Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за строителство на

9. Ландшафт

Керменски възвишения

Характеризира се с:

В обсега на трасето за магистралния участък няма изцяло съхранен първичен ландшафт. Естествената растителност е предимно от тревни формации, а дървестната – предимно широколистна, без да доминира в ландшафта. Доминиращи са равнни до леко хълмисти полета, покрити основно с тревна и храстова растителност, подложени на ерозионни процеси. От антропогенизираните ландшафти са селищните агломерации и агроландшафтите, които доминират.

Дейността за реализацията на магистралният участък ще бъде свързана с две фази на промени в ландшафта. В процеса на строителството – с привлечената строителна механизация за извършване на строителни работи, както и на изкопни и насипни дейности при изграждане на новите трасета, което ще има временно отражение върху общото състояние на ландшафта.

Втората фаза ще бъде свързана с експлоатацията на пътя с привнасените нови техногенни елементи на ландшафта - нови пътни кръстовища, надлези и мостови съоръжения, вертикална сигнализация. Тази фаза ще бъде свързана с постоянна промяна в състоянието на околната среда и визуални промени в състоянието на ландшафта в резултат от изграждането на магистралата. Техногенните структури ще се открояват на фона на околния ландшафт и ще възпроизвеждат и засилват урбанизираната среда.
Очаквани въздействия по време на строителството

Пътищата формират линейни ландшафти със собствено съдържание и специфика. Те са индустриални структури, впечатляващи с постоянно променящ се характер в облика на окръжаващата околна среда. Провеждането на тези съвременни комуникационни системи води до съществени екологични промени в ландшафта, поради промените в релефа, нарушаването на естествените местообитания на растения и животни, увеличаване замърсяването на околната среда. Техногенните структури, които е предвидено да се реализират като правило следва да се вписват естествено в съществуващия ландшафт.

Екологичните проблеми обхващат на първо място опазването на един от най-ценните ресурси – земята, тъй като техногенните структури и техническата инфраструктура към тях заемат все по-големи територии. Реализацията на обекта, ще е свързано с нарушаване на нови 6 314.409 дка земя, изменения в литогенната основа при строителството на новите пътни тела, унищожаване на наличната растителност. Изграждането на републиканската транспортната система се явява най-големият консуматор на земя.

Изграждането на новите пътни участъци на магистралата ще доведе до промяна в съществуващия агро- и горски ландшафт. Същите ще се изразяват във вмешателство в организацията на териториите, свързано с отнемането на земеделски и горски земи. В същия обхват, строителството на пътните участъци ще бъде свързано с отнемане на наличния хумусен хоризонт, чрез който почвите функционират като уникален земен акумулатор и разпределител на енергия, свързана с хумуса и необходима за нормалния обмен и кръговрат на веществата в природата.

С отнемането на хумусният хоризонт ще бъде изцяло унищожена наличната растителност. Растителната покривка в обхвата на строителството е сравнително еднообразна. Унищожаването на естествена и полуестествена ливадна растителност и горска растителност ще е значително.

При строителството на новите магистрални участъци необратимо ще е механичното нарушаване на геоложката среда. Тези нарушения ще са значителни. Строителството на магистралните участъци ще бъде свързано с извършването изкопни и насипни работи, свързани с поддържането на определена строителна ивица за придвижването на тежка техника и механизация. Целият този процес ще бъде свързан с локална и временна промяна в цялостното състояние на околната среда, както и на места със значителни промени в релефа и структурата на ландшафта.

Тези дейности ще са свързани и с нарушена визуалност за населението, пребиваващо постоянно или временно в района на строителството. Времето, през което ще се проявява това въздействие, ще е сравнително кратко и ограничено – докато трае строителството, и ще е в зависимост от конкретните климатични условия.
Очаквани въздействия по време на експлоатацията

Експлоатацията на магистралата ще бъде свързано с два основни момента: визуално възприемане на пътя от участниците в движението на съпътстващите го големи съоръжения и съоръжения за организация на движението и с миграция на замърсителите в ландшафта.

Оформянето на ландшафта в прилежащото пространство на пътното платно е необходимо за подобряване на оптическото трасиране, закриване на неприятни гледки, насочване на погледа към определени акценти и създаване на опорни точки на водача.

Оптичното водене на пътя е съществен елемент за ориентацията на шофьора за направлението и обстановката по време на движение. Това е свързано с реализацията на проекта за организация на движението по пътя, предвиждащ вертикални знаци и хоризонтална маркировка. Покрай пътя се създава система от опорни елементи за погледа, които дават информация за измененията, наклона и условията на движение, които следва да бъдат естетически приобщени към пътя и околния ландшафт. Това са елементи от техническата инфраструктура на пътя – различни указателни табели, знаци, светлинна информация, насочващи знаци по настилката и др. В проекта са предвидени стандартни светлоотражателни пътни знаци съгласно българския стандарт за пътни знаци, включващ опори и фундаменти за използването им при двулентови пътища и магистрали; нестандартни светлоотражателни пътни знаци и др. Основни опорни елементи освен пътните знаци, ще са и настилката и маркировката по нея - бяла термопластична маркировка със светлоотражателни перли; непрекъснати и прекъснати линии; щриховани площи забранени за движение; стрелки.

Оптималната плътност и разнообразието на обектите поддържат вниманието будно. Броят на обектите, върху които се съсредоточава погледа на водача, зависи от цялостния характер на ландшафта, от качеството на акцентите, индивидуалната степен на концентрация на вниманието в обсега на пътното платно или в околното пространство.

Изготвен е отделен проект за ландшафтно оформяне на новите трасета. Основна цел на проектите е, с помощта на дървесно-храстова и тревна растителност, да се постигне хармонично единство между пътя и околния ландшафт, а също така и биологично укрепяване на новите пътни откоси, които в определени участъци стигат до 6 м височина.

Миграцията на замърсителите в ландшафта се предопределя до голяма степен от конкретната климатична и хидрометеорологична обстановка.

Определяща за въздушнопреносимите замърсители и в частност - акумулиращото замърсяване на почвите в крайпътното пространство с аерозоли - е конкретната ветрова обстановка. Максималният условен пренос на замърсителите може с известно приближение да се приеме, че съответства на засегнатата от акумулиращото аерозолно замърсяване ивица с ширина около 100 метра. Замърсяването намалява експоненциално с отдалечаване от пътното платно. При това, съществено значение има релефа, залесеността, плътността на движението и др. Част от пътя преминава през хълмист релеф, при което не може да се очаква пренос на замърсителите в голям обхват. В равнинната част на терена този пренос ще бъде по-голям.

Миграцията на водопреносимите замърсители зависи пряко от валежите, които са основен източник на подхранване на повърхностните и подземните води. Миграцията на тежките метали от ауспуховите газове, на елементи от материалите за зимното поддържане на пътя и нефтопродукти чрез подземните води през хидрогеохимичните ландшафти се възпрепятства от поредица от естествени геохимични бариери. Преминаването им като катиони във воден разтвор е възможно само при кисела среда. Почвите в района са с рН 5.00 – 6.00.

Следващата селективна геохимична бариера са живите растения, които натрупват в тъканите си много интензивно S (от SO₄^2-) и Cl, интензивно Na⁺ и сравнително по-слабо Cd и Pb. Отделните растителни видове имат различна способност да натрупват тези замърсители. Това зависи най-вече от морфологията на листната петура.