Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целиtе на опазване на защитени зони
Изтегляне 2.35 Mb.
|
5.1.2. Местообитания на видовеЗа целите на настоящата оценка е обходена цялата територия определена за реконструкция и изграждането на обхода, като са обследвани подробно терените попадащи в обхвата на пътя и прилежащи на него за наличие на местообитания.. Използвани са стандартни методи за определяне на видовия състав на земноводните и влечугите и за оценка на тяхната численост. Те са описани в използваните литературни източници: „Определител на земноводните и влечугите в България” и „Restoring Ecological Networks Across Transport Corridors in Bulgaria. Indentification of bottleneck locations and practical solutions”. Размера/плътността на популацията е указана като е посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P). Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p > 2%; C) 2% >= p > 0%. D) незначителна популация.
Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации). Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк обхват. Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B) добра стойност; C) значима стойност.
Предмет на опазване в защитената зона са: четири вида риби; два вида земноводни; пет вида влечуги; пет вида бозайници и два вида безгръбначни. Риби (Pisces) Предмет на опазване в защитената зона са: Alosa agone, Alosa immaculate, Обикновен щипок (Gobites taenia), Европейска горчивка (Rhodeus serineus amarus)
Реализирането на инвестиционното предложение - изграждането на обходния път на гр. Ахелой заедно с всички предвидени за изграждане пътни съоръжения не е свързано с пресушаването или замърсяването на воден обект, така че целият клас риби не е застрашен от реализирането му. За отвеждането на атмосферните води от пътното тяло са разработени нормативни изисквания - Нормите за проектиране на пътища, част четвърта "Земно тяло", глава 27 „Отводняване на земното тяло“. На основата на този документ са разработени и начините на отвеждане и заустване на водите попаднали в обхвата на пътя. Предвидено е използването на окопи, дренажи, колектори, изпарителни басейни и т.н., способстващи за максимално бързо отвеждане на водите от пътното платно. Тези води се заустват в прилежащата овражна и речна мрежа, без да се допуска замърсяване на водни обекти в обхвата на пътя.
Финта (Alosa agone) Оценка: Не се очаква въздействие. Карагьоз (Alosa immaculatа) Оценка: Не се очаква въздействие. Обикновен щипок (Gobites taenia), Оценка: Не се очаква въздействие. Европейска горчивка (Rhodeus serineus amarus) Оценка: Не се очаква въздействие. Земноводни (Amphibia). Предмет на опазване в зоната са: » Червенокоремна бумка (Bombina bombina) » Голям гребенест тритон (Triturus karelini) Оценка на видовете земноводни според Стандартния Натура формуляр
» Южен гребенест тритон (Triturus karelinii) Разпространение у нас. Среща се почти в цялата страна до около 1500 м н.в. Отсъства около р. Дунава и долните течения на дунавските притоци. Местообитание. Гребенестия тритон е свързано с наличието на вода. Застояли, обрасли с водна растителност водоеми и техните околности. Биология. Във водата се храни с ларви на комари и други насекоми, дребни ракообразни, тубифекс и др. На сушата яде дъждовни червеи, голи охлюви, бавно подвижни членестоноги и техните ларви. Копулацията е от март до май. Оплодените яйца се залепват по подводните растения. Инкубацията е около две седмици. Метаморфозата настъпва след около три месеца. Възрастните излизат на сушата около месец след размножаването. Зимува във водата, по-рядко на сушата (предимно младите). Оценка на популацията в зоната. В рамките на зоната видът са среща в изолирани находища във малки локви край реките. Зоните са от значение за поддържане на географската и екологичната кохерентност на вида. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. В обхвата на р. Ахелой строителни дейности ще се извършат единствено за изграждане на моста над р. Ахелой, като участъци от мочурища или покрай тях, в които видът излиза на сушата ще останат незасегнати. Поради разположението на пътния участък в Черноморския климатичен район в който сериозните застудявания са редки, количествата сол и луга използвани при поледици ще бъдат минимални без да се стига до засоляване на водоемите, които обитава. » Червенокоремна бумка (Bombina bombina). Разпространение у нас. Среща се главно покрай р. Дунав, по-рядко в Дунавската равнина и в Южна България. Не по-високо от 200-250 м.н.в. Местообитание. Обитава канавки със застояла или слабо проточна вода, блата и по-рядко реки и особено техните разливи. Зимата прекарва на сушата, като се заравя по няколко заедно в треви или навлизат в дупки на гризачи. За разлика от други видове жаби почти не излиза от водоема. Може да се придвижва от един водоем в друг максимално отдалечени на около 700 м един от друг. Биология. Размножителният период е от края на март до май-юни. Яйцата се прикрепят към водни растения или към субстрата по единично или на малки групи (до 20-30 броя). За размножителния сезон женската снася до 300 яйца. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни. Заплаха за вида е замърсяването и пресушаването на водоемите в които се извършва оплождането и метаморфозата от попова лъжичка до оформена жабка Оценка на популацията в зоната. В рамките на зонат видът са среща в изолирани находища. Зоната е от значение за поддържане на географската и екологичната кохерентност на вида. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Участъкът от защитената зона между трасето на пътя и р. Ахелой е зает от обработваеми земи и терени със сменено предназначение. Реализирането на инвестиционното намерение не е заплаха за вида, понеже не е свързано с пресушаването или замърсяването на водни басейни, които са от значение за оцеляването на вида. В мястото на премостване ще се извършат строителни дейности за стъпки на колоните на носещата конструкция на моста, без да се намалява пропускателната способност на речното корито, увреждане на местообитанията ѝ, както и без да се затруднява свободнто и придвижване и разпространение в границите на защитената зона. Оценка на риска за видовете земноводни предмет на защита в защитената зона Южен гребенест тритон (Triturus karelinii) Оценка: Не се очаква въздействие. Червенокоремна бумка (Bombina вombina) Оценка: Не се очаква въздействие. Обобщената оценка за потенциалното отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху целите за опазване на видовете земноводни в защитената зона може да се оцени като нулево. Влечуги (Reptilia). Предмет на опазване в защитената зона са: » Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) » Леопардов смок (Elaphe situla) » Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) » Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) » Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) В списъка на видовете предмет на опазване в защита в ЗЗ „Ахелой-Равда- Несебър“ са включени подвидовете на ивичестия смок (Elaphe quatuorlineata) и леопардовия смок (Elaphe situla), които в съвременната херпетология са определени като самостоятелни видове - Пъстър смок (Elaphe sauromates) (Бисерков 2007) и Леопардов смок (Zamenis situla) (Бисерков 2007). Оценка на видовете влечуги според Стандартния Натура формуляр
» Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), син Пъстър смок (Elaphe sauromates) Разпространение у нас. Среща се в равнините и ниските части на планините в Южна България източно от Пазарджик, Дунавската равнина, източните части на Предбалкана, Добруджа и Черноморието. Застрашен вид. Включен в Червена книга на България 2011 г. Местообитание.Обитава открити терени със степна растителност, с разредени широколистни гори и храсталаци. Понякога се среща в много влажни места по бреговете на големи реки и блата. Видът не е отровен и е с дневна активност. Катери се добре по дърветата и в горски местообитания прекарва голяма част от времето в короните на дърветата. Биология. Храни се с дребни птички и яйцата им, по-рядко с гризачи. Снасянето на яйцата /5-14/ е през юли. Оценка на популацията в зоната. Много рядък в рамките на зоната, като се среща спорадично в горите и храсталаците по крайбрежието на реките. В Стандартния формуляр на зоната е отбелязан като регистриран (Р). Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Трасето на обходния път преминава през обработваеми земи в които представителите на змиите могат да попаднат само случайно без да са постоянни обитатели на района. В част от имотите се отглежда селскостопанска продукция, при които територията е престанала да бъде местообитание на вида. Освен Път І-9 «Бургас – Слънчев бряг», покрай защитената зона преминава и пътя «Каблешково – Ахелой», който е отклонение на Път Е-79 «Варна – Бургас» и връзка с АМ «Тракия», поради което също като подлежащия на изграждане път са с интензивно движение на МПС. По тези причини източно от Път І-9 «Бургас – Слънчев бряг» в участъка на защитената зона между р. Ахелой и Поморийското езеро видът не се среща. Възможни обитания на вида са необработваемите земи покрай р. Ахелой на запад от гр. Ахелой от които пътният участък е значително отдалечен. В пътния уастък между гр. Поморие и гр. Ахелой видът не е наблюдаван, както не са и регистрирани случаи на прегазването му от МПС. Отрицателни въздействия поради смъртнст от прегазване от МПС и фрагментация на местообитанията му не се очакват. » Леопардов смок (Elaphe situla, син Zamenis situla) Разпространение у нас. Разпространен е в южната част на Струмската долина, подножието на Западни Родопи (единично, непотвърдено находище при Асеновград) и Южното Черноморие; среща се до около 650 m н.в. Застрашен вид. Включен в Червена книга на България 2011 г. Местообитание.Обитава сухи, каменисти или скалисти терени (с добре развит микрорелеф) с ксерофитни треви и храсти. Среща се и в разредени гори. Видът не е отровен с нощен начин на живот. Понякога излиза и рано сутрин или привечер (много рядко в обедно време приз ранна пролет). Биология. Храни се с дребни гризачи, гущери и малки птички. Оценка на популацията в зоната. В Стандартния формуляр на защитената зона е отбелязан като много е рядък /V/. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Вероятно се среща в крайречните гори и храсталаци и свързаните с тях тревни площи, при наличието на скали и купчини от камъни в участъка между с. Александрово и гр. Ахелой, където преобладават необработваемите земи и има подходящи местообитания за вида. Зоната е от значение за поддържане на географската и екологичната кохерентност на вида. Не е регистриран в ивицата между къмпинг Ахелой и пътя „Бургас – Варна”, която е заета от обработваеми земеделски земи. » Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) Разпространение у нас. Среща се в реките и стоящите водоеми в цялата страна. В планините е установена до 1100 м. н.в. Местообитание. Блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките. Среща се и в полусолени бракични водоеми покрай морския бряг. Особено висока е числеността й в рибарници и микроязовири обрасли с папур, тръстика и дзука. Биология. Биологията на вида е тясно свързана с наличието на водни басейни, каквито не се засягат от инвестиционните обекти. Дневен вид, но активността му често продължава и след здрачаване. Почти цялото време прекарва във водата или като се пече на слънце на брега или върху паднали във водата дървета. Силно привързан към водата вид, но понякога във влажни местообитания се отдалечава и на големи разстояния от нея. Характерно за размножителния процес при блатната костенурка е задължителното наличие на мека и песъчлива почва, в която тя изкопава с опашката си ямичка в която снася яйцата си, които заравя след снасянето за да може да се извърши нормално протичане на инкубационния процес. Продължителността на живота в природата достига до около 40 години. Оценка на популацията в зоната. Видът е чест в подходящите за него местообитания, като се среща в реките и по-големите стоящи водоеми. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът е често срещаш се в долното течение на р. Ахелой. Реализирането на инвестиционното намерение не е свързано с пресушаване или замърсяване на воден обект и не предствалява заплаха за тях. Въздействия върху вида и местообитанията му няма да има. » Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) Разпространение у нас. В цялата страна, с изключение на високите затворени полета в Западна България; много рядка на североизток от линията Русе-Балчик. Поради интензивното земеделие днес почти не се среща в Тракийската низина. В планините е намирана до около 1450 м н.в. Отделни екземпляри могат да се намерят случайно в Софийското поле, Витоша и Люлин пл., но те не са автохтонни, а са пренесени там („освободени”) от неинформирани хора. Застрашен вид. Включен в Червена книга на България 2011 г. Местообитание. Хълмисти местности покрити с храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в районите с храсти и разредени гори в нископланинския пояс в Южна България. Биология. Дневен вид. През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през най-горещите месеци само сутрин и привечер. Храни се предимно с тревисти растения (главно бобови, сложноцветни и розоцветни), по-рядко с окапали плодове (черници, джанки и др.). Понякога с растителната храна поглъща и дребни безгръбначни животни (червеи, мекотели и др.). Копулацията е през април-май, по-рядко през късното лято (от края на юли до август и септември). За зимуване се заравя в почвата на дълбочина до 40-90 см (обикновено на южни склонове). Може да преживее кратки застудявания, които водят до спадане на температура в убежището под 0ºС. На повърхността излиза през април (по изключение в края на март). Оценка на популацията в зоната. Видът е наличен /Р/ за защитената зона, като се среща в крайречните гори и храсталаци и свързаните с тях тревни площи. Лошото състояние на популацията в зоната е резултат от прякото унищожение на вида, но условията за вида в зоната са били добри към момента на нейното предлагане и е имало добри условия за възстановяване на популацията. Подходящите местообитания за вида са разположени в най-западната част на защитената зона, а в миналото видът се е срещал и по пясъчните дюни между Равда и Несебър от които южната част на защитената зона е отделен чрез лимана на р. Ахелой и големите ваканционни селища Марина кейп и Роял Марина палас. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не се среща на територията на защитената зона, през която преминава подлежащия на изграждане обходен път. Освен това, трасето на пътя преминава през обработваеми земи, които не предоставят възможности за местообитании. Въздействия върху вида и местообитанията му няма да има, тъй като видът не е регистриран в тази част от защитената зона, а площите с консервационно значение в които е възможно съществуването на устойчива популация или възстановяване на местообитанията му са разположени на няколко километра на запад от пътния участък, на север и на запад от р.Ахелой, която е естествена граница между отделните популации. » Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) Разпространение у нас. В цялата страна до около 700-1000 м н.в, с изключение на високите затворени полета в Западна България. Застрашен вид. Включен в Червена книга на България 2011 г. Местообитание. Обитава открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока численост има в окрайнините на широколистни гори и полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори. Биология. Дневен вид. Активността е най-висока през пролетта. В сравнение с шипоопашатата костенурка е значително по-мобилен вид и извършва по-дълги миграции. По време на летните горещини мигрира от откритите, сухи и припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни горски и храстови формации). Храни се предимно с тревисти растения, по-рядко с окапали плодове (джанки, круши и др.). Сухоземните костенурки прекарват почти целия си живот в един малък по площ район и много рядко извършват миграции. Поради начина си на живот и ограничените двигателни способности естествен обмен на индивиди между популациите, разделени от някаква физикогеографска преграда (напр. по-голяма река, висок хребет, автомагистрала) на практика е невъзможен. Оценка на популацията в зоната. Видът е отбелязан като регистриран в зоната, като се среща в крайречните гори и храсталаци и свързаните с тях тревни площи. Лошото състояние на популацията в зоната е резултат от прякото унищожение на вида, но условията за вида в зоната са били добри към момента на нейното предлагане и е имало добри условия за възстановяване на популацията. Местообитанията й в района са вероятно в участъка между с. Александрово и гр. Ахелой и обрастлите с храси понижения между дюните между с. Равда и гр. Несебър. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен в границите на инвестиционното предложение и близките околности поради липса на подходящи местообитания и много ниската численост на популацията в зоната. Път І-9 «Бургас – Слънчев бряг» е особено интензивно натоварен и е сериозна преграда за преминаване на сухоземни костенурки от запад, но в участъка от защитената зона на изток от него, поради незначителните размери (около 650 х 150 м), естествената фрагментация не е от значение като местообитание за вида. На север р. Ахелой е естествена преграда, а от изток и юг възможностите за преминаване на костенурки са ограничени от бетонната стена отделяща обработваемите земи и Поморийското езеро от плажната ивица заедно с отводнителните канали преминаващи покрай басейните на Поморийските солници. На тази малка територия заета предимно от обработваеми земи в която възможностите за обмен на генетичен материал между отделните популации са прекъснати съществуването на жизнена популация от сухоземни костенурки е невъзможно. Оценка на риска за видовете влечуги прпедмет на опазване в защитената зона Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) Оценка: Не се очаква въздействие. Леопардов смок (Elaphe situla, син Zamenis situla) Оценка: Не се очаква въздействие. Обикновена блатна костенурка(Emys orbicularis) Оценка: Не се очаква въздействие. Шипобедрена костенурка(Testudo graeca) Оценка: Не се очаква въздействие. Шипоопашата костенурка(Testudo hermanni) Оценка: Не се очаква въздействие. Обобщената оценка за потенциалното отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху целите за опазване на видовете влечуги предмет на защита в защитената зона може да се оцени като нулево. Бозайници (Mammalia). Предмет на опазване в защитената зона са: » Видра (Lutra lutra) » Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) » Афала (Tursiops truncatus) » Лалугер (Spermophilus citellus) » Пъстър пор (Vormela peregusna) Оценка на видовете от бозайната фауната според Стандартния Натура формуляр
Делфини Двата вида делфини Афала (Tursiops truncatus) и Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) сa редки обитатели на откритите морски пространства, каквито реализрането на инвестиционното предложение не засяга и въздействия върху тях не се очакват. » Видра (Lutra lutra) Разпространение у нас. Среша се почти из цялата страна с изключение на Добруджа и голяма част от Лудогорието. С най-голяма плътност е популацията в Югоизточна България. Уязвим вид. Включен в Червена книга на България 2011 г. Местообитание. Обитава реки, езера, блата, както и бреговете на планински потоци и езера. Биологията на този хищник изисква наличието на водни басейни, които са основен източник на храна и места за ловуване и размножаване. Леговищата са разположени в дупки в брега, над нивото на водната повърхност. Биология. Размножителният период за Деверна България е около средата на м. март, а за Южна България февруари-март. Храни се главно с риба, жаби, охлюви, яйца на малки птици, гнездящи около водните басейни, насекоми, раци. Оценка на популацията в зоната. Видът са среща в рамките на зоната. В Стандартния формуляр на защитената зона посоченият брой на индивидите които я обитават е 0-1. Със сигурност видът е установен в съседната защитена зона Поморийско езеро, която е разположена на няколко километра на юг. Възможно е в търсене на храна отделни индивиди през определен период от годината да се укриват в обраслите с влаголюбива растителност брегове на р. Ахелой. Участъкът от реката който се ползва от една резидентна женска е с дължина около 8,5 км и строителните дейности в мястото на премостването, като цяло обхващат незначителна част от местообитанията ѝ. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът е подвижен, трудно откриваем и директните срещи с човек са изключително редки. Не се отдалечава повече от 2-3 метра от водната повърхност на водоемите, които обитава, поради което навлизане в участъка на обхода на гр. Ахелой на път І-9 Бургас – Слънчев бряг от никога не е наблюдавано. Премостването на реката ще обхване незначителна част от коритото на р. Ахелой, където не са установени местообитания на вида. Пътят преминава покрай частта от зоната, която е заета от обработваеми земеделски земи в които видрата никога не навлиза. Засегнатият участък от реката е отдалечен от места, предоставящи възможност за укриване, поради което същите няма да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение. Определящи за вида са въздействията от построените непосредствено до речното корито и морския бряг сгради и къмпинг Ахелой. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде без негативни въздействия върху вида и местообитанията му. » Лалугер (Spermophilus citellus) Разпространение у нас. Среща се почти в цялата страна. Навсякъде има мозаечен характер. Населява открити тревисти местообитания в широк диапазон надморски височини: от Черноморското крайбрежие до 2100-2400 м. (Рила и Стара планина). Уязвим вид. Включен в Червена книга на България 2011 г. Вида достига висока плътност – максималната регистрирана плътност за страната е от порядъка на 100 - 120 екз/ха. Като правило в населяваните от него местообитания формира вътре популационни групировки, относително обособени от съседни такива. В отчета за такива групировки се използва термина “колония”. В миналото ареалът на лалугера е обхващал цялата територия на България и е бил с висока плътност на популациите (Пешев, 1955; Марков, 1957). През последните десетилетия обаче числеността и площта на населяването територии са драстично намалели, като в крайните югозападни и югоизточни райони вида не се установява. Основните фактори, на които се дължи сегашното състояние, са масовото разораване на целинни земи, започнало през 50-те години, и създаването на плътни масиви орна земя (лалугера не населява разорани площи, само навлиза в тяхната периферия да се храни), а в настоящия момент е промяната в състоянието на местообитанията (пасища, мери, ливади и т.н.) на вида в резултат на сукцесионни промени настъпили вследствие на драстичното намаляване броя на пашуващи селскостопански животни. Тази тенденция е характерна за целия ареал на вида, поради което в консервационно отношение европейския лалугер е категоризиран като уязвим в IUCN, и е включен в списъците на видовете подлежащи на опазване в редица международни актове. Местообитание. Обитава открини необработваеми площи, покрай пътища, ж.п. линии и близо до културни площи. В планините достига на височина до 2500 м.н.в. Среща се в Стара планина. Спи зимен сън без пробуждане. Лалугерът заема важно място в системата на взаимоотношенията в съобществата, като служи, в една или друга степен, за хранителна база на практически всички хищни бозайници и дневни грабливи птици. Особено това важи за такива специализирани видове като царския орел, пъстрия и степния пор и др., числеността на които е в пряка връзка със състоянието на лалугеровите популации. Биология. Характеризира се със строга периодичност на жизнената дейност в течение на годината, като ражда един път годишно и спи зимен сън. Храни се с различни треви и техните семена, понякога с насекоми. Не прави запаси. Статут. В България европейският лалугер е включен Червената книга на България - категория уязвим. Съгласно чл. 6. (1) и приложение № 2 на Закона за Биологичното разнообразие, европейския лалугер “е включен в приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция” и “видът изисква приоритетно съхранение на неговото местообитание” включително и чрез обявяване на защитени зони, съгласно чл.6(1).т.2. В този смисъл вида и неговите местообитания се разглеждат като приоритетни за опазване в защитените зони по Натура 2000. Подробни изследвания върху разпространението на европейския лалугер са направени през 1977г от Кочев и Кочева. Оценка на популацията в зоната. В Стандартния формуляр на ЗЗ „Ахелой-Равда-несебър“ видът е отбелязан като регистриран (Р). Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен, както и липсват видими следи от жизнената му дейност. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде без негативни въздействия върху вида и негови местообитания. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен, както и липсват видими следи от жизнената му дейност. Трасето на обходния път преминава през обработваеми площи, ниви лозя и овощни градини в които порди разрушаване на подземните му укрития по време на обработката на почварта видът не се заселва. Заетият от необработваеми земи участък мера е с незначителни размери– 0.037 дк, в него отвори от подземни укрития на лалугери на са открити. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде без негативни въздействия върху вида и негови местообитания. » Пъстър пор (Vormela peregusna) Разпространение у нас. Унас се среща на изолирани места из цялата страна, но най-често в Добруджа. Намиран е до 1700 м.н.в. в Рила. Уязвим вид. Включен в Червена книга на България 2011 г. Местообитание. Обитава открити степни терени, ниви, лозя, храсталаци. Видът обикновено не копае собствени, а разширява подземни леговища на по-едроразмерни гризачи. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основния му хранителен ресурс. Биология. Разгонването започва в началото на февруари. Женската ражда 4-8 молки. Храни се с гризачи, главно лалугери, гущери, птици и др. Оценка на популацията в зоната. В Стандартния формуляр за защитената зона видът е отбелязан също като наличен /Р /. По подходящи са условията за заселването и обитаването му в участъка от речното корито между с. Александрово и гр. Ахелой. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен при полевите проучвания. Няма сведения за срещани индивиди в района на инвестиционното намерение. Негативни въздействия поради реализиране на инвестиционното предложение върху вида и местообитанията му не се очакват. Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Видът не е установен при полевите проучвания. Няма сведения за срещани индивиди в района на инвестиционното намерение. Негативни въздействия поради реализиране на инвестиционното предложение върху вида и местообитанията му не се очакват. Оценка на риска за видовете бозайници, предмет на защита в защитената зона » Афала (Tursiops truncatus) Оценка: Не се очаква въздействие. » Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) Оценка: Не се очаква въздействие. » Видра (Lutra lutra) Оценка: Не се очаква въздействие. » Лалугер (Spermophilus citellus) Оценка: Не се очаква се въздействие » Пъстър пор (Vormela peregusna) Оценка: Не се очаква въздействие. Обобщената оценка за потенциалното отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху целите за опазване на видовете бозайници може да се оцени като нулево. Безгръбначни. Предмет на защита в зоната са два вида: » Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus coloptenoides) » Ценагрион (Cenagrion ornatum) Ценагрион (Ручейно пъстриче) (Coenagrion ornatum). Широко разпространен вид, от разред водни кончета (Odonata). Ларвата му обитава водоеми със слаба проточност, които могат да бъдат и много плитки с дълбочина на водата около 20 см. Застрашено е от унищожаване на местообитанията на ларвата му, поради пресушаване или замърсяване. С изграждането обходния път на гр. Ахелой (Път І-9 «Бургас – Слънчев бряг») не се предвижда пресушаването или замърсяването на воден обекти, поради което въздействията върху вида и местообитанията му не се очакват. Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) Представителят на шипогръдите скакалци (Paracaloptenus caloptenoides) обитава сухи тревни и естествени обитания. Имотите покрай които преминава обходния път на гр. Ахелой са земеделски земи, които поради използването на химични растителнозащитни препарати не са с консервационно значение за вида. Заплаха за вида са пожарите, превръщането на необработваемите земи в обработваеми и употребата на растително защитни препарати. Както при строителството, така и при експлоатацията на пътя въздействия от по-горе посочените дейности няма да бъдат предизвикани, поради което въздействия върху вида не се очакват. Движението на МПС по пътното платно не е пречка прилежащите на него площи да изпълняват функциите си на местообитания на различните видове безгръбначни. Съставът на инсектофауната ще остане характерния за обработваемите и необработваемите земи. Оценка на риска за видовете безгръбначни, предмет на защита в защитената зона Ценагрион (Ручейно пъстриче) (Coenagrion ornatum). Оценка: Не се очаква въздействие Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) Оценка: Не се очаква въздействие Обобщената оценка за потенциалното отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху целите за опазване на видовете безгръбначни може да се оцени като нулево. Каталог: ovos Изтегляне 2.35 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||