Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целиtе на опазване на защитени зони


Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони



страница6/17
Дата31.03.2018
Размер2.35 Mb.
#64274
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

5.1.Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони


За оценка състоянието на биоразнообразието в обхвата на инвестиционото предложение и определяне размерът на щетите от реализацията му, са извършени теренни наблюдения в през м. юни 2011 г. и м. май 2012 г. Използвани са кадастрални карти на имотите, подлежащи на усвояване, Стандартните Натура формуляри на защитените зони, литературни източници.

При изследване на растителният свят в границите на инвестиционното предложение е използван маршрутният метод. Определянето на видовете е извършено по Флора на Република България, том 1-10 и по Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992). Определянето на местообитанията е според Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова, Димова, Димитров, Цонев & Белев, 2005). Използвани са Стандартните фармуляри за НАТУРА 2000 – защитените зони, Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, 2005, WWF, Дунавско-Карпатска програма, Федерация “Зелени Балкани”, 128с.

За оценка състоянието на фауната са използвани основни методи и подходи за преки теренни изследвания. Това са маршрутния или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността.

Използвани са стандартни методи за определяне на видовия състав на птиците и за оценка на тяхната численост. Оценките са извършени въз основа на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското - Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии и произтичащите от тях нормативни документи – правилници, наредби и тарифи за обезщетения при нанесени неотстраними вреди. Ползвани са и „Червенакнига на България”, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000” и др.


5.1.1. Типове природни местообитания





  • ЗЗ „Ахелой-Равда-Несебър” BG 0000574

Съгласно цифровия модел трасето на пътя пресича защитената зона в един участък и тангира с нея в един участък както следва:

- от км 210+155 до км 210+500 – пътя е в зоната (L=345 м – 8.280 дка)

- от км 212+040 до км 212+233.06 – зоната тангира в ляво от пътя (L=193 м)

Предмет на опазване в ЗЗ „Ахелой – Равда - Несебър“ са 12 типа природни местообитания, включени в Приложения I на ЗБР и на Директива 92/43/ЕЕС.

В обхвата на пътя се засягат:

- Ниви – 107.536 дка;

- Овошни градини – 6.678 дка;

- Лозя – 24.747 дка.

- Засягат се и:

- Пасище/мера – 0.037 дка;

- Водно течение – р. Ахелой – 2.258 дка;

Поради начина си на трайно ползване – „ниви”, „овошни градини”, лозя” ценозите не могат да бъдат отнесени към нито едно от типовете природни местообитания, подлежащи на опазване в защитената зона и включени в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1, от Закона за биологичното разнообразие. Растителността в тях подлежи на промяна в зависимост от желанието на собственика и не са естествени находища на защитени от този закон растителни видове.



Тип местообитание 1110 - Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини. Обхваща I-ви и частично II-ри етаж от фотофилния хоризонт на сублиторала. Местоположението, площта и формата на плитчините са непостоянни, а прозрачността на водата е ниска. Представлява сублиторални (покрити от морска вода през цялото време) пясъчни, пясъчно-глинести и пясъчно-тинести плитчини, с растителност принадлежаща към класа Zosteretea marinae или лишени от растителност. Растителността е предимно съобщества на морската трева (Zostera marina), формираща гъсти подводни ливади (много рядко и ограничено – Zostera nana), сред които понякога се срещат и морски макрофитни водорасли. Дълбочината на водата е до 10 м. Прякото унищожаване или увреждане на местообитанието е възможно при драгажни дейности, подводно строителство, нефтени разливи и заустване на непречистени промишлени или битовофекални води, което да доведе до значителна промяна в хидрохимичния състав на морската вода. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с подобни дейности и негативни въздействия върху местообитанието няма да има.
Тип местообитание 1140 - Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода. Представлява тинесто-песъчливи и мочурливи пространства по брега на морето и асоциираните с него лагуни и лимани, които не са покрити или са едва покрити с вода. Лишени са от висша растителност. Обикновено са със синьозелени и кремъчни водорасли в повърхностния слой и са населявани от съобщества на безгръбначни.

Въпреки, че е включено в стандартния формуляр на защитената зона местообитанието е потвърдено за сега единствено в района на Ченгене скеле, южно от Бургас (Кавръкова et al 2008). Въздействия върху местообитанието от сроителството на Път І-9 «Бургас – Слънчев бряг» – обход на гр. Ахелой» няма да има.


Тип местообитание 1160 - Обширни плитки заливи. Местообитанието е представено в обширните и малки плитки заливи където, за разлика от естуарите няма пряк достъп на прясна вода. Те са ограничени до зоната на първите два етажа на фотофилната сублиторална растителност – около 15 м. Защитени са от действието на вълните, съдържат голямо разнообразие от утайки и субстрати и са с добре изразено зониране на бентосните съобщества. Границата на плитката вода понякога е определена от разпространението на растителост от класовете Zosteretea и Potamоgetonetea.

Местообитанието е представено в северната част на защитената зона, между Несебър и с. Равда. Бреговата ивица на юг от гр. Ахелой до гр. Поморие е неначленена и това местообитание не е представено. Въздействия от строителството на пътя няма да има.


Тип местообитание 1170 - Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове). Обхваща подводни скални субстрати от варовици или пясъчници, както и биогенни рифове от стриди (Ostrea edulis), обрасли с макрофитни кафяви, червени и зелени водорасли и миди (Mytilus galloprovincialis, Mytilaster lineatus) и др). Местообитанието се намира в псевдолиторалната и сублиторалната зона на морския шелф и включва хоризонтите на фотофилната – до 25 м и сциофилната растителност – над 25 м дълбочина, в които се наблюдава непрекъснато зониране на бентосните растителни и животински съобщества.

Доминиращa e формацията на кафявите водорасли Cystoseireta - Cystoseira barbata и C. crinita, които достигат до 1.7 м дължина, образуват плътни популации и са със средообразуваща роля. По тях и сред тях се развиват много други водорасли и намират убежище много безгръбначни и риби.

Прякото унищожаване или увреждане на местообитанието е възможно при драгажни дейности, подводно строителство, нефтени разливи и заустване на непречистени промишлени или битовофекални води, което да доведе до значителна промяна в хидрохимичния състав на морската вода. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с подобни дейности и негативни въздействия върху местообитанието няма да има.
Тип местообитание 1210 - Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси. Среща се по места с абразионен бряг, където морето особено през зимата разрушава намиращите се в непоредствена близост до прибоя скални или льосови откоси и стени. Така се натрупва наносен материал – мидени черупки, дребен чакъл, изхвърлени от вълните водорасли – богат на азот, върху който се развиват формации от едногодишни или от едногодишни и многогодишни растителни видове (клас Cakiletea maritimae).

На юг от къмпинг Ахелой западно от който преминава трасето на Път І-9 «Бургас – Слънчев бряг», брегът е неабразивен и образува дълъг пясъчен плаж достигащ на юг до гр. Поморие. Плажът е отделен от пътя, чрез земеделски земи и бетонна стена, а условия за натрупване на наносен материал вследствие на бреговата абразия няма. Въздействия_от_строителството_на_пътя_върху_местообитанието_няма_да_има.__Типовете_местообитания_2110'>Въздействия от строителството на пътя върху местообитанието няма да има.


Типовете местообитания 2110 - Зараждащи се подвижни дюни; 2120 -Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни); 2130* -Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни); 2180 - Облесени дюни и 2190 - Влажни понижения между дюните са представени в северната част на защитената зона, между с. Равда и гр. Несебър. Поради отдалечеността им от трасето на пътя и наличието на две населени места между тях и него въздействия върху тези типове местообитания вследствие реализирането на инвестиционното предложение не се очакват.
Тип местообитание 6420 - Средиземноморски влажни съобщества на високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion. Обхваща влаголюбиви съобщества доминирани от високи житни и острицови треви в пониженията на дюни и крайречни пясъчни тераси. Срещат се на пясъчни субстрати, но по екологични характеристики се отнасят към съобщества, характерни за умерено влажни субстрати с по-стабилизирана тревна покривка. Доминират Erianthus ravennae, Holoschoenus vulgaris, Juncus littoralis, Calamagrostis epigeios.

Пясъчните субстрати са представени в северната част на защитената зона между с. Равда и гр. Несебър. На юг от р. Ахелой, където преминава трасето на пътя от къмпонг Ахелой до северните басейни на Поморийските солници територията се характеризира със сухи и глинести субстрати поради което това местообитане не се среща. Въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху местообитанието няма да има.


Тип местообитание 91F0 - Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris). Периодично заливании смесени широколистни гори. В зависимост от водния режим доминиращите дървестни видове прпинадлежат към родовете: Fraxinus, Ulmus, Quercus. Местообитанието не се установява в поречието на р. Ахелой. Въздействия от реализирането на инвестиционното предложение върху местообитанието няма да има.

Състояние на растителността в обхвата на обход на гр. Ахелой, която ще бъде засегната от строителството на новия път.

Както беше посочено по-горе, новопроектираното трасе преминава основно през обработваеми земеделски земи в землищата на гр. Ахелой и с. Равда, като се засягат:


Ниви – изкуствени агроценози с оборотни култури: пшеница, овес, ечемик, слънчоглед, царевица (107.536 дка);
Овощни градини – Засегнатите насаждения са от круши, ябълки, праскови, кайсии, сини сливи (6.678 дка);
Лозя – Отглеждат се винени и десертни сортове (24.747 дка);
Мера. В засегнатата от пътя мера (0.037 дка) тревната формация е с вторичен производен характер, значително антропогенно повлияна и рудерализирана. В периода на проучването преобладаващо е присъствието на: Завит изворник (Puccinelia convoluta), Космата латица (Dasypyrum (Haynaldia) vilosa), Об. овсига (Bromus commutatus), Мека овсига (Bromus mollis), Жълта детелина (Trifolium prаtense), Полска козя брада (Tragopogon pretensis), Жълта резеда (Reseda lutea), Горски слез (Malva sylvestris), Полски мак (Papaver rhoeas), Обикновена луличка (Linaria vulgaris), Горчив пелин (Artemisia absinthium), Овчарска торбичка (Capsella bursa pastoris), Лечебен росопас (Fumaria officinalis), Об. киселиче (Oxalis acetosella), Буренна горуха (Lepidium ruderale), Цикутово часовниче (Erodium cicutarium), Бял равнец (Achillea millefolium), Блъшница (Puccinelia convoluta), Латица (Dasypyrum vilosa) и др. Както се вижда от описанието, в много голяма степен преобладават рудералните видове. От храстите единично може да се види Rosa canina.
Крайречно местообитание. По бреговете на р. Ахелой на места все още са запазени стари тополи и тръстикови полета. В района, където е предвидено да се изгражда северната част на моста над реката, растителността се характеризира с наличието на крайречни съобщества на Бяла върба (Salix alba), Бяла топола (Populus alba), Бряст (Ulmus laevis), Орех (Juglans regia), Тръстика (Phragmites australis), Теснолистен папур (Typha angustifolia), Дребноцветно чадърче (Calystegia sepium), Обикновена блатня (Lythrum salicaria), Европейска катушка (Lycopus europaeus) и рудералния вид Коприва (Urtica dioica). Съобществото e силно антропогенно повлияно и много относително може да се отнесе към местообитание 3260 “Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Calitricho-Batrachion” – Приложение 1 на ЗБР или “Бавнотечащи води без макрофитна растителност” (Червена книга на Р. България, Природни местообитания, 2011 ). Местообитанието не е предмет на опазване в защитената зона. Характерно е, че по тези места бреговете са по-стръмни и дълбочината на речното корито се увеличава бързо в сравнение с по-долното течение на реката, където тя се включва в ЗЗ “Ахелой Равда – Несебър”. Това са участъци от речния бряг, които са коригирани и силно променени вследствие на интензивната обработка на прилежащите земи и използването на водата за напояване. Веротно това е основната предпоставка в тези места да не се формират макрофитни съобщества или поне временни растителни групировки. Този вид местообитание няма природозащитен статус и не се посочват редки или защитени видове растения. При проучването също не са установени такива. На юг от предвиждания мост площта е заета от обработваеми зеленчукови градини, а още по-на юг – от ниви със слънчоглед.

Очаквани въздействия

Характерът на биотата на територията на инвестиционното намерение като цяло е антропогенно повлияна с висока степен на толерантност. През по-голямата си част трасето на обходния път преминава през усвоени и антропогенно модифицирани ландшафти с изградена градска и крайградска пътна и др. инфраструктура.

При реализацията на инвестиционното предложение за Обходен път на гр. Ахелой не се очаква значително отрицателно въздействие върху растителната компонента. Същото ще се прояви по време на строителните работи (пряко въздействие) и при експлоатацията на пътя (косвено въздействие). Тези въздействия са в границите на допустимото при строежа на подобен тип обект поради обстоятелството, че новото трасе преминава основно през обработваеми земи „агроценози”. В много малка степен се засяга „пасище/мера” и крайречно местообитание, където не са установени типове природни местообитания.
По време на строителството

Според предвидените строителни дейности, въздействието на инвестиционното предложение върху растителната компонента ще се изразява в отнемане на площи за бъдещи агрокултури и унищожеване на трайни насаждения - овошни и лозови. В много малка степен е засегнатата пасище/мера, където растителната покривка е представена от тревни съобщества, изцяло с вторичен, производен характер, в голяма степен деградирали. Съобществата и изграждащите ги видове са широко разпространени в по-голямата част от оценяваната територия и не съществува вероятност от изчезването им. При унищожаването им, състоянието на автохтонната (коренна) растителност и растителното биоразнообразие няма да се промени.

В участъка на р. Ахелой при км 210+390, където се предвижда изграждане на мостово съоръжение ще бъде засегната съществуващата крайбрежна растителност. За стъпки на колоните на моста се налага отсичане на отделни дървета тополи и върби, при което ще бъде редуцирана плътността на дървесната растителност в съобществото, без да се извършва гола сеч. Ще бъдат излети два броя стоманобетонни пилоти с диаметър Ø120 cм върху които ще бъдат монтирани носещите греди поддържащи платната на моста. Нарушенията ще бъдат на площ от 2.258 дка. Очаква се след няколко години на местата в които са извършени нарушенията в краткосрочен период от време да се възстанов тревно-храстовата, а в средносрочен период от време и дървестната растителност, като на мястото на отсечените дървета ще се появи издънкова. Не се засягат и популации на растителни видове с природозащитен статус.
Въздействията от реализацията на инвестиционното предложение се определят като:

- трайни нарушения там, където ще се изгради трасето на пътя по новия терен на обща площ от 178.849 дка, от които 138.961 дка са агроценози и 0.039 дка „пасище/мера”. Строителните работи ще доведат до пряко унищожаване на наличната растителност;

- временни нрушения на площ от 2.258 дка на крайречното съобщество с възможност за възстановяване, като на мястото на отсечените дървета ще се появи издънкова дървесна растителност.

- утъпкване на растителност в прилежащи на строителната полоса терени.


По време на строителството въздействията върху местообитанията и екосистемите чрез въздуха няма да бъдат значими. Замърсяване на въздуха ще има в района на строителните участъци. Отделяните прахови емисии от тези дейности не представляват съществена опасност за местообитанията и агросистемите. Източник на замърсяване на въздуха ще бъдат и газовете отделяни от двигателите с вътрешно горене – CO, NOx, въглеводороди. Въздействието от тях ще е незначително и временно – до завършване на строителните работи. Замърсяване може да се получи при аварийни ситуации – разливане на нефтопродукти, което ще бъде локално, временно и незначително по обхват.
В етапа на експлоатация

Въздействия от емитирани прах и аерозоли от автомобилния трафик и от режима на поддръжка – опесъчаване/осоляване

Като линеен източник на замърсяване и като интензивно натоварен участък с автомобилно движение, обходния път на гр. Ахелой ще бъде източник на химическо замърсяване на въздуха с вредни емисии на газове. Същото ще предизвиква в различна степен негативно въздействие върху растителната компонента в прилежащите територии. Установено е, че ивиците от двете страни на натоварени пътни участъци на разстояние до 150 м от платното са най-силно замърсени. Най-големи са концентрациите на тежки метали в ивицата до 50-60 метра от пътното платно. Тези натрупвания зависят от посоката и скоростта на вятъра и от турболентния въздушен поток, създаден от автомобилите.

Следва да се отбележи, че в България няма норми за съдържание на замърсители в биомаса. Санитарни норми за съдържание на вредни вещества в растителност (зеленчуци) са определени с Наредба № 5 на Министерство на народното здраве (МНЗ) от 1984 г.

Замърсяването на растителността с тежки метали се дължи и на употреба в миналото на оловни бензини, пестициди и хербициди, в чийто състав присъстват цинк, олово, калий, кадмий, арсен. Употребата им в България понастоящем е забранена.

Топлинното натоварване на приземния въздушен слой, изразяващо се в почти непрестанен поток от емисиите на горещите отработени газове от двигателите на моторните превозни средства, би могъл да окаже незначително въздействие върху екологичните параметри на района.

Замърсяването от използване на сол и луга за зимно поддържане на пътното платно, също е източник на замърсяване на почвите, респективно на растителността в прилежащите на пътя земи. Същите не могат да предизвикат забелижими изменения в качеството на растителността предвид ограничените количества които се използват.



Въздействия от замърсяване на крайпътнете пространства

Замърсяването с битови отпадъци, причинено от преминаващите или спрели за кратко автомобили се установява до 10 м от пътното платно. Този вид въздействие ще води до влошаване на съседни на пътя растителни местообитания



Привнасяне на нови крайпътни местообитания и взаимодействия със съществуващите

Привнасянето на нови крайпътни местообитания е свързано с ландшафтното оформление на крайпътното пространство. Растителните видове, които се използват трябва да отговарят на определени климатични и едафични условия, както и да бъдат газозадържащи и газоустойчиви. За пътя е разработен проект за ландшафтно оформление и озеленяване. Подбраните растителни видове до голяма степен удоволетворяват посочените по-горе изисквания и не са в противоречие със съществуващата в района растителност.


Оценка на нарушенията свързани с реконструкция на съоръжения на други ведомства

Инвестиционният проект за обход на гр. Ахелой засяга комуникации на други ведомства. Тези реконструкции са предмет на самостоятелни разработки. Подробно описание на тези съоръжения е представен в част Анотация на инвестиционното предложение.

Дейностите по необходимите реконструкци и обема на предвидените работи касаят строго ограничени зони на пресичане на тези съоръжения с трасето на обходния път. Самите съоръжения са също тип „линейни обекти“ както и самото инвестиционно предложение. Тези реконструкции вклчват основно земни работи по преместване и ново фундиране на тези съоръжения, в обхвата на предвидените строителни дейности, без засягане на земи извън тези предвидени за отчуждаване.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница