Нарастване на инвестициите в района (%)

Чуждестранните преки инвестиции в нефинансовите предприятия за района към 31.12.2008г. са 2 053 308.6 (хил.евро), като Варненска област е с най-голям дял – 1 567 246.4 (хил.евро), Добричка област с 174 517.1(хил.евро), Шуменска област с 157 939.2 (хил.евро) и област Търговище с 153 605.9(хил.евро). По размер на ПЧИ за 2008г. районът е на второ място след Югозападен район / източник: НСИ/.

По данни на Агенцията за инвестиции сертифицираните проекти клас А за 2008г. на територията на СИР са 2 инвестиционни проекта на обща стойност 338,2 млн.лв: Нефтена рафинерия и завод за преработка на нефтени отпадъци, инвеститор-МЕГА Груп АД Варна, 3 годишна инвестиция за 195.0 млн.лв и Цялостна модернизация на производството на завод „Полимери” АД, инвеститор - Полимери АД, Девня, 3-годишна инвестиция за 143.2 млн.лв. За 2009г. - 3 инвестиционни проекта на обща стойност 471,3 млн.лв.: Фотоелектрически парк Тервел 1, инвеститор - Фотоелектрик Тервел 1 ЕООД Варна, 3 годишна инвестиция за 47.8 млн.лв; Нов завод за производство на чист амониев нитрат - Девня, инвеститор -Агрополихим АД - Девня, 3-годишна инвестиция за 18.0 млн.лв.; Вятърен парк (община Шабла), инвеститор –Консорциум за вятърна енергия, община Шабла, с.Захари Стоянов, 3- годишна инвестиция за 405.5 млн.лв. Може да се направи извод, че сертифицираните от Агенцията за инвестиции проекти в СИР бележат ръст през 2009г. спрямо 2008г. както по брой, така и по стойност.
По успешно завършил и приет от ЕК през януари 2008г. проект по 6-та Рамкова Програма на Европейската комисия с бюджет 466 000 евро, бе разработена Регионална иновационна стратегия на Североизточен район. Реализацията на РИС на СИР цели повишаване на иновационния потенциал на икономиката в района, като отчита неговите специфични условия. Необходимо е да се предвиди подходящ механизъм и за финансово осигуряване за реализирането на 40 иновационни проекта по тази стратегия, тъй като до 2004г. Европейската комисия прилагаше специализирани финансови инструменти за реализация на РИС-проектите, различни от средствата, предвидени по Оперативните програми (ОП).

Регионалната агенция за предприемачество и иновации - Варна (РАПИВ) е сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, за стимулиране на регионалната икономика, чрез развитие на предприемачеството и иновациите в следните направления: Високотехнологичен бизнес инкубатор, Център за иновации и трансфер на технологии, Високотехнологичен парк Варна. Участието в различни проекти в посочените направления е насочено към постигане на целта на сдружението.

• 
  Изградени инсталации за добив на енергия от ВЕИ⁵ (бр.) - Районът е на първо място в страната по инсталирана мощност на база на използване на ВЕИ. Ветроенергийни паркове се изграждат както в крайбрежните части, така и във вътрешността на района, като водещи са общините Каварна и Шабла, където природният потенциал се оценява като най-подходящ. По данни от Българския портал за енергетика и ВЕИ действащите вятърни мощности към 31.12.2009г. на територията на България са 315,4 MW. От тях 133,2 MW се добиват на територията на Североизточен район в общините: Каварна – 118,18 MW, Шабла – 9,29 MW, Балчик – 2,98 MW, Добрич – 1,05 MW, Омуртаг – 0,75 MW, Търговище – 0,5 MW, Аксаково – 0,45 MW. В процес на изграждане са нови ветроенергийни паркове с очаквана мощност 309 MW в общините: Каварна - 222MW, Шабла - 39 MW, Балчик - 40 MW и Провадия – 8 MW. Порталът не предоставя информация за брой изградени инсталации, а посочва мощвости.
  

Необходимо е да се предприемат ускорени мерки за присъединяване на мощностите към НЕК, след изграждането на инфраструктура - електропреносна мрежа и трафопостове, чието строителство се бави, въпреки предоставените от общините терени за разширяване на подстанциите. Подобни проблеми има във всички общини от СИР с изградени мощности на база използване на ВЕИ.

Най-важното условие при реализирането на всички ветроенергийни проекти е изпълнението на ангажимента на страната ни за добиването на чиста енергия да се съчетае с изпълнението на поетите пред ЕС екоангажименти предвид формираната европейска екологична мрежа НАТУРА 2000.

Също по данни от Българския портал за енергетика и ВЕИ районът е с подходящи природни условия за използване и на слънчевата енергия за производство на електроенергия, има възможности за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталации за енергия, но такива все още не са инсталирани. Община Суворово е издала разрешения на три компании с интерес в изграждането на фотоволтаични паркове, тъй като според предварителните проучвания общината разполага с голям потенциал за построяването на такъв тип съоръжения за добиване на електроенергия от соларни панели. Фотоволтаичен парк с капацитет 5 МW ще бъде изграден и край община Тервел. Инвеститорът "Фотоволтаик Тервел 1" ЕООД, който през 2009г. получи от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма Сертификат за инвестиция - клас А, е дъщерно дружество на КИОТО Фотоволтаикс ГмбХ Австрия. В сътрудничество с Община Тервел, на общинска площ от около 300 дка ще бъдат изградени общо 25000 фотоволтаични панела с мощност от по 200 Wp всеки. Инвестицията във "Фотоволтаичен парк ТЕРВЕЛ 1" е за около 24 млн. евро, строителството вероятно ще е от български партньори и ще даде работа на около 50 работника от региона.

• 
  Рехабилитирана/реконструирана второкласна и третокласна пътна мрежа (км) -
  

В област Добрич през 2009г. е извършена рехабилитация на два пътя от I-ви клас: Път І-9 участък „Граница Румъния - Каварна” с дължина 46,9 км. на стойност 23007 лв. и Път І-9 участък „Дуранкулак - Езерец” с дължина 0,1 км. на стойност 9487 лв.

- Основен ремонт и разширяване на път ІІ-29 в участъка между град Добрич и град Варна;

- Рехабилитация на път ІІ-71 в участъка град Добрич – КК „Албена” и завършване на нов участък в района на с. Батово.

• 
  Рехабилитирана/реконструирана четвъртокласна пътна мрежа (км.) - По този индикатор липсват обобщени статистически данни на НСИ, като се пояснява, че ИА "Пътища" не предоставя данни за пътищата от четвъртокласната пътна мрежа, които са общински.
  

По Операция 4.1. „Дребномащабни местни инвестиции” на ОПРР е слючен договор с община Омуртаг („Инфраструктурни мерки за стабилизиране и укрепване на свлачища на общински път TGV2054 / ІІІ – 4802, п. к. Горско село – Илийно / - Птичево при км. 6+200 и км. 6+900 на стойност 316 596,24лв).

• 
  Брой нови фирми започнали своята дейност (в хил.) – Липсва статистическа информация по този индикатор в официалните източници, както и предоставена такава от общините в СИР.
  

Констатираното несъответствие между разнообразния туристически потенциал и еднопосочното развитие на туризма е характерна черта за развитие на сектора в Североизточен район. Районът е най-атрактивният в страната по отношение възможностите за развитие на морски туризъм, но с цел да осигури устойчивост на сектора, в Актуализирания документ за изпълнението на РПР СИР 2009-2013г. от приоритета отпада специфичната цел „Подобряване на туристическото развитие на морското крайбрежие”. Отпадането е обусловено от посоченото вече условие за финансова подкрепа на специфичните цели и от изискването на чл.34, т.1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, проекти по Оперативните програми да се финансират само от един европейски фонд. Финансирането на проекти за постигане на тази специфична цел от Регионалния план е предвидено основно по Оперативна програма „Регионално развитие”, Приоритетна ос 3 „Устойчиво развитие на туризма”, Операция 3.1 „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”. Географският обхват на интервенциите по тази операция, обаче, изключва свръхразвити зони за масов туризъм, оказващи сериозен натиск върху физическата и социалната среда (Черноморското крайбрежие, най-големите ски курорти, столицата София и община Пловдив). На някои от най-належащите нужди на вече развитите туристически зони, каквато е и морското крайбрежие, отговоря ОП „Околна среда”, като оказва значителна подкрепа за развитието на екологичната инфраструктура (водоснабдяване, канализация, пречиствателни станции) и по този начин ще допринесе за конкурентоспособността на туристическата индустрия. Общините с население под 10 000 жители, респективно, ще бъдат подкрепяни като бенефициенти по Приоритетна ос 3, Мярка 3.1.3. „Насърчаване на туристическите дейности” и за развитие на туризма по Приоритетна ос 3 „Подобряване на качеството на живот и насърчаване на възможностите за заетост в селските райони” на Програмата за развитие на селските райони.

Устойчивият туризъм предполага оптимално използване на наличните природни, културни, социални и финансови ресурси на основата на равнопоставеност и с цел предлагане на уникални преживявания на посетителите, успоредно с подобряване качеството на живот чрез партньорство между държавните институции, частния сектор и населените общности. През отчитания период местните и регионални власти и туристическият бизнес се обединиха около обстоятелството, че за устойчиво развитие на сектора е необходимо намиране на разумна алтернатива на съвременната свръхконцентрация на обекти и дейности в крайбрежната зона, което създава негативни ефекти, включително и под формата на високо антропогенно натоварване върху ландшафтите. За да бъде конкурентоспособна дадена туристическа дестинация, всички заинтересовани страни, имащи отношение към нея, трябва с общи усилия да идентифицират онези елементи на дестинацията, които определят нейния облик: мотиви на туристите да посетят съответния район, предлагани услуги и поддържащи ги дейности.

От изключителна важност е водещият за района отрасъл „Туризъм” да се развива в устойчива екологична среда. Възможностите на регионалния туристически потенциал за приоритетно развитие на туризъм в съхранена природна среда, както в крайбрежните области Варна и Добрич, така и във вътрешността на Североизточен район, налагат потребността от реализирането на проекти, насочени към подобряване на координацията и качеството на управление на превенцията на риска, целяща опазването на природната среда, живота и здравето на хората и развитието на туризма и маркетинга на дестинациите в устойчива и сигурна околна среда. Устойчивото управление на туризма може да намали себестойността на продукта, като същевременно защитава околната среда, която често е в основата на привлекателността на самата дестинация.

• 
  Средна стойност на туристическия престой (лв.) - В резултат на нерационално използване на потенциала на Североизточен район за алтернативни форми на туризъм предвид съществуващите благоприятни възможности, средният престой през 2009г. се запазва сравнително нисък - 1.33 дни, като по този начин регионът не може да извлече реални икономически ползи. Териториите, отдалечени от черноморското крайбрежие, остават недостатъчно позната дестинация. По данни на НСИ реализираните нощувки в СИР и приходите от тях за 2008г. са съответно 6 068 080бр. и 231 541 972лв. В резултат на финансовата криза в сравнение с 2008г. се наблюдава спад в приходите от реализирани нощувки в СИР за 2009г. - 184 667 640 лв., в т.ч. от чужденци – 146 309 576 лв, като приходите са най-високи във Варненска област – 157 724 150лв., в т.ч. от чужденци – 127 431 198 лв, а най-ниски в Търговищка област – 903 151лв., в т.ч. от чужденци – 264 846 лв. Североизточен район е на първо място в страната по брой на туристите - чужденци, нощували в средствата за подслон и местата за настаняване.
  
• 
  Създадени или подновени бази/легла (%) - По данни на НСИ за 2009г. легловата база на района се състои от 83592 бр. легла. В сравнение с 2008г, когато средствата за подслон и местата за настаняване са били 782 бр., легловата база – 87647 бр. и приходите от реализирани нощувки - 231 541 972 лв., през 2009г. същите са намалели съответно с 12,14% 4,62% и 20,24%. Районът е на второ място в страната по брой на легла. В района е постигнато по-високо натоварване на легло по отношение на реализираните нощувки в сравнение с конкуриращия го Югоизточен район и средните данни за страната, което показва по-ефективно използване на изградената туристическа инфраструктура.
  

• 
  Създадени и популяризирани туристически дестинации на база културно- историческо наследство (бр.) - В официалните източници на информация липсват конкретни данни по този индикатор. През отчетния период интервенциите са насочени към социализация и валоризация на културно-исторически и природни обекти, както по крайбрежието, така и в хинтерланда на територията на Североизточен район, основно чрез подобряване на достъпа и съхраняване на природните и антропогенните туристически ресурси, създаване на инфраструктура до и около обектите на природното и културно наследство, определяне на територията на паметниците на културата, създаване на охранителна зона, определяне режим на ползване, създаване на правилник за управление и експлоатация и обучения за заетите в туризма.
  

Сключените през 2009г. по ОПРР, Операция 1.4. «Подобряване на физическата среда и превенция на риска» договори на Община Шумен по проект «Укрепване на срутище по панорамен път Шумен към туристически комплекс Създатели на Българската държава от км 0+60 до 0+430» с бюджет 986 934,85лв и на община Белослав по проект «Белослав – промяна на физическата и жизнена среда за жителите му, привлекателен за туристи и инвеститори» на стойност 5 284 233,84лв. ще допринесат за инфраструктурно осигуряване на туризма, както и за популяризиране на дестинацията.

По Операция 4.2. „Междурегионално сътрудничество” на ОПРР са проектите на община Крушари - „Споделяне на успешни европейски практики в алтернативния туризъм - ключ към устойчиво регионално развитие в общините Крушари и Тервел» с бюджет 186 360лв и на община Шабла - «Междурегионално сътрудничество за модерно управление на защитени местности и развитие на устойчив туризъм» за 262 616 лв, които също се очаква да допринесат за популяризиране на тези дестинации.

Областна администрация Шумен през 2009г. работи по проект Укрепване на скален релеф в НИАР „Мадара”, в резултат на изпълнението на който е увеличен туристопотока към обекта от 55хил. на 60хил. души в края на годината и целта на проекта е постигната напълно.

Реализирани са и проекти с други източници на финансиране, напр. по Програма ФАР, програма ТГС България-Румъния и др.



Допълнителна информация

• 
  Инфраструктурно осигуряване на отрасъла – Налице са тенденции, свързани с надценяване на количествения растеж за сметка на качественото развитие – застрояване и експлоатиране на големи хотелски бази и паралелно с това, изоставаща, недоразвита и неприспособена за засилен туристически натиск туристическа инфраструктура. В резултат на локализирани туристически дейности се констатира регионален недостиг на вода, увеличено използване или замърсяване на подпочвените води и други негативни влияния.
  

Транспортната достъпност до туристическите обекти в района е добра, но не напълно осигурена. В периода 30.11.2007 г. - 30.01.2008г. е реализиран проект на община Добрич - „Общински пътища за достъп до туристически обекти”, който е на обща стойност 162 022,90 евро и допринася за подобряването на пътната инфрастуктура към туристическите обекти.

Модернизирането на съобщителната мрежа е от определящо значение за развитието на областта. Сравнително добро е нивото на използване на информационните технологии, по-специално на Интернет – броят на фирмите непрекъснато се увеличава, но достъпът до мрежата се използва главно за наблюдение на пазара и събиране на информация. Частични проучвания показват, че Интернет се използва най-вече за маркетингов мониторинг, проучване и сравняване с конкурентни фирми, набавяне на информация за новости в бранша.

Много предприятия имат собствени интернет страници, но малко от фирмените web-страници са интерактивни, повечето предлагат реклама на продуктите, каталози и ценови листи без обратна връзка.

• 
  Брой новосъздадени туристически продукти, наложени на пазара (бр.) – Значителна част от интервенциите във водещия за района отрасъл „Туризъм” се насочват към формиране на регионален туристически продукт и неговото популяризиране в национален и международен аспект. Търсят се възможности за създаване и прилагане на интегрирани регионални продукти за алтернативен туризъм, (включвайки цялото “меню” – култура, природа, етнография, кухня).
  

В официалните източници на информация липсват конкретни данни по този индикатор.

• 
  
  Каталог: stranici -> SIRP -> docs -> strdoc
  stranici -> Книга към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата
  stranici -> To the european union bulgaria
  stranici -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
  stranici -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
  strdoc -> Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на
  strdoc -> Доклад за изпълнението на регионалния план за развитие
  strdoc -> Доклад по наблюдението и контрола при прилагането на регионалния план за развитие на североизточен район
  strdoc -> Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на
  
  
  
  Изтегляне 1.27 Mb.
  
  Сподели с приятели: