Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район


Политики за развитие на национално, регионално и местно ниво



страница3/13
Дата02.01.2018
Размер2.15 Mb.
#40155
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Политики за развитие на национално, регионално и местно ниво
По отношение политиките за развитие трябва да се отбележи, че през 2012 г. са разработени и приети редица стратегически документи, имащи отношение към формирането на политиката за развитие на районите.

През април 2013 г. с решение на Министерския съвет е приета актуализация на Национална програма за реформи на Република България 2011-2015 г., която е изготвена в изпълнение на стратегия ,,Европа 2020”. Предложените в НПР мерки на икономическата политика са насочени към преодоляване на съществуващите предизвикателства за оптималното развитие на основните фактори за растежа на икономиката и към достигане на националните цели в изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Изпълнението на целите и приоритетите на Регионалния план за развитие на Северозападен район ще спомогнат за постигането на националните цели и ускоряване на националните фактори за растеж.

Националната програма за развитие: България 2020 има за цел да очертае социално-икономическото развитие на страната до 2020 г. Програмата отчита националната специфика и възможности за подкрепа и участие в постигането на общоевропейските цели и е основа за разработването на стратегическите документи за следващия програмен период.

Стратегията на ЕС за развитие на региона на река Дунав ще допринесе за постигане на целите на ЕС и за подпомагане на основните инициативи на кохезионната политика на ЕС за периода 2014-2020 г. В стратегическия документ се поставя акцент върху възприемането на интегриран и ориентиран към местните условия подход. Четирите основни стълба на Дунавската стратегия ще допринесат за „отключване на потенциала” на българските региони.

Със своята визия за региона на река Дунав през 2020 г., стратегията подкрепя постигането на целите на Стратегия „Европа 2020“. С нея се подкрепя устойчивото развитие, като се цели да се намали потреблението на енергия, да се увеличи използването на възобновяеми източници на енергия, да се модернизира транспортният сектор, като той стане по екологосъобразен и по-ефективен, и да се насърчи екотуризмът. Стратегията способства за отстраняване на затрудненията на вътрешния пазар и подобряване на бизнес средата.

Дунавската стратегия на ЕС и възможността за задълбочаване на процеса на сътрудничество със съседните райони в Република Румъния и Република Сърбия дават добра перспектива за ускоряване развитието на Северозападен район и Северен централен район от ниво 2.

С Решение № 696 на Министерския съвет от 24.08.2012 г. е приета Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране.

Стратегията е изградена на база съществуващата Национална стратегия за регионално развитие за периода 2005 – 2015 г., актуализираният документ за нейното изпълнение и междинния доклад от нейното изпълнение

С Протокол на Министерския съвет от декември 2012 г. е приета Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. - средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие.

Съвместният документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния е резултат на сътрудничеството в областта на териториалното развитие между шест държави – България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Целта му е да се постигне координация на териториалното развитие и конкретни решения на прекъсванията така наречените полюси и оси на развитие и на постигането на свързани транспортни мрежи.

Съвместният документ ще бъде основа за актуализацията на националните документи за пространствено развитие (също за регионално развитие и развитие на транспортните мрежи), като освен това ще се използва като база за дейностите на държавите от V4+2 на европейско равнище. Той може да бъде посочен и като пример за добра практика в процеса на изпълнение на Териториалния дневен ред на Европейския съюз.

Други значими национални и европейски документи за интегрирано развитие са:


  • Стратегия „Европа 2020” на ЕС;

  • Териториален дневен ред на ЕС 2020;

  • Пети кохезионен доклад;

  • Зелената книга за териториално сближаване;

  • Лайпцигската харта за устойчиви градове;

  • Стратегическа рамка на Европейската комисия за периода 2014-2020 г.

  • Стратегия за развитие на транспортната система на България до 2020 г.;

  • Актуализирана Национална стратегия за развитие на широколентов достъп в Република България 2012-2015 г.



2. ПОСТИГНАТ НАПРЕДЪК ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ИНДИКАТОРИТЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

Стратегическа цел 1: „Подобряване състоянието на техническата и транспортна инфраструктура за постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване конкурентноспособността на регионалната икономика”

Стратегическа цел 2: „Подобряване на качеството на живот в Северозападен район”

Стратегическа цел 3: „Подпомагане на регионалното развитие и на инициативи за местно развитие”

За да се оцени постигнатия напредък по изпълнението на стратегическите цели на Регионалния план за развитие на Северозападен район се използват следните основни индикатори за въздействие:



  • Брутен вътрешен продукт на човек от населението

В Северозападен район се отчита увеличение на БВП на човек от населението – с 57 лв. спрямо 2009 г. (5 595 лв.). Стойността на този индикатор през 2010 г. за района (5 652 лв.) продължава да е под средната стойност за страната (9 359 лв.).

  • Брутна добавена стойност

Стойността на БДС за района през 2010 г. е 4 355 млн. лв., като по този индикатор в Северозападен район се констатира намаление с 16 млн. лв. спрямо 2009 г. (4 371 млн. лв.). Икономиката на СЗР е доминирана от сектора на услугите, който създава 54.9 % от БДС през 2010 г. Отчетените стойности в сектора на индустрията и аграрния сектор са 33.2 % и 12 % от общия БДС на Северозападен район.

  • Равнище на заетост (%)

Равнището на заетост на населението на Северозападен район на възраст 15 и повече навършени години за 2012 г. е 39.6 %, най-ниска в сравнение с останалите райони от ниво 2.

Броят на заетите лица в района през 2012 г. наброява 284.3 хил., или 9.7% от заетите в страната на същата възраст. В сравнение с 2011 г. броят им намалява с 15.1хил. Наблюдава се трайна тенденция на намаляване на равнището на заетост в района за периода 2009 - 2012 г. с 3.3 процентни пункта, като тази стойност остава по-ниска от средната за страната. Намалението на заетостта се отнася в по-голяма степен за жените в сравнение с мъжете, като броят на заетите лица намалява съответно с 10.5 хил. и с 4.6 хил.



Приоритет 1 Развитие на транспортната, техническа и екологична инфраструктура”

Специфична цел 1.1 „Развитие на транспортната инфраструктура”

Специфична цел 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура”

Мерките, попадащи в обхвата на специфичните цели на Приоритет 1 „Развитие на транспортната, техническа и екологична инфраструктура”се финансират по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г., ОП „Транспорт” 2007-2013 г., ОП „Околна среда” 2007-2013 г. и Програма за развитие на селските райони.

От изключителна важност за цялостното развитие на района e подобряването на транспортната инфраструктура, тъй като подобреният достъп до населените места води до повишаване качеството на живот и осигурява по-добър бизнес климат. Не по-малко важни за гражданите са и подобреният достъп до населените места и поддържането на уличната мрежа, тъй като стандартите на тази инфраструктура се разглеждат, като основен елемент на жизнената среда.

От важно значение за Северозападен район е изграждането на втори мост на река Дунав при Видин – Калафат. Мостът и прилежащата инфраструктура се финансират по програма ИСПА и заеми от Европейската инвестиционна банка, както и безвъзмездни средства и нисколихвени заеми от КfW (Германската Кредитна институция за възстановяване) и AFD (Френска агенция за развитие). След завършването на Дунав мост - 2 се очаква постепенно увеличаване на транзитния трафик по коридор №4 към границата с Гърция и Турция, а част от трафика на ферибот Оряхово да се прехвърли към Дунав мост 2 при Видин-Калафат.

Чрез проекта „Изграждане на нов мост на река Дунав между България и Румъния при Видин-Калафат" се постига „отваряне” на транспортната мрежа на България и нейното интегриране с европейските транспортни мрежи. Ще се повиши качеството на транспортното обслужване като цяло и ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

Мост на река Дунав при Видин – Калафат



Фигура 1. Индикативен списък на пътни проекти по ОП "Регионално развитие 2007-2013 г. "



Източник: Агенция "Пътна инфраструктура"

В Северозападен район по Специфична цел 1.1 „Развитие на транспортната инфраструктура” напредък може да се отбележи с изпълнението на следните проекти:



По ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. се изпълняват 14 проекта за рехабилитация и реконструкция на пътна мрежа на територията на Северозападен район, от тях са приключени 3 проекта на обща стойност 16 772 518 лв.

Като принос за напредък могат да се посочат и два проекта в процес на изпълнение с бенефициент Агенция „Пътна инфраструктура”:



  • „Лот 17 Рехабилитация на път II–35 Троян - Кърнаре и на път IIІ-3701 Граница с ОПУ София – Черни Вит – (III – 358), Област Ловеч”, на обща стойност 10 963 231 лв. Рехабилитацията на двата пътни участъка ще повиши достъпността и връзките в рамките на агломерационния ареал, както и между центровете на отделни единици в ареала.

  • „Лот 30 Рехабилитация на път ІІІ-102 Бела – Белоградчик” - област Видин на стойност 7 492 253 лв. Отсечката ще повиши достъпността и връзките в рамките на агломерационния ареал (Видин), както и между центровете на отделни единици в областта.

  • „Лот 42 Път ІІ-13- Крапчене - Стубел - Липен- границата ОПУ Враца от км 0+000 до км 10+060”. Подобряването на състоянието на пътната отсечка ще осигури по-безопасното придвижване на пътнико-потока, ще се подобрят връзките, в границите на Северозападен район. Общата стойност на проекта е 7 096 786 лв.

  • „Лот 16 Рехабилитация на път II-35 Плевен – Ловеч” - област Плевен с общ бюджет 6 271 908 лв. Отсечката ще повиши достъпността и връзките в рамките на агломерационния ареал (Плевен), както и между центровете на отделни единици в ареала, ще осигури по-безопасното придвижване на пътнико потока между областните центрове Плевен и Ловеч, ще подобри връзките, в границите на Северозападен район, ще подпомогне развитието на туризма и достъпа до административните, здравните, образователните и културните услуги. Достъпът до културно историческите обекти на територията на общините Ловеч и Плевен ще бъде подобрен. Ще бъде увеличен превозът на хора и стоки за Никопол и Русе, а от тук и за Република Румъния. Рехабилитацията на второкласния път ІІ-35 ще допринесе за значително съкращаване на времето за пътуване и разшири полето за действие на регионалните центрове чрез предлагането на качествени услуги.

Фигура 2. Пътни проекти по всички програми



Източник: Агенция "Пътна инфраструктура"

По Оперативна програма „Транспорт” - големи инфраструктурни проекти и проекти за техническа помощ, които се предвижда да бъдат реализирани се намират на различен етап от подготовка:

  • „Подготовка на проект "(Е-79) Видин – Монтана” Общата стойност на проекта, съгласно договор № ДОПТ-1 от 17.01.2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е 4 188 500.00 лв., от които 3 350 800.00 лв. от Кохезионния фонд на Европейския съюз и 837 700,00 лв. национално съфинансиране. С настоящия проект се цели извършване на подготвителни дейности, необходими за стартиране строителството на проект „Видин - Монтана“ с цел успешна реализация на инвестиционния проект. По проекта се финансира изготвянето на идеен и технически проект, парцеларен план, доклад за ОВОС, доклад за оценка на степента на въздействие, план за управление на околната среда, план за собствен екологичен мониторинг на околната среда и одит по пътната безопасност;

  • „Обходен път на гр. Враца - Път I-1 (E79)” - общата стойност на проекта е 28 555 411,42 лв. Стойността на безвъзмездната финансова помощ е 17 138 700,13 лв., от които 13 710 960,11 лв. от Кохезионния фонд на Европейския съюз. Бенефициент по проекта е Агенция „Пътна инфраструктура”Срокът на изпълнение на проекта е до 31.12.2014 г. Основната дейност на настоящия проект е изграждането на нов пътен участък по направлението на път E79 “Видин/София/ГКПП Кулата” с което ще се довърши обходния път на град Враца. Изграждането на нов участък от пътя с дължина 6.8166 км. (габарит Г 10.5, двулентов път, по една лента за всяка посока на движение), с което ще се довърши обходния път на град Враца. При завършването на проекта транзитния поток, който в момента преминава през града, ще бъде напълно отклонен от града;

  • „Модернизация на участък от път I-1 (E-79)Враца-Ботевград”- Бенефициент по проекта е Агенция „Пътна инфраструктура Проектът предвижда модернизация на съществуващ двулентов път в четирилентов път с дължина 31,5 км. между Мездра и Ботевград по маршрута на Е-79 и Транс-европейската транспортна мрежа.”;

  • Проектиране на строителството на железопътната линия Видин-София: железопътни участъци Видин-Медковец и Медковец-Руска Бяла”. Общата стойност на проекта е 76 205 256,00 лв., като стойността на безвъзмездната финансова помощ е 63 609 346,00 лв., от които 50 887 476,80 лв. от Кохезионния фонд на Европейския съюз. Бенефициент по проекта е Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ). Срокът на изпълнение на проекта е до 30.06.2015 г. Мястото на изпълнение на инвестиционния проект преминава през териториите на общините Мездра, Враца, Криводол, Монтана, Бойчиновци, Медковец, Брусарци, Ружинци, Димово, Грамада и Видин. Целта на проекта е да осигури пълна проектна готовност (технически проекти в пълния им обем, съгласувания, одобрения, разрешения и др.) за реализация на горепосочените железопътни участъци и по този начин да допринесе за изпълнението на инвестиционния проект през следващия програмен период 2014-2020 г.;

  • „Създаване на речна информационна система в българската част на р. Дунав - БУЛРИС". Обща стойност на проекта е 42 318 622,36 лв. Стойността на приемливите разходи по проекта е 35 378 913,72 лв., като стойността на безвъзмездната финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие е 30 072 076,66 лв. Бенефициент по проекта е Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура";

  • „Подобряване на корабоплаването в българо-румънския участък на р. Дунав от км 530 до км 520 – Батин и от км 576 до км 560 – Белене”;

  • „Оказване на консултантски услуги за подготовка на проект „Подобряване на системите за навигация и топохидрографните измервания по р. Дунав” Обща сума на договора 117 144 лв. Бенефициент по проекта е Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав”;

  • „Консултантска услуга за извършване оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите за проект „Техническа помощ за рехабилитация на железопътната инфраструктура в участъци на жп Линията Мездра – Г.Оряховица в България” Обща сума на договора 225 600 лв. Бенефициент по проекта е Национална компания „Железопътна инфраструктура”.

Напредък се отчита и с изпълнението на проектите, финансирани по Програма за развитие на селските райони по Мярка 322 „Развитието и обновяването на селата”:

  • „Реконструкция и основен ремонт на улици в гр.Белоградчик” на стойност 1 519 622 лв.

  • „Обновяване и развитие на населените места – рехабилитация на улици с. Бойница и с.Раброво“ на стойност 1 881 390 лв.

  • „Реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища – ІV-14104 /ІІІ-141/ - Полетковци – Старопатица – Раковица - /ІІІ-1412/ и ІV-14015 / ІІ-14 - Чичил" на стойност 883 217 лв.

  • „Реконструкция на улици, тротоари, поставяне на улично осветление“ в населените места в община Чупрене на стойност 1 344 720 лв.

  • „Реконструкция на път VID 1181 и път VID 1182 в община Чупрене“ на стойност 4 471 208 лв.

  • Изграждане на улична мрежа в с.Аспарухово в община Медковец на стойност 1 387 946 лв.без ДДС

  • Подобряване средата на живот в община Чипровци чрез реконструкция, ремонт и изграждане на тротоари, улично осветление и улична мрежа” в гр.Чипровци, с.Железна, с.Мартиново на стойност 1 712 418 лв.

  • „Реконструкция на улици, тротоари, поставяне на улично осветление“ в населените места в община Априлци” както и в кв. Зла река, кв. Ново село, кв. Острец и кв. Видима на гр. Априлци на обща стойност 1 716 246 лв.

  • „Рехабилитация на общински път GAB1165 от км 20+200 до км 27+890 и общински път LOV1002 от км 0+000до км 1+950” и изграждане на дневен център за възрастни хора на стойност 5 493 416 лв.

Проектите ще доведат за рехабилитация на общински, улици, тротоари, поставяне на улично осветление. Възстановяване и подобряване на носимостта и равността на настилката с оглед осигуряване на безопасност на движението, комфорт на пътуващите, по-добро отводняване и организация на движението. Осигуряване на по-качествени условия на живот в селските райони.

Напредък се отчита и с изпълнението на проектите по Програма "Държавни инвестиционни заеми"



Транзитни пътища IV

  • Транзитни пътища ІV – Лот 5 - TRP4/05 Участъци от път І-3,I-4 и I-5 с обща дължина 93.270 км. Стойноста на проекта на проекта е 38 942 130 лв с ДДС.

Транзитни пътища V

  • Транзитни пътища V – Лот 18 – ТRP V/18. Общата стойност на проекта е 11 832 529.94 евро без ДДС. Рехабилитация и реконструкция на : Участък 1 – Път II - 13,км.44+030 до км. 51+2269.700 „ Борован – Кнежа„ Участък 2 – Път II –13,км. 53+400 до км. 67+299.07 „Борован - Кнежа „ Участък 3 - Път II – 81,км.50+820.08 до км. 72+706.16 „Петрохански проход „ Участък 4 – Път II – 81,км. 72+685.15 до км.77+537.92 „ Обход Берковица„ Участък 5 – Път II – 81,км. 79+900 до км.86+298.51 „ Йончеви ханове – Благоево „ .Дата на приключване на проекта е 21.09.2013г. Финансово изпълнение на проекта е 5 368 912 лв. с ДДС. Физическо изпълнение на проекта е на 16%.

  • Транзитни пътища V – Лот 17 – ТRP V/ 17 Път II – 16 „Мездра – Елисейна - Своге – Нови Искър. Стойността на проекта е 19 691 394,34 евро без ДДС. Рехабилитация и реконструкция на Път II – 16„ Мездра – Елисейна - Своге – Нови Искър „ ,Участък 1 – Път II- 16, км.0+000 до км. 22+544,90 „ Мездра –Ребарково – Елисейна „ Участък 2 – Път II –16, км. 22+550 до км.50+790.53 „ Елисейна – Своге „ Участък 3 - Път II –16, км.50+790.53 до км.81+778.84 „Своге – Нови Искър „ с обща дължина : 81.773 км. Дата на приключване на проекта е 21.09.2013 г. Физическо изпълнение на проекта е на 38,13% ,Финансово изпълнение на проекта 7 893 667,3 лв. с ДДС.

Проект за Рехабилитация на пътната инфраструктура

  • Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура ЛОТ 1 – Път ІІ-11 - Видин – Лом от км 0+000 до км 10+924; от км 14+010 до км 16+115; от км 31+873 до км 41+967. път ІІ-11 Лом – Ковачица от км 49+691 до км 57+747; от км 68+279 до км 70+223; път ІІ-11 Лом – Гиген от км 102+200 до км 104+175.С обща дължина с обща дължина 35,099 км, част от “Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура” 1. Общата стойност на проекта е 14 308 345 лева без ДДС. Разпределение по области, както следва : област Видин - 13.881 км – стойност – 5 504 172 лева без ДДС; област Монтана - 20.094 км или 21.627 км с нареждане за изменение № 1 – стойност - 7 800 261 лева без ДДС; област Враца - 1.975 км - стойност – 1 003 911 лева без ДДС. Проектът включва изпълнението на следните видове работи:-усилване на съществуващата настилка чрез асфалтово пренастилане; полагане на нов асфалтов износващ пласт; осигуряване на ново и подобряване на съществуващото пътно отводняване; осигуряване на предпазна ограда и парапет; -вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка, и т.н.

  • Проект за рехабилитация на пътната инфраструктура ЛОТ 2 Път І-15 Враца – Оряхово от км 0+000 до км 3+028; път ІІ-11 Гулянци – Милковица от км 174+867 до км 196+144; път ІІ-35 Плевен – Троян- Кърнаре от км 46+105 до км 66+410. С рехабилитацията на участъка от път ІІ-15 Враца – Оряхово – с дължина 3,028 км, се подобрява движението към входа и изхода на град Враца. С рехабилитацията на път ІІ-11 Гиген – Милковица – общо 23,980 км, се подобрява състоянието на пътя в село Гиген, което е от голямо значение за жителите на селото и за транзитно преминаващите превозни средства. На територията на област Ловеч са рехабилитирани 20,305 км от път ІІ-35 Плевен – Троян – Кърнаре. При пътен възел Абланица се осъществява връзката на път ІІ-35 с път І-4 Коритна - Велико Търново – Белокопитово. Проходът Троян – Кърнаре е най-пряката връзка между Централна и Южна България. Стойност на договора за СМР: 20 253 431.74 лева без ДДС или 24 304 118.09 лв. с ДДС.

В изпълнение на Специфична цел 1.2 Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” в рамките на операциите на ОПОС (ИСУН, април 2013 г.) са договорени 57 проекта на стойност 542 512 362 лв. за изграждане и развитие на инфраструктура за питейни и отпадъчни води, пречиствателни станции, подобряване инфраструктурата за отпадъците, за опазване, поддържане и възстановяване на природни местообитания. Приключени са 29 проекта на обща стойност 23 633 239 лв., които са на територията на общините Ловеч, Троян, Кнежа, Искър, Враца, Мездра, Козлодуй, Криводол, Кула, Никопол, Бяла Слатина, Вълчедръм, Лом, Хайредин, Долна Митрополия, Угърчин, Медковец, Луковит и Долни Дъбник.

При определяне на напредъка по Приоритет 1 „Развитие на транспортната, техническа и екологична инфраструктура” са използвани следните индикатори:



  • Дял от населението с обществено водоснабдяване (%)

Делът от населението с обществено водоснабдяване в Северозападен район през 2011 г. е 99.4%, при среден показател за страната – 99.2 %. По този индикатор районът се нарежда на четвърто място след Североизточен, Югоизточен и Северен централен район. Не е отчетеното нарастване спрямо предходната година. По този показател в областите Плевен (100%), Ловеч (99.6%) и Враца (99.6%) са регистрирани стойности над средното ниво за района и страната.

  • Относителен дял на населението, обслужвано от канализационна мрежа

Делът на населението, обслужвано от канализационна мрежа през 2011 г. е 57.6%, при средна стойност за България 74.0 %., което нарежда Северозападния район на последно място сред останалите райони от ниво 2. Наблюдаваното увеличение е с 4.5 процентни пункта спрямо предходната 2010 г. На областно ниво водещо място заемат областите Ловеч (63.6%) и Монтана (58.2%). Областите Плевен, Видин и Враца са с показатели под средните за района – 56.4%, 55.9% и 55.4%.

  • Разширена и реконструирана водопроводна и канализационна мрежа (км)

В края на 2010 г. дължината на водопроводната мрежа в Северозападен район е 11 958 км или 16.3% от общата за страната (73 529 км). По-голям е дела на вътрешната водопроводна мрежа – 67.8% от общата за района. Новоизградената водопроводна мрежа през 2010 г. е 13 км, като от тях 10 км са вътрешна водопроводна мрежа. Реконструираната/подменена водопроводна мрежа през 2010 г. е 58 км, което е 20.4% от тази за България (284 км). В периода 2006 - 2010 г. 2% от водопроводната мрежа на Северозападен район е въведена в експлоатация, което е под средната за страната (2.4%). Дължината на канализационната мрежа в края на 2010 г. е 973 км, което нарежда района на последно място спрямо останалите райони от ниво 2. Новоизградената канализационна мрежа през 2010 г. е 7 км, а реконструираната /подменена мрежа е 1 км. В периода 2006-2010 г. 1.5% от канализационната мрежа на Северозападен район е въведена в експлоатация, което е под средната за страната (3.8%).

  • Население свързано към пречиствателни станции за отпадни води

Населението на Северозападен район свързано към пречиствателни станции за отпадни води през 2011 г. е с дял 32.9%, при среден показател за страната 55.7%. Наблюдаваното увеличение е с 0.9 % спрямо предходната година, което нарежда районът на последно място.

Във вътрешнорегионален план увеличение в делът на населението, обслужвано от ПСОВ спрямо предходната 2010 г. се наблюдава в областите Плевен и Враца с по 1.4 процентни пункта, Ловеч 0.7 процентни пункта и област Монтана с 0.6 процентни пункта. В Северозападен район единствено на територията на област Видин няма пречиствателна станция за отпадни води.



Като напредък по последните четири индикатора могат да се посочат 23 приключени проекта по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на обща стойност 25 943 411 лв. По-големите проектите са на територията на общините Троян, Кнежа, Искър, Тетевен, Долни Дъбник, Козлодуй, Бяла Слатина, Вълчедръм и Никопол.

  • „Подготовка на интегриран инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на гр. Тетевен”, на стойност 2 842 421 лв. Проекта ще допринесе за подобряване и развитие на техническата инфраструктура за водоснабдяване и пречистване на питейните води, както и инфраструктурата за отвеждане и пречистване на отпадъчните води на територията на гр. Тетевен чрез осигуряване на техническата проектна готовност.

  • „Техническа помощ за подготовка на интегриран проект за водния цикъл на град Троян” Проекта ще подпомогне подготовката на качествен и пълен интегриран проект за водния цикъл на гр. Троян, включващ реконструкция и строителство на канализационната и водопроводна мрежа, изграждане на втория етап на ПСОВ – Троян - Биологично пречистване. Стойността на проекта е 2 683 750 лв.

  • Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект „Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна мрежа и изграждане на канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадъчни води – гр. Вълчедръм”, на обща стойност 1 056 888 лв. Целта на настоящия проект за техническа помощ е осъществяването на ефективна и качествена подготовка на инвестиционен проект.

Проекти в процес на изпълнение:

  • "Изграждане на ПСОВ за над 10 000 екв.ж., реконструкция и доизграждане на канализационна система в град Левски" на обща стойност 43 661 062 лв. Проекта предвижда проектиране и изграждане на ПСОВ, отвеждащ колектор от ПСОВ до водоприемника; реконструкция и доизграждане на канализационна мрежа в гр. Левски; доизграждане на колектори с цел прехвърляне на отпадъчните води от промишлената зона чрез помпена станция, преустановяване заустването на отпадъчни води във водоприемниците - стари корита на р.Осъм; доизграждане и рехабилитация на участъци от водопроводната мрежа по трасето, по което ще се извършва реконструкция на канализационната мрежа; изграждане на съпътстваща инфраструктура за ПСОВ и помпена станция.

  • “Рехабилитация и доизграждане на канализационната и водопреносната мрежа и пречистване на водите на гр. Ябланица” Първи етап – изграждане на пречиствателна станция". С това проектно предложение се предлага изграждане на ПСОВ за битовите отпадни води. Предвижда се изграждане на нов довеждащ събирателен колектор, който ще събере и ще отведе битовите отпадни води от всички клонове до ПСОВ. Неговата обща стойност е 9 824 075 лв.

На територията на община Враца е регистриран „Интегриран проект за воден цикъл на гр. Враца” с обща стойност 136 373 288 лв., който е втория проект с най-голяма обща стойност по ОПОС. Целта на проекта е да се подпомогне България да достигне съответствие с мерките за околна среда на ЕС. Проекта предвижда управление на водния цикъл на град Враца и включва следните елементи: Реконструкция и рехабилитация на 77 749 м от водоснабдителната мрежа, в която има много течове; реконструкция и рехабилитация на 8 057 м от съществуващите главни колектори на град Враца; реконструкция и рехабилитация на 13 112 м от второстепенната канализационна мрежа на град Враца; удължаване на колекторната мрежа с 25 524 м в два от кварталите на града - Бистрец и Кулата и улици в град Враца.

Напредък се отчита и с изпълнението на проектите, финансирани по Програма за развитие на селските райони:



  • По Мярка 321 от Програма за развитие на селските райони се изпълнява проект: „Подмяна на съществуваща водопроводна мрежа, изграждане на нова канализационна мрежа и възстановяване на пътната настилка в с. Крушовица, Община Мизия - етап І - Ново село, включва гл. кл. 1, гл. кл. 2 и гл. кл. 1 - „Старо село” и „Подмяна на съществуваща водопроводна мрежа , изграждане на нова канализационна мрежа и възстановяване на пътната настилка в с. Крушовица, Община Мизия – етап II –Старо село, включва гл. кл. II с второстепенни клонове /водопроводна мрежа/ 1, кл.2, кл.3, кл.4, кл.5, кл.6 и второстепенни клонове /канализационна мрежа/ кл. 3, кл.4, кл.5, кл.6, кл.7” и изграждане на ПСОВ. Общата стойност на проекта е 5 871 544 лв. Основните цели на проекта са подобряване качеството на живот на населението, чрез осигуряване необходимите количества и качества на питейната вода, намаляване на загубите по водопроводната мрежа, осигуряване на екологичните изисквания и норми към системите, подобряване на условията за питейно битово водоснабдяване, опазване на водите на р. Скът от замърсяване.

  • „Подобряване условията на живот в община Димово, чрез създаване на качествена канализационна инфраструктура посредством изграждане на пречист-вателна станция за отпадни води и смесена канализация – град Димово“ Общата стойност на проекта е за 4 000 000 лв.

  • Изграждане на ПСОВ, канализация и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с. Раковица" на стойност 2 589 240 лв.

  • "Реконструкция вътрешна водопроводна мрежа и външен довеждащ водопровод гр. Брусарци и Реконструкция вътрешна водопроводна мрежа І етап и хидрофорна станция в с. Крива бара". Общата стойност на проекта е 5 790 366 лв. С изпълнението на проекта ще се подобри условия за живот в населените места.

  • Изграждане на канализационна система с пречиствателен модул на село Расово, община Медковец. Проекта е в процес на изпълнение и е на стойност 4 9149 06.00 лв.без ДДС. Очакваните резултати са цялостно изграждане на канализационна система, подобрена инфраструктура и за по-чиста околна среда.

  • "Реконструкция вътрешна водопроводна мрежа с. Лесидрен” община Угърчин на стойност 1 509 248 лв. Проекта е в процес на изпълнение.

  • „Изграждане на канализационна мрежа и пречиствателно съоръжение за отпадъчни води в община Луковит:

  • с. Тодоричене - 1 663 680 лв. – канализация 1 645м и ПСОВ;

  • с. Торос – 2 990 028 лв. – канализация 2 148 м и 3 броя ПСОВ;

  • с. Петревене и с. Румянцево – 3 982 770 лв. – канализация 4 303 м.

и 3 броя ПСОВ.

Целта на проектите е да се подобрят условията за живот в селските райони чрез подобряване на достъпа до качествена водоснабдителна инфраструктура и да се подобри привлекателността за развитие на бизнес в селските райони.



  • Население, обслужвано от регионални системи за управление на отпадъците

Делът на населението обслужено от системи за организирано сметосъбиране в Северозападен район през 2011 г. е 99.4%, което е над средния показател за страната 98.9%. Нарастването по този индикатор спрямо 2010 г. е с 1.7 процентни пункта. Във вътрешнорегионален план областите Плевен (100%), Монтана (100%) Враца (100%) и Ловеч (99.8%) са със стойности над средния показател за района. В област Видин делът на обслуженото население е под средния за района и страната 95.7%.

  • Изградени депа за битови отпадъци (бр.)

По данни на НСИ депата за битови отпадъци в Северозападен район за 2011 г. наброяват 26 бр., като се отчита намаление с 2 бр. спрямо 2010 г. Най-много депа за битови отпадъци функционират на територията на област Плевен –10 бр. Намалял е броят на депата за битови отпадъци на територията на област Видин от 10 бр. през 2009 г. на 5 бр. през 2011 г. Най-малко депа през 2010 г. функционират на територията на област Монтана – 1бр.

Като напредък по последните два индикатора могат да се отчетат 6 проекта по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на територията на общините Козлодуй, Враца, Видин, Бяла Слатина, Кнежа и Лом.



Приключени са 5 бр. проекти на обща стойност 2 167 243 лв.:

  • „Подготовка на проект за управление на отпадъците в Община Козлодуй - регион Оряхово”, с общ бюджет е 502 418 лв. Настоящият проект има за основна цел да подпомогне община Козлодуй (и респективно страната като цяло), при постигането на съответствие с изискванията на законодателството в областта на опазването на околната среда.

  • „Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Лом”, на стойност 214 866 лв. Проекта е за повишаване капацитета на Община Лом за справяне с проблема, свързан с управление на отпадъците, в т.ч. намаляване на техния обем, което ще рефлектира в оптимизиране на разходите за транспортирането им до регионалното депо за неопасни отпадъци – Монтана. С проекта ще се осигури планиране на развитието на екологичната инфраструктура в региона.

  • „Подготовка на проект за управление на отпадъците в Община Кнежа - регион Оряхово”. Основната цел да подпомогне община Кнежа при постигането на съответствие с изискванията на законодателството в областта на опазването на околната среда. Стойността на проекта е 570 513 лв.

  • Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от община Враца и община Мездра”. Общия бюджет е 95 262лв. С изпълнението на проекта се финансира и ще се разреши основния проблем, а именно: намаляващия обем на Регионалното депо за твърди битови отпадъци и изчерпване на възможностите на експлоатираните досега клетки 1.1 и 1.2, което налага незабавното му разширяване с две нови клетки – 2.1 и 2.2.

  • „Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Бяла Слатина”. Настоящият проект има за цел да подпомогне общинската администрация да подготви качествени и пълни инвестиционни проекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъците на територията на Община Бяла Слатина. Общия бюджет възлиза на 784 184 лв.

Таблица 7. Битови отпадъци по райони и области (2010 – 2011 г.)

Райони

Общо образувани битови отпадъци

Обслужвано население от системи за организирано сметосъбиране

Депа за битови отпадъци

(хил. тона)

(%)

(брой)

2010 г.

2011 г.

2010 г.

2011 г.

2010 г.

2011 г.

За страната

3 091

2 753

98.2

98.9

172

164

Северозападен район

328

328

97.7

99.4

28

26

Видин

53

34

92.3

95.7

5

5

Врaцa

55

37

96.7

100

3

3

Лoвeч

73

109

99.8

99.8

7

7

Мoнтaнa

34

37

98.2

100

2

1

Плeвeн

113

112

99

100

11

10

Северен централен район

359

344

99.8

99.7

22

20

Североизточен район

387

328

95.4

98.8

20

21

Югоизточен район

436

417

97.4

97.3

30

29

Югозападен район

863

790

99.1

99.3

39

40

Южен централен район

718

545

98.3

98.8

33

28

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница