Доклад за оценка на достъпа до информация, общественото участие и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда
Базова информация за изготвянето на доклада
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изследването
- Собствен мониторинг
- Случаи
- АЕЦ “Козлодуй” ЕАД
- Състояние на водопреносната система в гр. Сливен
Базова информация за изготвянето на докладаГодишникът за състоянието на околната среда е изготвен в съответствие с чл. 22 от Закона за опазване на околната среда. Той е подготвен от екип на Министерство на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството. Използвани са информация и данни от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, управлявана от Изпълнителната агенция към МОСВ, от Националния статистически институт, Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието и горите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси. Докладът е приет с Решение на Министерския съвет. Целта на доклада е да се информира обществеността за състоянието на околната среда през 2001 г., тенденциите и динамиката на промените в сравнение с предходните години, разрешените и съществуващи проблеми, осъществените основни законодателни и административни мерки и проекти в областта на околната среда. Годишникът се състои от следните четири части:
ИзследванетоИзследването се проведе на базата на анализ на публикувания на WEB страницата на Изпълнителната Агенция по околна среда доклад, като оценката се осъществи чрез система от индикатори, в съответствие с методологията на The Access Initiative. Наблюдаваните приоритетни индикатори са свързани със анализирането на следната информация:
Другите наблюдавани индикатори съгласно методологията изискват анализ на информацията за:
По отношение на приоритетните индикатори може да се отбележи, че ако по първите два оценката е задоволителна, то по отношение на другите, особено що се отнася до усилията за достигане до мас-медиите, то тя не е задоволителна. Същото може да се отбележи и по отношение на представянето на информацията в лесно разбираем за широката публика вид. Констатациите, свързвани с другите индикатори са незадоволителни и също изискват усилия за подобряване особено по отношение на актуалността на информацията, разширяване спектъра на информацията за достъп до различни заинтересовани групи и свободния /безплатен/ достъп. В този смисъл могат да се формулират и съответните препоръки, които да бъдат взети предвид при съставянето и разпространението на бъдещите доклади. Собствен мониторингПравна рамкаОсновните разпоредби, уреждащи задължението за извършване на собствен мониторинг на околната среда от лица, осъществяващи определени дейности, свързани с възможно въздействие върху околната среда, са включени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗООС за провеждането на собствен мониторинг лицата, задължени по изброени специални закони32, разработват план, съобразен с поставените условия в разрешителното или в решението по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Планът за собствен мониторинг се одобрява от органа, който е задължил лицето да го разработи. Във всички случаи (както когато дейността се осъществява въз основа на положително решение по ОВОС, така и когато се осъществява въз основа на разрешително33) компетентният орган винаги е министърът на околната среда и водите или директорът на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). При одобряването на плана за собствен мониторинг компетентният орган определя информацията, която лицата, провеждащи собствен мониторинг, са длъжни да предоставят за включване в националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, както и реда и начина за предоставянето й. Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ) е създадена за информационното осигуряване на Националната система за мониторинг на околната среда (чл. 144, ал. 3 ЗООС), която Национална система за мониторинг на околната среда (НСМОС) обхваща територията на цялата страна и включва националните мрежи за мониторинг на:
В чл. 145 от ЗООС са изброени задачите на Националната система, една от който е обработване, анализ, визуализация и съхраняване на информацията от националните мрежите и от собствения мониторинг. Също така трябва да бъде отбелязана и задачата по т. 5 от чл. 145 за информационно осигуряване на органите на изпълнителната власт и на обществеността. НСМОС се организира и ръководи от министъра на околната среда и водите, като по силата на чл. 147, ал. 2 от ЗООС създаването, функционирането, материално-техническото и информационно-програмното осигуряване на системата за екологичен мониторинг е възложено на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС)34. За да завършим рамката на собствения мониторинг дадена в ЗООС следва да отбележим и разпоредбата на чл. 147, ал. 7, съгласно която данните от наблюденията и оценките, получени в резултат на собствения мониторинг са основа за осъществяване на контрол и за налагане на санкции при нарушаване на нормативните изисквания. Както и изричната норма от закона, според която осъществяваният от компетентните органи текущ контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат включва и достъп до данните от собствения мониторинг на обекта (чл. 154, ал. 3, т. 1). Въз основа на данните получени от Националната система за мониторинг компетентните органи изготвят оценки за състоянието на околната среда, като по силата на чл. 147, ал. 3 ЗООС данните и оценките следва да достигат до обществеността чрез публикуването им в тримесечен и годишен бюлетин35. Разпоредби, въвеждащи задължение за извършване на собствен мониторинг, се откриват и в някои от секторните закони. В чл. 174, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) е предвидено, че министърът на околната среда и водите може да задължи водоползвателите и/или ползвателите на водни обекти да провеждат собствен мониторинг за количеството и качеството на водите. А разпоредбата на чл. 175 от ЗВ е идентична с тази на чл. 147, ал. 7 от ЗООС, според която данните от наблюденията и оценките, получени в резултат на собствения мониторинг са основа за осъществяване на контрол и за налагане на санкции при нарушаване на нормативните изисквания. В случаите, когато даден обект е основен източник, замърсяващ атмосферния въздух Законът за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) предоставя на МОСВ правомощието да задължи осъществяващия дейността да изгради система за наблюдение на източника на емисии и на качеството на въздуха в района на обекта. С чл. 16, т. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е въведено задължение за лицата, които извършват дейности по използването на ядрената енергия с източници на йонизиращи лъчения и по управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, да извършват мониторинг на радиационните характеристики на работната и околната среда. Случаи“Химко” АД – гр. ВрацаИзследването се проведе на база подадено заявление за достъп до информация до Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Враца. Със заявлението поискахме РИОСВ да ни предостави копие на хартиен носител от одобрения план за собствен мониторинг на химическия завод за производство на химически торове и др. - “Химко” АД – Враца. Както и информация относно данните от собствен мониторинг, които “Химко” АД следва да предоставя за включване в Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, реда и начина за предоставянето им. Първоначално от РИОСВ ни изпратиха уведомление, че срокът за предоставяне на искания достъп до информация ще бъде удължен поради това, че било необходимо РИОСВ да получи изричното писмено съгласие от “Химко” АД. В уведомлението от РИОСВ се позоваха на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ относно удължаването на срока за предоставяне на достъп във връзка със защита на интересите на трето лице. Цитираната норма от ЗДОИ дава възможност срокът да бъде удължен, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. При неполучаване на съгласието на третото лице или при изричен отказ ЗДОИ дава възможност за съответния орган да предостави частичен достъп до информация36. В конкретния случай обаче е поискан достъп до информация, свързана с плана за собствен мониторинг, която информация представлява информация за околната среда по смисъла на чл. 19 от ЗООС. В същото време според чл. 20, ал. 1, т. 5 от ЗООС достъпът до информация за околната среда може да бъде ограничен, когато се иска информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията. Нормите на ЗООС относно достъпа до информация са специални по отношение на разпоредбите на ЗДОИ. Тълкуването на разпоредбата на чл. 20 от ЗООС води до извода, че в случаите, когато не е налице условието – третото лице да е предоставило исканата информация на съответния орган без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, изобщо не следва органа да иска неговото съгласие. Следователно в конкретния случай абсолютно неправилно от РИОСВ са приложили процедурата по искане на съгласие на трето лице, тъй като плана за собствен мониторинг не се изготвя благодарение на добрата воля на “Химко” АД, а по силата на чл. 146 от ЗООС и поставените условия в разрешителното за осъществяване на дейност или в решението по ОВОС. Въпреки неоснователното забавяне, поради искането на съгласието на химическия завод, с решение за предоставяне на достъп до информация РИОСВ предостави пълен достъп до исканата информация. По отношение поисканото копие от одобрения план за собствен мониторинг, РИОСВ предостави копие (10 страници) от План за собствен мониторинг на обект “Химко” АД – гр. Враца, съгласуван с РИОСВ – гр. Враца и с ИАОС. Одобрения план съдържа описание на производството на “Химко” АД и на използваните суровини. Заложени са собствени периодични и непрекъснати измервания на емисии вредни вещества, изпускани в атмосферата37 и в отпадъчните води. Също така е предвиден контрол на работата на пречиствателните съоръжения за води и контрол на депото за опасни отпадъци. За всички контролни измервания са определени място и периодичност на пробовземането и видове измервани показатели. Оказа се, че планът за собствен мониторинг (както и предполагахме) не съдържа информация за данните, получени от собствения мониторинг, които заводът следва да предоставя за включване в Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ). Точно по тази причина с т. 2 от заявлението бяхме поискали от РИОСВ информация за тези данни, както и за реда и начина за предоставянето им. Според получения отговор данните от плана за собствен мониторинг на “Химко” АД се предоставят на РИОСВ, но не са включени в НАСЕМ. Както вече бе отбелязано, при изясняването на правната рамка на собствения мониторинг, когато одобрява плана за собствен мониторинг съответният държавен орган определя информацията, която лицата, провеждащи собствен мониторинг, са длъжни да предоставят за включване в националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, както и реда и начина за предоставянето й (чл. 146, ал. 3 ЗООС). Редакцията на цитираната разпоредба недвусмислено показва, че винаги, когато одобрява план за собствен мониторинг, съответният орган определя информация за включване в НАСЕМ, както и ред и начин за предоставянето й. Използваният, в тази част от отговора на РИОСВ, спартански подход38 не дава възможност да се придобие представа защо информацията от собствения мониторинг на “Химко” АД не е включена в НАСЕМ. АЕЦ “Козлодуй” ЕАДИзследването се проведе на база подадено заявление за достъп до информация до Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Враца и преглед на Интернет страниците на Агенцията за ядрено регулиране, Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) и АЕЦ “Козлодуй”. С подаденото заявление поискахме РИОСВ да ни предостави копие на хартиен носител от одобрения план за собствен мониторинг на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД. Както и информация относно данните от собствен мониторинг, които АЕЦ “Козлодуй” следва да предоставя за включване в Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), реда и начина за предоставянето им. Както и в случая с “Химко” АД от РИОСВ изпратиха уведомление39 за удължаване на срока, поради необходимост от получаване съгласието на АЕЦ “Козлодуй”. Впоследствие получихме решение на РИОСВ за предоставяне на частичен достъп до информация поради това, че достъпът засягал интересите на трето лице и няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на целия обем на исканата информация. Частичността на достъпа се изразяваше във факта, че РИОСВ не ни предостави копие от одобрения план за собствен мониторинг на АЕЦ “Козлодуй”, а единствено информация за наличието на програми на атомната централа, съгласувани с компетентните органи по околна среда, както и за техния обхват и обем. И така по т. 1 от заявлението получихме информацията, че АЕЦ “Козлодуй” има програма за собствен мониторинг, която е съгласувана с РИОСВ – Враца и с ИАОС. Програмата обхваща мониторинг на Депо за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци, който включва:
Програмата обхваща и мониторинг на емисиите във водите от АЕЦ “Козлодуй”, който от своя страна включва:
По т. 2 от заявлението получихме информацията, че АЕЦ “Козлодуй” предоставя чрез радиовръзка данни за гама фона в района на централата. Данните се предават от осем локални мониторингови станции, разположени40 около централата и се обновяват на всеки час, като информацията се подава чрез ретранслатор в ИАОС. Справката на Интернет страниците на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и ИАОС показа, че в България е изградена Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама – фон. Редът за създаването, поддържането, експлоатацията и развитието на автоматизираната система е регламентиран с Наредба41, приета с Постановление № 434 на Министерския съвет от 19.11.1997 г. Според информацията публикувана на Интернет страницата на АЯР изграждането на националната система започва през 1992 г. от немската фирма “Hormann” – GmbH и през 1997 г. тя е пусната в експлоатация. Системата е йерархична по устройство и компютърно управляема и се състои от42:
Общото ръководство, управлението, координацията, контролът за режима на работа на локалните станции и на мобилната станция, обработката и визуализацията на информацията от автоматизираната система при нормална обстановка се осъществяват от Централната станция, а в аварийна обстановка - от центъра за реагиране. През 2001 г., с разрешение на Инспекцията по безопасно използване на атомната енергия (ИБИАЕ) към Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, е извършено обединяване на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон и Автоматизираната информационна система за външен радиационен контрол на АЕЦ “Козлодуй”. С това е създадена Единната информационна система за радиационен мониторинг. В резултат към 26 мониторингови точки от националната автоматизирана система са включени още 8-те контролни станции, разположени на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и в радиус 2 km около площадката, с което е дадена възможност на АЯР и на компетентните държавни органи да получават данни в реално време за състоянието на радиационния фон на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Централната станция на Единната информационна система за радиационен мониторинг, която получава данни в реално време, се намира в ИАОС. Това практическо положение е отразено в Устройствения правилник на ИАОС, с направените изменения, обнародвани в ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., в сила от 01.01.2004 г. Съгласно новата редакция на чл. 14, т. 6 от Правилника дирекция “Мониторинг на околната среда” администрира Единната национална система за радиационен мониторинг, която обединява информацията, постъпваща от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на гама-фона в Република България и от Автоматизираната информационна система за външен радиационен контрол “Бертхолд” на АЕЦ “Козлодуй”. В същото време, според публикуваната на Интернет страницата на ИАОС информация, данните, получавани в Централната станция на Единната система се препращат към допълнителните контролни центрове в АЯР, Гражданска защита, РИОСВ – Враца и Варна. По силата на общата разпоредба на чл. 147, ал. 6 от ЗООС данни, получени от Националната система за радиационен мониторинг и изготвени въз основа на тях оценки се публикуват в тримесечните и годишни бюлетини за състоянието на околната среда. Такива данни от обобщен вид се откриват в достъпните на страницата на Интернет страницата на ИАОС, тримесечни и годишни бюлетини, които съдържат раздел Природна и техногенна радиоактивност. Състояние на водопреносната система в гр. СливенТози случай получихме от Юрий Иванов, председател на Гражданско сдружение "Обществен барометър" - Сливен. Вече трета година сдружението следи проблемите на водоснабдяването в града (липса на информация за качеството на водата въпреки високите цени), породили се след отдаването на водопреносната система на концесия на частни дружества. През 2001г. с Договор за възмездно право на ползване върху водностопански системи, цялата водопреносна и канализационна система на област Сливен (с изключение на язовир “Асеновец”) преминава в частните водни сдружения “Асеновец” ООД и “Чиста вода” ООД - Сливен. В област Сливен няма изградена Пречиствателна станция за питейни води, което е абсолютно задължение за използването на открит водоизточник, какъвто е язовир “Асеновец”. Задълженията на двете частни водни сдружения произтичат от техните Договори за възмездно право на ползване. Част от системата е на повече от 100 години. От друга страна водопроводната система на града е изградена основно (70%) от ЕТЕРНИТОВИ (азбесто-циментови) тръби, които по последни проучвания са доказано вредни за човешкото здраве. Не по-добро е състоянието на водопроводната система изградена от стоманени тръби. Голяма част от тях са на повече от 25 години, при срок на експлоатация максимум 15 години. Освен непрекъснатите пробиви, вътрешната страна на тези тръби е изградена от Fe и Mn-хидроокиси, които обвиват тръбата с дебела лигава ципа, където се размножават бактерии, изцяло замърсяващи тъй наречената “питейна” вода в град Сливен. Не по-добро е състоянието на канализационната система. От една страна канализационна система в част от града изобщо липсва. Хората са принудени през 21-ви век в областен град като Сливен да ползват септични ями. От друга страна, част от съществуващата канализационна система не отговаря на съвременните технически изисквания. Тя е с малък диаметър, което означава, че не може да поеме нарасналия дебит на отпадни води. Пример е кв. “Република”, където канализационната система е правена 1946г. и връща отпадните (фекалните) води в мазетата на новите блокове. Преливниците също са с малък диаметър и често се запушват. Неправилното вертикално разположение на водопроводната и канализационната система е допълнителен фактор за възможността от директното замърсяване на питейната вода с просмукана фекална вода. Основен това проблем на публичното търговско дружество “ВиК” е също така техническото състояние на санитарно-охранителните зони. (виж снимките на умрелите прасенца захвърлени в неохраняемо ВиК-съоръжение) Основният начини за подобряване качеството на водата е изграждането на Пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ). Строежът на Сливенската ПСОВ е стартирало още през 1979г. Проблемът е, че изградените съоръжения поемат едва 50%-60% от цялото количество отпадна вода. Реализираните досега проекти за отстраняване на проектантската грешка са неефективни и всъщност са налети около 3 млн. лв. напълно нецелесъобразно. От години лабораторията за изследване на питейни води се намира в сградата на ПСОВ – т.е. на едно и също място се изследват питейните и фекалните води, което нормативно е абсолютно забранено. Лабораторията не е акредитирана по надлежния ред. В селата на област Сливен, водоснабдяването се извършва от собствени водоизточници. Обеззаразяването на водата в основната си част се извършва чрез директно хвърляне на хлор или белина във водата. Според Юрий Иванов, основен “защитник” на лошата технологична дисциплина на ВиК-операторите в област Сливен (държавно ВиК, частни водни сдружения) е държавното ХЕИ – Сливен. Единствената информация, с която разполага ГС “Обществен барометър” е публикувана в електронното издание и тя по никакъв начин не показва, че ХЕИ-Сливен проверява или наказва ВиК-операторите. Могат да се видят също и годишните отчетни доклади на ХЕИ – Сливен, в които проблемите на “питейната вода” в област Сливен са изложени с няколко изречения и няма никаква информация за реалната ситуация. Същата е позицията на ХЕИ – Сливен и в съдебното производство по НОХД № 857/ 2004г. –инспекцията експертно защитава страната на замърсителя – ВС “Асеновец” ООД Сливен. Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|