Някои от по-важните резултати, отчетени от бенефициентите, по проектите на администрациите, финансирани по

Някои конкретни примери за проекти:

• 
  По проекта на Община Русе (№ А08-14-16) – създаден е Обществен съвет по икономика, инвестиции и интегрирано градско развитие, включващ общо 15 члена (2 общински съветника, 2 общински представителя; 4 представителя на браншови организации, 3 представители на камари, 3 представители на бизнеса и 1 представители на висше училище). За работата на Съвета е разработен и приет Правилник за неговите устройство и дейност. През 2010 г. по проекта са разработени и специфични правила за подготовка и управление на проекти за ПЧП от местно значение, съобразени с Наредбата за осъществяване на ПЧП. С цел осигуряване на информация относно регламента за осъществяване на ПЧП на територията на Общината са отпечатани и разпространени: 500 бр. от специфичните правила; 10 000 бр. брошура; 500 бр. „Стратегия за насърчаване на партньорството между публичната власт и бизнеса; 500 бр. Наредби за осъществяване на ПЧП с приложени образци на документи. По проекта също така е организирана и проведена информационна кампания за популяризиране на сайта към изработената през 2009 г. Информационна система, на създадените Наредба и Стратегия. Кампанията включва извършването на два брифинга, даването на четири интервюта в местни електронни и печатни медии, осъществяването на шест публикации в местни и национални медии и разпространение на рекламни материали. Проведена е и кръгла маса на тема „Прилагане на добри практики за реализация на проекти чрез ПЧП”, в която са участвали общо 21 души представители на Областна администрация Русе, на общините Варна, Шумен, Силистра, Сливо поле и Иваново, както и представители на медии. Срещата е отразена в местните телевизии и преса.
  
• 
  По проекта на Община Перник (№ А08-14-22) – извършен е анализ на икономическата и социална среда за реализиране на ПЧП на Общината, посредством представително социологическо проучване в общините Перник, Кюстендил и Радомир, в което са участвали 322 граждани, 16 представители на бизнеса, 27 общински администрации и 27 граждански организации. През 2010 г. по проекта е разработена и Геобазирана Интернет информационна система, включваща детайлна информация за провежданите от бенефициента търгове за ПЧП, информация за общинската собственост, както и доразвитие на вече съществуващи модули. Разработена е и специална рубрика на сайтовете на общините Радомир, Кюстендил и Перник, в която се публикува информация за инвестиционните профили на трите администрации, проектите, които се реализират чрез ПЧП, включен е блог-форум за публично обсъждане на проектите, както и се представят резултатите от другите дейности по настоящия проект. Проведени са седем обучения за придобиване на знания и умения за изпълнение на всички, произтичащи от концепцията за ПЧП, задължения, в това число и работа с Информационната система, за базови знания и разбиране за възможностите, които предлага ПЧО, както и за ползите от ПЧП за местните общности. Броят на обучените е общо 118 души.
  
• 
  По проекта на Община Гоце Делчев (№ А08-14-26) – изготвен е доклад от проведено изследване и направен анализ на бъдещите възможности за ПЧП, обхващащ и преглед на добрите практики в областта, установяване на нуждите на бизнеса от специализирана информация и канали за комуникация при интерес за реализиране на ПЧП, установяване на потенциални партньори от частния сектор, както и разработването на методология за управление на ПЧП при бенефициента. В следствие на приучването са идентифицирани 20 потенциални обекти за ПЧП на територията на Общината. Изследвани са и добрите практики в сферата на ПЧП в ЕС, като резултатите от проучването са обобщени в Доклад с изводи и препоръки за приложимостта на част от практиките в Община Гоце Делчев. В последствие е извършено и проучване на място в две страни-членки на ЕС, в което са участвали четирима служители от Общинската администрация. През 2010 г. по проекта още е разработена и Географска информационна система, която е достъпна и чрез Интернет страницата на бенефициента и представя възможностите за ПЧП на територията на Общината. На сайта също така е създадена рубрика „Публично - частно партньорство в община Гоце Делчев”. По проекта още е разработена Методология за управление на ПЧП в Община Гоце Делчев, която служи на бенефициента като инструмент за идентифициран, иницииране и реализиране на ПЧП, както и за укрепване на административния капацитет на администрацията при промотиране на принципите и механизмите за осъществяване на ПЧП. В тази връзка е проведен семинар на тема „ПЧП в Община Гоце Делчев”, в който са участвали 33 представители на общинската и областната администрация, на инвестиционни структури и на бизнеса. Интересен представлява и разработването и отпечатването на Наръчник „ПЧП в Община Гоце Делчев” в тираж от 5 000 бр., съдържащ обобщение на всички резултати от реализацията на проекта.
  
• 
  По проекта на Община Хитрино (№ А08-14-37, реализира се в партньорство с общините Венец и Каолиново) – разработена е информационна секция на публичен регистър (база данни), съдържащ цялостна информация относно идентифицираните по проекта възможности за ПЧП. Също така са разработени и инструментариум и методология за събиране, обработка и предлагане на информация, насочена към потенциални инвеститори и партньори за осъществяване на проекти за ПЧП. Създадена е и система за оперативно управление, координация, контрол и информационно осигуряване на дейността на бенефициента в сферата на ПЧП.
  
• 
  По проекта на Община Бургас (№ А08-14-38, реализира се в партньорство с Министерството на регионалното развитие и благоустройството) – изготвен е Доклад с изводи за приложимост на добри практики от извършен анализ на добрите практики в България въз основа на проучване на съществуващите разработени документи (ръководства, правилници, наредби и доклади), който включва и анализ на добрите практики в общините в България за провеждане на ПЧП. По проекта също така е направен и анализ на публичните услуги, секторите и обектите на територията на бенефициента, подходящи за ПЧП, чиито резултати са ползвани за изготвянето на „карта” на обектите и услугите в Общината, както и за изготвянето на списък от услуги, които могат да се реализират чрез ПЧП. „Картата” е разпространена чрез изготвянето на две представителни издания (500 бр. на български, 1 200 бр. на английски език и 200 бр. на електронен носител). През отчетния период е осъществено и социологическо проучване на мнението на гражданите от Община Бургас, както и на различните заинтересовани страни за приоритетните публични услуги. За целите на изследването са проведени и седем фокус групи с представители на бизнеса (3 групи), на гражданите на територията на бенефициента (2 групи) и на държавната администрация (2 групи). За популяризиране на дейността са разработени и разпространени 120 бр. брошури. Резултатите от всички извършени анализи по проекта са представени и на конференция „Публично-частните партньорства – предизвикателства и възможности за българските общини” за запознаване на местния бизнес, граждани и държавната администрация от Югоизточния район за планиране с възможностите за ПЧП. Участвалите в събитието са 130 души, представители на 45 общини от областите на Бургас, Варна, Стара Загора, Сливен и Ямбол, както и представители на други общински администрации, бизнеса, браншовите организации, журналисти и др. Друг важен резултат от реализацията на дейностите през отчетния период е разработването на стандартизирани образци на документи, алгоритъм и процедурни правила за провеждане на ПЧП в Община Бургас. Изготвен е и пилотен модел за реализиране на ПЧП в два варианта (ИПЧП и концесия), включващ алгоритъм от конкретни стъпки, ясни правила и практически модел за прилагането му. За прилагането на приетия механизъм за проведени три обучения, в които са участвали 61 представители на общините от Югоизточния район за планиране, Община Варна и представители на централната администрация. За целите на обученията е разработена специализирана програма. За популяризиране на публично-частните форми като алтернатива за осъществяване на публични услуги на Интернет портала на бенефициента са създадени двуезична секция за ПЧП и форум. В електронната секция, свързана с ПЧП, са публикувани и всички останали резултати по проекта..
  
• 
  По проекта на Агенция „Митници” (№ А08-14-40) – проведена е работна среща за детайлно запознаване на персонала на бенефициента за процесите, описано е разработеното по проекта през 2009 г. Ръководство. По проекта също така са разработени няколко образци на документи: „Договор за аутсорсинг на базата на модела Service Level Agreement (SLA)”, „Еталонна документация за участие съгласно изискванията на ЗОП при избор на партньор ПЧП и/или аутсорсинг”, „Административни вътрешни правила за поддръжка на отделните звена на базата на модела OLA (Operational Level Agreement)”, които са одобрени от Надзорния съвет по информационни и комуникационни технологии на Агенция „Митници”. С цел осигуряването на публичност по проекта е организирана конференция, в която са участвали 113 души, разработени, отпечатани и разпространени са 1 000 бр. информационни брошури, 200 бр. плакати и 2 бр. транспаранти.
  
• 
  По проекта на Областна администрация Ловеч (№ А08-14-49) – извършен е преглед на съществуващото законодателство, нормативните документи, подзаконови актове и правилници, както и доклади от проучвания, касаещи ПЧП. В следствие от проведена кръгла маса са идентифицирани четири приоритетни за страната сектори за развитие на ПЧП – социални дейности, образование, туризъм и култура. В резултат от изпълнението на проекта е разработена типова информационна система за цялостно управление на ПЧП.
  
• 
  По проекта на Община Плевен (№ А08-14-50, реализиран в партньорство с общинските администрации Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Кнежа, Левски, Никопол, Пордим и Червен бряг) – разработени са насоки и вътрешни правила за работата на общинските администрации-партньори по проекта, както и за областна администрация Плевен, свързани с осъществяването на ПЧП. По проекта също така са проведени три обучения за повишаване на разбирането и уменията за планиране и осъществяване на ПЧП, за които е разработена специализираната програма за обучение и 120 бр. комплекта обучителни материали. Обучените са 120 служители от общините-партньори, както и от Областна администрация Плевен. Сред обучаемите са включени и представители на бизнеса и НПО, работещи на територията на област Плевен. Друг важен резултат, постигнат през отчетния период, е провеждането на информационна кампания за разгласяване на същността, приложимостта и ползите от прилагане на ПЧП в различни сфери. Кампанията обхваща провеждането на серия от кръгли маси (3 бр.) и дискусионни форуми (6 бр.), на които са участвали общо 244 души. В тази връзка през 2010 г. по проекта са реализирани 1 кръгла маса и 3 дискусионни форума. За осигуряването на публичност по проекта са направени три излъчвания на репортажи в национални и местни медии, както и няколко публикации в регионални и местни печатни издания.
  

• 
  По проекта на Прокуратурата на Република България (К09-15-1) – извършено е проучване на състоянието и проблемите на съвместната работа на прокуратурата и 15 контролни звена. То обхваща изследване на регулаторната рамка, свързана с дейността на 15 държавни институции с контролни правомощия, социологическо проучване с представители на ръководни позиции на изследваните институции, както и на представители на прокуратурата от всички йерархични нива – апелативни, окръжни и районни прокуратури, както и изследване на качествените аспекти от взаимодействието на Прокуратурата с изследваните контролни звена. Посетени са две държави-членки на ЕС – Португалия и Унгария – с цел запознаване с утвърдените най-добри практики за съвместна работа между прокуратура и съответни на българските държавни контролни органи. Проведени са четири фокус групи с представители на Прокуратурата и различните контролни органи (от Държавната агенция за закрила на детето, например, през ДНСК и РИОКОЗ до Агенция „Митници” и т.н.) за изработване на препоръки и формулиране на устойчиви механизми за подобряване на взаимодействието им. Проведена е кръгла маса с участие както на включилите се в предходните дейности, така и на всички заинтересовани страни. В резултат е изготвен доклад, съдържащ обобщение на споделената информация, направените предложения, обективна преценка на приложимостта на предложенията. Въз основа на това е разработена Методика за взаимодействие на Прокуратурата с контролните органи при противодействие на закононарушенията и престъпленията в защита на обществения интерес и правата на гражданите. Тя е разпространена между всички прокуратури в страната с цел да улесни практическата работа на прокурорите. В бъдеще Националният институт на правосъдие ще обучава новоназначени младши прокурори по изработената методика за взаимодействие с контролните органи в държавата. По време на проекта по Методиката са обучени 180 прокурори от петте апелативни района, осъществяващи надзор за законност в административния процес. Активното участие на представители на контролните органи в проучването на проблемите и анализа им допринася още на етап изпълнение на проект за подобряване на координацията и взаимодействието с Прокуратурата. Повишена е прозрачността в работата на прокуратурата и нейната стратегия за противодействие на закононарушенията и престъпленията.
  

Анализът на постигнатите индикатори показва, че по Приоритетна ос I през 2010 г. е отбелязан малък напредък по заложените показатели. Отчетено е провеждането на 3 информационни кампании. В 17 администрации са въведени специфични правила за прилагане на ПЧП.

Във връзка с вида на разпределението на участниците в проекти по Приоритетна ос I, участието на повече жени отколкото мъже е разбираемо по отношение на бенефициенти от държавната администрация и съдебната система (с превес на заети жени). Също така не е изненадващ и фактът, че най-много и съответно значително повече са участниците на възраст между 25 и 54 годишни, групата на заетите (по критерия активност на пазара на труда), както и групата на участници с висше образование. Участниците в неравностойно положение обаче представляват незначителна част – едва 2,8% от общия брой участници.

По отношение на напредъка на одобрени и изпълнявани проекти следва да се отбележи навременното приключване през 2010 г. на 96% от проектите по обявените през м. май 2008 г. процедури по подприоритети 1.2. и 1.4. С това може да се направи положителният извод, че всички проекти без един, одобрени и финансирани по Приоритетна ос I от началото на програмния период до края на 2008 г. са приключили изпълнение успешно.

В обобщение на описаното по-горе, постигнатите по-важни резултати по Приоритетна ос I, подприоритет 1.2. през отчетния период са:

• 
  извършени анализи на вътрешно-административни процеси и процедури с цел оптимизирането им и повишаване на прозрачността;
  
• 
  подобрени описания на предоставяни услуги от определени администрации; разработени електронни база данни/регистри на административни услуги по администрации;
  
• 
  унифицирани бланкови документи, образци и формуляри за предоставянето на административни услуги;
  
• 
  въведени анкетни карти за обратна връзка; информационни бюлетини; поставени информационни табла; поставени в някои администрации киоски за улесняване достъпа до информация;
  
• 
  разработени/обновени електронни страници, някои вкл. с въвеждане на системи за електронно подаване на заявления, жалби, молби и запитвания, с версии за хора с увредено зрение и др.;
  
• 
  пилотното въвеждане на процеса по управление на риска;
  
• 
  издадени например Наръчник с вътрешни правила за обмен на информация за по-прозрачно обслужване на гражданите, Сборник на административните услуги, Наръчник „Ефективния граждански контрол – гаранция за ефективно и прозрачно местно самоуправление”, Правилник за превенция на корупцията; кампании като филмовата презентация „Достъпна община” и т.н.;
  
• 
  подобрени комуникационни умения на служителите в администрациите;
  
• 
  съпътстващи обучения на служители във връзка с описани по-горе резултати и др. релевантни теми, например обучения по управление на риска.
  

По Приоритетна ос I, подприоритет 1.4. обобщените по-важни резултати през 2010 г. са следните:

• 
  извършени анализи на икономическата и социална среда и идентифициране на бъдещи възможности за ПЧП на територията на някои общински/областни администрации; анализ на предоставяни услуги, подходящи за ПЧП; анализ на добри практики в България за провеждане на ПЧП;
  
• 
  разработени специфични правила за подготовка и управление на проекти в ПЧП от местно значение; въвеждане на стандартизирани образци на документи, алгоритъм и процедурни правила за провеждане на ПЧП; методология за управление на ПЧП на дадена администрация; стратегии за насърчаване на партньорството между публичната власт и бизнеса;
  
• 
  въведени инструменти за насърчаване на ПЧП като геобазирана интернет информационна система с информация за възможности за ПЧП, за общинската собственост, за провеждани търгове за ПЧП; публикувана онлайн информация за инвестиционните профили на някои местни администрации и за ПЧП проекти в процес на реализация; разработена типова информационна система за цялостно управление на ПЧП;
  
• 
  проведени публични събития като кръгла маса на тема „Прилагане на добри практики за реализация на проекти чрез ПЧП”, конференция „ПЧП – предизвикателства и възможности за българските общини”, кръгла маса „Възможни сектори за ПЧП на местно и регионално ниво” и др.;
  
• 
  съпътстващи обучения на служители във връзка с описани по-горе резултати и др. релевантни теми.
  

В тази връзка Министерството на финансите стартира изготвянето на специален Закон за публично-частното партньорство, който се очаква да бъде внесен в Народното събрание през 2011 г.

По подприоритет 1.5. и проектите на конкретни бенефициенти от съдебната система резултатите за 2010 г. по ключовите дейности не са изпълнени, поради забавяне, свързано с процедурите за избор на изпълнители. Срокът за изпълнение на два от договорите е удължен, поради което ключовите резултати от изпълнението им ще бъдат отчетени в следващата година.

Гореописаните резултати представляват много добър принос към постигане целите на съответните подприоритети и с това на Приоритетна ос I. Повечето от тях са мултиплицирани в рамките на самите проекти, както чрез включване в доста от проектите на различни партньори и/или целеви групи, така и посредством целенасочени дейности (като отпечатване и разпространение на новоразработени продукти и др.) и дейности за информация и публичност. Също така, в много от проектите има включени (освен публични събития) и съпътстващи обучения, което също допринася и за мултипликационния ефект, и за устойчивостта на резултатите.

Прави впечатление, че повечето от одобрените и съответно изпълнени проекти на централни, областни и общински администрации са базирани на предложените в Насоките за кандидатстване примерни допустими дейности. Това говори за недостатъчен капацитет за разработване на проекти, недобро познаване на собствените проблеми, нужди и ограничения, както и ограничена иновативност. Следователно, усилията на УО за обучение на бенефициентите и изграждане на капацитет за разработване и управление на проекти следва да продължат и дори да бъдат разширени през 2012 и 2013 г.

С оглед по-добро фокусиране на процедурите, залагани в ИГРП, УО на ОПАК предприема редица мерки за осигуряване на тяхното съотвествие и принос към изпълнението на целите на Програмата. Сред тях са:

• 
  УО на ОПАК планира да разшири предварителните консултации с конкретните бенефициенти по отношение на техните проектни идеи – добра практика, която стартира още в края на 2010 г. и вече дава своите първи резултати. По време на тези срещи с всички конкретни бенефициенти експертите от УО обсъждат подадените проектни идеи и дават обратна връзка относно тяхното съответствие с Програмата и възможност за включване в ИГРП;
  
• 
  Идентифицирана е необходимост да бъде давана и писмена обратна връзка на конкретните бенефициенти по отношение на всяка подавана проектна идея, което ще увеличи прозрачността на планирането на ИГРП и ще подобри качеството на програмиране;
  
• 
  Въз основа на досегашния опит е установено, че не е достатъчно да бъдат консултирани единствено конкретните бенефициенти на Програмата. Поради това, за да може да се получи реална представа за нуждите и на останалите групи бенефициенти, за които се отварят процедури за подбор на проекти, покриващи определени изисквания за качество, УО ще организира консултации с представителни сдружения, като например НСОРБ и др., които да предоставят информацията, нужна за целите на доброто програмиране и насочване на Програмата. По този начин ще се осигурява както по-добро съответствие с конкретните потребности на целевите групи, така и по-качествени процедури за постигане на целите на Програмата като цяло спрямо заложените за изпълнение индикатори;
  
• 
  С цел да бъде избегнато механичното копиране на дейности от Насоките за кандидатстване, по време на организираните информационни дни за всяка процедура експерти от УО разясняват подробно на кандидатите необходимостта те ясно да обосноват своите проектни предложения, като ги пречупят през потребностите на целевите групи, към които ги насочват. Обяснява се, че т.нар. подход „copy-paste” ще доведе до намаляване на оценката на качеството на съответното проектно предложение.
  
• 
  Провеждат се детайлни обучения на участниците в оценителните комисии по ОПАК, по време на които се обръща внимание, че оценителите трябва да следят за доброто качество на проектните предложения, включително по отношение на механичното копиране на текстове от Насоките за кандидатстване;
  
• 
  УО на ОПАК ще разпише детайлна Инструкция за оценителите, в която ще детайлизира задълженията на оценителите по време на оценителия процес.
  

Повечето от резултатите подобряват както административния капацитет на бенефициентите, партньорите и администрациите – целеви групи на проектите, така и са насочени към гражданите и бизнеса и с това предполагат по-различно и добро познаване и отношение към работата на администрацията.

Успешната реализация на множеството проекти, включително партньорски, на общински и областни администрации по Приоритетна ос I показват волята на администрацията на териториално ниво да се подобрява и реформира, да отговаря по-добре на обществените нужди и изисквания, да се развива и да се учи от най-добри практики, вписвайки се по този начин изцяло в целта на приоритетната ос – постигане на по-добро управление.

Когато е приложимо, демонстриране на ефекта върху поощряването на равнопоставеността на половете.

Разпределението на участниците в проекти по Приоритетна ос I показва, че жените имат дял от 59,4%. Това като цяло съответства на разпределението на заетите в администрацията (и съдебната система) по полове.

Размерът на отпуснатите кредити по Приоритетна ос І към 31 декември 2010 г. е 2 659.20 лв.

• 
  интегриране на насоката за равенство между мъжете и жените и на всяка дейност, специално насочена към тази област
  

• 
  дейности за засилване на заетостта на мигриращата работна сила и по този начин по-голямата им социалната интеграция
  

Доколкото мигриращата работна сила е част от целевата група „граждани” по повечето от проектите по ОПАК, то тя се ползва еднакво от резултатите от тези проекти, както и всички останали граждани.

• 
  дейности за засилване на заетостта на малцинствата и по този начин по-голямата им социална интеграция
  

Малцинствата са представени като част от целевата група „граждани” по повечето от проектите по ОПАК, тоест те се ползват еднакво от резултатите от тези проекти, както и всички останали граждани.

• 
  По проекта на Община Аксаково (реализира се в партньорство с общините Аврен, Белослав, Девня, Долни чифлик и Дългопол) – „Наръчник на общинския служител” (600 бр.), който включва правила за работа с хора с увреждания.
  
• 
  По проекта на Областна администрация Благоевград (№ А08-12-20, реализиран в партньорство с Областна администрация Кюстендил и Областна администрация София област) – създаден е Интернет сайт на ЮЗРП и е въведен унифициран модел на електронните страници на петте му прилежащи областни администрации и десет пилотни общински администрации, включващи под-страници за дейността на общинските съвети, адаптирани за лица с намалено зрение. 432 бр. информационни указателни, двуезични табели и интерактивни информационни табла в петте областни центрове на ЮЗРП, които са съобразени и с нуждите на хората с увредено зрение.
  

• 
  иновационни дейности, в това число представяне на темите и резултатите от тези действия, тяхното разпространение и интегриране