Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район

Един от компонентите на природната среда, подложен най-силно и комплексно на антропогенното въздействие е водата. Тя играе ключова роля за съществуването на живите организми и за протичането на повечето природни процеси на нашата планета. Не по-малка е нейната роля за човешкото общество като основен животоосигуряващ елемент и ключов фактор за функционирането на редица производствени процеси. Антропогенното въздействие предизвиква количествено изтощаване и замърсяване на водните ресурси.

Съгласно анализите към проекта на Национална стратегия за околна среда 2009 - 2018 г. след 2000 г. се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България. Тя се обяснява със закриването на водоемки и нерентабилни производства и постепенното нарастване на цените на водата. Непосредствено отношение има и влиянието на естествени природни процеси, съпътстващи засушаването на климата.

По данни на Националния статистически институт по степен на изграденост на водоснабдителна мрежа, Северозападният район е с дял на водоснабденото население 99.4% за 2010 г. при среден показател за страната 99.1%.

На основание действащата към момента нормативна уредба в областта на водите и в рамките на териториалния обхват, РИОСВ - Плевен осъществява превантивен, текущ и последващ контрол на обекти, формиращи отпадъчни води.

Контролната дейност по водите се осъществява по поречия. В обхвата на инспекцията са поречие Вит, поречие Осъм, част от поречие Искър, участък от р. Видима (поречие Янтра), участък от р. Дунав.

Мониторинговите програми, изпълнявани през 2011 г. са съгласно Заповед №РД-715/02.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите.

Проведен е контролен мониторинг по основни физикохимични показатели на повърхностните води в 24 пункта, оперативен мониторинг - в 6 пункта; в 2 пункта е проведен мониторинг по TNMN (Дунавската програма). За района на РИОСВ Плевен са установени превишени концентрации на някои вещества, като амониев азот (над 0,6 mg/dm3) в пунктове: р. Шаварна и р.Ломя, поречие Осъм, р.Тученица, поречие Вит и по БПК5 (над 5 mg/dm3): всички пунктове в поречие Искър, р. Осъм, след гр.Троян и с.Обнова, р.Тученица преди вливане в река Вит.

Проведен е контролен мониторинг по приоритетни вещества, съгласно Наредба за стандарти за качество на околната среда, на повърхностни води в 10 пункта, оперативен мониторинг - в 5 пункта; в 2 пункта е проведен мониторинг по TNMN (Дунавската програма). Няма данни за завишения на СКОС по изпитваните показатели за района на РИОСВ Плевен. Проведен е контролен мониторинг по специфични замърсители на повърхностни води в 18 пункта, оперативен мониторинг - в 6 пункта, в 2 пункта е проведен мониторинг по TNMN (Дунавската програма). В РИОСВ Плевен няма информация за резултатите от проведения мониторинг.

Констатираните превишения по азот амониев и БПК5 са в пунктове, след населени места без ПСОВ (гр.Левски, гр.Червен бряг), гр.Троян (ПСОВ Троян е въведена в експлоатация м.февруари 2011 г.), р.Тученица – замърсяване с битови води от централната градска част на Плевен.

Отпадъчните води на гр.Плевен и промишлената зона на гр. Д.Митрополия се пречистват в ПСОВ с. Божурица. Станцията е с механично и биологично стъпало, извършва се обезводняване на утайките. Няма съоръжения за отстраняване на биогенни елементи. Водите се пречистват до ИЕО по показателите, определени в разрешителното за заустване, с изключение на общ азот и общ фосфор. Съоръженията от ПСОВ са в лошо техническо състояние – нуждаят се от реконструкция.

Канализационната система на гр. Плевен е смесен тип. Поради малката проводимост на канализацията в централната градска част на Плевен, през отливните канали на някои дъждопреливници се изливат битови води в р. Тученица. Това е и една от основните причини за лошия статус на реката. Необходима е реконструкция на канализационната мрежа в югозападната част на града.

В средното течение на р. Осъм работи ПСОВ Ловеч, проект финансиран по ИСПА, мярка 2002/BG/16/Р/РЕ/011. Станцията е с механично и биологично стъпало. Няма съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. Станцията работи с добър ефект на пречистване.

Отпадъчните води от гр. Троян се пречистват в пречиствателна станция с механично и биологично стъпало. Има съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. През периода са констатирани отклонения от ИЕО по някои от изпитваните показатели.

Отпадъчните води от централната градска част на гр. Априлци, след ПСБОВ, заустват в р. Видима. Съоръжението е за механично и биологично пречистване и работи добре.

На територията на РИОСВ гр. Плевен се осъществява мониторинг на 21 пункта за подземни води. На 19 пункта се провежда мониторинг 4 пъти в годината, а на 2 пункта - 2 пъти в годината. Пунктовете са разпределени по общини както следва: Ловеч и Гулянци по 3 пункта; Плевен, Левски и Долна Митрополия по 2 пункта; Белене, Никопол, Червен бряг, Искър, Пордим, Кнежа, Луковит, Летница и Тетевен по един пункт. Мониторинга на подземните води е проведен, съгласно Заповед № РД-715/2010 г. на Министъра на околната среда и водите.

Резултатите от анализите са сравнявани със стандарти за качество, съгласно Приложение №1 на Наредба №1/2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

През периода няма констатирани аварийни изпускания на приоритетни, приоритетно опасни и специфични замърсители в повърхностни водни обекти, в района на инспекцията.

Състоянието на повърхностните води е добро, с изключение на някои пунктове след населени места без ПСОВ и р. Тученица, след гр. Плевен. Подземните води в пунктовете за мониторинг, отговарят на стандартите за качество, съгласно Приложение №1 от Наредба №1/2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, с изключение на подземните води в 6 пункта, по показателите Mg, Mn, Gr, N-NH4, нитрати.

Въведена е в експлоатация ПСОВ гр. Троян, ІІ-ри етап – биологично стъпало, в строителство е СПСОВ с. Шипково, общ. Троян. Изградени са локални пречиствателни съоръжения за отпадъчни води на “Златна Панега Цимент” АД, Хотел “Арго” с. Рибарица. Всички агломерации с население над 10 000 е.ж. имат инвестиционни проекти за подобряване инфраструктурата за питейни и отпадъчни води и кандидатстват за финансиране по ОП “Околна среда 2007-2013 г.”

Територията, контролирана от РИОСВ - Враца обхваща реките и водните обекти спадащи към Черноморският водосборен басейн и по-точно Дунавския район за басейново управление, който обхваща по-голямата част от Северна България, където се намират поречията на реките: Огоста и Искър и част от р. Дунав.

Замърсяването на повърхностните води е широко разпространено в земеделските и градски райони и се характеризира с комплексно замърсяване с биогенни елементи (азот и фосфор), някои тежки метали, органични замърсители и продукти от тяхното разграждане. Качеството на водите и водните екосистеми е в зависимост от редица фактори, включващи употреба на химически вещества, начин на обработка на земята, а също така и природните дадености.

През 2011 г. във връзка с осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол са извършени 256 бр. проверки на обекти формиращи отпадъчни води. Съвместно с Регионална лаборатория – Враца са извършени 104 бр. пробонабирания от отпадъчни води, съгласно утвърдени графици, по експертна преценка или във връзка с подадени сигнали за замърсяване на водни обекти.

За констатирани несъответсвия с изискванията на екологичното законодателство в областта на водите са издадени 28 бр. предписания, едно от които не e изпълнено и е съставен акт, а на 1 бр. предстои проверка през следващата година.

Основен замърсител по отношение “води” на територията, контролирана от РИОСВ - Враца е предприятието за млекопреработка “Млечен рай-2” ООД в кв. Бистрец. През 2011 г. фирмата не е зауствала отпадъчните си води в р. Лева поради това, че пречиствателната станция за отпадъчни води все още не е влязла в нормален технологичен режим. В изпълнение на Заповед на Директора на РИОСВ - Враца е извършено пломбиране на спирателния кран на изхода на пречиствателната станция. До постигане на индивидуалните емисионни ограничения, отпадъчната вода от предприятието се извозва до колектор на градска канализация гр. Враца за пречистване в ГПСОВ, съгласно сключен договор с “ВиК” ООД, гр. Враца. За аварийно изпускане на отпадъчни води от предприятието за млекопреработка към р. Лева на фирмата е съставен акт.

За периода експерти от направление “води” са изготвили 34 бр. становища на заявления за необходимост от провеждане на процедура по преценка необходимостта от ОВОС на обекти от водния сектор.

През 2011 г. са извършени проверки и пробонабиране от отпадъчните води на дружествата с изградени локални пречиствателни станции и заустващи в съответните градски канализации. Основните проблеми, които са констатирани по време на извършените проверки се дължат на неефективната работа на съществуващите пречиствателни съоръжения, причина за което е недобрата им експлоатация и/или моралната и физическа амортизация на същите.

Основен проблем в сектор “води” е ниската степен на канализираност на населените места и липсата на ГПСОВ на агломерациите с над 10 000 е.ж. В област Враца има изградена и действаща една ГПСОВ в гр. Враца, която е стара, неефективна и с недостатъчен капацитет. На територията, на област Враца основен дял на заустваните отпадъчни води се пада на промишлените предприятия и на домакинствата (битово-фекални отпадъчни води), като дела на промишлените отпадъчни води през последните години значително е намалял. Причина за това е прекратяване на производствената дейност на големите производствени мощности.

Активността на общините по отношение на изграждане на канализационни и водопроводни системи на населените места и пречиствателни станции за отпадъчни води е слаба. През 2011 г. на територията на област Враца във водния сектор няма обекти финансирани със средствата от държавния бюджет на Република България и само един обект е финансиран със средства от ПУДООС.

Като цяло в сравнение с предходната отчетна година се наблюдава намаляване на констатираните нарушения и съответно броя на наложените санкции и съставени актове, както и трайна тенденция към подобряване качествата на повърхностните води на територията контролирана от РИОСВ - Враца.

В област Враца има изградена и функционира една Градска пречиствателна станция за отпадъчни води в гр.Враца. И през 2011 г. при извършваните контролни проверки и анализ на взетите водни проби от отпадъчните води, пречистени в ГПСОВ и заустени в р. Дъбника са установени стойности по показателите ХПК, БПК5, “общ азот”, “общ фосфор” и “неразтворени вещества” над определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни норми за тези показатели. Град Враца е с по-голяма степен на изграденост на канализационната система и проектния капацитет на станцията е недостатъчен да поеме цялото количество формирани отпадъчни води.

На територията на област Враца, над 50% от жителите са обхванати в канализационни системи с различна степен на изграденост. Градовете Враца, Мездра и Козлодуй са с по-голям процент на изграденост, а Бяла Слатина, Оряхово и Роман са по-слабо канализирани. Работи се по проектиране и изграждане на канализационни мрежи в общини Криводол, Оряхово, Роман, Козлодуй и Мизия чрез финансиране по различни програми.

През периода по график съгласуван от РИОСВ - Враца, съвместно с РЛ - Враца са извършвани контролни проверки и пробонабиране от определените, съгласно разрешителните за заустване места от петте изградени канализационни мрежи. При всички са установени завишени показатели на “азот”, “БПК5”, “ХПК” и др., причина за което е липсата на градски пречиствателни станции.

През годината редовно се е изпълнявала програмата на “АЕЦ-Козлодуй” ЕАД за собствен нерадиационен мониторинг на повърхностните, подземните и отпадъчни води на и около площадката на фирмата, чрез сключен договор с РЛ - Враца. Редовно е извършван анализ на показателя обща бета – активност на проби от отпадъчните води на АЕЦ-Козлодуй, при което не са установени наднормени стойности.

Като цяло се наблюдава намаляване на констатираните нарушения, както и трайна тенденция към подобряване качествата на повърхностните води на територията контролирана от РИОСВ - Враца. До минимум е сведено заустването на отпадъчни води във водни обекти без съответното разрешително, което дава възможнаст за по-добър контрол и опазване на водите.

Главният фактор определящ степента и характера на замърсеност на подземните води е антропогенната дейност. По-често срещаните замърсяващи вещества са: амоняк, нитрати, нитрити, хлориди, метали. Основните източници на замърсяване на подземните води са замърсените повърхностни води и особено при напояване с тях, наторяване с изкуствени торове, използване на пестициди за растителна защита, непречистените битово-фекални води и водите от животновъдните ферми.

Анализите на водните проби от РДТБО Враца - Мездра показват колебание на стойностите на изследваните показатели в известни граници през различните периоди на измерване – след завишение отново следва намаление и обратно. От това може да се направи извода, че депонираните отпадъци в продължение на повече от 30 г., без да са изградени съответните съоръжения за защита на подземните води все още влияят върху качеството на последните.

През 2011 г. резултатите от извършените лабораторни анализи показват наднормено съдържание на нитрати и калций при пунктовете ТК-ПС “Мраморен” и ТК-2 ПС “Подем”. Замърсяването на подземните води в плитките участъци на водоносния хоризонт около селищата се дължи на пренаторяване на насажденията, животновъдството (лагуни, течни отпадъци). В по-дълбоките зони на водоносния хоризонт водите не са засегнати от приповърхностното замърсяване и не съдържат сулфати, нитрати и калций в наднормени концентрации.

На територията, контролирана от РИОСВ - Монтана протичат десет по-големи и по-малки реки, на които по утвърден график, периодично се извършва мониторинг. Контролът на качествата на водите в реките се осъществява на 38 пункта, които са включени в НСМОС, в изпълнение на Заповед № 715/02.08.2010 г. на МОСВ. Пунктовете са разположени, както следва: 3 броя на р. Дунав, 5 броя на р. Огоста, 2 броя на р. Ботуня, 1 пункт на реките Бързия, Тимок, Тополовец, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица и Краставичка и язовирите Огоста, Среченска бара, Рабиша, Полетковци и Христо Смирненски. В изпълнение на Наредба № 12/18.06.2002 г. се извършва контролен мониторинг на повърхностни води, предназначени за питейно – битово водоснабдяване на територията на Община Берковица – 7 пункта, Община Вършец - 10 пункта, Община Чипровци – 4 пункта и Община Белоградчик – 5 пункта.

Резултатите от анализите за състоянието на вътрешните реки в региона са следните:

- Реките Огоста (без долното течение и устието) и западно от нея показват стабилизиране на резултатите от последните години с малки изключения по показатели “нитрати” и “неразтворени вещества” в пункта на р. Цибрица при с. Долни Цибър; “неразтворени вещества” в пунктовете на: р. Ботуня при с. Охрид, преди вливане в р. Огоста, р. Тополовец преди вливане в р. Дунав, р. Арчар при с. Арчар, общ. Димово, р. Тимок при гр. Брегово и р. Скомля при с. Септемврийци, общ. Димово; “нитрити” в пунктовете на: р. Тополовец преди вливане в р. Дунав и р. Цибрица при с. Долни Цибър, общ. Вълчедръм.

Градската пречиствателна станция за отпадни води на гр. Монтана с капацитета си от близо 18 000 куб. метра пречистена вода за денонощие напълно задоволява нуждите на гр. Монтана. Водата се пречиства с екологични агенти, които не замърсяват околната среда, а почистените утайки се депонират на регионалното депо за не опасни отпадъци на гр. Монтана. През 2011 г. не са констатирани нарушения на емисионните ограничения, заложени в разрешителното за заустване издадено в полза на “В и К” ООД, гр. Монтана. Резултатите са констатирани от проведения контролен и собствен мониторинг на заустените пречистени отпадъчни води в р. Огоста.

По-големи промишлени центрове в региона, контролиран от РИОСВ – Монтана са градовете Видин, Лом, Берковица, Белоградчик и Кула, като всички са с изградени смесени канализационни системи, в които са включени предимно битово – фекални, производствени отпадъчни и дъждовни води.

Основен проблем в направление “Води” остава ниската степен на изграждане на канализационните системи на населените места и ПСОВ в 22-те общини, контролирани от РИОСВ - Монтана. Липсват изградени пречиствателни станции за отпадъчни води в големите градове над 10 000 еквивалент жители на двете области - гр. Видин, гр. Вършец, гр. Берковица и гр. Лом, чийто срок за изграждане е до 31.12.2015 г., съгласно разпоредбите на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №2/2011 г. Изградената и пусната в експлоатация през 2009 г. ПСОВ на гр. Монтана е единствена функционираща пречиствателна станция за двете области.

На територията, контролирана от РИОСВ - Монтана са определени 15 пункта за мониторинг на подземни води, използвани за питейно – битово водоснабдяване. Проблемите водещи до недоброто състояние на подземните води са в резултат на органични замърсители, опасни вещества и замърсяване с нитрати, които се дължат на зауствания на непречистени отпадъчни води от селищни канализации, населени места без канализации, нерегламентирани сметища, складове за пестициди, недобре работещи локални пречиствателни съоръжения за производствени отпадъчни води и лошите земеделски практики при употреба на органични и минерални торове.

Повърхностните и подземни води на територията, контролирана от РИОСВ – Монтана са в добро състояние. През 2011 г. не са допуснати залпови и аварийни замърсявания на р. Дунав и реките от поречието на р. Огоста и реки западно от Огоста, с което не са влошени качествата на водите. С пускането в експлоатация на ПСОВ Монтана е подобрено емисионното състояние на водите на р. Огоста в участъка след гр. Монтана. С предстоящото пускане в експлоатация на ПСОВ гр. Вършец през 2012 г. ще се преустанови замърсяването на р. Ботуня от канализационната система на гр. Вършец.

Почвите са национално богатство, ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс и опазването им е приоритет и задължение на държавните и общинските органи, а също така и на всеки един от нас. Това може да се осъществи посредством прилагане на добри земеделски практики и повишаване информираността на обществото за екологичните и икономическите ползи, както и по отношение предприетите мерки за опазването на този компонент на околната среда.

По почвен мониторниг І-во ниво - широкомащабен мониторинг, броят на пунктовете на територията, контролирана от РИОСВ – Плевен е 33. През 2011 г. по указания на ИАОС - София, Регионалната лаборатория в гр. Плевен е извършила пробонабиране от 8 пункта и съответното изпитване на пробите. Всяка проба се извършва в две дълбочини: от 0-20 см и от 20-40 см.

След анализ на резултатите е видно, че съдържанието на тежки метали в почвата е под МДК.

На територията на РИОСВ - Плевен няма информация за замърсяване на почвите с разрешени продукти за растителна защита през 2011 г. На територията на РИОСВ – Плевен има 83 склада, съдържащи негодни и излезли от употреба ПРЗ. През 2011 г. РИОСВ – Плевен е извършила проверки на площадките с Б-Б кубове, разположени в с. Буковлък, общ. Плевен, с. Крушовене, общ. Долна Митрополия и в гр. Левски. Не е констатирано замърсяване на почвите около площадките.

По почвен мониторниг І-во ниво - широкомащабен мониторинг през 2011 г. по указания на ИАОС - София, Регионалната лаборатория в гр. Плевен е извършено пробонабиране от 8 пункта, а изпитването на пробите е извършено от РЛ - Русе. След анализ на резултатите е видно, че съдържанието на устойчивите органични замърсители (полициклични ароматни въглеводороди и полихлорирани бифенили) е под максимално допустимите концентрации.

На територията на РИОСВ – гр. Плевен не са констатирани проблеми относно засоляване и вкисляване на почвите.

През 2011 г. е извършен последващ контрол на терените на 30 броя закрити нерегламентирани сметища в землищата на населените места. По постъпили в РИОСВ -Плевен три сигнала за нерегламентирано замърсяване с отпадъци са извършени проверки на място. Направени са предписания за почистване на откритите отпадъци, които са изпълнени.

През 2011 г. на територията на област Враца е извършено пробонабиране от 5 пункта за почвен мониторинг в т.ч.: с. Галово, общ. Оряхово; с. Рогозен, общ. Хайредин; с.Девене, с.Челопек, общ. Враца; с.Краводер, общ. Криводол. Не са установени превишения на ПДК от извършените анализи на взетите 30 бр. почвени проби. Поради настъпилите промените в икономиката и селското стопанство и засиления контрол върху малкото останали работещите промишлени производства, се забелязва тенденция на намаляване на натоварването на почвите с тежки метали и арсен.

В резултат на добива на нерудни полезни изкопаеми остават нарушени терени, които в последствие ще бъдат рекултивирани съгласно представени от концесионерите проекти за рекултивация. За 2011 г. в РИОСВ - Враца няма данни за нарушените терени от добивната дейност (съгласно измененията в Закона за подземните богатства /ДВ бр.19/2011 г.).

През 2011 г. е извършена проверка на деветте склада на територията на област Враца за съхранение на растително - защитни продукти с изтекъл срок на годност и са дадени предписания за пет от тях. Не са констатирани замърсявания на почвите с пестициди и няма проведени дейности на територията на РИОСВ - Враца по предотвратяване на почвена ерозия. Засоляване на почви на територията на РИОСВ - Враца не се наблюдава. Данните от наблюденията от извършения мониторинг свидетелстват за очертаване на трайна тенденция на вкисляване на почвите, в следствие тяхното повърхностно преовлажняване.

През 2011 г. продължава нерегламентираното изземване на баластра от земеделски земи, което уврежда почвата. Броят на извършените проверки през 2011 г. по отношение контрол и опазване на почвите от замърсяване с битови отпадъци се запазва. Съвместната работа с общините и засиления контрол от страна на РИОСВ - Враца през 2011 г., намалиха замърсяването на почвите от нерегламентирано изхвърляне на битови отпадъци и подобриха чистотата на населените места в региона. При извършване на проверки по отношение на замърсяване на почвите с торов отпад се забелязва намаляване броя на такива случаи, вследствие привеждането на животновъдните стопанства съгласно изискванията на законодателството. За осъществяване на превантивен контрол относно правилното използване на земеделските земи и хумусния пласт за 2011 г. е взето участие в 8 комисии по промяна предназначението на земите.

За периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. по компонент „почви” са извършени общо 62 броя проверки на 54 броя обекти, като на територията на област Монтана са извършени 41 броя проверки, в област Видин – 21 броя. От общият брой извършени проверки 14 броя са проверките по рекултивация на нарушени терени, 4 броя са проверки на складове и депа с контейнери тип „Б-Б куб” за съхранение на продукти за растителна защита, 6 броя на обекти, изпълняващи условията на КР, раздел „Почви”, 6 броя проверки на животновъдни обекти и 22 броя съвместни проверки по два или повече компонента и фактори на околната среда, 10 броя самостоятелни проверки. От общо извършените 62 броя проверки, 17 броя проверки са извънредни (12 броя проверки са по подадени в РИОСВ - Монтана сигнали и жалби, 4 броя по изпълнение на предписания, 1 проверка по заповед на министъра на околната среда и водите).

Взето е участие и в 17 комплексни проверки на обекти по Заповед на директора на РИОСВ – Монтана, които не са включени в общия брой проверки. Резултат от контролната дейност по отношение опазването на почвите от замърсяване и увреждане е положителен. Производствените дейности също се извършват по начин, който не позволява засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества. Ограниченото ползване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, управлението на оборския тор / като основно изискване за добрите земеделски практики / водят до ефективно опазване на почвите от замърсяване.