Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район

На областно ниво по данни на НСИ най-висок е размера на БВП в област Плевен - 1 559 млн. лв., което е 29% от БВП за района, а най-нисък в област Видин – 501 млн. лв. или 7.1% от БВП за района.

Източник: Национален статистически институт

През 2011 г. в Северозападен район БВП на човек от населението е 6 343 лв. и бележи увеличение с 691 лв. спрямо 2010 г.

Във вътрешнорегионален план за 2011 г. най-висок е БВП на човек от населението в областите Враца и Ловеч, със стойности - съответно 8 361 лв. и 6 484 лв., а най-нисък в област Видин - 4 990 лв.

Фигура 4. Брутен вътрешен продукт за 2011 г. по статистически области



Източник: Национален статистически институт

По отношение на икономическото развитие област Видин е сред най-изостаналите в страната. Областта е с най-нисък БВП на човек от населението през 2011 г. (4 990 лв.) от всички области в България. Регистрира ниски нива на БВП/човек спрямо средните за страната, като изоставането расте непрекъснато и през 2011 г. разликата е най-значителна.

Област Монтана регистрира петият най-нисък БВП на човек от населението за 2011 г. – 5 559 лв. и е с относителен дял от 54% спрямо средния за страната.

В периода 2009 - 2011 г. Враца е областта с най-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението от всички области в района (около 20% ръст за периода). БВП на глава от населението плавно нараства, като по последни данни от 2011 г. е 8 361 лв. и област Враца се нарежда на шесто място в страната след област Бургас.

В област Плевен произведеният брутен вътрешен продукт на човек от населението за 2011 г. се покачва (5 808 лв.), като регистрира увеличение с 757 лв. спрямо предходната година и е на трето място в Северозападен район след областите Враца и Ловеч.

Област Ловеч е на второ място в района по брутен вътрешен продукт на човек от населението за 2011 г. (6 484 лв.) след област Враца и отчита ръст с 861 лв. спрямо 2010 г., но икономическите резултати на областта са под средните за страната.

	2008	2009	2010	2011
ЕС - 28	25 000	23 400	24 400	25 100
ЕС - 27	25 100	23 500	24 500	25 200
БЪЛГАРИЯ	4 600	4 600	4 800	5 200
Северозападен район	3 000	2 900	2 900	3 200
Северен централен район	3 200	3 100	3 100	3 500
Североизточен район	4 000	3 700	3 900	4 200
Югоизточен район	3 800	3 800	3 900	4 300
Югозападен район	7 800	7 900	8 200	8 800
Южен централен район	3 200	3 200	3 300	3 600

Структурата на брутната добавена стойност в Северозападния район се характеризира със силен превес на сектора на услугите, където се формира 51,5% от съвкупната добавена стойност в района. В сектора на индустрията се произвеждат 35,3% от регионалната добавена стойност, а приносът на сектора на селското и горско стопанство е 13,2%. Относителният дял на индустрията в структурата на брутната добавена стойност за Северозападен район е най-малък от останалите райони, което свидетелства за ниско ниво на индустриално развитие.

С най-висок принос в брутната добавена стойност на страната през 2011 г. е Югозападният район (48,62 %), който около три пъти надвишава приноса на следващия по участие район – Южния централен (13,91%), а с най-нисък принос е Северозападният район (7,1%).

През 2012 г. средната годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение отчита ръст с 379.00 лв. спрямо предходната 2011 г. (6 727лв). Във вътрешнорегионален план най-висока е стойността в област Враца 9 231 лв., като останалите области Плевен, Ловеч, Монтана и Видин са със стойности под средната за района (7 106 лв.).

Броят на предприятията от нефинансовия сектор, които функционират на територията на Северозападен район през 2012 г. са 28 270, което представлява 7.6 % от тези за страната (372 024 бр.). По отношение на структурата на предприятия в Северозападен район, микро-фирмите възлизат на 26 004 броя, малките фирми – 1 862 броя, средните фирми – 355 броя и големите фирми възлизат на 49 броя. В сравнение с предходната 2011 г. се наблюдава увеличение на броя на предприятията с 296 броя. Разпределението на приходите от дейността на нефинансовите предприятия е 4.6% от тези за страната (240 529 349 хил. лв.) и поставя Северозападен район на последно място сред другите райони в страната.

През 2012 г. се наблюдава увеличение на преките чужди инвестиции в Северозападен район в сравнение с предходната 2011 г., които възлизат на 573 295 хил. евро или 2.6% от ПЧИ за страната за същия период. Увеличението, което се наблюдава по този показател е с 34 196 хил. евро, спрямо предходната 2011 г. (539 099 хил. евро). Във вътрешнорегионален план се наблюдават големи различия. Водещи области по привличане на ПЧИ през 2012 г. са област Плевен (194 965 хил. евро), област Враца (152 754 хил.евро), и област Ловеч (132 962 хил. евро). На другия полюс с най-малко преки чужди инвестиции са област Видин (61 232 хил. евро) и област Монтана (31 380 хил. евро).

Проследявайки през 2012 г. динамиката на преките чуждестранни инвестиции по области в СЗР, най-голямо увеличение спрямо 2011 г. се констатира в област Видин – с 28 174,7 хил. евро, следвана от област Плевен – 20 037,5 хил. евро и област Монтана - с 5 996,0 хил. евро. В областите Враца и Ловеч се отчита намаление на чуждестранните инвестиции – с 19 913,4 хил. евро и 98,6 хил. евро. Най-привлекателна за чуждите инвеститори продължава да е област Плевен с 34% относителен дял на преките чуждестранни инвестиции от тези на района.

Фигура 8. Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия в хил. евро ( 2008 - 2012 г.)



Източник: Национален статистически институт

Дължината на пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на Северозападен район за 2013 г. е 3 391 км. Делът на пътищата с национално и международно значение е съответно 0.2% (или 7 км) магистрали, 11.4% първокласни, 22.6% второкласни и 65.8% третокласни пътища, което е по-ниско от средните стойности за страната. Районът преобладаващо се обслужва от регионална пътна мрежа, чийто относителен дял (88.4%) е по-висок от средния за страната (82%) и най-висок сред всички райони.

За периода 2007-2013 г. дължината на РПМ в Северозападен район се е увеличила с 7 км (от 3 384 за 2007 г. до 3 391 за 2013 г.), като не се наблюдава промяна в нейната дължина през 2012 и 2013 г. За периода 2007-2011 г. се отчита увеличение с 8 км, 2010-2011 г. - нарастване с 2 км, докато 2011-2012 г. е отчетено намаление с 1 км. Липсата на изградени автомагистрали определя по-ниското качество на транспортно обслужване на населените места в района.

Пътните връзки със столицата и Южна България се осъществяват главно през прохода Витиня, Петроханския проход, Искърския пролом и прохода Троян-Кърнаре. С най-голямо значение е пътят от Видин през Монтана и Враца към София, който е част от еврокоридор №ІV.

По обем на товарните превози в района от автомобилния транспорт водещо място заема област Плевен, следвана от областите Монтана, Ловеч, Видин и Враца. Задържащ фактор за социално-икономическото развитие на района оказва влошеното състояние на пътищата от републиканската пътна мрежа и най-вече на общинските пътища

Развитието на транспортните връзки в района се определя от благоприятното географско положение на СЗР спрямо плавателния път на река Дунав (общоевропейски транспортен коридор №VІІ) и преминаващото през територията му общоевропейски транспортен коридор № ІV. Река Дунав е единственият вътрешен воден път в България. Нейното значение за развитието на интермодалния транспорт в страната се обуславя от ролята й в „основната” ТEN-T мрежа, както и от Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Речните пристанища за обществен транспорт от национално значение по река Дунав са пристанищата Видин, Лом и Русе, като пристанища Видин и Русе са част от „основната” ТEN-T мрежа (коридори VII и IX). Пристанище Лом е второто по големина дунавско пристанище в България, като изградената инфраструктура осигурява най-късата директна сухоземна връзка Лом – Солун. Пристанище Видин експлоатира четири пристанищни терминала. Речните пристанища във Видин, Лом, Оряхово, Сомовит и Никопол, фериботния комплекс при Оряхово и новият мост на река Дунав между Видин и Калафат са транспортни обекти не само с национално и международно значение, но и със съществено регионално значение. Посредством моста и фериботния комплекс в Оряхово районът се свързва с транспортната система на Румъния, а оттам – с Централна и Източна Европа. По река Дунав и плавателния канал Рейн-Майн-Дунав районът и страната се свързват със Западна Европа.

Модернизирането на жп линията Видин – Мездра – София, изграждането на скоростен път Видин–София, както и развитието на пристанищата като мултимодални логистични центрове, ще осигури провеждането на мултимодални превози с положително влияние върху бъдещото икономическо развитие на Северозападен район.

Ниска е степента на изграденост на телекомуникационните мрежи и системи, като районът изостава от другите райони от страната. Разширяването на мрежите на ИКТ извън големите градове ще създаде възможности за по-широк достъп до услуги и информация за населението и бизнеса от периферните територии.

Продължава да нараства броят на домакинствата, които използват информационни и комуникационни технологии, но като цяло техният дял от 42,8% за 2013 г. остава по-нисък от средния за страната (53,7 %). По този индикатор се отчита известен напредък в развитието на Северозападен район през 2013 г., но районът остава на последно място спрямо останалите райони от ниво 2.

По отношение на реализирането на политиката за опазване и възстановяване на околната среда следва да се отбележи, че разходите за опазване на околната среда в СЗР през 2012 г. намаляват с 22 519 хил. лв. спрямо предходната 2011 г. и възлизат на 155 039 хил.лв. или 9.15% от тези за страната (1 693 583 хил.лв.).

По този показател Северозападен район се нарежда на предпоследно място спрямо останалите райони от ниво 2. Най-значителните разходи за опазване на околната среда в района през 2012 г. са направени в област Враца (65 431 хил.лв.) и област Ловеч (34 599 хил.лв.), следвани от областите Монтана (24 902 хил.лв.) и Плевен (23 335 хил.лв.), а най-малки разходи са направени в област Видин (6 772 хил. лв.). В областите Ловеч, Враца и Видин се наблюдава намаление на разходите за опазване и възстановяване на околната среда в сравнение с 2011 г. съответно с 18 906, 26 416 и 1 153 хил. лв., докато в останалите две области в района - Монтана и Плевен, отчетеното увеличение е почти двойно.

По степен на изграденост на водоснабдителната мрежа СЗР е на четвърто място в страната, а по отношение на канализационните мрежи и обслужване от ПСОВ районът продължава да изостава. През 2012 г. е отчетено минимално нарастване на делът от населението с обществено водоснабдяване спрямо предходната 2011 г. с 0.1 процентни пункта. (от 99,4% през 2011 г. до 99,5% през 2012 г., при среден показател за страната – 99.3%.)

В края на 2012 г. районът има най-нисък дял на населението, обхванато от канализационни мрежи -57.8% при средна стойност за страната – 74.3%.

На територията на Северозападен район през 2012 г. функционират 25 депа за битови отпадъци. В периода 2007-2012 г. се наблюдава тенденция на намаляване на депата за битови отпадъци (от 97 бр. през 2007 г. до 25 бр. през 2012 г.), като най -драстично е намалението в област Видин, където депата от 49 бр. се свеждат до 6 бр.

Делът на населението обслужено от системи за организирано сметосъбиране в Северозападен район през 2012 г. е 100%, което е над средния показател за страната 99.2%. Нарастването по този индикатор спрямо 2011 г. е с 0.6 процентни пункта.

Като цяло районът продължава да се нуждае от подобряване на системата за събиране на отпадъците и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците в ограничен брой регионални депа.