Доклад за оценка на съвместимост с предмета и целите за опазване на

11.2. Фауна и животинско население

Използваните стандартни методи за изследване са полеви наблюдения при посещението на общината, анализиране на научна литература, биологична екстрапулация.

Използвани методи за прогноза и оценка на въздействието.

Основните методи за прогноза са сравнително аналитичните. При оценката на въздействието се използва опита на автора и сравнителните модели, преведени от практиката. Поради липса на конкретни количествени данни за повечето видове е използвана система за оценяване ан консервационната и природозащитна значимост на видовете. Приоритет в ОС има консервационната значимост на вида, която щади не само видовете с висок природозащитен статус, но и видове, които са значими за нашата фауна и конкретно за района, но нямат нужния природозащитен статус.

Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на многогодишния практически опит, натрупан при проучването на природните местообитания, мониторинга на влажни зони, защитените територии, на редки, застрашени и защитени видове животни в цялата страна. Прогнозната оценка е субективна на базата на информацията за степента на засягане в проценти на съответните хабитати в района на проучването.

Източници на информация

Закон за опазване на околната среда, 2002 г., посл изм 2007 г.

Закон за биологичното разнообразие, 2002, изм и доп. 2005 г.

Закон за защитените територии, 1998, изм. 2003 г.

Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05. 1992 за запазване на природните местообтания и на дивата флора и фауна

Наредба на МОСВ, за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 3/2006 г.)

Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предметите и целите на опазване на защитените зони (ДВ бр. 73/2007)

Бондев, И. 1991. Растителността на България. С. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 183 с.;

Ботев, Б., Ц. Пешев, (ред.). 1985. Червена книга на Република България. j. 2: Животни. София. БАН;

Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл.6 ал.1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици

Костадинова, И. (съст.) 1997. Орнитологично важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 1, БДЗП, София, 176 с.

Костадинова, И. 2005. Прилагане на критериите С за опрeдeляне на Орнитологично важни места от значение за Европейския съюз в България. Предварително прилагане и анализ на празнотите. В: Съвременно състояние на биологичното състояние в България – проблеми и перспективи. Българска биоплатформа, София, 533-548.

Костадинова, И., М. Михайлов, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България.

География на България. Акад. изд. “Проф. М. Дринов”, София.

Бондев, Ив. .1991. Растителността на България. Университетско издателство “Кл. Охридски”, София.

Бондев, И., 1997. Геоботаническо райониране. В: География на България. 1997. Акад. изд. “ Проф М. Дринов”.

Наръчник за Натура 2000 в България. 2002. Природозащитна поредица – кн 5. БДЗП.

Национален план за опазване на биологичното разнообразие. 2000.МОСВ.

Небел Б.1993. Наука об окружающей среде. М.

Dimitrov, M., T. Michev, L. Profirov & K. Nyagolov. 2005. Waterbirds of Bourgas Wetlands.

Michev, T., M. Stoyneva (eds). 2007. Inventory of Bulgarian Wetlands and their Biodiversity. Publ. House Elsi-M, Sofia, 362 pp.

11.3. Птици

11.3.1. Използвани методи за изследване

Оценките са извършени въз основа на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското - Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии и произтичащите от тях нормативни документи – правилници, наредби и тарифи за обезщетения при нанесени неотстраними вреди. Ползвани са и Червената книга на България, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000” и др., вкл. и някои непубликувани материали и наблюдения. Проведен е и оглед на терена на ИП през есента на 2007 г. и лятото на 2008 г.

11.3.2. Методи за прогноза и оценка на въздействието

Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на многогодишния практически опит, натрупан при проучването и мониторинга на влажни зони, защитени територии, на редки, застрашени и защитени видове птици в страната.

За оценяване степента на отрицателно въздействие върху отделните видове птици-предмет на опазване в защитената зона е използвана изготвената от нас оригинална таблица:

Таблица за оценяване на отрицателното въздействие върху даден вид-предмет на опазване в защитената зона

ЗЗ „Бакърлъка” (за обяснения по таблицата вж точка 11)	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване			Обща оценка
	ПтициГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
		Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8		5,6
Увреждане (0,5 т)**	0,5	0,5	0,5	0,5	0,5	0,5	0,5		3,5
Влошаване (0,3 т)**		0,3	0,3	0,3	0,3	0,3	0,3		2,1
Обезпокояване (0,1 т)**	0,1	0,1	0,1	0,1	0,1	0,1	0,1		0,7
Фрагментация (0,1 т)		0,1	0,1	0,1	0,1	0,1	0,1		0,7
Замърсяване (0,2 т)		0,2	0,2	0,2	0,2	0,2	0,2		1,4
Биокоридори (0,8 т)	0,8
Геогр. свързаност (0,8 т)	0,8
Общо	1,4	2	2	2	2	2	2	15

Забележки:

* Когато се касае за вид от Червената книга, точките се удвояват.

** Когато при увреждане, влошаване и обезпокояване се засяга между 10% и 70% от популацията на дадения вид в съответната защитена зона, точките се удвояват, а над 70% - точките се утрояват.

В най-лявата колона на таблицата са подредени категориите (видовете) отрицателно въздействие върху дадения вид. Особеностите на всяка една от тези категории са разгледани последователно:

Унищожаване – отрицателно въздействие, което причинява нулев гнездови успех; причинява пълно унищожаване по различни начини на гнезда, яйца, на места за гнездене, миграция и зимуване; с 38% тежест от цялостното въздействие.

Увреждане – отрицателно въздействие, което причинява съществено (над 50%) намаляване на гнездовия успех, прогонване на преобладаващата част от двойките, които са заели гнездова територия, или са направили гнезда, на малки пред излитане и пр; съществено намаляване на възможностите за гнездене, хранене и нощуване; с 23% тежест от цялостното въздействие.

Влошаване - отрицателно въздействие, което причинява намаляване (под 50%) на гнездовия успех; прогонване на малка част от двойките, които са заели гнездова територия или са направили гнезда, на малки пред излитане и пр; незначително намаляване на възможностите за гнездене, хранене и нощуване; съществено нарушаване нормалната денонощна активност на птиците; с 14% тежест от цялостното въздействие.

Обезпокояване - отрицателно въздействие, което не се отразява съществено на гнездовия успех, но нарушава нормалната денонощна активност на птиците; с 5% тежест от цялостното въздействие.

Фрагментация – отрицателно въздействие, което причинява разкъсване, надробяване, насичане на местата за гнездене, миграция и зимуване; с 5% тежест от цялостното въздействие.

Замърсяване - отрицателно въздействие от няколко вида:

• 
  Замърсяване с твърди битови отпадъци;
  
• 
  Замърсяване с промишлени отпадъци;
  
• 
  Замърсяване с нефтени продукти;
  
• 
  Замърсяване с химически препарати за торене, за борба с вредители и др. подобни;
  
• 
  Шумово замърсяване;
  
• 
  Светлинно замърсяване.
  

В таблицата се нанася само степента, а характера на замърсяването се уточнява в текста към дадения вид; с 9% тежест от цялостното въздействие. Тук се включва и зацапване, омазутяване на отделни птици.

Категориите въздействие „Биокоридори” и „Географската свързаност” са включени в таблицата само като обща оценка.

В следващата колона са включени трите фази от годишния цикъл на птиците:

• 
  Размножаване– разделено е на:
  

Птици, гнезда и яйца – имат се предвид както възрастни птици в размножителна фаза, новопостроени гнезда, така и такива с яйца в различен стадий на развитие;

Места за гнездене – естествените субстрати, на който са разположени гнездата – дървета, храсти, скали и скални комплекси, тръстикови масиви, пасища, ливади, пясъкчни коси (тук не се включват, ел. стълбове, комини, покриви, кубета на църкви и др. подобни).

Места за хранене - всякакви хранителни биотопи с естествен характер.

• 
  Миграция – разделена е на:
  

Места за термики - терени, над които се образуват възходящи въздушни потоци, които реещите се птици използват за набиране на височина по време на миграцията. Без тяхна помощ тази група мигранти не може да достигне до местата за зимуване в Африка.

Места за нощуване – преобладаващата част от водолюбивите птици използват за нощуване естествени и изкуствени водоеми с голямо водно огледало, където се намират в безопасност. Мигриращите ята от обикновени щъркели и жерави използват открити пространства, отдалечени от пътища и селища - стърнища, угари, ливади, пасища. Мигриращите грабливи птици нощуват в обшрни горски комплекси. Към местата за нощуване следва да се прибавят и онези терени, които патици и гъски използват за убежища по време на линеенето (смяната на оперението, когато губят способността да летят и стават уязвими). Мигриращите пойни птици използват за нощуване горски и тръстикови масиви, храсталаци.

• 
  Зимуване – разделено на:
  

Места за хранене – ниви със зимни житни култури, люцерни, езера и блата, рибарници и рибовъдни стопанства, язовири и микроязовири, черноморския шелф.

Места за нощуване – незамръзнали езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства, черноморския шелф; заливни и лонгозни гори по Дунава, Тунджа, Марица и Черноморието, пясъчни коси по Дунава, Марица и др.

В най-дясната колона е посочена обобщената степен на въздействие от съответната категория въздействие, която е сума от отделните оценки.

В най-долната част на тази колона е посочена обобщената степен на въздействие от всички категории. Това е крайната оценка за степента на въздействие върху дадения вид.

от 0 до 1 няма въздействие

от 1 до 5 – малка степен на въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация;

от 5 до 10 – средна степен на въздействие, което е необходимо да се намали или премахне чрез прилагане на смекчаващи мерки;

от 10 до 15 – голяма степен на въздействие, което е необходимо да се намали или премахне чрез избор на алтернативи или прилагане на компенсаторни мерки.

11.3.3. Източници на информация

* ^* * Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл. 6 ал. 1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици.

Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). 1985. Червена книга на Република България. т. 2: Животни, София. БАН, 186 с.

Георгиев, В. 2002. Зоогеографско райониране на България. В: Географски институт при БАН. 2002. География на България. Физическа география, социално-икономическа география. Изд. Форком, София: 373-375.

Костадинова, И., М. Граматиков (отг. ред.). 2007. Орнитологично важни места в България и Натура 2000. БДЗП, 11, София, 639 с. (на бълг. и англ. език).

Костадинова, И., М. Михайлов, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица, Книга 5, БДЗП, София, 80 с.

Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България, Aves, Част 2, т. 26, София, Академично издателство ”Проф. Марин Дринов” и Издателство “Пенсофт”, 427 с.

Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България, 20, Aves, част I, София, Изд. БАН, 350 с.

Симеонов, С., Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. "Д-р П. Берон", С., 250 с.

Янков, П. (ред.). 2002. Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ, Природозащитна поредица, 4, София: 204-219.

BirdLife International. 2000. Threatened birds of the world. Barcelona and Cambridge, UK: Lynx Edicions and BirdLife International, 695 pp.

BirdLife International. 2004. Birds in Europe: population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK, BirdLife International, (BirdLife Conservation Series No 12), 374 pр.

Michev, T. & M. P. Stoyneva (eds). 2007. Inventory of Bulgarian Wetlands and their Biodiversity. Part 1: Non-Lotic Wetlands. Sofia, Publ. House Elsi-M, 364 pp. + CD supplement.

Michev, T., L. Profirov. 2003. Midwinter Numbers of Waterbirds in Bulgaria (1977-2001). Results from 25 years of mid-winter count carried out at the most important Bulgarian Wetlands. Publ. House Pensoft, Sofia-Moskva, 160 pp.

Michev, T., P. Iankov. 1993. Ornithology. - In: Workshop for National Biological Resources Conservation Strategy, March 12-20, Sveti Vrach.

Nankinov, D. A. Dutsov, B. Nikolov, B. Borisov, G. Stoyanov, G. Gradev, D. Georgiev, D. Popov, D. Domuschiev, D. Kirov, E. Tilova, I. Nikolov, I. Ivanov, K. Dichev, K. Popov, N. Karaivanov, N. Todorov, P. Shurulinkov, R. Stanchev, R. Aleksov, R. Tsonev, S. Dalakchieva, S. Ivanov, S. Marin, S. Staykov, S. Nikolov, H. Nikolov. Breeding totals of the ornithofauna in Bulgaria. Green Balkans. Plovdiv, 32 pp.

Reiser, O. 1894. Materalien zu einer Ornis balcanica. II. Bulgarien. Wien. In Commission bei Carl Gerold's Sohn: 204 pp.

Shurulinkov, P., I. Nikolov, D. Demerdzhiev, K. Bedev, H. Dinkov, G. Daskalova, S. Stoychev, I. Hristov & A. Ralev. 2008. On the actual breeding distribution and numbers of colonially nesting herons and cormorants in Bulgaria. - Orn. Mitteilungen (in print).

Shurulinkov, P., B. Nikolov, R. Tsonev. 2001. On the distribution of the Black-headed Bunting (Emberiza melanocephala) in Bulgaria. – In.: Tryjanowski P., Osiejuk T., Kupczyk, M. (Eds). Bunting studies in Europe. Bogucki Wyd. Nauk., Poznan, 81-87.

Изтегляне 4.48 Mb.

Сподели с приятели: