Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целите на защитена зона



страница10/10
Дата04.08.2018
Размер1.01 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

9.4. Област на въздействие


а) Типове природни местообитания

Хабитат 6210 „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)” е приоритетен хабитат, който ще бъде повлиян. Местообитанието попада пряко в трасето предвидено за ново строителство от км 2+997.06 до км 4+340, но е силно повлиян от ползването на територията за пасище на селскостопански животни.

Хабитат 91МО „Балкано-панонски гори с благуни и церове” е слабо представен в третия участък на новото трасе на пътя (км 2+997.06 - км 4+340), но се засяга пряко от дейността.
б) Местообитания и популации на видовете-предмет на опазване на ЗЗ

В хабитат 91МО „Балкано-панонски гори с благуни и церове” не бяха описани местообитания на консервационно значими растителни видове в предвидената за усвояване територия

На територията на хабитат 6210 „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (+важни местообитания на орхидеи)”, също не бяха описани местообитания на консервационно значими растителни видове.

По отношение на видовете предмет на опазване в защитената зона няма видове включени в Приложение ІІ на Директива 92/43.

При строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение, частично ще бъдат засегнати местообитания на някои видове птици. Това са предимно видове наземногнездящи на територията на инвестиционното предложение – полска бъбрица и ползващи територията за трофична база – червеногърба сврачка. Тези видове са предмет на опазване на защитената зона. Предвид широкото им разпространение в страната и при спазване на предложените мерки, преки загуби на индивиди и люпила не се очакват. Обезпокояване на видове ще има при някои птици, предмет на опазване в защитената зона, описани в Таблица 1 (т. 5 от Доклада). Някои от тях използват територията на инвестиционно предложение през размножителният период или по време на миграция. Доминантни и най-често срещани видове в този тип местообитания са птици, които не са предмет на опазване в защитената зона и не са включени в Приложение І на Директива 79/409.

9.5. Степен на въздействие върху типове природни местообитания


Местообитания 91МО „Балкано-панонски гори с благуни и церове” и 6210 – „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia)(+важни местообитания на орхидеи)” попадат пряко в трасето предвидено за ново строителство от км 2+997.06 до км 4+340. Същите ще бъдат засегнати на незначителни площи срямо покритието им в защитената зона. За хабитат 91МО това е площ от 2.5 дка (0.00042 %), а за хабитат 6210 – 7.19 дка (0.012 %). Предвид разположението на трасето в покрайнините на хабитатите, няма да има значимо фрагментиране на местообитанията. Въздействието е пряко, върху незначителна площ.

9.6. Степен на въздействие върху местообитания и популации на видовете-предмет на опазване на ЗЗ


Размерът на очакваните нарушения на хабитат 91МО „Балкано-панонски гори с благуни” представлява 0.00042 % от местообитанието в защитената зона.

По отношение на хабитат 6210 „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (+важни местообитания на орхидеи)”, размерът на очакваните нарушения ще представлява 0.012 % от местообитанието в защитената зона.

Инвестиционното намерение ще има пряко въздействие върху местообитания на видове птици предмет на опазване в защитена зона Странджа. Загубата на местообитание за тези видове ще е 15.022 дка от горския фонд и 29.734 дка. от земеделските площи. Спрямо този тип местообитания в границите на защитената зона това са съответно 0.0016 и 0.0429 %. Предвид характера на нарушените територии и антропогенното натоварване върху тях в момента, реалните загуби от тези местообитания ще са значително по-малки.

Въздействието ще е косвено вследствие прогонването на индивиди, и промяната в хабитата, безпокойство, загуба на хранителни биотопи и внасяне на техногенни елементи.



Въздействието върху видовете, предмет на опазване на защитената зона ще е дълготрайно по продължителност и в ниска степен.

9.7. Въздействия върху природозащитните цели и целостта на защитената зона


Въздействието на инвестиционното предложение върху целите на опазване и целостта на защитената зона няма да бъде значимо. То ще бъде свързано с незначителна промяна и нарушение на площта на естествените природни местообитания и местообитанията на видове и техните популации.

Инвестиционното предложение е локализирано в антропогенно повлияна територия в близост до селищни агломерации, промишлени предприятия, нови застроявания, инфраструктурни обекти, обработваеми земеделски земи. Промяната в местообитания на растителни и животински видове при рехабилитацията и реконструкцията на пътя ще е на обща площ от 44.74 дка, което представлява 0.0038 % от площта на защитената зона. Нарушаването на естественият характер, при строителството на пътя в тази част на зоната няма да допринесе до значима фрагментация на местообитанията, обезпокояването на видовете и целостта на защитената зона

По отношение на животинските видове инвестиционното предложение няма да доведе до промяна или фрагментация на значими местообитания. Няма да повлияе на структурата, функциите и природозащитни цели на защитената зона, както по време на строителството, така и при експлоатацията.

9.8. Възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки


Предлаганите смекчаващи и възстановителни мерки са посочени в т. 6, които следва да се имат предвид при реализацията на инвестиционното предложение.

9.9. Наличие на алтернативни решения


Алтернативи за реализацията на инвестиционното предложение по същество няма, тъй като се касае за рехабилитация на съществуващ път.

Варианти са разглеждани за участъка, където се предвижда напускане на съществуващия път с оглед изграждането на нов пътен участък от км 2+997.06 до км 4+340. Възможностите за търсене на алтернативни решения по отношение на новия участък са ограничени поради характера на терена през който преминава пътното трасе, позволяващо преминаването на новото трасе да се извърши само в дясно от съществуващото пътно платно.


9.10. Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на инвестиционното предложение или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда


Няма такива

9.11. Предложени компенсиращи мерки


Считаме, че с предложените в т. 6 смекчаващи мерки, ще бъдат ограничени неблагоприятните въздействия от реализациата на инвестиционното предложение. Ниската степен на въздействие върху местообитанията и отделните видовете предмет на опазване не налага прилагането на компенсиращи мерки.

10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на плана, програмата и проекта или от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно решение


Направената оценка съгласно критериите на чл. 16, ал. 3 на Наредбата за ОС, показва, че отрицателното въздействие от реализацията на инвестиционното предложение се определя като ниска по степен върху местообитанията и отделните видовете предмет на опазване.

Инвестиционното предложение за „Рехабилитация и частична реконструкция на път ІІІ-9907 „Царево-Ахтопол” с представените в т. 6 смекчаващи мерки, е съвместимо с предмета и целите на опазване на защитените зони: „Странджа” BG BG0001007 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна и „Странджа” BG 0002040 по Директива 79/409/ЕЕС за съхранението на дивите птици, утвърдени с ПМС № 122/02.03.2007 г.

Не се налага прилагането на конкретни компенсиращи мерки.

11. Използвани методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация


При изследването на местообитанията е приложен трансектния метод на наблюдение и описание на растителността в маскимума на вегетационния период. Използван е Стандартния фармулар за НАТУРА 2000 – защитена зона „Странджа” BG0001007, по Директивата за хабитатите и Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, 2005, WWF, Дунавско-Карпатска програма, Федерация “Зелени Балкани”, 128с.

При изследване на растителния свят в границите на инвестиционното предложение е използван маршрутният метод и методът на пробните площадки. Определянето на видовете е извършено по Флора на Република България, том 1-10 и по Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992). Определянето на местообитанията е според Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова, Димова, Димитров, Цонев & Белев, 2005).

През месец май 2008 г. в района, засегнат от Инвестиционното предложение, бе проведено полево проучване на птиците. За оценка състоянието на орнитофауната са използвани основни методи и подходи за преки теренни изследвания на птиците. Това са маршрутния или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността.

Прилепи: Настоящата оценка се базира както върху съществуващите данни, отразени в стандартния формуляр на Натура 2000, така и на допълнително публикувани сведения (Popov et al. 2005). Извършени са допълнителни теренни проучвания през м. май 2008 година. Информацията за обитаващите ЗЗ прилепи е събрана с помощта на следните методи и полеви техники:



  • Визуално наблюдение в убежищата;

  • Улови с орнитологични мрежи на входове на пещери и над водната повърхност на реки и потоци;

  • Регистрация и анализ на издаваните от прилепите ехолокационни и социални звуци чрез детектор тип “Pettersson D240” и анализ на получените сонограми с помощта на специализиран софтуер BatSound 3.1 for Windows;

  • Трансектен метод с използване на детектор Tranquility по цялото трасе на сега съществуващия път, обект на реконструкция. Установени са точните координати и точното време на прелитане на всеки регистриран прилеп с помощта на GPS (PDI „Myo”).


Списък на информационните източници

БДЗП. Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто - територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), “Странджа” (BG 0002040), Натура 2000. МОСВ.

Ботев, Б., Ц. Пешев (отг. ред.)1985. Червена книга на НР България, т.2, Изд.на БАН,София, 183

Директива 79/409 на Съвета на Европейската икономическа общност от 2.04.1979 г. за опазване на дивите птици.

Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 г. за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Закон за биологичното разнообразие. ДВ. бр.77/2002 г.

Мичев, Т., П. Янков. 1993. Орнитофауна. В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, София, т. 1, 585-613.

Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов,1997. Фауна на България, Aves, част II, София, Изд.”Проф. М. Дринов”, БАН, 427 c.

Нанкинов, Д и колектив. 2004. Численост на националните популации на гнездящите в България птици. Зелени Балкани, Пловдив.

Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади т. 2. Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 1993.

План за управление на природен парк “Странджа” . БШПОБ, Внесен в МОСВ на 30 август 2005 г.

Попов К., В. Попов и др. Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто - територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), “Странджа” (BG 0001007), Натура 2000. МОСВ.

Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост – Световен фонд за дивата природа, ФПС Зелени Балкани, МОСВ.

Bibby, I., N. Burgess, D. Hill. 1992. Bird census techniques. London, Academic Press, 257 p.

Birds in Europe: Population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International (Birdlife Conservation Series No. 12). 2004. 373pp.;

Popov, V., I. Pandourski, R. Pandurska-Whitcher & V. Beshkov. 2005. Small Mammals (Insectivora, Chiroptera, Lagomorpha, Rodentia) in the area of Strandzha Mountain, South-Eastern Bulgaria. – In: Challenges of Establishment and management of a Trans-Border Biosphere Reserve between Bulgaria and Turkey in Strandzha Mountain, N. Chipev (Ed.), Unesco/BAS Workshop, 10-13 November, Bourgas: 87-104.



Tucker, G. M., M.F. Heath 1994. Birds in Europe: Their Conservation Status. BirdLife Conservation Series no. 3. Cambridge, 600 p.

12. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3


Опис на приложенията:
Приложение № 1 Ситуация на участъка, подлежащ на реконструкция и рехабилитация Царево - Ахтопол от км 2+997.06 до км 13+670

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница