Доклад за оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда
Изтегляне 1.51 Mb.
|
Участие на общественосттаПравна рамкаТъй като разпоредбите от националното законодателство, свързани с участието на обществеността са доста на брой и разпръснати из различни закони, за повече прегледност, при представянето на относимите норми ще използваме структурата, заложена в Методологията на The Access Initiative: А. Обща правна рамка на участието на обществеността в процеса на вземане на решения, засягащи околната среда. Според чл. 3, т. 4 от ЗООС основен принцип при опазването на околната среда е участието на обществеността и прозрачността в процеса на вземане на решения в областта на околната среда.
Тук следва да бъдат отбелязани нормите, даващи право на гражданите да присъстват на заседанията на определени органи като министри, министерства, органи на местно самоуправление и т.н., на които заседания се обсъждат и вземат решения по въпроси, касаещи околната среда. В законодателството липсват норми, предвиждащи някакво специално право за гражданите да присъстват на заседания на държавни органи, на които се обсъждат точно екологични въпроси. Съществуват обаче разпоредби, гарантиращи едно общо право за гражданите да присъстват на почти всички43 заседания на някои органи. Разпоредбата на чл. 82 от Конституцията на Република България обявява за открити заседанията на Народното събрание (НС). Второто изречение на нормата създава възможност някои заседания да са закрити по решение на НС. Почти идентична е и разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), според който заседанията на общинския съвет и на неговите комисии са открити. Малка разлика, в полза на ЗМСМА, има по отношение формулировката на възможността за провеждане на закрити заседания – съгласно ЗМСМА по изключение общинския съвет (ОС) може да реши отделни заседания да са закрити. Като недостатък и на двете разпоредби може да бъде отбелязано твърде общото формулиране на възможността отделни заседания да са закрити по решение на съответния орган, без каквото и да е посочване за защитата на какви интереси е допустимо това. Би било добре тези разпоредби да съдържат поне указание, че в съответния подзаконов нормативен акт следва да бъдат посочени интересите, за чиято защита е допустимо провеждането на закрити заседания, защото понастоящем тази липса, води до празнота и в съответната подзаконова уредба. Едва ли може да се твърди, че чл. 37, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, според който заседанията на НС са закрити, когато важни държавни интереси налагат това, представлява посочване на защитим интерес, след като няма дефиниция за важен държавен интерес. Добрата новина е че по силата на чл. 37, ал. 5 от Правилника поне решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично. С Правилника на НС са обявени за открити и заседанията на постоянните комисии44 на НС, които разглеждат законопроектите и проектите за всички други актове, издавани от НС. Освен това постоянните комисии изготвят и доклади за заседанията си, в които се отразяват взетото решение от комисията и различните становища, с посочване на мнозинството, което ги е поддържало. По силата на чл. 29, ал. 3 от Правилника тези доклади са публични и достъпни по установения ред, както и чрез Интернет страницата на НС. Особен интерес представлява разпоредбата на чл. 25, ал. 4, в която принципа е обърнат и заседанията на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред са закрити, а по решение на съответната комисия отделни заседания могат да бъдат и открити. В действащия Правилник на НС е предвидено и прякото предаване на определени заседания на НС по националната телевизия и радио.
С новия чл. 2а от Закона за нормативните актове (ЗНА), който е в сила от 18.12.2003 г., е въведено задължение за съответния компетентен орган да уведоми лицата, за които възникват задължения или ограничение по силата на нов нормативен акт. Уведомяването се извършва чрез изпращане на проекта за нормативен акт до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин. След уведомяването засегнатите лица могат да представят предложения и възражения в срок не по-кратък от един месец. Подобна разпоредба, но по отношение на актовете, приемани от Министерския съвет (МС) съществува в Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Съгласно чл. 129, ал. 1 министрите, на които е възложено разработването на законопроекти или проекти на общественозначими нормативни актове, могат да организират обществено обсъждане или публична дискусия по предложен за внасяне проект на акт на МС. Организацията на общественото обсъждане или публичната дискусия предварително се съгласува с министър-председателя. За разлика от ЗНА, който въвежда задължение за уведомяване и приемане на предложения, то с УП на МС е въведена една възможност.
Разпоредби, предвиждащи участие на гражданите при приемането на административни правила, открихме единствено в Закона за енергетиката (ЗЕ). С този закон е създадена Държавната комисия за енергийно регулиране. Едно от задълженията на комисията е провеждането на процедура за обществено обсъждане със заинтересованите лица при изготвянето на общи административни актове, предвидени в ЗЕ, както и по други въпроси от обществена значимост за развитие на енергийния сектор. След провеждане на обсъждането заинтересованите лица представят становища в срок, който се определя от комисията и не може да е по-кратък от 14 дни. От своя страна комисията е длъжна да разгледа всички постъпили становища, както и да мотивира своето становище, като публикува мотивите на страницата си в Интернет. Б. Участие на обществеността в процеса на вземане на решения по политика, стратегия, план или програма, засягащи околната среда. (Екологична оценка). Участието на обществеността в одобряването на план или програма45, засягащи околната среда е заложено в ЗООС под формата на право на гражданите да участват в обществено обсъждане на план или програма, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда (чл. 81, ал. 1). Екологичната оценка за тези планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им и/или одобряване от държавни органи. Компетентните държавни органи, с чието становище и завършва екологичната оценка са министъра на околната среда и водите или директора на съответната регионална инспекция (РИОСВ). Становището се издава въз основа на доклад за екологична оценка, изработен от регистрирани експерти. Плановете и програмите, за които екологичната оценка е задължителна са посочени в чл. 85 от ЗООС. В чл. 81, ал. 5 е предвидено, че екологична оценка на планове и програми, свързани с отбраната и националната сигурност, не се извършва. Самото участие на обществеността е гарантирано с възможността за гражданите да участват в консултациите с обществеността, които възложителят на плана или програмата е длъжен да организира. Впоследствие резултатите от проведените консултации трябва да бъдат отразени в доклада за екологична оценка, за да бъдат взети предвид в становището на министъра или директора на съответната РИОСВ. По силата на чл. 90 от закона реда за извършване на екологична оценка, включително сроковете и условията за провеждане на консултации с обществеността, се определя с наредба на Министерски съвет (МС). Това си задължение МС е изпълнил с приетата съвсем наскоро Наредба за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка. Наредбата е приета с Постановление № 139 на МС от 24.06.2004 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 57 от 02.07.2004 г. С новата наредба е отменена, действащата до момента Наредба № 2 от 5.03.2003 г. за реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на националните, регионалните и областните планове и програми за развитие, устройствените планове и техните изменения. Според Наредбата извършването на екологична оценка е или задължително винаги за определени планове и програми или се извършва преценка от компетентните органи, които както отбелязахме са министърът или директорът на съответната РИОСВ. Всъщност разграничението на компетентността на тези органи е направено в чл. 4 и според него министърът е компетентен за планове и програми, които се одобряват от централен орган на изпълнителната власт и Народното събрание, а директорът на РИОСВ за тези, одобрявани от териториалните органи на изпълнителната власт или общинския съвет. Плановете и програмите, за които винаги се извършва екологична оценка според чл. 2, ал. 1 са тези, които се изискват по чл. 85, ал. 1 от ЗООС и са описани подробно в Приложение № 1 от Наредбата, тъй като в разпоредбата от закона те са определени единствено по области46. Изброяването в Наредбата е структурирано по следния начин:
По абсолютно същия начин в Приложение № 2 от Наредбата са подробно описани плановете и програмите, за които необходимостта от извършване на екологична оценка се преценява, а цялата глава втора е посветена на реда за извършване на преценката. Колкото до реда за извършване на екологичната оценка (ЕО), то той е определен от чл. 3, ал. 1 от Наредбата, по стъпки, в следната последователност:
Глава четвърта от Наредбата урежда реда за провеждане на консултации с обществеността и отразяването на резултатите от тях. Възложителят48 на плана или програмата организира консултации с обществеността, които се провеждат по разработена от него схема. При наличието на определени обстоятелства, Наредбата дава възможност на компетентния орган да даде задължителни указания към провеждането на консултациите с обществеността. Това е възможно, когато е налице дублиране на процедури за екологична оценка на планове и програми, които засягат защитени зони от Националната екологична мрежа или управление на речните басейни или пък когато екологичната оценка на плана/програмата е предвидена в международно споразумение, по което България е страна, и се възлага по определена в него процедура (чл. 19, ал. 2 във вр. с чл. 9, ал. 2 от Наредбата). При всички положения обаче консултациите включват публикуване на съобщение за провеждането им и впоследствие осигуряване на достъп и достатъчна техническа възможност за запознаване с проекта за план/програма, доклада за екологична оценка и материалите към него. Също така възложителят е длъжен да осигури регистриран експерт или лице с необходимата квалификация от планиращия екип, което да дава допълнителни устни разяснения на място. Срокът за изразяване на становище не може да бъде по-кратък от 14 дни, а начинът, който възложителят определя за изразяването на становище не може да е само чрез Интернет или други електронни средства. Впоследствие справката от проведените консултации и изразените при тях мнения и предложения, както и начина за отразяването им трябва да бъдат включени в доклада за екологична оценка. Освен това консултациите трябва да присъстват и в окончателното становище по екологичната оценка на компетентния орган. Според чл. 26, ал. 2, т. 1 становището съдържа мотиви с обосновка на заключението за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда, включително предвид резултатите от консултациите със заинтересуваните органи и с обществеността. Заедно с консултациите с обществеността като форма за участие на гражданите Наредбата урежда и по конкретната форма - обществено обсъждане. И докато общественото обсъждане е само един от изброените в чл. 20, ал. 2 начини за провеждане на консултации с обществеността, то в същото време по силата на чл. 21 в определени случаи, то е задължително. Това са случаите, когато такова обсъждане се изисква по силата на специален закон или когато са постъпили повече от две мотивирани негативни становища или предложения за алтернативи, отразени в доклада за екологична оценка или при провеждане на консултациите. Наредбата съдържа и детайлна уредба на реда за провеждане на обществено обсъждане, като отразяването на резултатите от обсъждането е гарантирано посредством воденето на протокол и прилагането към него на представените писмени становища. На последно място следва да отбележим обстоятелството, че Наредбата съдържа и уредба на реда за извършване на екологична оценка в трансграничен контекст. В. Участие на обществеността в процеса на вземане на решения по проекти за изграждане на съоръжение или осъществяване на дейност, засягащи околната среда. (ОВОС). Участието на обществеността в одобряването на проекти е уредено в ЗООС под формата на участие на гражданите в обсъждане на оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС), която оценка се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности или технологии или техни изменения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда (чл. 81, ал. 1). Целта на извършвания ОВОС е да определи, опише и оцени по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреки въздействия от инвестиционни предложения за околната среда. Оценката на инвестиционните предложения завършва с решение на компетентния орган, който както и при екологичната оценка е министърът или директорът на съответната РИОСВ. Решението се взема въз основа на изготвен доклад за ОВОС и е задължително за инвеститора. И тук, отново като при екологичната оценка, е валидна разпоредбата от закона, според която ОВОС на инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност, не се извършва. ЗООС обаче съдържа още една разпоредба по силата на която ОВОС не се провежда и това са случаите, когато по реда на специален закон инвестиционни предложения се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информация. Случаите, при които извършването на ОВОС е задължително са определени в чл. 92 от закона и това са инвестиционните предложения съгласно Приложение № 1, както и предложения с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно Приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. Случаите, при които се прави и критериите, по които се прави, преценката на необходимостта от извършване на ОВОС също са уредени в закона. Участието на обществеността е гарантирано от закона в два етапа от процедурата. Първият е участие в организираните от инвеститора консултации с компетентните органи и засегнатата общественост преди и по време на изготвянето на доклада за ОВОС. Вторият е участие в общественото обсъждане на вече изготвения доклад за ОВОС. За по-голяма яснота тук ще опишем общата рамка на процедурата по оценка на инвестиционните предложения, която е очертана в самия закон. По този начин ще стане ясно и защо компетентните органи на два пъти вземат решение по ОВОС. Началото на процедурата се поставя с информирането от страна на инвеститора на компетентните органи и засегнатата общественост за инвестиционното предложение. След това инвеститорът е длъжен да осигури изработване на задание за ОВОС. За тази цел инвеститорът провежда консултации с компетентния орган за вземане на решение по ОВОС и със засегнатата общественост. Самият доклад по ОВОС се изготвя от регистрирани експерти. Изготвеният доклад по ОВОС се представя от инвеститора на компетентния орган за вземане на решение по чл. 96, ал. 6 от ЗООС. Съдържанието на доклада по ОВОС е определено в чл. 96, ал. 1 от ЗООС, като задължителна част от него са становищата и мненията на засегнатата общественост и на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, получени в резултат на проведените консултации. За да вземе решение по ОВОС, компетентният орган оценява качеството на доклада съобразно проведените консултации и изискванията на нормативната уредба. Срокът, в който органа трябва да вземе решение, е 14 дни от внасянето на доклада. В случай, че доклада получи положителна оценка по чл. 96, ал. 6, за инвеститора възниква задължението да организира съвместно с определените от компетентния орган общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за ОВОС. В това обсъждане могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица. Инвеститорът уведомява гражданите за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за обществено обсъждане. Това уведомяване е предпоставка за изпълнение на задължението на инвеститора и компетентните органи да осигурят обществен достъп до документацията по ОВОС за период от 30 календарни дни. Представителите на обществеността могат да представят писмено своите становища на самата среща за обществено обсъждане или да ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС до 7 дни от датата на провеждане на обсъждането. За окончателното вземане на решение по ОВОС инвеститорът предоставя на компетентния орган, в същия срок (7 дни от обсъждането), резултатите от него, включително становищата и протокола от провеждането му. След постановяване на решението, компетентният орган е длъжен да го оповести чрез централните средства за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. Окончателното решение може да бъде обжалвано по съдебен ред от заинтересуваните лица в 14 дневен срок от оповестяването му. Както и по отношение на екологичната оценка и тук ЗООС е въвел задължение за Министерския съвет (МС) да определи условията и реда за извършване на ОВОС с наредба. Изискванията за провеждане на консултации с обществеността, както и тези за реда и начина за организиране на общественото обсъждане на доклада за ОВОС също следва да се уредят с наредбата (чл. 101, ал. 2, т. 2 и 5 ЗООС). Тази наредба е факт и е приета с Постановление № 59 на МС от 07.03.2003 г. Пълното наименование на наредбата е Наредба49 за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Тъй като основните изисквания за провеждане на консултации и обществено обсъждане са заложени в самия закон, то тук ще се спрем единствено на по-важните изисквания според детайлната уредба от Наредбата. По силата на чл. 9, ал. 1 определянето на представителите на засегнатата общественост, с които да бъдат извършени консултации е предоставено на инвеститора. Втората алинея на разпоредбата обаче задължава инвеститора да извърши консултации и с лица, които са извън определените от него, но са заявили писмен интерес към процедурата по ОВОС. След извършване на консултациите инвеститорът изготвя справка за провеждането им, която трябва да съдържа мотиви за приетите и неприетите бележки и препоръки. Тази информация се използва за изработването на задание за обхвата на ОВОС. По отношение на изискванията в Наредбата за организирането на обществено обсъждане на доклада за ОВОС, най-вече интерес представляват разпоредбите, свързани с отразяването на резултатите от проведеното обсъждане. Съгласно чл. 17, ал. 2 за общественото обсъждане се води протокол от длъжностно лице, определено от кмета на общината (района, кметството), на чиято територия се провежда срещата. Към протокола се прилагат, предоставените преди или по време на обсъждането писмени становища. Освен предвиденото и в закона, задължение за инвеститора да предостави на компетентния орган протокола и всички становища, с наредбата е въведено задължение за инвеститора да предостави на органа и собственото си писмено становище по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в резултата на обсъждането. В случаите, когато в резултата на обсъждането са предложени писмено други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение, наредбата дава възможност на инвеститора по своя преценка да възложи допълване на доклада за ОВОС. Когато такова допълване е извършено, впоследствие е необходимо да бъде организирано и ново обществено обсъждане. И в тази наредба е предвиден ред за осъществяване на процедура по ОВОС в трансграничен контекст. За да завършим правната рамка на оценката на инвестиционните предложения е необходимо да маркираме и съществуването на публичен регистър по ОВОС. Според чл. 102 от ЗООС Министерството на околната среда и водите (МОСВ) води публичен регистър с данни за извършване на процедурата по ОВОС, включително за общественото обсъждане, издаденото решение по ОВОС и за извършения контрол по изпълнение на решенията по ОВОС. По силата на наредбата за екологична оценка на планове и програми МОСВ следва да води и публичен регистър на процедурите за екологична оценка като база данни към регистъра по чл. 102. Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|