Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целите на защитена зона


Описание и оценка на въздействията върху животинския свят предмет на защита в зоната, при реализацията на инвестиционното предложение



страница7/10
Дата04.08.2018
Размер1.01 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

5.3. Описание и оценка на въздействията върху животинския свят предмет на защита в зоната, при реализацията на инвестиционното предложение


Видове птици, които са обект на опазване в защитената зона и очаквано влияние върху тях при реконструкцията и рехабилитацията на пътя Царево – Ахтопол.

В Природен парк „Странджа” са установени 260 вида птици. Предмет на опазване в Защитена зона BG 0002040 „Странджа” са 96 вида птици, които са вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС. При поведените теренни наблюдения, върху птиците в района установихме следното:



Червеногърба сврачка (Lanius collurio). Обитава открити места с храсти и редки групи дървета. Гнезди ниско по храстите и дърветата. Видът е широко разпространен и многочислен не само в защитената зона, но и в цялата страна. Гнезди в в храстите по границата на горския фонд. Територията не е приоритетна за вида, рядко я използва за трофична база, поради липса на подходящи екологични елементи. Новото трасе на пътя няма да има пряко въздействие върху вида.

Полска бъбрица (Anthus campestris). Наземногнездящ вид, който обитава открити пространства, окрайнини на гори и ниви. Установен е на територията на инвестиционното намерение и в близост до сега съществуващия път, като района е хранително местообитание за вида. Не е установена гнездяща двойка, не е подходящо местообитанието за вида поради високия тревостой. При реализацията на инвестиционното намерение преки загуби върху популацията на вида не се очакват.

Горска чучулига (Lullula arborea). Среща се в защитена зона „Странджа”. Обитава смесени и широколистни гори с открити части - малки поляни, като се придържа към границата между откритите пространства и гората. В района на инвестиционното предложение подходящите местообитания са окрайнините на гората и сухите ливади с крайпътни дървета и храсти. Видът е уязвим към унищожаване и деградация на подходящите местообитания, както и унищожаване на хранителната база (основно насекоми) в следствие употреба на инсектициди. Горската чучулига не е установена в отсечката предвидена за новото трасе на пътя, макар местообитанието да е типично за вида. Автомобилния трафик и шума вероятно са предпоставка видът да избягва крайпътните горски участъци. Строителството на пътя няма да има пряко въздействие върху вида.

Градинска овесарка (Emberiza hortulana). Обитава обработваеми площи, открити ливади съчетани с островни горички или групи храсти, включитено и овощни градини. Видът гнезди в защитената зона „Странджа”. Уязвима е към унищожаване и деградация на подходящите за нея местообитанията, както и унищожаване на хранителната база (основно насекоми) в следствие употреба на инсектициди. Потенциално местообитание за вида са откритите сенокосни ливади с единични крайпътни храсти и дървета. Не е установена при проведените теренни изследвания, но е възможно да обитава окрайнините на горските участъци. Новото трасе, както и разширението и реконструкцията на пътя няма да има въздействие върху вида.

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria). Обитава храстовите съобщества, редки групи дървета с много храсти сред открити места в защитената зона. Гнезди в храсти. В района на инвестиционното предложение има подходящи местообитания за ястребогушото коприварче. Най-подходящи са храстите покрай пътя и окрайнините на горските участъци. Не е установено при проведените теренни изследвания. Новото трасе, както и разширението и реконструкцията на пътя няма да има въздействие върху вида и популацията му.

Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum). Обитава сухи, открити пространства с храсти предимно от драка. Местообитание за вида са сухите тревни и храстови съобщества на границата с горските участъци попадащи в Природен парк „Странджа”. При строителството на новото пътно трасе ще се наруши незначителна част от местообитанието на вида. Ще се засегнат гнездовите участъци на 1-2 двойки, които ще напуснат района вследствие строителните дейности. При спазване на дадените мерки за намаляване на отрицателното въздействие по време на строителството на пътния участък няма да има преки загуби за вида и унищожаване на люпила и малки.

Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata). Предпочитано местообитание за вида са стари широколистни гори, сенчести градини, често в близост до реки. Видът не е установен по време на теренните изследвания в горските участъци, които ще бъдат засегнати от инвестиционното намерение, но е възможно да обитава дъбовите гори в началото на трансекта. Новото трасе, както и разширението и реконструкцията на пътя няма да има въздействие върху вида и популацията му.

Бял щъркел (Ciconia ciconia). Синантропен вид, който гнезди предимно в населени места. Възможно е по време на миграция района да се използва за почивка и хранене на бели щъркели. При строителството на новото трасе ще се нарушат част от естествените сухи тревни съобщества, които са местообитание на бели щъркели по време на миграция. Близостта на отсечката до сегашния пътен участък няма да фрагментира територията и да се отрази силно негативно върху вида.

Ливаден дърдавец (Crex crex). Вид с висок природозащитен статус. Освен като уязвим вид и строго защитен и включен в приложение ІІ на Бернската конвенция, той е и в категория SPEC 1, т.е. вид със световно природозащитно значение, поради статута му на световно застрашен вид. Видът е чувствителен спрямо унищожаване и фрагментация на местообитания, безпокойство и смъртност на млади птици, деградация на местообитания, движение на хора по пасищата и ливадите през гнездовия период може да причини непреднамерено унищожаване на люпила и малки. При посещението на района не са установени ливадни дърдавци. Сухия терен и интензивната паша (особено присъствието на свине) са неблагоприятен и лимитиращ фактор за гнездене на вида. Възможно е по време на миграция видът да ползва територията за почивка и хранене. Строителството на пътния участък няма да окаже значително въздействие върху вида вследствие загуба на местообитания.

Осояд (Pernis apivorus). Среща се в горите на Странджа, където гнездят около 10-12 двойки. Не е установен в района и прилежащите на инвестиционното предложение територии. Откритите тревни фитоценози са подходящо трофично местообитание за вида по време на миграция.

Орел змияр (Circaetus gallicus). Гнезди в Странджа с ниска численост. Не е установен в района и прилежащите на инвестиционното предложение територии. По време на миграция е възможно единични екземпляри от вида да ползват откритите територии за хранене.

Блатари (р. Circus). За защитената зона и района на ПП Странджа са установени и четирите вида блатари: Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Степен блатар (Circus macrourus). Блатарите, както и останалите хищни птици описани по-горе е възможно да използват сухите тревни съобщества, през част от които ще премине новото пътно трасе, за търсене на храна и почивка през време на миграция. Строителството на пътя ще има известно отрицателно въздействие върху тази територия. Сравнително късият участък, близостта до сегашния път и антропогенното присъствие в района смекчават това въздействие. Няма да се получи фрагментиране на местообитанието и значително въздействие върху тези видове по време на миграция.

Обект на защита в ЗЗ BG 0001007 са десет вида прилепи, включени в Приложение II на Директива 92/43/EC, изброени по-горе. Прилепното съобщество на територията на Странджа се характеризира с изключително голямо видово богатство, а някои от видовете, считани за редки в други части на страната и Европа, тук формират многочислени популации. Регистрираните тук видове и включени в Приложение ІІ имат следните особености в хабитатните си предпочитания, разпространение и биология:



  • Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus): видът е изключително рядък на територията на ЗЗ и неговите хабитатни предпочитания и разпространeние тук на практика са много слабо проучени.

  • Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum): Сравнително немногочислен вид на територията на ЗЗ. Установен е главно в изоставени постройки и плитки подземни убежища. Често ловува над водните площи на реки и по-малки потоци.

  • Южен подковонос (Rhinolophus euryale): често заема едни и същи дневни убежища със средиземноморския подковонос. Рядък за ЗЗ.

  • Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii): среща се редовно да ловува в речните долини на Странджа, всред горска растителност и над водните площи.

  • Остроух нощник (Myotis blythii): често се среща заедно с големия нощник. Намиран е в скални цепнатини непосредствено на морския бряг.

  • Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii): Видът е регистриран нееднократно по време на полет над територията на ЗЗ. Колониален вид, обитаващ предимно пещери и формиращ често многохилядни струпвания. На българската територия на Странджа не са познати негови големи колонии, а най-вероятно установените тук екземпляри са част от над 20-хилядната колония на вида, обитаваща пещера в турска Странджа, недалеч от границата. Видът извършва дълги нощни полети в търсене на храна и цялата територия на Странджа може да бъде считана за важна по отношение на изхранването на една от най-многобройните му колонии в Европа.

  • Дългопръст нощник (Myotis capaccinii): колониален вид, обитаващ предимно подземни карстови убежища.

  • Трицветен нощник (Myotis emarginatus): сравнително рядък за Странджа. Обитава недълбоки подземни убежища, често изоставени човешки постройки. Не се отдалечава на големи разстояния от дневните си убеж

  • Дългоух нощник (Myotis bechsteinii): изключително обитаващ горите на Странджа, характеризиращи се с по-висока влажност. Тук видът е известен с една от най-високите плътности на неговата популация, установени на територията на страната.

  • Голям нощник Myotis myotis: пещеролюбив вид, намиран случайно в скални цепнатини на морския клифов бряг.

Рехабилитацията и реконструкцията на пътя, както и строежа на новият участък няма да окажат въздействие върху бозайници (без Прилепи, разр. Chiroptera).



Европейски вълк (Canis lupus)местообитания на вида в обхвата на засегнататите от инвестиционното предложение площи няма.

Видра (Lutra lutra). Строителството на новото пътно трасе от км 2+997.06 до км 4+340 не засяга повърхностни водни обекти. В обхвата на засегнатите водни обекти за изграждането на двете нови мостови съоръжения (км 6+160 и км 9+610) няма предпоставки за наличие на местообитания на вида. Рехабилитацията на останалите съоръжения не е свързана с дейности в речните корита.

Уязвими видове влечуги от Приложение ІІ на Директива 92/43 са двата вида костенурки: шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата (Testudo hermanni), срещащи се редовно в района на инвестиционното предложение и в съседните хабитати. Нарушаване на местообитания на двата вида сухоземни костенурки е възможно най-вече при усвояването на територите за ново пътно строителство. Местообитания на южната блатна костенурка (Mauremys caspica) не се засягат. Съществуващото трасе на пътя е значително отдалечено от ЗМ „Наково кладенче”. В този участък на пътя са предвидени само рехабилитационни дейности.

Нарушаване на местообитания на земноводни не включени в Приложение ІІ на Директива 92/43, но включени в Приложение ІІ на ЗБР е възможно при строителството на двете нови мостови съоръжения: мост над дере при км 6+160 и мост над Папийско дере при км 9+610. Рехабилитацията на останалите мостове изключва възможността за нарушаване на местообитания на земноводни.

Въздействията върху речната ихтеофауна ще са свързани със строителството на новите мостове и ще се изразяват най-вече във временно размътване на речните води.

При реализирането на инвестиционното предложение, няма да има промяна в близко разположените естествени местообитания, но при експлоатацията съществува потенциалната опастност от снижаване параметрите на орнитоценозите вследствие безпокойство, шум и внасяне на техногенни елементи.

Поради близостта на трасето до урбанизирани, нарушени територии (сега съществуващият път, фабрика за лодки, изоставени селскостопански сгради, обитавани временни постройки) и инфраструктура (далекопровод), засегнатата територия не е трофична база от първостепенно значение и място за почивка на мигращи и реещи птици. При строителството и реализацията на инвестиционното предложение няма да бъдат засегнати въздушни коридори на реещи видове птици.

В зависимост от специфичните екологични и зоогеографски характеристики на регистрираните в ЗЗ прилепи, а именно: техните хабитатни предпочитания (дневни убежища, ловни територии, летателни особености), честота на срещане и разпространение. Инвестиционното предложение ще окаже различна степен на въдействие върху всеки от тях. Пряко унищожаване на индивиди вследствие на изпълнението на проекта не се очаква. Възможно е при реконструкцията на съществуващите мостове да бъдат разрушени дневни убежища на прилепи, използващи цепнатини и фуги по конструкцията. Чрез разширението на пътното платно и прокарването на трасе по нов терен ще бъдат отнети незначителни площи от хранителни територии на подковоносите прилепи Rhinolophidae (4 вида), трицветния и дългоухия нощник и пещерния дългокрил, а също и за видове от родове Eptesicus, Nyctalus, Pipistrellus и Plecotus, които не са включени Приложение II на Директива 92/43/EEC, но са обект на защита от националното законодателство (З-н за биоразнообразието) и Европейското споразумение за защита на прилепите EUROBATS. Тези видове се хранят и над открити тревни площи или в близост до горски масиви, кавито пресича трасето на пътя. Височината на предвидените нови мостове (съответно 8 и 10 метра) и нов водосток с отвор 5 м са напълно достатъчни за свободното прелитане през тях на прилепите, които най-вероятно използват тези места (дерета) като комуникационни коридори по време на локални полети за търсене на храна. Предвиденото повишение на максималната скорост по реконструираното трасе и новия пътен участък с 20 км/час (от 40 на 60 км/час) ще повиши потенциалната възможност от сблъсък на превозни средства с прилепи. Имайки предвид, че новото трасе ще премине основно през открити ливадни пространства, то вероятността от такъв сблъсък тук ще бъде минимална. Върху останалите видове прилепи от Приложение II на Директива 92/43/EC, обитаващи на територията на ЗЗ или с потенциална възможност да бъдат установени, Инвестиционното предложение няма да окаже забележимо влияние.

Изпълнението на инвестиционното предложение няма да повиши вече съществуващата степен на риск по отношение на прилепите. Разширението на пътя дори ще намали вероятността от сблъсък на животните с превозни средства, поради подобряване на условията за маневреност и ориентация по време на полет.



Каталог: ovos


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница