Доклад за оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда


Мониторинг на качеството на въздуха в Благоевград



страница10/15
Дата02.03.2017
Размер1.51 Mb.
#16114
ТипДоклад
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

Случаи




Мониторинг на качеството на въздуха в Благоевград


Базова информация
Качеството на атмосферния въздух в страната, според действащото законодателство и нормативна уредба, доскоро се следеше от лабораторните отдели към15-те Регионални Инспекции за Опазване на Околната Среда (РИОСВ). От януари 2004 г. лабораториите са административно отделени от състава на РИОСВ и са на пряко подчинение на Дирекция “Лабораторно-аналитична дейност” към Изпълнителната Агенция по Околна Среда (ИАОС) при МОСВ. Независимо от това, лабораториите физически си остават разположени в РИОСВ. Освен стационарни, има и мобилни станции за следене качеството на въздуха. Такива притежават и ползват както РИОСВ, така и самата ИАОС.
Качеството на въздуха в градовете се следи редовно от най-малко 10-15 години насам. В това отношение има създадена добра организация в цялата страна. Наблюдава се комплекс от параметри, сред които газове (серни и азотни оксиди, сероводород, оловни аерозоли), прах, фини прахови частици. Данните се подават на интервали между 1 ден и 1 седмица (според вида на параметъра) в ИАОС, където се обработват данните от цялата страна.
В РИОСВ Благоевград качеството на въздуха се следи според утвърдените от МОСВ нормативни изисквания в сила за всички РИОСВ в страната. Постоянният контрол се осъществява преди всичко от градски фонов пункт за замерване на показателите.
Относно изследването
Изследването се проведе на база интервю с представители на РИОСВ Благоевград, лабораторния отдел към същия РИОСВ, представител на местна неправителствена организация, както и чрез преглед на уебсайта на ИАОС, тъй като РИОСВ Благоевград все още не притежава (за разлика от някои други РИОСВ) собствен уебсайт. Оценката бе осъществена чрез предоставената от The Access Initiative методология, базирана на система от индикатори, като на всеки от тях бе присвоявана определена стойност според получената информация. Индикаторите са разпределени в две групи: приоритетни и стандартни.
Приоритетните индикатори носят информация за следните ключови аспекти на обществения достъп до екологична информация (в случая за качеството на атмосферния въздух в Благоевград) и нейното качество:


  • Брой на наблюдаваните показатели за качеството на атмосферния въздух;

  • Наличност на тази информация за свободен достъп в Интернет;

  • Свободен достъп до доклади за качеството на въздуха;

  • Качество (пълнота) на достъпната за обществото информация за въздуха;

  • Актуалност на информацията.

Останалите индикатори, които тук условно наричаме стандартни, дават представа за следните показатели:




  • Редовност на наблюденията върху качеството на въздуха;

  • Наличност на база данни;

  • Усилия за информиране на медиите от страна на РИОСВ Благоевград;

  • Получатели на информацията;

  • Предприети мерки от РИОСВ Благоевград за създаване на печатни материали за качеството на въздуха в района;

  • Навременност на предоставяне на информацията при поискване от страна на гражданите.


Основни изводи и препоръки
До известна степен обратно на първоначалните предположения, бе установено доста добро положение по отношение на повечето приоритетни индикатори. Качеството на въздуха в Благоевград се следи редовно и в пълен обхват от параметри, което гарантира и нейното високо качество. Информацията се подава незабавно в ИАОС и е достъпна чрез уебсайта на ИАОС, особено когато се касае за превишения на фонови или пределни стойности, като се предоставя и информация за причините и източниците на тези превишения. Сравнително добър е и достъпът до докладите относно качеството на въздуха – те са достъпни за обществеността от поне 3 места (РИОСВ Благоевград, Община Благоевград, ИАОС). Много добра е актуалността на информацията, като за някои параметри (напр. фини прахови частици с размер под 10 микрона) тя се предоставя ежедневно, на база току-що отчетени стойности.
Добро състояние на достъпа до информация показват и повечето от останалите (стандартни) индикатори, особено редовността на наблюденията, наличността на база данни (в ИАОС), обхвата на получателите на информацията, както и навременността на предоставяне на информацията при поискване от обществеността. Мерките за предоставяне на информация на медиите относно състоянието на въздуха трябва да се подобрят. Информационни печатни материали изобщо не са правени от РИОСВ Благоевград и няма наличен ресурс за създаването им. В това отношение РИОСВ би следвало да положи усилия за коопериране с опитен в това отношение партньор, напр. неправителствена организация или частна агенция. Необходимо е също така в най-скоро време да бъде създаден действащ уебсайт на РИОСВ Благоевград.

Мониторинг на качеството на въздуха в София – град

Изследването се проведе на база подадено заявление за достъп до информация до РИОСВ – София и проучване на Интернет страницата на ИАОС.


Екипът на ПДИ подаде заявление за достъп до информация, на основание ЗООС и ЗДОИ, до директора на РИОСВ София, който по ЗЧАВ (чл. 19, ал. 2 във вр. с чл. 23, ал. 1) счетохме за компетентния орган осъществяващ мониторинга на качеството на въздуха за София град. Поискахме информация, подробно описана и изброена в 6 точки:

  • брой и видове показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух, които са обект на постоянен мониторинг?

  • честота на измерванията и наблюдението на тези показатели?

  • съществува ли база данни?

  • предоставя ли РИОСВ София тази информация по своя инициатива на медиите (ако да - как и през какви интервали от време)?

  • достъпна ли е информацията на място в РИОСВ София (лесно ли може да се получи достъп до резултатите от мониторинга – необходимо ли е подаването на заявление или не; например дневните показатели на качеството на въздуха; в какъв срок след поискването се предоставя информацията)?

  • разбираема ли е информацията (възможно ли е сам да си съставиш представа или са необходими специални знания)?

За наше учудване получихме отговор от РИОСВ София, според който след извършена проверка е установено, че исканата информация не се съдържа в РИОСВ и по тази причина заявлението ни е препратено на ИАОС. В тази връзка екипът на ПДИ бе поставен пред въпроса защо след като по ЗЧАВ30 информацията получена в резултат наблюдение качеството на атмосферния въздух следва да се съхранява както на регионално така и на централно ниво, то за района на София тя се съхранява единствено в ИАОС. Оказа се че този факт най-вероятно се обяснява с обстоятелството, че РИОСВ София и ИАОС се помещават в една и съща сграда. Остава открит въпросът дали това фактическо положение не е в нарушение на ЗЧАВ и Наредба № 7 от 03.05.1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух и дали целта на законодателя не е била съхранение на информацията на две нива (регионално и централно) с оглед нейната важност31.


В законоустановения срок получихме решение на директора на ИАОС, с което ни бе предоставен достъп до поисканата информация под формата на писмена справка. По отношение на данните, събирани и съхранявани в резултат на осъществявания постоянен мониторинг на качеството на въздуха с писмената справка ни бе предоставена информацията, че качеството на атмосферния въздух в гр. София се контролира от 9 пункта. Измерват се атмосферните замърсители: прах, оловни аерозоли, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, сероводород, фенол, фини прахови частици и озон. Пунктовете на “Орлов мост”, кв. “Дружба”, кв. “Хиподрума” и кв. “Надежда” са автоматични, работещи в непрекъснат режим. Данните от измерванията се осредняват на всеки 30 мин. или 60 мин. в зависимост от контролирания замърсител. Пунктовете на ул. “Козлодуй”, ул. “Брегалница”, кв. “Гео Милев”, кв. “Павлово” и ЖК “Младост” са с ръчно пробонабиране и работят по 5 (пет) дни в седмицата – пробонабиране 4 пъти на ден в светлата част на денонощието. Използваната апаратура отговаря напълно на изискванията на националното и европейското законодателство. В ИАОС е създадена Национална база данни за всички компоненти на околната среда.
По отношение предоставянето на тази информация ИАОС отговори, че изпълнява това си задължение ежедневно чрез изготвянето на бюлетин за състоянието на атмосферния въздух, който е достъпен на Интернет страницата на агенцията, както и чрез изготвянето на тримесечни бюлетини за състоянието на околната среда и годишници.
Въпросният ежедневен бюлетин действително е достъпен на Интернет страницата на агенцията на адрес: http://nfp-bg.eionet.eu.int/ncesd/bul/air-bulletin.html под името Бюлетин за състоянието на въздуха и радиационната обстановка в страната. Освен, че бюлетинът е един за цялата страна и актуалната информация отразена в него е твърде оскъдна. Бюлетинът съдържа данни единствено за регистрираните, през последните 24 часа, превишения на пределни норми на контролираните атмосферни замърсители и евентуално информация за атмосферните условия по време на замърсяването, причините и източниците на замърсяване. Ежедневния бюлетин не се издава в някаква материална форма.
Тримесечният бюлетин за състоянието на околната среда в РБ също е достъпен Интернет страницата на агенцията на адрес: http://nfp-bg.eionet.eu.int/ncesd/bul/bulletins.html. Раздел Въздух на бюлетина съдържа обобщена информация за състоянието на атмосферния въздух по контролирани замърсители, както и сравнителен анализ за състоянието на въздуха в характерни населени места. В последния брой на бюлетина за периода Януари – Март 2004 г. е предоставена информация за качеството на въздуха, контролирано в 37 населени места от 78 пункта на Националната мрежа за контрол качеството на въздуха. В бюлетина са представени и обобщени метеорологични данни и показатели за състоянието на атмосферния въздух на комплексна фонова станция Рожен, в която ежедневно се регистрират метеорологични данни, серен и азотен диоксид, озон и се вземат проби за определяне съдържанието на прах и оловни аерозоли във въздуха. За разлика от ежедневния бюлетин Тримесечния бюлетин за състоянието на околната среда в РБ е печатен орган на Националната система за екологичен мониторинг и се издава от ИАОС на хартиен носител. Агенцията не прави абонамент за бюлетина, а го разпространява на място или по пощата, като цената за 4 броя за година е 3 лв.
Въпросите свързани с предоставянето на тази информация на медиите по инициатива на агенцията и достъпността на информацията на място в агенцията останаха без отговор. Това наложи допълнително проучване на Интернет страницата на агенцията, което очерта следната картина:
ИАОС не предоставя по собствена инициатива информация за качеството на атмосферния въздух в гр. София на медиите.
Първичната информация за качеството на атмосферния въздух в гр. София по контролирани замърсители се съдържа в създадената в ИАОС Национална база данни за всички компоненти на околната среда. Според указанията на Интернет страницата на агенцията, за предоставянето на информация е необходимо официално писмо до Изпълнителния директор на ИАОС, в което подробно се описва каква информация се иска и за какви нужди. Последното изискване представлява едно неоправдано ограничаване на правото на достъп, тъй като нито ЗООС, нито ЗДОИ поставят като условия за получаване на достъп до информация, доказването на какъвто и да е интерес от страна на заявителя. В същото време дневните протоколи от измерванията са публични всеки четвъртък на месеца.

Доклади за състоянието на околната среда – Зелена книга


Правна рамка
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за опазване на околната среда всяка година по предложение на Министъра на околната среда и водите Народното събрание приема доклад за състоянието на околната среда, който се публикува под формата на годишник. Аналогична разпоредба се съдържаше и в предходния ЗООС, поради което първият годишен доклад за състоянието на околната среда е за 1995 г. и е приет с решение на НС през 1997 г.
Годишникът се внася в Народното събрание в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт.

До този момент на страницата на Изпълнителна агенция за околна среда са публикувани Докладите за състоянието на околната среда за 1998, 2000 и 2001 година.


Случай
Доклад за състоянието на околната среда (Зелена книга) за 2001 г.


Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница