Унищожаване на двигателите на ракетите СС-23 (старо въоръжение на Българската армия) – с. Габровница

Случаи

Унищожаване на двигателите на ракетите СС-23 (старо въоръжение на Българската армия) – с. Габровница

- От хора извън инициативния комитет се предлага отиването на ж.п. гарата и блокиране на идващия влак от София след 10 ч.

- Цялото множество се премества на ж.п. гарата и след пристигането на влака, застава на железопътните релси. Протестиращите веднага уведомяват за целите на протеста всички пътници, като се установява липсата на спешни случаи сред хората във влака.

- Инициативният комитет заедно с кмета на Монтана и областният управител заминават за София, на срещи при министър Свинаров и президента Първанов.

- Идват от Монтана много полицаи, начело с Директора на РДВР полк. Вихрен Тончев, който се опитва да въздейства в чакалнята на гарата върху кмета на селото, лидера на Рома (ромите са преобладаващата част в селото) и председателят на НД Екогласност-Монтана. След несъгласието и на тримата за прекратяване на протестите и освобождаване на влака, мирните протести продължават със задържане и на следващия влак, пристигнал от Видин.

- Към 15.00 ч. четирима представители на Екогласност-Монтана отиват отново около входа на авиобазата, при което П. Пенчев успява да навлезе навътре към бункерите и да види с очите си пред един от тях – няколко двигатели под брезентови калъфи.

- Към 18.00 ч. се завръщат парламентьорите от София с устно дадените им уверения от висшите държавници, че ракети в Габровница няма. От Екогласност протестират, че няма нищо писмено от държавните мъже и се решава на следващия ден протестите да продължат.
31.10.2002г. Интервю с кмета на с. Змейово Славчо П. Николов, публикувано по ИНТЕРНЕТ в електронна страница от Стара Загора.

“Борбата ни беше да не допуснем да се изгорят двигателите, защото проучихме от специалисти, че това никак няма да бъде безопасно. Ежедневно хората по пресечките и скамейките се срещаха и си говореха дали ще се допусне изгарянето им. Успокоявах ги, че това няма да бъде допуснато, но трябва да сме единни”.

От НД Екогласност-Монтана се свързват по телефона с журналиста Ганчо Каменарски и поддържат здрава информационна връзка с него до приключване на проблема.

- Уведомява се гражданството, че след триседмично криене на истината, вече е известно, че двигателите на ракетите СС-23 ще се унищожават в с. Габровница, само на 7 км. по въздуха от град Монтана.

- Съобщава се, че още на 23-ти октомври 2002г. със заповед № ОХ-0746 военният министър Николай Свинаров се разпорежда по процедурата за тези действия, което се оповестява от журналиста Ганчо Каменарски на 6.11.2002г. във в.”Новинар”.

- Подлага се на остра критика бездействието на Общинския съвет в Монтана, които мълчат след своята декларация от проведената специална извънредна сесия на 29.10.2002 г., въпреки записания срок – до вечерта на същия ден, за писмено становище от висшата власт.

- Съобщава се за протестите в с. Габровница на 30.10.2002 г. и за заплахите на следващия ден от полиция с полицейски кучета, с глоби от по 200 лв. и спиране на социалните помощи, поради което протестите са прекратени от Инициативния комитет на селото.

- Съобщава се, че селяните са подкрепени в Монтана само от една подписка, организирана от учениците на Природо-математическата гимназия заедно с другите средни училища.

- Съобщава се, че е потърсена помощта за екологична защита от Движението Грийн Пийс в 15 държави.

Иска се:

-Експертен доклад за оценка на въздействието върху околната среда(ОВОС), изготвен от БАН.

- В с. Габровница да се разположат лаборатории за следене параметрите на околната среда, със значимо чуждестранно участие.

- Да се информира населението за всички възможни рискове.

Този Апел заедно с Декларацията и подписката на учениците от града, са разгледани на сесията на Общинския съвет - Монтана, но не се стига до вземане на решение с мотива, че официалните власти отричат наличието в Габровница на части от ракети.
11.12.2002г. На среща в НДК с неправителствени организации на министър Арсенова и на ръководителя на Делегацията на Европейската комисия в България г-н Димитрис Куркулас П. Пенчев публично поставя въпроса за липсата на отговор на отправеното преди повече от месец на 4.11.2002 г. искане към МОСВ за експертиза от Българската академия на науките. Министър Арсенова публично заблуждава, че току-що е отговорила с писмо, когато то пристига в Монтана с изх.№ 26-00-2196/21.01.2003 г. по описа на МОСВ с текст, че от МО са отговорили отрицателно на запитването от МОСВ дали на летището в с. Габровница се извършват дейности по ракетните комплекси “СС-23”, “Скъд” или “Фрог”.

Забележка: От Екогласност с вх.№ 26-00-1791/05.11.2002г. по описа на МОСВ са питали единствено за СС-23.
12.12.2002г. Засекретено писмо № 24/12.12.2002 г. на БАН до Министерството на отбраната за опасностите за околната среда и риска за човешкото здраве от предприетите действия в с. Габровница по заповед № ОХ-0746.23.10.2002 г. на министър Свинаров, с данни за вредните емисии и твърдението на учените, че методът на изгаряне на ракетите отдавна е отречен в САЩ и не е приемлив и за България. Това писмо излиза пред обществеността чак след публикацията в “168 часа” от 7.3.2003г. на журналиста Ганчо Каменарски, след двуседмичната цензура над статията му от в. “Новинар”. Пълният текст на засекретеното писмо се получава от неизвестен източник по факса на НД Екогласност-Монтана в края на м. февруари 2003 г., откъдето го предоставят веднага за сведение на областния управител (който може би организира цензурата във в.”Новинар” и местните медии), на Общинския съвет - Монтана и за огласяване сред обществеността чрез местните медии, но последните не смеят да го огласят преди публикуването му в централна медия, което става на 7.3.2003 г. във в. “168 часа”
29.01.2003г. Писмо на НД Екогласност - Монтана до Общинския съвет- Монтана, до МОСВ и МО с 11 въпроса, касаещи този важен екологичен проблем за региона:

1. Дали на местните управници не им посочват за назидание уволнения през м. октомври 2002 г. зам. областен управител на Стара Загора Николай Атанасов, бивш полковник-ракетчик, опълчил се против двигателите на “СС-23” да се разглобяват на полигон “Змеево”, заради отровите? Още през април 2002 г. той написал докладни до министрите Свинаров и Арсенова, предупреждавайки ги за опасните последици.

2. Защо извънредната сесия на Общинския съвет в Монтана на 29.10.2002 г. забравя само след няколко часа за своите искания, когато на други места из България ги отстояват докрай – и в Стара Загора, и във Велико Търново, и в Пернишко? Хвала на кметицата на с. Беляковец - Великотърновско, Албена Беренска, която след 24 дни протести на хората, успява да получи писмо от президентския секретар по въпросите на националната сигурност и чак тогава жителите вдигат блокадата.

3. Защо от Министерството на отбраната не опровергават разкритието на Екогласност - Монтана, излъчено по Централната телевизия “Би Ти Ви” - в 19,30 часа и във 22,00 ч. на 31.10.2002 г., че са проникнали в авиобазата и са констатирали наличието на двигателите, а само заплашват с арест всеки друг подобен опит?

4. Защо Министерството на околната среда и водите не отговоря на писмото от 4.11.2002г. с искане за експертиза от Българската академия на науките? Защо Министър Арсенова заблуждава всички, в т.ч. и Ръководителя на Делегацията на Европейската комисия в България г-н Димитрис Куркулас, на среща в НДК с неправителствени организации на 11.12.2002г., че е отговорила вече с писмо?

5. Защо Общинският съвет в Монтана, откликвайки на Апела от 7.11.2002 г., отново скоропостижно забравя за заявената си подкрепа по този екологичен проблем, носещ голям риск за населението - според учените на БАН?

6. Защо Общинският съвет не подкрепя искането за лаборатории със значимо чуждестранно участие, в самото село Габровница? Замърсяването с диоксини трудно може да бъде доказано – в Европа съществуват едва няколко лаборатории, които правят подобни изследвания - във Франция една проба струва 800 щатски долара. Но се знае, че това са канцерогенни токсични химикали, които могат да въздействат върху организма и след години, както и да предизвикат изменения в генетичния фон.

7. Защо Министерството на околната среда и водите в последното си писмо от 21.01.2003 г. съобщава, че било питало Министерството на отбраната дали на летището в с. Габровница се извършват дейности по унищожаването, изгарянето или взривяването на части от ракетни комплекси “СС-23”, ”Скъд” или “Фрог”, като препоръчва и от Монтана да се обърнат към военното министерство? Когато Екогласност иска от МОСВ единствено екологични замервания за селото заради СС-23, сега залъгват с питането си до военните и за някакви “пунктове за атмосферен въздух в прилежащия район на с. Габровница, контролирани от РИОСВ - Монтана”.

8. Защо, според това последно писмо на МОСВ – от 21.01.2003 г., областният управител е получавал протоколите по факса от София, а не официално от РИОСВ - Монтана? Това управленски парадокс ли е, или скроена процедура за режисиране на информацията? Излъгани са хората от Монтана и околността.

9. Защо кметът на Стара Загора д-р Евгений Желев заявява: ”Поради липса на апаратура, в доклада на МОСВ не са отчетени всички вредни емисии над допустимите норми във въздуха, водата и почвата.” и Общинският съвет в Стара Загора е поканил за независима експертиза специалисти от Щутгарт, Германия? Къде са управниците на Монтана?

10. Въпрос и към министър Свинаров – по повод изявлението му пред в.”Капитал” от есента, че за унищожаването на един твърдогоривен двигател на ракетите “СС-23” е необходима около седмица, или за всичките 24 двигателя са нужни 6 месеца – затова ли военните все още са окупирали авиобазата в с. Габровница и до м. май ли ще стоят тук?

11. “Прозрачността и откритостта в процеса на унищожаване на ракетните комплекси се превърна в основа за ефективен диалог между институциите, органите на местната власт и гражданските обединения и укрепи доверието между тях. Това предизвикателство доказа зрелостта на обществените отношения, израстването на българското гражданско общество и готовността на институциите за диалогичност по всички важни и чувствителни въпроси.” – Такъв е краят на писмо до областния управител на Монтана на Румяна Стругарова - Началник на отдел “Връзки с обществеността” към МО. Това не е ли демагогия, питат от Екогласност?

“Знаем за Вашата заповед № 0746/23.10.2002 г., вследствие на която в изоставената авиобаза край с. Габровница се намират двигателите на “СС-23”.

С настоящите си предложения се надяваме, че ще спомогнем за решаване на един екологичен граждански проблем, с което ще покажем и зрелостта на българското гражданско общество.”

На това писмо отговарят министър Свинаров на 21.02.2003 г. и от МОСВ на 4.03.2003 г.
16.02.2003г. Заявление за достъп до информация до Председателя на БАН от П. Пенчев, с искане:

“Достъп до Доклада от независимата експертиза на Ваши сътрудници, изготвен в лятото на 2002г. в частта му за Оценка на Риска за Околната Среда(ОРОС) от изгарянето на горивото от двигателите на ракетите “СС-23”, съгласно Закона за достъп до обществената информация и съгласно Директивите за ОРОС на Европейската Комисия при Европейския Парламент и Съвета, където е записана необходимост от оценка на основата на принципа “за всеки отделен случай”.

Пълният текст на Ваши публични изявления, свързани с тази потенциална опасност за здравето на хората и за околната среда, за които частично сме запознати от Българското национално радио.

Надяваме се, че за унищожаването на тези моралноостарели части от ракети, не трябва да се спуска булото на секретността, още повече Вие няколкократно публично изразихте категоричното си несъгласие за такова изгаряне, като учен и гражданин.

Смятаме за задължително да огласим истината, казана от учените на БАН в тази непоръчкова независима експертиза, за да знае гражданското общество и в нашия регион, с което да можем да се противопоставим на дезинформацията, разпространявана от някои кръгове на управниците.”
21.02.2003г. Писмо от министър Свинаров до НД Екогласност-Монтана, отговор на писмото от 10.02.2003 г., с копие до МОСВ и Общинския съвет - Монтана. В него се декларира, че:

“… във военния обект край с. Габровница не се извършват дейности, които биха увредили околната среда или застрашили здравето на населението…Ако вашата организация или общината в гр. Монтана преценят, че е необходим екологичен мониторинг, могат да поръчат подобно изследване (както в Стара Загора) на независима лаборатория. Колкото до предложението Ви договорът с американската фирма Си Ди Ай да бъде “развален по взаимно съгласие, като финансовите средства от недовършените работи се насочат към съответната фирма в Словакия”, бих искал да Ви припомня, че Меморандумът за разбирателство между правителството на Република България и правителството на САЩ за подпомагане при унищожаването и демилитаризирането на ракетните системи и свързаното с тях оборудване, материали и компоненти, подписан от МО и Си Ди Ай, бе предварително одобрен от Народното събрание. В изпълнение на този документ МО е подписало споразумение, според което финансирането на процеса се осъществява от Държавния департамент на САЩ, а подизпълнителите се определят от Си Ди Ай”. В заключение министърът заявява:

Процедурата във ВАС е открита, но жалбата е оттеглена от вносителя, защото от БАН формално спазват срока и изпращат на 7.03.2003 г. отговор, макар и непълен.

1. В.”Стандарт” под заглавие “БАН: Ракетите да не се горят”.

2. В.”Сега” – “Учените против горенето на СС-23”.

3. В.”Монитор” – “Изгарянето на комплексите е неподходящ метод”.

4. В.”Труд” – “Екоексперти забраниха да се горят двигателите на СС-23”.
7.3.2003г. Журналистът Ганчо Каменарски публикува във в. “168” часа (след двуседмичен отказ, представляващ явна цензура от в. “Новинар”) “Тайно горят двигателите на ракетите СС-23”, в която се оповестяват данните от засекретеното писмо 24/12.12.2002 г.на БАН до Министерството на отбраната за опасностите за околната среда и риска за човешкото здраве и твърдението на учените, че методът на изгаряне на ракетите отдавна е отречен в САЩ. Съобщава се, че в Генералния щаб на БА все още не са отхвърлили идеята двигателите да бъдат унищожени в чужбина, в завод № 15 в словашкия гр. Новаки на специалната установка, където са ликвидирани вече словашките ракети СС-23.
Това засекретено писмо на БАН е явно недоволство, вследствие от несъобразяването в МО с изводите и препоръките на учените от тяхното “Съобщение на групата експери от БАН и ХТМУ” / 12.08.2002г., подписано от акад. Иван Юхновски, разпространено чрез БТА.
Засекретеното писмо, в което се дават стойностите на всички вредни емисии, отделящи се при изгарянето на твърдото гориво от 24-те ракети СС-23, започва с думите:

“Със заповед ОХ-0746.23.10.2002г. министър Свинаров е разпоредил унищожаването на барутните двигатели на ракетите СС-23 да се извърши …от американската фирма Си Ди Ай…на изоставеното летище до с. Габровница…И всичко щеше да бъде наред, ако отново не стоеше въпросът за екологичната опасност, или по-точно – за екологическото замърсяване, което ще се получи от това унищожаване, защото американската страна продължава да настоява горивото от двигателите да бъде изгорено или взривено. В своето изследване(изх.№ 3/26.07.2002 г., вх.№ 01286/26.07.2002 г. в МО) учените от БАН, след като проучиха американските сайтове, свързани с въпроса, написаха, че методът на изгаряне е отречен в САЩ и не е приемлив и за България… Сондират се мнения за изгаряне на раздробения барут на малки порции или пък за оставянето му на територията на България в специални контейнери.”

• 
  Данни за компонентите на околната среда – въздух, почви и води, около бившата авиобаза с. Габровница към настоящия момент.
  
• 
  Данни за компонентите на околната среда – въздух, почви и води, около бившата авиобаза с. Габровница към началния момент от започване, или продължаване, на дейностите по обработка на остатъците от старото въоръжение (двигателите на ракетите “СС-23”), разположено съгласно Ваша заповед ОХ-0746/23.10.2002 г., както писа в. “168 часа” от 07.03.2003 г.
  
• 
  Данни от мониторинга и за диоксините, които съгласно експертизата на Българска Академия на Науките ще се отделят при горепосочената Ваша дейност на Вашата територия (писмо на БАН изх.№ 24/12.12.2002 г. до Министерство на отбраната и официалното становище на БАН, подписано от акад. Иван Юхновски и разпространено от БТА на 12.08.2002 г.).
  

Знаем, че Министерството на околната среда и водите само подпомага МО в неговата дейност по отношение опазването на околната среда (писмо изх.№ 26-00-370/4.03.2003 г.).”

В отговора си министър Свинаров поднася информацията, която дава с неговото писмо №Р-13-00-564/23.04.2003 г., отговор на Заявление за достъп до информация от 13.03.2003г.

Изненадващи са обаче уточняващият въпрос и завършващото отношение на В. Калинов:

“…Но все пак в пресата се появяват, например във в. “168 часа” статия на две страници: “Тайно горят двигатели на СС-23”. Тук се позовават на Ваша заповед ОХ-07-43 от 23.10.2002 г. Питам Ви - отговарят ли на истината тези неща, които ги пише тук?”

“…И все пак, г-н министър, след като в едно издание се цитира Ваша заповед, след като се прави обсъждане на тази заповед, коментира се много детайлно и пр., уместен е въпросът и разсъждението как е излязла тази информация? Отговаря ли на истината? Доколко може в Министерство на отбраната да се съхранява информация и колко въобще се изпълнява Законът за класифицираната информация и т.н.? Но да оставим тези въпроси…Правете всичко възможно, за да информирате обществеността и да я спечелвате на ваша страна…не допускайте българското население да получава изкривена информация, да получава информация, която да го подтиква към едни или други действия”.
Забележка: Господин Калинов, като депутат от Монтана, знае за недоволството и притесненията на хората от региона, за исканията за ОВОС, но въпреки това той насочва питането си към необходимостта от още по-голямо засекретяване, срещу общественото обсъждане и срещу протестите на хората. Вярно е, че след изгарянето на ракетите на полигона край Стара Загора в есента на 2002 г., министър Свинаров и министър Арсенова дадоха коктейл на кметовете от района, но дали успяха да спечелят обществеността (виж Решението на Общинския съвет - Стара Загора от 30.01.2003 г. за изследване на здравния статус на близо 2000 души, които живеят в 15-те села около полигона на с. Змейово).
23.04.2003г. Писмо №Р-13-00-564 от министър Свинаров до П. Пенчев, отговор на неговото Заявление за достъп до информация от 13.03.2003г. Следва пълният текст:

“МО не е извършвало никакви дейности по обработка или унищожаване на елементи от старо въоръжение на Българската армия в района на с. Габровница. Поради този факт не са правени и замервния на компонентите на околната среда, тъй като не е имало необходимост от извършването им. Предвид гореизложеното не разполагаме с данни за компонентите на околната среда – въздух, почви и води около с. Габровница, за които Вие питате в т. 1 и т. 2 от Вашето Заявление за достъп до информация.

Водено от принципното разбиране за отчитане и най-малките рискове за живота и здравето на българските граждани при унищожаване двигателите на ракетите СС-23, ръководството на МО потърси становището на най-авторитетните ни специалисти в тази област. Направената от тяхна страна препоръка унищожаването на елементите от остаряло въоръжение на БА да се извърши в друга страна, по изпитана вече технология, е възприета като удовлетворителна и приемлива с оглед безопасното финализиране на процеса. В тази връзка МО е започнало разговори с оторизираните институции на страната-домакин и Държавния департамент на САЩ за реализиране на унищожаването на двигателите извън територията на Република България.

Относно исканата от Вас информация по т.3 от Заявлението за ДОИ за диоксините, които биха могли да се отделят в околната среда, Ви уведомявам, че експертизата на БАН е класифицирана от самия изготвител като държавна тайна и в този смисъл попада извън приложното поле на ЗДОИ.

Като допълнение към горното считам, че опасенията Ви за състоянието на околната среда и риска за здравето на хората са отпаднали след моя отговор на актуален въпрос на заседанието на Народното събрание на 21.03.2003 г., където още веднъж потвърдих взетото решение на територията на страната да не се извършват дейности, които биха могли да застрашат както околната среда, така и нейното население.”
9.07.2003г. Заявление за достъп до информация от П. Пенчев до МО (вх.№ 13-00-564/ 10.07.2003 г. по описа на МО), с искане за:

• 
  През изтеклото време след Ваше писмо Р.№13-00-564/23.04.2003 г. до мен, имало ли е Ваши дейности по обработка или унищожаване на елементи от старо въоръжение на Българската армия в района на с. Габровница и ако “да”, правени ли са замервания на компонентите на околната среда?
  
• 
  Финализира ли се процеса по унищожаването на елементите от остаряло въоръжение на Българската армия в друга страна, по изпитана вече технология, съгласно писмените уверения във Ваше писмо Р.№13-00-564/23.04.2003 г. до мен и ако “не”, как ще мога да се убедя, като заинтересована страна, кога е отнета потенциалната заплаха за околната среда и човешкото здраве?
  

1. Данни за диоксините, хлороводород, азотен окис, хлор, въглероден окис и берилий, които ще се отделят при изгарянето на барутните двигатели (твърдотопливните двигатели, РДТТ – по руската абревиатура) на ракетите СС-23.

2.Данни за пределно-допустимите концентрации на тези елементи, с оглед замърсяването на околната среда и риска за човешкото здраве.

“Вследствие писмо №Р-13-00-564/23.04.2003 г. на Министерство на отбраната, Ви моля да не обявявате Вашата експертиза за класифицирана като държавна тайна, с което Ваше действие тя досега е попадала извън приложното поле на Закона за достъп до обществената информация. Надявам се на Вашата гражданска позиция, тъй като не ми се иска (лично аз много уважавам институцията Българска Академия на Науките), съгласно закона съдът да преценява дали общественият интерес в случая превалира над интереса на институцията да засекрети определена категория информация.”

“На основание ЗДОИ, Вие сте подал заявление до министъра на отбраната, за предоставяне на данни за дейностите по обработката или унищожаването на елементи от старо въоръжение на Българската армия в района на с. Габровница, както и данни за компонентите на околната среда-въздух, почви и води в района на бившата авиобаза.

Исканата от Вас информация е класифицирана информация по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и министерска заповед № ОХ-420/08.07.2003 г., определяща Списък на информацията , класифицирана като служебна тайна в МО, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

Вашето искане, свързано с предоставяне на информация за състоянието на околната среда в района на с. Габровница, попада в точка 31 от Списъка на информацията за БА, класифицирана като служебна тайна, “обобщени данни за санитарно-хигиенното и епидемиологично състояние…”.

Следователно трябва да отговаряте на изискванията, определени в чл. 40, ал. 1 от ЗЗКИ и да кандидатствате по реда, предвиден в ЗЗКИ и Правилника за неговото приложение.”
Забележка: Ето пълният текст на горецитираната т. 31 от Списъка на информацията за БА, класифицирана като служебна тайна : “Обобщените данни за санитарно-хигиенното и епидемиологичното състояние, за масовите заболявания и отравяния с храна на военнослужещи”. И простото сравнение на текста от писмения отговор на Началника на Генералния щаб на БА, показва истината, скрита в многоточието и липсата на желание за цивилизован диалог в гражданското общество. Защото никой от Монтана не е питал за “масовите заболявания и отравяния с храна на военнослужещи”!

Този манипулативен отговор щеше да влезе като доказателствен материал по подадената жалба от 6.08.2003 г. до ВАС, но до съдебно дело не се стигна.

Зам. Председателят на БАН акад. Константин Косев пише:

“Във връзка с Ваше заявление, постъпило при нас за достъп до информация, Ви уведомявам, че Председателя на БАН акад. Иван Юхновски е в редовен годишен отпуск до 15.09.2003г.

След неговото завръщане на работа, писмото незабавно ще му бъде предадено.”

Дават се всички искани данни за отделяните в атмосферата вредни емисии при изгаряне на двигатели с твърдо гориво на ракетите СС-23, някои от които са актуализирани (със значително по-високи стойности) спрямо данните от засекретеното писмо на БАН изх.№ 24/12.12.2002 г. до Министерство на отбраната. Дават се и пределно-допустимите концентрации. Накрая са дадени становището и препоръката на учените към МО:

“Както се вижда от горното, евентуално изгаряне на двигатели с твърдо гориво на ракетите СС-23 ще доведе до значително натоварване на околната среда в съответния район, свързано със сериозни рискове за човешкото здраве.

Ето защо ние препоръчахме унищожаването на вече отделените двигатели на СС-23 да се извърши чрез преработката им в химическо предприятие в трета страна, която разполага с вече изпитана технология”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ “.

1. Министерството на отбраната да гарантира заявената готовност на министър Свинаров, в негово писмо Р-№13-00-564/23.04.2003 г., да се съобрази с препоръката на Българската Академия на Науките – унищожаването на отделените двигатели на СС-23 да се извърши чрез преработката им в химическо предприятие в трета страна, която разполага с вече изпитана технология.

2. Да не се правят повече опити за засекретяване на решаването на този проблем, подобно на писмо №346/06.08.2003 г. на Генералния щаб на Българската армия, в което информацията за състоянието на околната среда се обявява за класифицирана. Мотивират се манипулативно от точка 31 от публичния “Списък на информацията, класифицирана като служебна тайна в Министерството на отбраната”, която точка се отнася за съвсем други неща, касаещи “…отравяния с храна на военнослужещи”. Предлагаме Министерството на отбраната да се извини за този груб опит за заблуждение по един обществено значим проблем.

Изказва се благодарност на Председателя на БАН - акад. Юхновски, за разсекретяването с писмо №63-00-03/30.09.2003 г. на данните за вредните емисии, отделящи се в атмосферата при изгаряне на тези двигатели, което е неговият отговор на заявление по ЗДОИ.

АЕЦ “Белене”

Преди
Проучването се проведе въз основа преглед на печата, преглед на информацията, публикувана в Интернет страниците на медиите и държавните органи, информация получена от държавни органи по заявления за достъп и участие в проведеното обществено обсъждане на доклад за ОВОС.
Проучванията за избор на площадки за втора АЕЦ в България започват в началото на 70-те години. Като най-благоприятна от гледна точка на геология, сеизмика, инженерно-подготвителни мероприятия, организация на санитарно-хигиенна зона и радиационни характеристики е определена площадката край Белене, намираща се в Свищовско-Беленската низина, на брега на р. Дунав и срещу най-големия остров на реката – остров Белене.
С Постановление № 9 от 20.03.1981 г. на Министерския съвет (МС), площадка “Белене” е утвърдена за изграждане на втората АЕЦ в България. Площадката на АЕЦ “Белене”, с обща площ 2702 дка, е отчуждена с Решение № 197 от 31.12.1981 г. на Бюрото на МС и предадена на Министерство на енергетиката.
В края на 1980 г. и началото на 1981 г. “Енергопроект” - София изготвя документация за “Инженерно усвояване и подготовка на площадката за строителство”. В съответствие с работните проекти усвояването на площадката започва в началото на 1982 г.
С Решение от м. май 1990 г. на Бюрото на МС строителството на централата е ограничено поради финансови проблеми. Решение за спиране изграждането на централата няма. Практически през 1992 г. строителството е спряно. Има единствено решение, прието с Протокол № 12 от 06.02.1992 г., с което МС прекратява изграждането на ядрения реактор на обекта в Белене и възлага на комитета по Енергетика да подготви проект за използване на металния корпус на реактора за други цели. Това решение обаче е за прекратяване изграждането на реактора, не за прекратяване изграждането на целия обект – АЕЦ Белене. Към този момент са изградени фундаменти на 1-ви и частично 2-ри блок, хидротехническите съоръжения, ВиК мрежата, строителната, монтажна и складова база. Налице е и разработения през 1987 г. от “Енергопроект” - София и АЭП – Киев проект за изграждане на централа с реактори тип ВВЕР 10008 В-320. Реакторите са аналогични на тези в 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”.
На практика през 1990 - 1991 г. мотивите за спирането на проекта за АЕЦ “Белене” в крайна сметка са икономически. И експертизата на БАН (1990 г.), и разглеждането на старата преписка във Великото Народно събрание (останало от предишното събрание), и Комисията по опазване на околната среда (1990 - началото на 1991 г.) стигат до извода, че:

а) не е ясно дали икономиката се нуждае от тази мощност и б) дори и да има нужда, няма средства.

Становището на екипа на БАН има едно допълнение - че строителството на “Белене” е и обществено неприемливо т.е. общественото мнение е против. И БАН и комисията нямат на практика други аргументи, освен посочените. Иначе казано, основания за отрицателните становища, произтичащи от гледище на опазването на околната среда и сеизмичен риск, не са били намерени. “Политически” опасения - освен посоченото обществено настроение - също не е имало.

Сега
Още на 06.04.2002 г., при учредяването на партията НДСВ, премиерът заявява, че правителството ще работи за намирането на сериозен инвеститор, който да продължи изграждането на АЕЦ “Белене”. Няколко месеца по-късно, през декември 2002 г., Министерският съвет решава да бъде размразено строителството на атомната централа, преустановено през 1991 г. Това е направено с с решение № 853 от 20 декември 2002 г. за отменяне на Решение № 288 на Министерски съвет от 1991 г. за преодоляване на проблемите, произтичащи от спиране изграждането на АЕЦ – Белене. Приоритетното изграждане на втора атомна централа министър-председателят декларира на 29.11.2003 г. и в Народното събрание. Същата година премиерът Симеон Сакскобургготски разпорежда⁵⁰ към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР) да бъде създаден Консултативен съвет, който да проучи възможностите за подновяване на строителните работи в Белене.
На 27.01.2004 г. на Интернет страницата на Националната електрическа компания (НЕК) е публикувано Уведомително писмо във връзка със строителството на АЕЦ Белене. Според писмото на този етап НЕК е инвеститор за изграждане на новата ядрена мощност в страната – АЕЦ Белене. Към писмото е приложена информация за инвестиционното предложение за изграждане на АЕЦ Белене и за заданието за ОВОС на инвестиционното предложение. Посочени са и адреси, на които заинтересованите лица могат да представят писмено свои мнения, становища, въпроси и предложения по изработването на доклада за ОВОС и последващото изграждане на АЕЦ Белене.
Тук някъде възниква въпроса как така към описвания момент има избран инвеститор и дали са спазени изискванията не само на ЗООС и на Наредбата за ОВОС, но и на специалните правила за такъв тип инвестиционни предложение – ядрена централа, уредени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ)? Отговора на този въпрос ще се опитаме да дадем по.-долу в текста, когато вече са представени повече факти от случилото се до момента по проекта АЕЦ белене.
През м. март 2004 г. на Интернет страниците на НЕК и на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) се появява информация, че доклада за ОВОС е изготвен и са организирани срещи за общественото му обсъждане. Обявено е че доклада за ОВОС е на разположение на интересуващите се всеки работен ден от 9.00 до 17.00 ч. на следните места: в сградата на общините Белене, Свищов, Никопол; в МОСВ; в РИОСВ Плевен и Велико Търново; в информационния център на МЕЕР и в сградата на НЕК. Нетехническото резюме на доклада е достъпно на същите тези Интернет страници. В обявлението е указно, че писмени становища могат да се предоставят или на самите срещи за обществено обсъждани или на определени адреси. Определено е и лице за контакти от страна на инвеститора и са указани начините за връзка с това лице.
Съгласно обявеното, срещи за обществено обсъждане на изготвения доклад са проведени в гр. Плевен и гр. Белене на 27.04.2004 г., в гр. Никопол на 28.04.2004 г., в гр. Свищов на 29.04.2004 г. и в гр. София на 04.05.2004 г. Самият доклад за ОВОС е изготвен от 18 регистрирани към МОСВ експерти и 22-ма научни работници. Инвеститор и възложител на доклада за ОВОС е НЕК. Според записаното в самия доклад, той е изготвен на основание следните документи:

• 
  ЗООС и Наредбата за ОВОС на инвестиционни предложения;
  
• 
  Указания за ОВОС на инвестиционните предложения;
  
• 
  Задание за обхвата на ОВОС;
  
• 
  Договор между НЕК и фирма Парсънс Е&С Европа ООД.
  

Според еколозите обаче в подготвения доклад за ОВОС на АЕЦ Белене не се дават никакви гаранции, че централата ще бъде напълно безопасна, независимо от избора на вида атомен реактор. Опорочена е и процедурата по ОВОС с избор на фирма, която да изготви оценката, защото тя е проведена в нарушение на Закона за обществените поръчки и ЗООС. В доклада липсват доказателства за минималното въздействие от реализацията на проекта върху околната среда, няма извършено изследване за рисковете от аварии и възможните топлинни замърсявания на река Дунав, не са взети предвид и потенциалните рискове от сеизмично опасния район, където се предвижда изграждането на АЕЦ, твърдят еколозите.

На 03.05.2004 г.⁵¹ по време на среща с жителите на гр. Белене премиерът Сакскобургготски обявява, че правителството е взело решение за изграждане на АЕЦ Белене и че до края на годината ще бъде избран инвеститор и ще започне реализацията на проекта.
Тук вече настава пълно объркване. Защо ще бъде избиран инвеститор, след като има такъв в лицето на НЕК, която е възложител на доклада за ОВОС. Каква процедура по ОВОС тече в момента и по кой закон - Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) или ЗООС. Всъщност какво точно представлява, обявеното от премиера в началото на м. май, решение на МС? Според анотацията на доклада за ОВОС на инвестиционно предложение за строителството на АЕЦ Белене, разпространен сред участниците в общественото обсъждане на 4 май тази година в София с Решение № 853/ 20.12.2002 “Правителството подновява процедурата по изграждане на АЕЦ на площадка Белене” (Да оставим настрана факта, че в законодателството не е познат терминът “подновяване на процедура”). Значи излиза, че и през 2004 година е взето решение, но какво точно, все още не е известно. Главният секретар на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси (МЕЕР), отговаряйки на заявление за достъп до обществена информация, на 14.05.2004 г. твърди: “Към настоящия момент министърът на енергетиката не е подготвял и внасял предложение по чл. 45, ал. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) пред МС”. (Това е единственото законово основание за вземането на решение за изграждане на ядрена централа)⁵².
Същевременно в отговор на друго заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) МС предоставя копие⁵³ от свое решение, взето на 29.04.2004 г. В него четем: МС одобрява доклада на министъра на енергетиката за изграждане на АЕЦ на площадката Белене и дава съгласие за изграждане на ядрена централа АЕЦ “Белене”.
С откриването на това решение обаче възникна и възможността то да бъде обжалвано. Петър Пенчев, председател на секция Монтана на Национално Движение Екогласност сезира Върховния Административен съд с молба съдът да отмени решението по т. 57 от заседанието на МС на 29.04.2004, с което изграждането на АЕЦ “Белене” се стартира. В жалбата си до съда г-н Пенчев посочва, че взетото от министрите решение за изграждане на АЕЦ Белене е незаконосъобразно съгласно чл. 45 от ЗБИЯЕ. “Няма изготвена оценка за ядрената безопасност и радиационната защита; няма завършена оценка за въздействието на върху околната среда и физическата защита; няма изготвена оценка за социално-икономическото значение от изграждането на ядрена централа”. “В доклада по ОВОС на инвестиционно предложение за изграждане на АЕЦ Белене, изготвен от независими експерти, има отрицателна оценка за радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в резултат на дейността на ядрената централа и тяхното управление, като нерешен и открит проблем”, се посочва в жалбата⁵⁴ до съда. Сходна жалба срещу решението на МС бе подадена и от централата в София на Националното движение Екогласност. Тази жалба бе присъединена от съда за разглеждане по вече образуваното дело по жалбата на г-н Троянски.
Междувременно на 04.05.2004 г. бе проведена и последната от предвидените срещи за обществено обсъждане на изготвения доклад за ОВОС, възложен от НЕК. Към настоящият момент би трябвало доклада за ОВОС с отразените в него резултати от проведените обсъждания да е в МОСВ за вземане на решение.
Няма как да не споменем, публикуваната в бр. 26 на в. “БАНКЕРЪ” от 03.07.2004 г., статия със заглавие: ПРОЕКТЪТ ЗА АЕЦ “БЕЛЕНЕ” СТАНА “CONFIDENTIAL”. Според статията правителството е засекретило проекта за АЕЦ Белене, достъпът до него е строго ограничен, научил в. “БАНКЕРЪ” от отлично информиран източник. Грифът “Строго секретно” е бил поставен върху книжата по ядрения проект въз основа на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Много от документите обаче дори не са били снети на хартия. Цялата информация е качена върху електронни носители, но достъп до АЕЦ-дисковете имали само тримата министри, натоварени от правителството да водят преговори с кандидатите (освен енергийния шеф Милко Ковачев в триото влизат вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева и финансовият й колега Милен Велчев)⁵⁵. Съдържанието на секретните документи не било съобщено нито на експертите от дирекция “Ядрена енергетика и безопасност” на енергийното ведомство, нито на членовете на Консултативния съвет за АЕЦ “Белене”, създаден преди година със заповед на премиера. Впрочем в момента самият Сакскобургготски е оставил развитието на проекта в ръцете на тримата министри, сподели пред в. “БАНКЕРЪ” член на кабинета. Той е един от участниците в закритото заседание на Министерския съвет, проведено миналия четвъртък (24 юни), също в условията на свръхсекретност. На него са присъствали само членове на правителството, не е водена стенограма, не са изслушвани експертни мнения или становища. Кабинетът по принцип е приел програмата за изграждане на втората българска ядрена централа, фиксирани били дори и сроковете. Но така и не е решено как ще протекат преговорите с трите консорциума, кандидатстващи за поръчката.
В същото време сега текат процедури за избор на финансов консултант и на инженер и архитект на проекта, обявени от НЕК по реда на Закона за обществените поръчки. С тях е свързан и последният скандал по проекта АЕЦ Белене, отразен от медиите в началото на м. септември 2004 г. Канадската компания AECL (Atomic Energy of Canada Limited) заплаши, че няма да участва в процедурата за избор на изпълнител за изграждането на АЕЦ Белене, тъй като процедурата не била достатъчно прозрачна и честна. AECL e част от единия от трите консорциума (заедно с италианската “Ансалдо”, американската “Бехтел” и японската “Хитачи”), с които правителството преговаря в момента. Канадската компания смята, че трябва да има общ договор, който да определя цената, крайната дата за пускане на централата и доставката на ел. енергия. Според представителя на компанията сега МЕЕР предлага да има различни договори за всяка отделна дейност. Това обаче щяло да увеличи разходите и за затрудни собственика при контрола на изпълнението на договора. Официалния коментар от МЕЕР е че обявените процедури за финансов консултант и за инженер на проекта са прозрачни и осигуряват равнопоставеност на всички участници.
В заключение можем да кажем, че дебата около изграждането на АЕЦ Белене продължава да тече, като оскъдната информация предоставяна от правителството води само до увеличаването на неяснотата по проекта.

Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”

Изтегляне 1.51 Mb.

Сподели с приятели: