосрочна програма на АЕЦ «Козлодуй», която е създадена в съответствие с нормативните документи и съгласувана с МОСВ, МЗ и АЯР. Извършват се анализи на въздуха, почвите, водите, дънните утайки, растителността, измерва се радиационен гама фон.

В наблюдаваната зона на АЕЦ в радиус от 100км. са разположени 36 пункта за наблюдение на сухоземната екосистема и 7 пункта за наблюдение на водната екосистема. Пунктовете са от три типа:

- Тип А. Те са 11 бр. и там се контролират радиационните параметри на въздуха включително с вземане и анализ на аерозолни проби върху филтри, вземат се проби от атмосферни отлагания, почва и растителност. Измерва се и мощността на еквивалентната доза на гама лъчението и интегрална доза от гама лъчение с термолуминисцентни дозиметри;

- Тип В. Те са 25 бр. и там се вземат проби от атмосферни отлагания, почва и растителност. Измерва се и мощността на еквивалентната доза на гама лъчението и интегрална доза от гама лъчение с термолуминисцентни дозиметри;

- Тип С. Те са 7 бр. и там се вземат проби от води, дънни утайки и водорасли. Пунктовете включват водоемите в района и реките Дунав, Огоста, Цибрица. Измерва се и мощността на еквивалентната доза на гама лъчението.

В наблюдаваната зона се вземат и изпитват (анализират) проби от питейни води, хранителни продукти, и фуражи.

На промишлената площадка на АЕЦ се контролират радиационен гама фон, гама лъчения, почва, подпочвените води, атмосферни отлагания, растителност. 10бр. термолуминисцентни дозиметри ( ТЛД ) по оградата на централата, 20 броя ТЛД в района на СП «РАО – Козлодуй» и 10 броя ТЛД по оградата на ХОГ, измерват радиационен гама фон като мощност на еквивалентната доза в интегрален режим. На площадката се контролират в 7 броя пунктове растителност, почви и атмосферни отлагания, а в други 80 – подземни, дъждовни, отпадъчни води и води от охлаждане.

По данни от радиологичния мониторинг в страната представен в Годишния доклад за състоянието на околната среда на ИАОС за 2007г. и тримесечните бюлетини и Годишния доклад за радиационния мониторинг на околната среда на АЕЦ”Козлодуй”за 2007г., са регистрирани радиоактивни замърсявания на компонентите на околната среда ( почви, води, въздух ) с радионуклиди от:

• 
  закрити дейности за добив и преработка на уранови и други руди, уранови суровини, скални материали и др.;
  
• 
  дейности за добив и преработка на руди, скални материали и др.;
  
• 
  дейности за изгаряне на въглища, нефтопродукти и природен газ за добив на електроенергия и топлинна енергия и третиране на отпадъците от тях;
  
• 
  дейности с отпадъци, които имат повишено съдържание на естествени радионуклиди;
  
• 
  дейности за преработка на нефтопродукти;
  
• 
  трансграничен атмосферен пренос;
  

За тези дейности, които се извършват в посочените обекти не е необходим лицензионен или разрешителен режим по смисъла на ЗБИЯЕ. Въпреки това, контролът и мониторингът са необходими за да не се допусне в резултат на неподходящи технологии и действия, увеличаване на специфичните активности на естествените радионуклиди в суровини, технологични отпадъци, продукция и компоненти на околната среда и в следствие на това увеличаване интензивността на йонизиращите лъчения и радиационния риск.

Констатирана е миграция (с последващо замърсяване ) в различна степен с естествени радионуклиди в компонентите на околната среда води, почви, атмосферен въздух.

Радиоактивните замърсявания с естествени радионуклиди в почвите са надфонови, локални, ограничени около енергийни източници, изгарящи въглища и нефтопродукти, около някои кариери, преработвателните им предприятия и техните депа за отпадъци, около бившите уранови рудници и участъци и техните депа за отпадъци, около действащите и бивши рудници и участъци за добив на руди и техните депа за отпадъци, около мините за добив на каменни въглища и техните депа за отпадъци, около обогатителни фабрики и техните депа за отпадъци. около заводи за производство на цимент, бентонит, перлит, зеолит и техните депа за отпадъци, около металургични заводи и техните депа за отпадъци, около заводите за производство на изкуствени торове от фосфорит и апатит и техните депа за отпадъци. В районите на закритите рудници и участъци за добив на уранови, други руди и уранова суровина са извършени или се извършват в съответствие ПМС и нормативни документи, ликвидационни, консервационни и рекултивационни дейности за елиминиране или ограничаване и на радиоактивните замърсявания.

Специфичните активности на естествени радионуклиди в посочените радиоактивни замърсявания са такива, че те не се третират като радиоактивни отпадъци по смисъла на ЗБИЯЕ и ОНРЗ – 2004 с изключение на замърсяванията от бившите рудници за добив на уран, участъци за добив на уранова суровина, заводите за преработка на уранова суровина и уранова руда.

Въз основа на извършения фонов мониторинг с оценка на специфичната активност на естествените радионуклиди в необработваеми почви, се приема, че почвите не са повлияни от промишлената дейност в страната.

Определени са специфични активности на най-съществените естествени радионуклиди ²³⁸U, ²²⁶Ra, ²³²Th, ⁴⁰K, ²¹⁰Pb за повърхностния почвен слой в отделните мониторингови пунктове покриващи територията на страната. Различията в стойностите на активностите за отделните радионуклиди по пунктове в почвите се дължат на различните съдържания на радионуклиди в почвообразуващите съставки. Оценката е, че както и до сега не са констатирани надфонови стойности създаващи риск за околната среда и живите организми.

Стойностите на наблюдаваните показатели в реките, езерата и язовирите в страната не надвишават посочените норми.

Радиологичният мониторинг на отпадъчни руднични и промишлени води се изразява в наблюдение на радиологичните показатели, съгласно Наредба № 6 /09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. С наредбата са определени норми за съдържание на общ U ( 2 mg/l ) и специфична активност на ²²⁶226 (700 mBq/l ). През годината не са регистрирани наднормени стойности по посочените показатели.

Фиг. 2.6.4.3 Състояние на радиологични показатели на реките през 2007 г., спрямо нормите за качество



Радиоактивните замърсявания с естествени радионуклиди на атмосферата се наблюдават чрез автоматично пробонабиране на имисии от:

- стационарни станции, разположени в София, Яна, Бухово, Бургас, Варна, Враца и Монтана;

- стационарни станции на АЕЦ “Козлодуй”, разположени в сто километровата зона за наблюдение;

- подвижна апаратура на ИАОС, АЕЦ и други институции в други пунктове на страната;

На отбраните проби се извършва гама-спектрометричен анализ за определяне обемната специфична активност на естествени радионуклиди в атмосферния въздух. Получените резултати през последните години и 2007г. показват фонови и околофонови стойности за съдържание на естествени радионуклиди в приземния атмосферен слой.

В газовите емисии (организирани и неорганизирани ) в атмосферата от енергийни източници използващи за горива въглища, нефт природен газ, съдържанията на естествени радионуклиди в това число и радон, въпреки че съществуват, не се измерват и контролират системно, с малки изключения но тези радионуклиди имат своето радиационно въздействие. От депата, в които временно, регламентирано се съхраняват отпадъци с повишена радиоактивност, при неправилно съхранение и при определени атмосферни условия се причинява и радиоактивно замърсяване на приземния атмосферен слой, достигащо при определени условия най-близките около тях селища. Няма данни от измервания на ексхалацията и на съдържанието на радон и дъщерни продукти в приземния атмосферен слой.

Радиационното въздействие от посочените обекти върху почвите, водите, атмосферния въздух, живите организми, можем да определим като:

- първично, непрекъснато, неограничено в пространството по отношение на водите и въздуха, почвите, променливо по интензивност във времето, а за почвите, живите организми, водоемите кумулативно.

• 
  трансгранични преноси на въздушни маси съдържащи в себе си техногенни радионуклиди от ядрени аварии и инциденти, ядрени взривове в атмосферата;
  
• 
  дейности с изкуствени радиоактивни изотопи в медицината, промишлеността, селското стопанство и др;
  
• 
  дейности с радиоактивни отпадъци;
  
• 
  дейността на АЕЦ – Козлодуй;
  
• 
  изследователския ядрен рактор на БАН;
  

Рисково въздействие може да настъпи при аварии и инциденти с ИЙЛ. То се ограничава и елиминира в съответствие със съгласуван и утвърден авариен план. През 2007г. не са регистрирани събития с ИЙЛ, оказали съществено влияние върху околната среда.

Дейностите с радиоактивни отпадъци се извършват от Държавно предприятие РАО чрез:

• 
  специализирано поделение "Радиоактивни отпадъци" (СП РАО) – Козлодуй, което в съответствие с лицензия за експлоатация издадена от АЯР извършва преработка, кондициониране и съхранение на генерираните от експлоатацията на АЕЦ Козлодуй радиоактивни отпадъци. В съоръженията на поделението се приемат твърди ниско и средно активни кратко живеещи РАО и кубов остатък (КО), които се обработват с цел привеждането им във форма, осигуряваща безопасното им съхранение и последващо третиране;
  
• 
  постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци (ПХРАО) – Нови Хан, което в съответствие с лицензия за експлоатация издадена от АЯР извършва приемане и съхраняване генерираните от различни обекти на националната промишленост, медицината, селското стопанство и институти за научни изследвания ниско и средно радиоактивни отпадъци (институционални РАО);
  

В ход е процедура по проектиране и изграждане на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО).

Дейността на АЕЦ “Козлодуй” е регламентирана от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и подзаконовите нормативни актове.

На експлоатационната площадка са изградени шест енергийни блока. Първите четири, които са от тип ВВЕР – 440 ( В – 230 ) са спрени последователно до края на 2006г., а останалите (пети и шести блок ), които са ВВЕР – 1000 ( В – 230 ) са в експлоатация със съответни разрешителни.

Пети и шести блок и съоръженията, към тях, през 2007г., работят без прекъсване с изключение на времето, през което се осъществяват планираните ремонтни и други дейности.

Горивото ( горивните касети ) от четирите спрени реактора е извадено от реакторите и е на съхранение в БОК.

Реакторите и основните съоръжения към тях от първи контур са консервирани и обезопасени.

Понастоящем спрените блокове имат лицензии за експлоатация в режим “Е” – съхраняване на отработеното ядрено гориво (ОЯГ) в приреакторните басейни. Със заповеди на Агенцията за ядрено регулиране от началото на декември 2006г. са внесени изменения в лицензите за експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ “Козлодуй”, които позволяват извършване на демонтаж на системи и оборудване, които не са важни за безопасността и не съдържат радиоактивни вещества над нивата за освобождаване от контрол.

Системата за очистване на газовете от радиоизотопи – СГО, работи нормално.

Пречистените от радионуклиди организирани газови емисии се изхвърлят в атмосферата през вентилационна тръба, като се следят активностите на благородни газове,¹³¹I ,¹³³ I и аерозоли. Системата може и работи в непрекъснат режим.

Технологичната вентилация и филтриране на необслужваните, полуобслужвани и обслужвани помещения работи нормално.

Въздухът от необслужваните помещения, се вентилира през филтри, улавящи радионуклидите и заедно с останалите въздушни потоци от всички други помещения се изхвърля през вертикални тръби в атмосферата. Радиационият контрол на газовите емисии в атмосферата се осъществява от система за радиационен контрол.

Системите за очистка на радиоактивни води (СВО), работят нормално.

Хранилищата за радиоактивни отпадъци са в експлоатация и обезопасени в съответствие с нормативните документи.

АЕЦ “Козлодуй” емитира в компонентите на околната среда води и въздух, лимитирани по активност и количества изкуствени радионуклиди, като не се превишават определените норми.

По данни от мониторинга в района на централата за 2007г.:

• 
  изследванията на аерозолни проби не показват надфонови стойности на определяните техногенни радионуклиди, характерни за приземния атмосферен слой, като стойностите на техногенния ¹³⁷Cs се покриват с минимално детектируемата активност на апаратурата;
  
• 
  стойностите на характерния за централата техногенен радионуклид ¹³⁷Cs в повърхностния почвен слой варират от 0,5 Bq/kg (гр. Мизия) до 28 Bq/kg (с.Селановци). В същите пунктове не се открива ¹³⁴Cs, което доказва, че няма съществено радиационно въздействие върху почвите от дейността на АЕЦ;
  
• 
  анализите на проби взети от пунктовете за мониторинг на отпадъчни води изтичащи от централата и от водоприемниците показват съдържания на радионуклиди ( включително и ³Н ), значително под допустимите норми;
  

Съоръженията на ядрения реактор ИРТ-2000 и прилежащите му лаборатории и установки се поддържат в добро техническо състояние, в съответствие със съвременните изисквания и нормативни документи, отнасящи до осигуряване на ядрената и радиационна безопасност при спрян от експлоатация ядрен реактор.

В действие е система за мониторинг на площадката на реактора, включваща радиометрична лаборатория и набор от радиометрична апаратура. Извършват се анализи на взетите проби както от сградата на реактора, така и от компонентите на околната среда, ограничена от санитарно-защитната зона. Няма отклонения от фоновите параметри характерни за района.

Радиационният гама, фон, който е съвкупност от гама лъчения доказващи наличие на радиоактивност и радиоактивни замърсявания се измерва във всички пунктове за мониторинг, разположени на територията на страната. Той е определящ фактор за дозовото натоварване на населението.

По данни от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фон- RaMo и от други измервания, през 2007г.в РБ не са наблюдавани стойности на радиационния гама фон, различни от естествените, които са характерни за всеки пункт. Стойностите на гама-фона са варирали от 67 nGy/h за Силистра и Тервел до 150 nGy/h за връх Ореляк.

Не са наблюдавани стойности на радиационния гама-фон, съществено различни от естествените за съответния район:

• 
  в наблюдаваната зона на АЕЦ ”Козлодуй”;
  
• 
  на границите на ХЗЗ около промишлените обекти;
  
• 
  на границите на ХЗЗ около обекти използващи и съхраняващи изкуствени радиоактивни изотопи;
  
• 
  на границата на ХЗЗ около изследователският ядрен реактор на БАН;
  
• 
  на границата на ХХЗ около ПХРАО – Нови хан;
  

Радиационното въздействие ( радиоактивно замърсяване, йонизиращи лъчения) от посочените обекти върху почвите, водите, атмосферния въздух, живите организми, можем да се определи като:

• 
  първично, върху почвите, водите, атмосферния въздух, живите организми;
  
• 
  непрекъснато, върху почвите, водите, атмосферния въздух, живите организми;
  
• 
  кумулативно, върху почвите, водите във водоемите, живите организми;
  
• 
  неограничено в пространството по отношение на водите, въздуха, почвите и при определени условия за живите организми;
  
• 
  променливо по интензивност във времето;
  
• 
  с възможности за отрицателни последици при определени условия;
  

Развитието и оптимизирането на националната система за радиологичен мониторинг през следващите години ще се осъществява в съответствие с изграждането на ядрени мощности и други радиоактивни източници, както и от необходимостта за осъвременяване на средствата и методиките за измерване така и от стремежа за намаляване на радиационното въздействие в съответствие с принципа ALARA, върху околната среда и живите организми.

До сега действащата енергийна стратегия не е успяла да насочи дейностите в енергетиката с изключение на АЕЦ”Козлодуй” за намаляване на радиационното въздействие върху околната среда.