Описание на защитената/защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение

4. Описание на защитената/защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на инвестиционното предложение

- от км 210+155 до км 210+500 – пътя е в зоната

- от км 212+040 до км 212+233.06 – зоната тангира в ляво от пътя
ЗЗ „ Емине” BG 0002043

- от км 207+980 до км 209+230 – пътя е в зоната

- от км 209+615 до км 211+535 – пътя е в зоната

- от км 211+920 до км 212+040 – пътя е в зоната

- от км 212+040 до км 212+233.06 – зоната тангира в дясно от пътя
ЗЗ „Поморийско езеро” BG 0000152

-от км 212+040 до км 212+233.06 – зоната тангира в ляво от пътя

• 
  Защитена зона „Ахелой-Равда-Несебър”
  

К BG 0000574

Площ на защитената зона 39 283.80 дка.

* Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

* Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

* Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Защитената зона обхваща територии заети от естествени обитания по двата бряга на р. Ахелой на юг от с. Александрово до вливането и в Черно море, пясъчните дюни на югозапад от гр. Несебър и част от акваторията на Черно море. Надморска височина е от 0 до 92 м, а средната 44 м.

По- голямата част от защитената зона опазва основно обширни плитки заливи (код1160), други морски местообитания и няколко различни типа дюни. Една малка част от зоната e със запазени крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (код 91F0).

Малка част около устието на р. Ахелой е заета от селскостопански земи – ниви, лозя, градини и полета, а крайбрежната ивица предимно с псамофилна растителност. В района е осъществена интензивна залесителна дейност, като голяма част от дюните са залесени с насаждения от тополи (Populus), акация (Robinia pseudoacacia), черен бор (Pinus nigra) и аморфа (Amorpha fruticosa). По бреговете на р. Ахелой все още са запазени стари тополи и тръстикови полета. Територията на зоната представлява важно местообитание (влажна зона) за оцеляването на безгръбначната фауна и за осигуряване на храна на прилепите.

Обикновен щипок (Gobites taenia)

Европейска горчивка (Rhodeus serineus amarus)
Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC:

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)

Леопардов смок (Elaphe situla)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Голям гребенест тритон (Triturus karelini)
Бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC:

Видра (Lutra lutra)

Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena)

Афала (Tursiops truncatus)

Лалугер (Spermophilus citellus)

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus coloptenoides)

Ценагрион (Cenagrion ornatum)

• 
  Защитена зона „Емине”
  

J BG 0002043

ЗЗ по по Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици. Утвърдена с Решение на МС № 122/02.03.2007 г. Обявена със Заповед № РД 560/21.08.2009 г.

Площ на защитената зона – 666 030.16 дка.

* Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

* Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

* Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Защитената зона обхваща най-източната част на Стара планина от с. Паницово на запад до нос Емине на изток. На север се простира до долината на река Двойница, а на юг достига до селищата Ахелой и Каблешково, като обхваща и северната част на Бураския залив. При нос Емине брегът представлява тясна чакълеста ивица, над която се издига стръмна до отвесна скала, на места обрасла с храсталаци. В района преобладават ксеротермни тревни съобщества от белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсталаци предимно от драка /Paliurus spina-christi/, както и вторични гори от дъб /Quercus spp./ (Бондев, 1991). Планинската част е покрита предимно с широколистни гори. В равнинната част преобадават селскостопанските земи, с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони. 26% от площта на зоната е заета от плитките води на северната част на Бургаския залив.

На територията на ЗЗ „Емине” са установени 218 вида птици, от които 60 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 8 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 29 вида, в SPEC3 - 59 вида. В защитената зона намират подходящи местообитания 79 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 73 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. През ЗЗ „Емине” преминава прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично „място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над нея пеликани, щъркели и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в най-източната и част, поради факта че е сравнително най-ниската и лесна за преминаване преграда. Щъркелите и пеликаните често летят направо през Бургаския залив. Гористата част се използва от мигрантите – главно грабливите птици за хранене и нощуване. Равнинните части южно от планинските склонове се използват от нощувалите и прелитащите мигранти за набиране на височина. Значителни количества бели щъркели и пеликани прелитат и над акваторията, пресичайки Бургаския залив. Крайбрежните скали и акваторията на ЗЗ „Емине” са едни от малкото в България, където постоянно се среща средиземноморския буревестник /Puffinus yelkouan/. ЗЗ „Емине” е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид, както и за големия маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, горската чучулига /Lullula arborea/, полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, средния пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, синявицата /Coracias garrulus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, черногърбото каменарче /Oenanthe pleshanka/, речната рибарка /Sterna hirundo/ и белочелата рибарка /Sterna albifrons/. През зимата в крайбрежните морски води се концентрират значими количества черногуши гмуркачи /Gavia arctica/, кафявоглави потапници /Aythya ferina/ и други водолюбиви птици.

Крайбрежните територии на Емине са пряко застрашени от строителни дейности и увеличаване на туристическата преса, следствие от развиващия се масов туризъм. Един от най-големите летни курорти по Черноморското крайбрежие - Слънчев Бряг, се намира в границите на мястото. Поради бързото развитие на курорта и интензивното строителство в съседство с него част от съществуващите крайбрежни дюни, както и пасища, ливади и малки горички вече са унищожени. Туристическия натиск ежегодно се засилва не само по крайбрежието, но и навътре в сушата и в планинските части. Турове с моторни превозни средства извън съществуващите пътища (т. нар. “off road”) и свързани с него туристически дейности по планинските пасища и ливади през последните години започват да стават много популярни и водят до влошаване и унищожаване на тревните местообитания. През Емине преминава международен път, който оказва отрицателно влияние на околните територии в равнинните части на мястото, основно поради замърсяването и строителството по протежение на пътя. Незаконните сечи и лова причиняват безпокойство на птиците. Особено опасни за мигриращите птици са плановете за изграждане на ветроенергийни паркове. Морската акватория е обект на много интензивен риболов, както със стационарни, така и с плаващи мрежи. Земеделските земи са обект на интензивно ползване с употреба на значително количество химикали, въздействащи върху птиците, зависими от този тип местообитания.

1. опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т.2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;

2. възстановяване на местообитания на видове птици по т.2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

В границите на защитената зона се забранява:

1. премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета), при ползването на земеделските земи като такива;

2. залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

3. използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

4. изграждането на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра, с изключение на тези, за които към датата на публикуване на заповедта в „Държавен вестник” има завършена процедура по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл.31 от Закона за биологичното разнообразие;

5. косенето на тръстика, в периода от 1 март до 15 август;

6. паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;

7. извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания.

8. В имотите от землищата на гр. Обзор и с. Емона с включени в т.8 от заповедта номера се забранява:

8.1. допускането и извършването на жилищно, курортно и вилно строителство, до влизането в сила на нов ОУП на община Несебър или негово изменение, с изключение на тези имоти, за които към 18.08.2006 г. има стартирала процедура по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда;

8.2. промяната на естествения характер на речните корита извън границите на населените места, с изключение на дейности, свързани с превантивна защита или оперативна защита при бедствени ситуации;

8.3. провеждането на офроуд състезания.

Черногуш гмуркач (Gavia arctica)

Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan)

Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)

Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)

Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii)

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)

Малък воден бик (Ixobrychus minutus)

Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Червена чапла (Ardea purpurea)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus)

Лопатарка (Platalea leucorodia)

Червен ангъч (Tadorna ferruginea)

Орел рибар (Pandion haliaetus)

Осояд (Pernis apivorus)

Черна каня (Milvus migrans)

Червена каня (Milvus milvus)

Белоглав лешояд (Gyps fulvus)

Орел змияр (Circaetus gallicus)

Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

Полски блатар (Circus cyaneus)

Степен блатар (Circus macrourus)

Ливаден блатар (Circus pygargus)

Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Голям креслив орел (Aquila clanga)

Скален орел (Aquila chrysaetos)

Малък орел (Hieraaetus pennatus)

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Царски орел (Aquila heliaca)

Белошипа ветрушка (Falco naumanni)

Сoкол скитник (Falco peregrinus)

Ловен сокол (Falco cherrug)

Сив жерав (Grus grus)

Ливаден дърдавец (Crex crex)

Kокилобегач (Himantopus himantopus)

Турилик (Burhinus oedicnemus)

Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola)

Малък горски водобегач (Tringa glareola)

Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus)

Малка чайка (Larus minutus)

Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica)

Каспийска рибарка (Sterna caspia)

Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis)

Речна рибарка (Sterna hirundo)

Белочела рибарка (Sterna albifrons)

Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus)

Черна рибарка (Chlidonias niger)

Бухал (Bubo bubo)

Кoзодой (Caprimulgus europaeus)

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Синявица (Coracias garrulus)

Сив кълвач (Picus canus)

Черен кълвач (Dryocopus martius)

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra)

Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla)

Горска чучулига (Lullula arborea)

Полска бъбрица (Anthus campestris)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Черночела сврачка (Lanius minor)

Белочела сврачка (Lanius nubicus)

Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum)

Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

Градинска овесарка (Emberiza hortulana);

Среден морелетник (Stercorarius parasiticus)

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)

Голям гмурец (Podiceps cristatus)

Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena)

Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis)

Голям корморан (Phalacrocorax carbo)

Сива чапла (Ardea cinerea)

Ням лебед (Cygnus olor)

Голяма белочела гъска (Anser albifrons)

Бял ангъч (Tadorna tadorna)

Фиш (Anas penelope)

Зимно бърне (Anas crecca)

Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)

Шилоопашата патица (Anas acuta)

Лятно бърне (Anas querquedula)

Червеноклюна потапница (Netta rufina)

Кафявоглава потапница (Aythya ferina)

Kачулата потапница (Aythya fuligula)

Планинска потапница (Aythya marila)

Обикновена гага (Somateria mollissima)

Звънарка (Bucephala clangula)

Среден нирец (Mergus serrator)

Голям нирец (Mergus merganser)

Малък ястреб (Accipiter nisus)

Обикновен мишелов (Buteo buteo)

Северен мишелов (Buteo lagopus)

Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus)

Сoкол орко (Falco subbuteo)

Вoден дърдавец (Rallus aquaticus)

Зеленоножка (Gallinula chloropus)

Лиска (Fulica atra)

Стридояд (Haematopus ostralegus)

Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)

Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)

Голям горски водобегач (Tringa ochropus)

Речна чайка (Larus ridibundus)

Чайка буревестница (Larus canus)

Mалка черногърба чайка (Larus fuscus)

Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)

Пчелояд (Merops apiaster)