Глава 24: Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи

Глава 24: Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи

Може да се отчете напредък от правна гледна точка в областта на защитата на данните с влизането в сила през декември 2002 г. на Наредбата за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация. През февруари 2003 г. правилата за обработката на данните и защитата им в областта на действие на правоприлагащите органи бяха изменени, привеждайки българското законодателство в съответствие с основните принципи на Препоръката на Съвета на Европа за използването на полицейската информация и на Конвенцията за защита на данните от 1981 г. В Комисията за защита на личните данни в момента работят десет души и тя се намира в процес на укрепване на административния й капацитет, чрез назначаване на допълнителен персонал, оборудване и обучение.

В областта на визовата политика, техническото оборудване, необходимо за издаването на новия визов стикер е в процес на инсталиране във всички дипломатически и консулски представителства. Отдава се приоритет на мисиите в Европа и на страните с висок емиграционен риск. Административният капацитет на Визовия център на българското Външно министерство беше допълнително засилен с назначаването на 21 служители. Визовият център също е свързан с компютърната мрежа на българските контролно-пропускателни пунктове, което дава възможност за автоматичното прехвърляне на всички данни в базите данни на Гранична полиция, както и в службата на властите, отговарящи за контрола на чужденците. Понастоящем 66 дипломатически и консулски мисии са свързани с Визовия център. Останалите 27 дипломатически мисии са в процес на свързване. Обучението на служителите от консулските служби продължава и се осигурява от специален Център за обучение на консулските служители в рамките на Визовия център.

България е актуализирала своя План за действие за приемане на шенгенските изисквания. Неговото изпълнение продължава понастоящем от 18 месеца и е довело до по-нататъшни положителни промени в политиката на България, насочена към създаването на високо ниво на контрол на нейните външни граници. Едно от най-големите постижения през отчетния период е постепенното намаляване срока на военната служба на всички наборни военно-служещи в Гранична полиция до края на декември 2002 г. Понастоящем общият брой на служителите на Национална служба “Гранична полиция” е 8 162. Започнали са краткосрочни курсове за обучение на новоназначените офицери. България е в процес на основно усъвършенстване на високотехнологичното си оборудвано, предназначено за граничния контрол и продължи този процес през отчетния период. Отдава се приоритет на инсталиране на оборудването на външните граници с Турция и черноморското крайбрежие. Нова Автоматизирана информационна система за “издирвани моторни превозни средства” е вече в експлоатация. Що се отнася до сътрудничеството на гранична полиция със съседните страни, през април 2003 г. Министерският съвет е одобрил нови Споразумения с Гърция и Румъния, основаващи се на член 7 от Конвенцията за прилагането на споразумението от Шенген.

Може да се отчете важния напредък в привеждането на законодателството в съответствие достиженията на правото на ЕС (acquis) по отношение на миграцията. На 9 април 2003 г. бяха приети изменения и допълнения на Закона за чужденците, с които се постигна по-нататъшното му привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis), относно отговорността на превозвачите, създадоха се специални условия към Националната полиция за временното настаняване на чуждите граждани, чакащи да бъдат експулсирани, създаде се и Регистър на чуждите граждани, пребиваващи на територията на България. С приемането на измененията и допълненията на Закона за МВР, ще се осигури наред с другото, правната рамка за създаването и функционирането на Дирекция миграция в Министерството на вътрешните работи. Дирекция миграция ще бъде специализирано звено, което ще отговаря за административния контрол на престоя на чуждите граждани в България. България продължи усилията си за борба с незаконната заетост. Между април 2002 г. и декември 2002 г. бяха установени 80 незаконно наети чужди граждани и 7 работодатели. България сключи споразумения за реадмисия с всички държави-членки на ЕС, включително с Обединеното Кралство през февруари 2003 г. Освен това, бе сключено споразумение с Естония и се водят преговори с Турция, Русия, Тунис и Кипър.

Новият Закон за убежището и бежанците влезе в сила през декември 2002 г. Той съдържа разпоредби, уреждащи ролята на Агенцията за бежанците, редът, по който се кандидатства за убежище, редът за вземане на решение и ускорената процедура. Новото законодателство съдържа главните разпоредби, регламентиращи критериите и механизмите за определяне на отговорната държава-членка (Конвенцията от Дъблин), разрешаваща на Агенцията за бежанците, в сътрудничество със съответните органи на Министерството на вътрешните работи, да снема пръстови отпечатъци и други идентификационни характеристики на чуждите граждани, търсещи закрила. За постигането на пълно съответствие между двете законодателства и за да се приведе законодателството в съответствие с Регламента за ЕВРОДАК, бяха приети изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи от Народното събрание през февруари 2003 г. Агенцията за бежанците притежава своя база данни, съдържаща всички документи и данни, отнасящи се до самоличността на търсещите убежище, които са станали известни по време на процедурата. Броят на търсещите убежище в България остава ограничен. Между юни 2002 г. и юни 2003 г. са били подадени 1 631 молби за убежище.

 

Едно от основните постижения през отчетния период в областта на полицейското сътрудничество и борбата с организираната престъпност, беше подписването на споразумение за сътрудничество с ЕВРОПОЛ през юни 2003 г. По-нататъшно привеждане в съответствие с acquis в областта на полицейското сътрудничество бе постигнато с влизането в сила през февруари 2003 г. на измененията и допълненията на Закона за Министерството на вътрешните работи, осигуряващи правна основа за създаването на международното оперативно полицейско звено за сътрудничество: Националното звено за контакт (НЗК). Правилникът за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи, беше изменен с оглед регламентирането на работата на НЗК през април 2003 г. от Министерски съвет. В бъдеще НЗК ще включва бюрата на SIRENE и ЕВРОПОЛ. Освен това бяха приети изменения и допълнения на Наказателния кодекс, които влязоха в сила през 2002 г., съдържащи правно определение на понятието “организирани престъпни групи”. Те също така отчитат разпоредбите на Съвместното действие от 21 декември 1998 г. за инкриминирането на участието в престъпна група и на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. Измененията привеждат в съответствие българското законодателство с Съвместното действие от 24 февруари 1997г., относно действията за борба с трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца, като се инкриминира притежаването на детска порнография. Новата глава “Компютърни престъпления”, съответстваща на Европейската конвенция за киберпрестъпленията, (която беше подписана през 2001 г.) също беше включена в текста на закона. С измененията и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс от май 2003 г. беше постигнат по-нататъшен напредък по отношение на процесуалните правила. По силата на тези изменения обвиняемият, може да изиска от първоинстанционния съд да разгледа делото му, ако обвинителният акт е бил съставен две или три години по-рано, в зависимост от тежестта на престъплението.

По отношение на борбата с тероризма, България прие Закон за мерките срещу финансирането на тероризма през февруари 2003 г. Законът е насочен срещу предотвратяването и разкриването на действия, свързани с финансирането на тероризма, посредством мерки като възможността за замразяването на финансовите активи. Измененията и допълненията за подобряването на обмена на информация между Агенцията за финансово разузнаване и Министерството на вътрешните работи влязоха в сила през април 2003 г. През септември 2003 г. Министерският съвет прие Решение за приемането на списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, които попадат в обхвата на мерките, предвидени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

По отношение на борбата с измамите и корупцията (вж. също Раздел Б.1.1.- Демокрация и върховенство на закона), гореспоменатите изменения и допълнения на Наказателния кодекс, който влезе в сила през октомври 2002 г., съдържа разпоредби, които го привеждат в съответствие с Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности (1995) (вж. също глава 28: Финансов контрол). Тези изменения и допълнения привеждат в съответствие Наказателния кодекс на България с член 2 и 3 на същия протокол за пасивната и активната корупции. България трябва да положи допълнителни усилия, за да приведе напълно законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на наказателното право и по-конкретно защитата на финансовите интереси на Общността. През май 2003 г. България подписа Факултативния протокол към Наказателната конвенция за корупцията на Съвета на Европа. През февруари 2003 беше създаден Координационен съвет в областта на борбата с престъпленията срещу финансовите интереси на Европейската общност. Координационният съвет се председателства от Министъра на вътрешните работи. България е в процес на прилагане на своята Национална стратегия за борба с корупцията и на Плана за действие. Наскоро бяха разработени етични кодекси на съдиите и прокурорите. Вътрешният отдел за борба с корупция в Министерството на вътрешните работи през 2002 г. е получил 264 жалби за корупция, отнасящи се до 293 служители. Компетентните власти през 2002 г. са приключили разследвания, засягащи 312 служители ( 100 жалби са били неоснователни, 104 са били дисциплинарно наказани, на 50 служители са били наложени административни санкции и 58 случая са предадени на прокуратурата). През първото тримесечие на 2003 г. в Министерството на вътрешните работи са били получени 34 жалби за корупция, засягащи 43 служители. Въпреки това, правителствената статистика относно случаите на корупция за периода 1999-2002 г. сочи, че броя на разкритите случаи, както и на лицата, предадени на прокуратурата и обвинени в корупция, е намалял за последните две години. Административният капацитет на местно ниво е допълнително укрепен. От октомври 2002, броят на специализираните служители в областта на корупцията се е увеличил с 24 души и понастоящем възлиза на 58 в 28-те регионални звена за борба с организираната престъпност. Така общият брой на специализираните офицери възли на 80 души. През януари 2003 г. беше създадена официалната Интернет страница на Национална служба “Полиция”, на която гражданите могат да получават информация и да подават жалби. България взе мерки, насочени към спазване на Рамковите решения на Съвета за защита на еврото от подправяне. България следва по-нататък да уеднакви законодателството си в тази област, особено с оглед на увеличаването на наказателните санкции и да осигури пълното прилагане достиженията на правото на ЕС (acquis) в тази област.

Беше постигнат важен напредък в областта на борбата с наркотиците с приемането на Националната стратегия за борба с наркотиците през февруари 2003 г., отнасяща се за периода 2003 – 2008 г. Стратегията е в съответствие със Стратегията за наркотиците на ЕС 2000-2004 г. В допълнение към това, през април 2003 г. беше приет Планът за действие за прилагане на Стратегията. Планът за действие определя конкретните мерки и задачи за изпълнението на стратегическите цели и задачи определени в Стратегията, както и отговорните за това органи. Тя ще се преразглежда и актуализира всяка година, и изпълнението й ще се координира от Националния съвет по наркотиците. Що се отнася до създаването на Националното звено за контакт (НЗК) в съответствие с изискванията на Европейския център за наблюдение на наркотиците и наркоманиите, Националния съвет за наркотиците прие Решение (през декември 2002 г.), съгласно което НЗК ще бъде създадена към Националния център по наркомании в рамките на Министерството на здравеопазването. Бяха положение по нататъшни усилия за укрепване на правоприлагането с приемането на измененията и допълненията на Закона за Министерството на вътрешните работи през февруари 2003 г. Той предвижда увеличаване на правомощията в областта на операциите, осъществявани под прикритие и на контролираните доставки за офицерите от Националната служба за борба с организираната престъпност. В допълнение към това, бяха приети изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс през май 2003 г., с които се въвеждат разпоредби, които позволяват разпита на офицери, работещи под прикритие като свидетели по наказателни дела, при запазване в тайна на тяхната самоличност. България подписа през май 2003 г. Споразумението за незаконния трафик по море на Съвета на Европа от 1995 г. в изпълнение на член 17 от Конвенцията на ООН срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества. Накрая, с приемането на измененията и допълненията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, приети през май 2003 г., България въведе по-строги правила за издаването на лицензи на юридическите лица, занимаващи се с търговията на дребно и на едро с наркотични вещества и прекурсори.

По отношение на митническото сътрудничество България продължава да се подготвя за прилагането при присъединяването, на Конвенцията за взаимопомощ и сътрудничеството между митническите администрации от 18 декември 1997 г. и на Конвенцията за използването на информационните технологии за митнически цели от 26 юли 1995 г. България ще направи резерви по отношение на специалните форми на сътрудничество, предвидено в чл.чл. 20(8), 21 и 23(5). В контекста на подготовката си България, увеличава капацитета на Митническата администрация да противодейства и разкрива митническите престъпления, както са предвидени в Закона за митниците и Закона за движението по пътищата. Мобилните митнически звена са били обучени и петте съществуващи звена са били подсилени с три други до края на 2002 г. и с още две други през второто тримесечие на 2003 г. Гореспоменатите изменения и допълнения на Закона за министерството за вътрешните работи от февруари 2003 г. въвеждат правната рамка за осъществяването на операции под прикритие. В допълнение, измененията на Наказателно-процесуалния кодекс, които дават право на митническите служители да разследват митнически престъпления влязоха в сила на 24 юни 2003 г. По отношение на подготовката на България за изпълнението на Конвенцията за използването на информационни технологии за нуждите на митниците от 1995 г., през декември 2002 г. беше приет Правилника за прилагане на Закона за класифицираната информация. По отношение на “отклоненията”, между които е и корупцията, през отчетния период беше подобрен вътрешния контрол посредством проверки “на място”, засилване на контрола по отношение на финансовото състояние на служителите от митническата администрация на всички нива и посредством създаването на Фонд за стимулиране на митническите служители, финансиран от Държавния бюджет. Размерът на фонда възлиза на 1.8 млн. Евро през 2002 г. и на 475.000 Евро за първото тримесечие на 2003 г.

Беше отбелязан напредък в областта на правното сътрудничество по наказателни и граждански въпроси. Измененията и допълненията на Наказателния кодекс, приети през май 2003 г., ще дадат възможност на България да се присъедини към Конвенцията за екстрадиция между държавите-членки на ЕС. През юни 2003 г. България представи ратификационния инструмент пред Генералния секретар на Съвета на Европа за Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права. Конвенцията влезе в сила за Република България през октомври 2003 г. През май 2003 г. България депозира инструмента за ратификация на Конвенцията от Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Конвенцията влезе в сила през август 2003 г. Народното събрание прие изменения в Семейния кодекс, отнасящи се до ратифицирането на двете конвенции през юли 2003 г. Измененията и допълненията на Гражданско-процесуалния кодекс бяха приети през септември 2003 г. Измененията и допълненията на Наказателен кодекс от октомври 2002 г. съдържа разпоредби, които по-нататък го привеждат в съответствие с Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейската общност.

България е страна по всички правни инструменти в областта на правата на човека, които са част от достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Правното хармонизиране в областта на защитата на данните е завършено. Административният капацитет на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е укрепен, но са необходими по нататъшни усилия по отношение на служителите, обучението и оборудването, за да се превърне КЗЛД в напълно работещ орган. Приоритет представлява предоставянето на КЗЛД на подходящи помещения. Необходимо е България да ускори създаването и регистрацията на автоматизираните бази данни и да направи звеното за сигурност в Министерството на вътрешните работи напълно оперативно.

По отношение на визовата политика, привеждането в съответствие към т.нар. негативен списък вече беше почти завършено през 2002 г. Ще бъдат въведени визи за граждани от Сърбия и Черна Гора, Бившата Югославска Република Македония при присъединяването, както и за Тунис през декември 2003 г. По отношение на т.нар. позитивен визов списък на ЕС, България все още трябва да приведе в съответствие визовата си политика за 20 страни, повечето, от които са страни от Латинска Америка. Административният капацитет на визовия център е укрепен още повече. България е в процес на осигуряване на необходимото оборудване за своите дипломатически и консулски мисии. Към момента 30 % от българските дипломатически и консулски мисии са оборудвани с основното техническо оборудване за откриване на подправени или фалшифицирани документи, главно произхождащи от страните с висок миграционен риск. Значително се е подобрило обучението на консулските служители.

По отношение на външните граници и подготовка за Шенген, може да се отбележи добрия напредък, както и необходимостта изпълнението да продължава в съответствие с определените срокове. България е показала доброто си разбиране по отношение двустепенното изпълнение на достиженията на правото на ЕС (acquis) от Шенген и на приемането на съответните действия за изпълнението му. Съгласно Шенгенския план за действие са необходими по-нататъшни допълнителни изменения и допълнения по специално в Закона за Министерството на вътрешните работи. Тези изменения са необходими за хармонизиране с практиките на ЕС и засягат въпросите, свързани с граничния контрол и управление и включват конкретни дейности, осъществявани от Граничната полиция по отношение на борбата с трансграничната престъпност и условията и реда за преминаване на държавната граница на България, както и на типа и степента на задължителния граничен контрол. Усъвършенстването на инфраструктурата и оборудването продължава, като се отдава предимство на границите с Турция и Черно Море. Следва да се обърне внимание на бъдещите външни граници със Сърбия и Черна Гора, и с БЮРМ. България следва да увеличи усилията си за започване на преговорите за гранично сътрудничество с всички страни, с които има външна граница. Освен това, необходимо е да се увеличи значително сътрудничеството между българските гранични правоприлагащи органи.

Отчетеният напредък по отношение на законодателството в областта на емиграцията, е важна стъпка към пълното привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на емиграцията. По-нататъшните усилия следва да се съсредоточат по отношение на бързото прилагане на новото законодателство, както и на по-нататъшното увеличаване на административния капацитет. Създаването на Национална миграционна служба е препоръчително, което значително би увеличило способността на България да координира действията си в тази област. Капацитетът за временно настаняване на незаконно пребиваващи чужденци следва да се увеличи. Като страна на произход и транзит, и в по-малка степен като страна крайна цел, България трябва да предприеме по-нататъшни мерки срещу трафика на жени и проституцията.

Въпреки че влизането в сила на новото законодателство относно убежището, значително подобри процедурите за бежанците, продължават да съществуват някои проблемни въпроси. Те се отнасят, от една страна, до някои клаузи за изключване и прекратяване от новия Закон за убежището и бежанците, които следва да се приведат в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) (Женевската Конвенция от 1951 г.) От друга страна, правото на защита на търсещите убежище продължава да се застрашава, поради наличието на разпоредби за отказ за започване на процедурата за молители, които не са успели да представят молбата си за кандидатстване за убежище в рамките на изискуемия срок. Тези разпоредби следва да се изменят по такъв начин, че да стане ясно, че неспазването на тези срокове, не може да бъде единственото основание за отхвърлянето на искането за убежище. В допълнение България е започнала подготовката си за пълното приложение на системата ЕВРОДАК. Правата и задълженията на признатите за бежанци и на лицата, на които е предоставен хуманитарен статут се гарантират от закона, но поради ограничените финансови възможности, не винаги се прилагат на практика. Необходимо е България да увеличи капацитета си за приемане на търсещи убежище.

Важен правен напредък може да бъде отбелязан в областта на полицейското сътрудничество и в борбата с организираната престъпност. С приемането на новата стратегия и на Плана за действие за противодействие на престъпността, България е направила важна стъпка в решаването на проблемната област, посредством разработването на дългосрочно виждане с изграждането на ясни приоритети, подкрепени със стратегически подход. Важно е да се изпълни Плана за действие в съответствие с графика. Проблемите в областта на трафика на хора от или през България остава и усилията за решаването му следва да се засилят, особено за предотвратяване на попадането на бившите жертви отново в ръцете на трафикантите. Сътрудничеството и координирането на действията между различните полицейски служби на национално и на регионално ниво остава трудно осъществимо, поради сложността на наказателното производство. Този проблем трябва да се разреши в контекста на пълното преразглеждане на фазата на предварителното производство.

България е страна по главните международни споразумения в областта на борбата срещу тероризма. Приемането на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма е важна положителна стъпка. България трябва да ратифицира втория факултативен протокол на Конвенцията на Съвета на Европа за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и да приеме последващите изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс, за да въведе концепцията на съвместните разследващи групи, презграничното преследване по гореща следа, контролираните доставки, аудио и видео конференциите и подслушването на телекомуникационните средства.

По отношение на борбата срещу измамите и корупцията, въпреки законодателния напредък, България трябва да продължи да хармонизира законодателството си с достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на борбата с измамите, особено по отношение на член 1 на Конвенцията от 1995 г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности. Българското законодателство не регламентира отговорността на юридическите лица в случай на измама, каквито са изискванията на Втория протокол от Конвенцията от 1995 г. България е укрепила административния си капацитет за борба с измамите посредством създаването на Координационния съвет в областта на борбата с престъпленията срещу финансовите интереси на Европейските общности към Министерството на вътрешните работи. По отношение на борбата с корупцията, изпълнението на стратегията продължава. Необходимо е особено да се приложат точно предвидените от България мерки в правоприлагащите органи, подчинени на Министерството на вътрешните работи, както и по отношение на съдебната власт. Проблемите продължават по отношение на корупцията в пътна полиция и в по-малка степен в гранична полиция, и следва да се разрешат по по-убедителен начин.

В областта на защитата на еврото срещу фалшификация, България е постигнала ограничен прогрес, и следва да продължи да хармонизира законодателството си и да гарантира пълното прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis).

Приемането на Националната стратегия за борба срещу наркотиците и приетия наскоро План за действие за изпълнението й, са важна стъпка в изпълнението на общата политика срещу наркотиците. Изпълнението на Стратегията през 2003 г. изглежда е гарантирано от бюджетите на различните, участващи агенции. Все още остава да се създаде координационна структура, Националното звено за контакт не е напълно оперативно. Тези проблеми следва да се разгледат с предимство. Различните законодателни изменения и допълнения позволиха на България да укрепи по нататък капацитета на правоприлагащите си органи в борбата срещу наркотиците.

Важен прогрес е постигнат по отношение на правното хармонизиране с достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на изпирането на пари. Административният капацитет на АФР е допълнително укрепен и понастоящем всички работни места в агенцията са заети. Оборудването, включително необходимите ИТ връзки, които следва да осигурят наличието на необходимата електронна информация, трябва да се усъвършенства. Продължават усилията за предоставяне на квалифицирано обучение на служителите на АФР, както и на останалите правоприлагащи агенции, работещи в областта на изпирането на пари. Окуражаващо е, че повече и различни лица, задължени да докладват, са предоставили доклади за подозрителни сделки в АФР през отчетния период. Въпреки че се е увеличил броят на предоставените дела на прокуратурата, до момента все още няма присъди по дела за изпиране на пари. На последно място, въпреки че общото сътрудничество между агенциите се подобрява, необходими са по нататъшни усилия за създаването и подобряването на сътрудничеството с не-банковите финансови институции, особено с Агенцията за застрахователен надзор и Комисията по хазарта.

Отбелязан е по нататъшен законодателен и административен напредък в областта на митническото сътрудничество. България спазва сроковете за подготовката си за пълното хармонизиране с acquis в областта на митническото сътрудничество от третия стълб. На борбата с измамите и корупцията в митниците се отделя постоянно внимание, но все още представлява област, в която е необходимо бързо и постоянно действие.

По отношение на съдебното сътрудничество по граждански и наказателни въпроси, България все още трябва да се присъедини към четири важни международни конвенции по наказателни въпроси (Европейската конвенция за прехвърлянето на незаконно придобитото по наказателни дела; Конвенцията между държавите-членки на Европейската общност за изпълнението на чужди наказателни присъди; Конвенцията за екстрадиция; Конвенцията на Съвета на Европа за международното признаване на наказателните присъди) и следва да продължава да се подготвя за присъединяването си към тях. В периода на доклада, в областта на по нататъшното обучение на магистратите за съдебното сътрудничество по наказателни и граждански дела, бяха организирани различни курсове, включително езикови от Центъра за обучение на магистрати. По отношение на сътрудничеството на ниво ЕО, бяха назначени звена за контакти за сътрудничество с Европейската съдебна мрежа (ЕСЖ) и България осъществява редовни контакти с ЕСЖ, която предоставя подкрепа на България за изграждането на ефективно съдебно сътрудничество.

България е страна към всички правни инструменти в областта на правата на човека, които са част достиженията на правото на ЕС (acquis) в областта на правосъдието и вътрешните работи.

 

Заключение

След миналогодишния доклад, България е отбелязала по-нататъшен важен напредък в укрепването на съответните институции и хармонизирането с достиженията на правото на ЕС (acquis).

България е постигнала задоволително ниво на сближаване достиженията на правото на ЕС (acquis), окуражаващи са и секторните стратегии за подобряването на ефикасността на институциите на Българското правосъдие и вътрешни работи. Основните реформи продължават в няколко области.

 

Преговорите по тази глава са временно приключени. България не е поискала предоставянето на преходен период в тази област..