Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на североизточен район (2007-2013)

• 
  Разходи за опазване и възстановяване на околната среда - По данни на НСИ за 2008г. Разходите за опазване на околната среда в Североизточен район са 11,8 % от разходите в страната. По този показател районът се нарежда на четвърто място след Югозападен, Южен централен и Югоизточен район.
  

• 
  Обновен жилищен фонд (%) - Въведените в експлоатация сгради, жилища и полезна жилищна площ през 2008 г. за СИР са съответно: сгради 847 бр., жилища- 4 972 бр. и полезна площ 445 656 кв.м.
  

Броят на жилищата в района към 31.12.2008 г. е 482 951, а площта на жилищата към същата дата е 30 792 865кв.м

• 
  Нови и рехабилитирани ПСОВ (бр.) - Действащите селищни пречиствателни станции за отпадъчни води през 2008 г. в СИР са 19 броя с дял на обслужваното население - 60,7 %. Финализирана е дейността по изграждането на колектор за отпадни води в гр. Провадия, в процес на изграждане са ПСОВ при Велики Преслав, Търговище и Суворово. Изградени са 29 пречисвателни станции за отпадъчни води на територията на област Варна и област Добрич: ГПСОВ “Варна”, ГПСОВ “Добрич”, ГПСОВ “Девня”, ПСОВ “Златни пясъци”, ПСОВ “Албена”, ПСОВ Генерал Тошево, ПСОВ Каварна, ПСОВ Долни Чифлик, ПСОВ Белослав, ПСОВ Провадия. Утвърден е «Идеен проект за реконструкция и модернизация на ГПСОВ-Варна», която е най-големият вносител на заустени количества отпадъчни води. Докладът на Регионалния одит за 2008г. посочва, че в областите Шумен и Търговище отпадните води не се третират преди заустването им.
  
• 
  Разширена и реконструирана водоснабдителна и канализационната мрежа (км) - На табл.8 е посочена използваната вода общо и по икономически дейности за района и включените в него области.
  

В резултат на локализирани туристически дейности се констатира регионален недостиг на вода, увеличено използване или замърсяване на подпочвените води и други негативни влияния.

• 
  Брой на изградени депа за депониране на ТБО (бр.) - Броят на изградените депа за депониране на ТБО на територията на СИР за 2008г. е 30, по данни на НСИ за 2008г.
  

За територията, контролирана от РИОСВ-Шумен, регионално значение имат депата «Шумен», «Търговище» и «Омуртаг», които притежават комплексни разрешителни. Депото за битови отпадъци в Антоново има общинско значение. През 2008г. са почистени и ликвидирани 260 незаконни сметища, предимно в общините Търговище, Антоново, Смядово, Омуртаг. Закрити са общинските депа в Омуртаг, Върбица и Каспичан. На територията, контролирана от РИОСВ-Шумен, няма изградени депа за строителни отпадъци, депонират се в депата за битови отпадъци, използват се за рекултивация на терени или при други условия, съгласно общинските решения. Неразрешен за територията, контролирана от РИОСВ-Шумен, остава проблемът с обезвреждането на опасните отпадъци.

• 
  Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти): Относителеният дял на антропогенно натоварените територии в СИР е 4,91%. През последните години застрояването или изграждането на туристическа и друга инфраструктура в чувствителните (включително и защитени) територии и зони от НАТУРА 2000, редки и уязвими местообитания и екосистеми като влажни зони, поречия, се превръща във все по-сериозен проблем за Североизточен район. Основните предимства от въвеждането на индикатора са свързани с възможностите за адекватно представяне на дела антропогенно натоварени територии в района, което позволява оценка на риска за деградация на естествените местообитания и процесите на загуба на биологично разнообразие на база налична и достатъчно достоверна и актуална информация (от ведомствени източници) за изчисляване и съответно разработването и прилагането на адекватни управленски политики.
  
• 
  Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии: Съотношението на горепосочените територии е 23,3% : 68,7% : 5,9. Според тези данни преобладаващ в СИР е делът на земеделските територии. Урбанизирането на нови територии, както и провеждането на неустойчиви горско и селскостопански практики (интензивно и химизирано селско стопанство или провеждане на голи сечи, унищожаване на старите гори, залесяване с моно култури и др.) са сред основните фактори, причиняващи унищожаване или увреждане на все повече видове и местообитания в България, в това число и в СИР. Въвеждането на индикатора ще подпомогне периодичния мониторинг на тези процеси, както и представянето на моментното състояние във всяка териториална единица и ще даде възможност за планирането на адекватни мерки за регулиране на негативните процеси на различните нива на планиране посредством законодателни и други инициативи.
  

• 
  Емисии на парникови газове (приравнени към C_О2 еквивалент) на жител от населението: Емисиите на парникови газове в района са 11,010 тона/жител (По данни на НСИ за 2007 г.). Увеличаването на количеството на парниковите газове (въглероден диоксид, метан, двуазотен оксид, хидрофлуорокарбони, перфлуорокарбони, сулфурхексафлуориди) е свързано с факторите на човешката дейност. Районът е с най-неблагоприятните данни в страната, които са над средното за ЕС-27. Основен фактор, който е причина за наличието на голямо количество парникови газове в района, е производството на промишления център Девня. Определянето на количеството парникови газове на човек в съответната териториална единица позволява разкриването на регионални различия и осъществяването на сравнителен анализ, още повече като се има предвид, че няколко общини в района са определени като „горещи екологични точки” по отношение КАВ. При осъществяване на периодичен мониторинг по този индикатор могат да бъдат актуализирани и провеждани съответните национални и регионални политики за планиране и регионално развитие, с цел намаляване на емисиите от парникови газове съгласно международните ангажименти, поети от страната ни по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.
  

• 
  Разходи за ДМА с екологично предназначение: Направените разходи за ДМА с екологично предназначение за региона за 2007г. са на стойност 160 353 000лв. (По данни на НСИ за 2007 г.) Целта на разходите е опазване и възстановяване на околната среда и постигане на устойчиво развитие на района. Тези разходи директно отразяват провежданите политики в посочената сфера на национално и регионално ниво. Обемът на разходите за придобиване и поддръжка на дълготрайни материални активи с екологично предназначение е от важно значение за опазването и възстановяването на околната среда в СИР.
  
• 
  Разходи за ДМА с екологично предназначение: Направените разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението в СИР са 161,63лв. Даните са за 2007 и показват размера на средствата, изразходвани на човек от населението за намаляване на последствията от антропогенния натиск върху околната среда в района. Индикаторът включва сумата от разходите за придобиване и поддръжка на ДМА, както и за мероприятия за околната среда, извършени в съответната териториална единица за даден период от време. Съпоставени с общия размер на инвестициите в териториалната единица, стойностите на индикатора могат да дадат представа доколко опазването на околната среда е приоритет в регионалното развитие. (Източник: НСИ, 2009.)
  

• 
  Дял от територията с висок риск от ерозия: Със силна податливост на ерозия за СИР са 257,916 кв.км от територията на района и с много силна податливост - 683,724кв.км. С много силна податливост се открояват общините Ветрино, Дългопол, Провадия, Суворово, Каолиново, Антоново,Омуртаг, Опака, Попово и Търговище. (Източник ИАОС – експертни анализи в ГИС среда, 2009г.). Вредните последствия от почвената ерозия за по-горе посочените общини са най-вече върху развитието на селското стопанство. Необходими са системи от мерки за борба с почвената ерозия, мелиоративно-технически съоръжения, агротехнологични противоерозионни методи и технологии за борба с водната, ветровата и иригационната ерозия, за да се преодолеят негативните последствия от действието на ерозията и отражението й върху стопанската дейност в района. Въз основа отчитането на този индикатор, който е от важно значение за Североизточен район, могат да бъдат актуализирани и провеждани съответните национални и регионални политики за планиране и регионално развитие с цел спиране процеса на деградация и загуба на земи съгласно международните ангажименти, поети от страната ни по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (КБОООН).
  
• 
  Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност – По данни от Българския портал за енергетика и ВЕИ към 31.12.2009г., районът е на първо място в страната по инсталирана мощност на база на използване на ВЕИ. Напредъкът в тази сфера е отчетен в Приоритет 1 на настоящия доклад. Индикаторът следва да отразява както произведената енергия от възобновяеми енергийни източници в дадена териториална единица, така и спестената енергия чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност на ниво община/регион, сравнени с поставените национални цели в съответната сфера. На този етап, обаче, отдел „СПКРРСИР-Варна” не разполага с обобщена стастистическа информация относно приложени мерки за енергийна ефективност, за да бъде направен необходимия анализ. Минимизирането на загубите на електроенергия и производството на екологично чиста електроенергия от ВЕИ (като основна алтернатива на енергията от изкопаеми горива) пряко допринасят за намаляването на добива им и благоприятства за намаляване на влиянието на човешката дейност върху промените на климата.
  

С цел да се постигне икономически растеж в крайбрежните зони, позволяващ продължително и оптимално използване на наличната акватория, предотвратяване на икономически неефективните конфликти между несъвместими дейности и интереси по протежение на една и съща крайбрежна ивица и морски район, без компромиси за крехките природни системи, е необходимо да се спазват принципите на ИУКЗ и на устойчивото пространствено планиране на територията и акваторията. Реализираните през периода 2007-2008г.на територията на област Варна проект „ПланКоуст” и на територията на областите Варна и Добрич проект „Моят бряг”, постигнатите резултати, направените изводи и общи препоръки биха могли да подпомогнат следващите усилия за въвеждането на интегрирано териториално планиране на крайбрежните и морските пространства - при пространствено зониране на различните ползвания, пространствено планиране на територията и акваторията, при реализирането на проекти, заложени в ОУП на крайбрежните общини, за намаляване на конфликтите и ограничаване на дейности и ползвания, които са в разрез с принципите за устойчиво развитие в крайбрежните зони. Събраната по двата проекта информация за териториите и зоните, определени като приоритетни за запазване на биологичното разнообразие в тях, както и изготвените предложения за режимите и ограниченията на ползване, следва да бъдат спазвани в териториите и зоните, включени в Натура 2000. Събраните и анализирани по проект „ПланКоуст”, данни за биологичното състояние на морето в акваториална зона на Варна могат да бъдат използвани за бъдещ мониторинг на крайбрежните морски води съгласно Рамковата Директива за водите. Изготвеното в рамките на проект „ПланКоуст” предложение за план за използване на 12-милната морска зона на Варна – Комплексна визия относно разположението на хидро-технически съоръжения в крайбрежните зони и сценарии за разполагането на съоръжения за защита на брега от абразия, ерозия, свлачища, щормове, вълнения, както и за защита и увеличаване на пясъчната ивица, може да бъде успешно използвано във връзка с бъдещото икономическо развитие, в т.ч. и на туризма в региона, според принципите на ИУКЗ и с участието на всички заинтересовани лица.

Актуализираните в рамките на изпълнения от ОА Варна по проект „ПланКоуст”, данни и предвиждания, съдържащи се в съществуващите Общи устройствени планове на 7-те крайбрежни общини във Варненска област в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на българското черноморско крайбрежие (ЗУБЧК), отразените в ОУП обекти, приети и заложени за реализация в стратегически документи на национално ниво, както и изготвеното предложение за границите и обхвата на териториите и зоните съгласно ЗУБЧК ще повишат заинтересоваността на различните заинтересовани страни към общи действия и взаимна отговорност за спазване принципите на устойчивото пространствено планиране на територията и акваторията и на ИУКЗ при реализирането на проекти, заложени в ОУП на крайбрежните общини.

На територията на района е постигнат сериозен напредък и в отразяването на защитените територии в Картите на възстановената собственост (КВС) на съответните землища, проведени са комисии за отразяване в КВС на всички защитени територии, като в област Варна процедурата е съобразена с местните условия. В процес на подготовка са процедури за обявяване на нови защитени територии, което ще гарантира опазването на ценни местообитания на защитени растителни видове, както и опазване на характерен и забележителен ландшафт. РИООСВ осъществяват засилен превантивен контрол по опазването на ЗТ от възникването на пожари и ежедневен мониторинг в ЗТ и влажни зони, попадащи в обхвата на миграционния път на птиците Виа Понтика. В района продължават да се реализират проекти за защита на местообитанията на редки и застрашени видове. Събраната по осъществения на територията на област Варна проект „План Коуст” информация за териториите и зоните, определени като приоритетни за запазване на биологичното разнообразие в тях, както и изготвените предложения за режимите и ограниченията на ползване, могат да бъдат използвани при спазването на мерките в териториите и зоните, включени в Натура 2000.

Резултатите от реализираните на територията на област Варна проект „ПланКоуст” и на територията на областите Варна и Добрич в СИР, както и на територията на област Бургас в ЮИР, проект „Моят бряг”, могат да подпомогнат процеса на интегриране усилията на всички заинтересовани от управлението на крайбрежните зони и акваторията институции, организации и общественост.

С участието си в проекта „Regioclima - Регионално сътрудничество за адаптиране към климатичните промени” по Програма Interreg IVС на Европейската комисия Регионалната агенция по предприемачество и иновации – Варна работи през 2008-2011 година за създаването на регионална стратегия за адаптиране към климатичните промени в Централна Европа. Общата цел на проекта е да подпомогне обществеността в приспособяването към новите климатични особености посредством минимизиране на риска от щети и използване на нови възможности, възникнали от климатичните промени. В резултат на изпълнението му ще бъдат разработени стратегии за приспособяване към измененията на климата за Северна, Централна и Южна Европа и обединена адаптационна стратегия.

• 
  
  Каталог: stranici -> SIRP -> docs -> strdoc
  stranici -> Книга към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата
  stranici -> To the european union bulgaria
  stranici -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
  stranici -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
  strdoc -> Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на
  strdoc -> Доклад за изпълнението на регионалния план за развитие
  strdoc -> Доклад по наблюдението и контрола при прилагането на регионалния план за развитие на североизточен район
  strdoc -> Доклад за наблюдение на Актуализирания документ за изпълнението на
  
  
  
  Изтегляне 1.27 Mb.
  
  Сподели с приятели: