Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район



страница10/10
Дата07.11.2018
Размер1.43 Mb.
#104528
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Шум и вибрации

Шумът представлява звукова вълна уловима от човека в честоти от 16 Нz до 20 000 Hz. Той се проявява като страничен ефект от почти всички човешки дейности. Опазването на околната среда от шума има за цел недопускане на излъчване и разпространяването му над определени гранични стойности.

РИОСВ – Плевен контролира шума в околната среда от дейността на около 100 промишлени инсталации и съоръжения. От тях през 2011 г. подлежащи на планов контрол са 33 бр. обекти, от които 23 бр. обекти с контролен мониторинг на шум и 10 бр. обекти с издадени комплексни разрешителни и задължения за собствен мониторинг на шум през отчетната година.

През 2011 г. са извършени проверки на 51 бр. промишлени източници на шум в околната среда, разположени на територията на РИОСВ – Плевен, от които:

• 23 бр. обекти с проведен планов контролен мониторинг по утвърден от МОСВ годишен график;

• 10 бр. обекти с планови проверки за изпълнение условията по фактор “шум” в издадените комплексни разрешителни и решения по ОВОС;

• 6 бр. проверени обекти, във връзка с постъпили жалби и сигнали;

• 12 бр. обекти с извънпланови проверки, включително проверки по документи на резултати от проведен собствен мониторинг на шум на нови и действащи обекти без издадени КР.

В обхвата на плановите проверки, по утвърден годишен график се провеждат контролни измервания на нивата на шум в околната среда, съвместно с Регионална лаборатория – Плевен към ИАОС.

От проверените и/или измерени 51 бр. обекти, само при един обект еконстатирано превишаване на граничните стойности за нива на шум в околната среда. Всички останали измерени промишлени източници отговарят на нормативните изисквания.

В сравнение с предходния отчетен период, през 2011 г. са измерени с 12 бр. промишлени обекти повече, отколкото през 2010 г. Броят на обектите с контролен мониторинг е относително постоянен и лимитиран от капацитета на РЛ – Плевен. Броят на обектите, при които е констатирано превишение на граничните стойности, е минимален – по един обект за 2011 г. и 2010 г. Нараства значението на превантивния контрол по фактор “шум” чрез поставяне на адекватни условия за запазване качеството на акустичната среда в рамките на процедурите по ОВОС, ЕО и издаване на КР, особено при разработката на общите устройствени планове на урбанизираните територии.

През 2011 г. в рамките на националната мрежа за радиационен мониторинг на околната среда, на територията на Плевенска, Ловешка, В.Търновска и Габровска област са взети общо 146 бр. проби от Регионална лаборатория – Плевен към ИАОС.

Поради ограничените правомощия на РИОСВ по отношение на радиационния контрол, той се провежда само при необходимост от извънредни проверки – по жалби и сигнали или по искане на други компетентни органи за съвместен контрол.

През изтеклата година в РИОСВ – Плевен не са постъпвали жалби и сигнали от граждани или организации от дейности, свързани с източници на лъчения.

Анализът на резултатите от проведения мониторинг позволява заключението, че радиациноното състояние на околната среда в контролирания регион не показва отклонения от действащите норми и характерните за региона стойности на гама-фон.

Контрол нивата на шум излъчван в околната среда се осъществява по съгласуван График с Акредитирана Регионална Лаборатория - Враца. Измерванията са извършени съгласно изискванията на “Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне нивото на шума в мястото на въздействие”.

По данни на РИОСВ - Враца през 2011 г. съвместно с АРЛ- Враца са извършени 28бр. планови проверки на нивата на шум, излъчван в околната среда от промишлени източници. Взето е участие в 10бр. комплексни проверки по изпълнение на условия залегнали в издадени комплексни разрешителни.

Радиационният контрол на територията на РИОСВ - Враца се осъществява от Регионална лаборатория - гр. Враца.

През 2011 г. е извършен контрол на състоянието на радиационния гама-фон въз основа на данните от постоянните пунктове за пробовземане на територията Врачанска област. Резултатите от мониторинга на станциите от 30-km зона: Хайредин и Оряхово и от 100-km зона: Враца показват, че мощността на еквивалентната доза е в границите на характерните фонови стойности за съответните пунктове.

На територията на РИОСВ – Монтана няма агломерации, основни летища, железопътни линии и пътища, определени като такива в Закона за защита от шума в околната среда. Съществуващите шосейни и железопътни артерии не могат да бъдат класифицирани като силно натоварени и не представляват сериозен проблем по отношение на шумовото натоварване на околната среда. Основните промишлени източници на шум са разположени в отдалечени от жилищните райони промишлени зони, като се предприемат мерки за обезшумяване на производствата и съоръженията. Предприятията, попадащи в обхвата на комплексния разрешителен режим, както и разположените в близост до жилищни райони извършват собствен периодичен мониторинг на шума, излъчван в околната среда. РИОСВ – Монтана, общинските ръководства и РЗИ в гр. Видин и гр. Монтана контролират шумовото натоварване на околната среда от различните видове източници и в рамките на своята компетентност разработват и следят за изпълнението на програмите за намаляване на шума, като част от програмите за управление на околната среда.

През 2011 г. от страна на РИОСВ – Монтана е изготвен и утвърден от министъра на МОСВ списък на промишлените източници на шум, включени в годишния план за мониторинг, извършени са контролни проверки и измервания на еквивалентните нива на шум по границите на хигиенно-защитната зона на обектите и мястото на въздействие.

Извършени са 10 бр. проверки и контролни измервания на еквивалентните нива на шум в околната среда от промишлени обекти, разположени в близост до жилищни или обществени сгради.

На територията на РИОСВ - Монтана действат три ЛМС /локални мониторингови станции/ - в Монтана, Видин и Вълчедръм, които са част от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама -фон.

На база резултатите от извършения мониторинг на радиационния гама фон, атмосферната радиоактивност и повърхностните води през 2011 г. в областите Видин и Монтана може да се направи извод, че няма повишаване на радиологичните показатели на наблюдаваните компоненти на околната среда.


По отношение на ключовите индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в стратегическите документи за регионално развитие (с които следва да се отчитат резултатите от прилагането на трите Конвенции на ООН от Рио де Жанейро - съответно за биоразнообразието, промените в климата и опустиняването), се наблюдават следните тенденции за Северозападен район:
Относителният дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти) на национално ниво е 5,03%. като за Северозападен район в резултат на извършения анализ е 9,36% антропогенно натоварени площи. Водеща в класацията е област Враца – 6,26%, следвана от областите Плевен – 6,01%, Монтана – 4,68% и Видин – 4,16%. Най – малко антропогенно натоварени площи са за област Ловеч – 4,04%.

Индикаторът се актуализира през 5-годишен период – при актуализация на данните по проект CORINE земно покритие. Стойността за индикатора е изчислена в ГИС среда въз основа на изходни данни от CORINE земно покритие, 2006 г.


Съотношението между горските, земеделските и урбанизираните територии е както следва: относителният дял на земеделските земи за страната е 51,75%, а на горските територии - 42,37%, като за Северозападен район делът в процентно съотношение е съответно 116,58% и 50,90%. Делът на земеделските земи по области е: Плевен – 77,87%, Враца – 70,14%, Видин – 60,39%, Монтана – 59,27% и най – малък е делът на област Ловеч – 46,18%. С най-голям относителен дял на горските територии е област Ловеч – 50,45%, следвана от областите Видин – 29,88%, Монтана – 29,73%, Враца – 21,51% и Плевен с 9,97%.

Индикаторът се актуализира през 5-годишен период – при актуализация на данните по проект CORINE земно покритие. Стойността за индикатора е изчислена в ГИС среда въз основа на изходни данни от CORINE земно покритие, 2006 г.


Емисиите на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) изхвърлени в атмосферата за цялата територия на Република България към 2009 г. е 59 493 kt CO2 екв., като 7865.6 kg/човек от населението.

Наличните за Северозападен район данни към 2007 г. са 3 856 248,3 тона CO2 екв. и 4,210 тона/жител, като количеството метан е 209 214,906 т, двуазотен оксид 39 230,2412 т и въглероден диоксид 3 607 803,1 тона CO2 екв. Най-много емисии на човек от населението се падат на областите Видин – 7,854 т и Враца – 6,628 т, следвани от Ловеч – 6,364 т, Плевен – 2,148 т и Монтана е с най – малко емисии - 0,362 т.


Разходите за дълготрайни материални активи с екологично предназначение през 2010 г. в Северозападен район възлизат на 226 547 хил. лева или 17.79% от тези за страната (1 273 777 хил. лева). Отчита се ръст по този индикатор спрямо 2009 г. с 49 933 хил. лева. В област Враца се наблюдава значително увеличение на разходите за опазване и възстановяване на околната среда в сравнение с 2009 г. с 38 791 хил. лв. В останалите области в района също се отчита увеличение, като единствено в област Монтана разходите намаляват с 1 161 хил. лв.

Разходите за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението на национално ниво за 2010 г. е 169.73 лв., като за Северозападен район разходите са 255.43 лева. Наблюдава се увеличение спрямо 2009 г. в размер на 59.74 лв./човек. Враца и Ловеч са областите с най-много разходи на човек от населението, съответно 849.74 лв. и 230.31 лв. За областите Видин и Плевен разходите са 56.15 лв./човек и 52.53 лв. В област Монтана се наблюдава намаление с 6.62 лв. от 52.39 лв. през 2009 г. на 45.77 лв./човек през 2010 г.
На база анализите относно дял от територията на териториалната единица с висок риск от ерозия е определено, че най-голям дял от почвите в България (52,47%) и най-голям дял от почвите в Северозападен район (57,56%) са със средна до силна податливост на ерозиране, като водещ е делът на област Ловеч – 67,67% следван от област Монтана – 66,69%, най – малък дял се пада за област Видин е 42,43%. Най-малък е делът в Северозападен район на почвите, които са със силна податливост на ерозиране – 0,01%. Делът на почвите със силна и много силна податливост на ерозията се пада отново най - много на област Ловеч 0,05% и 17,89%. Областите, при които има най - голям относителен дял на почвите с много слаба, слаба и средна податливост на ерозията са съответно Плевен – 1,26%, Видин – 31,63% и отново Плевен с 26,36%.

Индикаторът се актуализира през 5-годишен период (наличните данни са за 2006 г.)

По данни на Изпълнителната Агенция по Околна Среда водоплощната ерозия засяга над 60% от земеделските земи на територията на страната, като площното разпространение на ерозионните процеси през 2009 г. възлиза на 10 395 397 ha. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1.7% от територията на страната, а с умерен 9.2%. На територията на Северозападен район най-широко разпространение на процеса е установено в общините в област Ловеч и община Чупрене в област Видин.

По данни на ИАОС по показател среден интензитет на водоплощната ерозия в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 4.3 t/ha/y, следвана от община Ябланица – 2.9 t/ha/y, община Угърчин – 2.7 t/ha/y, община Чупрене – 2.1 t/ha/y. Най-ниска стойност е отчетена в община Априлци – 2.0 t/ha/y.

По показател загуба на почва в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 1.6 mln t, следвана от община Троян – 0.7 mln t, община Априлци и община Ябланица – 0.5 mln t. Най-ниска стойност е отчетена в община Угърчин – 0.4 mln t.

Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност

Индикаторът отразява спестената енергия чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и произведената енергия от ВЕИ в дадена АТЕ (община, регион, държава), сравнени с поставените национални цели. Делът на електроенергията от ВЕИ в брутното потребление на електроенергия в страната е 15.1% (НСИ 2010 г.).

Произведената за Северозападен район електрическа енергия от ВЕИ през 2010 г. е 267 212 хил. кВтч или 4.6% от стойността за страната (5 787 814 хил. кВтч), което нарежда района на четвърто място спрямо останалите райони от ниво 2.

Разработената система от количествени показатели, включваща последните седем индикатора, има за цел да оцени напредъка по интеграцията на глобалните проблеми на околната среда, осъществена чрез прилагане на регионална политика и стратегическо планиране на регионалното и/или местно развитие.






Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница