Доклад за напредъка на българия в процеса на присъединяване а. Въведение 4 Предговор 4
Отношения между Европейския съюз и България
Изтегляне 1.23 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Помощ от Общността
2. Отношения между Европейския съюз и БългарияАктуално развитие на двустранните отношенияБългария продължава да спазва задълженията си по Европейското споразумение за асоцииране и допринася за гладкото функциониране на различните съвместни институции. Съветът по асоцииране проведе заседание през м. ноември 2002 г. Заседанието на Комитета по асоцииране бе проведено през м. юли 2003 г. Системата на под-комитетите продължава да функционира като форум за технически дискусии. Съвместният парламентарен комитет, включващ представители на българското Народно събрание и Европейския парламент, проведе заседание през м. април 2003 г. Беше разработена Пътна карта за присъединяване в тясно сътрудничество с България и тя бе приета през м. ноември 2002 г. Ревизирано Партньорство за присъединяване беше прието от Съвета през м. май, 2003 г. Повече подробности относно този инструмент могат да бъдат открити в Част Г на настоящия доклад. В качеството си на страна-кандидатка за присъединяване към ЕС, България беше поканена да участва като наблюдател в междуправителствената конференция за бъдещата институционална архитектура на ЕС. Продължава да расте делът на Европейската общност във външнотърговския обмен на България. Търговският обмен с ЕО през 2002 г. се увеличи с 4 % спрямо 2001 г. и достигна до 52,7 % от външнотърговския обмен на България. През 2002 г. износът за ЕО се увеличи с 3 % в сравнение с 2001 г., като достигна 55.9 % (3.44 млрд. евро) от общия обем на износа на България. Основните български промишлени стоки за износ в ЕО бяха текстил и облекла, желязо и стомана. Основните български селскостопански стоки за износ в ЕО бяха зърнени храни, слънчогледовото семе, маслодайни растения и месо. През 2002 г. вносът от ЕО нарасна с 5% спрямо 2001 г. и достигна 50,4 % (4,13 млрд. евро) от общия обем на българския внос. Основните вносни стоки бяха месо, животински и растителни мазнини, плодове и ядки. Нов консолидиран Допълнителен протокол за селскостопански обмен влезе в сила през м. юни, след приемането от страна на Съвета на министрите на ЕС през м. април, 2003 г. Този протокол, който отразява резултатите от преговорите за “двойна изгода” приключили през м. октомври 2002 г, разширява процеса на либерализация към сектори, в които пазарната закрила е била съществена ( напр. зърнени храни, млечни произведения, говеждо и овче месо) и в които България има съществени интереси, свързани с износа. Той обхваща търговия на стойност 300 млн. евро. Въз основа насоките за преработени селскостопански продукти, дадени от Съвета през м. октомври 2002 г., няколко преговорни срещи вече се състояха с България, насочени към сключване на споразумение преди края на годината. Споразумението за свободна търговия на риба и рибни продукти, сключено между ЕО и България влезе в сила през м. март 2003 г. През м. септември 2002 г., ЕС прие дефинитивни мерки за закрила относно вноса на някои стоманени продукти, с действие спрямо всички. Тези мерки са абсолютният минимум, необходим за защита на производителите на стомана в ЕС срещу сериозни вреди, дължащи се на нарастващия внос в резултат от протекционизма на САЩ, който постигна най-високата си точка с приемането на защитните мерки на САЩ през м. март 2002 г. Въз основа на решение на Съвета от м. май, 1997 г. изменено с решение на Съвета от м. септември 2002 г. и мисията за техническа оценка, проведена през м. септември 2002 г., Комисията беше натоварена да открие официални преговори с България по Протокол към Европейското споразумение за оценка за съответствие и приемане на промишлени продукти. Тези преговори бяха открити. Помощ от ОбщносттаЗа подпомагане на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа в подготовката им за присъединяване съществуват три предприсъединителни инструмента, финансирани от Европейската общност: Програмата ФАР; Програмата САПАРД, която подпомага развитието на селското стопанство и на селските райони и Програмата ИСПА, която финансира инфраструктурни проекти в областта на околната среда и транспорта. Тези програми съсредоточават подкрепата си върху постигането на приоритетите на Партньорствата за присъединяване, които целят да помогнат на страните-кандидатки да изпълнят критериите за членство. Програма ФАР предостави помощ от 1,35 млрд. евро за България през периода 1992-2002, включваща 122,9 млн. евро през 2002 г. За годините 2000-2003, общата финансова помощ за България възлезе на около 155 млн. евро годишно от ФАР, приблизително 55 млн. евро от САПАРД, и между 83 и 125 млн. евро от ИСПА. Програма ФАР предоставя подкрепа за институционално изграждане, инвестиции за укрепване на регулаторната инфраструктура, необходима за подсигуряване на привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) и инвестиции в икономическата и социалната кохезия. Програма ФАР също така помага на страните-кандидатки в изграждането на механизми и институции, необходими за усвояването на Структурните фондове след присъединяването и така оказваната помощ е съпътствана от ограничен брой мерки (инвестиции и програми за безвъзмездно отпускани помощи) с регионална или тематична насоченост. Извън отпусканите годишно по Програма ФАР суми България получава допълнително финансиране от ФАР в рамките на постигнатата през м. ноември 1999 г. договореност за предварително закриване на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”. Тази договореност предвижда допълнително финансиране от Програмата ФАР в размер на 200 млн. евро за периода 2000-2006 г., ако се спазват определени условия. Средствата се използват за извеждане от експлоатация и свързаните с това мерки в енергетиката и се управляват главно от ЕБВР. Програма ФАР за 2003 г. за България се състои от отпуснати 122.9 млн. евро за Националната програма и още отпуснати средства за извеждане от експлоатация. Програма ФАР за 2003 г. е насочена към следните приоритети:
Допълнителна помощ в размер на 28 млн. евро е отпусната за програми за транс-гранично сътрудничество главно за инфраструктурни проекти по границите на България с Гърция и Румъния. Предвид бъдещите външни граници на ЕС, програма за Съоръжения по външните граници от 3,12 млн. евро беше предоставена през 2003 г. за изготвяне на нови програми за транс-гранично сътрудничество от 2004 г., и занапред между България и Турция, Сърбия, Черна гора и БЮРМ. България също така участва и ползва средства по линия на финансирани от ФАР многостранни и хоризонтални програми като например Бюрото за техническа взаимопомощ и обмен на информация (TAIEX), програмата за малки и средни предприятия, СИГМА и програмата за ядрена безопасност. Освен това България в момента участва в следните програми и агенции на Общността: Механизъм за гражданска защита, Култура 2000, Митници 2007, Предприятия и предприемачество, Европейска агенция по околната среда, ФИСКАЛИС 2007, Леонардо да Винчи II, Медиа плюс, Сократ II и Младеж. България участва и в Шестата рамкова програма за научни изследвания, включително ЕВРАТОМ. Програма ФАР оказва съдействие за поемане на част от разходите по участието в тези програми и агенции. С цел да се облекчат правните процедури на Общността и по този начин да се улесни бъдещето участие на България в програмите на Общността, през м. ноември 2002 г. бе прието решение от Съвета по асоцииране ЕС - България, в което се определят основните условия за подобно участие. Като цяло резултатите от дейността на Програмата ФАР в България са положителни. В редица важни области като селското стопанство, публичната администрация, митниците, граничната полиция, финансирането на обществения сектор и околната среда е реализиран ефективен трансфер на ноу-хау, оборудване и финансови средства. В България Програма ФАР изигра особено важна роля в следните направления:
Програма ФАР позволява разширена децентрализация на управлението, която води до отмяна на изискването за одобрение ex ante от страна на Делегациите на Комисията за търгове и договори. Този подход беше почертан отново в Пътната карта за България. За да бъде възможно това, следва да бъдат спазвани стриктни предварителни условия, обхващащи програмното управление, финансовия контрол и структурите, свързани с общественото финансиране. Разширена система за децентрализирано изпълнение (EDIS) следва да бъде внедрена най-късно в края на 2004 г. България предприе подготовката за EDIS в съответствие с четирите стъпки, изложени в “Пътна карта към EDIS за ИСПА и ФАР”. България започва първия етап, който се очаква да приключи в края на 2003 г. Комисията одобри програма САПАРД за България през м. октомври 2000 г. Посочената сума от Общността за САПАРД в България за 2003 г. е 56,1 млн. евро. Сумата за 2002 г. беше 55,6 млн. евро. Многогодишното финансово споразумение (МФС), с което се определят правилата за прилагане на САПАРД, бе подписано през м. декември 2000 г. Годишното финансово споразумение (ГФС), за 2003 г. беше подписано през м. юли 2003 г. България беше първата страна-кандидатка, която има своя акредитирана агенция САПАРД, която получава временно право на управление. Първоначалният й мандат включваше осъществяването на напълно децентрализирана основа на три от 11 мерки по програма САПАРД (“инвестиции в селскостопански обекти”, “преработка и маркетинг на селскостопански и рибни продукти” и “разграничаване на икономически дейности”). През м. август 2003 г. агенцията беше акредитирана за осъществяването на следните мерки: “създаване на групи на производителите”, “обновяване на села”, “професионално обучение”, “извънградска инфраструктура”, “горско стопанство”, “техническа помощ” и под-мярка “пазари за продажба на едро”. С акредитацията на тези мерки, агенцията управлява 92% от сумата, която е на разположение на България по програмата. Първоначално плащане на вноска от ЕС от 13 млн. евро беше направена към националния фонд през м. май, 2001 г. Допълнителни плащания от 19 млн. евро бяха направени за разходите, декларирани от страна на България от стартирането на програмата до средата на м. септември 2003 г. По време на този период, Агенция САПАРД одобри 751 проекта, включващи около 125,3 млн. евро обществена подкрепа. (ЕС предостави 94 млн. евро от този сума). От тези проекти 263 са изпълнени и общата субсидия от 34,7 млн. евро (от които вноската на ЕС е 26 млн. евро) е била изплатена на бенефициентите. Комитет за мониторинг е създаден от Органа на управление, който е заседавал 4 пъти. Рамковата програма ИСПА се регулира от стратегии за околна среда и транспорт, изготвени от българските власти по споразумение с Комисията. Тези стратегии следва да бъдат преразгледани през 2003 г. В случая на транспортната инфраструктура, ударението се поставя на приключването, или осъвременяването на най-важните транс-европейски мрежи и развитието на гранични връзки. Приоритетите включват осъвременяване на железопътната инфраструктурата съгласно приоритетните участъци на коридорите по програма Оценка на нуждите на транспортната инфраструктура (TINA), така че да позволят по-високи скорости, да подобрят услугите и да приключат изграждането и модернизацията на главните магистрални участъци в същите коридори. В областта на околната среда, българското правителство се концентрира върху подобряване качеството на водата чрез инвестиции в управлението на водните отпадъци, канализационните системи и водоснабдяването. Управлението на отпадъците в градовете и замърсяването на въздуха са също приоритетни области. Шест проекта за околна среда и един проект за транспорт бяха одобрени през 2002 г. Изпълнението на проектите ИСПА в България се осъществява бавно като отразява размера и сложността на проектите и ограничените капацитети на някои от изпълнителните агенции. Техническа помощ с изпълнението е включена в разходите за проектите ИСПА като в същото време широкообхватни мерки за засилване на съответните органи също са в процес на осъществяване. Бяха извършени различни оценки на слабостите в капацитета. Одитът на финансовото управление и контролните системи, извършен през м. декември 2001 г. беше последван от други през м. октомври 2002 г. и м. юни 2003 г. Бяха направени препоръки за засилване на структурите и подобряване на процедурите, а в някои случаи бяха изпълнени от страна на българските власти. Подготвя се подходяща редица от проекти, за да има готовност за пълно предприемане на бъдещо разпределяне на средства по ИСПА. Техническа помощ от ИСПА е на разположение на всички подготвителни етапи на проектите, включително изследвания на техническата, финансовата и икономическата приложимост и оценка на околната среда. Стратегия за разширената децентрализация (EDIS) по изпълнението на ИСПА беше приета през 2002 г. и напредва договарянето за първия етап. Пълното разпределение за България беше извършено през 2000 г. и 2001 г. (104 млн.евро и съответно, 106,8 млн. евро), но имаше малък недостатък през 2002 г. в резултат на закъсняло и относително слабо кандидатстване за подпомагане, особено в сектора околна среда. Бюджетното задължение през 2002 г. беше 104,5 млн. евро и индикативното разпределение за 2003 г. ще бъде около 110 млн. евро. Каталог: wwwroot -> news wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти български донорски форум wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти тунджанска пролет Национален литературен конкурс wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти покана за участие в международна конференция по проекта Подобряване на националните училищни мрежи в Европа wwwroot -> Областен управител на Ямболска област wwwroot -> Програми и фондове за финансиране на проекти нова сесия на Фонд "Социална отговорност на Първа инвестиционна банка" wwwroot -> Конкурс на дебютна литература Краен срок: 10 април 2005 г wwwroot -> Нпо председател news -> Шанс за осъществяване на добри бизнес идеи в област Ямбол по проект 100 Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|