Доклад за оценка на съвместимостта на проект за изграждане на автомагистрала Струма, София Кулата в отсечката Драгичево Кулата с предмета и целите на защитените зони от националната екологична мрежа

Струмяни

Следните мерки ще осигурят необходимото намаляване на въздействията:

• 
  За всички алтернативи трасето на автомагистралата при проектирането да се избегнат крайречните дървета,които служат запостоянна нощувка на големия корморан. Да се търси възможност трасето на ЗЕЛЕНАТА или КАФЯВАТА алтернативи дасе изнесат от западната страна на съществуващия път, там където река Струма е на-близо до него; макар че ЧЕРВЕНАТА алтернатива не засяга нощувката от гледна точка на по-цялостното трасе (на юг към защитена зона Рупите тя има значително отрицателно въздействие) не е решение на проблема в случая.
  
• 
  Да се проектират колекторни съоръжения за отпадни води с филтри и пречиствателни, които да отвеждат водите пречистени до степен отговаряща на категорията на река Струма като водоприемник. Тези съоръжения да се проектират така че да имат капацитет да поемат залпови замърсявания, причинени от катастрофи (например разливи на цистерни с петрол);
  
• 
  Поставяне на шумоизолиращи прегради в мястото, където трасето пресича река Струма.
  
• 
  Локализиране на гнездата на земеродното рибарче по поречието на реката и избягването им при детайлното проектиране на пътното трасе;
  
• 
  Локализиране на групи от дървета с явни доказателства че са предпочитано място за хранене и гнездене на кълвачи и избягването им при детайлното проектиране на пътното трасе
  

• 
  Същестуващият мост на река Струма при село Студена се нуждае от адаптиране към нуждите на видрата.
  
• 
  Седем километровата отсечка между Студена и Старо село се нуждае поне от един надлез адаптиран, като мултифункционален, но отговарящ на изискванията на женските мечки и допълнително поне един подлез подходящ за преминаване на вълка и мъжки мечки.
  
• 
  Подходящо управление на териториите непосредствено до съоръженията в рамките на инввестиционното намерение и на целия биокородор в рамките на процедурите по чл 31-33 на ЗБР.
  
• 
  При изграждане на надлеза в района на Старо село, на надморска височина до 850 метра надлеза ще е подходящ и за сухоземните костенурки.
  
• 
  По цялата дължина между разклона за Студена и Старо село за нужни съоръжения за предотвратяване попадането на костенурки върху пътното платно
  

• 
  Отсечката между Студена и Старо село се нуждае поне от един надлез адаптиран, като мултифункционален, но отговарящ на изискванията на женските мечки и допълнително поне един подлез подходящ за преминаване на вълка и мъжки мечки.
  
• 
  Между язовир Дяково и Блатино е неободимо изграждането на още един подлез за вълка.
  
• 
  Подходящо управление на териториите непосредствено до съоръженията в рамките на инввестиционното намерение и на целия биокородор в рамките на процедурите по чл 31-33 на ЗБР.
  
• 
  Изградените надлез и подлези следва да устроени мултифунционално и да отговарят на изискванията на костенурките и видрата.
  
• 
  По цялата дължина между разклона за Студена и Блатино за нужни съоръжения за предотвратяване попадането на костенурки върху пътното платно, както и допълнителни съоръжения (сухи тръби под платното), където отстоянията между надлезите и подлезите е голямо.
  

• 
  По цялата дължина между разклона за Студена и Блатино са нужни съоръжения за предотвратяване попадането на костенурки върху пътното платно, както и съоръжения (сухи тръби под платното) за свързване на местообитанията от двете страни на магистралата.
  
• 
  Предварително пълно събиране на костенурките от трасето на магистралата преди строителството.
  

• 
  За всички алтернатвиви (ЖЪЛТА, КАФЯВА, ЗЕЛЕНА) между град Дупница и село са нужни съоръжения за предотвратяване попадането на костенурки върху пътното платно, както и съоръжения (сухи тръби под платното, многофункционални мостове, където се провеждат води под платната) за свързване на местообитанията от двете страни на магистралата.
  
• 
  Опазването на биокоридора за миграцията на видрата (Lutra lutra), горчивката (Rhodeus sericeus amarus); маришката мряна (Barbus plebejus); обикновенния щипок (Cobitis taenia) изисква да не се изграждат прагове за защита на мостовите съоръжения и при всяко пресичане на Рилска река или Река Струма да се изграждат мултифунционални съоръжения за дефрагментация. Неободимо е в посочените учатсъци да не се извършва добив на инертни материали от речното легло.
  

• 
  За всички алтернатвиви изън тунел (ЧЕРВЕНА, КАФЯВА, ЗЕЛЕНА) от разклона за село Церово до квартал Ораново на Симитли са нужни съоръжения за предотвратяване попадането на костенурки върху пътното платно, както и съоръжения (сухи тръби под платното, многофункционални мостове, където се провеждат води под платната) за свързване на местообитанията от двете страни на магистралата.
  
• 
  Предварително пълно събиране на костенурките от трасето на магистралата преди строителството в тази отсечка.
  

По отношение на биокоридора за вълка и мечката ЧЕРВЕНА и КАФЯВА алтернатива не могат да достигнат до достатъчно ниво на намаляване на въздействията поради оставането на значителни части от магистралата върху ниски виадукти и върху терен, което заедно с другата инфраструктура ще се окаже достатъчна миграционна преграда, преди всичко чрез прогонване на индивидите преди да се успели да пресекат долината. ЗЕЛЕНА алтернатива осигурява биокоридор за мечката и вълка при:

• 
  подходящо управление на териториите непосредствено до съоръженията в рамките на инвестиционното намерение и на целия биокородор в рамките на процедурите по чл 31-33 на ЗБР.
  
• 
  Това задължително включва предотвратяване на ново строителство в зоната на тунелното съоръжение, осигуряване на поне една отсечка с минимум 500 метра дължина на долината без никакво застрояване.
  

• 
  91E0*(приоритетно) Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 92C0 Гори от Platanus orientalis, 92D0 южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea and Securinegion tinctoriae)
  

Значително въздействие имат ЧЕРВЕНА и КАФЯВА алтернативи, като техните въздействия са: пряко унищожаване на местообитания, прекъсване на коридора за разпространение по долината на река Струма, въздушно замърсяване, промяна на видовия състав, нахлуване на инвазивни видове използвани за укрепване на пътни откоси (Amorpha fruticosa). Няма реални възможни за намаляване на тези въздействия в така избраните трасета на магистралата. Единствено използването на агресивни чужди видове може да бъде спряно при укрепване на пътните откоси във и извън защитените зони.

• 
  6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea
  

КАФЯВА алтернатива има значителни въздействия поради пряко унищожение на местообитания и нахлуване на рудерални видове. Няма реални възможни за намаляване на тези въздействия в така избраното трасе на магистралата.

• 
  8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове и 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
  

КАФЯВА алтернатива има значителни въздействия поради пряко унищожаване на местообитания. Няма реални възможни за намаляване на това въздействие в така избраното трасе на магистралата.

• 
  91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа – на границата на подходящите екологични условия за местообитанието – в пролома се оформя граница на разпространение, като местообитанието се среща на малки фрагменти по влажни широки понижения на склоновете с натрупани сипейни маси и подпочвени води само в северният край на пролома.
  

Значително въздействие имат ЗЕЛЕНА (СПЕА) и КАФЯВА алтернативи, като техните въздействия са: пряко унищожаване на местообитания и въздушно замърсяване. Няма реални възможни за намаляване на тези въздействия в така избраните трасета на магистралата.

• 
  91AA Източни гори от космат дъб
  

КАФЯВА алтернатива има значителни въздействия поради пряко унищожение на местообитания и замърсяване, а ЧЕРВЕНА на границата на значителните въздействия. Няма реални възможни за намаляване на тези въздействия в така избраното трасе на магистралата.

• 
  9560* Ендемични гори от Juniperus spp.
  

Местообитанието е рядко, разположено в ниските части на зоната и всички алтернативи минаващи през Кресненски пролом, КАФЯВА, ЗЕЛЕНА(СПЕА) и ЧЕРВЕНА, засягат значително местообитанието не само на ниво зона, но и на ниво национално покритие. Отново основните въздействия се дължат на пряко унищожаване на местообитания и на последващо замърсяване и не могат да се намалят при така избраните трасета.

• 
  Видра (Lutra lutra)
  

ЧЕРВЕНА и КАФЯВА алтернативи имат значителни въздействия: пряко унищожение на местообитания и безпокойство (прогонване). Прякото унищожаване е невъзможно да се намали. Възможно е чрез интензивни мерки на шумозащита да се намали ефекта на прогонване. При кафявата алтернатива, това би значило обаче усилване на преградния ефект за миграция през пътните платна и ще засили фрагментиращият ефект на магистралата. При ЧЕРВЕНА би могло значително да намали въздействията на безпокойството, но преките въздействия остават значителни по цялата дължина на пролома. И за двете алтернативи няма реална възможност за предотвратяване на отрицателните въздействия.

• 
  *Европейски вълк (Canis lupus).
  

ЧЕРВЕН и КАФЯВ вариант оказват значително преградно въздействие върху възможността на вида мигрира през Кресненски пролом. Това влияние е резултат от кумулативното натрупване на инфраструктурни съоръжения в рамките на пролома (път, магистрала, ж-п, стръмни откоси), както и естествената преграда на река Струма и стръмните планински склонове. И двете алтернативи имат няколко къси тунела, но за да може вида да мигрира в толкова тесен фронт на движение е необходимо в този участък с тунел да няма никакви други фактори на безпокойство. В конректната ситауция на пролома няма възможност за намаляване на отрицателните въздействия на двете алтернативи.

• 
  подходящо управление на териториите непосредствено до съоръженията в рамките на инвестиционното намерение и на целия биокородор в рамките на процедурите по чл 31-33 на ЗБР.
  
• 
  Това задължително включва предотвратяване на ново строителство в зоната на тунелите и виадуктите.
  

• 
  *Кафява мечка (Ursus arctos).
  

Всички изводи за вълка са в пълна сила и за мечката.

• 
  Прилепи: Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Остроух нощник (Myotis blythii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)
  

КАФЯВА, ЗЕЛЕНА (СПЕА) и ЧЕРВЕНА водят до значителни въздействия поради пряко унищожаване на местообитания (летни убежища, територии за хранене) и смъртност върху пътя. Унищожаването на местообитания не може да бъде намалено, като въздействие.Смъртността може да бъде намалена, чрез: сваляне средната скорост на движение под 60 км/ час – неприложимо за магоистралата, приложимо за местния път; частично намаляване чрез изграждане на плътни, като тунел полимерни стени изолиращи трафика от околната среда – приложимо само в участъци върху мостови съоръжения (иначе се усилва грагментиращия ефект върху нелетящите видове) и с по- голям ефект единствено за ЧЕРВЕНА, ЗЕЛЕНА (СПЕА) и ЗЕЛЕНА&ЛИЛАВА (ТУНЕЛ) алтернативи.

• 
  Леопардов смок (Elaphe situla), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Шипобедрена костенурка.(Testudo graeca) и Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
  

КАФЯВА, ЗЕЛЕНА (СПЕА) и ЧЕРВЕНА водят до значителни въздействия поради пряко унищожаване на местообитания, смъртност върху пътя и създаване на преграда и фрагментиране на екотоните между долината и склона. Нито прякото унищожаване, нито фрагментиращият ефект могат да бъдат намалени. Нормалните мерки за дефрагментация не могат да бъдат приложени при тези условия – даже малкото навлизане в склона води од създаване на стръмни пътни откоси и става абсолютно невъзможно дефрагментирането на магистралата за тези видове.

Необходимо е събиране на всички индивиди преди строителството, изграждане на съоръжения предотвратяващи попадането на индивиди върху магистралата и изграждане на съоръжения (сухи тръби под магистралата) за миграция през нея. Съоръжения за преминаване може да не са възможни в части от трасето, където минава през дълбоки изкопи със стръмни откоси.

• 
  Горчивка (Rhodeus sericeus amarus), маришка мряна (Barbus plebejus),обикновен щипок (Cobitis taenia), распер (Aspius aspius)
  

ЧЕРВЕН и КАФЯВ вариант оказват силно въздействие заради пряко унищожаване на местообитания – няма възможности за намаляване на въздействията.

• 
  *Поточен рак Austropotamobius torrentium
  

СИН вариант (Западен обход, НПО алтернатива) може да доведе до инцидентни замърсявания на притоците на Струма. Навсякъде където трасето пресича реки и дерета са нужни съоръжения предотвратяващи изливането на големи количества течности от магистралата.

• 
  92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 92D0 южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea and Securinegion tinctoriae), 6420 Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion –
  

Значително въздействие има КАФЯВА (по река Струма) резултат от: пряко унищожаване на местообитания, въздушно замърсяване, промяна на видовия състав, нахлуване на инвазивни видове използвани за укрепване на пътни откоси (Amorpha fruticosa). Няма реални възможни за намаляване на тези въздействия в така избраните трасета на магистралата. Единствено използването на агресивни чужди видове може да бъде спряно при укрепване на пътните откоси във и извън защитените зони.

• 
  Видра (Lutra lutra)- –
  

• 
  Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) и Остроух нощник (Myotis blythii)
  

• 
  Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и Южна блатна костенурка (Mauremys caspica) – северна граница на вида и единствена зона с него в западна България. В рамките на зоната, реките и речните брегове следва да се вземат в предвид, като специфични структури за свързаността на местообитанията в зоната.
  

Значително въздействие имат КАФЯВА (по река Струма) и ЧЕРВЕНА алтернативи резултат от: пряко унищожаване на местообитания и смъртност върху пътя. Само вторият тип въздействие може да бъде намален, докато прякото унищожаване на местообитания остава значително.

• 
  Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)- Жълтокоремна бумка (Bombina variegatа). Значително въздействие има КАФЯВА (по река Струма), поради навлизането си в местообитания по брега на река Струма с което уврежда пряко местообитания на 2-та вида. Не може да се намали.
  

• 
  Леопардов смок (Elaphe situla), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Шипобедрена костенурка.(Testudo graeca) и Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
  

Значително въздействие има КАФЯВА (по река Струма), поради навлизането си в местообитания по брега на река Струма с което уврежда пряко местообитания на 4 –те вида. По тоношение на сухоземните костенурки при вземане на мерки за недопускане досигането на костенурки до платното и другите стандартни мерки въздействието няма да е значително. За двата вида Elaphe обаче прякото унищожаване на местообитания остава значително и не може да се намали.

• 
  Горчивка (Rhodeus sericeus amarus), маришка мряна (Barbus plebejus),обикновен щипок (Cobitis taenia), распер (Aspius aspius)
  

КАФЯВА (по река Струма) алтернатива оказва силно въздействие заради пряко унищожаване на местообитания – няма възможности за намаляване на въздействията.

КАФЯВАТА алтернатива е недопустима; ЗЕЛЕНАТА алтернатива или разширение на съществуващия път са предпочитани алтернативи.

ВСИЧКИ АЛТЕРНАТИВИ пресичат ключови местообитания (влажни ливади и пасища) в участъка западно от с. Марикостиново. В този участък един от вариантите (кафяв, следващ съществуващия път) в най-малка степен пресича (фрагментира ключовата територия). При детайлното проектиране на трасето усилиата да бъдат насочени към максимално допуустимо извеждане на трасето на изток към с Марикастиново или преминаването на магистралата в този участък във виадукт свързващ хълмовете северно и южно от село Марикостиново по линията на проектираното трасе на по-горе споменатия кафяв вариант.