Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на североизточен район (2007-2013)



страница2/8
Дата29.01.2018
Размер1.27 Mb.
#52121
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8
Североизточен район, проспериращ европейски регион с висок и устойчив темп на развитие и жизнен стандарт, базирани на земя, интелект, Черно море, богато културно-историческо наследство, инфраструктура и екология, предпочитано място за живот, инвестиции и туризъм.

Определените три сратегически цели, които продължават да бъдат актуални и след промените в териториалния обхват на Североизточен район и да оказват своето непосредствено влияние върху всички компоненти на средата, приемани като основни сектори на регионалното развитие – икономика, социална сфера, екология, се запазват, както следва:
  • Стратегическа цел 1: „Развитие на динамична икономика, основана на конкурентоспособност и иновации”
  • Стратегическа цел 2: „Мобилизиране и повишаване качеството на човешкия потенциал и достигане на европейски стандарти на заетост и жизнена среда”
  • Стратегическа цел 3: „Въвеждане на съвременни подходи на управление, развитие на партньорството и териториалното сътрудничество”

В настоящия Годишен доклад отчитането на постигнатия напредък е направено по запазените в Проекта на актуализиран документ РПР СИР 2009-2013г. пет основни приоритета за развитие:

  • Приоритет 1: „Подкрепа за икономическо развитие, основано на растеж и заетост”

  • Приоритет 2: „Постигане на качествен и атрактивен туризъм и териториално балансиране на туристическото развитие в района”

  • Приоритет 3: „Повишаване потенциала на човешките ресурси и подобряване на социалната, образователната и културната инфраструктура”

  • Приоритет 4: „Екологизация на средата и устойчиво градско развитие”

  • Приоритет 5: „Повишаване на административния и проектен капацитет и подобряване на публичните услуги”

Отделните приоритети и специфичните им цели за развитие на района се допълват без дублиране и взаимодействат на всички нива за постигане на синергичен ефект в балансираното и устойчиво развитие на района, за обвързване със стратегическите цели на националната и европейската регионална политика и с Оперативната програма за регионално развитие (ОПРР) 2007-2013г.

В настоящия Годишен доклад не са отчетени двата приоритета, предложени да отпаднат от Проекта на актуализиран документ за изпълнението на РПР СИР 2007-2013г. поради посочените по-долу причини:

Приоритет 2: „Развитие на конкурентоспособен аграрен сектор, съживяване на селските райони”, поради липса на регионална насоченост в дейностите, които ще се подкрепят по ПРСР 2007-2013г. и ОПРСР 2007-2013г., което не омаловажава значението на селското стопанство за развитието на Североизточен район в регионален, икономически и социален аспект. Финансовата подкрепа за изпълнението на заложените в Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Североизточен район за периода 2009-2013г. специфични цели и дейности, е осигурена от Оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, а съгласно чл.34, т.1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, проекти по Оперативните програми се финансират само от един европейски фонд (освен ако друго не е предвидено в параграф 3 от Регламента), като фондовете, които предоставят помощ в рамките на политиката по сближаване, се ограничават до Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд. Предложените по този приоритет от РПР на СИР 2007-2013г. възможни дейности за финансиране се подкрепят по Програмата за развитие на селските райони на Р България 2007-2013г. и по Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013г. Тези интервенции нямат регионална насоченост, а са насочени към селскостопански производители, в т.ч. сдружени за общи действия местни групи производители и рибарски групи, като инструментите, предоставящи помощта за развитие на селските райони и за сектора „Рибарство” са: Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за рибарство, интегрирани в инструментите, отнасящи се до общата политика на ЕС в областта на селското стопанство и на рибарството, и съгласувани с инструментите за осъществяване на политиката на сближаване в ЕС. В този смисъл в приоритетите на актуализирания документ за изпълнение на РПР на Североизточен район са включени дейности, допълващи тези, които са обект на Националния стратегически план за развитие на земеделието и селските райони, но които не се финансират от Програмата за развитие на селските райони на Р България 2007-2013г. и Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007-2013г. С оглед реалистичното изпълнение на плановия документ дейностите, подпомагащи развитието на селските райони следва да са избираеми за финансиране от оперативните програми, финансирани от Структурните и Кохезионния фонд за периода 2007-2013г.

Приоритет 7: „Развитие на териториалното сътрудничество”, предвиждащ значителни интервенции, насочени към областите Силистра и Разград, които с промените от 2007г. в териториалния обхват на района водят до тяхното отпадане. Останалите предвидени мерки са свързани и/или са покрити от други приоритети и специфични цели. Като се отчете стратегическото географско положение на Североизточен район, следва да се имат предвид и да се използват възможностите за териториално сътрудничество, които предоставя учреденият през м. септември 2008г. като нестопанска организация Черноморски Еврорегион, подпомагащ сътрудничеството между регионите и общините в басейна на Черно море. Организации от Черноморския регион, области и градове ще могат да кандидатстват по програмата "Черноморска синергия" на Европейския съюз чрез съвместни проекти за развитие на енергетиката, екологията, културата, туризма. Североизточен район е и един от двата избираеми български района от ниво 2 по Съвместната оперативна програма „Черно море 2007-2013” и чрез потенциалното си участие в програмата районът може да допринесе за постигането на нейната основна цел - засилено и устойчиво икономическо и социално развитие на регионите от Черноморския басейн.

За наблюдението на изпълнението на отделните приоритети на плана, както и за цялостно подпомагане на изпълнението на Регионалния план за развитие, в настоящия Годишен доклад са използвани определени основни, в т.ч. ключови и специфични индикатори, разписани в Проекта на актуализиран документ за изпълнението на РПР СИР 2009-2013г., като при избора им са спазени следните критерии: обоснованост, информационно осигуряване, възможност за представяне в количествено изражение, разбираемост, информативност, взаимна независимост и йерархична обвързаност на тези индикатори с комплексни индикатори на по-високо ниво.

Въз основа и в съответствие с определените критерии за избор за оценка постигането на целите при изпълнение на Регионалния план за развитие, са формулирани следните ключови индикатори за въздействие, посочени в таблица 1:



Таблица 1

Индикатори за въздействие

Базова стойност

Междинна стойност

Целева стойност

Източник на информация

Брутен вътрешен продукт (на човек от населението в лв.)

4 804

5 140

5 449

НСИ, Евростат

Брутна добавена стойност (в млн. лв.)

3 951

4 267

4 651

НСИ, Евростат

Равнище на заетост (в %)

45,7%

54%

62%

НСИ, АЗ, Евростат


Основни индикатори са също: брой създадени работни места на територията на района (заетост - % от населението в трудоспособна възраст/коефициент на заетост) и брутен вътрешен продукт на глава от населението, относителен дял на населението с подобрена образователна, здравна и др. инфраструктура, относителен дял на обновената туристическа инфраструктура, относителен дял на населението с подобрена транспортна достъпност, относителен дял на нарастване на инвестициите в района.

Специфичните индикатори към съответните приоритети са качествени и количествени, от типа на индикатори за въздействие. Те са малко на брой, с общ характер и кореспондират с посочените в ОП “Регионално развитие”. Индикаторите за въздействие отчитат изпълнението на специфичните цели на приоритетите на РПР и имат значение за цялостната оценка на ефективността и стратегическата ориентация на политиката за интегрирано регионално развитие на района, като степента на въздействие се отчита с количествено и/или качествено измерими индикатори, а в някои случаи с качествени оценки за социалното, икономическото и инфраструктурното развитие.

Както вече бе посочено в първата част на настоящия доклад, при отчитане на напредъка по изпълнението на РПР СИР 2007-2013г. за първи път бе направен опит да бъде оценен и напредъкът по интеграцията на глобалните проблеми на околната среда в България, осъществявана при прилагането на регионалната политика и стратегическото планиране на регионалното и местно развитие, чрез разработената в рамките на Проект „Конвенциите от Рио”, система от 7 стратегически индикатора с представени технически паспорти и количествени показатели. Седемте стратегически индикатора (виж Таблица 2) се отнасят до определена териториална единица и характеризират дадено явление или процес, като промяната в стойностите им има ясно изразено отношение към трите конвенции на ООН: Конвенция на ООН за биологичното разнообразие, Рамковата Конвенция на ООН по изменението на климата, Конвенция на ООН за борба с опустиняването. Индикаторите са адресирани към под-национални териториални или административно-териториални единици в съответствие със Закона за регионално развитие3 (райони от ниво 2, области, общини) и служат за мониторинг на съществуващите проблеми и интегриране на Конвенциите от Рио в аналитичната част на разработваните, съгласно българската нормативна уредба стратегически документи. Посочените в системата статистически индикатори могат да покажат промяна в динамиката за кратък период от време, като значителна част от предложените индикатори могат да бъдат изчислени само с използване на аналитичните възможности на географските информационни системи от съществуващи пространствено определени данни за територията на страната. Разработените индикатори, там където е възможно, се основават на официална статистическа информация и се базират на данни от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и счетоводната отчетност на отдел „Статистика на околната среда” на НСИ. Индикаторите, за които липсва такава информация, са дефинирани по начин, позволяващ да се използват данни от други достоверни официални източници (АЕФ, МИЕ и др.).



Таблица 2

Списък на ключови стратегически индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в процесите на регионално развитие в България



Индикатор

Област

1.

Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти)

Биоразнообразие

2.

Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии

Биоразнообразие

3.

Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението

Промени в климата

4.

Разходи за ДМА с екологично предназначение

Общ и за трите конвенции

5.

Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението

Общ и за трите конвенции

6.

Дял от територията с висок риск от ерозия

Опустиняване

7.

Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност4

Промени в климата

При отчитане на постигнатия напредък по отделните приоритети за изпълнението на плана през 2009г., освен индикаторите, разписани в Проекта на актуализирания документ за изпълнението на РПР СИР 2009-2013г. (тези, за които са намерени налични официални статистически данни), е приложена и допълнителна информация (по показатели, за които съставителите на настоящия доклад разполагат с данни).


За отчетния период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. са осъществени следните предвиждания на стратегическите цели и приоритети в Регионалния план за развитие на Североизточен район 2007-2013г.:
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1 „РАЗВИТИЕ НА ДИНАМИЧНА ИКОНОМИКА, ОСНОВАНА НА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТ И ИНОВАЦИИ”

По данни на НСИ за 2008г. постигнатият напредък по Стратегическа цел 1 се наблюдава в устойчивия темп на нарастване на абсолютния размер на БВП на района средно с 9% годишно, но по-нисък (94%) от средния темп на годишното нарастване на БВП за страната. Средното годишно нарастване на БВП/човек от населението на района е 10 % годишно, като този темп съответства на 95% от средния темп за страната.

Налице е също и нарастване на преките външни инвестиции, които към 31.12.2008г. според НСИ са 2 053 308,6 евро в сравнение с 2007г. – 1 460 034,8 евро, но постигнатият резултат е по-нисък от средния дял на ПЧИ от БВП за страната. Данните на НСИ сочат нарастване на инвестициите за НИРД в последните години с 29%, като се очертава позитивна тенденция за динамична промяна.

Осъществените успешно на територията на СИР проекти с подкрепата на финансовите инструменти на ЕС, както и проектите в процес на реализация, съдействат за постигане приоритетите на Стратегическа цел 1, а именно динамично и иновативно икономическо развитие, в това число устойчив, териториално-балансиран туризъм, като един от водещите икономически сектори за района.


Приоритет 1 – „Подкрепа за икономическото развитие, основано на растеж и заетост”

Североизточен район има благоприятни възможности за интензивно развитие на икономиката въз основа на стратегическото му местоположение, силните позиции в туризма, наличието на структуроопределящи производства с национално значима продуктова характеристика и качеството на човешкия капитал. Важно условие за създаване и поддържане на бизнес среда, която да спомага за развитието на конкурентен бизнес, способен да осигури висок икономически растеж и висок стандарт на живот, са вложените инвестиции в подобряване на регионалната инфраструктура. Привличането на чуждестранни инвестиции, оптимизирането и въвеждането в оборот на свободните капитали и организирането на различни производства са също и възможност за откриване на нови работни места, нарастване на доходите на местното население, модернизация и техническо развитие на икономиката и повишаване на нейната конкурентоспособност в национален и международен аспект.


Постигнатите резултати по индикатори за отчитане на напредъка са следните:
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

По данни на НСИ за 2007 година постигнатият ръст на БВП и БДС за Североизточен район е както следва:



  • Брутен вътрешен продукт - По БВП районът е на четвърто място след Югозападен, Южен централен и Югоизточен район с 6 292 452 хил.лв. Водеща във формирането на БВП на района е област Варна, на която се пада около половината от създавания в него БВП, а най-малък дял от БВП на района формира икономиката на област Търговище.

  • Съотношение на БВП/на човек от населението за региона на годишна база спрямо средните стойности за ЕС-27 в %:

По данни на НСИ БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност при индекс на физическия обем за ЕС27=100% за 2008г. за България е 41%.

БВП/на човек от населението по текущи цени за 2007г. за СИР е 6 338лв.



  • Брутна добавена стойност - Североизточен район се нарежда на четвърто място по БДС след Югозападен, Южен централен и Югоизточен район. По данни на НСИ регионалната БДС (представена в таблица 3 по икономически сектори за 2007 г.) за Североизточен район за 2007г. е 5 165 875хил.лв.


Таблица 3

Статистически район и области

БДС по икономически сектори - хил.лв.

Селско стопанство

Индустрия

Услуги

Североизточен

395,221

1,725,083

3,045,571

Варна

83,095

1,090,763

1,962,279

Добрич

136,271

166,200

453,763

Търговище

76,152

211,449

238,748

Шумен

99,703

256,671

390,781

Източник: НСИ, 2007г.

  • Равнище на заетост (коефициент) - Заетите лица и коефициентът на заетост на населението в района на възраст от 15 до 64 навършени години през 2009 година са 403 500 и 59,2%, а тези на възраст 15 и повече навършени години са съответно 409 500 и 48.3%. През 2009г. се наблюдава спад в сравнение с 2008г., когато коефициентът на заетост на населението в района на възраст от 15 до 64 навършени години е бил 59,67%. Влияние за спада оказва отражението на световната финансова и икономическа криза у нас.

Източник: НСИ-Регионална статистика, 2009г.

С оглед сравнимостта на данните за България и за страните от Европейския съюз обект на разглеждане е и коефициентът на заетост във възрастовия диапазон 15-64 г. По данни на Евростат през 2008г. той е 64.0% и нараства с 2.3 процентни пункта на годишна база. Според последните данни на Eвростат за 2008г. коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години в 27-те страни-членки на ЕС е 65.9% (при 65.4% за 2007г.).



Източник: Евростат, 2008г.

  • Коефициент на безработица за района и сравнение със средните стойности за ЕС-27

По данни на Административната статистика на Агенцията по заетостта, коефициентът на безработица за района за 2009г. е 10.5%. Налице е тенденция на нарастване на безработицата в СИР за 2009г. в сравнение с 2008г. и една от причините е настъпилата и у нас финансова криза. Коефициентът на безработица за района за 2008г. е бил 8,6%, което с 1,12 % повече в сравнение със средните стойности на безработица за ЕС-27 = 7,48%/ 2008г.

Равнището на безработица в СИР за 2008г. е 7,6%.

Общините с най-високо средногодишно равнище на безработица (виж табл. 4) през 2008г. са: област Шумен - Никола Козлево 44.45%, Каолиново 38.66%, Венец 30.18%, Върбица 19.27%; област Търговище - Антоново 27,06%, Омуртаг 24.45% и Опака 20,03%. На таблица 4 е дадено средногодишното равнище на безработица в СИР по области за 2007г. и 2008г., като се наблюдава спад във всички области за 2008г.
Таблица 4

Средногодишно равнище на безработица в СИР по области през 2007г. и 2008г.

Област Средногодишно равнище на безработица (%) Прираст

2007г. / 2008г. 2008г. / 2007г.

(пункта)

Варна 5.43 4,20 -1,23

Добрич 8.49 7,01 -1,48

Търговище 16.71 13,69 -3,02

Шумен 14.09 11,44 -2,66

Източник: Административната статистика на Агенцията по заетостта, 2008г.
В таблица 5 е представено равнището на безработица в България спрямо ЕС – 27 по данни на Евростат за 2007 и 2008г.

Таблица 5

Средногодишно равнище на безработица в страните членки на ЕС през 2007г. и 2008г.

Държава членка Средногодишно равнище на безработица (%) Прираст

2007г/2008г. 2008г. /2007г.

(пункта)

Средно за Еврозоната 7.42 7.48 0.06

Средно за ЕС 27 7.13 6,99 -0.14

България 6.86 5,68 -1,18



Източник: Евростат, 2008г.
ОБЩИ ИНДИКАТОРИ

Индикатори за резултат:

  • Население с подобрен транспортен достъп (%) Републиканската пътна мрежа в СИР към 31.12.2008г. според класа на пътя включва общо 2 667км, от които: 84 км автомагистрали, 483 км първокласни пътища, 467 км второкласни пътища и 1 633 км третокласни пътища. Бе пуснат в експлоатация новият участък от автомагистрала „Хемус”, като в момента пътните комуникации от Варна до Шумен се осъществяват изцяло по автомагистралата. Подобрена е вътрешната транспортна достъпност в района и тази със съседните райони.

На територията на Североизточен район по ОПРР, Операция 2.1 „Регионална и местна пътна инфраструктура”, схема “Подкрепа за устойчиво и интегрирано местно развитие чрез рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа” са сключени 7 договора с общините: Аксаково, Варна, Добрич, Каспичан, Нови пазар, Попово, Търговище, на обща стойност 30 658 520,62 лева. Към настоящия момент са изпълнени проектите в общините Попово и Варна, с което е подобрен транспортния достъп за 358 566 жители на двете общини (36,2%). След приключването и на останалите проекти към 2011г. с подобрен транспортен достъп ще бъдат още 203 526 жители на общините Аксаково, Добрич, Каспичан, Нови пазар и Търговище, с което процентът на населението с подобрен транспортен достъп в СИР ще се увеличи с още 20,5 % и ще достигне 53% или 562 092 жители (по данни на НСИ към 31.12.2008г.) От подобрен транспортен достъп ще се ползват и всички транзитно преминаващи през територията на посочените общини.

С цел подобряване на транспортния достъп Община Варна е сключила договор и по Операция 4.2. «Междурегионално сътрудничество» на ОПРР за изпълнение на проект «Изследване и разработване на алтернативни модели за организация на градския транспорт в община Варна» на стойност 292 792,8 лева.

Реализирани са и проекти от други финансови източници като например възстановяване на път ІV 48004 Омуртаг-Птичево” - община Омуртаг, финансиран от програма ФАР и реализиран в периода 11.10.2006-11.10.2007 г., с общ бюджет 396 393,86 евро. С финализирането на този проект е подобрен транспортния достъп на 24 613 жители на община Омуртаг, представляващи 2,5% от населението на СИР (по данни на НСИ към 31.12.2008г.). От подобрен транспортен достъп ще се ползват и всички транзитно преминаващи през територията на общината.

За общинската пътна мрежа, останала извън обхвата на подкрепата по ОП “Регионално развитие”, ще бъде осигурено съдействие чрез Програмата за развитие на селските райони съгласно Ос 3 “Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”, мярка “Обновяване и развитие на селата”. Необходимо е мероприятията по ремонт и поддръжка на пътните участъци от републиканската пътна мрежа ІІ-ри и ІІІ-ри клас и от общинската пътна мрежа да продължат, както и да продължи актуализирането на съществуващите и разработването на нови транспортни схеми за организация на движението в общините от Североизточен район, особено в по-големите урбанизирани територии, с цел разтоварване на обременените с интензивен транспорт участъци и извеждане на транзитния и тежкотоварен транспортен поток от жилищните комплекси и райони в централните градски части.


1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница